Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[galya_st]

Отварям тази тема за тези, които като мен се наслаждават и на подземните красоти на страната ни.


Приканвам ви да споделяте лични впечатления и фотографии от посетени от вас обекти.

Ще започна с Ловешка област.
Гледайки и слушайки разни предавания в националния ефир, оставам с убеждението за непознатост на областта и достъпа до нея.

 

Съева дупка – Подземната перла на Стара планина
За  мен като местен шовинист или като посетител на по-голяма част от известните пещери у нас, ще кажа – това е най-красивата пещера  в България.





Най-важното за пещерата:

Къде се намира:
Пещера Съева дупка се намира на 2 км от село Брестница, обл. Ловеч; на 110 км от София;  на около 60 км от Ловеч, на 20-на км от Луковит.
Как се стига до там:
Поемете от София по автомагистрала Хемус, и малко след Ябланица, там където магистралата свърши, поемете към Ловеч. Когато стигнете до село Брестница, в центъра на селото ще видите голяма табела указваща посоката към пещера Съева дупка-4 км. Една от многото забележителности около София.

•   Зала 1 – Купена- Наименованието на първата зала идва от високия 3,5 м сталагмит, наподобяващ купа със сено. Сравнително бедна на образувания, в сравнение с останалите зали.
•   Зала 2 – Срутището – Името й ясно подсказва, че някъде из залата ще видим масивини скални блокове, вероятно вследствие на отдавнашно заметресение. Там целият таван е обсипан с красиви малки сталактити, приличащи на капки дъжд, стичащи се по него. Дължината им е около 10-20 см. Както във всяка друга пещера човешкото въобржение е дало имената на някои образувания- Органът, Минарето, тъжащата майка на поета Димчо Дебелянов.
•   Зала 3 – Хармана- по форма тя е кръгла с почти равна като повърхност. Тук се намира и най- големият сталактон в пещера Съева дупка с размери 4,5 м височина, и диаметър 13 метра. Изключително образувание. Акустиката тук е забележителна. Някога в тази зала са се състояли концерти. Интересни са хеликтитите, които единтвено тук може да видите. Това са наклонени сталактити, вследствие на въздушните потоци вътре в самата пещера. Поради това посоката на капките вода, стичащи се от тавана се отклонява встрани. Неверотно!
•   Зала 4 – Белият замък – с много въображение може да разграничите фигурите на слон, лъв, мраморни колони, балдахини и какво ли още не… Зависи колко развито е въображението ви. Но най-внушителното пещерно образувание в тази зала  е големият сталактон, наподобяващ средновековен замък с неговите кули, тераси и красива архитектура.
•   Зала 5 – Космос – името й идва от образуванието, приличащо на космическа ракета в полет. Тук може да видите и сложно оформени сталагмити. С достатъчно въображение ще разграничите Кремълските дворци, Белоградчишките скали, вкаменена жаба.
Малко полезна информация за пещера Съева дупка:
Пещера Съева дупка е под №33 в Списъка със 100-те Национални туристически обекта
Температура в пещера Съева дупка: 7-11 градуса целогодишно
Влажност: 0коло 90 %
Дължина: 205 м
Надморска височина: 520 м

Деветашка пещера
Разположена е на около 7 km от Летница и на 15 km североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки, на източния бряг на река Осъм.
Информация за пещерата: https://bg.wikipedia.org/wiki/Деветашка_пещера
Деветашка пещера е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз под номер 30в (има печат на БТС)

Пещера Проходна – „Очите на Бога“

„Там, където небето и реката се сливат… Там където цветовете на изгревите и залезите са по-ярки от мечтите, Там където Господ гледа…“



1.   Как да стигнем до там?
От София се поема по автомагистрала Хемус и оттам покрай Правец и Ябланица се хваща пътя за Луковит. Достигайки до село Румянцево отклонихме на северозапад следвайки табелите за Карлуково. Цялото разстояние според GPS-а е около 115 км.
2. През 1962 г. е обявена за природна забележителност.
3. В пещерата са снимани няколко български и чуждестранни филма, между които и „Време разделно“ както и на съветско-български филм „По следите на капитан Грант“.
 

