Ей сега ще го викна
Художник тук се беше изразил
в припадъка от люляк и тинтява
а багрите им леко напластил
във белоснежни струпеи тъдява
Щом тъй ще ми разбира маслената плът
в едно със знойното и лято
След миг разля се в маранята път
от мозък лилавеещ сгрято
Бива ли във лилаво хоро
нима звукът угасва като клечка
А аз седя край своята си печка
и ти приготвям гъбки във масло
Догажда люлката уви
с недонамазани воали
щом тия слънчеви глави
пият от по-дълбоките бокали
Хайде ще те черпя пастичка