« -: Октомври 26, 2009, 06:26:25 am »
[float=left]
[/float]
През октомври има един голям празник, който е дал и името на месеца, наречен някога Димитровски.
Черковният празник е в чест на Светия великомъченик Димитър.
Житието му разказва, че Свети Димитър е роден в град Солун. След смъртта на баща си той станал градоначалник, приел Христовата вяра и учил жителите на Солун да не се кланят на идоли, а да отворят сърцата си за Христа. Затова император Максимилиян заповядал да го заключат в тъмница. Дори и затворен, Свети Димитър продължил да разпространява вярата си сред народа, заради които бил погубен промушен с копие в реброто.
След време, при разравянето на някакъв ров, били открити мощите на Св. Димитър, които излъчвали целебно и благовонно миро. В църковните песнопения Св.Димитър се възпява като мъченик, пазител на царете, поборник на войните, обогатител на нищите и пристанище на прибягващите за неговата помощ.
Последните му образи, възпявани в песнопенията, намират и място във фолклорната обредност. Като начало на зимното полугодие денят в чест на св. Димитър Солунски се свързва с поговорката Дойде ли му денят, идва му и снегът.
На този празник стопаните се разплащат с наетите за летния сезон работници, овчари и ратаи. Димитровден се характеризира с обредното полазване гадаене по първи гост. Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че ако първите полазници са момченца, през годината ще се раждат повече мъжки животни.
Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодородна и благополучна. На Димитровден стопаните гледат дали луната е във фаза пълнолуние. Ако месецът е пълен, вярват, че кошерите ще са пълни с мед, а кошарите с агънца. На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред погледите на ергените и техните родители.
Така възрастните избират своите бъдещи снахи.
Димитровден е централният годишен зимен ориентир в етническите ни територии и затова обредните практики фиксират представи, свързани с прелома - преход към зимата. Впрочем, не случайно връзката му с предхождащия го Петковден е "скрепена" чрез роднинството им в народното съзнание.
Условно в празничността можем да отделим две линии - паганистична и християнска. Tе обаче са твърде тясно преплетени една с друга, защото на християнския светец се приписват езически митични качества. Той "донася" зимата, яздейки червен кон, с неговото присъствие се свързва гадаенето за бъдещото плодородие (инициална магия); той трябва да бъде омилостивен, за да закриля стопанските начинания и реколтата през следващия цикъл.
Св. Димитър е представен като антипод на близнака си - св. Георги. Той е първородният син, по-старият, и е носител на хтоничното начало. Така и в нашата традиция се реализира древният близначен мит, в който здраво са споени помежду си опозициите живот -смърт, младост-старост, лято-зима, сеитба-жътва. Тези опозиции маркират чрез празниците на двамата светци и народният ни календар, разделяйки го на две половини.Честито на именниците, да са живи и здрави.
