« Отговор #1521 -: Юни 08, 2009, 01:35:56 pm »
КАРУЗО
Тук, където морето блести
и вятърът вие,
на една стара тераса
до залива на Соренто,
мъж прегръща момиче.
След плача,
когато успокои гласа си,
той продължава песента:
Обичам те много.
Толкова много, ти знаеш,
че това сега е верига,
която стопява кръвта във вените ми,
...но ти знаеш.
Той видя светлините в морето,
спомни си за нощите в Америка,
но те /светлините/ бяха само рибарски лампи,
и бялата диря на кораб.
Той усети болка в музиката
и стана от пианото,
но когато погледна луната да изплува зад облак,
смъртта изглеждаше по-сладка за него.
Погледна очите на момичето.
онези очи, толкова зелени, колкото морето...
Тогава внезапно една сълза падна
и едва тогава разбра, че се давеше.
Обичам те много.
Толкова много, ти знаеш,
че това сега е верига,
която стопява кръвта във вените ми,
...но ти знаеш.
Силата на операта,
където всяка драма е измама
с малко грим и подражание
можеш да се превърнеш в някой друг.
Но тези две очи, които те гледат,
толкова близки и истински,
те карат да онемееш и объркват мислите ти.
Така всичко изглежда незначително,
дори нощите в Америка.
Връщаш се назад и виждаш живота си
през бялата следа на кораба.
Да, живота свършва,
но той не мисли толкова много за това,
напротив, вече се чувства щастлив
и продължава песента:
Обичам те много.
Толкова много, ти знаеш,
че това сега е верига,
която стопява кръвта във вените ми,
...но ти знаеш.........................
