Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[svoiski]

"Ядрената енергетика генерира национална независимост"- Ще започна
с този цитат, защото не съм популист, а малко от малко мисля за тази Държава.За нейното развитие и бъдеще,за младите хора след мен.От поколението съм, изнесло всички превратности, положителни и отрицатлни на плещите си  и не съжалявям за нищо, важното е България.

Та идеятя ми е следната :Да направим една хубава дискусия с всички възможни аспекти , плюсове ,минуси, технологии, природни бедствия ,данъци ,такси.Тоест да имаме лична позиция по националния
референдум.

И като първи .Изживял съм земетресението 77г.Козлодуй също -никакъв
проблем.Преживях и Чернобил-жив съм здрав съм -децата ми също .
Каквото се иска от мен -ще го дам.

[snowqueen]

По принцип относно въпроса за втора АЕЦ в България аз съм "за",
но като си помисля какво стана в Чернобил и във Фукушима по скоро се отказвам.
Но това си е мое мнение и никой да не се води по него!

[svoiski]

Разгръщащата се ядрена криза в Япония повдигна логични въпроси относно безопасността на производството на електроенергия от разпадането на атома. Докато това е един от основните източници на енергия за много развити държави, гласовете против ядрените централи се чуват все по-силно. Още повече, когато такава криза се оказа, че е възможна дори и в страна като Япония.
 
Ако вземем предвид радиоактивното замърсяване, което може да бъде причинено от една единствена АЕЦ, трябва да си признаем, че големите световни производители на ядрена енергия трябва да са силно притеснени.
 
В същото време в България съдбата на новата АЕЦ Белене с два проекто-реактора по 1000 МВ остава все така неясна, макар и категорично да не сме се отказали от нея.
 
Предлагаме ви 10 от най-големите ядрени централи в света подредени по мощност на отдаваната енергия в мегавати.
 
10. Уинтърсбърг, Аризона, САЩ
 

Обща изходна мощност: 3 942 МВ
 
Непретенциозното и незабележимо градче Уинтърсбърг приютява Пало Верде – най-голямата АЕЦ в САЩ. Оборудвана е с три двуконтурни Уестинххаус водо-водни реактора с мощност 1,311, 1,314 и 1,317 МВ. Те са най-големите действащи реактори в САЩ.
 
9. Ои, Фукуи, Япония
 

Обща изходна мощност: 4 494 МВ
 
Градчето Ои има по-малко от 10 000 жители, което е в пълен противовес на количеството енергия, което се произвежда там. Централата е снабдена с 4 огромни водо-водни реактора – два от тях на с мощност от 1,180 МВ и два с 1,175 МВ. Стопанисва се от Кансай Илектрик Пауър и е деветата най-голямата ядрена централа в света.
 
8. Окръг Брус, Онтарио, Канада
 

Обща изходна мощност: 4 693  МВ
 
Инвърхюрън и Тивертън са тихи места, намиращи се в окръг Брус, близо до бреговете на езерото Хюрън. Населението рядко преминава 1000 души, но ядрената централа, която се намира там е най-голямата в Северна Америка. Kомплексът е оборудван с 6 реактора (всъщност са 8, но два от тях са в процес на затваряне), работещи с тежка вода CANDU (CANada Deuterium Uranium), които имат мощност от 730 МВ до 817 МВ. Ако работеха и 8-те реактора, централата щеше да е на трето място в този списък.
 
7. Катедом, Лотарингия, Франция
 

Обща изходна мощност : 5 200 МВ
 
Катедом е не по-голям от село и се намира на 35 километра от Люксембург.  Приютява 4 огромни водо-водни реактора – всеки с мощност от 1300 МВ. Ядрената централа е четвъртата по големина в Европа.
 
6. Палюел,  Горна Нормандия, Франция
 

Обща изходна мощност: 5 320 МВ
 
Вече не би трябвало да сте изненадани от поредното село във Франция с ядрена централа. Населението му не преминава 500 души, докато персоналът на АЕЦ Палюел е около 1000 души. Те се грижат за функционирането на 4 водо-водни реактора с мощност от 1330 МВ всеки.
 
5. Норд, Франция
 

Обща изходна мощност: 5 460 МВ
 
Със своите шест 910 мегаватови Фраматом водо-водни реактора, намиращата се само на десетина километра от Кале, АЕЦ Гравлин се нарежда на пето място. Мощността й е 5 460 МВ, което я прави  най-голямата АЕЦ във Франция – страна, в която повече 70% от електроенергията е с атомен произход.
 
4. Запорожие, Украйна
 

Обща изходна мощност: 5 700 МВ
 
Намираща се на бреговете на Днепър, Днепърската хидроелектрическа централа е най-голямата в Европа. Тя работи с 6 водо-водни реактора всеки с мощност от 950 МВ. Комлексът е част от язовирен проект, датиращ от началото на 20-и век.
 
3.  Йонгванг, Южна Корея
 

Обща изходна мощност: 5 875 МВ
 
Централата е оборудвана с 6 водо-водни реактора, чиято мощност варира от 947 МВ до 997 МВ. Йонгванг се намира на трето място в класацията, въпреки, че в поне две други АЕЦ в страната са способни да постигнат по-висока мощност.
 
