www.p2pbg.com

Разни => Лафче => Темата е започната от: Donelli в Юли 26, 2009, 12:22:27 pm



Титла: Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Юли 26, 2009, 12:22:27 pm
Извиняваме се на всички потребители публикували в темата!
Отваряме я наново и очакваме интереса да е същия.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Юли 26, 2009, 12:24:50 pm
ЛЕКА НОЩ

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
          тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
          защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
          но винаги е лека тя!


Пърси Шели


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Юли 26, 2009, 12:27:54 pm
СТЕНИ ОТ СТАРА СТАЯ

Върху първата стена
беше щампата на Хокусай

върху втората
радиография на моите ребра

върху третата
предългият цитат от Ницше

върху четвъртата
изобщо нищо -

тя е тази през която минах
за да дойда ето ме.


Кенет Уайт


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Юли 26, 2009, 12:32:20 pm
          БЛАГОДАРНОСТ

За всичко, всичко съм ти благодарна:
за тази страст – горяща в мене жар,
за удара жесток на враг коварен,
за клеветата – дело на другар;
за пламъка, прахосан без остатък,
за всичко, що в измама ме горя.
Стори така, че от сега нататък
да няма  повод да благодаря!



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Юли 26, 2009, 12:35:26 pm
СВЯТ ОТ СНЯГ И ЛЕД

Достигнал тази точка
на очевидна белота
тука между планините
студът е моят елемент
и ме обкръжава с вечност

достигнал тази точка
високо сред небитие
където всяко "аз" изгубва смисъл
където всеки сред екстаз
е сам със свойта самота

да си пръсна ли главата?



Кенет Уайт


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Юли 26, 2009, 02:48:50 pm
Монолог на Снежната Кралица
 
Аз живея в Двореца. Всички го знаят,
но никой не влиза в кристалните двери,
отдалеч обикалят и тайно ме мразят,
а уж аз съм лошата, уж аз съм Ледена.

Като вечност е дълга косата ми бяла,
годините вплитат във нея снежинки,
на преспи се сипе по лицето и тялото,
красива и жива. До днес непомилвана.
Аз съм в бури зачената, в сняг съм родена
и бушуват у мен студове двеста бала.
В моя северен свят единствено топъл
е кристалният поглед на едно огледало.

Казват – криво било, красота не познава,
вкаменява сърца и разпръсва нещастие.
Не разбраха до днес огледалната тайна –
то само показва в какво сме пораснали,
какво сме стаили дълбоко, на дъното,
в какво сме превърнали своята вяра,
тихия страх да закрачим по стръмното
и огромното наше, изплашено нямане.

В Двореца ми, точно в сърцето му празно,
днес влезе човек. Нещо странно се случи –
зашептяха в ъглите премръзнали тайни,
изпълзя топлина, зазвънтяха капчуци...

Цяла вечност е дълга самотата ми бяла,
на преспи се сипе тъгата в очите ми.
Разбих своя образ – убих огледалото.
Аз съм Снежна кралица, която обича.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Юли 26, 2009, 05:55:24 pm
БОГОМИЛСКО СТИХОТВОРЕНИЕ

Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях — най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника.
Да ти преседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска — прокълнато ялова —
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек... и не заплаче.

Веднъж сълза проронил, е обречен
добър и свят, пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.

КАМЕЛИЯ КОНДОВА


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Юли 27, 2009, 03:15:30 pm
Метафизически сонет

Атанас Далчев

Напразно ти кълнеш жестоката съдба
и бедното тело осмиваш със злорадство:
душа, ти свойта мощ и своето богатство
на него, тленното, уви, дължиш все пак.

Безумно не роптай, че бог те е затворил
като бунтовница в нерадостната плът,
без сетивата й от себе си навън
не би излязла ти, монадо без прозорци!

Ти властвуваш в света чрез тези сетива
и хранена от тях, растеш и бързо крепнеш,
докато тялото за теб покорно крее.

Какво ще му дадеш в награда за това?
Когато отлетиш във блясък и във слава,
неблагодарнице, ти тук ще го оставиш!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Юли 27, 2009, 03:25:39 pm
ПОВЕСТ

Прозорците - затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата - листът със словата:
"Стопанинът замина за Америка."
И аз съм сам стопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
и тук отникъде не съм се връщал.
Аз не излизам никога от къщи
и моите еднички гости са годините,
а много пъти пожълтяваха градините
и аз не съм навярно вече същият.
Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.
И ден и нощ, и ден и нощ часовникът
люлее свойто слънце от метал.
Понякога аз се оглеждам в огледалото,
за да не бъда винаги самотен.
А по стената се изкачват бавно
и догоряват на потона дните ми:
без ни една любов, без ни едно събитие
животът ми безследно отминава.
И сякаш аз не съм живеел никога,
и зла измислица е мойто съществуване!
Ако случайно някой влезе в къщата,
там няма да намери никого;
ще види само прашните портрети,
коварното и празно огледало
и на вратата листът пожълтял:
"Стопанинът замина за Америка."

Атанас Далчев


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Юли 27, 2009, 05:32:34 pm
Тангото. Уиски. Привкус на лула.
А димът нарисува китара...
Искам глътка от твоите устни, луна.
Ти - красавица. Аз ще съм звяра.

Всеки звук за ухото ме хапе без свян.
Всяка мисъл ме прави изгарящ.
Само малко изглеждам на...много пиян.
От безбожност приличам на вярващ.

От очакване целият ставам на страх.
Тази нощ си скандално красива.
Красотата най често наричана...грях.
А без обич мълчи изнасилена.

Хващам твоите светещи боси ръце.
Във очите ти нагло поглеждам.
Те...луните съм чувал, че нямат сърце.
Имат само безкрайна надежда.

От какво си направена, тънка луна?
От любов? От сълзите на Господ.
Тази нощ аз съм сам...а пък ти си жена.
Ще се любим безкрайно. И просто.

Павлина ЙОСЕВА


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Юли 27, 2009, 05:35:40 pm
Концерт за цигулка и душа


Цигулката запя и аз заплаках.
Лъкът се впи в разкъсаните струни
на спомена възкръснал, неочакван,
и върнал се при мен - да ме целуне.
Цигулката ръждясало простена.
Разстрои се от влагата в очите.
Омекна тишината прелъстена
и страстно заразплита си косите.
Цигулченото тяло на душата
докосна цигуларят анонимен.
Извая до изящност свободата
да бъда себе си, и да ме има.
Отприщи се подтисканото в мене.
Енергията рукна водопадно
в едно така засищащо вълнение.
Не тялото.
             Душата беше гладна.

Валентина Шейтанова


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Юли 27, 2009, 05:38:39 pm
Раздяла

Как се случи това, не разбрахме.

Аз без тебе не мога да виждам
на небето безкрайното синьо.
Ти без мене не можеш да сещаш
на водата прохладния вкус.
Аз загубих очите си.
Ти загуби сърцето си.
Цял съм твой,
но на себе си вече не съм.
Ти си моя, но тебе те няма.

Как се случи това, не разбрахме.

Щом отново намеря очите си,
ще се върна при тебе.
Щом намериш сърцето си,
завърни се при мен.
И тогава ще бъдеш
като себе си, моя.
И тогава ще бъда
цял на себе си, твой.


Добри Жотев


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Юли 27, 2009, 05:50:54 pm
Разсъмване

Застанах пред тебе гола...
А пред никой не бях се събличала!
Исках само да те помоля
да престана да бъда ничия.
Във очите ти огледало
страх ме беше да се огледам:
много дълго аз бях стояла
тъй ненужна и непотребна.
А пък ти като топла дреха
мигом тялото ми обгърна
и подирила в теб утеха,
не усетих кога разсъмна.


М. Зидарова


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Юли 27, 2009, 05:59:55 pm
Защо разбираме,
че портите на рая са отключени,
когато вече сме разбили
чела о катинарите?...


(http://i.data.bg/06/09/16/70602_orig.jpg)

Къде бях тази нощ?
И в чий ръце?
Помня устните само до моето сърце.
Помня дланите - дебнещир нежни и зли.
Помня: "Още, всичко да те боли"!
Помня как по гърба ми се стичаше дъжд -
не беше друго. Не плачеше мъж.
Помня дълго прощаване
Помня краткия път
И заспах като котка....
самотна до смърт.

Миряна Башева


(http://i.data.bg/06/09/16/70602_orig.jpg)

Понякога... мислено ще си тръгвам...
ще си вярвам че искам така...
ще се смея, без теб ще осъмвам...
сякаш АЗ пожелавам това...

Понякога... ще се връщам разкаяна...
Ще навеждам пред тебе глава...
Сякаш аз съм отново виновната...
сякаш грешна пред теб съм дошла...

Но понякога... ще се връщам в реалното -
ще те търся незрима в нощта,
ще се спъвам и ще падам понякога...
и ще плача... но пак ще вървя...

Станка Пенчева


(http://i.data.bg/06/09/16/70602_orig.jpg)

Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които,
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори, че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани".

Веселин Ханчев


(http://i.data.bg/06/09/16/70602_orig.jpg)

Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.

Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.

Отново се поспри, поспри, не отминавай,
да те погледат остави очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.

Николай Христозов


(http://i.data.bg/06/09/16/70602_orig.jpg)

ВИК

Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?

Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.

Блага Димитрова


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Юли 28, 2009, 10:57:37 am
Въглекопач

Христо Смирненски

Надоле! Надоле! Надоле!
В студените бездни слезни,
където тела полуголи
се гърчат край черни стени,
де опват се мишци железни
и техния удар звъни
сред мрака на страшните бездни
с протеста за слънчеви дни,
с протеста за отдих, за воля,
за въздух, простор, ширини.
Надоле, надоле, надоле -
надоле слезни!

Слезни в тия мрачни утроби
на хищната - майка земя,
слезни между братята роби -
в морето от вечна тъма,
и твоята лампичка бледа
ще бъде там ярка звезда,
там сноп от лъчи ще огледа
зловещия храм на труда,
зловещите тези идоли,
де няма ни нощи, ни дни.
Надоле, надоле, надоле -
надоле слезни!

А там вековете незнайни
редили са пласт върху пласт -
тез пластове мрачни, безкрайни,
прострени навсъде край нас,
които живота изтъка
на каменен, черен килим,
които са хладни кат мъка,
и крият и огън и дим.
Слезни там и с удари верни
разбивай, разлюшквай, руши,
разкъртвай тез пластове черни
тез робски души!

И в бурната пещ на борбата
грамадата черна хвърли
и спри се да видиш, когато,
сред мрак и оловни мъгли,
ще блеснат реки огнеструйни,
когато червени вълни,
понесени в пристъпи буйни,
ще бликнат по всички страни,
когато сред блясъци нови
земята ще ври, ще гори
в огньове, огньове, огньове
и дъжд от искри!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Юли 28, 2009, 06:17:45 pm
ЧЕРНА ПЕСЕН

 
Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.

Димчо Дебелянов


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Юли 28, 2009, 08:41:26 pm
ПРИКАЗКА ЗА ЧЕСТТА


В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.
 
Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.
 
В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!
 
Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!
 
Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
веичах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.
 
Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.
 
Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.
 
Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"
 
Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"
 
Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"
 
Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.
 
И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...
 
И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.

Христо Смирненски



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Юли 28, 2009, 08:46:22 pm
ПРИКАЗКА ЗА ТИНЯТА


В неделя Дявола облече расо -
любимия си тоалет;
и с тънка и загадъчна гримаса
огледа се добре отвред.
 
Действително в корема бе печален
и - за да не бъде толкоз сух -
беляза своя символ синодален
с една възглавница от пух.
 
- Една вечерна пролетна разходка? -
ми кимна леко той с рога.
- Виж, вечерта е кат вдовица кротка
и цяла в нега и тъка...

Съгласен бях. И посред врява шумна
ведно с приятеля рогат
разхождаме се дълго де ни хрумна
из калния престолен град.
 
И ето - късно в някаква си лавка
покани ме на отдих той.
Кръчмаря стар посрещна ни с прозявка,
с поклон и привети безброй.
 
Погледна Дявола с усмивка блага,
повдигна странно рамена
и ритна с крак възпрялата до прага
огромна, грухтеща свиня.
 
А лавката бе като всяка лавка,
но странно беше тук едно:
висеше над вратата калимявка
и някакво шише вино.
 
- Виното - да! Но що за подигравка
чернее се над този праг?
- Това ли? Туй е попска калимявка -
реклама за добър коняк...
 
Кръчмаря се усмихна и заклима,
отвън му кимна вечерта,
а в ъгъла ревнаха в хор петима
и се целунаха в уста.
 
Погледна Дявола под вежди тънки:
"Я виж ги колко са добри!"
Но зад гърба му някой злъчно смънка:
"Добри, когато спирта ври!"
 
Това бе юноша - намръщен, хладен.
Въздъхна той и заруга:
"Кой е добряк на тоз свят безотраден?
И кой доволен е сега?
 
Навсякъде чистота нито прашинка!
Нито насъне светъл лъч...
Летиш като изгубена снежинка
сред вихрите на черна злъч...
 
Уви, светът обърнал се в пустиня!
Море от злоба и разврат!...
Иди живей сред туй море от тиня,
сред толкоз много кал и смрад!"
 
Той млъкна... А през прага меланхолично
проточи и свинята врат:
"И аз от тоя свят съм недоволна:
да, толкоз малко кал и смрад!..."

Христо Смирненски


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Юли 28, 2009, 09:36:33 pm
И добре че е дяволът

Нека Господ да съди!
Аз отдавна разбирам,
денем стане ли тъмно -
идва ден за умиране.
Хукна стръмното в ниското
и в две думи се спъна.
Не прощавай, че исках,
и че после се сбъднах.
Не прощавай,че после
небето изплака.
Господ не е ядосан,
че светът му е смахнат.
Той поне си признава,
че е станала грешка
в това шантаво правило
за любов нечовешка.
Бил пиян като давал...
Аз сега изтрезнявам.
И добре, че е дяволът.
Той поне ми прощава.


 Яна Кременска


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Юли 28, 2009, 09:53:03 pm
          Сън
(Притча за Дявола)

Сънувах, че някога (много отдавна)
бил Дяволa с кръв и със плът.
Душата си щедро на други раздавал
и сторвал на мравката път.
Презирал парите, раздал си имота
на други (по-бедни) души
и слагал хранилки за горски животни,
лекувал ранени сърни...
На бледен аскет благонравен приличал.
Сърцето му - истински дар!
Подавал си всяка страна за плесница,
умирал си той за шамар...
Веднъж, уморен от последното дело,
белязано с честност и жар,
той спрял във порутено мъничко село
и влязъл във селския бар.
Във бара, разбира се, имало само
пет-шест леконравни жени,
два-трима разбойника (леко пияни),
дузина велможи с пари...
Огледал се Дяволът, кимнал сърдечно
и седнал на бара от чам.
Поискал си чаша вода (най-човешки)
и пийнал от нея без срам.
Понеже изглеждал щастлив и доволен
на фона на грозната нощ,
една проститутка любезно помолила
да бъде със нея за грош.
Аз нямам грошове. Душа имам само -
голяма и гола душа -
отвърнал й Дяволът благо през рамо...
Хем благо, хем с малко тъга...
Раздавам се щедро - на всички, навсякъде,
а после се чувствам богат.
И нищо, че ходя със кръпки по лактите!
Обича ме целият Свят.
А ти, малка скитнице, тъжна изглеждаш!
Защо се продаваш така...
Погледнала тя изпод тънките вежди,
отвърнала - Нямам душа!.
И Дяволът млъкнал, и шумно преглътнал
последната глътка вода.
Излязъл след туй, но се върнал от пътя
и тихо й казал - Ела!...

Събудих се. Стана ми много студено.
И тъжно... Какъв странен сън!
Живее ли мъничко дяволче в мене!
Кикоти се вятърът вън...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Юли 28, 2009, 10:00:11 pm
Научих се да живея от совите. По тавански.
Мъничко гладно. Безкрило.Така съм щастлива.
В капчуците вали ръжда. Оттича се цялата жал.
И сега не плача за никого. От инатливост.

Отварям си бутилка отлежало вино. И празнувам.
Всяка нощ безсъние е жажда. За дни неизживяни.
Най-обичам да започвам от утре. Защото не струва.
И утре са дните, най-набързо и нахолост. Пропиляни.

Днес съм по-некрасива от вчера. Какво от това?!
Щом не докосвам с пръсти осиротели,твоите пръсти.
Погребват и щастливи. И нещастни.Разбити сърца.
Аз само ще бдя. Не мисля. Не чувствам.

Портретите са заковани с най-неиздържливите пирони.
И ме надживяват. Чак след срутването на стените.
Много ми е мъчно, че не мога да съм сова.
И така по тавански. Да съществувам. Без питане.

На света съм му крива. Незавършена от чувства.
И не мога да го гледам. С тези опустели зеници.
Да ме отразява. В болката на своето отсъствие.
Бог е оттатък.А дявола е нощна птица.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Юли 28, 2009, 10:02:14 pm
НЕ ОБИЧАМ ЦВЕТЯ

Не обичам цветя. И се смея наопаки.
Като в старите филмови ленти
не достига в зениците цвят и обичане.
Все съм сива. Без вик и без време.
Изиграх си усмивките. Дългите рокли
изгоряха от фалш и позори.
Все съм крива. И късна за чуждо обичане.
Всеки залез е смешно престорен.
За какво да се питаме с тези Случайните.
Все съм крива. И трудна за цвят.
Чезнат в дланта ми светлинни копнежи
все несрещнали стон или свят.
Не намерих цветя. И пребродих антрактите.
Зная днеска, че леко съм крива.
Некрасива да имам хубав финал.
Не обичам цветя. А не ми и отиват.

By SkitnicaVmoretO


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Юли 28, 2009, 10:07:41 pm
            Притча

Докато Бог подреждаше Света,
Лукавия го разпиляваше с опашка.
За удоволствие. От скука. На шега.
Играеше със Божите играчки...

Понеже Господ беше търпелив,
не му се върза отначало.
Отметна мъдро кичур сив
и се провикна Ало, ало!...
Вземи се във ръце, момче,
не ми разхвърляй вилаета...
Пийни си нещо по-добре,
не ми се моткай из ръцете.

Лукавият се посмути,
прибра си черната опашка,
поседна, глътка-две отпи
от дяволското питие. Юнашки.
Прииска му се да поспи,
но дяволската черна гордост
започна в кръг да се върти
от самосебе си и непокорно...
Опашке, спри! Че този сноб,
накрая няма да устиска...
Ще ме направиш Божи роб,
а някакси не ми се иска...

Опашките не знаят страх,
а дяволската ни най-малко...
Развихри се, на пух и прах
Света направи. Колко жалко,
принуден съм да бъда строг-
въздъхна Господ и откъсна
немирницата за урок
със двата си огромни пръста.

В ръце я взе и повъртя
минута-две... и вдъхнови се.
Извая чудото жена.

Лукавият до днес се киска...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Юли 29, 2009, 10:49:37 am
ОТВЕДИ МЕ!

Отведи ме оттук!
Ей така ме хвани за ръката
или само със поглед ме издърпай нанякъде.
Скрий ме в шумните улици на града милионен,
във кварталното кино и във своите спомени.
Отведи ме оттук! Приюти ме в очите си.
В кафенето отсреща. Навън под звездите.
В едно нощно такси. На ръба на вселената.
На ръба на сълзата, избликнала в мене.
Отведи ме оттук! Под втрещените погледи.
Под усмивките зейнали - иронични и строги.
Под просъскани думи за благоприличие.
Под небесната арка на твойто "Обичам те".
Отведи ме оттук! Накъдето ти видят очите.
В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.
В оголялата от късната есен градина.
В някой жилищен вход. В телефонна кабина.
Отведи ме оттук!
Отведи ме, за Бога - по дявола!
Трябва някъде място такова да има - за двама ни.
Все едно е къде и каква е цената.
Отведи ме оттук!
С чиста съвест продавам душата си!


МАРГАРИТА ПЕТКОВА


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Юли 29, 2009, 05:47:39 pm
Приказка



Заспиваше ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

Дамян Дамянов


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Юли 29, 2009, 05:49:29 pm
НЕДОПУСТИМОСТ

Да те жадувам аз,
да те жадувам!
А ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен...
Това е толкова недопустимо!
Защото все пак ти ще ме помилваш,
Главата ми ще падне на гърдите ти -
отсечена от меча на въздишките.
Ще се стопят китарите,
додето остане само оня звук,
наподобяващ
звънтежа на пружинено легло...
Това е толкова недопустимо!
Защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия
и като календарче с телефони.
Не съм готов!
Не съм готов!
Затуй минавам всяка вечер
под фосфорната тайна на прозореца
и под влудяващия стон на гълъби ревниви...
Минавам аз.
Минавам сам.
Недопустим като тъга.

Любомир Левчев


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Юли 29, 2009, 05:56:10 pm
МИГ КАТО ВЕЧНОСТ

Още преди да те срещна в живота си -
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал.
Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута! -
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми -
ти си до мене.
Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.


Георги Константинов


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Юли 29, 2009, 05:58:05 pm
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

Христо Фотев


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Юли 29, 2009, 05:59:34 pm
Аз вярвам в мълчаливата любов


Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.

Давид Овадия


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Юли 29, 2009, 06:04:06 pm
ЖИВЕЙ!

Живей,когато имаш всичко-
или от всичко си лишен-
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей,когато ти се плаче-
или от плач си отвратен-
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън,
и ако всичко си отрекъл-
повикай Слънцето отвън.

Живей,дори да си измамен
от собствената си съдба,
и вместо да усетиш рамо-
усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко,а когато
животът вече изгори-
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей ! И всяка адска жега
с капчукова вода полей !
Дори да ти коват ковчега,
живей,Приятелю,живей !...

Матей Шопкин


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Юли 29, 2009, 06:05:43 pm
Разпилян звезден прах по паважа
и мечти разпилени, изгубени.
Вече нямам какво да ти кажа -
спят очите, угасващо влюбени.

Спи сърцето, потъват в забрава
чувства, мисли и спомени зли.
Безразличие само остава
в две лишени от спомен сълзи.

Не преплитай въздишки безсмислени;
длан във длан - не протягай ръка.
Не докосвай - недей даже мислено.
Не докосвай - не искам така.

Тръгвай, ставай, отивай далече
и недей да се връщаш назад.
Между нас любовта свърши вече
свърши с нея и целият свят.

Разпилян звезден прах по паважа.
Разпилени, бездомни мечти.
Вече нямам какво да ти кажа
а лъжичката болка горчи ...
         

Пеньо Пенев


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Юли 29, 2009, 06:09:55 pm
Безглаголно

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък.
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.


    Радой Ралин


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Юли 30, 2009, 02:54:34 pm
Пресита

Радой РАЛИН

Дотегнаха ни вашите полемики,
безкрайните ви спорове и тези.
Дотегнаха ми всички постижения
и полети нагоре в стратосферата.

Разкъсахте живота ни на формули,
сърцата ни дори механизирахте,
не можем като хора да говорим,
не можем да се смеем и да мислим.

Отблъскваме годините си с бързане,
пилеем си душите по илюзии.
На двадесет години сме изгърбени
и вехнем в младините си нечути.

Къде остана прежния лиризъм?
Забравихме ли образите чисти
в сонатите, поемите, картините
на всички неизвестни и велики?

От всичко сме преситени до дъно -
дори мечтите станаха банални.
Скръбта престана вече да е скръб,
а колко малко още сме живяли.

Дотегнаха ми вашите полемики!
И ние се превърнахме на формули,
които нямат никакво решение.
Къде вървим, о хора безизходни?...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Юли 30, 2009, 04:18:35 pm
   СЪНУВАЛ-НЕСЪНУВАЛ...

Сънувал-несънувал първа среща
разделял-неразделял своя сън,
една любов на прага те посреща,
но истинската пак зове отвън

Умирал - неумирал с тайно слово,
измамван-неизмамван от жена,
ти може да се влюбиш пак отново,
но истинската само е една.

Загубил-незагубил чувство нежно,
намерил-ненамерил свой обет,
ти може да сънуваш нещо прежно,
но истинското да е там, напред.

Заричал-незаричал огън вечен,
издигал-неиздигал длан за мъст,
ти може на една да си обречен,
но друга да е истинския кръст.

Откривал-неоткривал радост жива,
очаквал-неочаквал, пял-непял...
И тъй - живота бавно си отива,
и взема туй, което ти е дал.

ЕВТИМ ЕВТИМОВ


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Юли 30, 2009, 04:28:11 pm
ПЕСЕН НА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

Пуста без теб гората.
Неми без тебе птичките.
Скучни са ми цветята.
Чак себе си не обичам!

От този ловец ми писна! -
не искам да ме спасява.
Имам си своя истина
за твоята вълча слава.

Не се уплаших от басните.
такъв те искам - ужасен.
Ако заспя във храстите -
изяж ме, Вълчо.Изяж ме!


Камелия Кондова

(http://i.data.bg/06/09/16/70602_orig.jpg)

ПЛЕДОАРИЯ НА ВЪЛКА

Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв, а не вина.
За шапката ли питате? - не помня...
Щом казвате, червена е била.
Запомних и очите! Мили Боже,
каква ти шапка - нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа.
/А после много дълго се мълчи./
Продумахме, едва когато здрачът
узря във сламената й коса.
Тя беше нежна. Да ми бе палача.
Да бях умрял от нейната ръка.
Но не умрях! Строих си вълчи кули:
тя ще остане в моята гора.
Лицето на луната ще затулим
и след това ще ми роди деца...
И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си. Чух я как изрече:
Да знаеш, че си готино вълче!
Настигнах я! Способен бях на всичко.
Дори на смърт - за да остане тук.

Изядох я, защото я обичах.
Не можех да я споделя със друг!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Юли 31, 2009, 04:31:03 pm
Royal Hunt-Follow Me

If pictures could talk there'd be too many voices
If sorrow could scream I'd be deaf in a day
I beg my memories to slowly fade away
Too many voices

If pain could've been seen there'd be too many faces
wherever I'd go, I'd rather be blind
And in the darkest night I'd loose my guiding light
but you I'll find even if I'm blind

Follow me, but I don't know where I'm going
Follow me down the road to something new
Follow me, there's no other way of knowing
what your heart is telling you

I'm planting my hopes and I harvest illusions
year after year, understood by a few
Sometimes it seems like I'm getting through to you
but it's just an illusion

I'm so afraid of loosing you
but there's nothing I can do
Nothing I can do but my heart is calling you -
follow me


Следвай ме

Ако снимките можеха да говорят-биха имали твърде много гласове
Ако мракът можеше да крещи-бих оглушал само за един ден
Моля се спомените ми бавно да избледнеят
Твърде много гласове...

Ако можеше болката да бъде видяна-би имала твърде много лица
Където и бих отишъл, по-скоро бих ослепял
И в най-мрачната нощ бих изгубил пътеводната си светлина
Но теб ще те намеря дори да съм сляп

Следвай ме, но не знам къде отивам
Следвай ме надолу по пътя към нещо ново
Следвай ме, няма друг начин за да знаеш
Какво ти говори сърцето ти

Посаждам надеждите си, но жъна илюзии
Година след година, разбран от все по-малко
Понякога изглежда, че се добирам до теб
Но това е само илюзия...

Толкова ме е страх да те изгубя
Но нищо не мога да направя
Но нищо не мога да направя,
но сърцето ми те зове -
Следвай ме!


http://www.youtube.com/watch?v=SipW-7jsm1I


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Юли 31, 2009, 05:15:07 pm
Black Sabbath - Changes


Промени

Чувствам се нещастен
Толкова тъжен
Изгубих най-добрия приятел
Който съм имал

Тя беше моето момиче
Толкова я обичах
Но сега вече е твърде късно
Оставих я да си иде

Преминавам през промени
Преминавам през промени

Споделяхме вечерите
Споделяхме всеки ден
Заедно в любовта
Намерихме път

Но скоро света
Намери коварния си начин
Сърцето ми бе заслепено
Любовта стана заблуда

Преминавам през промени
Преминавам през промени

Толкова време ми отне
Да разбера
Че все още чувам
Последното й „Сбогом“

Сега всичките ми дни
Са изпълнени със сълзи
Иска ми се да можех да се върна
И да променя тези години

Преминавам през промени
Преминавам през промени
 

Black Sabbath-Changes (http://www.youtube.com/watch?v=1zHd5zAtD3A#lq-hq)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Юли 31, 2009, 07:11:20 pm
Войник на съдбата - Deep Purple

Разказвах приказки често,
разказвах моя си път,
живях като скитник безцелно,
все очаквах денят,
дланта ти в мойта да взема,
песни за теб да редя,
казала би ти тогава
Люби ме! До мене ела!
Сигурно щях да остана.

