Пак ли негодуваш svoiski,покрай Брега на Реката,
да похортуваме по свойски,доде чакаме Зората:
Слушай сега Млекопитаещо,или пък Водкопиещо,
в Челото ти всезнаещо и нещо тайно криещо,
ей сега ‘ща Гръмна без Точки и Тирета,
само да си зъмна по-острите Рендета.
Зной ли имаш в тоя Лед,че,гол,излизаш ми насреща,
само по един Куплет и виж какво ти плещя.
Навън е кучешкия Студ,та туряй вълчи Ямурлук.
Микробите на някой Луд,‘ща умаат като Кук.
И ши тря‘ат пак Илачи,‘Апчета,Аптеки,
тежка Болест ши та влачи,по клиничните Пътеки.
Нареждай си Куплетите и желая ти Сполука,
а аз съм по засетите,с морзова Азбука.
