Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[sppaiki]

Безработицата в Гърция достигна нови висини



Безработицата в Гърция постави поредния си рекорд. Скокът е с 0,4% спрямо януари. Вече 21,7% от гърците са без работа, а 54 на сто от младежите до 24 години са със същата съдба, се казва в доклад на статистическата служба ЕЛСТАТ.

Официалните данни сочат, че около 1,1 млн. от населението на страната е безработно, като това е с 42% повече от същия период през миналата година. Постоянно заетите пък са 3,86 млн. души, като и в тази графа се записва спад от 8 процента. ЕЛСТАТ твърди, че най-ниска е безработицата в големите градски райони, особено в столицата Атина.

Гръцката икономика се е свила с около 20% за 4 години – между 2008 и 2012 г. Към момента над половин милион души останаха без работа заради бюджетните съкращения, наложени от правителството, които доведоха до фалит на много компании.

В Гърция продължава и политическата криза. След парламентарните избори все още няма съставен кабинет, като до момента две партии вече са върнали мандата за създаването на такъв. Ако ПАСОК не успее да сформира правителство през следващите три дни, ще има нови избори, които най-вероятно ще бъдат в средата на юни.


www.btvnews.bg

[sppaiki]

Гърция ще остане в Еврозоната



Гърция ще остане в Еврозоната, но договорите с кредиторите трябва да бъдат преразгледани страница по страница. Това заяви лидерът на гръцката радикална левица Алексис Ципрас, който предприе обиколка на европейските столици. Целта на Ципрас при срещите му с лидерите от Стария континент ще бъде да изчисти образа на партия СИРИЗА като антиевропейска.

В Париж Алексис Ципрас заяви, че Гърция няма причина да преговаря по плана за строги ограничения на ЕС, МВФ и ЕЦБ, защото "не се водят преговори с ада". По думите му трябва да се преговори държавният дълг.

В навечерието на заминаването си за френската столица, Алексис Ципрас смекчи тона към европейската политика.

В интервю за Ройтерс младият лидер заяви, че се опитва да изкове отношения с близките му по идеи европейски фигури, като например френския президент Франсоа Оланд, който се обяви за смекчаване на рестриктивните политики чрез мерки за поощряване на растежа.

"Ние съвсем не сме антиевропейска сила. Борим се за спасяване на социалната сплотеност в Европа. Може би дори сме най-проевропейската сила в Европа, защото управляващите партии ще доведат Съюза до нестабилност, а еврозоната – до колапс, ако продължат да настояват на икономиите", обясни Ципрас.

Младият лидер изрази увереност, че на изборите през юни ще бъде избрано правителство. Неговата партия СИРИЗА вече е първа в предварителните проучвания.


www.btvnews.bg

[sppaiki]

Евентуално излизане на Гърция от еврозоната ще струва 1 трилион евро



Евентуално излизане на Гърция от еврозоната ще струва на Европейската централна банка един трилион евро. Това смята директорът на Института за международни финанси Чарлз Далара.

В интервю за Блумбърг, Далара предупреждава, че Европа и като цяло световната икономика не са подготвени за излизане на Гърция от еврозоната. При подобен сценарий Европейската централна банка ще се окаже неплатежоспособна, смята експертът и препоръчва тя да бъде рекапитализирана.

Експозицията на Европейската централна банка към гръцки дълг е над два пъти размера на капитала на банката, коментира Далара.

Експертът представлява банките в преговорите с гръцкото правителство по преструктурирането на дълга. Като последствие, според него, централната банка няма да може да окаже ликвидна подкрепа и да стаблизира финансовия сектор на еврозоната.

Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой заяви през уикенда, че планирането на вероятността Гърция да напусне еврозоната "не е приоритет", докато икономистът на Morgan Stanley Елга Барш изчисли вероятността за излизане на Гърция на 33 процента.

Още през февруари Институтът за международни финанси предупреди, че гръцките задължения, в случай на излизане на страната от валутния съюз, могат да се окажат катастрофални.


www.btvnews.bg

[nikkiw]

Три от ключовите комисии към Европейския съюз са гласували срещу противоречивото международно споразумение ACTA. Това са: Комисията по правни въпроси, Комисията за граждански права и Комисията по индустриални, изследователски и енергийни въпроси, предаде BBC.

