« Отговор #86 -: Февруари 06, 2010, 06:55:25 am »
[float=left]
[/float] [justify]
“След изкопаването на двата трупа край с. Плана стана ясно, че “Наглите” не само са отвличали, а са и убийци. В момента се проверява за евентуална връзка между бандитите от групата и неразкритите поръчкови разстрели в София”, разказаха пред “Труд” запознати с разследването.
Едно от “студените досиета”, което е извадено преди дни от криминалистите, е за разстрела на 27-годишния автоджамбазин Драгомир Илиев-Драшко през лятото на 2006 г. Сравняват се 9-милиметровите куршуми от това престъпление с парчетата олово, открити в главата на Юлиан Лефтеров, наричан още Кунгфуто или Кокошката. Лефтеров също е автокрадец, отвлечен и ликвидиран от “Наглите” през януари 2009 г. Година по-късно мястото на тайния му гроб бе показано от Даниел Димитров-Данчо Релето.
Екзекуция посред бял ден
Драшко Крадеца бе застрелян на 28 август 2006 г. близо до бензиностанция на столичния булевард “Тодор Каблешков”. В ранния следобед той пристигнал там с приятелката си на среща със свой авер. Двамата се заговорили с монтьор от близък автосервиз, когато до тях набило спирачки черно “Ауди” с тъмни стъкла.
В колата имало двама маскирани мъже. Единият останал зад волана. Другият, който бил облечен с полицейска бронежилетка, изскочил навън с насочен пистолет и изкрещял на Драшко и събеседниците му: “Лягай долу, всички долу...” Тримата помислили, че въоръженият е полицай, който ще им иска документите, и се подчинили. Докато лежали с ръце на тила, маскираният се приближил до Драшко и изстрелял два куршума в тила му. Щом усетил какво се случва, приятелят на автокрадеца скочил и побягнал към бензиностанцията. Килърът гръмнал няколко пъти след него. Не го улучил, а само пръснал стъклата на паркирана “Мазда”. После стрелецът се метнал при шофьора в аудито, което отпрашило към бул. “България”.
Голямото семейство
“От 2001 г. до началото на 2007 г. софийските автокрадци бяха като едно голямо семейство, разказа опитен криминалист. - Говорим за около 200 души, които “работят” в групи от двама до пет човека. В този период изчезна подчинението им към големи структури като ВИС и СИК. Започнаха да действат като отделни клетки от една обща мрежа. Всички те - Данчо Релето, Иван Патицата, Дебелото, Георги Боков, Кокошката, Сапата, Драшко... се знаят помежду си”, добави ченгето.
В тези години у нас рязко скача вносът на коли, на пазара излизат все повече компании за автомобили на лизинг, увеличава се делът на застрахованите. Пазарът за крадени коли се свива, печалбите на апашите падат, отчита в своите годишни доклади за престъпността и Центърът за изследване на демокрацията.
Разцветът на българския патент - авторекетът, е около 2003-2005 г., след това и той започва да запада. Освен полицията в преследването на джамбазите се включват и частни охранители, наети по договор от застрахователни компании.
“През този период се засилиха позициите на посредници като Митко Турчина, Омайски-Капитана, Загорски и др. Без да пипнат кола, те само водеха преговори за откуп срещу процент, или взимаха пари за информация, насочваща към крадците на дадена лимузина. Възможно е Драшко Крадеца и групата му да са влезли в конфликт със стройната по онова време организация за изнудване в София и така да се е стигнало до разстрела. Иначе по принцип сметките между джамбазите не се уреждат с показни убийства както при наркопласьорите”, обясни криминалистът.
“Лозенските”
Преди 4-5 години Драшко е бил в Топ 10 на софийските автокрадци. Срещу него се водели 23 дела и дознания. Което изобщо не му пречело да краде на воля.
Кариерата си започнал в средата на 90-те години в бригадите на СИК, а по-късно оглавил собствена банда. В нея влизали Ванко, Ники Майната, специализирал в Испания, Едноръкия, Дабата, Дебърцина, Магарето и Борсучки. Към тази група известно време “работели” и убитите от “Наглите” Юлиан Лефтеров и Иван Пайнавелов-Сапата. Наричали ги “Лозенските”, но не защото имат нещо общо със софийското село Лозен, а заради любимия им квартал за удари - баровския “Лозенец”.
Драшко - също отвличан
През май 2002 г. пред дома на приятелката на Драшко в кв. “Витоша” гръмва бомба. В началото на декември същата година той бил отвлечен от автокъща на негов приятел в кв. “Борово”.
Похищението не било за откуп, а за наказание. Пак посред бял ден, пак пред очите на неколцина свидетели, мутри с маски нападнали Драгомир Илиев, съборили го на земята, хванали го за ръцете и краката и го натикали в черно “Ауди А6”. Закарали го в гора край град Елин Пелин. Там го завързали за едно дърво и няколко часа го изтезавали. Рязали с нож ухото му, надупчили задника му. Накрая го отвързали, накарали го да тича, стреляли в краката му. Същия ден вечерта, попикан и с окървавено лице, Драшко се появил в РПУ-Елин Пелин. Представил се за дребен търговец с две сергии на пазара в “Илиянци”. Казал, че не познава биячите. Оплакал се и от побой, и от това, че са му задигнали джобните пари и GSM-а.
Според слухове в подземния свят и бомбата, и мъченията били организирани от варненска групировка заради открадната от Драшко и хората му японска кола. Софийските апаши предложили да платят “глоба”, но за варненци било въпрос на престиж да “изгърбят” лидера на “Лозенските”.
Драшко правел мръсни номера на конкурентите си. Уж ги канел на “мирни преговори”, а след срещите прибирал фасовете им или недоядени парчета от сандвичи. Когато задигал някоя кола, хвърлял трофеите на местопрестъплението, за да насочи полицията към биологичните следи на враговете си.
“Ако бъдат открити доказателства, че Драшко е станал жертва на “Наглите”, това само ще потвърди колко опасна е тази банда. И че те са убивали не само нощем в безлюдни местности, а и са стреляли по улиците на София”, смятат запознати с разследването.[/justify]
www.trud.bg