Кой е дядо Коледа?
Първообраза на добрия старец можем да търсим още в древните богове - северния Один, гръцкия Посейдон, римския Нептун... В славянската традиция това е богът на слънцето - Даждбог.
Но най-близка до нас остава легендата за Свети Никола. Той е роден през 280-та година Патара - Ликия, Мала Азия (днешна Турция). Едва 30-годишен става епископ на град Мира(днес гр.Демре, Турция). Легендата разказва, че той е бил благороден човек, който е бил много мил с децата и е използвал наследеното си богатство за да помага на бедните. Има една забележителна история как свети Никола помага на 3 жени с пари за зестра и така ги предпазва от проституция.
В почит на неговата щедрост е останала традицията хората да си разменят подаръци на 6-ти Декември - деня на светеца.
В началото на XVII век холандски преселници в Северна Америка основават колония - Ню Амстердам (днес Ню Йорк). Те привнасият холандската традиция при честването на празника, и така от англоезичното Сайнт Николас и холандското Синтер Клаас се получава днешното Санта Клаус - Дядо Коледа в англоезичния свят.
Първата история, написана за дядо Коледа и неговите 8 елена е поемата “Посещение на Св. Никола” (A visit from St Nicholas) от теолога Клемънт Муур, публикувана на 23-ти декември 1823 година в нюйоркски вестник "Sentinel". В нея се описва как елфът впрегнал шейната с елените пускал коледните подаръци през комините. Интересен факт е, че самия Муур дълго време отрича авторството на поемата, страхувайки се, че това би подронило неговия авторитет пред академичното общество.
Финландците разказват, че добрият старец живее в Лапландия на върха на планината Корватунтури.
КОЛЕДНАТА ТРАДИЦИЯ
Денят преди Рождеството се чества като Малка Коледа. Според народното вярване Божията майка се е замъчила на Игнажден и е родила Младенеца на Малка Коледа, но съобщава на следния ден (традицията повелява родилките да съобщят на другия ден след раждането). Рано сутринта на празника по домовете тръгват малки коледарчета, момчета на възраст от 6-7 до 10-12 години, а след Първата световна война в коледарските дружини са включени и момичета. Те са облечени празнично, в ръката носят дрянова пръчка - „коледашка", и шарена торба през рамо. Коледарчетата обикалят домовете, влизат в къщите и разравят огнището, благославяйки „Да се роди, дето рало ходи, дето рало ходи и не ходи!" Стопаните ги даряват с малки кравайчета, сухи плодове, дребни пари и ги посипват с жито от сито или решето за плодородие.
ОБРЕДНИ ХЛЯБОВЕ
Още от ранни зори жените се подготвят за празника. Особено внимание се отделя на приготвянето на обредните хлябове - безкръвното жертвоприношение за светлия ден. Облечени в празнична премяна, те заместват обредните хлябове. Те се приготвят от най-чисто брашно. Още при приготвянето на реколтата най-хубавото зърно е отделено, измито в реката и изсушено. Брашното се пресява през три сита „копринени", замесва се с „мълчана", „цветна" и „неначената" вода,донесена в бяло котле и затоплена на жив огън. Докато се месят хлябовете, момите и невестите пеят обредни песни. Коледните хлябове са три вида. Първият е наречен на самия празник и носи наименованието „боговица", „божия пита", „светец". Храктерната за него украса е кръстът и неговите разновидности - свастика, розета,цвете и т. н. Вторият вид хляб е посветен на къщата и стопанството. На него обикновено се изобразява гумното, кошарата, добитъка, лозето и бъчвата и т. н. Третият тип хлябове са „витите, превити краваи" с дупка в средата, които се даряват на коледарите. Тях ги замесват и украсяват момите и ги подаряват на своите избраници в коледната нощ. На следния ден коледарите организират с тях търг на мегдана, като събраните средства даряват на черквата, училището или читалището.
БЪДНИК
Бъдникът, това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено в къщи от млад мъж, с него се поддържа огънят през цялата нощ. Внасяйки го в къщи, мъжът пита домо-чадието: "Славите ли Млада бога?", жените отговарят: "Славим, славим, добре дошъл!. Мъжът добавя: "Аз в къщи и Бог с мене!" В дървото има провър-тяна дупка, в която се затапват, зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло ленено или конопено платно и бъдникът се изправя в огнището. Докато миросват бъдника, жените пеят: Основен момент в подготовката на Бъдни вечер е отсичането и донасянето на бъдника. С него се поддържа огънят през цялата нощ. Най-младият мъж в семейството, облечен празнично, отива в гората. Той избира за бъдник здраво и плодовито дърво -дъб, бряст, круша и т. н. Преди да го отсече, моли за прошка. Дървото не бива да докосва земята и до дома се носи на дясно рамо. Всички в дома го очакват с нетърпение. Момъкът пита „Славите ли Млада Бога?", жените отговарят „Славим, славим, добре си ни дошъл!", след което мъжът добавя: "Аз в къщи и Бог с мене!". Дървото се внася до огнището, където се миросва - издълбават дупка в единия край, в която поставят вино, зехтин и тамян, запушват я и увиват с бяло ленено платно. Докато миросват бъдника, жените пеят:
Ой, ти дръвце, право дръвце,
де си расло толкоз тънко,
толкоз тънко, та високо?
- Я съм дръвце, златно дръвце,
златно дръвце плодовито.
Ще порасна дор до небо,
клон ще пусна дор до земи,
лист ще листна дребен бисер,
цвят ще цъфна чисто сребро,
род ще родя сухо злато.
Слез ще по мен Млада Бога,
ще дарува добра дарба!
