Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[raddiz]

                                                         

На този Ден Светът научи,че, ни има.Нека докажем,че, Кръвта на Предците ни не е пролята напразно!

[lord_milev]

21 МАРТ: СВЕТОВЕН ДЕН НА ГОРАТА

На 21 март се чества световния ден на гората. Той се отбелязва от 1972 г. в деня на пролетното равноденствие по инициатива на 23-ата сесия на Европейската конфедерация по земеделие (ноември 1971), подкрепена от Организацията на ООН по прехрана и земеделие, за да се защити флората и фауната на горите. Горите са природно богатство, благодарение на което въздухът и водата са чисти и което представлява среда за живот и развитие на разнообразие от растения и животни. Наред с това горите имат и важно стопанско значение за икономиката на дадена страна. Затова всеки носи отговорност за опазването на това природно богатство, за неговото развитие и рационално използване в името на благоденствието на страната.

[lord_milev]

Отбелязваме Благовещение

Християнската църква празнува днес Благовещение. Празникът напомня за благата вест, с която Архангел Гавриил съобщава на Дева Мария, че ще стане майка на Божия син - Спасителя на света.

В българската традиция денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден.

Според народните поверия на този ден се връщат щъркелите, лястовиците и кукувиците. Идващи от юдейските земи, те съобщават благата вест за възраждането на природата. Зимата си отива и настъпва пролетта. По този повод хората почистват и изгарят сметта с вярата, че всичко лошо ще изгори в очакване на добри вести.

През деня и нощта на Благовец започват начинания, за да им върви през годината. Момичета месят за пръв път пита и раздават с мед на съседи и роднини, за да е сладък хлябът през годината. На Благовещение се прескача огън за здраве и пъргавост и да не хапят змиите.

На този ден се яде риба, обредна питка и каша от прясна коприва.

Вярва се, че ако денят бъде ясен, слънчев и топъл, копринените буби ще бъдат здрави и ще има добър плод за един от най-силно развитите занаяти от ХV до средата на ХХ век - копринарството.

Вярва се, че ако вали на Благовещение, годината ще бъде плодородна.

В този ден не се ръкоделства, за да не се срещат змии през лятото.

Не се спи до късно, за да не се разболява човек или да не изпусне късмета си. Който съзре за пръв път на Благовец щъркел в полет, ще е щастлив.

Според поверието в този ден долитат кукувицата и лястовицата и носят благата вест, че зимата си е отишла. Смята се, че на Благовец трябва за пръв път да се хапне нещо зелено - коприва, киселец или лапад, за да потече в тялото на човека нова кръв.

[lord_milev]

Светът е оцелял, защото се е смял! Честит 1 април!

На 1 април в много страни с думи и действия се отбелязва Празникът на хумора, шегата и лъжата.
В България от стари времена се смята, че за да имаме късмет през цялата година, трябва да излъжем или нас да ни излъжат до обяд на този ден. Закачките са незлобливи и не целят да засегнат никого. Още от най-стари времена по българските земи народните названия на този месец са свързани с „лъжовността” на времето.

Денят на шегата и на лъжата е на особена почит в столицата на хумора – Габрово. На тази дата през 1972 г. е създаден Домът на хумора, а габровският хумор е пословичен.

Макар и не официален празник 1 април си е спечелил широка популярност не само у нас, но и по много страни в света.

Така или иначе няма яснота къде за пръв път той е възникнал, но явно хората по света обичат да се шегуват.

Една от версиите за началото на традицията да се шегуваме е свързана с Франция, по времето на Луи 14-ти и смяната на Юлианския календар с Григорианския. Кралят издал закон, с който въвежда датата 1 април за начало на календарната година на мястото на 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички се запомнило като шега, свързана с датата 1 април. През следващите години французите продължили да измислят различни шеги, които се правели в този ден.

Друга история разказва, че празникът на хумора се е родил в Англия през 1860 г. Английски джентълмени били поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове", която трябвало да се проведе на 1 април. Англичаните не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. За тази шега се говорело дълго време след това, а 40 години по-късно 1 април бил наречен Денят на глупците.

