Радостта във живота е кратка
като полет на капка от стряха -
затова е горчива и сладка,
все от чужди прозорци ни маха.
Радостта не желае отплата,
просто каца на рамото плахо.
Миг след туй ще лети в небесата,
сякаш бяга от страшна заплаха.
Радостта ни облича с надежди,
тя е нашата празнична дреха,
над главите ни тихо се свежда -
"Пак ще дойда!" - шепти за утеха.
Моя радост, не стой на вратата,
влез при мен, нямам меч и доспехи,
ще се свия до теб на кревата,
за да чувам сърдечното ехо.
След това, може би след година,
ще погледна в очите ти тихо,
бавно в тях без да ща ще потъна,
чак на дъното, в теб ще притихна.
После, може би пак след година,
ще погаля ръката ти плавно,
от дланта с пръсти леко ще мина
ще достигна до лакътя бавно.
Ще остана там още година -
моя радост, душите ни чуха,
твойте устни по-силни от вино,
че целувам. Вън нека да духа,
нека слеят се всички сезони,
зряло жито под снежното рухо,
жълти листи в разцъфнали клони,
нека видим със теб. Нека буха
през деня нощна птица в полето,
моя радост и моя разтуха,
нека литнат в небето конете,
нека риби заплуват на сухо...
Радостта във живота е кратка
като полет на капка от стряха -
затова е горчива и сладка,
все от чужди прозорци ни маха.
Ето, блъсвам аз своя прозорец,
пак ела, моя радост крилата!
Има други прозорци отворени,
дето радост очакват в мъглата...