Централата е известна и с голямото население в нейна близост – Йонгванг е град със 70 000 жители.
 
2. Кашивазаки и Карива, Япония
 

Обща изходна мощност: 7 965 МВ
 
Седемте големи реактора се намират в префектура Ниигата, в близост до Японско море и заедно произвеждат 7 965 МВ. Кашивазаки-Карива използва 5 традиционни водо-водни реактора и два от първите в света трето поколение кипящи ядрени реактора (ABWR). През 2007-а година централата понесе земетресение от 6, 6 по скалата на Рихтер до голяма степен без проблеми.
 
1. Фукушима I и Фукушима II
 

Обща изходна мощност: 8 814 МВ
 
АЕЦ Фукушима I (Фукушима Дай Ичи) и АЕЦ Фукушима II се намират само на 10 километра една от друга и затова по критериите на тази класация могат да се обединят, още повече, че Фукушима Дай Ичи е мястото, където се случва японската ядрена криза. В центрата се намират 6 водо-водни реактора, всеки от които е засегнат в различна степен от унищожителното земетресение, а за реактори 1, 2 и 3 се смята, че са частично разтопени.
 
4-те реактора на Фукушима II успешно са изключени по време на земетресението, още преди да претърпят значително по-малки щети от последвалите вълни цунами.

[svoiski]

   Проблемите за бъдещето на атомната енергетика винаги са стояли пред обществото още от самото й зараждане преди повече от половин век, но сега особено се изостриха след бедствието, сполетяло Япония. Те са на дневен ред пред всички страни, като у нас станаха още по-актуални във връзка с въпроса за изграждането на АЕЦ "Белене". По този кръг проблеми взимат отношение не само енергетици, икономисти и еколози, а дори и политиците - специалисти по всичко. Изказват мнения и некомпетентни хора, които имат известно основание, защото при евентуално нещастие всички ще сме равни.
 Основните въпроси са три. Първо, съществува ли някаква опасност от развитието на атомната енергетика? Второ, кой и как трябва да решава нейните проблеми? И трето, какви съображения може да има против строежа на АЕЦ "Белене"?
    Да, има известна опасност от ядрените реактори и за нея е писано много, дори сe пише и говори тенденциозно повече, отколкото би трябвало за нормалното информиране на обществото. Но има ли някаква друга активна трудова дейност, свързана с получаване и разход на енергия, която да е съвсем безопасна? Опасна е работата в мините, опасно е пътуването със самолети, с автомобили, опасно е да се ходи на лов, опасно е да се работи на полето, когато гърми. Статистиката показва, че нещастните случаи при лов са колкото и от гръм в полето - около десетина годишно. Десетки са трудовите злополуки, стотици са жертвите от автомобилните катастрофи годишно само у нас. А жертвите от земетресенията по света са хиляди. И въпреки това човечеството не мисли да се отказва от всички тези дейности, защото без тях не би могло да съществува в съвременния си вид, нито да търси друга планета "без земетресения", тъй като такава планета няма. В течение на векове обществото е свикнало със съответния риск и го приема. А атомните централи са нещо сравнително ново и за щастие авариите в тях стават много рядко. Но това, като всичко извънредно, с което не сме свикнали, ги прави "особено страшни". Както казват, "очите на страха са големи!" Ако се пресметне колко много са атомните централи сега по света и какви са жертвите, с които обществото плаща за тяхната работа, и ако това се сравни с жертвите и вредните последствия от автомобилните потоци, ще се види, че за определен период вредите от атомната енергетика са по-малки.
И най-важното е, че както във всяка дейност, така и в атомната енергетика съществуват мерки за безопасност, които могат да сведат риска практически до минимум. Още повече че специално в тази област мерките за безопасност винаги са били прецизирани и са в ръцете на добре подготвени специалисти. Ужасът от атомните бомби и печалният опит от Чернобил са показали на всички, че атомната енергия е феномен сериозен и към него трябва да се отнасяме изключително отговорно.
  Най-убедителното доказателство за правилността на тази теза е самата практика. Известно е, че повече от половината енергия в страните с високо развита икономика се получава от атомните реактори. Ако тяхната работа реално и ежедневно застрашаваше живота на населението, сигурно те биха били отдавна изключени. Но те продължават да работят успешно. Така че теоретично опасности има, но практически те са пренебрежими. Случаят сега в Япония е нещо изключително - аварията е на остаряла централа в резултат на много силно земетресение и цунами. Изключението трябва да бъде повод за повишено внимание и особен урок, но не и за абсолютно отрицание и отказване.
От казаното дотук би трябвало вече да бъде ясен и отговорът на това кой трябва да решава въпросите на атомната енергетика. Естествено, че от икономисти и енергетици относно необходимостта от нови енергетични мощности и от специалисти по безопасната работа на АЕЦ. Този въпрос не бива да се решава на референдум, където еднаква стойност ще имат гласовете на компетентните и на некомпетентните, които биха могли да се влияят от тенденциозна агитация. Ако на избори всеки има право да гласува, защото всички сме членове на обществото и всеки се смята за знаещ по въпроса кой и как да ни управлява, то по специалните проблеми, особено като тези на атомната енергетика, глас трябва да имат само компетентните. Затова тези проблеми трябва да се решават от експерти, които могат да носят отговорност за мнението си.
    И накрая, по конкретния въпрос за АЕЦ "Белене". Много е важно да се изхожда от принципи, защото принципните решения винаги са правилни, за разлика от безпринципността, която води в задънена улица. Факт е, че от гледна точка на енергетиката принципно всички страни са "равни" в смисъл, че за производството на всички трябва енергия. Тук икономическият принцип е прост - който има своя евтина енергия, ще има и силна икономика. Нашите съседи Румъния и Турция се съобразяват с него, разбират предимствата да имат атомни централи и имат намерения да ги строят. Защо на тях да бъде изгодно строителството на АЕЦ, а на нас да не е? Изглежда те не се страхуват от земетресения, а проектите им ще се реализират недалеч от Белене. За всеки, който малко разбира от сеизмология, би трябвало да е ясно, че от Родопите до Карпатите е почти една и съща земетръсна зона. Когато земетръсна вълна се разпространява, тя "не гледа километражните стълбове", а нанася поражения според строителните мерки за безопасност. Щом като други разчитат за безопасност на антисеизмичното строителство, ние също трябва да имаме основание да разчитаме на него.
    Физиката е фундамент на всички природни науки, а за нея енергията е равна на работата. Ако икономиката иска да се съобрази с това положение, нека да не забравя, че има ли енергия, ще има работа - производство и изобщо икономика. Затова бъдещето на всяка страна преди всичко зависи от перспективите на нейната енергетика и, по-точно казано, от нейната атомна енергетика, защото няма по-евтина енергия поне засега и едва ли ще има в близко бъдеще. Следователно АЕЦ "Белене" трябва да се изгражда и то не само безопасно, но и бързо, тъй като забавянето води до поскъпване на строителството. Всяко забавяне ще бъде вредно за нашата икономика и за народа ни, който се храни от нея, т.е. ще бъде вредно за всички. Може само да се предполага какво ще бъде експертното заключение по въпроса на лондонската банка, но тя е далече, а правителството, което ще вземе решение и ще носи отговорност за него, е тук.
    Разни "съображения" против не могат да бъдат обосновани икономически и освен това нямат научен характер. Те са мотивирани политически и нищо чудно да защитават и скрити чужди и "наши" финансови интереси, включително и корупция. Някои политици и социолози обявиха, че се страхуват от "засилване на руското влияние". В света на Нова Европа тази остаряла русофобска теза може да бъде само вредна. Европейският съюз не се притеснява от руското влияние, а защо България като част от него да се страхува? Какво бъдеще може да има глобалният свят, ако в него се подклаждат страхове, вместо да се отглежда разбиране и толерантност?