[galya_st]

Следва Северозапада

И тук доза местен шовинизъм, даже по-голяма

Врачанска област

И „Леденика“ разбира се

Едно подземно царство  от пещерни образувания, висящи прилепи от тавана, както и много легенди.
Името и идва от ледените сталагмити, сталактити и сталактони, които се образуват в началото на пещерата през зимата, когато в тази зала температурата пада до -20. Това е „Предверието“
Пещерата Леденика е разположена на 16 км от град Враца, на територията на природен парк „Врачански Балкан”. Пещерата се намира на 830 м надморска височина в Северозападния - Стрешерски дял на Врачанската планина.





Разходката започва със залата „Преддверие” - това е и най-ниската част на пещерата, в която се образуват ледените скулптури, откъдето идва името й.



От „Предверието” посетителите преминават през ниския проход “Плъзнята” и стигат до малка кръгла зала. След нея следва още едно стеснение, за да се достигне до „Голямата концертна зала”. В нея всяка година по време на „Ботевите дни” се провежда концерт. Разказвали са ми, че усещането е невероятно. Няма думи, с които да се пресъздаде това преживяване.

[/img]







Пещерата Леденика е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз под номер 16.

[galya_st]

"Парадокс е, че Северозападна България, която географски е най-близо до западния свят, е най-изостанала."

Можете да прочетете далеч по-интересни и дълбокомислещи четива на тема „Северозападна България“. А и в този  сайт (както и във всички подобни) поне 90% от потребителите теглят торент и „бягат“ – не им е до форуми.

Нямам претенции за нещо ново, уникално или кой знае колко значимо. Просто живея в този уникален край на България. Да, уникален е и ми е тъжно да гледам разрухата наоколо. Отклонявам се от темата, знам. Знам още, че има много какво да се каже за тази красива част на страната ни.

Опитвам се с невероятните природни забележителности –пещерите, да ви докосна до красотите на Северозапада. Не успявам особено в представянето. Имах по-смели идеи, но не ме бива особено в пътеписите и изобщо в писаните слова.

Все пак продължавам.


Темата ми не е само за Централна и Севрозападна България. Не крия, че родопските пещери ми откриха това неземно богатство. Те ми остават първата и най-трайна любов към подземното царство. В последствие преоткрих красотите на родния си край.

Просто търизмът не е еднакво развит в България.

[galya_st]

Магурата (Рабишка пещера)

До пещерата се стига, като се излезе от северозападната страна на Белоградчик, продължава се по главния път само направо, взема се отклонението за село Кладоруб, след това се минава през село Рабиша. Като се излезе от село Рабиша, се минава през орехова гора, след което се взема отклонението вдясно, има табела и след 200-300 м е паркингът за пещерата.
Пещерата Магурата е една от най-големите и най-красиви пещери в България. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Общата дължина на откритите галерии е около 2500 м.



Температурата в пещерата е 12 градуса целогодишно. Най-посещавана от туристи е през лятото.

Част от залите на пещера Магурата и техните тайнии   
 


В пещерата има останки от живот – като се започне от неолита и се стигне почти до края на римската епоха. Известно е обаче, че най-многобройни са били нейните обитатели през каменно-медната епоха. Следи от човешкото присъствие от този период са открити във всички галерии.





Най-оригиналният паметник в Магурата  са рисунките по стените на една от галериите. Те са уникално творение на човека от праисторическата епоха, тъй като подобни изображения не се срещат никъде  в цяла Югоизточна Европа.
Първата зала е наречена Триумфалната и заема площ над 5 хил. кв. м., дълга е 128м., а височината достига 21 м. Определено внушителни размери. Тя е обитавана от най-дълбока древност- през раннобронзовата и ранножелязната епоха. Като археолог веднага погледът ми бе привлечен от запазените основи на жилища и пещи.
 Следващата зала, носеща името Срутището се  разполага се на площ от 2,8 кв.м, дълга е 85 м., а височината тук достига до 27 м. Името на залата идва от срутените от тавана и стените малки и по-големи скални късове. Вървейки на юг стигнахме до залата Срутище, известна с това, че през 1943 г.тук партизаните от отряд „Георги Бенковски“ са упражнявали уменията си по стрелба, целейки се в пламъка на поставена на сталагмит свещ.
Залата на рисунките, която се оказа и шедьовъра на пещерата. Скалните форми.