Чувствам, че остарявам.
Песните, които изпях,
повтарят се нейде далече
със звук отдавна познат -
на мелницата която,
неспирно крилата върти,
навярно ще си остана
един на съдбата войник.

Толкова дълго съм бродил,
търсех все нещо ново -
в дни минали,
в нощи студени
тебе търсех отново.
И все ми се струваше,
че си близо до мене.
Слепотата обърква -
и следа няма от тебе.

Чувствам, че остарявам.
Песните, които изпях,
повтарят се нейде далече
със звук отдавна познат -
на мелницата която,
неспирно крилата върти,
навярно ще си остана
един на съдбата войник.
Да! - Мога да чуя
в крилата мелнични вятър,
навярно ще си остана
един войник на съдбата.


http://www.youtube.com/watch?v=3JW-OU3LkM8


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Юли 31, 2009, 10:40:18 pm
        *ЗАВЕЩАНИЕ*

Запомни ме – лек допир и дъх по ухото,
тиха нежност, изтлеяла в чакане
и превърната в болка, когато
любовта ми разгаряше...вятъра.

Запомни ме като илюзия,
че щастието е да даваме,
че любовта ни е нужна,
независимо какво получаваме.

Запомни ме като поглед син,
като умора след кръводаряване.
Запомни ме като Малкия Принц,
обучаващ се в опитомяване.

Запомни ме като енигма,
която дълго си търсила в речника,
а я откриваш във мигла
в зеницата на отсрещния.

Запомни ме като приятел,
поискал повече от насъщното –
когато му дали Луната,
посегнал да вземе и Слънцето.

Запомни ме като начало
на пътеката за надолу,
или като огледало
в което се виждат спомени...


Томи Тодоров


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Август 03, 2009, 05:43:19 pm
Сляпа

Пак се върна в съня ми,
блуднице!
Вплела сълзи във косите ми.
Не ми трябват звездите ти!
Не помагат.
Казах –върви си!
По-добре отколкото
... нищо е.
С мръсни пръсти се вкопчи в
душата, несретнице!
Кого? Всъщност
мен ли търсеше?!
Ако си забравила как изглеждам,
погледни в огледалото.
Там ще ме срещнеш,
a след това го покрий,
да не блесне...
Сееш страх и умора
в тялото ми...
За да събираш надмощие?
Остави ме! Тръгвай си!
Не избождай очите ми!
И без това са си трънени...
Пък и отдавна съм сляпа.
И не ми се проглежда скоро.
Хайде!
Нека да сме на ясно!
Виждам с душата си...
А ти?!
Не ме спохождай
късно нощем.
Плашиш ме...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Август 03, 2009, 05:51:11 pm
Ти смътно се мяркаш...

ТИ смътно се мяркаш
из морната памет
кат бродница сънна
в бездънна гора -
аз тръпна след тебе
и тръпно ме мамят
в мъглите вечерни
две черни пера.

След сетната среща,
да срещна забрава,
подемах се, падах
и страдах навред.
Нощта ме разлюби,
денят отминава,
ни радост донесъл,
ни весел привет.

И ето, погребал
в тъга непобедна
надежди и младост
в безрадостен склеп -
аз гасна, аз гасна
с утеха последна -
на спомена в здрача
и плача за теб.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Август 04, 2009, 02:18:36 pm
Обреченост

Короните на две дървета
се събудиха,
преплетено,
и толкова зелено се запяха!
Красиво бе,
в очите да ги гледаш,
как се дават,
как се онемяват,
безостатъчно,
очаквайки си вятъра...
Стеблата си не можеха
да пият -
така далечно беше
под короните.
Така болеше,
малко да се имаш,
когато си готов
да се отдаваш...
Небето ги попита,
мълчаливо,
готови ли са мъртви
да се слеят.
Дилема проста -
заедно в смъртта,
или далечни,
дълго да живеят...
Прегърнати, дори не го видяха -
жадувано отдаващи се клони...
А бурята ги сграбчи и замята!
Стеблата се огънаха от болка.
Докоснаха се!
Имаха се!
Бяха...
Искрата ги запали,
и оголени,
в дъждовната си младост
запламтяха...
Горяха си стеблата и короните,
превръщаха ги в страсти,
подивели,
искряха
в пламъците
голи,
отдадени,
умиращи,
но взели се...
Нощта покри искрящата жарава
и дълго гледа въглените светещи.
За утрото остави пепелта
и спомен,
за една любов,
обречена...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Август 04, 2009, 02:27:13 pm
Баладичен спор между сърцето и тялото на Вийон (куплет 1)

Кого ли чувам? – Мен. – И кой си ти?

 -  Сърцето  ти. На косъм от смъртта
съм вече аз, че страшно ме гнети
да гледам как се гърчиш в самота
като пребито куче. – Участта
ми те вълнува? – Твойта страст е дива.
 - Какво ти пука? – Тя и мен убива.
 - Разкарай се, пък ще му мисля аз.
 - Кога? – Когато за това ме бива.
 - Ще млъкна. – Мога и без твоя глас.


Баладичен спор между сърцето и тялото на Вийон (куплет 2)

 - Какви ги мислиш? Времето лети...
 - На дърта кранта стигнах възрастта.
 - Но нищо не научи. – Знам. – Почти
е лудост твойто. – Само лудостта
изцяло ни потапя в сладостта.
Като муха на мед съм аз. И ми отива.
 - Защо говориш тъй? – Нима не бива?
Когато зная нещо слагам бас.
 - И губиш. – Но оказвам съпротива.
 - Ще млъкна – Мога и без твоя глас.


Баладичен спор между сърцето и тялото на Вийон (куплет 3)

 - Почернен съм от твоите черти.
Скърбя. Невежество и тъпота
все някой може да прости,
но ти нарочно плюеш на честта;
сред грозното едната красота
не щеш да видиш – наглост те опива...
Каква е твоята алтернатива?
 - Ще стане ясно като пукна аз.
 - Смили се, Боже! – Ей, че си бъбрива.
 - Ще млъкна. – Мога и без твоя глас.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Август 04, 2009, 02:32:30 pm
БАЛАДИЧНА ЕПИТАФИЯ
НА ОБЕСЕНИТЕ

Човешки братя, подир нас дошли,
не ни осъждайте със поглед строг,
че който за нещастник го боли,
към него милостив ще бъде Бог.
Пет-шест на брой пред вас висим - жесток
бе жребият ни: скапа се плътта
(а беше ни до вчера съкпа тя!),
на пепел всеки скелет се разпада...
С насмешка не ровете пепелта -
молете за душите ни пощада!


А братът е затуй - да се смили
(че цар - далеко, а високо - Бог).
Не ни презирайте, че сме били
обесени. Във този свят широк
едва ли има някой без порок.
Дано синът на Девата света,
пословичен със свойта доброта,
да ни спаси от пъклената клада...
Не ни измъчвайте и след смъртта -
молете за душите ни пощада!


Пороят ни изми. Изпепели
ни зноят. Вече всеки е безок,
че ни кълваха гарваните зли,
дордето стане тъмно като в рог.
Покой не знаем и от трън на глог
нестихващ вятър (с песен на уста!)
подмята ни безспир като листа,
че никой за обесници не страда...
Не ни корете зарад участта -
молете за душите ни пощада!


Исусе, милостив като баща,
не ни забравяй в свойта доброта,
защото нас какво ни грее ада...
Не се гаврете, хора, със смъртта -
молете за душите ни пощада!

Франсоа Вийон


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Август 04, 2009, 02:34:29 pm
БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ

На врага се осланя човек
и е петимен всеки за глад,
който спи като пън, е нащрек,
вкус на плява - каква благодат,
колко смел е превитият врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтеност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред.


На изгнаника пътят е лек,
чист е, който се къпе в разврат,
изнудвачът - на почит човек,
луда радост - ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
най-добре е да нямаш късмет,
всичко бяло е в черния цвят,
а на влюбен умът му е в ред.


Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът - духовно богат,
жив е, който лежи във ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
всеки пъзльо е смел акробат,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.


Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред.

Франсоа Вийон


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Август 05, 2009, 11:16:30 am

    ЩЕ СИ ТРЪГНА...

Още малко съм тук. Ще си тръгна,
без да бъда от никой разбран.
От хвалби лицемерни залъгван,
аз не станах от слава пиян.

Не предадох сърцето скърбящо.
Бях му верен във всеки куплет.
Само с искреност аз му отплащах
за честта, че съм просто поет.
 
Никой никак ръка не протегна.
Всеки всякак във думи се кле.
Мойта болка сърцата не жегна,
нито някой почувства се зле.
 
Вкочанясах в любов коментарна.
От усмивки и поздрави в куп.
Не намерих сълза - да ме парне.
И излишен почувствах се. Труп.
 
Ще си тръгна. Навярно забравен.
Е, поне се опитах, нали?
Останете си всички със здраве!
Всяка болка самотно боли...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Август 05, 2009, 12:57:13 pm
Почти любовно обяснение


Ах, колко си млада, ах, колко си хубава!
От хубост - очите ми - слепи!
Само че всичко е толкова глупаво,
толкова тъжно и смешно, нелепо.
Късна е срещата, късна е жаждата...
Пред теб е светът, аз го минах...
Точно когато ти си се раждала,
бил съм на твойте сегашни години...
Точно когато ти си прохождала,
разбрал съм: не ще да проходя...
Та и да исках дори, невъзможно бе
тогаз да те стигна... Предълги, безплодни
са всичките крачки между ни, напразни са...
Пътеката е неизвървима.
По-скоро изгрев догонил би залеза,
а пролетта - мразовитата зима,
отколкото нашто напразно гонение...
 
... Но стой ми в живота-тъмница. Свети ми
с духа си, с лицето си, с цяла вселена.
                  И...
нали ще ми дойдеш на погребение?
... Дано си на мойте сегашни години.

Дамян Дамянов


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Август 05, 2009, 12:59:12 pm
Към себе си


Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
 
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
 
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
 
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!


 Дамян Дамянов


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Август 05, 2009, 01:00:49 pm
В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла,
Джени пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

 Робърт Бърнс


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Август 05, 2009, 01:04:09 pm
ТАКАВА ЩЕ ОСТАНА


Да подредя живота си опитах.
Реших в душата си да сложа ред.
Навярно тя се умори да скита,
като случаен спътник без билет.

Но не успях да променя съдбата.
Загубих времето си, може би...
Неподреден - светът е на душата ми
и затова е свят неповторим.

Да подредя живота си опитах.
Дали е рано или закъснях?
Омръзнало ми беше да подритвам,
безбройни спомени като листа.

Разбрах едно - че времето минава.
За кой ли път сама се преоткрих.
Усмихнах се на мойто огледало,
за миг се спрях. А после продължих.

Каквато съм, такава ще остана.
Сезоните не ще ме променят.
Един живот - комедия и драма,
а между тях - случаен кръстопът.

Александър Петров


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Август 05, 2009, 03:08:22 pm
Завръщане и бягство


Завръщам се. Отново с този влак
пътувам, но посоката е друга.
Дали след мен оставало е знак,
та пътя си обратен не загубих...  

А аз си тръгвам. Чувствата ми пак
ме хвърлят ту във рая, ту във ада.
Спасение потърсих - с този влак
от себе си се мъча да избягам...

Добре познато. Някога, преди
да срещна в огледалото момиче
с невиждащи, угаснали очи
и аз далеч от себе си все тичах.

Светът за мен бе фалш и суета,
страхувам се от всяко огледало.
Пътувам днес с единствена мечта -
животът ми да почне отначало.

Повярвай ми, не може без следа
в далечна неизвестност да потънеш.
Аз също съм опитвала така,
но стигнах само адовото дъно.  

Не може ли? А колко смела бях...
Пред мен отново пада бариера,
неправилна посока пак избрах
и коловоза верен не намерих...
 
Случайност ли е? Сляпата съдба,
която направлява ни живота
във този влак препускащ ни събра,
а ние... май не сме в една посока.

Случайност няма! Всичко е съдба -
тя твоя път със моя е преплела,
посоките да слее във една -
към светлото... към края на тунела...

 


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: after_never в Август 05, 2009, 11:22:43 pm
Катеричке опашата,
катеричке качулата,
колко си игрива,
колко си щастлива.
На ти орехче - гризи
и от мен не се плаши !

                                      :P


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Август 06, 2009, 04:54:33 pm


Застанал си на края на света.
Оттам ти няма да ме чуеш,
дори да се провикне Вечността,
ще бъдеш глух за всяка моя дума...

Разбирам те. Дори не те виня.
Напротив, аз дори не те ревнувам.
Изпращам ти звезда подир звезда,
а дирите им нежно се вълнуват...

Безмълвно падна влюбена сълза
и нежно те докосна пеперуда...
Да те прегърна вместо нея искам аз
и вместо нея ... тебе да целуна.

Усмихва ти се някъде нощта,
а мен ме прави толкова по-тъжна...
Това е всъщност ....... точно само ТЯ.
Далечина и близост. Чудо.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Август 06, 2009, 06:49:51 pm
Приказка
   
Въздъхва утрото
и се разлива
от тялото на тази нощ.
Ездачът в мен,
намерил било,
пресича стъпки
от пътеките.
В съня ми броди.
Търси извора…

Живее суша
в неговата гръд.
И бърза той
до ниското
да стигне.
Далече от
жестокото небе.
В подмолите
на дъжд…И минало.

Лице в лице
със зимното поле
(какво усещане за близост…)
препуска конникът
у мене
уморен.
И търси да напие своя извор…
.....
От хълма
в ниското
светът се сви.
Като зверче,напуснало бърлога.
След този странник
в някой ден
душата ми(навярно)
ще проходи…


П.П. Още една приказка за Вас MrsSmith!  :-*  :-*


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Август 06, 2009, 07:31:10 pm
             Живей!

Живей, когато имаш всичко,
ала от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в негов плен.

Живей, когато от тревога
отрониш първата роса
и търсиш утрото в приятел
от детските си небеса.

Живей, когато ти се плаче
или от плач си отвратен
от бели мишки и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
с метални устни да зове.

Живей, дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо -
усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко! А когато
в живота всичко изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти ковът ковчега -
живей, приятельо, живей!!!

/Матей Шопкин/
 


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Август 06, 2009, 11:00:58 pm
ХАМЛЕТ (НАКЪДЕ)


Искате да свирите на мен?
Държите се сякаш познавате
всички дупчици на ума и сърцето ми.
Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми,
да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми ноти?
Не!
За какъвто щете инструмент ме смятайте - можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен!


О, в такава нощ минава само
трамвай,
като последна стража.
Последен звън и друго няма.
Сега и аз мога да ви кажа.


Във спор със свойта млада
памет
един връстник на всяка
младост,
съвременен объркан Хамлет
пресича сред нощта площада.


О, все още крачи Хамлет в
мрака,
трепери от студа среднощен,
по дънки и със тънко яке
той чака своя знак все още.


Сред булевардите се вглежда
във непознатия прозорец.
Там будна е една надежда,
там някой днес ще му отвори.


Къде момче, сега отиваш
и наш'те сънища тревожиш?
Дали все още Хамлет жив е -
средновековно невъзможен?...


О, в такава нощ минава само
трамвай, като последна
стража.
Последен звън и друго няма.
Какво не мога да ви кажа?


Дали все още Хамлет жив е?
Дали все още се тревожи?
Да бъде или да не бъде -
средновековно невъзможен...



http://www.youtube.com/watch?v=UsIPHk-N_oU


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Август 07, 2009, 10:18:06 am
Среща

Дали аз закъснях
или времето бързаше
Дали аз закъснях
или всичко бе сън
Отшумя като приказка
каквото ни свързваше
Отшумя като празничен звън

Припев: /3x/
Край реката редят се,
редят се тополите -
побелели от първия сняг
Аз те чакам за среща,
аз те чакам, но моля те -
ти да минеш по другия бряг

Ще бъдем пак двама...
И тогава на моста
ще бъдем пак двамата
Ще си спомняме
всичко отново за миг

Рефрен: /2x/
Ще се срещнеме с погледи
скрити през рамото
и ще тръгнем по своя път сами.


http://www.youtube.com/watch?v=n7ACEb-RW1k


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: ciponoska_S в Август 08, 2009, 01:19:09 pm
Последствия
 
Кога се научи да мамиш,
съвестта не ти ли тежи?
Доволен ли си, когато лъжеш и дявола,
в теб празно сърце ли тупти?
То - сърцето ти, веч не трепка -
щастлив ли си с мен, сподели...
А душата ти - празна ли е,
че към нея търсиш пътя дори?!
А може би търсиш пътя към себе си,
изгубил го, щом
по странични тайни пътеки вървиш!
Кога ли, кога ще разкрият
твойта същност, твойте лъжи?...
Живота често изненадваш,
но внимавай - ще те изненада и Той!
И тогава не мигай с очи от почуда,
че настъпва обратен развой.
Ще паднеш от лудия полет
като пеперуда с отрязани крила.
Тогава сам ще се молиш
за прошка в дума една...
Сълзите тежки като градушка ще падат,
ще се спусне насред лято гъста мъгла.
Нали ужким от ангел бил си по-чист,
а си по-черен дори от сатана!
Е, да, ореолът крепи се
на остри, дяволски рога!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Август 09, 2009, 11:44:02 pm
Народна песен за трактора


От Съветския съюз
пратиха ни "Беларус".
Трактор! Убав! С плуг.

Осма петилетка е.
Тракторът оре, оре!
Бачка!!! Яко! С ряз.

Скача той от ров на ров.
Тракторът е като нов.
Оди. Оди. Движи.

Боята му обелиа.
С това не му навредиа.
Лъскав!!! Лъскав - джам!

Масло капе из ведро.
Казват, тежко му било.
Нема! Нема! Кой?

Трактористът бай Иван
в оримака пак пиян.
Поркан! Поркан! Гипс.

През селото мина той
без да прави хич завой.
Мачка!!! Сее!!! Смърт. Death

Тъй че знайте вий сега:
тракторът не е шега.
Той е, той е - руски!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: indy13 в Август 10, 2009, 02:39:56 am
Едно пристанище изплю мазут,
нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля То,изопна сини жили.

Една вълна-красива и добра,
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с чайкови пера-
заключиха и гроба й и нея!

Морето не заспа до сутринта!
За мъртвата си рожба дълго плака…
Затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено дочака!

След туй дойдоха хората…и Те,
поискаха морето да им пее.
Поискаха гирлянди да плете…
от бялата си пяна,да се смее.

Да бъде,като пълна чаша с ром-
разпенена,но синя-силно синя.
Да бъде пак красив и светъл дом.
На слънце,на живот и на богини!

Но то мълчеше в синя светлина
и пареше му раната горчива-
красивата,загинала вълна,
Отровата не спря да се разлива…

И чувстваше се,как загива То-
със рибите,с отровени делфини.
с хрилете им треперещи като-
вибриране на водорасли фини!

И някой ден,навъсен студ суров-
пристанището сиво,ще облъхне.
Под черна пяна,като под покров,
в нозете му-морето,ще издъхне!



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Август 10, 2009, 11:17:05 am
НЯМАМ САМО ТЕБ

Имам 30 канала на екрана пред мен,
  но във тях само ала-бала, ден след ден
  Имам нови дрехи, имам куп пари,
  имам куп успехи, имам куп жени...

Нямам само тебе, нямам любовта!
Имам телевизор и самота.

Имам нов компютър със Windows XP 5 ,
Цяла нощ, до късно утро, си сърфирам в Интернет.
Имам демокрация, имам масов кич,
Имам репутация на готин пич

Нямам само тебе, нямам любовта!
Имам Интернет и самота.

Имам 300 диска - филми, музика безчет!
Имам к'вот' си искам! Нямам само теб!
Имам ново гадже, имам чист хероин!
Имам всичко важно, даже, имам страх от СПИН.

Нямам само тебе, нямам любовта!
Имам DVD - плейър и самота.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Август 10, 2009, 04:33:04 pm
            Слепец

Невиждащ поглед, бял бастун,
спокойна крачка, предпазлива...
Върви слепец по прашен друм,
удавен в мъката горчива.
Роди се без очи - съдба -
не може слънцето да види,
в света му няма светлина,
проклет е в мрака да се движи.
Край него хора си вървят,
забързани го отминават,
от тъмния му път странят,
на думи само съжаляват.
Не каза никой "я поспри,
ще бъда твой приятел в мрака,
ще виждаш с моите очи..."
Но той в душата си го чака
с наивна вяра на дете.
Все някой може да поиска
приятел да го нарече,
ръката му добра да стисне.
А няма никой. С хладен ум
разбра - другар не го очаква...

Върви си сам по прашен друм
и зрящите слепци оплаква.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Август 10, 2009, 05:26:51 pm
ВИК


Аз вървя към теб забързан
без да спирам нито миг.
Всички рани съм превързал,
но остава моят вик.

Слушай, слушай как безкраят
като в сън ехти сега!
Ах, къде да дяна тая
мигом бликнала тъга?

Аз съм тук, а ти - оттатък.
Как ще понесем това?
Вече няма на Земята
неизречени слова.

Слушай моята китара,
полудяла от любов,
как звънти по начин нов.
Само с тебе разговаря.

Слушай, слушай как безкраят
като в сън ехти сега!
Ах, къде да дяна тая
мигом бликнала тъга?

Аз вървя към теб забързан
без да спирам нито миг.
Всички рани съм развързал,
и угасва моят вик.

Чуй как всичко бавно стихва.
Не остава нито звук.
Тази песен губи смисъл,
ако ти не дойдеш тук.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Август 10, 2009, 06:06:12 pm
Любовта наистина е вечна,
но човешкото сърце не е.
Затова в природата ни нежна
случва се копнежът да умре.

Случва се да не намерим сили.
Случва се да не намерим път.
И когато всичко сме простили,
най-жестоко да ни наранят.

Може, в миг на слабост, неусетно
да ни завладее нов копнеж.
Любовта наистина е вечна,
но човешкото сърце не е.
 


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Август 10, 2009, 06:10:23 pm
Опазих се

Преминах през съмнения и грешки,
съдби човешки много опознах,
достойно срещах упреци най-тежки,
но мъдрост да намеря не успях.

Превърнах се в листо от детелина,
в купчина топла пепел се открих,
но как да вляза в райската градина -
духа си непокорен не смирих.

Да ида в църква - рядко ми се случва.
За някои е грях, но не приех
неверници на вяра да ме учат,
да искат за делата ми отчет.

Измамници тръбят за идеали,
престъпници говорят за закон...
Сред хилядите съвести заспали
от истини направих си заслон.

В море от гняв и кипнала омраза
с любов бронирах своето сърце.
Изгарях в лед, но чиста се опазих
като сълза в очите на дете.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Август 11, 2009, 09:17:28 am
НЕИЗЖИВЕНИТЕ  НЕЩА

Днес зная, че на много
грешки,
които още като млад
направих;
сега гледам с една насмешка,
дори и някои от тях поправих.
...
Но винаги ще съжалявам,
за това, че време пропилях...


Днес зная, че на много срещи,
във много кафенета
и квартири,
сега не бих отишъл вече,
знам-там любов не ще
открия ...
но винаги ще съжалявам,
за това, че обич разпилях...


И колко ли години
ще трябва да отминат,
за да  повярвам във това;
не ще се срещнем пак, със
разпилените неща...


Днес зная, че това е нещо,
което също ми е много нужно;
за да остане в мен една
надежда,
с която всяка сутрин да се
будя...
Надеждата, че ще се срещна
със неизживените неща...


И колкото години
зад мене да отминат,
не бих се примирил с това,
не ще се срещнем пак с
неизживените неща...


Чакам! Чакам!



Щурците - Неизживените Неща (http://vbox7.com/play:a61de813)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Август 11, 2009, 06:43:38 pm
В живота ни така размирен
на границата се разбира
и колко можеш да си силен,
и колко трудно се умира.

При сблъсъка на двата свята :
светът на "имам" и на "съм",
на истината и лъжата ,
светът "навътре" и "навън".

Животът всъщност е движение
и ако на ръба си спрял,
избягващ всяко отклонение,
си значи приживе умрял!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Август 11, 2009, 06:47:53 pm
      ЖАЖДА

През сянката нощем
бури гонят жажда
за малко, за още,
за въгленче, сажда.

През жилата млада
отрова е влята
и носи наслада
безумно позната.

През миг в материя
пречупени лъчи
сплитат феерия
за слепите очи.

През маска печална
от пустош се ражда
същата начална
препламнала жажда.
 


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Август 12, 2009, 01:47:08 am
ПРИНЦЕСАТА ПЛАЧЕ


Принцесата плаче... Какво се е случило?
Придворните тайнствено шепнат в ъглите.
Унило и тихо е нейното кученце -
  във скута й свито е.

Принцесата плаче... А в стаята мрачно е.
Цветята повехват - дори те са трогнати.
И шутът, свел поглед в обувките лачени,
възпира възторга си.

Принцесата плаче... А шумно е в замъка.
Слугите се смеят, пищят в двора птици.
Актьорите тичат - подготвят спектакъла.
Принцесата утре ще стане кралица.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Август 12, 2009, 10:05:32 am
Две жени

Живеят в мене две жени -
едната - кротка и практична,
девойка с весели очи,
животът учи я на всичко.
А другата е дъщеря
на горди, смели амазонки,
на вятър и вълни сестра
и на стихиите тревожни.
Едната - мила и добра,
тя може нежно да обича,
а другата - жена с крила -
на ураганите прилича.
"Добрата" нощем ако спи,
то "лошата" от сън се буди,
не знае страх, сама лети
и ветровете и се чудят.
Духът и щом се умори
или достигне я омраза,
то първата над нея бди
и тихичко съня и пази.
Приятелки са те, сестри.
Не гледай, че са тъй различни...
Във мен живеят две жени,
щом заедно са - могат всичко!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Август 13, 2009, 11:41:42 am
Цветарката


На мъж цветя не се даряват,
но този беше с женствена душа,
минаваше край сляпата цветарка
когато тя изсипа своите цветя.

И мачкаше ги със крака тълпата,
"Какво пък паднали цветя,
на някаква си жалка непозната
във дрипи и невчесана коса..."

Минаваха усмихнати младежи,
минаваха забързани мъже,
минаваха жени с пазарски мрежи
и тъпчеха цветята със нозе.

Но той съзря я сред тълпата,
съзря във слепите очи сълзи,
събра на сляпата цветята,
утеши я с весели шеги.

И ден след ден минаваше край нея,
и ден след ден разбра и тя,
какво е туй момиче да копнее,
какво е туй да чувстваш любовта.

Уговориха се да се срещнат за вечеря,
а тя най-хубавото цвете отдели,
за този който жалка я намери,
но в истинска жена я претвори.

На мъж цветя не се даряват,
но друго нямаше да му дари,
защото бедна бе цветарка
и нямаше достатъчно пари.

Но този ден не бе безимен,
наречен беше на велик светец,
букетите се свършиха до пладне,
остана скритият цветец.

А пазеше го тя за него,
но в ден наречен на Велик светец,
да скриеш нещо и се стори грешно,
продаде и последният цветец.

И тъй остана без подарък,
във вечерта на своите мечти,
дори цветецът малък,
не успя да отдели.

На срещата и не отиде,
избиха в слепите очи, сълзи,
и искаше светеца да попита,
защо на празника си я рани.

-Защо отново плачеш?-
чу любимият си глас.
-Обичам те, а ти не знаеш,
продадох и последният си цвят.

И искам, аз, светеца да попитам,
защо не мога да даря това,
което само имам,
на този който ме превърна във жена.

-На мъж цветя, любима, не дарява.
Най-хубавият цвят ти вече ми дари.
Невинна орхидея разцъфтяла,
това са твоите очи.