[svoiski]

На 27 януари 2013 г. ще се проведе национален референдум относно развитието на ядрената енергетика в България. Гражданите на Република България ще гласуват с „ДА“ или „НЕ“ в отговор на следния въпрос на референдума:
 
 
 
ДА СЕ РАЗВИВА ЛИ ЯДРЕНАТА ЕНЕРГЕТИКА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЧРЕЗ ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВА ЯДРЕНА ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛА?
 
 
 
 
 
МОТИВИ:
 
Референдумът е форма на пряка демокрация. Именно българският народ като суверен трябва да се произнесе по такъв важен въпрос за продължаване развитието на ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала.
Важно е да се осигури възможност на гражданите да направят своя информиран избор, гласувайки на референдума, като по този начин ще се докаже, че обществото има своята основна роля в изграждането на демократична България.
Предложеният референдум съответства на изискванията на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и на Конституцията на Република България.
Съгласно приетата на 1 юни 2011 г. Енергийна стратегия на Република България до 2020 г. – основополагащ документ на националната енергийна политика, в търсене на разумния баланс между наличния енергиен ресурс в страната и европейските цели за чиста енергия българската държава декларира своята подкрепа за развитието на ядрената енергетика.
Решението на конкретните социално-икономически, технически и финансови параметри на всеки проект е от компетентността на Министерския съвет съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
Изграждането на ядрена електроцентрала е предизвикателство пред нашата държава и суверенът е този, който трябва да реши да продължи ли да се развива ядрената енергетика чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала.
Съгласно § 1, т. 53 от Допълнителните разпоредби на Закона за безопасно използване на ядрена енергия „Ядрена централа“ е електроцентрала, в която енергията се генерира от един или повече ядрени реактори и която може да включва прилежащите съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво, разположени на една площадка, за които са предвидени обща физическа защита и аварийно планиране.
 
 
 
 
 
НАЧИН НА ГЛАСУВАНЕ ПО ВЪПРОСА НА РЕФЕРЕНДУМА:
 
 
 
Какво означава гласуване с „ДА“:
 

Вотът с „ДА“ означава, че гласуващият е за изграждането на нова ядрена електроцентрала в Република България.
 
 
 
Какво означава гласуване с „НЕ“:
 

Вотът с „НЕ“ означава, че гласуващият е против изграждането на нова ядрена електроцентрала в Република България.
 
 
 
 
 
ВРЕМЕ, МЯСТО И РЕД ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА РЕФЕРЕНДУМА:
 
 
 
Време за произвеждане на референдума:
В изпълнение на чл.  14 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление Президентът на Република България определи дата за провеждане на референдума: 27 януари 2013 г. (неделя).
 
