www.p2pbg.com

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

Автор Тема: Артисти  (Прочетена 31377 пъти)

0 Членове и 3 Гости преглежда(т) тази тема.

pvdenkova

  • V.I.P.
  • Карма: +58/-10
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Юни 28, 2007, 12:52:33 am
  • Публикации: 433
Артисти
« Отговор #15 -: Октомври 05, 2007, 12:53:15 am »


Martin Scorsese
/Мартин Скорсезе/

продуцент , актьор , режисьор , сценарист

Рождена дата:
17 ноември 1942 САЩ, Ню Йорк

Биография

Най-известният американски кинодеец от своята ера, Мартин Скорсезе създава класата на модерното американско кино през 70-те и 80-те години. Ненадминат разказвач на истории и творец на образи, който живее и диша филми, той печели известност, отдавайки своята страст и енергия на кинотворчеството. Въпреки че винаги работи със свой стил, без да следва тенденциите, през 70-те Скорсезе израства като внушителна фигура в индустрията и печели слава и световна популярност, обикновено отреждани за по-комерсиално успешни таланти. Неуморен радетел за опазване на киното, режисьорът отдава енергията си, за да запълни пропастта между историята и бъдещето му както никой друг. Съчетавайки уроците на своите вдъхновители – класиците на Холивуд, на френското ню уейв и нюйоркско индърграунд движение от началото на 60-те, със своя собствена визия за киното, той завинаги остава в челните редици на изкуството, пресъздавайки събитията с неповторими енергия и кураж.

Скорсезе е роден на 17 ноември 1942г. във Flushing, Ню Йорк – второто дете на Charles и Catherine Scorsese. Като дете страда от астма, поради което не може да участва в игрите наравно с другите деца. Момчето намира убежище в кино салоните и бързо е завладян от седмото изкуство, и в частност от работата на Michael Powell. Възпитан като ревностен католик, той учи за свещеник, но в края на краищата изоставя духовното обучение, за да се запише във филмовата академия в Ню Йорк. Там през 1963г. създава и първия си филм – деветминутен студентски опит, озаглавен What's a Nice Girl Like You Doing in a Place Like This?.

Втората му студентска работа е 15-минутният It's Not Just You, Murray!. Създава я през 1964г. – годината, в която се дипломира. През 1967г. прави краткия The Big Shave и едва през 1969г. завършва първия си истински филм, озаглавен Who's That Knocking at My Door?. В драмата участва актьорът Harvey Keitel, който по-късно се появява в много от филмите на режисьора. Този проект поставя началото на дълго сътрудничество с редактора Thelma Schoonmaker, която оказва огромно влияние върху развитието на една по-различна творческа чувствителност у Скорсезе.

След като известно време преподава в Академията в Ню Йорк (където негови ученици са бъдещите режисьори Oliver Stone и Jonathan Kaplan) Мартин Скорсезе създава Street Scenes – документален филм за младежките демонстрации през май 1970г. срещу военната инвазия на САЩ в Камбоджа. Малко след това напуска Ню Йорк и се установява в Холивуд, където работи като редактор във филми като Woodstock, Medicine Ball Caravan и Elvis on Tour. Там си спечелва прякора “касапина”.
Scorsese режисира първия си филм за American International Pictures през 1972г. Той е ниско бюджетен, с участието на Barbara Hershey и David Carradine, и носи заглавието Boxcar Bertha. Със същия екип режисьорът се връща в Ню Йорк и започва работа по първия си признат шедьовър, драмата Mean Streets. Тази дълбоко биографична история, която разглежда вътрешните и духовните конфликти на персонажите, се появява първо в Who's That Knocking at My Door? и е доразвита в Mean Streets. Този филм демонстрира много от отличителни черти в творчеството на Скорсезе – изпозването на антигерои аутсайдери, необикновената снимаческа и редакторска техника, противопоставянето на религия и духовно и физическо обсебване, използването на популярна музика. Mean Streets го поставя в челните редици на ново поколение американски кино таланти. По време на снимките се заражда и приятелството между режисьора и Robert DeNiro, който бързо се превръща в централна фигура в повечето произведения на Мартин Скорсезе.

За снимките на следващия си филм режисьорът заминава за Аризона. Alice Doesn't Live Here Anymore (1974г.) се появява в отговор на обвинението, че той не може да направи “филм за жени”. Резултатът от него е “Оскар” за Ellen Burstyn в категория най-добра актриса, както и номинация за Diane Ladd за поддържаща роля. Следващият му проект също излиза през 1974г. и се нарича Italianamerican. Мартин Скорсезе често заявява, че това е любимият му филм в цялото му творчество. Той представлява документален поглед върху преживяванията на италианските емигранти и живота в “Малката Италия” в Ню Йорк. В него участват родителите на Мартин Скорсезе и дори се разкрива тайната рецепта за доматен сос на Catherine Мартин Скорсезе.

След завръщането си в Ню Йорк през лятото на 1974г. Мартин Скорсезе започва да работи по легендарния Taxi Driver. Базиран на сценария на Paul Schrader, филмът разкрива причините за насилието в американското общество и представя DeNiro в ролята на Travis Bickle – отвратен от човечеството шофьор на такси, който таи илюзията, че убива кандидат-президента на страната и спасява млада проститутка (Jodie Foster) от лапите на улицата. Приветстван още с появата си на екран, филмът печели Златна Палма на Фестивала в Кан през 1976г. Пет години по-късно той става обект на ожесточена критика, след като е разкрито, че сценарият му вдъхновява John Hinckley за убийство на Ronald Reagan.

Следващият проект на Мартин Скорсезе се казва New York, New York (1977г.) и представлява пищен мюзикъл с DeNiro и Liza Minnelli в главните роли. Това е първият от големите му филми, които не получават толкова възвишени отзиви. В Холивуд го считат за провал. Но въпреки съмнениято относно своя талант Мартин Скорсезе продължава напред и прави документалния филм за прощалния концерт на The Band, заснет в Деня на благодарността през 1976г. В него участват звезди като Muddy Waters, Bob Dylan и Van Morrison. The Last Waltz излиза през 1978г. и предизвиква фурор както в кръговете на Фестивала, така и сред почитателите на поп музиката. American Boy: A Profile of Steven Prince – история за разказвача, който в Taxi Driver е продавач на оръжие, се появява малко по-късно същата година.

През април 1979г. след години подготовка, режисьорът започва работа по Raging Bull – филм, базиран на автобиографията на боксьора Jake LaMotta. Заснет на черно-бяла лента, този филм се превръща в най-амбициозната му работа до днес. Професионалистите го смятат за най-добрия филм на 80-те. DeNiro (в ролята на LaMotta) печели “Оскар” за най-добър актьор, а дебютантката Cathy Moriarty (в ролята на втората съпруга на боксьора) е номинирана в категория най-добра актриса. Scorsese и DeNiro работят заедно и по следващия му филм – The King of Comedy (1983г.).

От 10-годишен Мартин Скорсезе мечтае да направи филм заживота на Иисус. Най-накрая, мечтата му изглежда ще се осъществи с адаптация по романа на Никос Казандзакис The Last Temptation of Christ. Но само четири седмици преди началото на снимките проектът де проваля. За известен период от време той не работи по свои филми, а приема да режисира чужди ленти. Първата от тях е комедията After Hours (1985г.). През пролетта на 1986г. се заема с The Color of Money – дълго чаканото продължение на класическия филм на Robert Rossen The Hustler (1961г.). Звездата Paul Newman отново се превъплъщава в ролята на “бързия” Eddie Felson, за което печели и първата си академична награда. Партньорката му Mary Elizabeth Mastrantonio е номинирана в категория най-добра поддържаща женска роля.

The Color of Money е първият истински касоразбивач на режисьора. Благодарение на този успех той най-накрая успява да филмира The Last Temptation of Christ и да осъществи детската си мечта. С Willem Dafoe в главната роля, филмът излиза на голям екран през 1988г. и веднага предизвиква спорове, защото много хора възприемат описанието на живота и разпъването на Христос като богохулство. По ирония на съдбата именно това недоволство помага на филма да се закрепи стабилно в бокс офис класациите, а на Скорсезе – да се превърне в световна звезда. След New York Stories (1989г.) режисьорът започва съвместна работа с DeNiro за пръв път след The King of Comedy и то по следващия си шедьовър – Goodfellas (1990г.). Базиран на крими историята на Nicholas Pileggi Wiseguy, филмът представя в детайли подземния престъпен свят на Ню Йорк. Актьорът Joe Pesci печели “Оскар” за поддържаща роля.