 


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Август 13, 2009, 11:42:51 am
/НЕЖНО/признание

...и съм слаба и силна...
и волна и ничия...
вятърна
лунна с разпилени коси
валя по надслони
/рай
за бездомните
...клети но верни души/

простор съм
впримчил небе
буря над тихо море
и съм пръсти
по прашно пиано
небрежно
разпръсната
в силни ръце

шепот съм
цвят
до
лик на икона
грешна
и плаха сълза
необятна
и истинска
огнена
малка
следа

аз съм и твоя
и ничия
аз съм
просто
Жена...
 



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Август 13, 2009, 11:43:34 am
Откраднат(о)


Не мога да те имам,
защото си вятърът,
който не се спира
но мога да те докосвам,
така както
пеперудите го правят
с крилете си...

Не мога да те имам,
защото си като водата -
не може да бъде уловена в шепи,
но мога да съм устните
и да пия от тебе...

Не мога да те имам,
защото си като ехото,
чувам те без да те виждам,
но мога да помня гласа ти...

Не мога да те имам,
защото си като нощта,
идваш след като заспя,
тръгваш преди да съм се събудила,
но знам, че ще има "довечера"...

Не мога да те имам,
защото си като снега -
стопяваш се,
когато докоснеш
топла повърхност,
но мога да те хвана
за миг в дланта си -
този миг обаче .......

Мога да пазя завинаги!

 



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Август 13, 2009, 11:56:30 am
НА КРАЧКА ОТ РАЯ

Пролог (Започва да ми писва)

започва да ми писва -
нервно дърпам от цигарата,
живея само с навици и алкохол.
започва да ми писва -
удрям силно по китарата
и свиря до припадък rock 'n roll.

започва да ми писва -
ще си взема чукалата,
ще се махна някъде,
къде и аз не знам.
започва да ми писва -
да се включа ли в играта
или да си остана вечно сам?

ще си пия, ще си пуша,
ще се чукам, ще се друсам,
ще си правя к'вот' си искам
и каквото ми е гот!
може би с това рискувам,
ала само мой е рискът -
аз рискувам
само моя тъп живот!

всяка сутрин се събуждам
до някоя пикла -
или тъпа като гъска
или грозна като гъз...
всяка сутрин се събуждам
и искам да извикам,
'щото виждам - някой ми показва среден пръст.

всеки ден едно и също,
всеки ден ми се повръща
от докоснато и чуто, от видяно и изпито.
всяка нощ едно и също,
а изцъклените къщи
съзерцават ме и сякаш ми се подиграват скрито.

ще си пия, ще си пуша,
ще се чукам, ще се друсам,
ще си правя к'вот' си искам
и каквото ми е гот!
може би с това рискувам,
ала само мой е рискът -
аз рискувам
само моя тъп живот!
Нереален живот
изкормен прозорец зее,
прицелен в небето.
свирепа вихрушка вее
направо в сърцето.

тъгата във мене лудо
във гняв ще избухне.
и трябва да стане чудо,
за да не рухна.

как ще подреждам нещата?
как ще я карам нататък?

нереален живот,
нереални мечти,
нереална любов -
а реално боли.

но никакво чудо няма.
припламва небето.
светкавици бели само,
над черни дървета.

тъгата утихна вече,
гневът не изригна.
потеглих към край далечен,
а нийде не стигнах.

как ще подреждам нещата?
как ще я карам нататък?

нереален живот,
нереални мечти,
нереална любов -
а реално боли.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Август 14, 2009, 01:38:51 pm

       “Най-краткият път между двама  души  е усмивката”             
  Джим Мейсън

Вземи от мене, скитнико, трошица хляб,
душата си - погача бяла - ще разчупя,
да можех да заситя твоя страшен глад
и грешките ти с добрината да откупя...

На късове се бих раздала и без мяра...
очите си изтръгнала бих - да ти дам,
но в себе си аз нося само свойта вяра -
вземи, бездомнико, искрица плам...

С сълзи изплакани аз болка ще изтрия,
вземи усмивката ми - светлата дъга...
вземи я, страннико, раздавай я на тия,
които с мъка страдат в самота...
 


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Август 14, 2009, 01:48:30 pm

Такава съм... 

Такава съм да знаеш - трудна за обичане...
с тежък характер - много тежко разпятие!
Като прошката - тиха, боля... при изричане!
Мога твоя да бъда - и съдба... и проклятие!

Непокорна съм, знаеш ли? Кой ще ме спре...
да подгоня с нозе ветровете лудуващи...
облак с длан да докосна във звездно небе...
да заплача с очи, от самотност тъгуващи?

Вярвай, себе си с мен във пожар ще погубиш!
Като огън съм дива и на пламък приличам!
Ако сам не избягаш и до лудост се влюбиш,
научи ме тогава... точно теб да обичам!



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Август 14, 2009, 02:41:01 pm
На крачка от рая


на крачка от тебе застанал,
да стигна до тебе не мога,
тъй както и най-безгрешният дявол
не може да стигне до бога.

на крачка от тебе се спирам.
от мене ще имаш ли нужда?
на крачка от тебе разбирам -
винаги ще сме си чужди.

и нищо не мога да сторя,
не мога дори да извикам.
не мога дори на глас да повторя,
че те обичам.
и, само на крачка от рая,
затворен съм в кръг омагьосан.
на крачка от тебе мечтая
за тебе, но пак съм самотен.

на крачка от мене минаваш,
ухаеш, красива и млада.
изчезваш и се появяваш...
аз в някаква бездна пропадам.

на крачка от мене се смееш,
аз гледам смутено в земята.
на крачка от мене живееш,
а сякаш си чак на луната.

и нищо не мога да сторя,
не мога дори да извикам.
не мога дори на глас да повторя,
че те обичам.
и, само на крачка от рая,
затворен съм в кръг омагьосан.
на крачка от тебе мечтая
за тебе, но пак съм самотен.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Август 14, 2009, 03:49:05 pm

Премълчани истини

Стоим, мълчим и не говорим.
Едва ли всичко сме си казали.
Сърцето ли за всички е затворено,
или единствено за мене... зная ли?

Не искаш да ми кажеш, че съм нужна
до болка в сивото ти ежедневие.
Страхуваш се... Нима сме чужди?
Кога загубихме доверие?

Не искаш да признаеш, че съм тази,
която сънищата ти тревожи,
която може гордостта ти да запази
и да те обича много може.

Не искаш да прошепнеш, че не можеш
живота си на мен да посветиш,
веднъж поне на мене да заложиш,
веднъж по мен от страст да изгориш.

Да бъдеш с мен и там - отвъд безкрая!
Това не е приятелство, нали?
Дори от истината да боли, аз зная -
от премълчани истини по-силно ме боли.
 


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Август 14, 2009, 04:13:23 pm
Жив съм


майчице, жив ли съм? хайде, кажи ми!
или съм в рая вече отлетял...
не знам кои са мъртви, кои са живи.
паднах от високо, останах ли цял?

майчице, жив ли съм? отговори ми!
с какви илюзии, с каква кал
съм бил замесен преди 25 години,
та досега не съм живял!

майчице, жив съм! каква награда!
с толкова живи мъртъвци покрай мен...
исках да умра, сега така ми се пада -
да бъда вечно незадоволен.

майчице, момичето ми пак избяга.
каза, че съм извратен маниак.
тя самата само с камъни не ляга,
а вечно ме съветва какво, къде и как.

майчице, в отечеството ни върлува чума.
всички си отиват, един през друг.
каквото и да кажа, никой не ме чува.
самият аз не знам защо съм още тук.

майчице, жив съм! каква награда!
с толкова живи мъртъвци покрай мен...
исках да умра, сега така ми се пада -
да бъда вечно незадоволен.

майчице, жив съм! каква награда!
с толкова живи мъртъвци покрай мен...
исках да умра - сега така ти се пада -
ще бъдеш вечно незадоволен!
ще бъдеш вечно незадоволен!
ще бъдеш вечно!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: dve_svraki в Август 14, 2009, 04:29:02 pm
Когато ти мълчиш,
забравена усмивка топли тишината.
Когато ти мълчиш,
ме гали вопъл на щурец самотен.
Когато ти мълчиш,
небето слива се с земята..................
Когато ти мълчиш,
кръвта чертае истините в мрака,
Когато ти мълчиш,
плодът утробата разкъсва.
Когато ти мълчиш,
свещено цвете,огнен шепот чака.
Когато ти мълчиш,
реката в мен е мръсна...
Когато замълча и  аз,
ще бъде твърде....твърде късно.



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Phoebe_Buffay в Август 14, 2009, 11:17:12 pm
         Пиянски рими

Изгубени са мислите, оставени
навън,на произвола на съдбата.
Мечти ефирни, в хаоса измамени
потропват вечер тихо на вратата.

В делата всекидневни сме си същите,
понякога се мислим за различни.
Но хората сме явно като къщите -
фасадите съвсем не са излишни.

Животът е безсмислено занятие,
когато търсиш смисъл и посока.
А личностното себевъзприятие
стена издига - здрава и висока.

Навън е тъмно, вятърът не спира
да духа в мрежата против комари.
В хладилника ми - изстудена бира,
в главата ми - емоциите стари.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: indy13 в Август 16, 2009, 03:28:40 pm
Начало

Аз мисля неведнъж за моето начало,
разцъфнало в зори.
Живеех със сърце, от обич запламтяло –
то и до днес гори.

Тъй както времето оставам вечно млада
и скитам по света.
Родена съм преди Египет и Елада,
далече в древността,

Донесе ме вълна и сред блестяща пяна
пристъпих на брега.
Вулкан угаснал бе вселената, огряна
от пъстрата дъга.

Аз помня утринта и слънцето от злато,
когато бе дошла,
за да ме осени богинята Ерато
с разперени крила.

Сега съм крехкото, пламтящо огледало
на бягащите дни,
предутринния хлад, небето засияло
от звездни светлини.

Понякога от сън събуждам се без сили
край черните фурми.
Към Азия на път поемат пак камили
в пустинните земи.

И тук на този бряг, сред спомените скъпи,
под сенчесто стебло,
очаквам Одисей към мене да пристъпи
на рамото с гребло.

Завръщам се назад – и през вода и суша –
към своите предци.
До Александрия отивам, за да слушам
прочути мъдреци.

Арабия съм аз на вълците в очите,
жадуващи за пир;
отдъхвам от жарта под палмите честити
в испански манастир.

Ала не бих могла мечтата да опиша
или пламенността,
дори ако върхът сред облаци въздиша
и връща ми страстта,

Дори и кремът бял да цъфне не в полето,
а в мене – боязлив, –
дори морето да се събере в сърцето
и да последва взрив!

Ана Дьо Ноай


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Август 16, 2009, 03:45:16 pm
(http://img18.imageshack.us/img18/832/95164671.jpg)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: indy13 в Август 16, 2009, 07:31:24 pm
Отпечатък

Ще се притисна аз с най-крепката си сила
към своя обожаем и многолик живот.
Преди смъртта за миг да ме е съкрушила,
животът ми ще лумне под слънчевия свод.

Широкото море, разстлало лека пяна,
в безбрежните и сини води ще съхрани
вкуса на мойта скръб – солена и смълчана,
която ще тъмнее сред белите вълни.

Аз ще оставя край далечните баири
жарта на своя поглед, видял ги да цъфтят,
а малкият щурец от трънката ще свири,
желание събудил да тръгна пак на път.

Искрящата трева на всяка нова пролет
и гъстите пшеници в зелените поля
ще видят как трептят, подели волен полет,
ръцете ми, които приличат на крила.

Дали природата сред радости и грешки
ще помни нежността ми и тъжното лице?
Но върху слабостта на мъките човешки
ще има отпечатък от моето сърце.





Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: indy13 в Август 16, 2009, 07:39:14 pm
 Ти си Ти

    Никога не забравяй,

    това, че живееш, не е твоя собствена идея

    и това, че дишаш, не е твое решение.

    Никога не забравяй,

    това, че живееш, е Нечия идея

    и това, че дишаш, Неговия подарък за теб.

    Никога не забравяй,

    никой не мисли, и не чувства, и не действа така, както ти,

    и никой не се усмихва така, както само ти умееш.

    Никога не забравяй,

    никой не вижда небето по начина, по който ти го правиш,

    и никой никога не е знаел това, което ти знаеш.

    Никога не забравяй,

    никой на света няма твоето лице

    и единствено ти имаш тези очи.

    Никога не забравяй,

    ти си богат, независимо дали със или без пари,

    защото можеш да живееш, и никой не живее като теб!

    Ти си желан, не си дете на случайността, нито прищявка на природата,

    Независимо дали свириш музиката на живота си в минор или в мажор,

    Ти си Божие творение, гениално при това.


     Юрген Верт


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Август 17, 2009, 12:01:02 pm
Интимно


Не ме допускай толкоз близо ти до себе си,
щом искаш да съм влюбена.
Ех, вярно е, далечното гнети.
Но затова пък близкото погубва.

Щом искаш да съм твоя аз, далеч ме дръж.
Далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива изведнъж
разбулиш ли я, видиш ли я гола.

Ти за мен мечта си остани за цял живот.
Може би единственно така
докрай ще бъдеш с мен.

Без мечти какво са наш´те дни,
какво е любовта.
Целият живот е от мечти роден.

Дори една " Мадона от Рембранд ",
погледната отблизичко е грозна.
И целият и гений и талант
е в нейната далечна грациозност.

Дори земята, таз околовръст,
която отдалече рай вълшебен,
Отблизо ти се вижда буца пръст.
пръст, в която ний ще легнем с тебе.

Ти за мен мечта си остани за цял живот.
Може би единственно така
докрай ще бъдеш с мен.

Без мечти какво са наш´те дни,
какво е любовта.
Целият живот е от мечти роден.

Ти за мен мечта си остани за цял живот.
Може би единственно така
докрай ще бъдеш с мен.

Без мечти какво са наш´те дни,
какво е любовта.
Целият живот е от мечти роден.


Лили Иванова - Интимно (http://www.vbox7.com/play:7b2eb9a0)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Август 18, 2009, 10:13:08 am
А по-нататък

ще се напия чак до посиняване,
главата си ще счупя във стената.
ще те изчукам пак от отчаяние!
а по-нататък, а? а по-нататък?

ще се надрусам до полупарализа,
за да усетя пулса на нещата.
ще си направя сам психоанализа!
а по-нататък, а? а по-нататък?

ще се побъркам от амфетамини.
ще вкуся и провал, и самота.
ще пропилея най-добрите си години!
а по-нататък, а? а по-нататък?

ще се лекувам и ще се оправя.
ще се оженя, ще се хвана на заплата,
ще се подстрижа, всичко ще забравя!
а по-нататък, а? а по-нататък?

вода ще пия само, минерална.
ще спра цигарите, ще спра тревата.
любов ще правя само вагинално.
а по-нататък, а? а по-нататък?

спокойно и почтено ще старея.
във своя дом ще пукна, като мида.
накрая, в църква, поп ще ме опее.
оттам направо в рая ще отида.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Август 18, 2009, 12:55:58 pm

 СЛИВАНЕ

Ти си умен, но мъдър не си.
Ти си земен, но корени нямаш.
Ти си дъжд, но нямаш сълзи.
Измислен си, но си измама.

Ще те имам, но не и сега.
Ще те взема, но няма да давам.
Ще горя, но не сама.
Сътворен си, не те подарявам!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Izabelle в Август 18, 2009, 06:13:10 pm
Не отминавай моето "обичам те"

 Не отминавай моето "обичам те" -
така погребваш моите мечти...
От твоето безкрайно необичане,
повярвай, страшно много ме боли...

Недей да виждаш само думите.
Когато е "обичам", просто е глагол, 
но ако някой каже ти "обичам те",
за теб на всичко този някой е готов...

 Не отминавай ничие "обичам те",
зад него може да се крие нечий свят...
Нима не знаеш, че това са думите,
които устни и души по пътя си горят...

 Недей да отминаваш моето "обичам те",
поспри се, не убивай любовта във мен...
Ти просто отвори за мен сърцето си
и приеми да те обичам до последния си ден...
 


(http://store.picbg.net/pubpic/3C/91/92d3d10a3ef03c91.gif)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: dve_svraki в Август 18, 2009, 06:42:57 pm
 

САМО ЗА МЪЖЕ
 
 Когато тя си тръгне бясна [Последвай я]
 Когато тя гледа устните ти [Целуни я]
 Когато тя те бута или те удря [Стисни я и не я оставяй да си тръгне]
 Когато започне да те псува [Целуни я и й кажи, че я обичаш]
 Когато тя е тиха [Попитай я какво не е наред]
 Когато тя те игнорира [Дай и своето внимание]
 Когато тя се отдръпне [Придърпай я обратно]
 Когато я видиш в лоша светлина [Кажи й, че е красива]
 Когато я видиш, че започва да плаче [Просто я дръж и не казвай дума]
 Когато я видиш да върви [Промъкни се и я прегърни в гръб]
 Когато е изплашена [Защити я]
 Когато лежи на рамото ти [Вдигни главата й и я целуни]
 Когато открадне любимата ти тениска [Остави я да я задържи и да спи с нея за една нощ]
 
 Когато те дразни [Подразни я и ти и я накарай да се засмее]
 Когато не отговаря дълго време [Успокой я, че всичко е наред]
 Когато те погледне със съмнение [Подкрепи се с ИСТИНАТА]
 Когато каже, че те харесва [Това е така, повече отколкото можеш да разбереш]
 
 Когато сграбчи ръцете ти [Хвани нейните и си играй с пръстите й]
 Когато се бутне в теб [Бутни я и я накарай да се засмее]
 Kогато ти каже тайна [Пази я сигурна и не я казвай]
 Когато те гледа в очите [Не поглеждай настрани, докато тя не го направи]
 
 Когато й липсваш [Вътрешно я боли]
 Когато разбиеш сърцето й [Болката НИКОГА не изчезва истински]
 Когато каже, че това е краят [Тя ВСЕ ОЩЕ иска да бъдеш неин]
 Когато пусне тази бюлетина [Тя иска да я прочетеш]
 - Остани на телефона с нея, дори ако не казва нищо.
 
- НИКОГА не я наричай секси. Красива е толкова по-добре.
 - Кажи, че я обичаш повече, отколкото тя някога ще те обича.
 - Когато тя е бясна, прегърни я силно и не я пускай.
 - Когато каже, че всичко е наред не й вярвай, говори с нея.
 - Защото 10 години по-късно, тя ще те помни.
 - Обади й се в 00:00 часа на рождения й ден да й кажеш, че я обичаш.
 - Обади й се преди да заспиш и след като се събудиш.
 - Дръж се с нея така, сякаш тя е всичко, което има значение за теб.
 - Дразни я и я остави да те дразни.
 - Стой с нея цяла нощ, когато е болна.
 - Гледай нейния любим филм с нея или любимото й предаване, дори ако мислиш, че е глупаво.
 - Остави я да носи твоите дрехи.
 - Когато й е скучно и е тъжна, разхождай се с нея.
 - Позволи й да знае, че е важна.
 - Целуни я в проливния дъжд.
 
- Когато бяга към теб плачейки, първото нещо което трябва да кажеш е: "Чий задник да сритам днес, скъпа?"


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blackie в Август 19, 2009, 10:38:04 am
Епилог

и какво ми остава, след толкова път,
пред онази ухилена дама?
онзи правил пари, този правил любов,
трети копал някому яма...
аз се взирам отново в този скапан живот
и виждам - брод няма!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: ciponoska_S в Август 20, 2009, 01:48:18 pm
 

 
САМОДИВА

Родена съм да бъда самодива, с гласа си нежен да привличам.
Във свята нощ съм се родила- орисана съм да обичам.
Някои казват,че била съм аз красива
като истинска планинска самодива.
Но се питам,знаят ли какво е красота?
тя не се ли крие в хорската душа?
За какво ще ми послужи тая дивна хубост,
щом сълзите ми докарват ме до лудост?
С какво ще ми помогнат черните очи,
щом отново задушаваща тъгa от тях стуи?
Хубавите дрехи,питам,за какво са,
щом се чувствам все тъй боса?
За какво ли ми е женски грим,
щом отново виждам адски дим?
Нуждая се единствено от чифт крила-
да отлетя при моята мечта
и скрито,след което,
цял живот да я притискам...до сърцето!
Как искам да изгрея в свелината, да бъда пак в света реален.
Но в него АЗ не съществувам-
там няма диви самодиви... В света реален ще тъгувам
за нощните ти сънища красиви.
Бих искала да бъда самодива, живееща във светъл ден
за тебе- и нощем теб в съня да пия,а денем ти да пиеш мене.
Разсъмва се...и трябва да си ида, целувам те със болка във душата.
Дали ще ме превърнеш в самодива, завинаги обичана, не прокълнатa !


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blackie в Август 21, 2009, 09:51:05 pm
ИНТЕЛЕКТУАЛНА ВЕЧЕР

Кенет Уайт

Аз прочетох много текстове индуски
през последните години
близо сто произведения изследвани
но когато се оказах до момиче
с тъмносиньо сари
и когато се очакваше от мене
на интелектуалното събиране
някакъв изискан разговор
всичко за което мислех
беше тъмносиньо сари
с голота поkривана от него


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Джоли в Август 23, 2009, 01:06:33 pm
I'll never fall in love again  * Tom Jones *

I've been in love so many times
Thought I knew the score
But now you've treated me so wrong
I can't take anymore
And it looks like
I'm never gonna fall in love again.
Fall in love, I'm never gonna fall in love
I mean it Fall in love again.
All those things I heard about you
I thought they were only lies
But when I caught you in his arms
I just broke down and cried
And it looks like
I'm never gonna fall in love again
Fall in love,no,I'm never gonna fall in love
I mean it,I mean it
Fall in love again.
I gave my heart so easily
I cast aside my pride
But when you fell for someone else,baby,
I broke up all inside
And it looks like
I'm never gonna fall in love again
That's why I'm a-singin'it
Fall in love,no,I'm never gonna fall in love
Please don't make me
Fall in love again.
 

Аз никога вече няма да се влюбя отново  *    Том Джоунс *

Толкова пъти се влюбвах.
Мислех, че съм наясно.
Но ти постъпи много лошо.
Този път не бих го понесъл.
И ми се струва,
че аз никога вече няма да се влюбя
отново.
Всички неща, които чувах за теб,
мислех, че са само лъжи.
Но когато те заварих
в прегръдките му,
бях смазан и съкрушен
и можах само  да заплача.
И сега зная, че
аз никога вече няма да се влюбя,
не, не, няма да се влюбя,
искам да кажа - отново.
Така лесно ти дадох сърцето си,
захвърлих настрана гордостта си,
но ако в някой друг
се влюбиш, скъпа,
това съвсем ще ме пречупи.
Затова си признавам -
аз никога вече няма да се влюбя,
не, не, няма да се влюбя.
Моля те, не ме карай
да се влюбя отново.
 

 
tom jones - i'll never fall in love again (http://www.youtube.com/watch?v=lwrOtXA-S1o#normal)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Август 23, 2009, 09:48:11 pm
НЕ БИХ ЖЕЛАЛ ДА ПУКНА
 
Не бих желал да пукна,
преди да съм видял
онези черни кучета,
които спят без сън,
маймуните от тропика
със задника им гол
и сребърните паяци,
изпридащи гнездо.
Не бих желал да пукна,
преди да съм разбрал
дали монета не е
фалшивата луна,
дали умира слънцето,
сезоните дали
наистина са четири.
Не искам аз да пукна,
преди да съм успял
да премина в рокля
през целия Париж,
без да съм надникнал
в най-калните канали
и без да съм натикал
там срамния си срам.
Не бих желал да пукна,
преди да опозная
проказата и всички
онези лоши болести,
онези седем болести …
Не ме е страх от нищо –
от зло и от добро,
ако, ако, ако
познавам ги отблизо.
Не искам да оставя
което ми харесва,
което аз ценя,
което аз познавам –
моретата зелени,
където водорасли
валсират със вълните
по плаващия пясък.
Не искам да забравя
поляните през юни,
земята как се пука
и мириса на бор.
Не бих желал да пукна
без устните на тази,
която съм обичал,
красавицата моя,
прекрасното мече,
прекрасната Урсула.
Не бих желал да пукна,
преди да съм целунал
измитото и тяло
със устни и очи.
Не казвам нещо друго,
ще бъде неприлично,
не искам да умирам,
преди да са открили
за всички вечни рози
и ден от две минути,
морето в планината
и края на смъртта.
И веселите вестници,
щастливите деца
и още толкова неща,
които спят в главите
на разни инженери,
на разни градинари,
на разни демократи,
на разни урбанисти
и умни философи …
Има толкова за виждане,
за виждане, за чуване
и толкова за чакане,
за търсене във тъмното,
но аз съзирам края
как пъпли и настъпва
с муцуната си жаба,
ръцете си разтваря
към мен, за да ме сграбчи,
госпожи, господа,
не бих желал да пукна,
преди да съм опитал
вкуса на моя страх,
най-силния на вкус,
не бих желал да пукна,
преди аз сам да вкуся
вкуса на свойта смърт.


БОРИС ВИАН


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Август 23, 2009, 10:39:37 pm
ГОЛЯМОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ

На Брьоно

Прагът на безсмъртието
Е много висок, от камък и зеленина.
Човек не би усетил как го преминава,
Но чува от другата страна
Ята
От птици без крила, без кръв.
Надаваха предсмъртни викове …

БОРИС ВИАН


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Август 23, 2009, 10:45:24 pm
ТЕ РАЗБИВАТ СВЕТА
 
Те разбиват света
на парчета безброй.
Те разбиват света
с тежък чук и пробой.
Но какво от това,
Но какво от това.
Има нещо за мен
от разбития ден.
Аз обичам света,
имам синьо перо,
имам пясъчен път
и врабченце добро.
Имам капка любов,
стръкче жива трева
и щурец-божество,
и сълза от роса.
Нека чупят света
на парчета безброй.
Имам много неща,
този свят е и мой.
Имам въздух за миг,
тънка струя живот
и в окото – светлик,
и ветрец, и листо.
И дори, и дори
да ме хвърлят в затвор,
все ще има за мен
свобода и простор.
Ще обичам аз пак
и килийния зид,
също – прангите с кръв
от затворник убит,
неудобния нар,
този сламеник стар
и лъчите от прах,
и шпионката – да,
ще обичам дори
и онези слуги,
дето водят ме вън,
за да видя пак цвят,
за да видя пак цвят.
Ще обичам дори
двете дълги греди
със триъгълен нож
и стражите в черно.
Ще обичам дори
коша, пълен със трици,
дето падат глави
на поети, войници.
Аз обичам света
и ми стига това:
стръкче синя трева,
малка капка роса
и страхливо врабче.
Те разбиват света
с тежки чукове, но
пак остава за мен
и за теб, сърце.

БОРИС ВИАН



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Джоли в Август 24, 2009, 03:49:32 pm
СЪБУДИ МЕ !!!
Помниш ли коя съм аз?
Помниш ли,
ти, който не спиш...
но идваш в стъпките на нощта...?
Ти, който бдиш...
ще можеш ли да отвориш
вековните врати на спомените...
и да тръгнеш
в аромата на северните кремове...?
Можеш ли да стигнеш
на чувствата до корените,
когато
в мен нахлуват внезапни видения...?
Да, в мен препускат коне...
но можеш ли да си хванеш един...
или поне
да си мисъл от белия крин,
донесъл букет от надежда...
Ето как съдбата нарежда...
оглежда... подрежда...
гласa ти в сърцето ми вплита...
следите незнайни разчита...
и с ревност душата ти пита:
Огънят на миналото
можеш ли да прекосиш...
и да докоснеш с пръсти
пламъците неизтрити...
във океана на душите да се потопиш...
и да подреждаш
всички тайни скрити...?
Не събуждат ли сълзите ти
стъпките на нощта...?
Кой си ти,
който идваш с утрото на деня...
и ме повеждаш сред градина от спомени...
сред картина от сън...?
Ето, тичам навън...
и ние сме като листа отронени
в най-дълбоките капки на Любовта...
Кой събуди играта в съня?
Кой си ти? - душата ми пита...
Помниш ли коя съм аз
и защо вечно скитам...?
Помниш ли
или ме превземаш...?
Защото музиката е неземна...
защото в сенките
играят светлосенките...
защото...
Ти, който не спиш - намери ме...!
Ти, който бдиш - събуди ме...!
 