 
 
Място за произвеждане на референдума:
Гласуването се провежда в съответните избирателни секции на територията на страната, включително на дипломатическите и консулските представителства на Република България, по актуализирани списъци за изборите за народни представители.
 
 
 
Ред за произвеждане на референдума:
Право да гласуват на националния референдум имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на страната към деня на насрочване на референдума.
Бюлетината ще съдържа въпроса за произвеждане на референдума и два възможни отговора – ДА и НЕ, написани с еднакъв шрифт.
Всеки гласоподавател гласува, като поставя в плик бюлетината, на която е зачертан избраният от него отговор „да“ или „не“, излиза от кабината и го пуска в избирателната урна.

[ribaton]

Твърдо "НЕ"    От една Атомна централа до друго трябва да има минимум 500км това го казаха още преди години а тук са 140-160км ...

[raddiz]

Това е най-тъпото изискване!В случая е преднамерена намеса в Суверенитета на Република България.Сети се сам-защо!?!

[svoiski]

Изпитвания на аварийни натоварвания: високите стандарти за безопасност са потвърдени, но е необходимо по-нататъшно подобряване
 
Стандартите за безопасност на атомните електроцентрали в Европа по принцип са високи, но се препоръчват по-нататъшни подобрения на показателите на безопасността за почти всички европейски атомни централи. Независимо от това националните органи по безопасността стигнаха до заключението, че няма повод за затваряне на атомни електроцентрали. Това е същината на днешното съобщение на Европейската комисия относно резултатите от изпитванията на аварийни натоварвания на атомните централи. Тези изпитвания показаха, че не всички стандарти за безопасност, препоръчвани от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), и не всички най-добри международни практики се прилагат във всички държави членки. Комисията ще следи отблизо изпълнението на препоръките и в същото време ще предложи законодателни мерки за по-нататъшно повишаване на ядрената безопасност в Европа.
 
Комисарят по въпросите на енергетиката Гюнтер Йотингер заяви: „Изпитванията на аварийни натоварвания показаха в какво сме добри и къде трябва да търсим подобрение. Изпитванията бяха сериозни и бяха успешни. Като цяло положението е удовлетворително, но няма място за самодоволство. Всички участващи органи трябва да работят, за да гарантират, че във всяка една атомна електроцентрала в Европа се прилагат най-високите стандарти за безопасност. В интерес на безопасността на нашите граждани“.
 
Освен че доведоха до препоръчването на многобройни характерни за централите технически подобрения, изпитванията на аварийни натоварвания показаха, че международните стандарти и практики не са били приложени навсякъде. Освен това трябва да бъдат извлечени поуки от Фукушима. По-специално те включват:
•
Опасност от земетресения и наводнения. Сегашните стандарти за изчисляване на риска не се прилагат за 54 реактора (за риск от земетресения) и съответно за 62 реактора (за риск от наводнения) от проверени 145. Изчисляването на риска следва да се извършва въз основа на период от 10 000 години, вместо много по-кратките срокове, използвани понякога.
 
•
Във всяка атомна електроцентрала следва на място да са на разположение сеизмични измервателни уреди за измерване и предупреждаване за възможни земетресения. Тези измервателни уреди следва да бъдат инсталирани или подобрени при 121 реактора.
 
•
Следва да има инсталирани системи за контролирано изпускане от херметичната обвивка, снабдени с филтри, които да позволяват безопасно снижаване на налягането в херметичната обвивка на реактора в случай на авария. 32 реактора все още не са оборудвани с такива системи.
 
•
Съоръженията за справяне с тежки аварии трябва да се съхраняват на места, защитени дори в случай на общо разрушаване, откъдето те да са бързо достъпни. Засега това не е така при 81 реактора в ЕС.
 
•
В случай че при авария главната контролна зала стане непригодна за хора, трябва да бъде на разположение резервна аварийна контролна зала. Такива зали все още не са на разположение за 24 реактора.
 

Последващо наблюдение:
 
Националните регулаторни органи ще изготвят и до края на 2012 г. ще предоставят национални планове за действие с график за изпълнение. В началото на 2013 г. тези планове ще бъдат подложени на партньорски проверки, за да се потвърди, че препоръките от изпитванията на аварийни натоварвания се прилагат адекватно и по прозрачен начин в цяла Европа. Комисията възнамерява да докладва за прилагането на препоръките от изпитванията на аварийни натоварвания през юни 2014 г. при пълно партньорство с националните регулатори.

В допълнение към конкретните технически констатации и препоръки Комисията направи преглед на действащата европейска нормативна уредба за ядрена безопасност и в началото на 2013 г. ще представи преработен вариант на настоящата директива за ядрена безопасност. Предложените изменения ще бъдат съсредоточени върху изискванията за безопасност, задачите и правомощията на регулаторните органи в областта на ядрената енергетика, прозрачността, както и върху наблюдението.

Ще последват допълнителни предложения относно застраховането и отговорността за ядрените обекти и относно максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на храни и фуражи. Процесът на изпитване на аварийни натоварвания също така подчерта необходимостта от допълнителна работа върху ядрената сигурност (предотвратяване на злоумишлени действия), за която основната отговорност носят държавите членки.