Част от договора с Universal Pictures, позволил му да заснеме Last Temptation, е и уговорката Мартин Скорсезе да направи по-комерсиален филм. Резултатът идва през 1991г. и носи заглавието Cape Fear. И до днес този филм си остава класически холивудски трилър. Следващият The Age of Innocence (1993г.) е по мотиви от романа на Edith Wharton и разглежда нравите в нюйоркското общество от 70-те години на 19 век. Главните роли се изпълняват от Daniel Day-Lewis и Michelle Pfeiffer. През 1995г. Мартин Скорсезе излиза с два нови филма – Casino и A Century of Cinema — A Personal Journey With Martin Scorsese Through American Cinema. През 1997г. режисьорът смайва публиката с филма Kundun, който представя годините на духовно израстване на изпратения в изгнание Далай Лама. През същата 1997г. получава награда за цялостен принос от Американския филмов институт. През 1998г. дава своя принос за създаването на мост между филмите от миналото и тези от бъдещето в проекта AFI's 100 Years...100 Movies.

Мартин Скорсезе се връжа на режисьорското място през 1999г. с Bringing Out the Dead – медицинска драма с участието на Nicolas Cage в ролята на емоционално изтощен парамедик.

С началото на новото хилядолетие идва и нов период в творчеството на Мартин Скорсезе, пряко свързан с филмовата компания Miramax. Първият филм, който той прави за тях е Gangs of New York (2002г.) – драматичен разказ за уличните банди в Ню Йорк по време на гражданската война, номиниран за академична награда в две категории – най-добър филм и най-добър режисьор. За жалост лентата не печели нито една от двете. Gangs of New York е плод на съвместните усилия на Мартин Скорсезе и Kenneth Lonergan. Благодарение на това сътрудничество Scorsese се изявява и като изпълнителен продуцент в режисьорския дебют на Lonergan You Can Count on Me. Следващият филм на режисьора отново не остава незабелязан. The Aviator разказва историята на мулти милионера Howard Hughes, поставяйки акцент върху първите му дни на холивудски магнат и плейбой. И в двата филма главните роли се изпълняват от Leonardo Di Caprio, препоръчан на Мартин Скорсезе от Robert De Niro. През 2004г. на екран излиза анимационният филм Shark Tale, в който Мартин Скорсезе озвучава един от героите.

Филмография

Режисьор
1. Untitled Airbus Documentary Project (2006)
2. Silence (2008)
3. The Departed (2006)
4. No Direction Home: Bob Dylan (2005)
5. The Aviator (2004)
6. Lady by the Sea: The Statue of Liberty (2004)
7. Michael Jackson: Number Ones (2003) (V)
8. The Blues (2003) (Телевизионен сериал)
9. Gangs of New York (2002)
10. The Concert for New York City (2001) (TV)
11. Bringing Out the Dead (1999)
12. Mio viaggio in Italia, Il (1999)
13. Kundun (1997)
14. A Personal Journey with Martin Scorsese Through American Movies (1995)
15. Casino (1995)
16. Michael Jackson: Video Greatest Hits - HIStory (1995)
17. The Age of Innocence (1993)
18. Amazing Stories: Book Four (1992)
19. Cape Fear (1991)
20. Goodfellas (1990)
21. Made in Milan (1990)
22. New York Stories (1989)
23. The Last Temptation of Christ (1988)
24. Location Production Footage: The Last Temptation of Christ (1988)
25. Bad (1987)
26. The Color of Money (1986)
27. Amazing Stories - Mirror, Mirror... (1986)
28. After Hours (1985)
29. The King of Comedy (1983)
30. Raging Bull (1980)
31. The Last Waltz (1978)
32. American Boy: A Profile of: Steven Prince (1978)
33. New York, New York (1977)
34. Taxi Driver (1976)
35. Alice Doesn't Live Here Anymore (1974)
36. Italianamerican (1974)
37. Mean Streets (1973)
38. Boxcar Bertha (1972)
39. Street Scenes (1970)
40. Who's That Knocking at My Door (1967)
41. The Big Shave (1967)
42. It's Not Just You, Murray! (1964)
43. What's a Nice Girl Like You Doing in a Place Like This? (1963)
44. Vesuvius VI (1959)

Продуцент
1. Untitled Airbus Documentary Project (2006)
2. Lymelife (2005)
3. The Rise of Theodore Roosevelt (2007)
4. Sabina (2006)
5. The Departed (2006)
6. No Direction Home: Bob Dylan (2005)
7. The Aviator (2004)
8. Frankenstein (2004)
9. Nyfes (2004)
10. Lightning in a Bottle (2004)
11. Lady by the Sea: The Statue of Liberty (2004)
12. Something to Believe In (2004)
13. The Blues (2003) (Телевизионен сериал)
14. The Soul of a Man (2003)
15. Deuces Wild (2002)
16. Rain (2001/IV)
17. You Can Count on Me (2000)
18. The Hi-Lo Country (1998)
19. Kicked in the Head (1997)
20. Grace of My Heart (1996)
21. A Personal Journey with Martin Scorsese Through American Movies (1995)
22. Clockers (1995)
23. Eric Clapton: Nothing But the Blues: An In the Spotlight Special
24. Search and Destroy (1995)
25. Con gli occhi chiusi (1994)
26. Mad Dog and Glory (1993)
27. Naked in New York (1993)
28. The Grifters
29. PoV (1990)
30. Mean Streets (1973)
31. Medicine Ball Caravan (1971)
32. Item 72-D: The Adventures of Spa and Fon (1970)
33. The Big Shave (1967)

Актьор
1. The Aviator (2004)
2. Shark Tale (2004) (voice)
3. Gangs of New York (2002)
4. Bringing Out the Dead (1999)
5. Search and Destroy (1995)
6. Quiz Show (1994)
7. The Age of Innocence (1993)
8. Guilty by Suspicion (1991)
9. The Grifters (1990)
10. Yume (1990)
11. New York Stories (1989)
12. The Color of Money (1986)
13. 'Round Midnight (1986)
14. After Hours (1985)
15. Anna Pavlova (1983)
16. The King of Comedy (1983)
17. Raging Bull (1980)
18. Pap'occhio, Il (1980)
19. Cannonball! (1976)
20. Taxi Driver (1976)
21. Mean Streets (1973)
22. Boxcar Bertha (1972)
23. Who's That Knocking at My Door (1967)

Сценарист
1. Silence (2008)
2. Lady by the Sea: The Statue of Liberty (2004)
3. Mio viaggio in Italia, Il (1999)
4. A Personal Journey with Martin Scorsese Through American Movies (1995)
5. Casino (1995)
6. The Age of Innocence (1993)
7. Goodfellas (1990) (screenplay)
8. Mean Streets (1973)
9. Bezeten - Het gat in de muur (1969)
10. Who's That Knocking at My Door (1967)
11. The Big Shave (1967)
12. It's Not Just You, Murray! (1964)
13. What's a Nice Girl Like You Doing in a Place Like This? (1963)
Активен


Бъди себе си! Живота е твърде кратък за да се правиш на някой друг!

roxana_87

  • SuperUser
  • Карма: +14/-26
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Май 17, 2007, 11:45:19 pm
  • Публикации: 341
Артисти
« Отговор #16 -: Октомври 05, 2007, 05:16:19 pm »



Натали Портман (на английски: Natalie Portman) е американска актриса. Родена е на 9 юни 1981 г. в Йерусалим, Израел, но когато е на три години семейството и се премества в САЩ. Първоначално през 1984 г. семейството на Натали Портман се заселва във Вашингтон. През 1988 г. се преместват в Кънектикът, а през 1990 г. отиват да живеят за постоянно в Лонг Айлънд, Ню Йорк.

Натали Портман дебютира като актриса на 12-годишна възраст във филма на Люк Бесон "Леон". Във филма тя игра дете, което се сприятелява със много по възрастен наемен убиец. През следващите 10 години тя има множество филмови участия. През 1999 г. Натали Портман е номинирана за наградата Златен глобус за най-добра поддържаща женска роля във филма „Някъде на запад“ ("Anywhere But Here" ).

