Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[pagane812]

Обичам България

[Donelli]

[float=left][/float] [justify]Белоградчишките скали са може би най-известният скален феномен в България. Разположени са в района на град Белоградчик, в Западния Предбалкан. Обхващат участък, дълъг близо 30 километра и се разделят на три групи – Фалковкса, Централна и Збеговска. Най-интересните образувания са в Централната група, южно от Белоградчик.

Милиони години различни климати и явления са ваяли тези чудни форми. Червеният им цвят се дължи на железните съединения в скалите. На места тяхната височина достига 200 метра. Сред най-интересните скални форми са тези, на които хората са дали имена, поради приликите им с действителни хора, животни и предмети - Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата.

[float=right][/float]За почти всяка фигура хората са измислили легенда. Други фигури пък носят имената си заради звуците, които издават при вятър – като Кукувицата, която „кука“.

Най-популярни са легендите за Конника, Монасите и Мадоната с детето, както и за Момин камък. Преди много векове тук сред скалите имало девически манастир, където служела на Бога красивата монахиня Витания. Тя се влюбила в римлянина Антонио и от тяхната любов се родило дете. Монасите се събрали, за да осъдят грешницата, но в този момент по пътя се задал самият Антонио. Яхнал коня си, той бързал, за да спаси любимата и детето си. Внезапно гръм поразил и вкаменил всички и така се получила цяла група от каменни фигури – Конника, Монасите и Мадоната с детето.

[float=left][/float] Сред гънките на Белоградчишките скали древните римляни построили укрепление, което било използвано по-къснo и от българи, и от турци – Белоградчишката крепост. Днес крепостта е също толкова популярна сред туристите, колкото и скалите.

Сред красивите Белоградчишки скали в западната част на Стара планина е разположена Белоградчишката крепост. Построена е по римско време, като нейната цел е била да охранява наблизо минаващия римски военен и търговски път.

Крепостта е била част от голяма фортификационна система – и до днес край близките села Арчар, Граничак, Кладоруб и Дъбравка могат да се видят останки от други по-малки крепости. Чрез различни сигнали крепостите си предавали информация.[float=right][/float]

Крепостта е съградена сред белоградчишките скали, като естествените каменни блокове се използват вместо стени на две от четирите й страни. След създаването на Българската държава крепостта продължава да играе важна роля в региона.Почти до края на XVIII в. тя запазва средновековния си вид, а през XVIII и XIX в. османците я преустройват и строят допълнителни съоръжения, вероятно с цел да се укрепи срещу австрийските походи през XVIII в., както и срещу силното местно хайдушко движение.

До края на XIX в. крепостта е запазена и поддържана, след което полаганите за нея грижи спират и тя постепенно запада. През XX в. тя е обявена за паметник на културата и е възстановена, така че днес туристите спокойно могат да я посещават.

Белоградчишката крепост е една от най-добре запазените крепости в България, вероятно поради факта че допреди 100 години тя е играела съществена роля за защитата на региона.[/i][/size][/font][/justify]

[galya_st]

Моята обична България е не само общопознатото за нея, за онези прекрасни места попаднали под егидата на ЮНЕСКО или включени в 100-те национални обекта,  или изучавани по история и география в училище.
Има прекрасни места в страната ни, за които думите не стигат. Както казват някои "Става само с виждане."

Едно такова място са Крушунските водопади

Както и други красиви места на регионите, в които живея откривам със закъснение. Така стана и с Крушунските водопади. Всеобщо е мнението на всички, познавали местността от преди "развитието на туризма", че човекът е склонен да ......меко казано съсипва. Природните дадености, обаче си остават вечно.

Как се стига до Крушунските водопади?
Намира се на 2 часа и половина път с кола от София (за някои спортисти и по-малко). Тръгвате по автомагистрала "Хемус", а след това посока Варна. Поемате по отбивката за Ловеч от главния път София – Велико Търново. След като се подмине Ловеч, трябва да се хване пътя за град Левски. На около 35 километра от Ловеч се намира и селото до водопадите – Крушуна. Разстоянието от София до село Крушуна е около 190 километра.



Ще покажа само някои лични снимки от докосването ми до тази природна прелест. Останалото може да намерите по-добре описано в интернет.
Признавам, че скоро не съм посещавала водопадите. Какво е сътворил "негово величество човекът" не ми е ясно. Но

тази красота заслужава да се види

















Крушунските водопади, несъмнено, са едно от най-красивите и интересни места за посещение и туризъм в България. При това, до тях се стига доста мързеливо – с кола. В допълнение, човек може да ги обходи по сравнително кратка екопътека, без много усилия. Всичко това ги прави и една от най-посещаваните природни забележителности у нас в последните години.