[svoiski]

Технологичните новости на реакторите от последно поколение 3+, какъвто е и проектът АЕЦ „Белене”, го правят най-добрият проекта за ядрена електроцентрала в Света.
 


Искрено се възмущавам, когато в публичното пространство се появяват хора, които говорят за АЕЦ „Белене” като някаква катастрофа. Истината е, че в страната работят около 12000 човека в областта на ядрената енергетика и само около 300 от тях , могат да си позволят да говорят за проблемите на тази индустрия, без да се притесняват за това което казват. Като шега искам да вметна, че в тази цифра не влизат уважаваните от мене членове на Българския Парламент. Тези хора използват технологични данни и информация от първа ръка. За съжаление техните анализи и позиции не достигат до хората. Продължава да се говори за АЕЦ „Белене” и за бъдещето на ядрената енергетика в България без фактология, а трябва да се замислим, че няма сигурност без знание.
 
Какви са технологичните предимства на най-новата ядрена технология, поколение 3 +, от която е и проекта АЕЦ „Белене”?
 
Проектът АЕЦ „Белене” е генерация 3+. Последното поколение ядрени реактори се характеризират с подобрени както количествено, така и качествено системи за безопасност. Най-популярно казано, можем да сравним системите за безопасност на действащите блокове в АЕЦ „Козлодуй” и това което е по проект в АЕЦ  „Белене”:
 •Съобръзно проекта на блоковете в АЕЦ „Белене” под корпуса на реакторите е предвидено изграждане на т.нар. „ловушка” или „кор катчър”. Това е уловител на матариала, който би се получил от стопяването на активната зона на реактора в случай на тежка авария. Това е нова система за безопасност, която не съществува при реакторите в АЕЦ „Козлодуй”.
 •АЕЦ „Белене” имаме четири системи за безопасност. За  сравнение в АЕЦ „Козлодуй” имаме три системи за безопасност. Това позволява ремонтиране на някоя от системите за безопасност при нормална работа на реактора. Практиката на действащите блокове до момента показва, че такива ремонти се правят само при спирането им за презареждане, което от своя страна води до удължаване на времето за презареждане на блоковете и съответното недопроизводство на ел. енергия.
 •Корпусът на реакторите в проекта АЕЦ „Белене”, разположен в така наречената херемтична зона”, е защитен с двойна обвивка. В Козлодуй тази защитна функция се изпълнява от единична обвивка.
 •Пасивните системи за безопасност, т.е. системите които се включват при евентуална авария, без да имат нужда от допълнителна енергия или човешка намеса, на проекта АЕЦ „Белене” са почти два пъти повече от тези които функционират в Козлодуй, а освен това те са така проектирани, че дублират функциите на активните системи за безопасност. Тези системи са проектирани да действат така, че да предотвратят и  последиците от евентуална авария, подобна на тази във „Фукушима” – това бе доказано от проведените така наречени „стрес тестове”, на проекта Белене, независимо, че това не бе задължително за централи, които са в процес на проектиране или изграждане.
 •Проектът АЕЦ „Белене” е проектиран да издържи падане на най-тежък транспортен самолет. Такава защитна функция  няма структурата на нито една друга, действаща атомна електроцентрала в Европа.
 
След аварията във Фукушима Европейската комисия наложи допълнителни изисквания за безопасност на действащите централи в Европа. Какви са резултатите от тях за проекта АЕЦ „Белене”?
 
След аварията във Фукушима, Европейските институции наложиха т.нар. „стрес-тестове”. Те бяха задължителни за АЕЦ  „Козлодуй”, но по решение на Агенцията за ядрено регулиране бяха приложени и спрямо проекта АЕЦ „Белене”. Резултатите от тази проверка за проекта Белене бяха перфектни. Ако за Козлодуй, докладите приключват с определени препоръки, то за Белене такива няма. Това е още едно доказателство, че проектът е на най-високо технологично ниво.
 
Сеизмично рискова ли е новата централа на площадка Белене?
 
Нека започнем отговора на този въпрос с това, че абсолютно перфектни решения на какъвто и да е технологичен въпрос не съществуват. Въпросът е да се обясни ясно какво е направено, за да се избегнат последствията от евентуално значимо тежко природно явление за новите блокове в Белене, спазени ли са съответните законови и нормативни изисквания и какво е състоянието на същия въпрос в съществуващите действащи централи.
 
Противниците на проекта Белене, когато обсъждат сеизмологичната опасност не правят такъв анализ – те основават своите доводи на геоложкия разлом в района на Вранча, Румъния. Пускат мислена линия от Вранча на юг и констатират, че района на Белене е сеизмологично нестабилен и на базата на това дават заключение, че АЕЦ „Белене” няма място на тази площадка. Добре де, но Белене и Козлодуй са отдалечени грубо на 100 км разстояние по хоризонтална линия – посока запад. В Козлодуй имаме действаща централа с два реактора. Още повече, АЕЦ „Козлодуй” в сравнение с проекта на АЕЦ „Белене” е с по-ниска степен на безопасност – говорихме за това вече. Специално искам за подчертая, че това сравнение в никакъв случай не трябва да се използва като аргумент за това, че блоковете в Козлодуй не са безопасни. Тези блокове изпълняват всички изисквания за безопасност и затова те са в експлоатация. Просто искам да кажа, че за нещо, което е по-добро се говори като за по-лошо. Предвидените в проекта Белене сеизмични показатели са по-консервативни от тези в Козлодуй. Допълнително, като обща тежина на всички конструкции,един блок в Белене е един път и половина по-тежък от същия в Козлодуй – това е един прост пример за резултата от  завишените сеизмични характеристики на блоковете в Белене..  До момента успяхме да получим лиценз за площадката на Белене, което е от огромно значение. Проверката на техническия проект на АЕЦ „Белене” от страна на АЯР е в много напреднала фаза, което от своя страна е предпоставка, за издаване на разрешение за начало на строителство при наличие на съответните политически решения. Т.е остава само да построим тези блокове. За мен е необяснимо, защо се злоупотребява с дезинформация по този въпрос.
 