Вечерта на Бъдни вечер бъдникът ще гори през цялата нощ. Според народната вяра да е светло на Божията майка и да е видело на мъртвите предци, дошли на празничната трапеза. Според поверието бъдникът има магическа и лечебна сила. В някои краища на страната сутрин го гасят с вино и от недогорелите части правят части за рало и кръстчета за здраве. Пепелта от бъдника се използва за лек, поставя се в ниви, лозя и ливади, за да раждат.
ТРАПЕЗАТА НА БЪДНИ ВЕЧЕР
Най-вълнуващият момент в празничната вечер е сядането около трапезата. Вечерята трябва да се започне рано, за да узреят рано житата, никой не бива да става от нея, за да не стават кокошките от полозите, ако това се наложи, людете ходят приведени, за да се приведат и натежат житата. Трапезата задължително се подрежда около огнището, така че всички да са с лице към него, защото се вярва, че огнището е святото място в дома. Трапезата се подрежда върху слама, в която се поставят различни зърна за плодородие, отгоре се слага чувал и или месал. Трапезата на Бъдни вечер е постна. Стопанките са приготвили 7, 9 или 12 ястия - сърми с лозови листа, сухи чушки с булгур или ориз, боб, мед, баница с тиква, варено жито, вино, ошав - всичко, което е родила земята, с надеждата да роди отново идната година. Най-възрастният мъж в дома - домовладиката, кани Бога на вечеря и прекалява с палешника от ралото трапезата. Сетне стопанката кади всички стаи и постройки в двора, къде е стоката. След молитвата се разчупва питата със сребърната пара, като се вдига високо, за да растат високи житата. Първото парче от питата се отделя на Богородица и се оставя пред домашната икона, където се пази до следващата Коледа. Късметлия ще е онзи, комуто се падне парата от питата. Трапезата не се вдига цялата нощ, защото се вярва, че на нея идва и светецът-покровител на дома. Тази вечер се извършват и ред гадания за времето и берекета през следващата година, за женитба и благополучие. Всички са в трепетно очакване на добрите гости коледари, божии пратеници.
КОЛЕДУВАНЕ
Коледуването е третият важен елемент на коледния празник. То започва след полунощ, коледарите се избрали своя водач( станеник ) още на Игнажден. Коледарските дружини се състоят от млади мъже, разучили коледарски песни и благословии. В групата има трохобер(събирач на краваите), магаре(носач на месото и сланината), както и коте - мяукащо момче, в знак че му се яде блажничко. Всяка коледарска песен обикновено започва с думите
Стани, Нине, господине
тебе пеем, домакине!
добри сме ти гости дошли,
добри гости коледари...
Коледарските песни са богати на благопожелания:
Добро утро, болярине,
добър сме ти глас донели,
овци ти се изягнили,
все агънца ваклошатки,
кобилки ти се изждребили,
все кончета златогриви...
След като стопанката дари коледарите, станеникът вдига кравая и произнася дълга благословия за здраве, щастие и имотност. Ако коледарите не са доволни от даровете, те си отмъщават като отмъкват вратника на двора.
РУСАЛИИ
На следния ден, 25 декември, всички вярващи християни отиват в божия храм на тържествената света литургия. Те се причестяват и играят хоро на мегдана или в черковния двор. В дните от Коледа до Богоявление, които народът нарича „мръсни", „погани", „некръстени", се вярва, че бродят зли, тъмни сили. Затова людете не бива да замръкват след залез слънце, забранени са брачните свеждания, защото заченатото в тези дни дете ще се роди пияница, побойник, нехранимайко. В тези дни още от коледната нощ по домовете в Западна България обикалят маскирани дружини. Те влизат във всеки дом и двама от персонажите -„старец" и „баба", изпълняват оргиастични миманси за плодородие. Това поведение, както и по-свободното държание на стопанките на дома напомнят за празници и тържества, идващи от предхристиянско време. В някои райони на Македония все по това време обикалят т. нар. русалийски дружини. Те са от по 30-40 мъже на възраст от 20 до 40 години. Руса-лиите са облечени в празнични премени с кръстосани алени шамии и нанизи от сребърни монети на гърдите. Те се водят от „прот" или „балтаджия" и „кесежия". Тръгвайки на своите обиколки по селата, русалиите се прощават с домашните си, сякаш отиват на война. И наистина, когато се срещат две русалийски дружини, те водят бой коя от тях да влезе в селото и до днес се пази споменът за русалийски гробища. Русалиите подобно на коледарите влизат във всеки дом, с изключение на къщите, в които има родилка и наскоро починал. Под звуците на старинни, монотонни мелодии те играят своите обредни танци за здраве и плодородие. След тези 12 дни те отиват в черквите, причестяват се и се връщат към нормалния начин на живот.
Коледната празнична обредност се запазва и до днес в българските домове, макар и видоизменена. Много промени настъпват в нея след Освобождението, когато България тръгва по европейски път на развитие. За пръв път коледна елха се организира в двореца през 1879 г. по инициатива на княза. Сетне се устройват тържества с коледни елхи във военните клубове, учрежденията организират коледни тържества за децата на своите чиновници, празникът се чества по новому в болници и благотворителни институции. От 20-те години на XX век елхи се продават в градската градина и дори и преди това всеки дом на български интелигент се украсява с елха за празника. Първоначално елхата е била кичена със сухи плодове и собственоръчно направени играчки. Сетне започват да внасят и да произвеждат играчки за коледната елха. Коледарските дружини, които до късно обикалят българското село, намаляват в големите градове в началото на века. Момчетата обикалят домовете на видните и по-богати граждани с благотворителна цел. Събраните средства даряват на болни и сираци. Баловете, които се организират от двореца и обществени организации, също имат благотворителен характер. Признак на добра воля е изпращането на коледни картички на близки и приятели.