Въпросните комисии са излезли със свои официални позиции, в които се казва, че са против Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA). Споразумението е насочено главно срещу фалшифицирането на физически стоки, но в него има текстове, които засягат и интернет. Това притеснява много от хората и срещу ACTA бяха проведени масирани протести както офлайн, така и онлайн.

Съдбата на ACTA ще се реши съвсем скоро, тъй като през юли Европейския парламент ще гласува международната спогодба. Ако тя бъде отхвърлена от парламента, това ще постави нейния окончателен край. Към момента ACTA е подписана от 22 членки на ЕС, като в това число влиза и България.

Споразумението до последно се пазеше в строга тайна и стана публично едва когато започна неговото официално подписване от правителствени представители на различните държави. В него се предвижда създаването на единен международен стандарт за борба с интернет пиратството, който включва големи глоби и дори затвор за хората, които злоупотребяват с мрежата. Противниците на ACTA виждат и реална опасност за свободата на словото в световната мрежа, заради някои от дефинициите в официалния текст на споразумението.

Всеобщото мнение е, че недостатъците на ACTA са много повече от полезните ефекти, които могат да се очакват, ако споразумението влезе в сила.

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=PCoCZ9ZPE_c" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=PCoCZ9ZPE_c</a>

[sppaiki]

Испания ще иска помощ от ЕС



Властите в Мадрид може съвсем скоро да поискат европейска помощ за затруднената си банкова система. Така Испания ще стане четвъртата и най-голяма европейска страна със спасителен пакет. Неслучайно агенция „Фич” намали кредитния рейтинг на кралството с цели три пункта.

Според официален представител на Брюксел очаква се в събота испанското правителство да поиска помощта официално, съобщи агенция Ройтерс. Мадрид ще я потърси от Европейския фонд за финансова стабилност за преодоляване на кризата и липсата на ликвидност в банковата система. Според анонимния източник подробностите по темата ще бъдат обсъдени утре от еврогрупата.

Кризата в страната предизвика бум на самонастаняванията в изоставени сгради. В Испания беше отчетена най-високата безработица в Европа и много жилищни сгради останаха без обитатели, тъй като собствениците им не смогват с изплащането на ипотеките.

Според някои данни в страната има около милион необитаеми апартаменти. В такава жилищна сграда в Севиля са се самонастанили 32 семейства. Тук живее и 56-годишната Кармен, сама – децата са й пораснали. Нанесла се е в тристаен апартамент преди няколко седмици и вече го боядисва.

„Когато се оказах на улицата, се питах - как така стигнах дотук? Това може да се случи на всеки, абсолютно на всеки! В един момент имаш дом, после изведнъж се оказваш на улицата. И просто не можеш да го осъзнаеш.”

44-годишната Тони обаче не чакала да изпадне в безизходица. Още щом видяла, че може да остане без дом, започнала да търси подходящо жилище, където да се самонастани.

„Още преди да се озова на улицата с детето си, започнах да търся решение. Ако бях сама, можеше и да живея навън, но не искам синът ми да живее така. Затова се реших на тази стъпка,” споделя тя.

Самонастаняването е разпространена практика в много държави по света, а в последно време и в ударената от кризата Европа. В големите градове има все повече бездомни, които обитават чужди жилища, изоставени от собствениците им. В някои държави дори функционират специални асоциации, които осигуряват правна закрила на самонастаняващите се.


www.btvnews.bg

[sppaiki]

Не, Испания не е поискала помощ, но Еврозоната се готви



Еврозоната се подготвя за спасителен план за испанския банков сектор, въпреки че Мадрид все още не е попълнил формуляра за искане на подобна помощ.

Рискът властите в Мадрид да поискат европейска помощ за затруднената си банкова система притесниха страните от Еврозоната. Ако това стане Испания ще е четвъртата и най-голяма европейска страна със спасителен пакет.

"Не, Испания все още не е поискала пари, но ние ще сме готови, ако тя го направи", заяви председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер.

На видеоконферетнта връзка финансовите министри на страните от Еврозоната ще се опитат да очертаят план, с който да бъде подпомогнат банковият сектор в Испания.