Залата на Сталактоните, която е една от най-големите в пещерата. Нейните размери са наистина внушителни- площ 3640 кв.м., дължина 92м., височина 15 м. Варовиковият пласт над тази зала е с дебелина до 126 м.!!! Най-забележителните пещерниобразования, от които идва и името на залата за Големият и Малкият сталактон. Големият е с височина 20 м., диаметър над 10м. Наистина е възхитителен и забележителен.
Последва зала Тополата, с характерно скално образование, дало и името на залата. От ляво се издига Стената на плача, която при определени атмосферни условия, имитира сълзене. Над нея се разполага композицията „Багдад“. Впечатляваща гледка. Малки, красиви сталагмити, оформящи кули в източен стил.

https://www.youtube.com/watch?v=z8WVKgrMqOU

Пещерата се използва и за производството на шампанизирано вино, което отлежава при естествени условия, сходни с тези, използвани при производството на френско шампанско.



Магурата е най-значимата за прилепите пещера в цяла Северозападна България. Целогодишно се обитава от общо 8 вида, всички приоритетни за опазване в цяла Европа:

[galya_st]

И венецът на моята история/тема. Поне за сега.

Пещерата „Венеца“

За първи път чух за нея от съдържател на хотел в Чипровци. „Новооткрита пещера, атракция за туристите, много красива“  и още много суперлативи. Тогава не го приех кой знае колко насериозно. Все пак поне разгледах картата. Казах си – ще  я посетя.
Последва  разговор с колега на тема пещери. Аз си настоявах на своето - „Съевата дупка“. Думите му бяха:“Виж Венеца и тогава ще говорим“,  „Това е най-красивата пещера в България!“.
Е, още не съм я видяла (срам и позор за мен, защото е на около 100км. от дома ми). От това, което чета за нея, вярвам безрезервно на колегата си.

Представям ви я – за сега само чрез информация от интернет.

Пещера Венеца край Орешец – много красива пещера, приемаща туристи съвсем от скоро.
Уж си под земята, а имаш чувството че гледаш филм на National Geographic за сътворението на Вселената или пък някоя холивудска продукция за извънземни форми на живот.

Местонахождение
Пещера Венеца се намира на 14 km източно от град Белоградчик и на 3 km южно от село Гара Орешец. Може да се достигне от няколко посоки:
•   от Монтана с отклонение при село Ружинци;
•   от Видин с отклонение при село Медовница;
•   от Белоградчик – тръгва се по пътя за Видин и след 150 m има отбивка за село Гара Орешец.
Разкриване и изследване
Разкрита през 1970 г. при взривни работи на кариерата край гара Орешец. Проучена и картирана през следващата година от пещерен клуб „Бел прилеп“ при туристическо дружество „Белоградчишки скали“ – Белоградчик.
Отваря врати за посетители на 1 юни 2015 г.

Пещерата има много на брой и разнообразни образувания. Могат да се видят ледени кристали, сталактити, сталагмити, арагонитни кристали, гроздовиден сталактит (среща се рядко в българските пещери), калцитни образувания и др. По целия под са разпръснати различни на цвят кристали, дължащи се на кристализацията на водата и минералите в заобикалящите ги скали. Има образувание, оприличено на Дева Мария.
За нейното опазване е обявена природната забележителност Пещерата Венец в местността Чукара.
 


В пещерата е изградено ефектно художествено цветно осветление, което придава още по-уникален вид на различните образувания. Реализацията на осветлението е с финансиране по европейски проект.





Туристическият маршрут в пещера Венеца преминава през 4 зали, а 5-тата може да се наблюдава от малка площадка в 4-та зала. Пещерата е много богата на типичните пещерни образувания – сталактити, сталагмити и сталактони. В нея се намира и най-големият сталактон в България с обиколка от 25 метра. Пещерата изобилства от камъка оникс.
Тук са намерили убежище прилепи, които могат да се видят и по туристическия маршрут.



Уникалното за пещерата образувание са колониите от корали, подобни на морските.



Друго нетипично пещерно, но много красиво образувание, което може да се види в пещера Венеца са кристалите.



Пещера Венеца край Орешец -  венец на всички пещери

Ако ви е харесало всичко това, посетете я.
Аз лично ще го направя в най, най-скоро време.