В Германия и Австрия смятат 1-ви април за нещастен ден, а хората, родени на този ден за хора без късмет. Според преданието в този ден бил роден Юда – предателят и именно на 1 април сатаната бил низвергнат от небето.

Внимавайте да не изпиете едно солено кафе в Испания на този ден, защото това е традиция в страната.

Празникът се свързва и с неаполитанския крал Монтерей, на когото поднесли по случай спирането на земетресението, риба. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станало обичайно на 1-ви април да се пускат шеги и лъжи.

По този повод днес всички големи вериги от магазини правят 50% намаление за клиентите си, които пазарят до 08:30 часа.

[bernard_bear]

                                         

    Цветница се пада в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветена е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя. След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи и се поставят пред домашната икона. С тях жените баят против уроки и болести. Често когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите венчета на двора и изричайки магически заклинания, гледат през тях облака, за да се разнесе той надалеч.

    Обикновено на Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай – "кумиченето". Преди обяд всички лазарки се отправят вкупом към реката. Всяка девойка носи със себе си китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано "кукла". Момите се подреждат една до друга покрай брега или на моста над реката и едновременно пускат китката, венеца или хлебчето. Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред, се избира за "кумица" или "кръстница" на лазарките. От този момент тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета. На третия ден от Великден момата-кръстница кани всички лазарки в дома си и ги гощава с баница и червени великденски яйца. С тази обща гощавка завършва и празничният лазарски комплекс, посредством който девойките демонстрират своя нов социален статус и годността си за встъпване в брак.
                                         

[kriskokoto]

Международният ден на Земята e, време е да дадем пример

Целта е да се обединят хората на планетата в защита на околната среда



Днес се чества Международният ден на Земята - един от най-големите нерелигиозни празници, отбелязвани по света. Тазгодишното мото е "Време е да дадем пример".

За първи път празникът се отбелязва официално на 22 април 1970 г. в САЩ и Канада. През 1990 г. празникът на Земята е обявен за международен, като България се включва в отбелязването му през 1993 г.. Всъщност, България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване.

На 22 април 1992 г. тогавашният президент на Република България Желю Желев подписва клетвата в името на Земята. Над 30 хил. български деца се подписват под Декларацията за пълномощие за живот на Земята. Декларацията е връчена на Конференцията на ООН за околната среда и развитието, проведена в Рио де Жанейро през юни 1992 г.. Оттогава всяка година България участва в отбелязването на Деня на Земята и дава своя принос за по-чиста и здравословна околна среда, за съхраняване на живота на планетата.

Тази година регионалните структури на Министерство на околната среда и водите организират различни инициативи - изложби, открити уроци, презентации и публични лекции на екологични теми, почистване на зелени площи, залесявания и озеленявания.

Регионалната инспекция по околна среда и води /РИОСВ/ в Монтана организира изложение "Даровете на земята", посветено на здравословната храна - в читалище "Постоянство" в Лом.

В училище в Монтана е предвиден конкурс за най-красиво изработен модел на земното кълбо, а във Видин - конкурс за най-красиво цвете и най-озеленена класна стая.

Рисунки върху асфалт ще има във Видин, във Враца, в Плевен, във Варна.

Конкурс за фотография и компютърна рисунка се организира в Хасково, като днес ще бъдат наградени отличените.

Във Варна ще бъде организирана и изложба на произведения от конкурс за проекти от отпадъчни и естествени материали.

                                                                                                                       vesti.bg

[kriskokoto]

1 май - Ден на труда



На 1 май светът отбелязва Деня на труда и международната работническа солидарност. На тази дата, много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение. Денят е един от официалните празници в България. Първият опит за честване на Първи май у нас е през 1890 година от Топографското дружество. През 1939 година Първи май е обявен за официален празник, а от 1945 година комунистическата власт започва да чества празника всяка година.

След края на комунистическия режим през 1989 година Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви, както по времето на социализма. Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.

Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни.

През 1889 година учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго.

През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава "всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир." Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците".

                                                                                                                       dariknews.bg

[kriskokoto]

Празнуваме Гергьовден



На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги победоносец - мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. при управлението на римския император Диоклециан.

Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България преди Ивановден, отбелязван от около 180 000 души. Той е имен ден на носещите имената Георги и Гергана, Гочо, Габриел и Габриела, Гинка, Ганка и Ганчо, Галя, Галин, Галина и производните им имена.

Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.

С най-големия пролетен празник започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.

Според народните представи Свети Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.

По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да присъства и обредният хляб, но е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино. Освен това не трябва да се дават млечни продукти назаем.

Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.


                                                                                                                       dariknews.bg

[kriskokoto]

Днес е 9 май – Ден на Европа и Ден на победата

Тази година се навършват 70 години от края на Втората световна война и 65 години от декларацията на Робер Шуман



Днес е 9 май – Ден на Европа и Ден на победата. Денят на Европа е празник на Европейските общности, на единството и мира на стария континент. Тази година се навършват 70 години от края на Втората световна война и 65 години от декларацията на Робер Шуман.

Денят на Европа се отбелязва на датата, когато френският външен министър Робер Шуман прочита историческата декларация за обединение в Европа. На 9 май 1950 г., само 5 години след края на Втората световна война, той призовава за съюзяване на френските и западногерманските ресурси и промишленост за производство на въглища и стомана, за да се избегнат бъдещи военни конфликти. "Декларацията на Шуман" е в основата на Европейската общност за въглища и стомана, предшественик на днешния ЕС.

"Световният мир не може да бъде запазен без творчески усилия, съответстващи на опасностите, които го заплашват". Днес тези думи на Шуман се считат за първата стъпка към обединяване на европейските усилия в инициатива, която сега е прераснала в Европейския съюз, а той е считан за бащата на нова Европа.

Робер Шуман предлага да се създаде наднационална европейска институция, която да отговаря за управлението на отрасъла. Страните, към които апелира Шуман, доскоро са участвали в унищожителен военен конфликт помежду си.

В този ден се поставя началото на обединение на държавите в Европа и поддържането на мирни отношения на Стария континент. Това предложение остава в историята като „Декларацията на Шуман" и се счита за основополагащо на днешна Обединена Европа, за началото на поетия път към общност на споделени ценности и общи интереси.

През 1985 г. ръководителите на страните от Европейския съюз, на свое заседание в Милано, решават 9 май да бъде честван като Ден на Европа. От тогава до днес 9 май символизира стремежа към единство, мир и просперитет в Европа.

Денят на Европа е повод за празнични изяви в много европейски държави. Това е още един начин хората от различни нации да се чувстват обединени европейци. Тази дата става символ на Обединена Европа наред със синьото знаме със златни звезди, Одата на радостта от Деветата симфония на Бетовен по текст на Фридрих Шилер и единната валута (еврото).

В България е обявен с Постановление 54 на Министерския съвет от 29 март 2005 г. за отбелязване на 9 май - Деня на Европа. По този начин се обединяват в сърцата на хората два знаменателни момента от историята на континента - победата над фашизма, родена в обединени усилия и дълбоко изстрадана и стремежа за просперитет и мир.

Редица прояви ще се проведат и у нас по повод Деня на Европа. Още от 9:00 часа ще започне поднасянето на венци пред паметника на Незнайния войн в столицата. Тържествени церемонии ще се проведат и пред президентската институция.

Днес отбелязваме и 70 години от края на Втората световна война. На този ден през 1945 г. нацистка Германия капитулира. Документът за това е подписан късно вечерта на 8-ми май в училище в предградие на Берлин.

"Ние долуподписаните, действайки от името на Германското Върховно Командване, се съгласяваме за безусловната капитулация на всички наши въоръжени сили на суша, на море и във въздуха, а също всички сили, намиращи се в настоящия момент под немско командване, предаваме на подчинение на Върховното Главно командване на Червената Армия и Върховното Командване на Съюзническите експедиционни сили". Това гласи подписаният тогава акт за военна капитулация.