Според МВФ Мадрид ще има нужда от поне 40 милиарда евро за рекапитализация на банките си.

По-рано днес изпълнителният директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард призова европейските лидери да предприемат незабавни действия за изваждане на еврозоната от кризата, в която е изпаднала, и предупреди, че Европа „е на кръстопът”.

Проблемите в Испания, но и тези на Гърция, могат да повлияят на кредитния рейтинг на редица страни от Еврозоната, предупреди от своя страна рейтинговата агенция "Мудис".

Според експертите на „Мудис” проблемите в банковия сектор на Испания не са толкова „заразни” за Еврозоната. На подобна опасност е изложена в по-голяма степен единствено Италия, където банките също изпитват дефицит на ликвидност.

Евентуалното излизане на Гърция от валутния съюз обаче ще донесе „съществени загуби” за инвеститорите в гръцки ценни книжа.


www.btvnews.bg

[sppaiki]

Испания взима заем от 100 млрд. евро



Испания ще поиска 100 млрд. евро под формата на заеми от европейските помощни фондове, за да спаси банките си. До решението се стигна по време на извънредните разговори на финансовите министри от еврозоната.

Искането на помощта беше потвърдено от испанския икономически министър Луис де Гиндос. По думите му заемът ще бъде за финансовата система на страната, а не за местната икономика.

„Това не е спасителен заем. Това са пари, даващи се при много благоприятни условия. Много по-благоприятни от пазарните условия”, заяви Луис де Гиндос.

Преди дни се появи информация, че Испания ще поиска между 40 и 80 мллрд. евро от МВФ. Парите бяха разпределени според спасителния план, който страната трябваше да поеме.


www.btvnews.bg

[sppaiki]

Брюксел разглежда възможни варианти, ако Гърция напусне еврото



Европейската комисия потвърди, че експерти по въпросите на Европейския валутен съюз разглеждат възможни варианти за овладяване на ситуацията, ако се стигне до излизането на Гърция от Еврозоната.

„Наистина се водят разговори и от нас беше поискано становище, какво предвиждат Договорите на ЕС”, заяви пред АФП говорителят на Европейската комисия Оливие Байи.

В някои западни медии последните дни се появиха публикации за възможно налагане на контрол над трансграничното движение на капитали включително въвеждането на ограничения за изтегляните суми от банкомати, като мярка, ако Гърция напусне Еврозоната.

В отговор на тези публикации говорителят на ЕК подчерта, че Брюксел не подготвя планове, основани на излизането на Гърция от Еврозоната, в зависимост от резултатите от парламентарните избори в неделя.
„Европейската комисия няма какъвто и да план, който да предвижда Гръцки изход от Еврозоната”, подчерта говорителят.

„Ако има хора в държавите-членки или някъде другаде, които изучават подобни рискове, то те го правят на своя отговорност. Други се занимават с спекулативните сценарии, ние осигуряваме правното разяснение”, изтъкна още говорителят на Еврокомисията.
Според Оливие Байи разговорите „не означават планове”.

Високопоставените служители на ЕК „очакват гръцките граждани сами да решат бъдещето си”, допълни говорителят.


www.btvnews.bg

[sppaiki]

28 испански банки с понижен рейтинг



Международната рейтингова агенция „Мудис" понижи рейтингите на 28 банки в Испания.

В съобщение на агенцията се казва, че решението е взето заради намаляването на кредитоспособността на испанското правителство.

Понижаването на кредитния рейтинг беше предизвикано от намерението на властите в Мадрид да поискат помощ от ЕС в размер на 100 млрд. евро за спасяване на банковия сектор, което още повече ще увеличи държавния дълг на страната.

По-ниската кредитоспособност на Испания „не само влияе на способността на правителството да подкрепя банките, но и натоварва самостоятелни кредитни профили
на банките”, поясняват от „Мудис”.

Преди дни беше понижен и рейтингът на страната.

Испанският министър на икономиката Луис де Гиндос изпрати вчера писмо до председателя на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер с официално искане на "финансова помощ" от еврозоната за изпадналите в затруднение испански банки.