Каква е позицията на МААЕ и Евроатом по проекта АЕЦ „Белене”?
 
Като член на ЕС България е задължена да спазва съответни процедури при инициализиране на желания за осъществяване на големи инвестиционни проекти. Това бе и определящото изискване за проекта Белене. Освен това всеки нов проект на ядрена централа задължително се съгласува и трябва да получи одобрението на МААЕ и Евроатом.  Процедурите по сертифициране и лицензиране на проекта АЕЦ „Белене” продължиха повече от две години. В резултат проектът има сертификат за съответствие с изискванията на Евроатом, позитивна оценка на Европейската Комисия от 2007 г. и оценка на МААЕ, че това е проект трето поколение. България разполага с площадка в готовност за стартиране на строителство, лицензирана, в съотвествие с всички български и международни изисквания за това. Макар това да не се вижда от хората, успехът на българската страна в това направление е огромен и за съжаление в близко бъдеще едва ли можем да се надяваме друга площадка да получи всички лицензии. Всички страни, които имат вече издаден лиценз за площадка, на която може да се строи атомна централа си пазят това достижение като „писано яйце”.  Без да отделям специално внимание ще реферирам на изискванията на Орхуската конвенция, която България е ратифицирала от почти 4 години – който има желание и време може да се запознае с нея и да види какви са новите процедури за лицензиране на площадки за атомни централи.
 
Вашият призив към гражданите на България за предстоящия референдум на 27.01.2013 г.
 
Реалните проблемите за ядрената енергетика в България започнаха след 2000 година. Като резултат затворихме от I-ви до IV-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”. Някои от хората, които сториха тази злина на България, днес ни убеждават да не гласуваме на референдума.
 
32 % от ел. енергията в България се произвежда от АЕЦ „Козлодуй”. Благодарение на ниската цена на тази енергия в крайна сметка гражданите на България все още плащат поносими цени за тази безценна стока. Нека тези, които призовават да не се гласува или да се гласува негативно да се замислят дали не режат сами клона на който седят.
 
Всеки един от нас трябва сам да прецени дали да гласува, дали да подкрепи развитието на ядрената енергетика в България, дали имаме нужда от Втора атомна, като изходи от личните си нужди и разбирания. Аз имам интерес да плащам по-ниски цени за ел.енергията. Аз имам интерес да имам електричество в дома си, от един надежден и евтин източник. Аз искам България да не се превърне само в пазарен придатък на ЕС, а да бъде една модерна, индустриална страна. Аз имам интерес  България да даде шанс на следващото си поколение ядрени експерти и учени да се реализират тук.
 
Нека всеки сам прецени какъв е личният му интерес и да гласува по съвест на предстоящия референдум.

[snowqueen]

Спреш ли го- гръмне.
Не го ли спреш- пак гръмне.
Що е то?
АЕЦ
 

[svoiski]

  Според счетоводителите на НЕК и ДЪРЖАВАТА, по настоящем, ядрената електроцентрала в Козлодуй струва около 5 милиарда лева. Толкова е счетоводната и стойност – на толкова я оценява днес държавата като дълготраен актив. Посредством амортизационни отчисления, ежегодно част от тази стойност се пренася в цената на електроенергията – начислява се в цената, на която централата произвежда електроенергия. Размера на тези начисления формират около 40% от цената, на която АЕЦ Козлодуй продава електроенергията си. Останалите 60% отиват за: покупката на ново ядрено гориво, за съхраняването на вече отработеното гориво, за заплати, за реконструкции и т.н.
      Печалбата на съществуващия АЕЦ Козлодуй е символична – за миналата година е под 100 милиона лева, въпреки че работи на пълни обороти и според държавата ни струва едва 5 милиарда лева – централата е построена отдавна и днес е оценена на едва толкова !
     За сравнение, наскоро турската държава построи своя АЕЦ с два блока по 1000 мегавата, по руска технология, за около 14 милиарда долара. Сумата не е малка, но въпреки това турският АЕЦ е не само 100% държавен, но е построен 100% с държавни пари – не със заем, на който да се плащат лихви към банки и това допълнително да оскъпи проекта в пъти!

Следва въпроса колко ще струва една нова ядрена централа в Белене или нов седми реактор в Козлодуй.

