ПРАЗНИКЪТ ВЕЛИКДЕН
Традициите на Великден
Великден е най-големият празник за източноправославните християни. Празнува се в три последователни дни. Датата на празника се движи в границите от 4 април до 8 май. Определя се по специална таблица, съобразена с лунния календар.
Вековна традиция за празника е боядисването на яйца. Най-вероятно това се е зародило поради краят на постите, през които се събира голям брой яйца. Тези яйца не е можело да се съхраняват толкова много време и на един празник хората боядисвали от 30-40 до 200 яйца. Броят им зависи от броя на членовете на семейството, а в селата – и от броя на кокошките-носачки. Традицията повелява това да става в четвъртък сутринта преди Великден и е било приоритет на най-старата жена в семейството, а украсяването се извършва от младите момичета и булки. Основната боя е била червената, символизираща Великден, но са употребявани и други цветове и комбинации. В най-старо време яйцата са били боядисвани с помощта на сварени билки с естествени ярки и чисти цветове: червени - с риган, оранжеви - с пръчици от смрадлика, зелени с коприва, жълти – с орехи и кори от ябълка.
Освен за членовете на семейството яйца са боядисвани също така за кумовете, за децата и за всеки гост, прекрачил прага на дома. За тях яйцата са украсявани с рисунки, геометрични фигури, с листенца, с восък и други. Такива яйца са наричани „парашки” или „писани яйца”. Те не се ядат, с тях не се чукат. Съхранената традиция и днес е първо да се боядисва червено яйце, и с него по традиция се натъркват лицата на децата по челото и бузките за здраве. В някои краища на страната се счупва на Великден, нарязва се и всички от къщата трябва да хапнат от него. В други пък, това яйце се оставя, и по него следващата година се гадае какво ще се случи в този дом, или се закопава в земята там, където минават хора. А пък от бабите се знае, че в четирите ъгъла на двора или нивата се закопават червени яйца, за да се предпазят стопаните от градушка.
За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъда здрав през цялата година.
В четвъртък преди Великден се подновява квасът и с него се приготвят обредните хлябове, които по форма са билки кръгли, продълговати и плетени. Те задължително били три броя: за кумовете, за родителите на младата булка и за разчупване на празничната трапеза. Върху плетените обредни хлябове преди изпичането поставяли по пет яйца – едно бяло и четири червени. Младоженците носели обреден хляб и боядисани яйца на родителите на булката в неделя сутринта, който ден се пада първия ден на Възкресение Христово.
Козунаците
Историята на козунаците започва преди повече от три столетия. В началото на 17 век един френски хлебар омесил първообраза на днешния козунак за Великден. Оттогава се създава традицията за празника да се омесват козунаци. В Италия и днес приготвят козунаци под названието „Panetonne” (панетоне), които при обикновени условия могат да се съхраняват шест месеца. В България козунаците започват да се приготвят след 1920 година, и то първо в градовете.
Трапезата
На Великден са сервирали на обредната трапеза зелена салата, украсена с червени репички и нарязани на кръгчета твърдо сварени яйца, чорби от дреболии на пиле, кокошка или пуйка, застроени с разбити в лимонов сок яйца. Птиците се варели заедно с дреболиите, след което се нарязвали на парчета. В повечето градове са приготвяли и агнешко печено, докато в селата това е ставало едва на Гергьовден. В пазарджишко пък са пекли прасенце-сукалче. До въвеждането на козунаците като традиционна храна за празника са приготвяли сладка баница, баница с коприва, курабии и са сервирали прясно овче сирене.
Великденски символи по света
Векове преди Христа, паганските племена в Европа чествали празника на красивата богиня на пролетта, наречена “Eostre” (Еостре). С фестивала в края на март, времето на пролетното равноденствие, се отбелязвал края на зимата и раждането на новия живот. Някои считат, че названието на празника Easter (Ийстър) идва от името на богинята, а други – че се свързва с изгряването на слънцето от изток (East - Изток).
Великденските яйца
Яйцето е най-популярният светски символ на Великден по цял свят. Във всички култури яйцето символизира началото на новия живот. Една латинска поговорка казва: „Целият свят е създаден от едно единствено яйце”.
Яйца са били боядисвани, подарявани и изяждани по време на Великденските фестивали в древен Египет, Персия, Гърция и Рим. Тези култури възприемали яйцето като емблема на Вселената, като творение на върховния Бог, като покълването на живота. Християните от Близкият Изток възприели тази традиция, а яйцето се превърнало в религиозен символ, олицетворявайки пещерата-гробница на Христос, чийто камък той отместил.
До 15 век няма сведения за Великденски ритуали, включващи яйца, в Западна Европа. В средните векове яйцата често били боядисвани с червено и символизирали кръвта на Христос. В днешни времена на Великден в САЩ се крият 10 милиона боядисани яйца в паркове, задни дворове, дори и на поляната пред Белия дом.
Шоколадовите яйца се появяват в края на 18 век. Пластмасовите яйца, използвани за украса, правят своя дебют в началото на 60-те години на 20 век. В днешно време се срещат яйца, направени от всякакви материали, дори и такива, инкрустирани с диаманти и скъпоценни камъни.
Великденският заек
Великденският заек има своя произход от предхристиянската наука за плодородието. Зайците, и по-точно дивите зайци, са символ на изобилието на пролетта.
От античността зайците са символ на луната, а първото пълнолуние след пролетното равноденствие бележи и датата на Великден. Дивите зайци се раждат с отворени очи, докато питомните зайци се раждат слепи. Считало се е, че те никога не мигали и не си затваряли очите и че са нощни създания, както и луната. Също така, те носят малките си един месец, преди да го родят, както и на луната й е нужен един месец, за да достигне отново пълната си фаза.
Легендата разказва, че Великденският заек в началото е бил голяма красива птица, принадлежаща на богинята Eostre. Един ден тя превърнала своята любима птица в див заек. И тъй като Великденският заек е все още птица по душа, той продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.