Всяка вечер съм на Бара и Една там ма набара
сега ма боли Главата..,А,къде са Очилата?
Чи без тия ‘се са спъвам,‘ши ‘зема пак да са оженя,
нема как да са опъвам,чувствам чи лежи връз мене.
Слагам бързо Очилата,гледам я и тя ма гледа,
малко рошава в Косата-дошуш като Бяла Неда.
Въх,какъв ми бил Късмета-Неда-скромна и богата,
жена беше тя на Кмета,а,честити му Рогата!
Въздух,малко ‘ши си ‘зема-и отворя си Пенджера-
Нека да ме види сякой,в таз гореща Атмосфера.
Влача Бали Слама-златна,да постеля на Прасето,
чи каква съм Дама-знатна,затуй направих ти Сефтето.
Лъже ме ‘га че сум малка,‘се на Среща,Заседание,
с оная грозна Секретарка,тъй,че имам Оправдание.
Мисля си-ши са разплаче и ей тъй на-домиля ми
и каквото туй да значи,мен на Кмета доядя ме.
И сега като се сетя искам пак да се ядосам,
а бе де ги Очилата,‘ши‘ зема пак да се халосам.
