Раждането не е начало и смъртта не е край!!!Когато напуснем физическото си тяло разбираме,че най-ценното в нашия живот е:какво сме дали от себе си за другите!!!
Когато даваме много любов на хората,ние продължаваме да живеем в техните сърца и души - дори и когато си отидем от този свят!Не казвам сбогом,а довиждане, приятелю!
Ние пак ще се срещнем в друг живот!
''Когато земята се срива под краката ти, а ти насила се усмихваш...
Когато заспиваш с болката и се събуждаш със самотата...
Когато за пореден път се жертваш за някого,
а сърцето ти го е страх дори да трепне,
защото това може да е последното му действие...
Когато те е страх да заспиш, защото не виждаш смисъл да се събуждаш...
Когато предварително решаваш, че всичко е свършило,
защото сърцето ти не може да издържи бремето на надеждата...
Когато започнеш да гледаш на всяка физическа болка,
като лечебно изцеление на душевните...
Когато даже не ти се и плаче...
Когато остане да живее само тялото ти...
Тогава за пореден път решаваш, че смисълът на живота ти е да те боли
и започва да не ти пука има ли прераждане, щом знаеш, че има смърт...''