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Септември 01, 2009, 07:38:10 pm
ГАРВАНЪТ


В полунощ седях приведен, отегчен, отчаян, бледен
над забравено познание - том със тайнствени слова.
Тъмен сън ме скри дълбоко, ала тихичко похлопа,
някой тихичко потропа на самотната врата.
"Гост - прошепнах, - вън похлопа на самотната врата.
                      Закъснял е вечерта."

Ах, аз помня много ясно на декември злия блясък,
върху пода как проблясва в пепел призрачна жарта.
Чаках утрото притихнал, взрян във книгата, опитвах
да прикрия, но не стихва тиха по Линор скръбта.
С името Линор дарена, тази, що е лъч в скръбта,
                      взе без име Вечността.

Лек, копринен шум донесе тежка пурпурна завеса.
Вля се, впи се в мене ужас, непочувстван досега.
Аз в сърцето си изгарях, но не спирах да повтарям:
"Гостенин е. Настоява той пред моята врата.
Късен гост е. Настоява той пред моята врата.
                      Закъснял е вечерта".

Но душата ми укрепна и решително изрекох:
"Сър или Мадам, простете, моля ви, ако греша.
Бях заспал така дълбоко, ала тихичко потропа,
тъй внимателно похлопа на вратата ми ръка.
На часа ще ви отворя и ще ви подам ръка!"
                      Вън ме срещна вечерта.

Ужасèн се взирах дълго, със съмнения изпълнен,
че сънувам сън мъртвешки, несънуван досега.
Знак ми даде тишината и в покоя непонятен
промълвих "Линор!", но мракът ме отпрати в самота.
Ехото "Линор!" отвърна и предрече самота.
                      Бе пустиня вечерта.

Тялото ми - трескав огън - стаята прие отново.
Чух похлопването властно, не тъй както досега.
По прозореца навярно нещо тропа непрестанно.
Нека видя този странник. Тайната да разбера.
Нека се смири сърцето. Тайната да разбера.
                      Вятърът и вечерта.

Разгневен, свалих капака от прозореца и сякаш
дързък порив тук изпрати Гарванът от древността.
Въздуха изпълни с плясък, без поклон влетя и кацна
със осанка благородна той на моята врата.
Върху бюста на Палада над самотната врата.
                      Стихна после с вечерта.

И внезапно тази птица в мен усмивка предизвика
с важния си вид и черни абаносови пера.
"Въпреки че си проскубан, зная, че си смел и ужас
на Плутон от бреговете носиш, птицо на Нощта.
Как е знатното ти име край реката на Нощта?"
                      Той изрече: "Вечността!"

Бях учуден и ме стресна отговорът неуместен.
Беше толкова безсмислен и неловък при това,
тъй като - се съгласете! - че не ви се случва често
чест да ви окаже птица върху вашата врата.
Птица или звяр окаян върху вашата врата
                      с име като Вечността.

Ала Гарванът, притихнал, от местото си не литна,
само с дума изповядал здрача в своята душа.
Повече не се обади и перо не трепна даже.
Плахо аз успях да кажа: "Няма никой у дома!
Ще си тръгне със мечтите утре сутрин от дома."
                      Той изрече: "Вечността!"

"Отговорът беше кратък - си помислих. - Вероятно
е единствното слово, произнасяно в беда.
Господарят му, обречен на страданията вечни,
с отчаяние на грешник е повтарял все това.
И надеждата си светла е погребал след това
                      в припева на Вечността.

Гостенина наблюдавах и с усмивка разгадавах,
а креслото си преместих срещу моята врата,
за да проследя по-лесно всички митове известни
и на птицата зловеща тайната да разбера.
Тайната на тази странна птица аз да разбера.
                      Смисълът на Вечността.

Бях изпълнен със догадки, нито звук не произнасях,
а на Гарвана очите ме горяха вдън душа.
И седях замислен дълго - в кадифен покой обгърнат -
на креслото си безмълвен под неясна светлина.
Чий покой в кресло безмълвно, под неясна светлина,
                      тя докосва - Вечността?

Въздухът бе плът нетленна, сред ухания неземни
долових на серафими стъпчиците да звънят.
"Бог утеха ти дарява. Чаша призрачна забрава,
клетнико, Линор тогава ще е спомен за света.
Пий до дъно и тогава ще презре Линор света.
                      Той изрече: "Вечността!"

"Пророк? Изчадие на ада? Спри, птицо или дявол!
Бурята ли те изхвърли изтощен тук на брега?
Тъжен жрец на Сатаната сред руините изпратен
в дом, където Ужас властва както в Галаад смъртта.
Позволи ми да узная, болка помни ли смъртта?"
                      Той изрече: "Вечността!"

"Пророк? Изчадие на ада? Спри, птицо или дявол!
Бог един са небесата и за двама ни съдба.
Там, в градините далечни, моят дух дали ще срещне
с името Линор дарена тази, що е лъч в скръбта,
ангелите, що дариха с името Линор в скръбта.
                      Той изрече: "Вечността!"

Знак да бъде за раздяла тази дума, черен дявол.
Връщай се отново в мрака, на Плутона там в нощта.
Тук перо да не остава от лъжливата ти слава.
Остави ми самотата - вън от моята врата.
Клюн изтръгвай от сърцето, сянката - от таз врата.
                      Той изрече: "Вечността!"

И не трепна, и не литна, и стои все още стихнал
Гарванът върху Палада над самотната врата.
Като в сън потънал черен демонът на мрака древен
сянката си хвърля сведен върху моята душа.
Няма повече да види утро моята душа.
                      Блясък нямa вечността.

Едгар Алън По


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blackie в Септември 01, 2009, 07:50:32 pm
Песен

Робърт Бърнс

Днес е тук, утре там - няма спиране, Вили.
Днес е тук, утре там - все така, ден за ден.
О, ела и кажи, ти мой скитнико мили,
че си същия ти, че не си променен.

Зимен вятър над нас от морето повея.
Изпровождах те аз на брега този ден.
Вече пролет дойде: той ще дойде със нея -
иде тя за леса, иде Вили за мен.

Обуздай, о, море, свойта кипнала пяна!
Ах, как страшно бучиш в тая черна тъма!
Успокой своя танц, о, вълна разлюляна,
понеси, ветре мой, моя скитник дома.

Но за мен, ако той е забравил,
нека нивга не спре твоят яростен вой.
Надалече от мен той в морето да плава,
а пък аз да умра с мисълта, че е мой.

Днес е тук, утре там - няма спиране, Вили.
Днес е тук, утре там - все така, ден за ден.
О, ела и кажи, ти мой скитнико мили,
че си същия ти, че не си променен.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Септември 02, 2009, 07:43:20 pm
ЗЛАТНА ПРИКАЗКА
Недялко Йорданов

На ръба на последната нощ
и последния ден ... Срещу края...
Аз те хванах - отчаян и лош.
И какво да направя?..Не зная.

Златна...Златна...Потрепваш едва.
Неочаквано. Невероятно.
Ах, как искаш - зная това -
да те пусна в реката обратно.

Ти си моят внезапен шанс.
Вик от болка. Кълбо от сложност.
Три желания във аванс.
Три пароли за невъзможност.

Ти! От мрежата ми излез!
Всъщност тази е твоята орис.
Мой последен прекрасен жест
без претенции и без корист.

Отиди си... Дишай . Живей.
Ето - вече спокойно плуваш.
Моя приказке златна, здравей!
Уверих се, че съществуваш.


ЗЛАТНА ПРИКАЗКА- Недялко Йорданов (http://vbox7.com/play:fc38da7e&r=emb)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Джоли в Септември 03, 2009, 11:56:00 am
От „истини“ не можем да прогледнем !
(Дневникът на един луд)
   
От „истини“ не можем да прогледнем.
Наивни сме с невинност на деца.
Но този свят с илюзии беседва,
че луди са такива като нас.,
които са прозрели, че светът
е истинска заблуда -
разклатен, лицемерен параван.
 
Но цял живот не взимаме решение
и рая си не можем да делим.
От дявола си просим опрощение -
той грехове изтрива като дим.
Хей, време е да стъпим на земята
и да отворим слепите очи -
във ада сме. А тъй ни е познато…
 
Но Господ е за лудите души.
Че дявола ни обещава блясък,
а Свети Петър бравата заключва.
Грехът е добродетел на земята
и Библията вече ни е скучна…
Но някой ден във бързане поели
ще спрем на края, нейде по ръба.
 
Ще видим, че във ада сме живели,
ще хлопаме на чуждата врата.
И може би тогава ще ни чуе
един универсален бог
и правото на избор ще събуди
в душите ни, поели към възторг:
“Избирай днес – криле или каторга.
 
Сега се мериш с вечност или свят.
И в двата случая завършваш в…морга.
Във втория и жив ще те дерат”…

 


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Септември 03, 2009, 04:58:14 pm
СВЯТ ОТ СНЯГ И ЛЕД


Кенет Уайт

Достигнал тази точка
на очевидна белота
тука между планините
студът е моят елемент
и ме обкръжава с вечност

достигнал тази точка
високо сред небитие
където всяко "аз" изгубва смисъл
където всеки сред екстаз
е сам със свойта самота

да си пръсна ли главата?


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Септември 03, 2009, 06:12:03 pm
Душа назаем

Колко дълго мълчах, примирен и окаян,
от притворство и страх или просто отчаян!
Аз вървях като сляп, аз живях на земята
за единия хляб, за едната заплата.

Колко късно, уви, се досеща човека,
че със него върви и душата му лека.
Че със него и тя ту се радва, ту страда,
че от всички неща земен дял й се пада.

Че по краткия път всеки нерв, всяка вена
някой ден ще умрат, тя ще бъде спасена!
И свободна от плен, ще ме търси навярно,
но, обречен на тлен, аз ще липсвам коварно.

А във бъдните дни тя едничка обаче
ще изкупва вини, ще се вайка и плаче
за живота ми – цял в пустотата огромна.
Че все пак съм живял само тя ще си спомня.

Под гранита студен, под пръстта, под тревата
ще се връща при мен на задушница свята.
Ще се плисне вино и тамян ще ухае.
В този миг тя дано вместо мен се покае...

Моя страдна душа, взета сякаш назаем,
със едно се теша, че не ще се познаем.
За какво съм ти аз, тъй греховно безбожен?

Ти си честният глас на света невъзможен,
моя луда мечта и любов, и прозрение,
надживяла смъртта и спасена от тление.

Ти едничка разбра, моя спътнице слаба –
от зора до зора, че се боря за хляба.
Че в позора нечут в който грозно живея,
аз се правя на луд, за да не полудея!

На живота свиреп плащах лихва жестока
и се криех от теб в неизвестна посока.
Опрости ми греха от годините прежни.
Подлостта и страха бяха в тях неизбежни.

Ти си мой благослов, моя свяст, мое име.
Във живота си нов със добро спомени ме!
А пък аз ще поспя под тревицата късна...
Щом на всички простя, може би ще възкръсна.

Атанас Цанков


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Септември 03, 2009, 10:42:30 pm
НЕБЕСНО ЖЪЛТО

Ние се мразим и се обичаме.
Ние сме жалки, но и комични.
Така различни , че си приличаме -
очарователно нелогични.

И ни е мътно, но сме си ясни:
с тази наша жестока нежност
сме застрашително безопасни
в  оптимистичната безнадеждност.

Светът е празен, когато пълен
е с гласовете ни мълчаливи.
Защо е плитък, щом е бездънен? -
защото щедро сме пестеливи.

И се ласкаем, но се обиждаме
с горчиво-гладки слова негласни,
за очи умоляващо- властни.

Горим във огън, от студ сковани.
Но кой не прати праведни в ада?
Макар виновни сме оправдани.
Сърцето пее, душата страда...

А ние с теб сме небесножълти,
а любовта- лимоненосиня.
Благословени или прокълнати....
Щастливи сме! Като лед в пустиня.

Илияна Тодорова


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Септември 03, 2009, 11:08:47 pm
                ТИ

Тук ли живееш, или си мираж,
имаш ли име- не носиш багаж,
колко години вървиш по света-
бяла магия, весталка в нощта.

Днес си земята, а утре небе,
към хребети здрачни протягаш ръце,
пиеш от облаци, спиш във трева,
дишаш, от вятъра в твойта коса.

Днес ти си пламък, а утре си лед,
гледаш в очите си призрака блед,
в гибелни пропасти спускаш снага-
за да откъснеш най- нежни цветя.

Днес ти си вещица, утре си храм,
бягаш от обич, а търсиш я с плам.
Губиш се, падаш и ставаш, зовеш-
знаеш ли, или не знаеш, в какво се кълнеш.

Днес ти си ден, но очакваш нощта,
в жертвени клади изгаряш сама,
молиш се в тътен от сива мъгла,
после възкръсваш за нова зора.

Днес ти си песен, превърната в стон,
рееш се в спомени...Имаш ли дом?
Плачеш в потоци от бисерен звън..
Виждаш ли пътя си в тихия сън?..

Може би грешна- безкрайно добра,
днес ти си себе си- своя съдба.
Утре ще бъдеш ли, има ли те?
Може ли някой да те призове?...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Септември 05, 2009, 11:30:54 am
ПРИЗНАНИЕ
   
Добър вечер! Как си, лястовице бяла,
в този още недописан ден?
Ти стоиш - изтръпнала и онемяла,
не очакваше да видиш мен.

Господи! Та ти си още същата,
както и в онези ненаситни дни,
в онзи танц с душата ти, насъщната,
който всички цветове взриви!

Няма ли да ме поканиш? Чакам вести.
Още ли си с твоето момче?
Аз се влюбвах - може би безсрамно често,
но така ми беше по-добре.

Тичах след принцеси минзухарени
и разбрах от срещите безброй,
че жените други са създадени
само за да ме направят Твой!



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: vrab4e в Септември 06, 2009, 12:48:24 pm
Ай ем българче

Ай ем българче. Обичам
наште маунтинс зелени.
Българче да се наричам -
ит из фърстли джой фор мене.

Ай ем българче. Фром Кричим.
Днес ай лив ин Саут Дакота.
Тук май мадър енд май чичо
правят мъни в бизнес готин.

С ТИРА-а чичов отпътувах
на петнайсет, сиреч - фифтийн.
Моят чичо с гърлс търгува,
мадър бачка в клуб фор стриптийз.

Бът ай българче оставам,
по душа, сърце енд боди.
Невър няма да забравя
брадърс Кирил и Методи.
Май народ из вери древен!
Май народ из вери твърд!
Ай ем българче. Форевър.
Чак до финиш ъф ъ уърлд.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Септември 07, 2009, 01:31:06 pm
Ти

Ти си на моята победа горчивото,
Ти си сълзата неканена.
Ти си чувството, дето все не откривам,
Ти си солчицата в раната.

Ти си дрехата, дето най ми отива.
Ти си обетът неискан.
Ти си камъкът, хвърлен в моята нива
Ти си стихът ненаписан..

Ти си копнежа, все разпиляван.
Ти си утехата в мрака.
Ти си грешката, която прощавам.
Ти си мечтата нечакана.

Ти си мой демоничен спасител.
Ти си лъжата безсрамна.
Ти си най-жестоката моя истина.
Ти си мехлемът за рани.

Ти си ми всичко, което без рими
в живота веднъж се изрича,
всъщност исках да кажа, прости ми,
че те обичам.

Нели Димитрова


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Септември 07, 2009, 01:34:23 pm
Пробуждане


Изгребана от длани и очи,
от думи и от погледи ранена,
в света на полуделите щурци,
завръщам се сама и уморена.

В тревата, овлажнена от любов,
звезди свалени, бавно помътняват,
луната остри бледия си рог
и мъчи се в нощта да ме удави…

По дланите ми с тънки пипалца
калинки тайни пътища чертаят,
попива във очите ми съня
и спуска се по вените във тялото.

А вятърът ме буди сутринта
и ме напръсква със сълза на птица.
И ми прошепва, че накрай света
ме чака някой, който ме обича.



Нели Димитрова



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Септември 07, 2009, 01:36:41 pm
Същност


И колкото да бягаме във мислите
във търсене на вечността нелепа
земята ще ни приласкае хищно,
преди да сме намерили утеха…

И няма с час един да стигне времето.
Секунда някаква ще липсва само
преди да сме достигнали прозрение.
А после… после вече ще ни няма.

След нас ще избуяват само спомени
и в тях душите ни ще се завръщат
непримирени, скръбни и бездомни
да търсят нереалната си същност.


Нели Димитрова


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Джоли в Септември 07, 2009, 05:51:32 pm
 
ДОБРОТА - Петя Дубарова


     Понякога съм толкова добра,
   че цялата изтръпвам и боли ме.
   И вените ми, сплетени в гора,
   ми търсят ново, благородно име.
   
   Понякога съм толкова добра!...
   И скрива ме във коша си чемшира
   на двора. Неизмислена игра
   ме търси и ръцете ми намира!
   
   Понякога съм светла като мед.
   Тогава светли устни ме обичат.
   Понякога съм златен слънчоглед,
   красив като главата на момиче.
   
   Понякога съм бяла и добра.
   Как рядко ми се случва да съм бяла!
   Тогава искам сън да подаря
   на всекиго. И свойта обич цяла
   
   да счупя на парченца от стъкло,
   да пръсна и добри ръце да сгрея.
   И дала сок на нечие стъбло,
   да пазя свойта тайна, че живея!
                           


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Септември 07, 2009, 08:44:26 pm
МАКОВЕ ПРЕЗ ОКТОМВРИ


Дори слънчевите облаци тази сутрин не могат да образуват
такива воали,
нито жената в линейката,
чието червено сърце разцъфва през палтото й така поразително -

подарък, любовен подарък,
крайно нежелан
от едно небе

бледно и пламенно
запалващо въглеродните си моноокиси, от очи,
замъглени до слепота под бомбетата.

О, Боже, какво съм,
че тези закъснели устни трябва с плач да се отворят
в гора от мраз, в зора от метличини.


Силвия Плат


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Септември 07, 2009, 08:48:29 pm
БРЯСТ

На Рут Фейнлайт*

Познавам дъното, казва тя. Познавам го с огромния си отвесен
корен
Ти от това се страхуваш.
Аз не се страхувам - била съм там.

Морето ли е шумът, който чуваш в мен,
неговите недоволства?
Или гласът на нищото, който беше лудостта ти?

Любовта е сянка.
Как лежиш и плачеш след нея.
Чуй - ето копитата й - избягала е, като жребец.

Цяла нощ ще препускам така, устремено,
докато главата ти стане на камък, възглавницата ти малка
морава.
Отеквайки, отеквайки.

Или да ти донеса звука на отровите?
Тази огромна тишина е дъжд сега.
А това е плодът му - тенекиенобял, като арсеник.

Изстрадах зверствата на залезите.
Обгорени до корен,
червените ми влакънца пламтят и не помръдват, една ръка от
жици.

Сега се разпадам на парчета, които политат наоколо като трески.
Вятър от такава ярост
няма да допусне свидетели - трябва да крещя.

Луната, също, е безмилостна - ще ме влачи
жестоко, оставайки без успех.
Сиянието й ме поразява. Или може би аз съм я уловила.

Ще я пусна да си ходи. Ще я пусна да си ходи.
Смалена и плоска, като след основна операция.
Как лошите ти сънища ме обладават и даряват.

Обитава ме вик.
Вечер той излита
като търси, с кукичките си, нещо, което да обича.

Ужасена съм от това тъмно същество,
което спи в мен;
цял ден усещам леките му, пухести премятания, злобата му.

Облаци минават и се разпръскват.
Нима това са лицата на любовта, тези бледи безвъзвратности?
И за това ли тревожа сърцето си?

Неспособна съм на повече знание.
Какво е това, това лице
така убийствено в примката от клони? -

Неговата змийско-отровна целувка.
Тя вкаменява волята. Това са усамотените, бавни грешки,
Които убиват, които убиват, които убиват.

* Рут Фейнлайт е американска поетеса, която живее в Англия. Съпруга е на Алън Силитоу.


Силвия Плат


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Септември 07, 2009, 08:51:29 pm
ОГЛЕДАЛО


Аз съм сребърна и точна. Без пристрастия.
Попадне ли ми нещо, глътвам го
каквото е - не ме помътва ни омраза, ни любов.
Не съм жестока. Достоверна съм -
око на малък бог, четириъгълно.
Вторачила съм се в отсрещната стена.
камъни.
Просто не виждам къде бих могла да отида.

Луната не е врата. Тя е всъщност лице -
като кокалче бяло, съвсем разтревожено.
Тя влачи морето подире си като черно деяние,
устата й - нямо, отчаяно "О". Аз живея тук.
В неделя камбаните стрясват двукратно небето -
Възкресение, утвърдено от осем огромни езика.
Накрая те всички трезво кънтят имената си.

Тисът сочи нагоре. Той има готическа форма.
Очите се вдигат след него и срещат луната.
Тя е моята майка. Не е тъй добра като Дева Мария.
От сините й одежди излитат прилепчета и сови.
О, добротата - да можех да вярвам в нея,
в светото лице, омекотено от свещите,
свело, към мен специално, кротките си очи.

Аз падам отдавна. Облаци разцъфтяват -
сини, мистични - над ситните звездни лица.
В църквата всички светци ще са сини,
ще плават на нежните си нозе над студените пейки,
с лица и длани втвърдени от святост.
Луната не вижда това. Тя е дива, плешива,
а тисът вещае не друго, а мрак - мрак и мълчание.



Силвия Плат


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Септември 08, 2009, 11:34:25 pm
Жажда за обич

В едно магазинче, в един безистен
върху вратата, на лист закрепен
беше написана кратка обява:
"Жажда за обич тук се продава".
Поогледах се - никой не спира.
Жажда за обич се не котира,
както оказваше се тъдява,
а се котира жажда за слава.
И загледан тъй в белия лист
в мене възникна въпрос напорист.
Жажда за обич се утолява
само с любов като жарава,
ала запитах се жажда за жажда
точно такава как се поражда?


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Phoebe_Buffay в Септември 20, 2009, 05:00:34 pm
                  ВЕЗНИ

Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш мълком във блюдата
на сърдечните везни
радостта - и първото страдание,
верността - и нейните въжа,
ласките - и първата досада,
клетвите - и първата лъжа.
Ще претегляш, ще сравняваш скритом
устните ми с нечия уста,
нечии очи - с очите ми,
силата - със нежността...
После ще объркаш всичко и наслуки
ще запълваш слепите блюда
ще поставиш любовта при скуката,
навика - при любовта...
Страшно ще ти е да се събудиш -
по-добре е да не спиш
да си идеш - ще ти бъде трудно,
да се върнеш - ще се унижиш.

Стефан Цанев


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blackie в Септември 23, 2009, 06:06:39 pm
ДЯВОЛСКО

Стрелките на отсрещния часовник
описват върху своя циферблат
дванайсетте кръга на моя ад
и жънат мойте часове отровни.


И аз лежа на дървения под
с коси от леден лепкав пот измокрени,
и аз умирам в стаята под покрива
тъй близко до самия небосвод.


А долу преминават автомобили,
трамваи като ветрове фучат
и смехове и крясъци звучат,
и тътнат кръчмите и публичните домове.


И за да заглуша във себе си скръбта,
понякога аз сядам на прозореца
и яростно оттам замервам хората
със пръст от старите саксии без цветя.


О, аз разбирам: този весел свят
със мене и със мойта смърт не свършва;
аз съм една ненужна жалка мърша
и мога ли да бъда техен брат?


Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко: моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Септември 23, 2009, 09:28:10 pm
Сделка с дявола

Омая ме със поглед нежен
в очите ти аз дявола съзрях
отнел ми и последната надежда
за истинска и тиха самота.
Сега в съня ми ти нахлуваш
крадеш по мъничко от мен.
Не е любов, а истинско безумие
събудил демона у мен.

Ти сделка, дяволе, със мене сключи,
обречена съм аз на теб във вечността.
От устните ми знам че искаш ти да вкусиш,
плътта ми огън е за теб сега.
Сгрешихме, но грехът е сладък.
И знам, че в ада ще горим,
но дяволе, сега на страстите ти аз те подчинявам,
не ме обичай, само с мене остани!


 Гергана Георгиева


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blackie в Септември 23, 2009, 11:59:53 pm
Къде ли крие се душата ми?

Къде ли крие се душата ми

(стъписана, нещастна, мъжка,
несподелено влюбена
в жена далечна някъде в Колумбия,
“тогава”, “там”, и “някога”,
и “може би”,
и вече “никога”)

докато тялото ми

(похотливо, заслепено, оздравяло,
жилаво, нетърпеливо,
“сега”, и “тук”, и без остатък,
без “някъде”, без “може би”)

превръща се на свирка, флейта, цугтромбон
за виртуозните солистки от Одесос,
обсажадали го търпеливо три години...

И кой ли пише този стих,
щом тялото е сексуален роб,
а пък душата е любовен емигрант?


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: embrace в Септември 25, 2009, 04:03:36 am
Иначе


Иначе съм добре, чакам те,
но нали се случва само това.
Имам достатъчно неща за вършене,
а тая земя не е била никога страна на любовта.
 
Иначе съм добре. Не съм ли ти казвала,
че само твоята прегръдка има
извивките на моето желание.
И че това понякога трае цял живот.
 
Иначе съм добре, нали от всички начини
можах да избера този.
Няма да позволя на живота си
да спре там, където те няма.
 
Нали можем за малко да възпираме
студения вятър.
Иначе съм добре, чакам те
с изпръхнало сърце.

Екатерина Йосифова


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Септември 26, 2009, 11:23:45 am
Арго на свелината

"Ще ти дам една кожа , през която
хората ще те виждат отвътре. И да нямаш
никакви тайни. Ти принадлежиш на всички.
Ти си само светлина."
О. Елитис



И бавно се отделяше плацентата
от мрак. Бе вик и плач в началото.
вселената създаде своя център.
Родилката земя отпусна тяло.
Росата няма никога да значи
за двама души толкова надежда -
и Майката и Младенеца плачат.
И хаосът, осмислен се подрежда.
Гръдта си млечна изгревът разголи
и светлината като кръв потече
и Го изпълни до премала с болка,
защото Го пронизваше със вечност.
Той беше предопределен да свети!
Той бе неповторим, той бе свободен!

И той пое с осанката на цвете,
но не по слънчев лъч -
по гол проводник.

Навлизаше - с огромната енергия,
която беше наследил от Майка си -
в света, където произвеждат серийно,
където чувстват и убиват масово,
където любовта, за да не куца,
е повечето дни четирикрака,
където самотата се лекува
дотолкова, доколкото и рака:
където обезобразяват Майка му -
гърдите й, очите й, недрата,
и тя по чудо още ражда тайнства
с машини за уран между бедрата си:
където има временно примирие
и някои мълчат благоразумно,
а други - от казана - претендират,
че са пауни, снесли пълнолуние...
От общия казан,пред който гладните
за супа и за правда се нареждат.
От общия казан, във който бавно
обезкостяват техните надежди...

Той - още потопен в една хармония,
със слънце около устата, викаше
в железните уши на милионите,
че този странен свят върви наникъде.
Говореше за доброта и истина,
за красота говореше, за братство
и мислеше, че като него мислят,
но повечето мислеха обратно.

Докато убеждаваше и спореше,
опрян върху изкуства и науки,
растеше в свойта сладка тиня корена
на глупостта, жестокостта и скуката .
И думите, понеже не излизаха
от неговото собствено страдание,
не носеха утеха или близост.
И пръстът си оставаше във раната.
И хората не искаха да вярват -
живееха в сънлива еднозначност.

Разбра, че да говориш не е дарба,
че ставаш смешен в своята прозрачност.
И той помръкна. С ясното съзнание,
че неговата светлина е чужда,
че неговите сетива и знания
с любов и труд отглеждаха ненужни
декоративни плодове, каквито
със хиляди изгниват по тържИщата
на думите. Да наторяват житото
на Словото. И да отидат в нищото.
Не бе се доверил на своя опит
и виждаше света ограничено,
тъй както жабата през телескопа
на кладенеца гледа на вселената...

