Кирил и Методий
Създател на славянската азбука и първи преводач на богослужебни книги от гръцки на старобългарски език е Константин Философ, по-известен с монашеското си име Кирил, което той приема на смъртния си одър. Константин-Кирил е роден в град Солун (Тесалони
ки в Гърция). През 863 г. той и брат му Методий са изпратени от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия на роден език.
Това става по молба на Ростислав, княза на Великоморавия, чиито владения включват земите на днешна Чехия, Словакия, част от Словения и част от Унгария, населена тогава със славяни.
Безспорно е, че двамата славянски първоучители познават в съвършенство старобългарския език - и това се вижда не само от азбуката и преводите им от гръцки. 'Вие сте солуняни - обръща се към тях император Михаил, - а всички солуняни говорят чисто по славянски.'
Знае се, че баща им Лъв, човек с благородниче
ски произход, е сановник при солунския гръцки стратег. Знае се, че Константин-Кирил (ок. 827-869) блести с учеността си в императорския двор в Константинопол и е натоварван с важни пратеничества до сарацините и хазарите. Брат му Методий (815-885) е игумен на манастира Полихрон във Витиния, Мала Азия, където след съставянето на славянската азбука от Кирил двамата братя правят първите преводи на основните богослужебни книги от гръцки на славянски.
Загадка са както мотивите, така и годината, в която Константин-Кирил е създал азбуката (855 или 862-863). В първоизворите има податки, че преди да заминат за Великоморавия братята учат на славянска писменост българите около река Брегалница в Македония, но това също не е доказано със сигурност. Във всеки случай е трудно да се отрече, че техните букви съвпадат напълно със звуковата система на старобългарския, който - въпреки всички прилики - вече се е отличавал повече или по-малко от другите славянски диалекти.
И така, Константин-Кирил и Методий, придружени от свои ученици, започват мисията си в Моравия към 863 г. Посрещнати с отворени обятия от местния княз и неговите поданици, те започват трескава дейност по разпространението на славянското богослужение. Тази конкуренция, разбира се, не се харесва на западните духовници, предимно немци. Тази първа мисия се оказва безуспешна и двамата братя се завръщат в Константинопол. От там те предприемат пътуване през Венеция в Рим, носейки със себе си донесените от Крим свети мощи на Св. Климент, папа Римски. В Рим Константин-Кирил успява да убеди папа Адриан II, че като църковен език славянският е също толкова пълноценен, колкото и гръцкия, латинския или еврейския - акт повече от революционен за тогавашна Европа, и диспут, вече направен веднъж във Венеция.
За нещастие, при престоя си в Свещения град Константин-Кирил се разболява и умира (869). Неговият гроб в базиликата 'Сан Клементе' е запазен и до наши дни и е място за поклонение на много българи, а също така на представители на други славянски народи. Методий, ръкоположен от папата за архиепископ, се завръща с част от учениците си при пасомите си във Великоморавия. Надживявайки брат си с 16 години, той продължава делото си при все по тежки условия - заради нестихващите интриги на немския клир.
Веднага след смъртта му в Моравия през 885 г. сподвижниците му са преследвани, арестувани, инквизирани и накрая прогонени от страната. Във Великоморавия славянската писменост и литургия са постепенно изместени от латинската.
Оцелелите ученици на двамата братя се насочват в 886 г. към приелата преди две десетилетия християнството България. Тук те са посрещнати с почести от нейния княз и кръстител Борис I.
С неговата благословия и подкрепа в столицата Преслав, както и в югозападните й предели, в Македония, в Охрид, сподвижниците на солунските братя създават две големи книжовни и духовни школи. Така например изпратеният в Македония Св. Климент (ок. 838-916), за който се знае, че е българин по произход, обучава само за 7 години ... 3500 ученици!
Така славянската писменост, старобългарският език и богослужение, след неуспеха на Методий и неговите ученици във Великоморавия, се развиват бурно и неудържимо в България. Оттук именно през следващите столетия те се разпространяват в Сърбия, Хърватско, Киевска Рус, Литва, Влашко, Молдова и др.
Създаването на нова азбука за определен език по принцип включва усилията на много поколения. Ако останалите европейски азбуки са резултат на дълга еволюция, Константин-Кирил създава своята като еднократен акт.
Първоучителят на славяните не е само изобретател на тяхната писменост. Заедно със своя брат Методий и учениците той е и този който прави и първите преводи на новия писмен език, издигайки го до сакралното ниво на еврейския, латинския и гръцкия.
В този смисъл делото на Константин-Кирил Философ оставя траен отпечатък не само върху християнската съдба на източна Европа. То се вписва в борбите за диоцез между Източната и Западната църква, и определя зоните на религиозните конфесии, които до днес бележат културните граници на континента