Докато се опитва да вземе бакалавърска степен по психология в университета Харвърд, Натали Портман се появява във филмите от поредицата "Междузвездни войни" („Star Wars“ ), където нейна героиня е Падме Амидала. След като завършва Харвард през 2003 г. тя получава малка роля в отличения с награда Оскар филм „Студена планина“ ("Cold Mountain" ). През 2004 г. Натали Портман има главна роля във филма „Гардън Стейт“ („Garden State“ ). През същата година е отличена с награда Златен глобус за поддържаща женска роля за участието си във филма „Отблизо“ ("Closer" ). За същата роля тя е номинирана за награда Оскар за най-добра поддържаща женска роля.
« Последна редакция: Октомври 05, 2007, 05:19:06 pm от roxana_87 »
Активен


Специални благодарности на angelov1965

pvdenkova

  • V.I.P.
  • Карма: +58/-10
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Юни 28, 2007, 12:52:33 am
  • Публикации: 433
Артисти
« Отговор #17 -: Октомври 12, 2007, 01:52:58 am »


Owen Wilson
/Оуен Уилсън/
продуцент , актьор , сценарист

Рождена дата:
18 ноември 1968 САЩ, Далас

Биография

Рожденото име на актьора е Owen Cunningham Wilson, но приятелите го наричат О.

Независимо дали играе, или пише сценарии със своя приятел Wes Anderson, работата на Owen C. Wilson е изпълнена с чувство за хумор и чар, които го превръщат в един от обещаващите таланти през 90-те години.

Роден и израснал в Далас, Owen Wilson е изключен от гимназията, но успява да завърши колежа в Остин през 1991г. По това време той създава трайно и плодотворно приятелство със своя съученик Wes Anderson. Първият им общ филм е късометражен. Нарича се Ракета в бутилка (Bottle Rocket). Той привлича вниманието на продуцента Polly Platt и режисьора James L. Brooks по време на кинофестивала Сънденс през 1993г. С помощта на Brooks Wilson и Anderson превръщат късометражната лента в игрален филм, носещ същото име. Филмът излиза през 1996г. Въпреки че не се представя добре в класациите, той намира привърженици сред киноманите. Изпълнението на Wilson, русата му коса, широката усмивка и непринуденият говор се превръщат в негова запазена марка. През същата година актьорът полага основите на още едно плодотворно сътрудничество – с Ben Stiller. Wilson се появява в запомняща се сцена в черната комедия Кабелджията (The Cable Guy, 1996).

Разкъсвайки се между поддържащи роли в холивудски продукции, съвместни проекти с Anderson и Stiller и малки независими проекти, Wilson работи непрекъснато през 90-те. Той привнася частица от своя хумор и излъчване във филми като Анаконда (Anaconda, 1997), Армагедон (Armageddon, 1998) и Свърталище на духове (The Haunting,1999).

На по-артистичното поле, следващият съвместен сценарий на Wilson и Anderson става основа за филма Колежът Ръшмор (Rushmore, 1998). Със своя необикновен актьорски състав, уникалната комбинация от поднесен по сериозен начин хумор и дълбока емоционалност и великолепното изпълнение Jason Schwartzman в ролята на детето чудо Max Fischer и Bill Murray като отчаяния милионер Blume, Колежът Ръшмор се радва на добрите оценки на критиците и въпреки че не получава “Оскар”, доказва, че успехът на Ракета в бутилка не е бил просто случайност.

Wilson надгражда и своя актьорски талант. Умението да демонстрира комплексност под привидно елементарна повърхност му носи симпатиите на критиката, както и ролята на сериен убиец в трилъра Човекът Минус (The Minus Man, 1999).

С началото на новото хилядолетие Owen Wilson започва да се снима в по-големи холивудски продукции. Въпреки че Shanghai Noon (2000) е поредният филм на Jackie Chan, Wilson прави доста добро представяне и почти си “присвоява” лентата. Следва романтичната комедия с Ben Stiller Запознай се с нашите (Meet the Parents, 2000). Друг филм на Stiller – Зулендър (Zoolander, 2001) го утвърждава като великолепен комик.

Въпреки че се изявява в комични ленти, Wilson продължава сътрудничестовото си с Wes Anderson. Заедно те пишат необикновената семейна история The Royal Tennenbaums (2001). Насочвайки се към по-сериозни роли, Wilson дели екран с Gene Hackman във военната драма В тила на врага (Behind Enemy Lines, 2001). Следват Аз, шпионинът (I Spy, 2002) и продължението на Шанхайско слънце Шанхайски рицари (Shanghai Knights, 2003), преди да се появи с Morgan Freeman в Големият заговор (The Big Bounce) и в доста позабавената екранна адаптация на Старски и Хъч (Starsky & Hutch).

Филмография

Актьор

1. Outsourced (2008)
2. Untitled Harold Ramis/Owen Wilson Project (2006)
3. Drillbit Taylor (2007)
4. Night at the Museum (2006)
5. You, Me and Dupree (2006)
6. Cars (2006)
7. Cars (2006)
8. Wedding Crashers (2005)
9. The Wendell Baker Story (2005)
10. Meet the Fockers (2004)
11. The Life Aquatic with Steve Zissou (2004)
12. Around the World in 80 Days (2004)
13. Starsky & Hutch (2004)
14. The Big Bounce (2004)
15. Shanghai Knights (2003)
16. I Spy (2002)
17. Behind Enemy Lines (2001)
18. The Royal Tenenbaums (2001)
19. Zoolander (2001)
20. King of the Hill – телевизионен сериал
21. Meet the Parents (2000)
22. Shanghai Noon (2000)
23. The Haunting (1999)
24. Breakfast of Champions (1999)
25. The Minus Man (1999)
26. Heat Vision and Jack (1999) – телевизионен филм
27. Rushmore (1998)
28. Permanent Midnight (1998)
29. Armageddon (1998)
30. Anaconda (1997)
31. The Cable Guy (1996)
32. Bottle Rocket (1996)
33. Bottle Rocket (1994)

Продуцент

1. Untitled Harold Ramis/Owen Wilson Project (2006)
2. You, Me and Dupree (2006)
3. The Royal Tenenbaums (2001)
4. Rushmore (1998)
5. As Good as It Gets (1997)

Сценарист

1. The Royal Tenenbaums (2001)
2. Rushmore (1998)
3. Bottle Rocket (1996)
4. Bottle Rocket (1994)
Активен


Бъди себе си! Живота е твърде кратък за да се правиш на някой друг!

rgicheva

  • V.I.P.
  • Карма: +27/-2
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Април 13, 2007, 12:47:24 am
  • Публикации: 96
Артисти
« Отговор #18 -: Октомври 12, 2007, 11:44:15 am »
Питър Галахър
Peter Gallagher




Дата на раждане - 19.08.1955.
Място на раждане - Армонк, Ню Йорк.


Питър Килиан Галахър, един от най-уважаваните американски актьори, изявяващи се на сцената, в телевизията и киното, е роден на 19 август 1955 в Армонк, щата Ню Йорк. Още като тийнейджър в родния си град, Питър развива интерес към актьорската игра и участва в различни училищни постановки и мюзикъли.

След като се дипломира в университета Тъфтс, през 1977 дебютира и на професионална сцена във възстановяването на постановката на „Коса”, а след това и в бродуейската продукция на „Брилянтин”.

Преходът от сцената към киното започва през 1980 с участието му във филма на Тайлър Хакфорд „The Idolmaker”.

Следват още доста роли в киното; „Dreamchild”, „Боб Робъртс”,” Watch It”, „Заместникът”, комедийният хит „Докато ти спеше”, „На Джилиан за 37-ия й рожден ден”, „Cafe Society”, „Джони Скидмаркс” и „Мъжът, който знаеше твърде малко”. Галахър играе и в спечелилия Оскари филм „Американски прелести” (на Сам Мендес), и в „Треска за шоу”, под режисурата на Николас Хитнър.

Актьорът се радва на добро сътрудничество с режисьора/продуцент/сценарист Робърт Олтман – снимал се е в два от най-силните му филми „Играчът”, последван от „Кратки моменти”.Друг режисьор, който е работил неведнъж с Галахър е Стивън Содърбърг – през 1989 двамата са заедно с голям успех в „Секс, лъжи и видео”, а шест години по-късно, през 1995 Содърбърг пише специално за Галахър главната роля в neo-noir филма „The Underneath”. През ноември 2001, играе в мини-сериала на  Showtime „Feast of All Saints”, базиран на книгата на Ан Райс (авторката и на „Интервю с вампир”).