Но, Майчице, той чувстваше във образи!

Опипваше ги, дишаше ги, виждаше
единството, абсурдните им сглобки
от цвят и твърдост, форма и подвижност...
Изгубваше се и се преоткриваше
потапяше се хищно, без остатък
и на студа в прозрачната коприва
и в обривите нежни на росата,
на агнето с кръвта димеше зиме,
беснееше напролет с ветровете,
изплезваше се с белите езици
на водопадите към върховете...

Не е ли вече жител на планетата
на скуката, населена с мизерни
движения на мисълта и с клетви,
че утре няма да е като вчера?...

Викът му се разнесе над полетата
над океани, планини и здания
с единственото - маичице! - което
изричаме на болката в капаните.

И Тя го осени. И той потъна
във себе си, в плътта си се разтвори.
Тя - Майка му, природата, бездънната-
отвън и вътре в него проговори.:
"Не утолих глада и твойта жажда
Дойде часът и вече осъзнаваш,
че аз съм те родила за да раждаш,
създала съм те, за да ме създаваш.
Не са като на другите очите ти
и кожата ти свети някак странно...
И аз, която притежавам Всичкото,
полагам го в нозете ти Избранико!
Разнищвай го на звуци и на образи,
спасявай го по невъзможни принципи -
създавай свят по образ и подобие
над себе си. И той ще е единствен.
Единственото твое оправдание,
че тук си дишал, разсъждавал, чувствал!
Ще вярват в твойте радост и страдание,
ако повярват в твоето изкуство"

И му изми очите със росата.
И той прогледна - не! - и той Усети
безкрайната игра на чудесата
в околното, от себе си обзето.

Природата - зелена класна стая,
а синьото небе - дъска за писане...
Уплашен ли е бил или замаян?
Какво ли в тези мигове е мислил?
Какви ли тебешири са му трябвали,
какъв ли ръст! - за да достига всичко?
Звезди върху него вместо ябълки
са падали - да мисли по-различно?

Или това са само светли мигове
в живота му по кучешки орисан?
Или това са обичайни митове,
с които суетата го дописва?
а може би пред чашата със вино
той е проклинал дарбата си трижди -
било му е и болно, и обидно,
че той е сляп, а другите не виждат,
че не сред идиличните картини,
а в тъмното мазе на обществото
си е измислял вишни и царкини,
защото са му липсвали в живота?
И потопен в мастилото на здрача,
след толкоз рани и стихокървене,
е искал сам да провери с бръснача
дали все още има кръв по вените?
Или от слава и от власт прикоткан,
се е превърнал в злобно прилагателно
и са се заобичали с живота
подобно змии - страшно и трогателно?
Или след някой сит на скука празник
се е събудил чужд и безразличен
и е усетил, че е сам и празен,
че в пръстите му няма електричество,
че спомен са сезоните на тръпките
и котви и платна са вече спуснати,
че думите с потайни миши стъпки
красивия му кораб са напуснали,
че Словото и той се гледат умно,
като след дълъг брак - със уважение,
и всякое посягане към думите
ще води до взаимно унижение.
И оня страх родителски от чувството,
че надживяваш своите творения
и че изпращаш в ада на изкуството
невръстни мисли, чувства, построения...
Защо сега да ровим потеклото
на неговата светлокожа раса -
сега, когато трябва да работи,
сега, когато трябва да се радва?
Сега, когато корабите снажни
на Словото с безкрайното се срещат -
защо да правим остров за прокажени
от неговите страхове и грешки?
За да заселим в този свят на раните
и здравото му чувство за нещата ли?...
Под сметките на свойте биографии
поетът ще постави сам чертата
на хоризонта. И ще отпътува
да търси пристани за светлината.
Над златното й руно ще будува,
под сребърната завист на луната.

Добромир Тонев


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Септември 26, 2009, 09:50:49 pm
     Мъртво съвършенство

Едва ли би могъл да бъдеш воин,
защо ли се опитваш да си рицар?
Светът ти е един утъпкан строй,
по-сив и от стените на тъмница.

Денят ти е в минути подреден
изрядно, като дрехи в гардероба.
Свободен се наричаш, а си в плен
на дребни предразсъдъци и злоба.

Какво си всъщност - кукла на конци
в ръката на изискана превзетост.
Ни воля, нито пламък в теб личи
и нямаш смях, а маска на лицето.

А в свойто превъзходство убеден,
проклинаш тайно всеки луд мечтател,
богат с душа, с другари, с топъл ден...
Ти само от учтивост си приятел.

 Не се кълни, че бил си съвършен,
че с теб да се общува е блаженство...
Върви си. Нямаш работа при мен.
Не ми е нужно мъртво съвършенство.
 


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Септември 26, 2009, 10:06:51 pm
      Игра за куражлии

Отново ли се сърдиш на света?
Виновен ли е той, че не познаваш
стремежите си, своята душа
и миналите грешки не признаваш.

Отчайваш се от дребните неща,
разкъсваш се от хиляди тревоги
и виждаш не приятелска ръка,
а чаша, пълна с лепкава отрова.

Във себе си се вгледай. Тук. Сега.
Това не е измислена магия.
Каква е всъщност твоята мечта?
Инсайтът е игра за куражлии...

Не се отказвай. Знам, че ще боли.
Прозренията искат си цената.
По-лесно ти е бягството, нали?
Тогава... затвори отвън вратата.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Септември 27, 2009, 01:15:39 am
Била съм сън....
Но те докоснах.
Истински.
И тялото ти още тръпне.
От възторг.
Не ме търси.
Не съществувам никъде-
за теб създадох
най-вълшебната любов.

Сънувай ме,
на глътки, тихо,
откривай ме
във най-дълбокия си вик,
докосвай всяка моя мисъл
и не събуждай утрото,
красиво е...

А после...
разкъсай на парчета този миг.

И от парчетата вземи усмивка,
взриви покоя на света,
хвани разплакания дъх на времето-
то да избяга не успя,
забравило очите си по мене-
родената в небесната сълза.

... Не ме търси !
Не съществувам никъде -
освен в непозволените ти мисли...
Сънувай ме понякога -
копнежна и създадена
от първата въздишка на земята
по залеза
и тръпнещия вятър...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Септември 27, 2009, 01:22:13 am
Знам, че съм луда и непоносима
и съвсем не в тон с мъжките ви желания-
непредсказуемо искрена, непокорно различна,
уж отзивчива, но трудно смилаема.

Смело пресичам пътеките ваши
без правила и упътващи знаци.
Бродя в душите ви и търся коя съм,
не предупреждавам и изконно ви плаша.

Навреме ли идвам? Какво е времето-
Вселената диша съкровени желания...
Навреме ли тръгвам? Защо е времето-
част от мен завинаги ще остане....

И ако някой ден все пак открия
един само, който без мен ще е сам,
ще зная, че всичката жива магия
съм носила в себе си този миг да създам.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Октомври 01, 2009, 06:14:29 pm
Пейо Яворов
ПЕСЕН НА ПЕСЕНТА МИ

 

Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна,
с наведена глава -
при мене, тук, в самотност неприветна.
Надире не поглеждай с тъмните слова
на уплах и тревога -
аз всичко знам. . .
Но знай и ти умряха там
и дявола и бога.
Ела при мен. Ела у мен. Кажи ми
къде не беше ти, къде не бях
подире ти и аз?
Зигзаги вред неуловими. . .
Къде от ревност не горях
и в летен зной и в зимен мраз?

На труженик ли дрипав, гладно бледен,
в прихлупената изба ти не бе -
и него ли, кажи, не лъга, беден,
за празник, въздух и небе?
В полето ли при селянина груби
не беше ти,
край него дни ли не изгуби,
сама осмяла своите мечти?

Из дебрите на тъмните балкани -
посестрима хайдушка - и над гроб
ти сълзи ли не рони, великани
оплакваща наравно с жалък роб?
И пред развратница ли с просешка боязън
за поглед и усмивка не рида,
и пред невинността ли думи на съблазън
безсрамно ти не шепна,
                                    без срам остала навсегда!

И ето че се връщаш уморена,
наплашена, отвърната, сломена.
. . .Уста пиянски не едни
в устата ти рубинови се впиха.
Ръце нечисти през ония дни
разплитаха, заплитаха, мърсиха
коприната на твоята коса.
В кървавите на кръвник обятия
нима веднъж се ти превива?
Разврата ли не чух невинността ти да осмива,
и невинността да те обсипва
                                       с хули и проклятия?

И ето че се връщаш уморена,
наплашена, отвърната, сломена.
Надире не поглеждай - няма жив
на мъртъвците сред тълпата:
едни остаха там
безплътни призраци, едвам
съзирани през тишината
на спомена мъглив.

Разбойник същ, подире ти вървях
и мислех аз:
                   какво тя мрази и обича?
Безсилен в ревност, силен в злобата си бях
и питах аз:
                   какво я лъсти и увлича?
Гласа ти вредом стъпките ми заглуши.
Претърсвах аз,
                       претърсвах ги тогаз -
на миг пленените души.

Напразно търсих истина у тях,
създадени в лъжа и грях.
Напразно дирих и лъжата -
бог на вселената, душа в душата.
Страдание! Едно страдание безлично
жалко, безразлично,
там негде по средата
на истината и лъжата. . .

И ей ме днес: погледай, връх е - самота.
И ти се върна, моя красота!
Че няма зло, страдание, живот
вън от сърцето ми - кивот,
където пепелта лежи
на всички истини-лъжи.
Че няма дух и няма вещ
вън от гърдите мои - пещ
на живия вселенен плам,
на цялата вселена храм.

И ти се върна! - празник ден. . .
Ще дъхна аз и с кървав пламък
ще пламне тук дърво и камък.
Бъди при мен - бъди у мен. . .
Сред кървав пламък и през дим,
сред задух нетърпим,
небето в твоя поглед
          дивно ще се отражава.
Душа за него ще копней!
Ти него гледай и ми пей
за хладния покой, за вечната забрава.

Сред пламъци и адски дим
ний двама с тебе ще горим.
Красиви в мрачна грозота,
и грозни в сяйна красота -
сред задух нетърпим,
в копнение за мир небесен,
ний двама тук ще изгорим,
ний двама с тебе, моя песен!  


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Октомври 05, 2009, 09:50:22 pm
Завръщане

Ти се връщаш сломен и стареещ
след години пак в родния град.
Продължава ли той да живее
от предишната вяра съгрят?

Пак дали той красиво загасва
оня залез зад синия рид,
притаил във рубинена ласка
на града възрожденския вид?

Пак дали са тъй тесни и криви
всички улици с бял калдъръм,
за да могат така да отбиват
на каруците тежкия ритъм?

Пак дали в тези къщи старинни,
увенчани от тежки асми,
има тъжни, добри домакини
и свенливи работни моми?

И за теб ли стои запазен
един дом със старинен уют?
Наемателят нов ли погази
на бащите красивия труд?

С твойте близки отдавна си скъсал.
По-добре се не срещай със тях!
Ще почувстваш фалшиво гласа си
и на спомена бързия крах.

И защо ще се връщаш тогава?
Пъден бил ли си? Кой ти е крив?
И сърцето така заболява,
че от болката ставаш щастлив.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Октомври 05, 2009, 10:25:10 pm
         Продава се

Табела слагам днес, че се продава,
пред къщата с мечтите на живота ми.
Платила съм й таксите и данъка,
поела съм цената на ремонта.

Запазена е. Малко съм я ползвала,
заета да оправям чужди къщи.
Стените й са в избеляло розово,
(сега, разправят, модата се връща.)

Във нея всяко кътче ми е скъпо
и всеки ъгъл пази мили спомени.
Тук блянове за черни дни съм кътала,
въздишки бели, от любов отронени.

И тъжно е, че с нея се разделям.
Магията й, зная, ще ми липсва..
Адрес за връзка: Сляпата Неделя,
Централна Поща, моля, до поискване.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Октомври 05, 2009, 10:31:36 pm
"Меггя Утца"

Заспали са замръзналите къщи.
Из улиците вее вятър лош.
След дълга обиколка се завръщам
по "Меггя утца" късно в полунощ.

По "Меггя" всички къщи са еднакви.
Как ще позная своята врата?
Но знам, че Ирма още ме очаква -
прозорчето мъждука през нощта.

Почуквам лека на вратата къщна
и Ирма ми отваря на часа
и вместо поздрав - здраво я прегръщам,
ръце затоплям в нейната коса.

Аз нямам навик да се влюбвам бързо,
но трябва близък в чуждата страна
и може би за туй съм се привързал
към тая руса, мъничка жена.

Когато сутрин тръгвам да пътувам
и ме очаква неизвестността,
целувам я. Тя тъжно се сбогува,
изпраща ме до пътната врата.

Тя знае, че през тази нощ студена
се връщам изморен и изгладнял,
и масата добре е наредена,
и огънят е буйно запламтял.

По "Меггя" всички къщи са еднакви,
но лесно ще намеря "свойта" аз.
Прозорчето, което свети в мрака,
за мене свети в тоя късен час.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Октомври 08, 2009, 10:46:45 am
      Аз

Аз дишам и живея
с отворени очи,
стараейки да преживея
и болката дори

от разбити блянове,
излъгани надежди,
заграждайки я в храмове
на илюзиите си прежди,

желаейки да отмъстя
за всеки мой копнеж несбъднат,
опитвайки се да слепя
парченцата, мечтите да се върнат,

затварям се във своя свят и ослепявам,
самотата ме обгръща,
звукът се стапя - оглушавам,
тъмнината се завръща,

сърцето ми да бие спира,
но аз не се предавам.
Лоши мисли,оставете ме на мира!
На светлината се отдавам,

намирайки утеха крехка -
лъч надежда притежавам,
правейки пътеката по-лека,
но душата си не давам.

Аз дишам и живея
все с отворени очи,
да ги затворя не копнея
винаги и никога преди.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Октомври 09, 2009, 07:53:38 pm
[bgcolor=#CCE0FF]Изгубена душа

Аз бродя из нощните сенки
и търся свойта душа.
Хиляди хора - все заблудени,
огромна задушлива тълпа,

спират ме, блъскат се в мене
и бродим заедно сега.
Всички носим тежкото бреме,
но аз не мога да спра да вървя.

И лутам се в своята сянка,
и свети над мене вълча луна,
и като нещастната мрянка
аз в мрежата й пак се плета.

Спирам да бродя и почвам да питам-
“Докога ще продължава това?”
Но тая черна загадка разплитам
и виждам - скита мойта душа.
 [/bgcolor]
[/size]


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Октомври 09, 2009, 08:02:35 pm
               [bgcolor=#D2D2D2] ***
Как иска ми се да изчезна от света,
поне за малко да ме няма
далеч от всяка грижа и лъжа,
далеч от светски блясък и измама.
Да се превърна в полско цвете
или във капка утринна роса,
в душата ми едничък слънчев лъч да свети
да къпя раните си в дъжд от светлина.
Да се превърна в морска пяна
и всеки атом в мене да шуми,
брега да галя със милувка лека
и яростно да се разбивам в крайбрежните скали.
Да се превърна във безгрижна песен
и волно да се лея из небесните зари,
със необятната Вселена да се слея
да диря нови светове дори.
Как иска ми се да изчезна от света,
поне за малко да ме няма,
дори и да не стана по-добра
пречистен от измама ще е моят пламък! [/bgcolor]
[/font]


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Октомври 10, 2009, 11:52:53 am
В центъра на живота

Тадеуш Ружевич


След свършека на света
след смъртта
се оказах в центъра на живота
създавах себе си
съзиждах живот
хора животни пейзажи
Това е маса си казвах
това е маса
на масата има хляб и нож
ножът ни служи да режем хляба
с хляба се хранят хората
човека трябва да го обичаш
ден и нощ на това се учех
кого да обичам
отговарях: човека


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Октомври 18, 2009, 12:46:17 pm
         Като огън

В светлината на изгреви трескави
търсиш знака божествен за нас,
жадно вдишваш на птиците песните -
да познаеш сред тях моя глас.

 
Тишината уханна на вятъра
гали с моята топла ръка
и шепти без слова необятното
"тя при тебе ще дойде сама".

 
Неспокойният пламък на свещите
бавно в теб разпилява нощта
и забравил за дните и грешките
с леки пръсти рисуваш дъга.

 
Като огън изгарям ти  вените,
моя лик ден и нощ те тревожи
и дори да изчезне Вселената,
знаеш - мен да забравиш - не можеш.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Октомври 22, 2009, 07:09:02 pm
Душа

Душата си стискам.
Стискам я здраво.
По-здраво от всичко.
По-здраво дори от живота.

Между зъбите стискам душата си.
Когато запея
или кажа "Обичам те",
душата ми излита напосоки
и после едва я прибирам.
А щом отворя уста,
просто за да прогоня мълчанието,
тя пада като камък в краката ми.

Във шепите стискам душата си.
Щом разтворя ръце,
за да дам или взема,
да те прегърна,
за да се предпазя от удари,
аз я изпускам.
И после едва я намирам.

В утробата стискам душата си.
Щом разтворя крака,
за да те пусна във себе си,
я прогонвам навън,
да не остане във мене заклещена-
там няма място за двама.

И аз стискам душата си здраво.
Много здраво я стискам.
Затова съм няма,
ръцете ми на гърдите скръстени,
и е студена утробата.

Един мъртвец със душа.

Мая Жалова


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Октомври 23, 2009, 06:20:56 pm
           Целувка

Два облака когато се целунат -
проблясва в миг светкавица изгаряща.
От тази страст небето се вълнува
и рони сълзи топли, парещи.
Когато се целунат две реки -
едно море, дълбоко и вълнуващо,
от ласките им ражда се, кипи,
показва сякаш силата на чувствата им.
А две звезди целунат ли се във високото -
от любовта им силна, споделена,
огрява се земята, а в потоците
зората ги прегръща за последно.
Целунат ли се две човешки същества -
тогава бурята започва със светкавици,
минава през морето, през нощта,
докосва на звездите прелестта,
и с първите лъчи на утринта
се спотаява с нежност във сърцата им.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Октомври 24, 2009, 06:48:47 pm
Тази сутрин съм бяла и розова.
Тази сутрин се смея със всички очи.
Имаш в устните си нещо плодово...
Не ме бутай да ставам, пък... ставай си ти!
И не искам да знам колко късно е -
през прозореца слънцето маха с ръце.
Ще те нагъделичкам до пръсване!
Всъщност, що не ми сложиш кафе?
Тази нощ беше просто вълшебна!
Още пълна с нега, помежду ни лежи,
на бонбонени капки, в кръвта си я мернах,
по очите ти, облачна, топла пълзи...
Престани да ме мериш с възглавници!
Ставай бързо! Броя ти до две!
Пак ли почваш с това... Що за навици?
Ох... да ми беше направил кафе...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Phoebe_Buffay в Октомври 30, 2009, 09:43:29 pm
                    Изгубена
                в море
                от безнадежност,
                душата ми,
                бял бисер в раковина,
                далеч от светлината
                и простора
                тъгува скрита
                в своята ранимост.
 
                И само
                топъл лъч,
                пробил тъмата,
                докосващ
                дълбините милостиво,
                утеха и обреченост
                ми носи,
                че тя... и болката
                е нежност тиха.

http://www.youtube.com/watch?v=5WI-pgtiG0M


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: embrace в Ноември 01, 2009, 09:37:06 pm
СМЯНА НА КОЖАТА


Измъквам се от старата, цялата в белези кожа
(старо, грубо нещо, от което не се нуждая сега
оголвам
изплъзвам се
зарязвам я)

Сменям мъртвите люспи
лющя късчета кожа върху земята

Сменям твърдата обвивка
и обелвам пластовете
до уязвимата, мека част

Свалям старите клепачи
и търся нов начин да гледам

О скалата се отривам
ще бъда нежна отново


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: mclean в Ноември 02, 2009, 12:28:17 am
Ръцете ти отприщват страстта,
устните ми треперят от свян.
Унасям се в тази неяснота!
Искам да се потопя в твоя блян!
Ти ме гледаш с поглед ,замечтан,
жадувам ,жадувам тоя блян!
Бленувам тези мигове ,желани
в бурна страст и обич обладани!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Ноември 05, 2009, 08:25:38 pm
              [bgcolor=#FFFFDD]Светци и грешници

Дали са грешни "грешните" и праведни -
светците с ореол поизбледнял?
Иконите от хора са създадени,
а хората са просто шепа кал.

 С какво ли обуздава се покварата -
с присъда, откуп, казън, благослов?
Сам Бог е казал - не е изневярата
престъпна, щом се води от любов.

 Достига ли ни мъдрост за прозрение -
дали не крие болка гордостта,
зад маската на щедрост и смирение
наднича ли ехидно користта?

А имаме ли право да осъждаме,
да мразим, нечий мир да разрушим,
когато в нас навярно дремят същите
злини. И утре може да сгрешим.

 При нас е адът - малка стръмна стълбичка,
която някой ден ще изкачим
и, стигнали пречистени в отвъдното,
душите си навеки ще смирим.
[/bgcolor]


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Ноември 05, 2009, 08:36:14 pm
          Събуждам се

Под топлите лъчи на есента -
последен дъх на миналото лято,
превръщам се на вятър и вода,
на лист отронен, с цвят на старо злато.

Мелодия в сърцето ми струи,
причудлив облак става ми пътека,
класическа симфония звучи
в короните на градските дървета.

Изпращат ми от слънцето привет
танцуващи крила на пеперуди...
Безшумни стъпки, светъл силует,
света ми пълнят с миг прекрасна лудост,

в която всяка дума е искра
и всяка крачка - горд, свободен полет.
Под топлите лъчи на есента
събуждам се. В душата ми е пролет.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Ноември 05, 2009, 08:40:37 pm
Да откраднеш ризата на самодива

Из "Дуелите на Кралството"

 В сърцето на най-древната гора -
обител на магьосници и феи,
се крие извор с ледена вода,
даряващ с младост всички чародеи.
В потайна доба лунна светлина
огрява гледка - приказно красива -
с примамливо невинна голота
във извора се къпе самодива.
На шипков храст спокойно закачи
чаровницата ризата си бяла,
а дебнеха в гората две очи,
захласнати в блестящото ù тяло.
Самотен войн бродеше в нощта,
без страх от злите тайни на гората.
Преди година още я видя,
но помнеше косите ù от злато,
очите - две бездънни езера
и устните - изгарящи малини...
За миг протегна силната ръка
и скри под плаща леката коприна.
На извора водата закипя,
отнякъде дочу се птича песен...
Изправи самодивата глава
и нежен глас на арфи се разнесе:
"Какво си мислиш ти, глупако млад?
Нима крадците стават за герои?
Спаси ме от пронизващият хлад,
обичай ме, тогава ще съм твоя."
 


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Phoebe_Buffay в Ноември 15, 2009, 04:34:17 pm
Порасналата твоя дъщеря

Не и харесва градуса на водката, 
която си отпивала нощеска.
Как галиш в полусън гърба на котката...
и как е тиха бледата ти треска.
Как белите бедра си извъртяла -
безсрамно, изкусително-нахални.
И как си полумъртва. Но и цяла.
В прегръдката на меката си спалня.
Усмивката ти тръпнеща я лази
по крехката изгубена душа.
Научи се от мъничка да мрази.
Не себе си.
Не теб.
A любовта.
Която я накара да те гледа
в най-пошлата ти същност на жена.
Да вижда как я търсиш отегчена
във пълните бутилки Самота.
Която я принуди да порасне
по ъглите на тъмния ви дом.
Която й попречи да угасне,
сред мръсните стъкла от Периньон.
И пак ще те прегърне уморено,
когато се събудиш абстинентна.
Сълзите ти ще гледа изумено.
Косите ти с ръчица ще отметне.
И пак ще търси погледа на майка,
прокрадващ се в безумните очи.
Отново ще те моли да престанеш.
А ти виновно само ще мълчиш.
......................
И пак ще те изпрати на вратата.
С надеждата, че вече си добра.
Тя кротко ще те чака.
Дъщеря ти.
Порасналата твоя дъщеря.




Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Ноември 15, 2009, 11:13:15 pm
 ...В наслада...  

Показа ми света на твойта страст
и сякаш времето за нас бе спряло.
И моят свят пред мен се завъртя.
Душата ми простенваше в наслада!

Звучаха в мене музика и стих
и чувствах се изпълнена със щастие.
Без теб не знаех може би преди,
какво е да потънеш в сладострастие!

Телата ни се сливаха в едно.
В любовен танц посрещахме пак утрото,
и колко хубаво ни е било,
с любов нашепваха си устните!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Джоли в Ноември 17, 2009, 02:12:23 pm
Бъди моят вятър...

Разпилей ме! Като тъжно глухарче.
Вятър бъди и ме отвей. Надалеч,
там където небето не плаче,
там където дъгата е... вечна...

Аз съм крехка и малка. Чуплива.
И съм толкова много сама!
На сълзи и тревоги съм податлива.
Особено... Щом настъпи нощта.

Но ти не бъди нежен с мене.
Бъди моят вятър, порой!
Далече от тук отнеси ме.
И просто бъди...
само мой...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Desert Rose в Ноември 18, 2009, 02:26:40 pm
Прости

Тежи ми погледът прощален,
изпълнен с укор и тъга -
и вехна, крея аз печален с
еднички спомени сега...
 
Не бяхме си ръка подали,
не бяхме разменили реч -
сърцата бяха се разбрали,
сърцата знаеха се веч.
 
И щастие възможно беше,
възможно беше - не мечта!
Самичък бог над нази бдеше...
А днес - най-черна самота.
 
Последен път... минути бързи...
Пред мене облак се изви.
Прострях ръце, пороних сълзи,
извиках... късно бе, уви!
 
Виновен съм. И оскърбена,
към мене яд ли сетиш ти,
о, знай - добре си отмъстена,
душа невинна, - и прости!

Пейо Яворов


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Phoebe_Buffay в Ноември 22, 2009, 06:36:04 pm
Добър ден, мое тайно желание!

Добър ден, мое тайно желание,
не очаквах сега да те срещна...
Ех и ти! Не търси оправдание,
че зарадва душата ми грешна!
Не те търсих през тези години -
слушах разума, не гласа на сърцето...
Как се молех в гръдта да изстинеш,
да си идеш, желание клето!
Всяка нощ ти крадеше съня ми
и го носеше в дар на мечтите,
във които, без ропот, потъвах,
за да секнат за малко сълзите,
всеки ден те усещах в дъха си
как пробуждаш живота отново...
Ден след ден, нощ след нощ не те търсих -
за какво да си казваме Сбогом!
Добър ден, мое нямо страдание,
приютило душата ми грешна!
Днес не търся за теб оправдание.
Днес се радвам на търсена среща!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Phoebe_Buffay в Ноември 22, 2009, 06:42:23 pm
Дамата на сърцето ми

Скача сърцето от бодване сладостно -
от минзухарено никнене...
Колко е странно...И колко е радостно,
че появи се отникъде.
Вечно засмяна... Ужасно инатеста.
Неотразимо чаровна.
Дипломатична и адвокатеста.
Мъркаща и гальовна.
Аз ли съм малкия? ти ли си малката?
питам се хиляди пъти...
Аз съм Недялко! - викам в слушалката
щом като чуя гласа ти...
Нека топуркат край мене годините...
Като отвързано стадо...
Ти си причината на причините
никога да не съм дядо.
Мога и сам да си тикам каручката...
Капнаха вече конете ми.
Ти си ми гаджето!... Ти си ми внучката!...
Дамата на сърцето ми!

Недялко Йорданов


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: vladuraaa в Ноември 29, 2009, 01:29:54 am
I choose to love you in silence,
for in silence I find no rejection.

I choose to love you in loneliness,
for in loneliness no one owns you but I.

I choose to adore you from a distance,
for distance will shield us from pain.

I choose to kiss you in the wind,
for the wind is gentler than my lips.

I choose to hold you in my dreams,
for in my dreams you have no end.


