Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[svoiski]

Не мога бе не мога
аз да пиша социално
И аз обичам чер хайвер
Очичките на копърка извадил
да ги поставям върху хляба чер

Обичам даже пенливото шампанско
обичам да ме щипе през носа
Сополите в ръкава си да бърша
а в другата овчарската държа

И силно мачкам си каскета
престъпвам с крак в говеждото лайно
А вътре някакви телета
си поркат и играят на хоро

[raddiz]

Един Гамен,Ден след Ден- в едно градче тъй Глухо,
в Мислите си потопен,да ругае-чух го:
„Ти-що си в мен настанен,слушай бе-Келеш,
със Светоглед най-извратен-Мечтите ми крадеш!“
Какво яде и пий-не знам-Кафе цигарен Дим,
от Бога няма капка Срам,смей се-Невредим.
Не мога хапна ни Троха-яде я тоя Дух,
бръмчи в Главата ми Муха-аз я гоня-Мух!
Ще дойде ден за тоя Дух,ще бъда сляп и глух,
ще бъда само Шепа Прах,ще бъда с Череп-кух.
Един Гамен-възмутен- с косматото си Рухо,
как прилича той на мен-като Шаран на Сухо.

[Merry13]

Обичай ме, когато си далече,
обичай ме, когато си студен,
когато няма сутрин, няма вечер,
когато мойта нощ е твоят ден.
Обичай ме, когато си със друга,
но всяка твоя мисъл е за мен.
Обичай ме, когато по принуда,
се връщаш все назад, и все към мен...
Обичай ме, когато си самотен,
обичай ме, когато изморен
да бъдеш като птиците свободен
копнееш да се върнеш в моя плен.
Обичай ме във болка и омраза,
във мъка, отчаяние и страх
и впила се във теб като зараза
да пие любовта ни твоя грях.
Обичай ме дълбоко и неясно,
обичай ме и аз ще те спася.
Обичай ме погубващо и страстно,
а аз със обич ще ти отмъстя...!

[raddiz]

Зъзнат Облаци-настръхнали,
на Юг към топлото хукнали,
от Студ-Сълзите им-изсъхнали,
от Злоба-Лицата им-бухнали.

Бясно Вятъра дърпат,
влачат го натам-към Чуките,
напразно Крилете му пърхат,
между Скалите-в Пролуките.

А той плаче уплашен,
че,Изходите са затулени
и разтурва Уюта-домашен ,
на Корени и Бурени.

Прегръща сухите Клони,
в моя Прозорец се блъска,
отдавна за Помощ се моли
и вече едва съска.

А Бурята вече отмина
и тих е снежният Полет,
неусетно заспал край Комина,
сънува Вятъра-Пролет.

[Merry13]

Събирам те във себе си. Болиш.
А аз изглеждам страшно недостатъчна.
Но все си вярвам някак си, че ти
завършваш пъзела на тъжното очакване.

Събирам те във себе си. Без глас.
А дланите ми парят от обичане.
Освен самата мен, какво да дам...
И... ето, давам ти се.
Искаш ли ме?

Събираш ме във себе си. И мълчешком
ти вричам всеки удар на сърцето си.
Прошепваш ми. Прошепваш ме... Любов.
Аз нямам друго име, щом съм с тебе.

[svoiski]

Къде е мойта сладка Дюля
че и нося мъничко пектин
Ще вземем да направим с нея
Конфитюра ни любим

[Merry13]

По пътека от залези тръгва си лятото.
А морето е с цвят на тъга.
Във черупки от миди живее душата ми.
А в очите умират цветя.

По пътека от спомени губя следите ти.
Тишината рисува сълзи.
И изтичаш на капки любов от очите ми.
И боли! И боли! И боли!...

По пътека от залези тръгвам след птиците -
за душата си търся подслон.
И отглеждам си пролет на рози в зениците.
Любовта е вълшебен сезон.

А когато понякога в тъмните улици
ти потърсиш към мене следа...
Ще оставя отключени всичките сънища.
По пътека от вятър ела.

[raddiz]

Тихо, тихо влез - огряла,
виолетовия Мрак на моя Сън,
а после гола остани - допряла,
Длани в мене с весел Звън.

Наведи се и загаси Свещта,
на Страстта ми закъсняла,
с Целувки ме разпилей в Нощта,
преди Зора да е огряла.

Тихо, тихо влез - заляла,
Сънят ми с твоя тих Копнеж,
дори Смъртта да е довяла,
до мен годежния си Скреж.