Историята се развива в Нови Орлеан през ХІХ век и отразява живота на свободните цветнокожи, ярка и все пак прокълната прослойка, уловена в капана между света на привилегированите бели и подтиснатите чернокожи. По-наскоро Галахър се появи заедно с Адам Сандлър и Уинона Райдър в комедията на Columbia Pictures/New Line Cinema „Мистър Дийдс” на режисьора Стив Брил. Игра и в трилъра „Protection”, заедно със Стивън Болдуин, който разказва историята на убиец-мафиот от Ню Йорк, принуден да се възползва от Програмата за защита на свидетелите, след като е предал шефа си на ФБР.

Участва и в „Perfume” за Lions Gate заедно с Джеф Голдблум, Омар Епс, Пол Сорвино и Рита Уилсън.

„Perfume”, написан и режисиран от Майкъл Раймър е филм импровизация за хората, попаднали в капана на модния бизнес, представен с успех на фестивала Сънданс.

През 2003 година завърши работа на продукцията на New Line Cinema „How to Deal” с Манди Мур и Алисън Джейни.

Галахър не е забравил и сцената. На 1 ноември 2001 в Ню Йорк беше премиерата на новата постановка на „Noises Off” (у нас излезе на видео с Майкъл Кейн под името „Шум зад кулисите”, а Иржи Менцел я постави в Сатиричния театър като „Още веднъж отзад”). Публиката остана във възторг и от изпълнението в ролята на Скай Мастърсън вв възродения Бродуейдси музикъл „Guys and Dolls”.

През 1986 Галахър заслужи номинация за Тони за играта си (заедно с Джак Лемън) в „Дългото пътуване на деня към нощта”заедно с Джак Лемън. Получи и наградата Theatre World за участието си в продукцията на Харолд Принс „A Dolls Life” и награда на името на Clarence Derwent за играта си в писата на Том Стопард „The Real Thing”, под режисурата на МайкНикълс.

В телевизията най-скорошната изява на Галахър беше в излъчванията и у нас от бТВ изключително успешен сериал „Ориндж Каунти – квартал на богатите”.

Понастоящем актьорът живее със семейството си в Ню Йорк.
Активен

pvdenkova

  • V.I.P.
  • Карма: +58/-10
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Юни 28, 2007, 12:52:33 am
  • Публикации: 433
Артисти
« Отговор #19 -: Октомври 12, 2007, 07:02:33 pm »


Робърт де Ниро
Robert De Niro

Дата на раждане - 17.08.1943.
Място на раждане - Ню Йорк.

На 17 август навърши 60 години един от най-великите филмови актьори на нашето време – Робърт де Ниро. Той е дете на художници, които се развеждат, когато е едва 2-годишен. Израства в Ню Йорк и попива уличната култура на италианския квартал. Увлича се от актьорството още от малък и дори напуска училище на 16 години, за да му се отдаде изцяло. Усвоява тайните на превъплъщението, изучавайки Метода на Станиславски, така както е преподаван от Лий Страсбърг и Стела Адлер в прочутото “Актърс студио” в Ню Йорк.

Дебютира във филма на Брайън де Палма “The Wedding Party” (1966), който обаче излиза по екраните  три години по-късно. Първата ме поява е в “Greetings” (1968), също режисиран от Брайън де Палма. Няколко години изпълнява само епизодични роли, докато през 1973 г. се изявява ярко в “Бий барабана бавно” (Bang the Drum Slowly) и особено в “Зли улици” (Mean Streets), с който се слага началото на изключително плодотворното му сътрудничество с режисьора Мартин Скорсезе. Двамата създават заедно 8 филма, като за някои от тях – “Шофьор на такси” (1976) и “Разярения бик” (1980), инициативата принадлежи на Робърт Де Ниро.  

За невероятното си превъплъщение в образа на боксьора Джейк Ла Мота получава първия си “Оскар” за главна роля. Още през 1974 г. Де Ниро спечелва почетната статуетка, но за поддържащата роля в ганстерската драма на Франсис Форд Копола “Кръстникът 2”. От този филм пък датира съперничеството му с друг велик  възпитаник на “Актърс студио” - Ал Пачино, на когото е поверен централния персонаж в трилогията за мафията - Майкъл Корлеоне. След години двамата актьори ще премерят силите си вече в директен сблъсък в култовата кримка “Жега” (1998) на реж. Майкъл Ман, но за публиката пак ще бъде трудно да каже кой е по-голям от двамата.

Много от филмите, в които е играл Робърт Де Ниро отдавна са се превърнали в класика. И не на последно място – именно заради неговото гениално присъствие в тях. Освен повечето от изпълненията му под майсторската режисура на Мартин Скорсезе, в историята на киното ще останат завинаги и образите, създадени от Де Ниро в епични творби, като “Ловецът на елени” (1978) на Майкъл Чимино, “Имало едно време в Америка” (1984) на Серджо Леоне,  “Мисията” (1986) на Роланд Джофе, “Недосегаемите” (1987) на Брайън Де Палма и др.

Освен в сериозни роли актьорът - хамелеон се чувства еднакво комфортно и в комедии, например “Запознай се с нашите”, “Анализирай това”, “Анализирай онова” и др. Ориентирането му към “по-лекия” жанр започва с чудесното превъплъщение в кримикомедията “Среднощен бяг” (1988) на реж. Мартин Брест.
Американският филмов институт отдаде заслужено признание за цялостното творчество на Робърт Де Ниро, връчвайки му 31-ата награда в своята история. Сред предишните носители на това престижно отличие се открояват имената на легенди,  като Алфред Хичкок и Клинт Истууд.
Робърт Де Ниро се изявява успешно и като режисьор с филма си “Бронкска история” (1993), а в момента е пред завършване изключително амбициозният му проект “Good Shepherd ”, създаден в собствената му киностудия в Ню Йорк “Трайбека”.
И двата досегашни брака на Де Ниро се провалят. Първата му съпруга е актрисата Даян Абът. Двамата имат син Рафаел Де Ниро, който също е актьор. От втората си съпруга Грейс има също син – Елиот.

ФИЛМОГРАФИЯ

Режисьор:
   Добрият пастир
 Актьор:
   Кръстникът II
   Шофьор на такси
   Ню Йорк, Ню Йорк
   Ловецът на елени
   Разяреният бик
   Да се влюбиш
   Имало едно време в Америка
   Бразилия
   Ангелско сърце
   Недосегаемите
   Ние не сме ангели
   Пробуждане
   Нос страх
   Обратна тяга
   ЖЕГА
   Казино
   Фенът
   Слипърс
   Да разлаем кучетата
   РОНИН
   Големите надежди
   АНАЛИЗИРАЙ ТОВА
   Запознай се с нашите
   Мъже на честта
   Приключенията на Роки и Булуинкъл
   15 минути
   ПРЕЦАКВАНЕТО
   Анализирай онова
   ШОУТО ЗАПОЧВА
   Град край морето
   Запознай ме с вашите
   Запознай ме с ваште
   Завръщане от отвъдното
   Криеница
   Добрият пастир
   Звезден прах
 Продуцент:
   Да разлаем кучетата
   Маркъс
   Наемът
   Добрият пастир
 Озвучават:
   История с акули
Активен


Бъди себе си! Живота е твърде кратък за да се правиш на някой друг!

rgicheva

  • V.I.P.
  • Карма: +27/-2
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Април 13, 2007, 12:47:24 am
  • Публикации: 96
Артисти
« Отговор #20 -: Октомври 12, 2007, 09:17:15 pm »
Сергей Бодров Младши
Sergei Bodrov Jr.



Дата на раждане - 27.12.1971.
Място на раждане - Москва, Русия.

Сергей Бодров-младши e роден в Москва на 27 декември 1971 година, и е син на известния сценарист и режисьор Сергей Бодров, живеещ днес в САЩ. От 1989 до 1994 г. учи история на изкуствата в историческия факултет на Московския държавен университет Ломоносов. От 1994 до 1996 - прави аспирантура. Първата му работа е като учител, след това е работил във фабрика за сладкарски изделия , като журналист и даже спасител на плажа в Италия.