Кулминация на честванията ще бъде военният парад на Червения площад в Москва. Организаторите на тържествата по случай Деня на победата обещават тазгодишният юбилеен парад да бъде грандиозен. По паважа на историческия Червен площад ще преминат над 16 хиляди военнослужещи от всички родове войски и близо 200 единици сухопътна военна техника. В парада ще участват бойни машини от Втората световна война и войници с исторически униформи, а също така чуждестранни военни от страните от ОНД, от Индия, Монголия, Сърбия и Китай.

С интерес се очаква първата публична демонстрация на някои най-нови образци руска бронирана техника, разработена на платформите „Армата”, „Курганец” и „Бумеранг”. 

Над 2300 души - ветерани и гости - ще наблюдават парада от трибуните на площада. Сред гостите от чужбина се очакват да бъдат близо 30 държавни и правителствени ръководители, а също така генералните секретари на ООН Бан Ки Мун и на ЮНЕСКО Ирина Бокова, предаде БНР.

Огромното мнозинство лидери на западни държави - съюзници на Русия във войната срещу нацистка Германия, отказаха да пристигнат за 9 май в Москва, защото я упрекват, че подкрепя и въоръжава проруските сепаратисти в Източна Украйна, което Русия категорично отрича.

Москва обаче разчита да присъстват кипърският лидер Никос Анастасиадис, китайският - Си Цзинпин, индийският премиер Нарендра Моди и кубинският ръководител Раул Кастро. Там ще бъдат и главите на грузинските сепаратистки територии Абхазия и Южна Осетия, непризнати от международната общност. Някои пък избраха да пристигнат в Москва, без да участват в празненствата - чешкият президент Милош Земан и словашкият премиер Роберт Фицо например, няма да присъстват на парада, а германският канцлер Ангела Меркел ще бъде в Москва на 10 май.

Парадът ще завърши с прелитането над Червения площад на бойни хеликоптери и самолети, сред които и стратегически бомбардировачи. Денят ще продължи с веселия на открито, в които се очаква да участват около 8 милиона московчани и гости на града, а вечерта руската столица ще бъде озарена от празничен салют.

Повече от 60 милиона души загиват във Втората Световна Война. Около 60% от тях са цивилни. Съдбата на милион и 300 000 души, изчезнали безследно през войната, остава неизвестна 70 години след нейния край.

                                                                                                                            vesti.bg

[lord_milev]

Днес е международният ден на усмивката

Днес е международният ден на усмивката. Празникът се отбелязва всеки първи петък на октомври, като през 2015 г. се пада именно на 2 октомври. Датата е в началото на октомври, защото в началото на есента определено хората имат нужда от повече усмивки.

Автор на популярното усмихнато жълто личице, основен символ на Световния ден на усмивката, е американският график Харви Бел, създал символа като част от рекламна кампания през 1963 г. Днес усмихнатото лице е един от популярните емотикони не само в интернет, но и навсякъде в нашия живот.

Според Бел това трябва да бъде денят "посветен на доброто настроение и добрите дела" и да преминава под мотото: "Направи добро. Помогни на някого да се усмихне". Бел смятал още, че това трябва да бъде ден, в който всеки да се усмихва и да дарява усмивки на околните.

Празникът на усмивката се отбелязва за първи път в американския град Уорчестър, щата Масачузетс на 1 октомври 1999 г.

[lord_milev]

Никулден е!

На 6 декември източноправославните християни честват Свeти Николай Чудотворец. Имен ден празниват Николай, Никол, Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо, Нина и др.

Първообразът е историческа личност - Никола Мирликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, Мала Азия (днес Турция). Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани. За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Никола откупувал и други хора от робство.

Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите. Според една легенда по време на силна морска буря светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб. Според друга светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта. Св. Никола пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал. В образа на свети Николай се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езически бог (Посейдон). Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.

Свети Николай умира на 6-и декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата.

В Западна Европа също честват свети Никола (Николаус). В немско-говорящите страни, Холандия и Белгия този ден е особено важен за децата. В нощта на пети срещу шести декември децата оставят обувките си с надеждата добрият светец да ги напълни с лакомства и подаръци. В много райони на запада празненствата за свети Николаус постепенно се трансформират в Коледа.

От 1992 г. Никулден се чества и като Ден на град Бургас.