     Цената на АЕЦ Белене се движи в широки корупционни граници от 6,5 милиарда евро до 11 милиарда евро. Реалната цена както виждаме от Турция ще бъде минимум около 9 милиарда евро, в това число инфлационната константа. Този минимум означава 18 милиарда лева или почти пет пъти повече от цената, която държавата отчислява за Козлодуй в цената на електроенергията. Тоест цената на, която би произвеждала електроенергия АЕЦ Белене, би била минимум между 2,5 и 3 пъти по-висока от цената, на която произвежда АЕЦ Козлодуй.
     „Алтернативата” нов реактор в Козлодуй ще струва минимум около 1/3 от цената на чисто нова централа с два нови блока или минимум 6 милиарда лева! Това е минимума, ако проекта се изпълни честно и професионално, а колко би могла да бъде максималната – корупционна цена?? 

     Днешната ядрена енергетика има още десетки аспекти, но човек колкото и да се вглежда не може да види всичко и най-вече непредвидените разходи! 
    Важното е на базата на това, което знаем да изградим лично мнение и позиция.
     Свое лично мнение, а не чуждо! Причината, личното мнение ясно вижда, ако не себе си, то поне мечтаното бъдеще за децата си!

[snowqueen]

Между 27% и 37% от пълнолетните българи изявяват готовност да участват на референдума за ядрената енергетика в неделя. Данните са на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) и са към дата 20 януари.

Сред заявилите, че ще гласуват на референдума, посочилите, че ще отговорят с „Да” са 60%, а тези, които твърдят че ще отбележат „Не“ в бюлетината са 40%. Интервюираните, които възнамеряват да гласуват с „Да“ на референдума са по-категорични в намерението си да упражнят правото си на глас, в сравнение с онези, които биха гласували с „Не“.

За последните три месеца е регистрирано известно покачване на дела на противниците на развиването на ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала. В момента съотношението между привържениците и противниците е приблизително 3:2.

Както поддръжниците, така и противниците на развитието на ядрената енергетика у нас, твърдят че позицията им е по-скоро въпрос на личен избор, а не на партийна дисциплина. Нещо повече – две трети от българите отричат да са повлияни от официалните позиции на лидерите на основните политически партии у нас.

Референдум, лишен от смисъл

За да породи правен ефект референдумът, до урните трябва да отидат 4 226 194 души - толкова хора, колкото са дали своя действителен глас на последните парламентарни избори. Законодателят обаче е предвидил специална хипотеза, която дава указания какво би следвало да се направи, ако референдумът не успее да заинтересува необходимия брой хора, но въпреки това в него са участвали поне 20% от гражданите с право на глас. По груби сметки това са около 1,4 милиона души.

Ако предложението е събрало повече от 1,4 милиона гласа, но по-малко от 2 113 098, и положителен отговор са дали повече от половината от участвалите, то тогава то се внася в Народното събрание и се разглежда по реда, по който се разглеждат подписките на гражданите. Парламентът в такъв случай е длъжен да се произнесе в тримесечен срок.

Експертите обаче уточняват, че последната седмица от кампанията може да предизвика известни промени в декларираните намерения за гласуване.

Засега категорично участие заявяват две трети от привържениците на БСП, 59% от тези на "Атака", близо половината от тези на ГЕРБ, 42% от привържениците на „България на гражданите“ и 35% от тези на ДПС.

Най-често намерение да гласуват на предстоящия референдум изразяват жителите на малките градове и на селата. В градовете-областни центрове декларативната активност е по-ниска от средната. Най-ниска засега се очертава избирателната активност в столицата.

Основният аргумент на нежелаещите да гласуват на предстоящия референдум е убеждението им, че той е лишен от смисъл.

Бойкотът остава по-скоро формула на политическо говорене в дните преди референдума, доколкото преобладаващата част от избирателите не го възприемат като механизъм за изразяване на гражданска позиция.

Само 11% търсят информация за референдума

През последните три месеца темата за референдума е в центъра на общественото внимание и е широко отразена в медиите, отбелязват социолозите. В сравнение с ноември 2012 г., в края на януари 2013 г. са регистрирани по-високи дялове на хората, които определят информираността си като „висока“ или „средна“. Определящите информираността си по темата като „ниска” за същия период намаляват с осем пункта – от 36% на 28%. За последните три месеца напълно неинформираните и незаинтересовани от темата респонденти намаляват почти двойно.

Малък е делът на пълнолетните българи, които целенасочено и активно търсят информация по темата за референдума (11%). В по-голямата си част симпатизантите на основните политически формации (с изключение на тези на ДПС) се самоопределят като „средно информирани“ т.е. хора, които не търсят целенасочено информация по темата, а попадат на такава. Сред симпатизантите на ДПС, най-голям е делът на хората определящи се като „ниско информирани” по въпросите за ядрената енергетика.

Експертите отчитат зависимост между самооценката за информираност и стандарта на живот на респондентите. Хората с високи доходи, столичаните, високообразованите респонденти и мъжете по-често от останалите целенасочено търсят информация по темата за ядрената енергетика и именно те се самоопределят като „високо информирани“.

Жените, хората с основно образование и с ниски доходи най-често определят информираността си като „ниска”. Те посочват, че са чували за ядрена енергетика, но не търсят информация по темата.

Както преди три месеца, така и през януари 2013 г., се наблюдава отсъствие на пряка зависимост между степента на информираност на населението по темата на референдума и начина, по който българите възнамеряват да гласуват.