Между 1997 и 1999 г. е водещ на известната телевизионна програма "Взгляд". През 1998 г. в катедрата по история на изкуствата към МГУ защитава кандидатска дисертация на тема "Архитектурата във венецианската ренесансова живопис". А през 1999 става лауреат Държавната награда на Руската Федерация в областта на литературата и изкуствата (за филма си "Кавказски пленник"). Женен, с дъщеря - Олга.

Ето такъв е Сергей Бодров - герой на нашето време в началото на 21 век. Доста интересна биография, независимо от младостта. В Америка за такива момчета обикновено казват "next-door boy". Така може да изглежда всеки младеж и във вашия квартал - ако бяхте срещнали случайно Сергей Бодров на улицата, навярно нямаше да познаете в него главния герой от филма "Брат" и популярния телевизионен водещ. Изглежда в тази "обикновенност" е и това което хората най-много харесват в Бодров.

Дебютът на Сергей в киното е през 1995 година във филма "Кавказски пленник", режисьор на който е баща му. В ролята на остригания войник - новобранеца Ваня Жилин, попаднал във врящия кавказки котел, изборът на Бодров се оказва изключително попадение и дори затъмнява знаменития си партньор - Олег Меншиков. Актьор-непрофесионалист, той е убедителен във всеки свой жест. И все пак, да се награди Бодров с приза за главна мъжка роля на кинофестивала "Кинотавър" и да се "прескочи" Олег Меншиков, се оказало невъзможно.

И двамата си разделилил наградата. Същото се случило с "Ника" - приза на Киноакадемията . За "Кавказски пленник" Бодров получил още и награда за "За най-добър кинодебют" на фестивала "Балтийская жемчужина" в Рига и наградата на Кинопресата за най-добър актьор за 1996 година. Но и това не изчерпва всички награди: трябва да добавим приза на ФИПРЕССИ и приза на зрителите на международния кинофестивал в Кан. Дори и наминация за Оскар в в категорията за най-добър чуждоезичен филм!

Пристигнал на фестивала в Сочи абсолютно неизвестен, Бодров си заминал като победител. Скоро последвало предложение от Алексей Балабанов за главната роля във филма "Брат", по негов собствен сценарий. И този филм не минал без награди - "Silver Hugo" в Чикаго и най-добра мъжка роля на фестивала "Кинотавър".

Освен това Бодров бил номиниран за "Златен овен 97" в категорията "Най-добър актьор". "Брат" донесъл на Сергей свръхпопулярност, и го превърнал в едва ли не в култова фигура. Филмът бил наистина "на мода" през 1997 година. Пресата нарекла актьора "лице на поколението", с което той категорично не се съгласявал. Но за разлика от "Пленника", новият филм не бил приет еднозначно от критиката. Режисьорът получил обвинения в черносотничество, изпълнителят на главната роля също не се харесал на всички.

След "Брат" започва телеепопеята на Бодров: той започва да работи с Любимов във "Взгляде". След три години телевизията му доскучала. В това, че органичността на Бодров привлича публиката, но не всеки режисьор може да се справи с нея - можем да се убедим от британския филм "Тhe Stringer" (1998г). Бодров играе млад човек на име Вадим, собственик на видеокамера и ловец на скандали. Тук той не прилича на себе си - скучен, безинтересен.

Затова пък в ръцете на Режис Варние, поканил го да се снима в "Изток - Запад" (1999 г.), Сергей Бодров отново е напълно убедителен в ролята на юношата от 50-те, влюбен в съседката -французойка.

По това време Балабанов решил да се заеме с "Брат-2", където Данила - героят на Бодров заминава от Москва за Ню-Йорк и после за Чикаго. Филмът се снимал в Москва и два месеца в Америка. И макар "Брат 2" да не е на нивото на западните си аналози - като "Леон" например, популярността му с Русия отново била огромна.

През 2001 Бодров дебютирал като режисьор на филм с работното заглавие “Танец живота” (“Сестры”). А през лятото на 2002 над новия си филм - мистичната драма "Связной", но на 20 септември 2002 изчезва безследно в планински район в Северна Осетия след като снимачната група е връхлетяна от лавина.
Активен

mazko01

  • V.I.P.
  • Карма: +12/-3
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Мъж
  • :Септември 23, 2007, 06:40:04 pm
  • Публикации: 89
Артисти
« Отговор #21 -: Октомври 13, 2007, 08:54:13 am »
Тоби Магуайър
Tobey Maguire




Дата на раждане - 27.06.1975.
Място на раждане - Санта Моника, Калифорния, САЩ.

Тоби Магуайър е роден на 27 юни 1975 г. в Санта Моника, Калифорния (САЩ). Неговите родители били почти тийнейджъри и дори не били женени, когато той се ражда. Майка му била едва 18-годишна, а баща му - 20-годишен. Бащата Винсент Магуайър бил готвач, а майката Уенди - секретарка.

Своята актьорска кариера Тоби започва, подобно на много други млади таланти, снимайки се в рекламни клипове и участвайки като статист в тв-сериали.

През 1992 г. му се удава да получи главната роля в телесериала на компанията "Фокс" "Great Scott!", но шоуто било прекратено твърде бързо - след 10 седмици, през които били заснети едва 13 епизода, от които били излъчени само 6.

Но и това било достатъчно, за да го забележат. Година по-късно Тоби дебютира в киното - в малка роля от филма "Животът на момчето" (This Boy's Life, 1993).

Именно от този филм започна звездния възход на Леонардо Ди Каприо, който играе главната роля. Оттогава между двамата се завързва приятелство, което продължава и до днес.

През 1998 г. Тоби Магуайър се снима в противоречивия, така и не разпространен в САЩ филм "Кафе Донс Плам" (Don's Plum). Изпълнителите на главните роли в него -Тоби Магуайър и Леонардо Ди Каприо завели дело, в резултат на което съдът забранил прожектирането на лентата на територията на САЩ и Канада.

Младите актьори се опасявали, че филмът, който изобилствал със сцени на секс и употреба на наркотици, може да навреди на имиджа им.

През 2000 г. Тоби изпълнява една от главните роли заедно с Майкъл Дъглас, Роберт Дауни-джуниър. и Кети Холмс във филма "Момчета чудо" (Wonder Boys).

Но безспорно връх в досегашната кариера на актьора става участието му в "Човекът-паяк" "Spider-man" (2002), който имал огромен касов успех. Тоби получил $ 4 млн. хонорар за своето изпълнение във филма.

Иначе Тоби Магуайър е вегетарианец. През свободното си време се занимава с йога и готварство.
Активен

davq4a

  • SuperUser
  • Карма: +0/-1
  • Неактивен Неактивен
  • :Май 05, 2008, 01:06:30 pm
  • Публикации: 41
Артисти
« Отговор #22 -: Май 09, 2008, 04:51:27 pm »
Уил Смит
Уил Смит (на английски: Will Smith) е американски киноартист.Роден е на 25 септември 1968 г. във Филаделфия, щата Пенсилвания. Той е един от малкото хора, които са постигнали успехи в три от основните американски индустрии - филмовата, телевизионната и музикалната индустрии. Снимал се е в над 20 филма. Последният му филм от 2007 г. е "Аз съм легенда" (I am legend).
« Последна редакция: Май 09, 2008, 04:53:38 pm от davq4a »
Активен

ivapg

  • V.I.P.
  • Карма: +131/-24
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Октомври 01, 2007, 07:54:29 am
  • Публикации: 1342
Re: Артисти
« Отговор #23 -: Август 30, 2008, 12:13:15 am »
Федерико Фелини
/Federico Fellini/

продуцент , актьор , режисьор , сценарист



Роден:   20 януари 1920 Римини, Италия
Починал: 31 октомври 1993 Рим, Италия

Федерико Фелини (на италиански Federico Fellini) е италиански кинорежисьор, киносценарист и киноартист, представител на неореализма в италианското кино.  Започва кариерата си като асистент на друг голям италиански кинорежисьор Роберто Роселини. Едни от най-добрите му филми са: "Осем и половина", "Сладък живот", "Пътят (филм)", "Амаркорд".

Биография

Един от най-големите визионери, израснали от плодовитата филмова общност в следвоенна Италия, Federico Fellini (Федерико Фелини) привнася различно ниво на автобиографична енергия в своя занаят. Повече от всеки друг кинематографист от своята епоха, той превръща реалностите от своя живот в сюрреализма на своето изкуство.