В православната вяра на българите светецът Николай Мирликийски (Свети Никола), чието име означава "Победа за народа", се почита като патрон на рибарите. Според народохристиянския мит за подялбата на света нему се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят - рибите и водните демони.

Народните представи за "мокрия Свети Никола" или "рибния светец" са разнообразни. Той се осмисля като крилат момък с необикновена физическа сила. Лети със златните си крила над морета и океани и влиза в люти битки с водните демони. В други случаи е наричан стари, зимни Св. Никола и е описван като беловлас и белобрад старец. Християнската иконография го изобразява също като възрастен мъж.

Задължителен елемент в обредността през този ден е приготвянето на риба, чието тяло е покрито с люспи. Най-често това е шаран, тъй като според поверието шаранът е "слуга на Св. Никола". Народът казва: "На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе". Когато се приготвя шаранът или друга риба с люспи (мряна, платика), люспите не бива да се търкалят по земята и никой не бива да стъпва по тях, за да не го сполети беда. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки.

В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

В народната представа Свети Никола носи първият сняг - разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Ако на Никулден се появи скреж, това е добре за зърнените култури. Известна е поговорката: "Днес му е денят, утре му е снегът". На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта.

Свети Никола се смята за покровител на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. За свой патрон го почитат рибари, търговци, кираджии, воденичари, ловджии, банкери.

ЧЕСТИТ НИКУЛДЕН НА ВСИЧКИ! ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!

[lord_milev]

Светъл и велик християнски празник е днес

На 24 декември - Малката Коледа или Бъдни вечер, празнуваме един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер, посветен на дома и семейството. Според библейското предание, на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария и е начало на празненството, възславящо Христовото рождение.

Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен "Боговица", "Богова пита", "Божичник", "вечерник", "светец" или "харман", замесен с "мълчана вода" от мома или млада булка, като брашното е пресято през три сита. Меси се и "вит-превит кравай", предназначен за коледарите.

Върху трапезата на Бъдни вечер се нареждат нечетен брой ястия - 7, 9 или 11, като поверието гласи, че колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината. Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитва, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината, а ако тя остане в парчето пред иконата - годината ще е добра за всички.

Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Ако все пак се налага, то може да го направи само най-възрастният член на домакинството. Трапезата не се прибира през цялата нощ, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Под трапезата стопанката слага слама, която се свързва със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се хвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника - пън от плодовито дърво, който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. Пепелта стопаните пръскат в нивите и лозята си - за плодородие. От нея слагат и в семето за посев.

На Бъдни вечер завършват и дългите 40-дневни коледни пости.

На този ден имен ден празнуват: Евгени, Евгения, Жени, Благороден, Благородна, Малчо, Мален, Малена, Малин.

[lord_milev]

Честито Рождество Христово!

Днес, 25-ти декември, християнският свят празнува Коледа. Светият ден е известен в България под имената Рождество Христово, Божик или Божич. Според религиозния календар точно в полунощ във Витлеем проплаква Божият син. На 25 декември, един от най-големите църковни празници, семейството се събира на обща трапеза и не се пропускат веселите гостувания за отбелязване на щастливия повод.

Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е своебразно продължение на Бъдни вечер. Коледа се празнува три дни - в първия, Голяма Коледа, сутринта празнично се ходи на църква, а трапезата не се вдига целия ден. Народното поверие сочи, че за благоденствие на мегдана се извива кръшно хоро.

Според Евангелието Христос се ражда в пещера в гр. Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.

Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата "календе"). До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като "слънце на правдата". Постепенно Богът на слънцето се идентифицира със слънцето на правдата - Христос, а рождения ден на езическия бог се превръща в негово рождество.

През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).

Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги". Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Коледарите обхождат домовете, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др. След като си разпределят краваите, останалите продукти коледарите разпродават, а събраните средства даряват на бедните, църквата, на училището или читалището.

Всички ходят на църква. Прави се традиционното общоселско хоро. На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо. Трапеза: пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинсо с праз, печена кокошка.

Днес празнуват: Емил, Ицо, Ичо, Младен, Радомир, Радомира, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Христалина, Христо, Христи, Христин, Христина, Христофор.