« -: Март 08, 2013, 12:58:27 am »
Обичани ние сме,с Любов-незаслужена-
Дар ни дарихте-Деца,
грижовни,отрудени и вечно пробудени,
от нашите малки Слънца.
Изтънчени,тайнствени,пламенни,шеметни,
а после Страстта ви гори-
тихи,устатни,невероятни,
прекрасни в Гнева си дори.
И твърде нескромно натрупваме Спомени-
Шепа от златни Зрънца-
мънички,милни,от Жар-непосилни-
пазим ги за Старостта.
Щом раждаме Птици на Воля изпуснати,
Ще има и в Бъднини,
Гнезда –незабравени,полуизоставени-
Стрехи до сетни Дни.
А Ви прегръщаме-уж,че,е Студено-
всъщност от Страх ни боли,
да не Ви загубим-напълно заслужено-
гордо любящи Жени.