Въпреки че започва кариерата си в школата на неореализма, ексцентризмът на персонажите му и абсурдисткият му усет за комедия го различават доста от съвременниците му Vittorio De Sica и Roberto Rossellini. В апогея на своята кариера творбите му достигат подчертано поетичен, пищен и влиятелен стил – толкова уника- лен, че само изразът “фелиниевски” би могъл да го опише точно.

Роден на 20 януари 1920 година в Римини в семейството на пътуващия търговец Urbano Fellini, Federico напуска дома дванайсетгодишен. Започва работа като клоун в цирка – по-късно образът на клоуна се превръща в символ за киното на Fellini.

През 1939г. се премества в столицата, родния град на майка му. Увлечен от образа на американските репортери, бъдещият режисьор става репортер за няколко жълти вестника, а успоредно с това рисува комикси и прави карикатурни портрети на посетителите в римските ресторанти. Преди избухването на Втората световна война, заедно със своя приятел Алдо Фабрици, прави радиоскечове. Винаги е обичал да измисля, да играе и да наблюдава. Жените едновременно го плашат и привличат в една Италия, доминирана от Мусолини и Папа Пий ХІІ. По-късно Fellini споделя, че любовта му към жените е равна на ненавистта му към църквата.

По време на радиоскечовете с Фабрици Fellini среща жената, с която прекарва живота си – Giulietta Masina. Fellini и Masina стават изключителен тандем и класическа двойка във филмовия свят. С помощта на Фабрици Federico влиза в киното и между 1939г. и 1944г. работи в различни комедии. До края на живота си се интересува от образите останали цял живот в съзнанието му – местните чудаци от Римини съживени във филми като Amarcord.

Едва през 1945г. за двамата приятели се отваря вратата на известността и това става след срещата им с Roberto Rossellini. Fellini участва в написването на сценария на класическия Roma, citta aperta. После става асистент-режисьор, сътрудничи на Pietro Germi и Alberto Lattuada.

Fellini е автор на над 50 сценария, повечето от които филмирани. От 1960г. води дневник на сънищата си и скицира хора и места. През 1950г. за първи път се изявява като режисьор и сценарист в Luci del varieta, в който образът на съня се смесва с властващият неореализъм в киното. Lo Sceicco bianco от 1952г. поставя началото на партньорството с гениалния Nino Rota, продължило до смъртта на композитора.

На следващата година Fellini заснема първия си голям шедьовър – I Vitelloni – филм за петима мъже, които се опитват да залъжат скуката с дълги вечери в киното, около билярдната маса в кафенето, в кроежи на бохемски шеги и търсене на какъвто и да е повод за разтуха. В този филм, считан от мнозина за най-искрения в творчеството на Fellini, властва тъгата по изгубеното време.

La Strada, заснет през 1954г., е първият му филм от общо четири, получил ”Оскар” за най-добър чуждоезичен филм. Всъщност La Strada е любовното обяснение на Fellini към Masina, изпълнителка на главната роля на тъжния клоун Джелсомина. След три години още един филм на тандема Fellini-Masina променя филмовия свят – Le Notti di Cabiria (1957). Както в La Strada, и тук Fellini поставя клоунската, невинна фигура на своята съпруга Giulietta Masina в пряк досег с големия свят. От съчетанието се ражда нежен и ироничен филм, спечелил заслужено място в историята на киното.

Световната популярност на режисьора идва със следващите му филми – La Dolce vita и 8 ½. La Dolce vita (1960) създава едни от най-важните образи в киното на ХХ век – пищната блондинка, къпеща се във фонтана ди Треви, уловеното морското чудовище и лутащия се в хаоса на света герой на Marcello Mastroianni. Същата година La Dolce vita печели ”Златна Палма” на фестивала в Кан, а три години по-късно 8 ½ печели поредния ”Оскар” за най-добър чуждоезичен филм.

Marcello Mastroianni е не само любимият актьор на Fellini, той е неговото алтер его в киното. След години в края на филмовата си кариера Fellini посвещава филм на двамата си любими актьори Mastroianni и Masina – Ginger e Fred – история за двама застаряващи имитатори на Fred Astaire и Ginger Rogers, изгубени в новия неонов свят на реклами и телевизия. След премиерата на Giulietta degli spiriti (първият цветен пълнометражен филм на Fellini; последният в сътрудничество със сценариста Ennio Flaiano и една от най-силните фелиниеви роли на Masina) през 1965г. Fellini изпробва под лекарско наблюдение въздействието на LSD и в памет на своя скъп приятел психоаналитикът Ернст Бернхард пише Пътешествието на Дж. Масторна, творба, която никога няма да заснеме.

Според критиката във всичките си филми Fellini си спомня или сънува. До края на кариерата си той продължава да работи освободен от клишетата на телевизията и на филмовата индустрия. Години наред от него се учат кинаджии, театрали, художници и писатели.

Fellini получава две награди за за цялостно творчество – “Златен Лъв” на фестивала във Венеция през 1985г. и “Оскар” през 1993г. Последният му филм – La Voce della luna (1990) е своего рода съновидение, с което приключва един изключителен творчески път, белязан от успеха.


Филмография


Сценарист

1. Voce della luna, La (1990)
2. Intervista (1987)
3. Ginger e Fred (1986)
4. E la nave va (1983)
5. Città delle donne, La (1980)
6. Prova d'orchestra (1978)
7. Casanova di Federico Fellini, Il (1976)
8. Amarcord (1973)
9. Roma (1972)
10. Clowns, I (1971) – телевизионен филм
11. Fellini - Satyricon (1969)
12. Sweet Charity (1969)
13. Block-notes di un regista (1969) – телевизионен филм
14. Histoires extraordinaires (1968)
15. Giulietta degli spiriti (1965)
16. 8½ (1963)
17. Boccaccio '70 (1962)
18. Dolce vita, La (1960)
19. Fortunella (1958)
20. Notti di Cabiria, Le (1957)
21. Bidone, Il (1955)
22. Strada, La (1954)
23. Amore in città, L' (1953)
24. Vitelloni, I (1953)
25. Sceicco bianco, Lo (1952)
26. Europa '51 (1952)
27. Brigante di Tacca del Lupo, Il (1952)
28. Cameriera bella presenza offresi... (1951)
29. Città si difende, La (1951)
30. Francesco, giullare di Dio (1950)
31. Luci del varietà (1950)
32. Cammino della speranza, Il (1950)
33. Mulino del Po, Il (1949)
34. In nome della legge (1949)
35. Senza pietà (1948)
36. Amore, L' (1948)
37. Delitto di Giovanni Episcopo, Il (1947)
38. Passatore, Il (1947)
39. Paisà (1946)
40. Chi l'ha visto? (1945)
41. Roma, città aperta (1945)
42. Tutta la città canta (1945)
43. Ultima carrozzella, L' (1943)
44. Apparizione (1943)
45. Campo de' fiori (1943)
46. Quarta pagina (1942)
47. Avanti c'è posto... (1942)
48. Cavalieri del deserto, I (1942)

Режисьор

1. Tivù di Fellini, La (2003)
2. Voce della luna, La (1990)
3. Intervista (1987)
4. Ginger e Fred (1986)
5. E la nave va (1983)
6. Città delle donne, La (1980)
7. Prova d'orchestra (1978)
8. Casanova di Federico Fellini, Il (1976)
9. Amarcord (1973)
10. Roma (1972)
11. Clowns, I (1971) – телевизионен филм
12. Fellini - Satyricon (1969)
13. Block-notes di un regista (1969) – телевизионен филм
14. Histoires extraordinaires (1968)
15. Giulietta degli spiriti (1965)
16. 8½ (1963)
17. Boccaccio '70 (1962)
18. Dolce vita, La (1960)
19. Notti di Cabiria, Le (1957)
20. Bidone, Il (1955)
21. Strada, La (1954)
22. Amore in città, L' (1953)
23. Vitelloni, I (1953)
24. Sceicco bianco, Lo (1952)
25. Luci del varietà (1950)

Продуцент

1. Towards the Moon with Fellini (2006)
2. Luci del varietà (1950)

Актьор

1. Wortwechsel (1982) – телевизионен сериал
2. Amore, L' (1948)
 
Активен

elenanik

  • User
  • Карма: +42/-21
  • Неактивен Неактивен
  • :Януари 20, 2013, 05:50:59 pm
  • Публикации: 240
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 26.0.1410.64 Chrome 26.0.1410.64
Re:Артисти
« Отговор #24 -: Април 13, 2013, 12:18:35 am »
Холи Бери

Дата на раждане: 14.08.1868 год.
Място на раждане: Кливланд, Охайо, САЩ
Официален сайт: http://www.hallewood.com/
 
Холи Бери (Halle Maria Berry) е родена на 14 август 1968 г. в Кливланд (Охайо, САЩ). Следва журналистика, когато през 1986 година печели титлата "Мис САЩ" и представя страната си на конкурса "Мис Свят" в Лондон. Холи дълго време работи като модел, в това число и за прочути фирми като "Revlon", наред със звезди като Синди Крофърд и Клаудия Шифър.

