Имала майка, гледала
Имала майка, гледала
дор девет сина рожденни,
десетия Георги Грозника.
Майка на Георги думаше:
Георги ле, сине грознико,
айде се маани оттука,
да не ми грозиш дворове
и девет сина убави.
Георги майци си думаше:
Майко ле, мила майчице,
къде, мамо, да ида
като съм малък и глупав,
като пътища не зная?
Майка на Георги пак дума:
Маани се, Георге, оттука
във пуста гора да идиш
зверове да те изедат,
назъде да се не върнеш.
Георги си сълзи порони
и на маке си думаше:
Мале ле мила, мале ле,
като от къщи излезна,
чумата в къщи да влезне,
да умори братя дор девет,
и на братята булките.
Та за мен каил да станеш,
очите ти да те заболят
пътища, мамо, да гледаш
за твоя Георги, грозния.
Излезе Георги от село,
отиде в равна Добруджа.
Там се е овчар представил,
че си е Георги спечелил
петстотин вакли овнета,
шестотин бели рублета.
На десетата година
той се във село завърна
та при маке си отиде,
като си в село пристигна,
край техни двори минава.
Майка му на вратник седеше
със църна кърпа на глава.
Георги майце си продума:
Добър ден, стара бабичко!
Дал ти Бог добро, овчарче!
Георги майци си думаше:
Бабо ле, стара майчице,
има ли място у вази
тази вечер да пренощувам
с петстотин вакли овнета?
Имаме олум, имаме,
имаме място широко
за десет души овчари
и за илядо овнета.
Аз съм, олум, имала
дор девет сина рожденни,
десетия Георги, грозния,
ази си Георги изпъдив.
Като си Георги изпъдив
девет ми сина измрява
и сега съм, олум, самичка
и за Георги съм каил станала.
Очи ме веке заболева,
пътища, олум, да гледам,
уста ме веке заболя
пътници да си разпитвам
да не са Георги видели.
Георги майце си продума:
Ази съм Георги Грозника!
Тогава майка станала,
жива го майка прегърна,
ала го мъртва остави.