Не е в рими, но пък е уникално  :-X


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Декември 02, 2009, 01:11:10 pm
Пълно признание


Застрелях този ден.
Нима не сте усетили?
Една тълпа свидетели
премина покрай мен -
момичета със кучета,
пенсионери с внучета,
туристи с кинокамери,
съпрузи, нещо скарани...
Не ме видя площадът,
неделно оживен...
Без никаква пощада
застрелях този ден,
прекрасен ден на юни!...
Не чухте ли куршумите? -
Със ядовити думи
бях рано зареден.
Престъпното събитие
признавам с равен глас.
Скърбете за убития!
Но жертвата съм аз.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Декември 10, 2009, 10:47:11 pm
Игра

Изчезваме, преследваме се, плачем
и смеем се. Очите ни горят,
а устните мълчат и само в здрача
писалките по листове скриптят.

Надбягваме се с мислите си луди,
със стих гасим пожарите в кръвта,
подобно заблудени пеперуди,
намерили край лампата смъртта.

Пилеем дните, танцът на съдбата,
тъй както вятър сухите листа,
върти ни и остава непозната
онази огнедишаща искра,

която върху бледите ни устни
усмивката ще върне, а греха,
че живи са сърца, до вчера пусти,
ще оцвети воала на нощта.

Игра, като историята стара -
прилича на абсурден маскарад...
Любов ли не достига или вяра,
че с теб ще създадем различен свят?


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Декември 15, 2009, 02:24:15 pm
Песен за доброто

Когато си беден , когато си слаб
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари-
недей се отчайва, недей се навежда
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто

Какво е охолство , какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига
кажи си на ум кротко думата стига
и вярвай че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.

                                Недялко Йорданов



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Декември 18, 2009, 12:46:50 pm
ДВЕ РИЗИ ДЕМОДЕ

На Bedriye Ramadan

Търся ближен,
за да взема втората му риза,
но ми казва всеки, че не носи две.
Търся ближен,
за да вземе втората ми риза,
но не носи никой ризи от небе.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Декември 19, 2009, 03:00:44 pm
Светът

Светът има форма на малко сърце на птиче.
Върху дланта си усещам неуморното му пулсиране,
шумоленето на вените му като пещери,
на кръвта му като земя,
невинното му бодване на хирургическа игла,
постоянното му равновесие на ръба на нищото,
крепката му крехкост на първичен камък,
настойчивостта му на песен, открадната от времето.
Опипвам, бедни ми свят, тъканта ти
на ощавен в много смърти;
и усещам отегчението ти на вече уморена материя
от дългото шетане на ефектите и причините.



Томас Салас


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Декември 19, 2009, 08:44:13 pm
Аз съм себе си...

Независимо каква съм,аз съм себе си.
Независимо къде съм,аз съм себе си.
Независимо какво желая,аз съм себе си.
И не искам да бъда някой друг,освен себе си.

Колкото и да не ме харесват,аз съм себе си.
Колкото и да ме оплюват,аз съм себе си.
Колкото и да ме винят,аз съм себе си.
И не искам да бъда,някой друг освен себе си.

Даже и да съм сама,аз съм себе си.
Даже и да ме боли,аз съм себе си.
Даже и да съм объркана,аз съм себе си.
И не искам да бъда някой друг,освен себе си.

Какво като съм различна,нали съм себе си?
Какво като съм неуважавана,нали съм себе си?
Какво като съм безразлична,нали съм себе си?
И чуйте ме - аз не искам да бъда някой,друг освен себе си!

Знаете ли,трудно е да си различен и ме боли...
Но поне съм себе си...
Не,аз като вас не съм,не съм изкувствена...
Не,не съм уважавана от всички като вас,
но съм себе си...
Аз имам сърце и знам какво е приятелство...
Защото не съм,като вас и съм себе си...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blackie в Декември 21, 2009, 04:05:56 pm
ЦЪРКВАТА НА ОТОН I
В МЕМЛЕБЕН


Във църквата преди хилядолетие,
тъй както туй запомнил е светът,
витязи с окована в броня гръд
погребали на своя крал сърцето.


При блясналите свещи заиграват
пред погледа ни светлина и мрак
и сенките на миналото пак
като че ли под свода оживяват.


Но е практична ерата модерна
и днес потомците на Отон там,
на разкрач от свещения му храм,
са построили свинеферма.


Затуй и щом от древните руини
изпъплихме във наште времена,
ни сепна неочаквана воня...
припадаше нощта, грухтяха свини.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Декември 21, 2009, 06:26:12 pm
Ти ми казваш, че си праведник.
Зная, че не съм видял,
как съгрешаваш.
Ала други са видели,
приятелю мой.


Стивън Крейн


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Декември 21, 2009, 10:02:38 pm
Духайте супата!

Любо Пенев


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: indy13 в Декември 21, 2009, 11:02:02 pm
— Случвало ли Ти се е да сътвориш праведник?

— О, аз създадох трима — отвърнал Бог,

Но двама от тях умряха

и третият…

Слушай! Слушай!

И ще чуеш как той оплаква своята участ.


Стивън Крейн


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Декември 22, 2009, 03:12:18 am
Ако търсиш приятели сред хората
помни: те рекламират своите стоки.
Ако молиш Бога за тия хора
помни: те рекламират своите стоки.
Ако търсиш блага за тия хора
помни: те рекламират своите стоки.
Ако искаш да изпратиш проклятие на хората
помни: те рекламират своите стоки.
     Рекламират своите стоки
     Рекламират своите стоки
Ако искаш да привлечеш вниманието на хората
помни:
помогни или им попречи да рекламират техните стоки.


Стивън Крейн


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Декември 22, 2009, 12:55:43 pm
Живял някога един човек.
Ах, какъв мъдрец!
От всички напитки
той предпочитал
най-горчивата.
И всички докосвания
той превръщал в ужилвания.
В края на краищата
той закрещял:
— Няма нищо, —
нито живот,
нито радост,
нито болка —
няма нищо освен
моето мнение.
И нека то да бъде проклето!


Стивън Крейн


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Декември 22, 2009, 01:12:39 pm
В пустинята
видях човек, гол, озверял,
който клечеше на земята,
държеше сърцето си в ръце
и го ядеше.
Аз казах:
— Хубаво ли е приятелю?
— Горчиво е, горчиво! — отвърна той —
Но ми харесва,
защото е горчиво,
и защото то е моето сърце!


Стивън Крейн


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Декември 24, 2009, 11:04:47 am
ЛОВЕЦЪТ НА СЪНИЩА
-
Тези малки лоши зверчета
дето бягат и драскат жестоко,
тези опасни, гневни сънища...
А са толкова нежни и пухкави.
Ах, какви дълги опашки!
Искам да ги погаля,
може би имат нужда от ласки?
А те са просто дивички,
пръхтят злобно
и гледат с хитри очички.
-
Не ми вярват, разбира се,
обръщат се и гледат,
не чакат да ги догоня;
скриват се някъде.
Преобразени се появяват
и отново ги погвам -
не ще ми избягат.
Вися над пропасти,
правя компромиси всякакви.
Не смея назад да се върна,
ръцете ми са издраскани.
Но имат нежни лапички.
-
Играем заедно,
може би ме обичат!
Страшни са понякога -
показват и зъби, и нокти.
Врещят ужасно!
Сърцето ми стряскат.
Не ще ги оставя милите.
Заспя ли, идват отново.
Смразяват душата ми,
с тях да се боря не мога.
Носят ме навсякъде...
И пак се връщам отчаян:
аз съм ловецът на сънища!


С благодарности на човека който ми го изпрати....  :)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Декември 24, 2009, 12:03:00 pm
Седем думи за сняг


За какво са да зная седем думи за сняг?
В ескимоския речник те са приказен знак.                                                                       
Но по тези квартали снегът е един,
тази сутрин е бял, а довечера - син.
По косата ти ляга и по миглите бе
като светло съзвездие на полярно небе.
Той ме води нагоре, дори и без път,
със измръзнали длани, мой приятел - снегът.
И нослето ти хладно докосвам със нос
като паднал от Марс откачен ескимос,
за когото остават след снощния лов
седем думи за сняг. И една за любов.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Декември 24, 2009, 12:08:57 pm
Ангел в снега


Не влизай сред градината с лъжи -
капани крият думите ни вечер.
Ръцете помнят онзи допир жив,
за който немият от звуци се отрече.

И щом в сумрака вятърът, заспал,
наметне те със хладната си риза,
попий сълзата с топлия й шал,
на вечерта - над покривите слиза.

Снежинка литва над  главата. Знак –
перо от ангел пада над косите.
И слагам длан на рамото. Почакай,
нощта ще те целуне. Усмихни се!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Декември 24, 2009, 12:11:59 pm
Просто така


Удряйте!
Грижливо или небрежно.
Нарочно.
Случайно.
Просто така.
Без прошка.
Не поискана и
дадена.
Без вина или грешка
(никой не е виновен).
Просто така.
Просто да е.
Простено.
Тук и сега.

Не по бузата!
В гръб.

Да е по-
леко.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Декември 24, 2009, 12:16:34 pm
Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта


Пропъди ме... Сега ще тръгна бавно
по пътя на спокойните кервани.
В сълзите от любов солта поравно е –
пощипва в незатворените рани.
Трапезата му винаги е пълна –
най-нужното е незабележимо.
Все някога ще иска да се върна.
Кристалче сол по миглите ми има.
Кристално ясно – той не ме разбира.
Животът не е само мед и злато.
Керваните със сол в съня ми спират.
Безвкусни думи вкусва тишината.
Пропъди ме... Съдбата ще покаже,
че всяка грешка плаща се солено.
Солената ми кръв ще му разкаже –
тя тихо стене в неговите вени.
Пропъди ме... Той слуша, но не чува.
Далечна съм – това не ми помага.
Спокойните кервани все пътуват.
Товарът им е плач, изгубил влага.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Декември 25, 2009, 04:12:32 pm
Притисни ме с длани силни


Притисни ме с длани силни -
искам даже да ме заболи:
порой на ласките обилни
да прегърне двамата, нали?

Тогава пареща милувка
ще потегли във болезнен вик
и във почивка чрез целувка
ще запомним радостния миг,
а ръцете ти в косите
да опъват в страст юздата
светкавиците във очите
ще разтърсят в плам бедрата.
Обязди буйната кобила
и ме превърни в Сибила!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Декември 26, 2009, 02:02:04 pm
Змей

                                ...... Мене ме, мамо, змей люби ...
 

Остави ме!

   - Змей Огнен е моят любовник!

   Посред пламък и вихри гръмовни

   - змейове с бели жребци,

   в златни каляски змеици -

      с развени

      далече

      крила

      всяка вечер

   той идва при мене.

 
      Ела!

 
Притисни ме с безумни, свирепи ръце

до своята люспеста гръд от червени звезди,

   до своето зверско сърце,

   мокро в морава кръв:

вземи, изгори ме с пламтящата стръв

   на свойте целувки -

   грабни ме оттук ти,

      отлети,

      отнеси ме

   - далече, далече, далече -

зад гори, планини, стръмни бездни и гробища,

   в свойто царство без име

   - о сън! о чудовище! -

дето няма ни ден, ни година, ни утро, ни вечер:

      Там!

      О знам:

      Ти си Той!

   Не отхвърляй едничката моя молба,

   изпълни ми едничкото искане -

      ах... стой! -

   Подир знойна и страшна борба,

   в безсъзнание, няма да знам  -

      и ще чезна - аз гола -

в скверната сладост на твойто притискане

      - не, не, не! -

      Аз падам надолу

      - с мене ти -

         летим

      през огън и дим, и звезди,

      зелени въртопи змии,

      настръхнали копия,

- по невидими стръмни пътеки -

      трясък и прах,

      кисък и звън;

      не, не, не! -
 

      Ах!
 
   - Пробуда:

      камбанният звън.

  В зората на местност безлюдна

  оплаквам връх своите меки

       колене

чудовищния труп на моя сън.

                                         Гео Милев


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Декември 27, 2009, 09:32:02 pm
МОЛИТВА


Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?
Ти не ме оставяй да загина,
господи, преди да съм живял!


Изведи ме вън от вссяка сложност,
научи ме пак на простота:
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просек.


Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.


И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език. . .
Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Декември 27, 2009, 10:48:59 pm
Последната дума

Ти си там. Аз от тука те гледам.
Само тънко стъкло ни дели.
Ще протегна ръка. Ще те следвам.
Не разбра ли? В очите гори!

Брой до десет. Така ми е хубаво.
За последно те виждам. Нали.
Аз съм тук. Ти си там... Глупаво.
Този луд интернет ни дели.

Като снимка си жива в албума.
Всеки ден те разлиствам. Уви.
..............
Ще преглътна последната дума.
Но от нея най-много боли!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Декември 28, 2009, 02:41:21 pm
За да забравиш за мен

***

В който и да е момент,
с която и да е целувка
ще се срещнеш с мен без да искаш...

За да откриеш отново,
че няма никой, който да изпълва спомените ти.

Рано или късно
без да знаеш как, нито кога,
една сълза ще те накара да ти липсвам бавно...

Нежността на една прегръдка,
изказва на името ми чрез устните ти...

За да забравиш за мен,
ще трябва да оставиш толкова
много любов, която ти дадох...
За да забравиш за мен,
е нужно да се родиш отново...

Един от тези дни
ще се роди една милувка,
ще се върне отново меланхолията...
За да ти каже, че не си ме забравил още.

За да забравиш за мен,
ще трябва да оставиш толкова
много любов, която ти дадох...
За да забравиш за мен,
е нужно да се родиш отново...

Продължавам да съм в сърцето ти...
във фразите на която и да е песен...
продължавам да съм в теб...

За да забравиш за мен,
ще трябва да оставиш толкова
много любов, която ти дадох...
За да забравиш за мен,
е нужно да се родиш отново.......


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Декември 28, 2009, 02:57:23 pm
СЕЗОНИ

Аз няма да ти подаря звезди –
вземи искрата от очите,
няма да те къпя във реки –
можеш ли да пиеш от сълзите?

За теб не ще бера цветя през пролетта –
букети много във живота си ще имаш,
на теб обричам младостта –
единствената само моя пролет.

Лятото за теб не ще е лято –
езичница ще бъда в любовта,
слънцето не ще мечтаеш
за теб, защото ще гори плътта.

Няма да си тръгна с есента –
за теб ще бъде всеки паднал лист,
но не по горските пътеки -
на календара всеки миг.

През зимата отново ще съм с теб–
сърцето ти да сгрявам с любовта си,
да утъпквам тесните пътеки,
където няма брод и слънцето не свети.

Ще съм единствения светъл лъч,
и твоята мечта, и твоя нежен пристан,
на странника, завърнал се от път
домът уютен и спокоен.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Декември 28, 2009, 02:58:59 pm
СИЛНА

Дори когато всичко свърши
и сама останеш в този свят,
звездите помоли за сили,
те винаги над теб ще бдят.

Не позволявай на тъгата да те смачка,
когато болката е в теб,
разтвори душата болна пред небето,
усмихни се, продължи напред.

Живей със пулса на Земята,
през всичките броени земни дни
със вяра в бъдещото, силно Утре,
в следземните безкрайни бъднини.

Усмихвай се на всичко дребно,
на малките човешки суети,
защото хора сме и правим грешки,
а само силният умее да прости.

И радвай се на всеки стон и болка,
поглъщай жадно всеки миг,
за несъвършенството не съжалявай -
Вечността все пак ни предстои.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Декември 28, 2009, 09:38:41 pm
СНЯГ


Над тези стръмни стрехи от желязо
и тези булеварди от асфалт
поне един път няма ли да слезе
снегът от небесата като бял
и лъчезарен ангел? Аз не вярвам.
Във този черен като въглен град
ще бъде зимата наверно черна,
незнайни - ангелите и снегът.
И ако слезе някога, без жал
жестоки ще го стъпкат със обувките си
стражарите и проститутките,
ще му почерни белите пера
димът на гарите и на комините. . .


Бял сняг ще има само във градините,
където са играели деца.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Декември 30, 2009, 12:07:34 pm
С ИМЕНА НА УРАГАНИ


Ще се затварят листите на календари.
В мъглата – слънце ще възкръсва.
Ще прецъфтяват ябълки и дюли...
       Ще те изпращам денем...
              Ще те посрещам нощем...
Към теб ще тичам плачеща и боса
и в смях сълзите си ще давя.
Ще стана по-разумна,
               а може би по-лоша.
Но винаги без теб –
               безумно боса.
Ще галя в шепи топли песъчинки
и в раковина твоят глас ще слушам.
А нощем - стихове в очите си ще нося.
Ще ги кръщавам с имена на урагани.


                  Автор: Весела Йосифова


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blackie в Декември 30, 2009, 05:28:08 pm
Зова смъртта. До гърлото съм сит
заслугата да виждам просекиня,
и глупостта - в костюм със бисер шит,
и честността - удавена във тиня,
и простият език - немил-недраг,
и пъченето - признак за наука,
и чистото моминство - във бардак,
и почестите - пръскани наслука,
и нрава строг - покварен от властта,
и гордото достойнство - на заплата,
и творчеството - с вързани уста,
и правдата - във служба на лъжата.
Охотно с тази смрад се бих простил,
но как да те оставя, друже мил?


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Декември 30, 2009, 11:37:45 pm
Шах-пат


Неравностойна е тази партия шах.
Ти си мъдрият, силният, вечният,
аз по детски повярвах, по детски играх
и танцувах със смях по полетата,
и рисувах дъга в черно-белите дни,
в цветни сънища нощем препусках,
(уморени коне се убиват, нали?).
Безнадеждна стратегия – с чувства.
Бях кралицата, пазеща кралство и крал,
осем пъти на ден ставах пешка,
защитавах на кръст и по диагонал,
атакувах... Но беше ми смешно.
И макар че печелеше, ти побесня,
със замах ми разчисти дъската,
със стиснати зъби, през сълзи и смях,
пренаписа ми пак правилата.
Ти си мъдрият, силният, вечен играч,
грос-майсторът в нашия случай.
Но разпилените фигурки щом събера,
да се смееш по детски ще те науча.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Декември 31, 2009, 12:54:43 am
Да ти кажа нещо, бате


тя вярва в правото на съществуване на злото
както вярва, че е най-добрата,
но никога не го разбира,
не защото
панталоните на дядо ù са всичкото,
което има под полата
(и два-три ката спомени за лято),
не защото от шамарите
лицето ù е набраздено като карта,
по която като на ръка гадае
с колко пияници си е делила хляба
(не проклинайте децата им)
не защото
жълтите стотинки са с цвета на житото, където
някога
тогава
той
понеже
мирисът на свободата беше
със очи на кон,
по-бял от пушека на бабината ù лула,
по-синкав от косите на сестрите ù
и шарен като огъня в душата,
където боси се разхождаха мъже,
когато пееше
и вярваха, че тя е най-добрата,
както вярваха и в правото
на съществуване на злото,
но никога не я разбраха
не защото
не защото


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blackie в Декември 31, 2009, 01:20:51 pm
Bruce Dickinson (Iron Maiden) - Man Of Sorrow


Here, in a church, a small boy is kneeling
He prays to a god he does not know, he cannot feel
All of his sins of childhood he will remember
He will not cry, tears he will not cry


Man of sorrows, I won't see your face
Man of sorrows, you left without a trace
His small boy wonders, what was it all about?
Is your journey over - has it just begun?


Vision of a new world from the ashes of the old
"Do what thou wilt!", he screams from his cursed soul
A tortured seer, a prophet of our emptiness
Wondering why, wondering why...


Man of sorrows, I won't see your face
(I won't see your face)
Man of sorrows, you left without a trace
His small boy wonders, what was it all about?
Is your journey over - has it just begun?


A man of sorrows, wrecked
With thoughts that dare not speak their name
Trapped inside a body, made to feel only guilt and shame
His anger all his life - "I hate myself!", he cried
"Do what thou wilt!"
"Do what thou wilt!", he cried


Man of sorrows, I won't see your face
(I won't see your face)
Man of sorrows, you left without a trace
(left without a trace)
His small boy wonders, what was it all about?
Is your journey over - has it just begun?


Man of sorrows, I won't see your face
(I won't see your face)
Man of sorrows, you left without a trace
(left without a trace)
His small boy wonders, what was it all about?
Is your journey over - has it just begun?
Has it just begun?


Bruce Dickinson - Man Of Sorrow

Тук, в църквата, малко момче коленичи
То се моли на Бог, когото не познава, когото не може да почувства
Всички грехове от детството си то ще помни
Няма да плаче, сълзите няма да се отронят


Нещастен човек, твоето лице аз не ще видя
Нещастен човек, ти напусна без да оставиш диря
Малкото му момче се чуди за какво е било всичко това
Свърши ли пътуването ти - или тепърва започва?


Гледка към нов свят се открива, от пепелта на стария
"Правете каквото искате!", извиква той от дълбините на душата си прокълната
Измъчен пророк, предсказва нашата празнота
Чудим се защо, чудим се защо...


Нещастен човек, твоето лице аз не ще видя
(няма да видя лицето ти)
Нещастен човек, ти напусна без да оставиш диря
Малкото му момче се чуди за какво е било всичко това
Свърши ли пътуването ти - или тепърва започва?


Нещастен човек като разбит кораб на брега
През главата му минават мисли, които не посмя на глас да изкаже
В капана на тялото, душата му изпитва вина и срам, това просто ще го смаже
Гневът му, целият му живот - "Мразя се!" изкрещя
"превете каквото искате!"
"Правете каквото искате!" извика


Нещастен човек, твоето лице аз не ще видя
(няма да видя лицето ти)
Нещастен човек, ти напусна без да оставиш диря
(без да оставиш следа)
Малкото му момче се чуди за какво е било всичко това
Свърши ли пътуването ти - или тепърва започва?...


http://www.youtube.com/watch?v=cfh5S-cOKmk


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Януари 04, 2010, 11:36:37 am

Като вълни към пясъчния бряг


Като вълни към пясъчния бряг
към своя край минутите летят:
една след друга в непрестанен бяг,
към вечността неспирно се стремят.

Едвам роден и вече този сърп
пълзи към пълна зрелост в небосклона.
Но после затъмнен, и крив, и щърб
в борбата губи своята корона.

А времето обрулва като цвят
лицата ни, дълбае с нож челата.
И всичко мре, и всичко в този свят
като трева ще легне под косата.
Но в моя стих ще грееш все така
напук на тази жънеща ръка.
                                 
                                    Уилям Шекспир (1564–1616)



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Януари 04, 2010, 11:38:49 am
Повик


Моят живот:
панорамно сандъче с малки пейзажи
кротки хорица
преминаващи стада
добре познати повтарящи се гледки

внезапно по име повикана
не оставам повече в безбурната панорама
с пъстрите трептящи картинки

а като страхотно пламтящо колело се търкулвам
надолу по стръмния склон
освободена от всички предишни забрани и блянове
отправена към незнайна подвижна цел:

без избор
но с нетърпеливо сърце...

                                                Фридерике Майрьокер



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Януари 04, 2010, 11:43:27 am
Поезията на живота

 * * *

    Кой би желал на сенки да се наслаждава,
С които същността чужд облик получава
И мамят те надеждата с лъжлива власт?
Да гледам истината гола искам аз!

Пък нека с бляна ми да рухнат небесата
И в миг реалността да окове
Духа свободен, полетял към върхове
На безграничните възможности в царствата
Да се надвие трябва той самият,
Така свещената повеля на дълга
И на неволята мъчителна вика
Дваж по-смирен ще го открият.

Щом истината вече те гнети,
Как ще търпиш необходимостта?

    Така от пристана на своя опит ти,
Приятелю, възкликваш най-сурово
И с укор гледаш на привидните неща.
Уплашени от строгото ти слово,
Побягват Ерос и крилатият му сонм,
Замлъкват музите, а Хорите игрите
Прекъсват, снемат си венците
От хубавите къдри с жален стон.

     Строшава златната си лира Аполон,
А Хермес – жезъла вълшебен със змията.
И на живота от посърналия лоб
Се свлича розовото було на мечтата –
Светът показва се, какъвто си е: гроб!
Синът на Китерея от очите дръпва
Превръзката, проглежда любовта,
В божественото си дете в миг зърва
Преходна твар, изплашва се и хуква тя.

     На красотата младото лице старее,
Дори по твойте устни леденее
Любовната целувка – в радостна забрава
Сърцето ти окаменява.

                                                    Фридрих Шилер (1759–1805)



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blackie в Януари 04, 2010, 04:08:40 pm
I'll See You In My Dreams - GIANT


Gone, the voice that used to fill the room is all but gone
An echo of a perfect love that ended wrong
Girl, we tried so hard when love was on our side
And yesterday will always be the reason why
You keep comin', you keep comin' back, you keep comin' back for more

I'll see you in my dreams
There we'll be safe tonight, from the lonely days of memory
I'll see you in my dreams, oh

Time, time will never be a friend of mine again
It tries to make your memory fade, but I won't let it end
Let the sun go down, so I can drift away
Let me close my eyes and live another day
You keep comin', you keep comin' back, you keep comin' back for more

I'll see you in my dreams
There we'll be safe tonight, from the lonely days of memory
I'll see you in my dreams, oh

(Instrumental break)

The truth, oh it's there for you to see
Sometimes it's painful to be on your own, on your own

I'll see you in my dreams
There we'll be safe tonight, from the lonely days of memory
I'll see you in my dreams
Back in my arms again, and no matter what tomorrow brings
I'll see you in my dreams, oh, oh, oh


Ще се срещнем в сънищата ми
Отиде си, гласът който изпълваше стаите, си отиде.
Един спомен, за перфектна любов с тъжен край.
Момиче,  дадохме всичко от себе си, обичахме се
и във вчерашният ден винаги ще откриеш причина
за да се завърнеш, да се завърнеш отново.

Ще се видим в сънищата ми,
където ще открием спасение, от спомена за самотните дни.
Ще се видим в сънищата ми.

Времето никога няма да бъде мой приятел, никога вече.
То се опитва да изтрие споменът за теб, но аз няма да му го позволя.
Нека слънцето залезе,  за да мога да  заспя,
позволи ми да затворя очи, за да видя новият ден,
 за да се завърнеш отново.

Ще се видим в сънищата ми,
където ще открием спасение, от спомена за самотните дни.
Ще се видим в сънищата ми.

Истина е, ще видиш,
трудно е да си съвсем самa, съвсем самa.

Ще се видим в сънищата ми,
където ще открием спасение, от спомена за самотните дни.
Ще се видим в сънищата ми.
Отново ще си в прегръдките ми, няма значение какво ще се случи утре,
ще се видим в сънищата ми...



GIANT - Ill See You In My Dreams (http://vbox7.com/play:82278530)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Януари 05, 2010, 03:31:17 pm
Синьо и просто

Познавам
вкуса на синьото -
зелена трева
на склона;
бяло цвете
на гроба на татко;
кестен
взривяващ паветата;
ръцете на мама
(и двете);
млечно зъбче,
на пръсти,
разклатено;
птица, танц
в разраненото
ръбче на залеза;
тръпен плач
под трибагрено
знаме...
Тихо.
Синьото позна ме.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Януари 07, 2010, 08:09:21 pm
Въпреки това


Понякога хората са неразумни,
Нелогични и егоцентрични -
Въпреки това им прощавай!

Ако си добър, хората могат
Да те обвинят в егоизъм и скрити помисли -
Въпреки това, бъди добър!

Ако успяваш в живота, ще спечелиш
И лъжливи приятели, и истински врагове -
Въпреки това, успявай!

Ако си честен и открит,
Ще бъдеш лъган от другите -
Въпреки това, бъди честен!

Това, което си градил с години,
Може да рухне за една нощ -
Въпреки това, гради!

Ако намериш покой и щастие,
Ще се страхуваш да не ги загубиш -
Въпреки това, бъди щастлив!

Доброто, което правиш днес,
Ще бъде забравено утре -
Въпреки това, прави добро!

Ако дадеш на света най-доброто, което имаш,
никога няма да е достатъчно -
Въпреки това, давай най-доброто от себе си!

И сам ще видиш,
Че в крайна сметка
Всичко е между теб и Господ Исус
И никога не е било между теб и хората.

                                                 Майка Тереза



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blackie в Януари 07, 2010, 08:37:39 pm
Rainbow-I Surrender


I surrender to your heart babe
Do anything that you want me to do
Please be tender I'm in your hands girl
This is a feeling I never knew
You know I tried to make it on my own
That's not the way it was meant to be
Spend my time waiting by the phone
Oh darling come back to me

I surrender, I surrender
I'm giving up the role of pretender
Oh be tender, girl be tender
Can't you feel the love that I send you
I surrender.