През 1989 година се състои актьорският й дебют в телевизионния сериал "Living Dolls", а в киното първата си роля играе през 1991 г. във филма "Jungle Fever". На следващата година вече си партнира с Еди Мърфи в комедията  "Бумеранг", а през 1993 изиграва главната роля в минисериала "Кралицата" на режисьора Алекс Хейли. След като се снима в живата версия за голям екран на анимационната поредица "Семейство Флинтстоун" (1994), актрисата се насочва към по-сериозни роли с работата си в психологическата драма "Да изгубиш Исая" (1995), със звездата Джесика Ландж, и макар критическите отзиви за играта й да са доста разнопосочни, тази роля й позволява да се измъкне от вече отеснелите й рамки на комедийно-развлекателния жанр.

След "Да изгубиш Исая" идват филмите" The Rich Man's Wife" (1996, реж. Ейми Холден Джоунс), "Извънредно решение" (1996) и "Слънчево рали" (1996). Следващ етап в кариерата на Бери става филмът на Уорън Бийти "Булуорт" (1998), принудил повечето критици да ревизират мнението си за актьорските й способности, но истинско признание тя получава след телевизионния филм на Марта Кулидж "Запознайте се с Дороти Дендридж" (1999), в който изпълнява ролята на легендарната американска чернокожа актриса Дороти Дендридж, загинала трагично през 1965 г. Тази роля носи на Холи първите й сериозни награди - "Златен глобус" и "Еми" (и двете през 2000 г.). След кратко прекъсване, предизвикано от нараняване в автомобилна катастрофа, актрисата се връща на големия екран във фантастичния екшън на Брайън Сингър "X-Men" (2000). Хали напълно възстановява позициите си, след като получава „Оскар” за най-добра женска роля за играта си в романтичната драма на Марк Фостър "Балът на чудовището".

Сред последните филми с участието на Холи Бери има както добри постижения, така и очевидни провали: „Готика” (2003), „Жената-котка” (2003), „Х-Мен 3”, „Идеалната непозната” (2007). Предстоящите проекти, в които участва са „Cloud Atlas” на Том Тикуър и братя Уашовски, както и комедията на Пол Уейлънд „Shoe Addicts Anonymous”. През 2006, Бери е номинирана със "Златен Глобус" и "Еми" за представянето си в „Their Eyes Were Watching God”, продуциран от Опра Уинфри.

Филмография

Х-Мен: Дни на изминалото бъдеще (2014)
Обаждането (2013)
Пълен т*шак (2013)
Анонимни обувкомани (2013)
Тъмна вълна (2012)
Облакът атлас (2012)
Новогодишна нощ (2011)
Frankie and Alice (2010)
Всичко, което изгубихме (2007)
Идеалната непозната (2007)
Х-Мен: Последният сблъсък (2006)
Their Eyes Were Watching God (2005)
Жената-котка (2004)
Готика (2003)
Х-Мен 2 (2003)
Не умирай днес (2002)
Балът на чудовището (2001)
Парола: Риба-меч (2001)
Х-Мен (2000)
Introducing Dorothy Dandridge (1999)
Защо се влюбват глупаците (1998)
Сенаторът (1998)
The Wedding (1998)
B*A*P*S (1997)
The Rich Man's Wife (1996)
Слънчево рали (1996)
Извънредно решение (1996)
Да изгубиш Исая (1995)
Solomon and Sheba (1995)
Семейство Флинтстоун (1994)
The Program (1993)
Father Hood (1993)
Кралицата (1993)
Бумеранг (1992)
Последният бойскаут (1991)
Strictly Business (1991)
Jungle Fever (1991)
Продуцент
Lackawanna Blues (2005)
Introducing Dorothy Dandridge (1999)
Озвучава
Роботи (2005)
С участието на
83-ти награди Оскар (2011)
 
Активен

lord_milev

  • V.I.P.
  • Карма: +925/-411
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Мъж
  • :Юли 29, 2009, 08:00:21 am
  • Публикации: 17840
  • Торент Клиент: µTorrent 2.2.1
  • Винаги имаш избор!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 26.0.1410.64 Chrome 26.0.1410.64
Re:Артисти
« Отговор #25 -: Май 16, 2013, 10:17:24 pm »
Цветана Манева
Tzvetana Maneva

Дата на раждане: 30.01.1944 год.
Място на раждане: Пловдив, България

Цветана Манева е родена на 30.01.1944 г. в Пловдив, в семейството на известния и обичан пловдивски драматичен артист Георги Манев. Не я приемат от първия път във ВИТИЗ, но после си поправят грешката и през 1966 година завършва със специалност актьорско майсторство в класа на професор Моис Бениеш.

Започва театралната си кариера в родния си град - в Пловдивския драматичен театър, където играе до 1979 г., след което се включва в актьорския състав на драматичен театър „Сълза и смях". През последните години е актриса на свободна практика. По-позната е с ролите си в киното: играла е в над 50 български филма. Сред по-известните от тях са: „Последната дума (1973, първа награда на фестивала на българското кино във Варна), „Иван Кондарев" (1973), „Сватбите на Йоан Асен" (1975), „Буна" (1975), „Служебно положение - ординарец" (1978), „Войната на таралежите" (1979), „Дами канят" (1980), „Мера според мера" (1981), „Опасен чар" (1984), „Една калория нежност" (2003).

Но самата актриса смята, че по-красивата част от живота е на театралната сцена, а не пред кинокамерата. Ролите й в театъра са още повече – в пиеси на Еврипид, Шекспир, Молиер, Ибсен, Йовков, Стриндберг и др. Любимите й героини са последната – Коко Шанел, Жулиета, Нора, Албена, Медея. По време на тоталитарния режим Цветана Манева беше народен представител в Народното събрание, член на Пленума на Комитета за култура и на управителния съвет на Съюза на филмовите дейци.

През 1982 г. получи званието „народна артистка". През март 2004 г. бе наградена с орден „Стара планина” - І степен за извънредно големите й заслуги към Република България в областта на българския театър и кино, по повод 60 години от рождението й и по повод Международния ден на театъра. От 1973 Цветана Манева е омъжена за известния актьор (сега политик) Явор Милушев.

През последните години актрисата е артистичен директор е на Международния театрален фестивал „Варненско лято” и преподавател( по актьорско майсторство в Нов български университет. „Избрах НБУ, а не НАТФИЗ, защото съм за новото и модерното, пък и от НАТФИЗ не са ме поканили".

Филмови роли:

„Последната дума“ (1973), за която печели първа награда на фестивала на българското кино във Варна през същата година,
„Иван Кондарев“ (1973)
„Сватбите на Йоан Асен“ (1975)
„Буна“ (1975)
„Служебно положение ординарец“ (1978)
„Войната на таралежите“ (1979)
„Дами канят“ (1980)
„Мера според мера“ (1981)
„Почти ревизия“ (1983) 4 сериен филм
„Опасен чар“ (1984)
„Наследницата“ (1984)
„Нечиста кръв“ сръбски филм (1996)
„Една калория нежност“ (2003)
„Зад кадър“ (2010)
„Под прикритие“ (2011-2012)
Активен

kuala_lumpur

  • User
  • Карма: +52/-18
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Октомври 15, 2009, 07:09:25 pm
  • Публикации: 785
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Firefox 25.0 Firefox 25.0
Re:Артисти
« Отговор #26 -: Ноември 12, 2013, 06:20:36 pm »


Чарли Чаплин

Сър Чарлс Спенсър Чаплин (на английски: Charles Spencer Chaplin) е британски актьор, режисьор, сценарист и композитор работил през по-голямата част от живота си в САЩ. Една от най-креативните личности в ерата на нямото кино, Чаплин е най-известният актьор в ранните холивудски филми, а по-късно и забележителен режисьор.
Той е създателят на един от най-знаменитите образи в нямото кино - на скитника Чарли.
Чарлс Спенсър Чаплин е роден на 16 април 1889 година в Лондон, а родителите му са певци и актьори от мюзик хола. Те се разделят преди той да навърши три години. Баща му, Чарлс Чаплин старши, е алкохолик и не общува много със сина си, макар че Чарли Чаплин и неговият полубрат Сид живеят известно време с него и любовницата му Луиз, по време на един от престоите на майка им в приют за психично болни. Чарлс Чаплин старши умира през 1901 година от цироза.
 
