« Отговор #1480 -: Юни 02, 2009, 10:59:53 am »
ДУМИТЕ НА ЕДИН НЕЩАСТЕН ЧОВЕК
Очите ми търсят реалност.
Пръстите ми търсят вените ми.
Има куче до крака ти,
което трябва да се скрие от дъжда.
Падам, защото се пускам.
Мрежата под нас загнива.
И очите ми търсят реалност,
а пръстите ми – вени.
Огънят ни топли,
но никъде не е безопасно от бурята.
Не мога да гледам
това, което си позволих да бъда –
порочен и изтощен.
Затова докато ти пиша
за стореното и това, което предстои,
може би ще разбереш
и няма да плачеш за този човек.
Заслужих да бъда нещастен.
Моля те да ми простиш.
Очите ми търсят реалност.
Пръстите ми – вяра.
Докосвам нещо чисто с мръсна ръка.
Докосвам нещо чисто и го правя боклук.
Огънят ни топли,
но никъде не е безопасно от бурята.
Не мога да гледам
това, което си позволих да бъда –
порочен и изтощен.
Затова докато ти пиша
за стореното и това, което предстои,
може би ще разбереш
и няма да плачеш за този човек.
Заслужих да бъда нещастен.
Моля те да ми простиш.
Моля те да ми простиш.
Моля те да ми простиш.
Толкова ниско, небето е единственото, което виждам.
От теб искам само да ми простиш.
Скрий бедното куче от дъжда,
макар че той ще иска да е навън отново.
А аз плача на тази улица.
Признавам си за всичко пред дъжда.
Но излъгвам, когато съм пред огледалото -
онова огледало, което счупих,
за да си прилича с лицето ми.
Огънят ни топли,
но никъде не е безопасно от бурята.
Не мога да гледам
това, което си позволих да бъда –
порочен и изтощен.
Затова докато ти пиша
за стореното и това, което предстои,
може би ще разбереш
и няма да плачеш за този човек.
Заслужих да бъда нещастен.
Моля те да ми простиш.
Толкова ниско, небето е единственото, което виждам.
От теб искам само да ми простиш.
Скрий бедното куче от дъжда,
макар че той ще иска да е навън отново.
Очите ми търсят реалност.
Пръстите ми търсят вените ми.