I remember, seems like a lifetime
Can't believe it's a matter of days
Since you left me I'm near to heartbreak
I want you so bad don't turn away
What does it take to stay by my side
You know I'll do what you want me to
Don't take away this feeling inside
I'm still in love with you

I surrender, I surrender
I'm giving up the role of pretender
I remember, I remember
Can't you feel the love that I send you
I surrender.

I surrender, I surrender
Darling now won't you be tender
Surrender, oh surrender
Feel the love that I send you
I surrender.


Предавам се
Предавам се на любовта ти мила
прави всичко, каквото искаш с мен
Но моля те бъди нежна,  в твоята власт съм,момиче
Това е чувство, което никога не съм изпитвал
знаеш опитвах се да достигна до него сам
но това не е начина, по който можех да го получа
Прекарах времето си чакайки до телефона
о мила върни се при мен

Предавам се,Предавам се
Отказвам се от своите претенции
бъди нежна, момиче бъди нежна с мен
Не можеш ли да усетиш любовта, която ти изпращам
Предавам се

Осъзнах се,виждам сякаш един цял човешки живот
Не мога да повярвам, че са минали само няколко дни
откакто ме напусна, сломен съм от мъка
Желая те така болезнено, не ми обръщай гръб
Какво е необходимо, за да останеш при мен
Знаеш че ще направя каквото искаш
Не ми отнемай тези чувства
Аз все още съм влюбен в теб

Предавам се,Предавам се
Отказвам се от ролята на претендент
Осъзнах се,осъзнах се
Не можеш ли да усетиш любовта ,която ти изпращам
Предавам се

Предавам се,Предавам се
Мила, сега вече няма ли да бъдеш нежна с мен
Предавам се,Предавам се
Почувствай любовта, която ти изпращам
Предавам се



http://www.youtube.com/watch?v=knyH0JDwlYg


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Януари 08, 2010, 11:39:15 am
Едноокият

  Гледам на живота със едно око.
  Второто е стъклено.
  И с това единствено око
  виждам много.
  А със второто аз виждам повече,
  защото
  гледам аз със здравото око,
  а със сляпото  - мечтая.

Баруйр Севак


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Izabelle в Януари 08, 2010, 09:42:47 pm
(http://store.picbg.net/pubpic/02/1F/c94900e5427c021f.jpg)

Любов със вкус на невъзможност

Какво си ти? Несбъдната мечта?
Или ужасно закъсняла среща?
Или си моята безименна звезда,
която сякаш ми нашепва нещо...
 
А може да си (знам ли) вечността,
която търся, но не искам да намеря...
Дали си просто неизплакана сълза,
или любимият ми смисъл да живея...
 
Не си ли онзи тъй далечен мъж,
със който трябва да не свиквам?
Или си онзи топъл летен дъжд,
дошъл мечтите мои да полива?
 
Кажи ми, моля те! Кажи, какво си ти?
Неизлечима болка или неизвестност?
Ти пътят ли си, който води към мечти,
или любов със  вкус на невъзможност?





Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Януари 09, 2010, 02:49:54 pm
Вампирът

О ти, която като нож
в сърцето ми отвори рана;
ти, луда и красива, с мощ
на стадо демони, пияна

духа ми, дух на верен роб,
в алков превръщаш ти, в постилка;
навеки свързан с теб до гроб-
като пияница с бутилка,

като играч със своя зар,
като каторжник стар с верига
и като червей с труп- о, стига,
проклинам те, проклета твар!

Към бляскавия нож прострях
ръце: върни ме пак на воля,
реших отровата да моля-
да ми помогне в моя страх!

Уви! Отровата и ножът
отвърнаха без капка срам:
-Защо теглата те тревожат,
щом в роб си се превърнал сам,

нещастнико - изпит, изсъхнал;
избавим ли те най - подир,
с целувки пак живот би вдъхнал
в трупа на твоя скъп Вампир!

                                          Шарл Бодлер



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Януари 12, 2010, 10:52:01 pm
ПРИЯТЕЛСТВО

Той отдавна беше стар,
нямаше си нищо мило
и си върза за другар
в дворчето
едно плашило.
С ризата си го дари,
за да го почувства ближен,
и пред него зареди
свойте радости и грижи.
Тъй, докато пред вратата
се припичаше и дремеше
му разказа как изпрати
бабичката преди време.
На прохлада под асмата,
пред бутилка лимонада,
съчиняваше писмата
от сина си
във Канада.

А капчуци щом заплакаха,
го изнесоха от къщи.

И с ръкав след него махаше
само
втората му същност.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Януари 14, 2010, 04:15:41 pm
Пълнолуние

Взрях се в луната,
я тя ме наказа –
красива, студена, сама.

Облещена скитница
там от перваза
надничаше в мойта душа.

Кръгло сияеше,
нямаше изход –
тръпнеше бяла и зла.

От облак измъкна ми
хиляди истини
и ми отнесе съня.

Исках да скоча,
но тя ме притискаше –
с ехидна усмивка без глас.

Имала още
разстрелващи истини –
ще ги поднесе и у нас.

Зная аз вече
защо е самотна –
кръгла, блестяща луна.

В тъмно зад блясъка
крие началото
на облака и на дъжда.

Ледени капки
посипа в очите ми.
Хвърли ми стълба в нощта.

Качих се при нея,
а после опитвах се,
но нямаше как да заспя.

Така че луната,
когато вън блещи се –
огромната светла луна
няма ли облаци
спусни си завесата - не вземай от лед красота !


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Януари 15, 2010, 07:55:52 pm
        Запитай се

Защо ли с теб получи се така,
каква е тази странна орисия?
Обичаха ги другите деца,
ти бе една досадна разправия...
Връстниците ти - литнали ята,
отдавна път в живота си откриха,
а ти се луташ - прилеп в пещера,
обречен да си сам. И в теб е тихо.
Приятелите - вятър и мъгла.
На никого не можеш да повярваш.
Не стигат те до твойта самота,
но казват ти "добър си"... ако трябваш.
А как мечтаеш някой да се спре,
в очите ти небе да преоткрие.
Прегръдка на приятелски ръце
преградите в сърцето да разбие...
В душата ти - очукан стар паваж -
тъга като бездомна котка дреме...

Запитай се ще имаш ли кураж
откриеш ли любов, да я приемеш.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Януари 15, 2010, 11:14:41 pm
АЗ

Иззвънява в ушите денят
като стара печална камбана.
Аз съм впримчена в дяволски впряг
и опасно е тук да остана.
Аз вися върху възел от студ
с незададени тръпни въпроси,
аз съм шеметно бягство на луд
от каторжната делнична плоскост.
Аз съм страшният вик на луна,
дотъркаляла лик до стъклото.
Аз съм полетът над пропастта
и възможна причина за злото.
Аз съм тънък и остър камшик,
аз съм гъвкава тъмна лиана,
аз съм клупът на шията… Вик
за прегръдка и жест да остана.

Аз… със цялата мъка на гръб
бродя в тъмното – призрачен странник.
Оживявам след обич и скръб,
но докато съм тук, съм в изгнание.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Януари 19, 2010, 08:44:56 pm
Болни от живот

Да живеем е вредно -
от живот се умира.
Но човек до последно
търси лек. Не намира.
И останал без вяра
да намери лекарство
се отправя за цяра
към небесното царство


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Януари 19, 2010, 10:37:56 pm
ЖИВОТЪТ ПРИЛИЧА НА ЗЪБ
 
Животът прилича на зъб
Изобщо не мислиш за него
Доволен си – дъвчеш добре
Но внезапно той се разваля
Боли те но щом ти е нужен
За него се грижиш
Но за да бъдеш съвсем излекуван
Трябва да го изтръгнат от теб.

Борис Виан


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Януари 20, 2010, 01:36:37 pm
Уморен ангел

Усетих – умори се моят ангел
от глупостта ми вечно да ме пази.
Декора да изгражда идеално,
когато нова тръпка ме полази.
Да ми показва знаци и табели,
а аз нехайно да ги подминавам...

Омръзна му с кахърите си бели
ежеминутно да го занимавам.
Сърцето, каза, вече го боляло,
и закачи крилата си в килера.
Помолих се за него, обещала,
че вече не ще вярвам на химери.

А той ми се усмихна и поклати
с неверие главата побеляла:
Това ти е урока и съдбата –
да се разпадаш, но оставаш цяла.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Януари 20, 2010, 01:39:04 pm

Ние сме автори на своите страсти,
на своите болки, любови, терзания,
на своите грешки, на своето щастие,
на своето опиянение и отчаяние.

Но защо все търсим причините другаде,
към себе си винаги по-либерални.
По-малко в заблуди бихме се лутали,
ако измием очите си за реалното.
Ние избираме как да обичаме, от кого
и колко да бъдем мразени.
В това на никого не приличаме - всички права
за нас са запазени.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Януари 21, 2010, 06:02:48 pm
НЕ УМИРАЙ

Недокоснат и слънчев,
януарски ден
носи пак неотлъчна
ранна мъка за мен.


В най-тревожната зима
и най-белия сняг
ясно, необяснимо,
виждам траурен знак.


И жестоката горест
с бледи думи теша.
Зрее някаква повест
в мойта жива душа...


Тъмна сянка се спира
на студения праг.
Черен кон ли умира
там на белия сняг?...


Няма вече двуколка,
няма шеметен бяг.
Само черната болка
върху белия сняг.


Детска мъка извира
от далечния мрак...
Черен кон не умирай
върху белия сняг!



НЕ УМИРАЙ! (http://vbox7.com/play:6b22263f)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Януари 22, 2010, 04:03:27 pm

Gary Moore - Nothing's the same

Another time, another place.
The lonely streets where we embraced.
Then you would go without a trace.
Nothing's the same without you.

Another day goes passing by.
I sit alone and wonder why.
Sometimes it's hard, but I will try
To live my life without you.

You're in my heart, you're in my dreams.
You're everywhere or so it seems.
So many times I've heard that song.
Hold back the tears, pretend you're strong.

Another day goes slowly by.
I sit alone and wonder why.
I think of you, I start to cry.
Nothing's the same without you.

Another time, another place.
The sweetness of our last embrace.
What would I give to see your face.
Nothing's the same without you.

Nothing's the same,
nothing's the same,
nothing's the same without you.


Нищо не е същото - Gary Moore

На друго място,
в друго време бяха
самотните улици на които
ние се прегръщахме,
тогава ти си тръгна
без да оставиш следа....
нищо не е същото без теб

Пореден ден изминава
седя самотен и се чудя защо...
Понякога е трудно,но ще се постарая
да живея живота си без теб

Ти си в сърцето ми
ти си в мечтите ми...
ти си навсякъде или поне така
изглежда
толкова пъти съм слушал тази песен
задръж сълзите
прави се на силен....

Пореден ден изминава бавно
седя самотен и се чудя защо....
Мисля си за теб,и започвам да плача
нищо не е същото без теб

На друго място
по друго време бе
сладоста на последанта ни прегръдка
какво ли не бих дал
за да видя лицето ти
нищо не е същото без теб

Нищо не е същото
нищо не е същото
нищо не е същото без теб....


Gary Moore - Nothing the same (http://www.youtube.com/watch?v=45VkW0KRyNo#normal)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Януари 22, 2010, 04:15:39 pm
ПЪРВОСИГНАЛНО
                                         Автор: Ясен Ведрин

Притеглени в различни гравитации,
един от друг ще се отдалечим.
За миг почти докоснахме се с грация.
Видяхме се във рай непостижим.

В проблясъци превръщаха се думите.
Идеите - във приливни вълни.
Взривявахме се - метеорно-лумнали.
Мечтаехме се в нежни светлини.

Но има ли Любов със разстояния,
обречени отново да растат?
Смаляваме се в бегли очертания
и следваме съдбовния си път.

Намерихме се, някак си изгубени
по волята на първия сигнал.
Останахме си влюбено-невлюбени
с копнеж незакъсняло-закъснял.

Във космоса на вечната забързаност,
зависими от други, не от нас,
разделяме се, миг преди обвързване,
със пламъци, в които лъха мраз.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Януари 23, 2010, 04:16:27 pm
Точно

Точно този мъж не съм го виждала
да се чуди накъде да тръгне.
Все напряко ми пресича зимите,
за да може лятото да върне.
Точно този мъж не ме е имал.
Нито аз го притежавам.

Няма обичайната зависимост.
Друго е, което ни сближава.
Точно той умее да отрича
всяко точно доказателство.
Аз ли - като първото кокиче
никна, точно като не очаква.
Точно като пролет вездесъща
пред очите му разлиствам
цялата ми извънредна същност
само, за да го обичам.

Точно в него да се влюбвам
ми е втората природа,
тоест - безнадежден случай
на любов от първи поглед.
Точно той не помъдрява
от предишните си грешки.
Само малко съжалява,
някак много по човешки.
За какво ли му прощавам!?

Искам да ми върне лятото.
Точно този мъж ми трябва,
за да бъда съвършено цяла.
 
                                                 Бистра Малинова



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blackie в Януари 23, 2010, 06:24:04 pm
Устата й не са корали нежни;
очите й не са съвсем звезди;
тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни"
не бих нарекъл нейните гърди.
Не й е "бяла лилия" ръката;
страни "същински рози" няма тя;
дъхът й не напомня аромата,
излъхван от априлските цветя.
Не пърха като нимфа тя, признавам;
гласът й като арфа не звънти;
но все таки, Бог вижда, не я давам
за никоя от "дивните жени",
залъгвани от другите поети
със хиляди сравнения превзети.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Януари 28, 2010, 01:57:51 pm
ПРОТЕГНАТИ РЪЦЕ   

ПРОТЯГАМ КЪМ ТЕБ ДВЕ РЪЦЕ,
ОТМАЛЯЛИ ОТ ЖАЖДА И ПОРИВ!
ЗАЕДНО С ТЕБ,ДА ИЗГРАДИМ ЕДНО СЪРЦЕ,
В КОЕТО ПОДСЛОН ДА НАМЕРИМ !
 

КОЙТО , ДА БЪДЕ САМО ЗА ДВАМА НИ!
ДА СКЪТАМЕ СВОИТЕ БОЛКИ,ПРОБЛЕМИ.
И НОВИ СИЛИ,ВЗАИМНО ДА СИ ДАВАМЕ,
В ТРУДНИЯ ЖИВОТ ДА ОЦЕЛЕЕМ !

 
СВЕТЛИНА ОТВСЯКЪДЕ ДА НИ ОБЛИВА,
ТОПЪЛ СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ ДА НИ КРЕПИ!
ПО-УВЕРЕНИ И СИЛНИ ДА ВЪРВИМЕ
ПО ПЪТ,ОГРЯН ОТ НАШТЕ ДВЕ ЗВЕЗДИ !
 

ДА СЕ ПОДКРЕПЯМЕ,КОГАТО НИ Е ТРУДНО!
НА ВСЯКА ТРУДНОСТ ЗАЕДНО ДА УСТОИМ,
ЗА ДА БЪДЕ ЖИВОТА ПО-ТИХ И СПОКОЕН
И МНОГО ОБИЧ И НЕЖНОСТ ДА НИ ТЕШИ !
 

ПОЕМАМ ДВЕ ПРОТЕГНАТИ РЪЦЕ,
ЗА ТОПЛИНА И ЛАСКИ ЗАЖАДНЯЛИ!
А С МОИТЕ ИЗТРЪГВАМ СВОЕТО СЪРЦЕ
И НА ТЕБ С ОБИЧ АЗ ГО ПОДАРЯВАМ !!
 

                                            Б.БЕРЧЕВА


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: hiks в Януари 31, 2010, 09:00:39 pm
Реших и аз да пробвам, Боже опази,
че полудя по интернет народа.
Избрах случайно сайта "секс с кози",
препрати ме на "избери порода".


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Февруари 01, 2010, 05:54:32 pm
Николай Урумов - Ще те чакам


Днес отново полудях,
вървя след теб
и викам те да те прегърна.
Безброй жени се казват като теб,
докато не се обърнат,
но не позна че ще забравя твоя глас -
представа нямаш само как го помня
дори да спреш да съществуваш в този час
аз пак си знам, че ще те чакам (2)

Припев:
Като мъж, като стълб, като тъжен звяр
като дом, като гроб, като сфетофар...
всеки час чакам теб и в тъмното гледам
като път, като брат, като смъртен враг
като град, като стон,като бащен праг
като плът, като дух, като за последно (2)

Пак започнах да не спя,
програми сменям, търся нещо като теб,
но има само тъжни новини,
а лъжи не ми се гледат.

Прогнозата е все мъгла и много дъжд,
и всички филми свършват много лошо.
Чакам те за да намерим нов канал,
завръщай се защото...
пак съм полудял ....

                Nikolay Urumov - Shte te chakam / HD / Official Video (http://www.youtube.com/watch?v=IuzmW8O3ZrM#normal)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Izabelle в Февруари 01, 2010, 10:55:17 pm
Защото нищо помежду ни не е истина

Живеем с теб между реалност и мечти
и всеки вижда в другия това, което иска.
Непозволено няма между нас, нали?
Защото нищо помежду ни не е истина... 

Докоснаха се отдалече нашите души -
полуреално, полусън, полуизмислено.
Наясно сме със пропастта, която ни дели.
И знаем, нищо помежду ни не е истина...

 Полуприятелство,  полумечта, полулюбов,
полуочакване на нещо полуистинско. 
Не се кълнем във вярност и любов до гроб,
защото нищо помежду ни не е истина...

Без непременности, без нужда от лъжи 
и без дори да се замисляме за смисъла. 
Не знаем дълго ли това ще продължи,
но знаем, нищо помежду ни не е истина...

 Случайно ли преплетоха се нашите съдби
или е неслучайност, сбъдване единствено?
Защо не спираме един към друг да се стремим?
Защо, след като нищо помежду ни не е истина?


(http://img36.imageshack.us/img36/7493/forgottenrose2.jpg) (http://img36.imageshack.us/i/forgottenrose2.jpg/)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Izabelle в Февруари 01, 2010, 10:59:41 pm
ЗАЩОТО ИСКАМ ТЕБ

Тече по вените умора...
Нощта изпраща моя ден...
И без лица са всички хора...
Защото искам теб...

Луната гледа ме безтебно,
към мен протяга своите ръце......
Но аз не искам лунна нежност...
Защото искам теб...

Посока имат си мечтите...
Към тебе гледа моето сърце...
Не виждат никой друг очите...
Защото искам теб...

(http://img511.imageshack.us/img511/6797/d456ab50eb075be0a513e9fue2.jpg) (http://www.imagehousing.com/)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Февруари 05, 2010, 01:26:35 pm
ПРЕДАТЕЛСТВА

Аранжирах горчиви усмивки
във букети за псевдоприятели
и прескочих капаните хищни,
заредени със злоба внимателно.
Хапче взех срещу клюки отровни,
празни думи задрасках прилежно,
търпеливо със нишка любовна
позакърпих съдрани надежди..
Те ме дебнат обаче в засада,
безпощадно се ровят в съня ми,
тайни нежни от него изравят,
и ги хвърлят във публични ями.
Усвоили двулични усмивки,
в интензивен урок по омраза,
детски спомени сочни и чисти
с грозни пръсти изстискват с наслада…
Омотават ме с тежки въжета
от съмнително лъскави цели
и ме влачат по груби павета,
и стърнища от грях почернели…
Крак подлагат, а после доволни
ме разпъват на кръст талашитен
и ръждиви от цинизъм пирони
ритуално забиват в очите ми.
Аз обаче напук ще живея…
Ще простя на душите им черни
със светени сълзи ще облея
на палача ръцете студени..

                               НЕЛИ ДИМИТРОВА


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: svvv1 в Февруари 05, 2010, 05:00:20 pm
Сигуpно няма такъв закон,
освен ако не е Божи:
което се вижда
с пpосто око,
с въоpъжено
не може.

Щом ми е пpазничен всеки дъх,
а всяка власт - до колене,
не позволявам
да вземе вpъх
делничното над мене.

Виждам, че всички сложни неща
пак до пpости
се свеждат:
който не вяpва във любовта,
за него
няма надежда.

Нито е ново,
нито pазлично
това, което си мисля:
хубаво е
да чуваш
и казваш:
"Обичам те!",
но най-хубаво -
да е истина.

И не заpад
обpатите в словото
ще смъкна външния пласт:
ако единият
обича повече,
моля се да съм аз.

автор: alabross


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Февруари 06, 2010, 10:40:51 am
Жадувано

Очи в очи...
Пронизващ поглед...
Умиращ страх от самота!

Усилен пулс...
Сърце туптящо...
Ръце раздаващи любов!

Горещи устни
и нежни думи...
прошепнати във тиха нощ!

Жадуван миг...
Очакван трепет...
Разтърсващ трус от бурна страст!

Не ме жали,
а дай ми време
да бъда с теб до вечността!

И след това
отново от любов ме подлудявай!
Накарай ме в безкрая да летя!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Февруари 06, 2010, 11:10:07 pm
...А ти си различен...
с усмивка различна...
в очите различно искрата блести.
Дори и гласът ми сега е различен,
за тебе различно красиво звучи...
Светът е различен
и хора различни ме гледат различно
и питат с очи...
Че тебе различно сега те обичам
и даже различно сърцето тупти...

 


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Февруари 07, 2010, 05:36:14 pm
Следите ти...


Мъглата е дълга. И стига до никъде.
Аз те мисля с очи. И я правя прозрачна.
Не питам посока до тебе. Притихвам се.
Долавям дъха на следите ти в здрача.

Прескачаш ръба на деня. И ставаш свободен.
Търсещ вятър нощем те праща нанякъде.
Адресът ти вечно се скита. Светът е огромен.
Нощта е самотен въпрос. Приютява те.

Прелъстени възникват твоите стъпки
при обич, която не носи часовник.
Неочаквано спират. Внезапно прегърнати.
Всяка среща е първа. И става на Сбогом.


Не, не си се завръщал. Просто се случваш.
Отвъд на минутите. Въпреки зимата.
Не се обещавай. Ако спра -да те чакам-
ще изгубя в мъглата следите ти.


                                  Бистра Малинова


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Февруари 07, 2010, 05:43:22 pm
Попитай ме...

Сега, когато имам само тебе,
след сто живота тръпнещо очакване,
ми се разказва цялата вселена,
която ще избухне в сетивата ми.
Попитай ме за нещо. Все едно
какво ще бъде, само ме попитай.
Представата за думата любов,
въобще не е същинския й смисъл.
Не си представяй нищо,
не измисляй
причини, поради които ме е нямало.
Да знаеш само колко съм те искала,
и как те търсих в някакви галактики,
където другите не те познаваха,
или не помнеха, че може да си минал.
Попитай ме... Така ми се разказва
на тебе точно - колко си ми липсвал.
Приличаш ми на моето разсъмване.
От толкова отдавна все е лунно.
Не знам ще понеса ли да си тръгнеш,
без да ти кажа важното във думите.
Не ме ранявай с тази тишина.
И, моля те, не ме превръщай в ехо.
Не ме оставяй повече сама
със себе си за тебе да споделям.
Попитай ме каквото и да е.
Така ми е потребно да те вдишам,
през думите си. И да съм до теб.
Да ти разкажа колко те обичам...

                                      Бистра Малинова


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Февруари 08, 2010, 11:29:04 pm
He knows, you know

He knows, you know, he knows, you know
Problems, problems, problems, problems

Light switch, yellow fever, crawling up your bathroom wall
Singing psychedelic praises to the depths of a china bowl
You've got venom in your stomach, You've got poison in your head
You should have listen to the priest at the
Confession when he offered you the sacred bread

He knows, you know, he knows, you know
He knows, you know, but he's got problems

Fast feed, crystal fever, swarming through a fractured mind
Chilling needles freeze emotion, the blind shall lead the blind
You've got venom in your stomach, You've got poison in your head
When your conscience whispered, the vein lines stiffened
You were walking with the dead

He knows, you know, he knows, you know, he knows, you know
He's got experience, he's got experience, he knows you know
But he's got problems, problems, problems

He knows... Slash wrists, scarlet fever
Crawl under your bedroom door
Pumping arteries ooze their problems
Through the gap that the razor tore
You've got venom in your stomach
You've got poison in your head
You should have listened to your analyst's
Questions when you lay on his leather bed

He knows, you know, he knows, you know
He knows, you know, but he's got problems

Blank eyes, purple fever streaming through the frosted panes
You learned your lesson far too late from the links in a chemist chain
You've got venom in your stomach, You've got poison in your head
You should have stayed at home and talked
With father listen to the lies he fed

He knows, you know, he knows, you know
He knows, you know, but he's got problems
He knows, you know, he knows, you know
He knows, you know he's got experience
He's got experience, he knows you know
He knows you know
He knows, you know



Той знае, нали

Той знае, нали
Проблеми, проблеми, проблеми, проблеми

Електрически ключ - светлина, трескаво пълзиш нагоре по стената на банята си
Пееш хипнотични възхвали насред фаянса
Имаш жлъч в стомаха, отрова в главата
Чувал си свещеника, предлагащ
Свещения хляб на изповедта.

Той знае, нали
Той знае, нали, но той има проблеми.

Бърза доза, гадна треска, намираща смазаното съзнание
Студени игли вледеняват възбудата, слепците нямат светлина
Имаш жлъч в стомаха, отрова в главата
Когато съвестта ти шепне, вените ти се втърдяват
Ти се разхождаш със смъртта

Той знае, нали, той знае, нали, той знае, нали
Той има опит, той има опит, той знае, нали
Но той има проблеми, проблеми, проблеми

Нали...Разранени китки, треска
Лазиш към вратата на банята
Помпаш артериите, а проблемите им се процеждат
През празнотата на нарязания мускул
Имаш жлъч в стомаха, отрова в главата
Чувал си въпросите на аналитика си
Лежейки на коженото легло в кабинета му.

Той знае, нали, той знае, нали
той знае, нали, но той има проблеми.

Празни очи, морава треска струи през замръзналите им зеници
Прекалено късно си научил урока за химичната окова
Имаш жлъч в стомаха, отрова в главата
Ще си останал вкъщи, говорил
С дявола, слушайки лъжите, с които те е хранил

Marillion - He Knows You Know *hq* (http://vbox7.com/play:e30db938)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Февруари 09, 2010, 12:16:33 pm
КОГАТО СИ ПОМИСЛЯ, ЧЕ И ТИ

                                                      Дамян Дамянов

Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.

Когато си помисля...Не, не, не!
Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача...
Сърцето ми събрано на юмрук
полека се отпуска в твойте пръсти.
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Февруари 09, 2010, 12:19:40 pm
РЕВНОСТ

                                              Дамян Дамянов


Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим. Прости!

Дори не те и забелязвах,
че съществуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.

И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя,
и да се влюбя... тъкмо в теб.

До днес. Но днес, незнайно как тъй,
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.

Дали на мен тъй ми се стори,
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.

Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзрях аз...

И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те изгубя? -
си викнах сам във адски страх.

Нима?!... Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Февруари 09, 2010, 12:21:55 pm
ПОСВЕЩЕНИЕ

                                               Дамян Дамянов


Къде си моя първа обич?
Разпръсна ни света голям!
А беше време...Даже в гроба
не исках да отида сам.
Не исках да съм сам без тебе.
Не искаше и ти - сама.

За двамата ни бе потребен
един живот. Една земя
под нас или над нас да бъде.
Ала животът се мени.
Земята се върти и пъди
прашинките на две страни.

Земята се върти. Пилее
листа и птици, сняг и прах...
Върти се тя и те - със нея!
И те - със нея, ние - с тях!
До вчера влюбени и вечни,
днес - аз самичък, ти - сама.
Като два полюса далечни,
два края на една земя.

И двете точки на кълбото
се гонят всеки миг и час.
А колко други във живота
се гонят също като нас!
И как безкрайно се пътува
по паралела "Аз и Ти"...
Затуй откакто свят светува
кълбото земно се върти.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Февруари 10, 2010, 06:26:49 pm
Клошар на любов


Събира от контейнера любов
захвърлена,изтрита ,овехтяла.
Неоценена, забравена от друг
тя служи и помага на клошаря.