Взето от:
http://btvnews.bg/bulgaria/obshtestvo/60-ot-balgarite-gotovi-da-glasuvat-s-da-na-referenduma.html

[svoiski]

1. Кога имам право да гласувам на референдум?

 когато съм български гражданин с постоянен адрес на територията на Република  България (само за национален референдум);
 
 когато съм български гражданин и имам постоянен адрес или настоящ адрес, различен от постоянния ми адрес на територията на Република България през последните 6 месецапреди насрочването на местния референдум;

 когато съм навършил 18-годишна възраст към датата на референдума включително;

 когато не съм поставен под запрещение и неизтърпявам наказание лишаване от свобода.
 
2. Кога мога да отида да гласувам?
Изборният ден започва в 6.00 ч.в деня на референдума и приключва в 19.00 ч. Ако съм отишъл навреме, но въпреки това не успея да подам гласа си преди 19.00 ч. и чакам с други негласували гласоподаватели пред избирателното помещение, времето се удължава.
 
3. Къде мога да гласувам?
 В съответната избирателна секция на територията на страната, където фигурирам в списъка на гласоподавателите по постоянния ми адрес, посочен в личната ми карта. Мога да направя справка дали фигурирам в списъка чрез сайта на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" по моето ЕГН или по адрес за номер на избирателната секция и мястото на гласуване.

 В дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина като подам заявление до тях в срок от 25 дни преди датата на референдума.

 Мога да подам заявление по образец за гласуване по настоящия ми адрес, но това трябва да го направя не по-късно от 14 дни преди изборния ден (до 12 януари за предстоящия национален референдум 2013) до общинската администрация по настоящия ми адрес. (заявление по чл.53, ал. 1 Изборен кодекс).

 Заявление по образец за включване в избирателен списък мога да подам и в случай, че неправомерно съм изваден от него. Заявлението подавам пред общинската администрация по постоянния ми адрес в срок.

 Мога да бъда допуснат в избирателния списък в деня на гласуването. Това става от секционната комисия по постояния ми адрес, при предостaвяне на валиден документ за самоличност и само когато не фигурирам в „забранителния списък”. В него са посочени лицата, поставени под запрещение, изтърпяващи наказание лишаване от свобода и на които е било прието заявлението за гласуване по настоящ адрес или в чужбина. Ако ми бъде отказано вписване, мога да обжалвам отказа в 2-дневен срок пред съответния районен съд. Решението на съда е окончателно.
 Ще гласувате ли?
 
 Kогато имам трайни увреждания, удостоверени с документ от ТЕЛК/НЕЛК, които не ми позволяват да упражнявам избирателното си право в изборното помещение, мога да гласувам с подвижна избирателна урна като заявя желанието си не по-късно от 30 дни преди изборния ден в писмена форма чрез заявление по образец (чл.176, ал.1 от Изборния кодекс), подписано от мен саморъчно и подадено чрез писмо, факс или електронна форма до общинската администрация по постоянния ми адрес (или настоящия ми адрес когато направя искане по чл. 53, ал. 1 от Изборния кодекс).

 Kогато съм с увреждания на опорно-двигателния апарат или зрението, мога да гласувам вспециално определената секция, която е означена с табели и други обозначителни знаци, и се намира на първия етаж (партера) на сградата, където се провежда гласуването. Такава табела и знаци се поставят и на входа на сградата, така че да ме насочат към избирателната секция.

Важно: когато съм студент или ученик редовно обучение в град различен от този, където е постоянния ми адрес, имам право да подам гласа си:
 В която и да е от избирателните секции в града, където уча.

 Имам право да подам гласа си и в секция по настоящия ми адрес, като подам заявление за вписване в списък по настоящ адрес до общинската администрация по настоящия ми адрес. Срокът за подаване е 14 дни преди деня на референдума.
 
4. Как да заявя своето желание за гласуване на референдум, когато съм извън страната?
 трябва да заявя желанието си да гласувам пред  дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава;

 да подам заявление по образец подписано саморъчно не по–късно от 25 дни преди датата на референдума;

 заявлението мога да подам лично или с писмо, а може и сканирано, като го изпратя наелектронната поща на дипломатическото или консулското представителство.
 (Допълнителна информация относно гласуване извън страната – сайта на Външно министерство на Република България.)
 
5. Какви документи да нося, когато гласувам?
 За да гласувам, трябва да представя документ за самоличност (паспорт или лична карта).

 Ако срокът на валидност на документа ми за самоличност е изтекъл или ако документът ми е изгубен, откраднат или унищожен и е в период на подновяване, трябва да представяудостоверение от МВР за издаване на нов такъв.

 Ако съм студент/ученик и искам да гласувам в града, където уча, трябва да нося със себе сиредовно заверена студентска/ученическа книжка. Попълвам на място и декларация, че не съм гласувал и няма да гласувам на друго място (Такава декларация попълвам и когато съм с увреждания на опорно-двигателния апарат/зрението и гласувам в специално определена избирателна секция).
 
Настоящата статия има за цел да очертае някои основни Ваши права, като няма претенции да бъде юридически съветник. Ако имате затруднения с упражняването на тези основни права или случаят е по-сложен – съветваме Ви да се консултирате с юридически експерт.