След раздялата на родителите си двете деца живеят с майка си в различни части на Лондон. Майката, Хана Чаплин, произлиза по майчина линия от голям цигански род. Самият той по-късно говори с гордост за този факт, макар че в същото време го определя и като „скелета в семейния гардероб“.
 
Поради проблеми с гърлото през 1894 година Хана Чаплин е принудена да прекрати кариерата си на певица, а малко по-късно отново постъпва в приют за психично болни. Сид и Чарли попадат в интернат за сираци и изоставени деца и от ранна възраст започват да участват в различни мюзик хол представления. Тези години на крайна бедност оказват голямо влияние върху по-късното творчество на Чарли Чаплин. По време на преброяването от 1901 година Чарли Чаплин е единадесетгодишен и живее с група танцьори, ръководена от Уилям Джаксън.
 
През 1921 година, след като постигат успех в Съединените щати, Сид и Чарли Чаплин отвеждат майка си в Холивуд, където тя умира през 1928 година. През 1918 година при тях се премества и по-малкият им полубрат Уилър Драйдън, който е отгледан от баща си и за чието съществуване те не знаят дотогава.
Активен

lord_milev

  • V.I.P.
  • Карма: +925/-411
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Мъж
  • :Юли 29, 2009, 08:00:21 am
  • Публикации: 17840
  • Торент Клиент: µTorrent 2.2.1
  • Винаги имаш избор!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 31.0.1650.48 Chrome 31.0.1650.48
Re:Артисти
« Отговор #27 -: Ноември 14, 2013, 09:25:47 am »

Шарън Стоун

Шарън Стоун е американска актриса, манекенка и продуцент, родена на 10 март 1958 г. в Мийдвил, Пенсилвания, САЩ. Тя е второто от четири деца, дъщеря на Дороти - счетоводител и домакиня, и Джоузеф Уилям Стоун II - работник във фабрика. Стоун завършва гимназия в Сийгъртаун (на англ. Saegertown), Пенсилвания през 1975 г.

Стоун печели титлата Мис Крауфорд Каунти (на англ. Miss Crawford County) и участва в конкурса за Мис Пенсилвания. Един от съдиите на конкурса я харесва и съветва да напусне училище и да се премести в Ню Йорк, за да работи като модел. През 1977 г. Стоун се мести при леля си в Ню Джърси. Четири дни след пристигането си в Джърси, тя подписва договор с модна агенция "Форд" (на англ. Ford Modeling Agency) в Ню Йорк.

Докато живее в Европа, Шарън Стоун решава да прекрати кариерата си като модел и да стане актриса. Връща се в Ню Йорк, където получава кратка роля във филма на Уди Алън "Stardust Memories" (1980), година по-късно има няколко реплики във филма "Deadly Blessing" (ужаси, 1981). През 1982 г. френския режисьор Claude Lelouch ѝ дава роля във филма "Les Uns et les Autres", с участието на Джеймс Каан. Тя се появява на екран за две минути и името ѝ дори не присъства в списъка с имената.
Следващата ѝ роля е във филма "Непреодолими различия" ("Irreconcilable Differences", 1984), с участието на Райън О'Нийл, Шели Лонг и младата Дрю Баримор. Във филма Стоун играе млада актриса, която проваля брака на успял продуцент и съпругата му - сценарист. През 1984 тя се появява в двете части на Magnum, P.I., където играе еднояйчни близнаци.
През останалата част от 80-те, тя получава роли в "Мините на цар Соломон" ("King Solomon's Mines", 1985), "Алан Куотърмейн и изгубеният град на златото" ("Allan Quatermain and the Lost City of Gold", 1987) и в "Над закона" ("Above the Law", 1988), заедно със съпругата на Стивън Сегал.

Участието на Шарън Стоун във филма на Пол Верховен "Зов за завръщане" ("Total Recall", 1990) с Арнолд Шварценегер, дава тласък в кариерата ѝ. Излизането на филма съвпада с позирането на Стоун за "Playboy", където тя показва мускулите, който е направила при подготовкaтa си за филма (вдига тежести и тренита таекуондо). През 1999 г. тя е класирана сред 25-те най-секси жени на века от "Playboy".
Друг филм на Пол Верховен прави Шарън Стоун звезда, влизайки в ролята на Катрин Трамел, брилянтна, бисексуална, предполагаем сериен убиец във филма "Първичен инстинкт" ("Basic Instinct", 1992). Някои от най-известните актриси през това време отказват ролята, заради голотата, която трябва да покаже героинята. В най-известната сцена от филма, докато Трамел е разпитвана от полицията, тя кръстосва крака, показвайки интимните си части. Стоун се сугласява да заснемат сцената без бикини и въпреки, че многократно обсъждат сцената с Верховен, и двамата не подозират какъв скандал ше предизвика.
"Знаех, че ще правим сцената с кръстосването на краката и знаех, че ще се намекне за липсана на бельо, но не съм мислила, че ще видите интимните ми части в сцената. По-късно, когато гледах прожекцията, бях шокирана. Мисля, че да го гледаш в една стая пълна с непознати е толкова неуважително и толкова шокиращо, че аз отидох в кабинета му, зашлевих го и си тръгнах"
В по-ранно интервю, Стоун твърди, че е "толкова забавно" да гледаш филма за първи път с непознати. Верховен отхвърля всички твърдения за измама и казва "Колкото и да я обичам, аз я мразя, особено след лъжите, които тя изрече в пресата за кадъра между краката, което е пълна лъжа." Сценаристът Joe Eszterhas, който по-късно се сприятелява с актрисата, в мемоарите си, "Холивудски животни" ("Hollywood Animal"), че актрисата била напълно наясно с нивото на голота в сцената.

В продължение на много години, Стоун твърди, че има коефициент на интелигентност 148 и е член на Менса, но през април 2002 г., тя признава, че не е и никога не е била член на това общество. Джим Блекмур от Менса заяви: "Възхитително е най-накрая да видим г-жа Стоун да признае, че тя не е и никога не е била член на нашето общество." Той казва: "Моето усещане е, че тя определено ще отговаря на изискванията, но това е само на базата на това, което казват трети лица".

Шарън Стоун в момента живее в Бевърли Хилс, Калифорния, и притежава ранчо в Нова Зеландия. Тя се омъжва телевизионния продуцент Майкъл Грийнбърг през 1984 г. на снимачната площадка на телевизионен филм, който той продуцира и тя участва. Три години по-късно, те се разделят, а развода им приключва през 1990 г.
През 1993 г. Стоун се срещна с Уилям Дж. Макдоналд (известен още като Бил Макдоналд) на снимачната площадка на филма "Треска", на който той е съ-продуцент. Макдоналд напуска жена си Наоми Бака и се сгодява за Шарън. Те се разделят една година по-късно през 1994.
Докато работи по филма "Бърз или мъртъв" през 1995 г., Стоун се среща с Боб Вагнер (втори асистент-режисьор) и те се сгодяват. След като се разделят, Стоун връща годежния пръстен чрез FedEx (бел. Куриерска фирма).
На 14 февруари 1998 г., Стоун се омъжва за Фил Бронщайн, изпълнителен редактор на San Francisco Examiner, а по-късно San Francisco Chronicle. Те осиновяват сина си Роан Джоузеф Бронщайн през 2000 г. Бронщайн подава молба за развод през 2003 г., позовавайки се на непреодолими различия. Разводът влиза в сила през 2004 г., с решение на съдията, че синът им Роан трябва да остане предимно с баща си, с право на посещение на Стоун.
Стоун осиновява втори син, Лейърд Вон Стоун, през 2005 г., и трети син, Куин Кели Стоун, през 2006 г.
Активен