[DivGOGO]

Благодаря ти Галя, нави ме наистина. Тази красота треа се види на живо. Кво ще правиме тая година не знам но тази пещера ще я посетим, обещавам. И ще пиша да знаеш.

[galya_st]

Пещера Дяволското гърло

В момента по една от националните телевизии тече филм „Дяволското гърло“. Тук в сайта можем да си го свалим. И аз реших да съм в крак със събитията.

От досега излъчените епизоди на филма  не схванах връзката с пещерата, освен красивите кадри от околността. Да, уникално място от нашата прекрасна страна.

При едно от посещенията си в Дяволското гърло, чух: „Тази е страшната пещера“. Предишните ми спомени се размиваха. Този път се убедих – да, „страшната пещера“ е. Даже честно казано не видях много. Страшно ми беше, особено при качването по висиките стълби (имам страх от високото). Казват, че качването е равно на двадесет етажа в сграда.

Ще се опитам да я представя.

Как да стигнем?
На 2 км от с. Триград, близо до гр. Девин, в Триградското ждрело. До входа на пещерата се стига по тесен асфалтов път, минаващ през ждрелото.







Пещерата е формирана в следствие на пропадането на земни пластове като отворената за посетители част се състои от изкуствено прокопан тунел от около 150 метра и внушителна по размерите си зала с подземен водопад.



Дяволското гърло ((Триградското ждрело) се нарежа на първо място сред българските пещери с най-голямата зала в България, след входната зала на Деветашката пещера, достатъчна да побере катедралата „Александър Невски”, както и с най-високия подземен водопад на Балканите и един от най-високите в Европа. С внушителните 42 м,  водопадът в съчетание с пропадането на земни пластове са в основата на образуването на огромната зала в пещерата, наречена Бучащата зала с дължина от 110 метра, височина 35 метра и широчина 45 метра.  От тази зала водите на подземната река ускоряват силата си и се губят преминавайки през над 270 метра подземни хоризонтални галерии, пресечени от 13 прага с големина до 8 метра, за да достигнат до сифон ( много дълбоко езеро).



Наименованието на Дяволското гърло идва от изхода на пещерата, който е във формата на дяволско гърло, както и от многобройните легенди за нея.



Легендите датират още от времето на траките, когато хората са смятали,  че тя е входът към другия свят, светът на безсмъртието.  Векове наред хората са принасяли в жертви най-красивите жени, за да умилостивят боговете.  Хората разказват, че нищо влязло във водните лабиринти на пещерата не излиза.  Интересен факт е, че нищо, пуснато във водите на Дяволското гърло, не излиза от изхода на пещерата. Правени са множество експерименти с дървесни трупи и различни други предмети, които потъват безследно в подземната река и още повече разпалват любопитството и въображението. Опит с оцветители показва, че минава повече от час и половина, преди водата да измине краткото разстояние от единия до другия отвор, което поражда нови загадки за мащабите на системата от подземни реки.

Една от легендите за Дяволското гърло (Триградското ждрело) е свързана и с митичния тракийски певец и музикант Орфей и неговата възлюбена Евридика. Орфей слязъл в подземното царство, за да умилостиви Хадес, богът на смъртта и да си върне Евридика. Хадес се съгласил, но поставил условие - Орфей да не се обръща назад, за да я види докато не излязат от подземното царство.  Орфей не успял да издържи и по пътя към изхода се обърнал.  Така той загубил завинаги Евридика. От тук идва и шеговитото наименование на пещерата от местните - пещерата на разводите.

Интересен факт за пещерата Дяволското гърло е че през зимата в нея може да видите най-голямата колония на Балканския полуостров  на пещерния дългокрил прилеп, която достига до 2 000 екземпляра. 

Температурата в пещерата е около 8 С градуса, независмо от сезоните и климата навън, така че ако посещавате пещерата през лятото ние ви препоръчваме да си носите топли дрехи, за да се чувствате комфортно по време на обиколката в Дяволското гърло.



На 18 септември 1970 г. двама начинаещи водолази от Варна, непосредствено след завършването на курс за водолаз в открити води, правят опит за проникване в пещерата. Повече не се появяват живи. Загиват 21-годишната Сияна Люцканова и колегата й Евстати Йовчев, на 29 години.