Международните агенции цитираха изявление на министъра на икономиката на Испания Луис де Гиндо, според когото почти пълният размер от сумата от 100 млрд. евро ще послужи за рекапитализиране на банките, а малка част ще бъде оставена като „резерв”.

Според испанския министър меморандумът за взаимно разбирателство, който уточнява условията, при които ще бъдат отпуснати средствата, ще е подготвен до 9 юли.

Испанските банки се оказаха в центъра на икономическата криза в Европа, след като загубите причинени от свиването на сектора на недвижимо имущество, донесоха загуби за банкерите в размер на над 60 млрд. евро.


www.btvnews.bg

[sppaiki]

Ангела Меркел за пореден път отхвърли идеята за еврооблигации



Германският канцлер Ангела Меркел отхвърли за пореден път концепцията за покриване на дълга на Еврозоната чрез издаването на еврооблигации и призова за подобряване на конкурентоспособността в ЕС, съобщава Би Би Си.

В изказване пред парламента в Берлин германският канцлер заяви, че идеята за еврооблигации противоречи на германската конституция.

„Работим върху разбиване на порочния кръг от трупане на дългове и нарушаване на правила”, подчерта Ангела Меркел.

Според нея идеята за еврооблигациите е непродуктивна.

„Не трябва повече да обещаваме неща, които не можем да изпълним”, заяви Ангела Меркел, под бурни аплодисменти.

„Съвместната отговорност може да стане факт само когато налице има достатъчно контрол”, подчерта германският канцлер.

Изявлението на Ангела Меркел идва в навечерието на срещата на върха на ЕС, на която основна тема на разговорите ще бъдат мерките за излизане от кризата.

Позицията на Германия противоречи на мнението на някои от лидерите на ЕС, желаещи дълговете на отделните страни-членки да бъдат покрити от цялата Еврозона, например чрез централно издаване на европейски облигации.

От своя страна Франсоа Оланд вярва, че еврооблигациите могат да са приоритет за Еврозоната, за да може страни като Италия и Испания да вземат заеми при ниски лихви, коментира Би Би Си.

Ангела Меркел обаче продължава да настоява, че преди облагането на германците с по-високи данъци първо трябва да бъдат въведени повече стъпки към изграждането на по-голям фискален , банков и политически съюз в ЕС.
 

www.btvnews.bg

[sppaiki]

Кипър поема председателството на ЕС



От днес за половин година Кипър става ротационен председател на Европейския съвет. За пръв път съюзът ще бъде ръководен от толкова малка държава, чието население едва надхвърля 800 000 души, а обемът на БВП представлява само 0,2 от общата икономика
на еврозоната, отбелязва ИТАР-ТАСС.

Кипърското председателство съвпада с много сложен период за Европа, която е в сериозна финансова криза, когато на карта е поставено не само благосъстоянието на страните от зоната, но и на целия ЕС.

Жертва на кризата стана и самият Кипър, който по-малко от седмица преди да поеме председателството бе принуден да поиска извънредна помощ от партньорите си от еврозоната и от МВФ.

Целта е да се рекапитализира кипърският банков сектор,
изложен на опасност от банкрут заради големите кредити, дадени на Гърция, оказала се в дългова яма. За пръв път в историята на ЕС негов председател става страна, която не може самостоятелно да реши финансовите си проблеми, отбелязва ИТАР-ТАСС.

Официалната тържествена церемония за поемането на
председателството е на 5 юли в театъра на античния град държава Курион, на брега на Средиземно море.

Друга особеност на кипърското председателство е, че начело на съюза застава страна, разделена по национален признак.

Островът е освободен от британско господство през 1960 г. преживява кървави междуетнически сблъсъци и се оказва разделен след въоръженото нахлуване на Турция през 1974 г. в Кипър, където живеят главно кипърски гърци, и създаването в северната  част на острова на Севернокипърската турска република.


www.btvnews.bg

[sppaiki]

Гърция получи милиард от Европа



Гърция е получила 1 милиард евро под формата на кредити от Европейския фонд за финансова стабилност, съобщи държавната телевизия в Атина.

Страната трябваше да получи парите като част от предишния транш от кредитна помощ, отпуснат преди изборите през май и юни, но кредиторите задържаха средствата, за да запазят натиска над правителството на страната.