[Merry13]

Знаеш ли, мое вълшебство,
страшно ми се мълчи...
И ми е страшно разнежено...
И ми е пълно с мечти...
Искам ти топлото рамо,
искам ти тихия глас,
искам те целия...
Само
аз и ти
ти и аз...
И ръцете ти, влюбени в мене...
И аз цялата - влюбена в теб.
И едно разлюляно безвремие
под едно полудяло небе...
Аз - задъхана от обичане,
ти - притихнал във мене без дъх,
а наоколо - шепот, заричане,
и...заспива смутен светът,
и заспивам със тебе по устните,
ти - със шепи, препълнени с мен.
И тежи от любов даже въздухът,
даже лудото ни небе...
Ако знаеш, мое вълшебство
как ужасно ми се мълчи...
Как утихвам от обич...И нежност...
Как те искам...
Не знаеш...нали...

[Лалка]

А за мен няма ли писалка?

[Merry13]

Не се отказвай никога от мене!
Чуваш ли?
Да мине цял животът, ако ще -
бори се - с зъби, с нокти - измисли ме ,
мрази ме, но не се отказвай!
Моля те!
След стъпките ми в пясъка пледирай -
че твои са, единствени - за теб,
че цялата земя да ме проклина -
единствен ти обричай се - на мен.
Приемай ме за даденост.
Търси ме.
На давай да ме любят без Любов -
катарзисът бъди - във мое име,
трагедията в целия живот.
Изплюй се в редовете ми от рими -
надсмивай се - критикът ми бъди -
душата ми във адът завлечи я -
не се отказвай само ти от мен...
 Боли!
Че лесно се обича светлината,
навярно плачеш, за да ми простиш,
но знаеш тайно - аз съм ти жената -
и някога ще спреш да ме виниш.
Лъжи света , ласкай, бичувай ,късай,
но ме обичай, там - където вътре в теб,
когато легнеш вечер и притихнеш -
се сгушваш във сърцето си до мен...

[raddiz]

          АВТОСТОП

Дърветата и те поемат,
в избраната от нас Посока,
пътните Знаци отнемат,
Гордостта ни - най–жестоко.

Броим Дните отминали
и тези до житейския Съд,
всички са вече пристигнали,
а ние сме все още на Път.

Отдавна живеем в Идилия,
и все се бавим,не пресичаме,
тази непрекъсната Линия,
а само страхливо надничаме.

[Merry13]

На облаците сивото горчи.
Тъгата пълни празната ми чаша,
но кой и каза, че съм жадна за сълзи
и как въобще и хрумна, че ще плача?
В усмивката ми греят сто слънца.
Защо да ги гася с куп хладни мисли
и от къде пък на къде боли дъжда,
щом после толкова животи се разлистват?
Не си познала , драга! Не и днес!
Душата ми прелива от обичане
и даже сто тъги да пресуша на екс,
ще си остана най-щастливото момиче,
защото - ами просто..., ей така,
понеже искам, а и знам... Да знам, че мога
с една усмивка да си оцветя дъга
и да превърна в слънце този твой измислен облак

[svoiski]

А аз чета с надежда тез слова
поне за миг веднъж да се открия
Но уви попивам само самота
и искам любовта да преоткрия

Но ти си свириш моя музика си ти
под пръстите акорди нежни взели
Дървото с топъл плътен тон трепти
и очароват сложните му трели

На думите отдава твойта длан
а не на мене ласките желани
Ревнувам аз клавишите без свян
целуващи изящните ти длани

Клавиш да бъда често съм желал
под прстите ти дълги и изкусни
И този къс дърво не би звучал
така щастливо както тези устни

Блажен клавиш отдай сега без свян
на мен устата на нея мойта длан

[raddiz]

               САМОТНИК

Преди Столетия покълнал,
видял и мирен Труд и Бран,
издигнал е Снага – загърнал,
Скалата с Извор в своя Стан.

Сега самотен е – замръзнал,
с осиротелите Гнезда
и стари Клони е обърнал,
към Бога с горестна Молба.

Да върне родните му Птици
и зелените Листа
и гальовните Искрици,
любовно мигащи в Нощта

Да прати време е Южняка,
Пчели и пролетни Цветя,
а Слънцето лъчи да мята,
в Извора от Сутринта.

Или пък Ураган–съдбовен,
или пък Мълния – Змия,
която в своя Зной чутовен,
да го разгори в Главня.

Така стои Дъбът посърнал,
скръбно стене той едва,
Стръкче с Корен е прегърнал
и чака своята Мечта.