На повторните избори на 17-ти юни победиха дясноцентристите, които, с известни уговорки, подкрепят кредитното споразумение с Европейския съюз и Международния валутен фонд.

Половината от получените средства са били изпратени за обслужване на текущи финансови задължения. Останалите пари трябва да облекчат малко положението на гръцката хазна, която практически е останала без средства.
 

www.btvnews.bg

[sppaiki]

ЕЦБ понижи лихвата до 0.75%



Европейската централна банка намали ключовия си лихвен процент до рекордно ниско равнище - 0,75 на сто на годишна основа, съобщи Money.bg, позовавайки се на Ройтерс.

Целта е да се помогне на еврозоната да се справи с дълговата криза, която заплашва икономиката в региона да изпадне отново в рецесия.

Понижението е с 0.25% спрямо лихвата действаща от 14 декември 2011 г.

ЕЦБ понижи също така ставката по депозита до 0,0 процента от предишната 0,25 на сто, а лихвата по кредита се намалява от 1,75 на 1,50 процента.

Решението за намаляването на основния лихвен процент с 0,25 базисни пункта бе очаквано от анализаторите.

След новината еврото рязко загуби стойност и от 1.2514EUR/USD се понижи до 1.2456 EUR/USD.


www.news.bg

[sppaiki]

Мудис понижи рейтинга на държавните облигации на Италия



Международната агенция Мудис понижи тази нощ рейтинга на държавните облигации на Италия с два пункта. Рейтинговата агенция мотивира решението си с опасенията, че влошаването на финансовите условия в Европа може да доведе до рязко оскъпяване на кредитите за третата икономика в еврозоната.

Кредитният рейтинг на Италия пада от A3 до Baa2 с аргумент, че рисковете за страната са повишени заради крехкото доверие на пазарите и опасността от пренасяне на фискалните проблеми в Гърция и Испания.

Агенцията освен това отчете спадане на желанието на чуждестранните инвеститори да купуват италиански държавни облигации.

Понижаването на кредитния рейтинг е поредният удар за Италия, чиято икономика страда от мерките за строги икономии, наложени заради колосалния държавен дълг.

Мудис предупреди за влошаване на икономическите перспективи пред страната в
краткосрочен план, за което свидетелстват отслабването на икономическия растеж и повишаването на безработицата.

Агенцията прогнозира рецесия от 2 процента тази година, което ще направи по-трудно за Италия да постигне фискалните си цели.

Вследствие на влошаването на икономическата конюнктура, Мудис понижи максималния възможен кредитен рейтинг за италианскиемитент на облигации от Aaa до A2 (на латиница).

Италия понесе този удар броени часове преди да се опита да пласира днес средносрочни и дългосрочни облигации за 5,25 милиарда евро. Страната успя да пласира вчера краткосрочни облигации за 7,5 милиарда евро при по-ниски лихви.


www.btvnews.bg

[sppaiki]

Европа заплашва света с нова рецесия



"По-голямата част от света ще бъде засегната от дълговата криза, избухнала в еврозоната". За това предупреди новият президент на Световната банка Джим Йон Ким.

"Дори ако кризата в еврозоната бъде ограничена, все пак има опасност растежът в повечето части на света да се забави с 1,5 процента", заяви Джим Йон Ким при първата си публична реч, след като на 1 юли пое ръководството на организацията.

Според президента на Световната банка кризата в Европа може да намали вътрешния продукт на развиващите се държави с 4% или повече, което е достатъчно, за да предизвика глобална рецесия.

"Подобни събития поставят в опасност много от най-новите постижения в борбата с бедността", допълни той, отбелязвайки, че през последното десетилетие близо 30 развиващи се страни са отчитали годишен растеж от поне 6 процента.

За свой приоритет на чело на Световната банка Джим Йон Ким обяви защитата на постигнатото развитие от икономически рискове като кризата в еврозоната, която вече се отразява върху растежа на големи икономики като Китай.

Оказва се, че най-бедните страни в света до известна степен са изолирани от кризата в еврозоната заради ограничените си връзки със световните финансови пазари.

Никой обаче няма да бъде пощаден, посочи Ким, призовавайки европейските лидери да вземат мерките, които са необходими за възстановяване на стабилността.


www.btvnews.bg