Събира от контейнера любов
и любовта за жалост се захвърля.
Дори сърцата да кървят,
това не пречи на клошаря.

Той наблюдава хората от своя кът
не се смущава ,че го подминават,
с надежда рови в купища боклук,
намери ли любов се забавлява.

Не се гнуси от лошата среда,
с това се свиква поначало.
Дарява ли го с нещо любовта,
той взема  я  и оцелява.

                                   Автор: Иван Боженски


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Февруари 10, 2010, 06:28:51 pm
Това, което не ти казах, беше
че много силно днес ми се мълчи!
Не искам и да знам дали е грешно,
дали от недомлъвките личи,
дали личи от стиснатите устни
пороя-звън от моето сърце.

Не исках да го чуеш.
Да го чуеш, аз исках,
но проклетото лице
измисли да говори за живота,
да се пилее в дребните неща,
а част от тази мъничка самотност
ми причини безсмислена тъга!

Избягах с теб!
Към себе си Избягах!
Така те благославям за това!
А ти мълчи,
неземна моя Кладо!
Мълчи,
че ще се спука от Дъжда
в ушите ми една тъга на флейта
и ще разкъса
звездния афиш,
под който
като
приказка на свещи
ти, скитнико, в душата ми
гориш!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Февруари 11, 2010, 04:25:56 pm
Трудна съм за обичане....
   

Трудна съм за обичане.
Като непокълнало цвете.
Дума за отричане...

Плаха съм когато е мое ,
дръзка сред чуждо....
Забравила какво ми е нужно...

Тиха съм в своята лудост ,
дива в смеха....
Моята другост идва в съня...

Сляпа съм за дъжда...приютявам
се сред зимните пламъци.Сянката ми
изстива сред въздушни кули и замъци..

Ужилих се отровно от своята надежда ,
и може би съдбовно , днес живея
в свят във който никой не поглежда.

Трудна съм за обичане ,
камъче с много "ако-та"
от мечтата си невъзможна за отвличане...

Винаги живея в "защо-та"
Изпредена от емоция без думи ,
на замлъкнала китара съм скъсани струни.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Февруари 11, 2010, 10:17:06 pm
Последен танц

Като розов цвят бе тя красива.
С очи блестящи, като утринна зора.
Устните и, кърваво - червни.
А косата, абаносов водопад.

Танцуваше и пееше във мрака,
За дни отминали, потънали в забрава.
Когато слънцето не светеше тъй ярко,
А мракът бе покрил света.

И срещнах я тогава аз, самотно бродещ.
А тя танцуваше на лунна светлина.
И покори ме с нежната си песен,
И своята неземна красота.

Застинах аз, загледан в нея.
Прехласнат в нежноста на песента.
И неспособен да помръдна,
Не усетих кога избягала бе тя.

Извиках подир нея аз,
И търсих я безбройни дни.
Но нивга повече не я видях,
Танцуваща във дивите гори.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Февруари 12, 2010, 04:19:44 pm
И само тихичко те пожелавам...   


И само тихичко те гледам - изпит и непознат.
Далечен - беден , в страна на сънища - богат.
И само тихичко те гледам , без стон и без молба ,
в душата образ бледен , покъртена от самота звезда.

И само тихичко те гледам , във вярата си не повярвал сам.
Образ болезнено приведен над земна пустота ,
забравил някога далечна - тъй желаната мечта.
И само тихичко те гледам чужд , скверен и любим ,
образ мой неверен.... повярвал в прах и дим.

И само тихичко те пожелавам - тайнствен и открит.
Сърцето си отново призовавам да разкрие лунният светлик.
И само тихичко те пожелавам - непожелавана страст ,
опожаряваща всичко с огнена бяс.

И само тихичко те наблюдавам - паднала гърмовната сълза ,
и тихичко си заминавам в отровата на нощта.
И само тихичко те пожелавам - мой несбъднат сън ,
и лекичко се опиянявам от студа навън.
И само тихичко си заминавам - призрак непознат ,
да те позная някога далече в плен на моя ад.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Февруари 13, 2010, 08:23:02 pm
От всичките далечни бягства може би
най-далечното е бягството от себе си -
привидно точен избор зад гърба лежи,
напред – жаравата от изгорени страници.

Като апокрифи върху кладата горят -
низвергнати, охулени, недоразбрани,
невместили се в догмите на този свят
дори не превързват получените рани.

Искаш да разкажа? Днес ми се мълчи.
Твърде ръбести са думи след мълчание.
Така и рибите понякога се молят да вали
да не признаят за соленото изгнание.

Подвижни пясъци и слънце като пещ.
От безводието се задъхват сетивата.
Самотно зрънце спори с вятъра горещ
в неистов порив да намери светлината.

Ако зрънце надежда оцелее в този ад,
ако води артезиански коренчето стигне,
ще зашуми във вените пътят за назад,
фениксът сам възкръснал ще политне.

Сигурна съм - у всеки мълчи поне една
посока за връщане назад незаличена,
нужни са му само топъл вятър и платна
и една мечта отдавна спотаена.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Февруари 15, 2010, 11:35:54 pm
Дъх – като осъзнаване

Като дъх
Само дъх и поемам
Вятър в косите
По пътя препятствия
Всичко цветно втъкавам във себе си
Всичко тъмно разтварям със мене
Аз съм светла боя
Всъщност бяла
Позацапвам се леко понякога
Все по-малко остава цялото
Но светът тъмносин
изсветлява
Изчезвам ли
Не ние се сливаме
Изчезват контрастите
Уча се
Все по-малко препятствия има
Само дъх
И съм горе
Върхът е мой
Шарена
Какво взех и какво дадох
Всичко
Вървя и се откривам
Нищо няма смисъл само по себе си
Нищо
Следващ дъх
Пропита съм
Светът е в мен
И аз съм в него...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Февруари 16, 2010, 02:11:40 pm
      Да те прегърна искам...


"Да те прегърна искам - и да се събудя" -
прошепнаха две ласкави очи.
Стъписа се сърцето ми в полуда -
нима от мен тъй много искаш ти?

"Да те прегърна само - и да се събудя"?
Нощта ми искаш, тайната ми нощ,
в която пърхат крехки пеперуди,
сълзите и страхът добиват мощ...

"Да те прегърна искам - и да се събудя" -
изстреляно в сърцето ми кънти.
Без дъх, безмълвна, слисана, се чудя -
нима от мен тъй малко искаш ти?!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Февруари 17, 2010, 07:38:03 pm
Ще си тръгна от живота ти спокойна,
също както влязох в него - без да питам.
Ще си тръгна тихо и достойно
като вода,попаднала в пустиня.

Ще си тръгна от живота ти за малко,
все едно,че скоро ще се върна.
За последно ще те пусна във съня си -
да те погаля и да те прегърна.

Ще си тръгна от живота ти без време,
за да нямаш време да попиташ
колко дълго ще се бавя
и защо съм тъжна,и какво ми има;

за да нямаш време да излъжеш,
за да няма нужда пак да ти прощавам.
Ще си тръгна,без надежди да се връщам,
но в съня си пак ще се надявам.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Февруари 17, 2010, 07:39:33 pm
Все повече си мисля, че си уморен от мен.
От детският ми свят и от това, че не пораснах!
И как откривам във Луната стих,
написан от звезди - красиви, бляскави...
И от това, че нощем пожелавам
да бъда приказка в света ни тежък...
Да бъда лъч от Слънцето изпратен
да грее силно и любящо във сърцето!

И от това, че винаги мечтая...
И, че обичам Пепеляшка, Аладин...
И, че намирам как да разрушавам
оковите на сивия ни ден!

И от това, че в изгревите виждам,
как облаците утрото целуват...
А залеза, акорд е от пиано,
но ти така и никога не чуваш...
И предполагам вече си решил,
че мястото ти е във моят спомен.
Но не, не си! Ела и ме вземи,
аз искам те до мен в света огромен!

Аз искам, като приказка без край
да ме четеш и после да разказваш...
За светлината, за нощта и за брега,
където двамата със теб в едно се сляхме!

Недей да отминаваш моят свят.
Върни се и към мене се затичай!
Защото сам ще стигнеш ли до края?
Ако затвориш страницата кой ще те обича?


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Февруари 18, 2010, 03:36:05 pm
Просто така

Просто така,
искам, както ти пиша,
да те галя с ръка
и те чувствам как дишаш.
Просто така
ми се иска да знаеш,
че съм с теб и сега
и за мен да нехаеш.
Просто така
ще ти пратя с глухарче
малко радост с тъга
и със мене, макар че
“просто така”
просто никога не е.
Но какво от това?
И така ще живеем.
Просто така...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blackie в Февруари 18, 2010, 09:47:56 pm
ИНВЕСТИРАЙ В ДЪЖДА


Бог ли стисна небето - и над мен се стовари вода.
А денят се изниза като лист от тютюнева низа.
Отвори ми да вляза, защото прогизна в дъжда
тази толкова дълго от тебе препирана риза.
Почерпи ме кафе - и тури в кафеничето ръж.
Нека цъфнала ръж и целувка в кафето да има.
Инвестирай в дъжда. И във мене, защото съм мъж,
със когото спокойно ще влезеш във дългата зима.
И понеже едва ли ще съм дълго тъй хубав и млад,
но все още не вея над света знамената си бели,
инвестирай в дъжда. И ще минем по белия свят.
Докато се преселим във злачните райски предели.
Захвърли този стар и отдавна прокапал чадър.
Нека дългите струи ни прегръщат и мокрят до кости.
Този свят е лъжовен, но от него не знам по-добър.
Затова инвестирай в дъжда - и не питай за после.
Инвестирай в дъжда... Нека пада - благат и блажен.
Господ сякаш за теб тази дълга вода е изпратил...
Просто - нищо не губиш, ако ти инвестираш във мен.
И дъждът ще те милва като твой благодарен приятел.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Февруари 19, 2010, 01:58:50 pm
ЛЕВСКИ


Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае,
трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори.
Това расо черно, що нося отгоре,
не ме помирява с тия небеса
и когато в храма дигна си гласа
химн да пея богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия, що ридаят
в тоя дол плачевни, живот нестърпим.
И мойта молитва се губи кат дим,
и господ сърдит си затуля ухото
на светата песен и херувикото.
 
Мисля, че вратата на небесний рай
на къде изглеждат никой ги не знай,
че не таз килия извожда нататък,
че из света шумен пътят е по-кратък,
че сълзите чисти, че вдовишкий плач,
че потът почтенний на простий орач,
че благата дума, че правото дело,
че светата правда, изказана смело,
че ръката братска, без гордост, без вик
подадена скришно на някой клетник,
са много по-мили на господа вишни
от всичките химни и тропари лишни.
 
Мисля, че човекът, тук на тоя свят
има един ближен, има един брат,
от кои се с клетва монахът отказа,
че цел по-висока Бог ни тук показа,
че не с това расо и не с таз брада
мога да отмахна някоя беда
от оня, що страда; мисля, че канонът
мъчно ще направи да замлъкне стонът;
че ближний ми има нужда не в молитва,
а в съвет и помощ, когато залитва;
мисля ази още, че овчарят същ
с овцете живее, на пек и на дъжд,
и че мойте братя търпят иго страшно,
а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,
и че ще е харно да оставя веч
таз ограда тиха, от света далеч,
и да кажа тайно две-три думи нови
на онез, що влачат тежките окови.
Рече и излезе.
 
Девет годин той
 
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
и като отшелник живееше в пост.
Горите, полята познати му бяха;
всичките пътеки кракът му видяха,
пустинята знайше неговия глас,
хижата го знайше и на всеки час
вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
ходеше замислен, сам-си без другар.
Тая заран млад е, довечера стар,
одеве търговец, сега просяк дрипав,
кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
днес в селото глухо, утре в някой град
говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,
и че време веч е да въстане робът;
че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв,
и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта - пиянство,
че равни сме всички в големия час -
той внасяше бодрост в народната свяст.
 
И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,
а той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът!
 
Той беше безстрашлив. Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов,
да гори, кат Хуса или кат Симона
за правдата свята да мре под триона.
Смъртта бе за него и приятел и брат,
зашил беше тайно в ръкава си яд,
на кръста му вярно оръжье висеше,
за да бъде страшен, кoга нужда беше.
Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,
обърнал се беше не дух, на огън.
Думата си цяла лейше в едно слово,
понявга чело си мръщеше сурово,
и там се четеше и укор и гняв,
и душа упорна, и железен нрав.
 
Той беше невидим, фантом, или сянка.
Озове се в черква, мерне се в седянка.
Покаже се, скрий се без знак и без след,
навсякъде гонен, всякъде приет.
Веднъж във събранье едно многобройно
той влезна внезапно, поздрави спокойно,
и лепна плесница на един подлец,
и излезе тихо из малкий градец.
Името му беше знак зарад тревога,
властта беше вредом невидима, строга,
обсаждаше двайсет града изведнъж,
да улови тоя демон вездесъщ.
От лице му мрачно всички се бояха,
селяните прости светец го зовяха
и сбрани, сдушени във тайни места
слушаха със трепет, с зяпнали уста
неговото слово сладко и опасно,
И тям на душата ставаше по-ясно.
.................................
.................................
И семето чудно падаше в сърцата
и бързо растеше за жътва богата.
 
Той биде предаден, и от един поп!
Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
тоз позор за Бога, туй пятно на храма
Дякона погуби чрез черна измама!
Тоз човек безстиден със ниско чело,
пратен на земята не се знай защо,
тоз издайник грозен и божий служител,
който тая титла без срам бе похитил,
на кого устата, пълни с яд и злост,
изрекоха подло: "Фанете тогоз!"
На кого ръката не благословия,
а издайство сърши, и гръм не строши я,
и чието име не ще спомена
от страх мойта песен да не оскверна,
и кого родила една майка луда,
който равен в адът има само Юда
фърли в плач и жалост цял народ тогаз!
И тоз човек йоще живей между нас!
 
Окован и кървав, във тъмница ръгнат,
Апостолът беше на мъки подвъргнат
ужасни. Напразно! Те нямаха власт
над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,
ни молба, ни клетва, ни болно стенанье
не издаде в мрака туй гордо страданье!
Смъртта беше близко, но страхът далеч.
И той не пошушна предателска реч.
И на вси въпроси - грозно изпитанье -
един ответ даде и едно мълчанье
и казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!"
И никое име той не спомена.
 
Но тиранът люти да убий духът
една заран Левски осъди на смърт!
Царете, тълпата, мръсните тирани
да могат задуши гордото съзнанье,
гласът, който вика, мисълта, що грей,
истината вечна, що вечно живей,
измислиха всякой по една секира
да уморят всичко, дето не умира:
зарад Прометея стръмната скала,
ядът за Сократа с клеветата зла,
синджир за Коломба, кладата за Хуса,
кръста на Голгота за кроткий Исуса -
и по тоя начин най-грозний конец
в бъдещето става най-сяен венец.
 
Той биде обесен.
 
О, бесило славно!
 
По срам и по блясък ти си с кръста равно!
Под теб ний видяхме, уви, да висят
много скъпи жъртви и да се тресят
и вятърът южни с тях да си играе,
и тиранът весел с тях да се ругае.
О, бесило славно! Теб те освети
смъртта на геройте. Свещено си ти.
Ти белег си страшен и знак за свобода,
за коя под тебе гинеше народа,
и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес
под тебе, бесило, правеше ни чест.
Защото подлецът, шпионът, мръсникът
в ония дни мрачни, що "робство" се викат,
умираха мирни на свойто легло
с продадена съвест, с позор на чело,
и смъртта на тебе, о, бесилко свята,
бе не срам, а слава нова на земята
и връх, от където виждаше духът
към безсмъртието по-прекия път!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Февруари 19, 2010, 02:02:51 pm
Обесването на Васил Левски


О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
 
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
 
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
 
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
 
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Февруари 19, 2010, 03:25:38 pm
Не е достатъчно ...

Да обичаш някой непресторено...
Да обичаш някой всеотдайно...
Да обичаш някой така, както в мига, в който си го видял...
Не е достатъчно, не е достатъчно.
Не е достатъчно.

Да обичаш някой тайно (и никога да не го докоснеш)...
Да обичаш някой честно (и винаги да казваш истината)...
Да обичаш някой нежно...
Но нежното докосване не е достатъчно.
Не, не е достатъчно.

Любовта те ранява понякога,
не е толкова лесно да я намериш.
Търсиш навсякъде, а когато се обърнеш, разбираш,
че тя винаги е била там, до теб.

Да обичаш някой безразсъдно (може да ти се случи само веднъж)...
Да обичаш някой безнадеждно (това боли толкова много)...
Да обичаш някой така, както в мига, в който си го видял...
Не е достатъчно, не е достатъчно.
Не е достатъчно.

Любовта отнема малко време,
не е толкова лесно да я намериш.
Търсиш навсякъде, а когато се обърнеш, разбираш,
че тя винаги е била там, до теб.

И ако не идва лесно,
има едно нещо, в което можеш да си сигурна -
винаги можеш да ми вярваш,
защото наистина сърцето ми винаги ще бъде... твое.

Любовта те наранява понякога,
не е толкова лесно да я намериш.
Търсиш навсякъде, а когато се обърнеш, разбираш,
че тя винаги е била там, до теб.
Любовта те наранява понякога.
Това не е само мое или твое,
любовта е единствено за споделяне.
Когато се обърнеш, разбираш... тя е навсякъде,
стой си там...
Тя винаги ще бъде там.

   Van Halen - It`s Not Enough (нов Клип) (http://vbox7.com/play:7aaa8a11)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Февруари 19, 2010, 03:54:45 pm
За бога...докога ще  мълчиш???


Минават дните ми притихнали,
между твоите рафтове празни.

Трупат се СМС-и нестигнали
и продължава - да те няма.

Добре - какво да направя,
за да разменим поне по дума?

Сестра ти каза да те оставя,
а аз не искам да чувам другиго.

Да пускам ли стаята под наем?
Кажи ми - теб ще послушам.

Не смей да ме наказваш само
с онова твое глупаво мълчание!

За бога...какво да направя?
Липсваш ми...и е страшно.

МОЛЯ ТЕ! Така добре ли е?!
Или трябва много да ти се помоля?

Търся си секвартирант!
Знаеш ми телефона.......


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Февруари 19, 2010, 08:13:20 pm
Мюсюлманинът Ал Хомейни

имал кон и шестнайсет жени.

Щом конят умрял,

„О, Аллах — изкрещял, —

по-добре две жени ми вземи!“


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Февруари 20, 2010, 03:15:49 pm
Очаквай ме и тази нощ
в съня си.
Ще дойда аз.
През тебе ще премина
като стихия.
И ще си отида.
Преди да се събудиш
от страстта си.
С най-дива страст
в плътта ти ще се впия.
Ти волно
ще изливаш обичта си,
а аз любовно
с теб ще се опивам.
Следите сетне
с устни ще попия...
И тази нощ
ще бъда с теб в съня ти.
Но както дойда,
тъй ще си отида.
Без мен ще се събудиш.
С нежността си.
И спомен...
за отминала стихия...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blackie в Февруари 20, 2010, 11:44:16 pm
Ех, маце!...



Приличаш на малко зверче.
Плаши те жеста ми ласкав.
Протегна ли длан, да речем,
сприхаво ще ме одраскаш.

Реша ли с бананов сладкиш
примерно да те подкупя,
показваш ми лакът, крещиш
колко съм жалък и глупав...

Когато си тъжна и аз
слънчев дворец ти предложа,
подскачаш, заекваш от бяс,
гневно мълвиш: „Пази боже!...“

В горещата разпра, ако
кипна от нрава ти глезен,
присвиваш зелено око,
после ехидно се плезиш...

Отчаян от теб, унизен
водя войната за близост...
Но ти си безполов гамен!
Ти си дребнаво капризна!

Превзета кокетка! И зла!
Дръзко, свадливо мъниче!
Ще яхнеш накрая метла!
Маце проклето!
Обичам те...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Февруари 21, 2010, 01:54:57 pm
ЕДИНСТВЕН ХРАМ

Ще ме целунеш със затворени очи...
треперейки ще вземеш мойте длани...
Не казвай нищо!Просто замълчи!
Сърцата ни и без това са рани.

Легни до мен и пак не говори.
Едва ли ще намерим точни думи
за болката в отминалите дни,
за истината-точна по между ни.

Свещта угасна, с нея и нощта-
подсказваха, че времето ми свърши.
А ти-облян във лунна светлина
в съня си продължаваш да ме търсиш.

По дяволите всичко! Ти си мой!
Във сънищата, в моите мечти.
Сърцето и душата ми са твой
единствен храм, където и да си!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blackie в Февруари 23, 2010, 04:46:53 pm

БЛУС



Съмнения, възторзи, страх
съдбата просто се развлича.
А теб след век те разпознах.
И само век ще те обичам !
Оттатък залеза, отвъд
нощта тъмнеят бариери.
Не иде прошка, нито съд...
Любима, събуди ме вчера !
В дълбочините земетръс
предвкусва свойта премиера.
Животът е опасно къс...
Побързай, целуни ме вчера !
Пропуква се безкрайността.
С греха ни ангел ще вечеря.
Подай стиха ми на свещта...
Не чакай: забрави ме вчера...



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Февруари 23, 2010, 05:46:20 pm

Аз те попитах за какво мислиш,а ти ми каза:
Не зная. Вятърът отвява мислите ми като калинки.
Тогава аз вдигнах ръка,хванах една мисъл
и я затворих в шепата си като в кибритена кутийка.
Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:
"Не искам да си отиваш!"
Усмихни се.

Какво,че ще си отида?
На далечен път заминават и жеравите,но ще се върнат.
Зад червените къщи изчезва Слънцето,но ще се върне.
И влаковете се завръщат,нали?
И хората................
Какво са разстоянията метър и километри?
Има очи,които виждат през високите планини.
Има мисли които летят над безкрайните равнини.
Има хора,които никога не се разделят.

Усмихни се...............
Има хора,които никога не се разделят...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Джоли в Февруари 24, 2010, 02:42:31 pm
СИЛНИТЕ

Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.
Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.
Те знаят как да простят,
как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад.
И не говорят ненужно.
Те са внезапни искри
от небесата дарени.
Тяхната воля твори
нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст
и доживотната завист,
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи,
прави ги по-всемогъщи.
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.

                           Веселина Атанасова


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Февруари 24, 2010, 05:32:21 pm
Краят на приказките


Насред битпазара, в камара предмети,
доскорошни ценности, днеска - боклук,
намерих, от приказка свършила взети,
протритите чехли на малкия Мук.
До тях в прах, очукана, обикновена,
се валяше лампата на Аладин.
Уж същата, но от вълшебство лишена -
следа нямаше от послушния джин.
Килимчето чудно, летяло довчера,
бе също там, но без магическа мощ.
Светът влязъл бе в прагматичната ера,
в деня след хиляда и първата нощ.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Февруари 28, 2010, 06:56:50 pm
Понякога животът ни се струва
и скучен, и себичен, и безличен.
Понякога е тъжно да обичаме,
защото смешно ни обичат.

Понякога мечтите си забравяме
в стремежа си да бъдем съвършени.
Понякога грешим, но си прощаваме -
човешко било да си грешник.

А всъщност искаме да сме щастливи,
но се срамуваме да си го кажем,
понеже времето не ни достига,
да бъдем старомодно романтични.

Но вярваме, че то ще ни се случи -
онова разтърсващо и тихо чудо,
и нежно някого ще заобичаме,
повярвали, че истински сме живи.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Март 01, 2010, 04:34:21 pm
СПОМЕН

Бавно догаряща свещ,
в празната чаша спомени много.
На прозореца тъничък лед,
а в сърцето му черна отрова.

Къде отлетяха толкова дни
от този живот като лист прелистен.
Времето на никой не успя да прости
и от всички той остана единствен.

Дните му липсваха с приятели верни
и нощите на изгаряща страст.
Останаха само спомени светли
и старите снимки, потънали в прах.

Затвори очи и в песента се заслуша,
и сякаш за миг се върна пак там.
От мъка и болка му беше до гуша,
усили докрай и пак си наля.

Песента го пренесе години назад,
в нощта, в която я срещна.
Всичко започна в един мъничък град,
във вечер тъй страстна и грешна.

Беше отново с приятели стари,
и пееха пак до зори.
И до ден днешен не успя да забрави
красотата на онези очи.

Стоеше замислен, загледан навън,
и във всяка снежинка виждаше нея.
Докосва я нежно във всеки свой сън,
копнееше пак в едно да се слеят.

И потънал в спомени разни,
дори не усети дъха на смъртта.
Тя го застигна с мелодия стара,
усмихнат и с чаша в ръка...



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Март 02, 2010, 11:59:20 am
Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае

Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае.
Здрасти, свят-необят, сбран във малката стая!
Здрасти, кипнал, студен, умен, тъп и безумен!
Днеска целия ден ще те правя на думи.
Нощес цялата нощ пак над теб ще се блъскам –
От ръждив, грозен, лош – нов дано те излъскам.
Дано пак заблестиш чист, какъвто си всъщност –
Меч, излят от мечти, погрознял само външно.
Пак ухае на цвят, на живот пак ухае!
Добро утро, крилат, мигновен и безкраен
Ден под синия свод! Ден голям, добро утро!
Пък дано с теб, Живот, си го кажем и утре.


Дамян Дамянов


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Март 02, 2010, 01:06:20 pm
Пази ме... аз съм песъчинка в пустиня!
 Ако ме изгубиш никога няма да ме намериш.
 Всяка песъчинка ще ти напомня за мен..,
 но никоя няма да бъда аз!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Март 03, 2010, 01:52:39 am
Вятър ечи, балкан стене


Вятър ечи, Балкан стене,
сам юнак на коня
с тръба зове свойте братя:
всички на оръжие!
 
Дойде време, ставайте,
от сън се събуждайте,
доста робство и тиранство,
всички на оръжие!
 
Който носи мъжко сърце
и българско име,
да препаше тънка сабя,
знаме да развие!

Добри Чинтулов


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Март 03, 2010, 01:55:44 am
Опълченците на Шипка


11 август 1877


Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
 
О, Шипка!
 
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
Насипи налитат и падат, и мрат; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаен, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
...........................
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Иван Вазов


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Март 03, 2010, 02:01:41 am
Кочо


O, движенье славно, о, мрачно движенье,
дни на борба горда, о, дни на паденье!
Епопея тъмна, непозната нам,
епопея, пълна с геройство и срам!
 
Храмът беше пълен с деца и невести,
с въстаници бодри и бащи злочести,
които борбата в тез зидове сбра.
Участта си всякой вече я разбра.
Врагът от три деня наоколо храма
гърмеше отчаян. Ни страх, ни измама,
ни бой, ни закани нямаха успех.
Борците държаха и никой от тех
за сдаване срамно уста не отвори
и лицето първи да си опозори.
Оградата беше прилична на пещ
задушена, пълна със въздух горещ
и със дим барутен. Свирепият глад
издаваше вече своя вик познат.
Децата пищяха уплашени, бледни
пред майки убити и трупове ледни.
 
Борбата кипеше отвътре, отвън,.
Във всички очи пламтеше огън.
Болнави и здрави, богати, сюрмаси,
русите главички и белите власи
зимаха участье в последния бой.
Майката мълвеше:"Чедо, Не се бой!"
и даваше сину напълнена пушка;
и старата баба, що едвам се люшка,
носеше куршуми в свойта пола,
и мъжът, учуден, имаше крила:
отзади, до него, жена му любима
гледаше азлъкът пупал дали има.
Децата пищяха като за пръв път
чеваха гърмежи и гледаха кръв.
и боят кипеше отвътре, отвън.
Много борци хладни спяха вечен сън,
и димът беше гъстък, и смъртта не беше
ни грозна, ни страшна, и кръвта шуртеше
из женски гърди наместо млеко.
Лудост бе пламнала във всяко око.
Старците търчаха с ярост на лице
и търесеха пушки с трепетни ръце...
 
Отвън враговете диви, побеснели
сган башибозуци храма налетели -
фучаха, гърмяха, надаваха рев
и падаха мъртви във немощен гнев.
Главатарят техен, с кръв топла оквасен,
на таз жътва дива гледаше безгласен,
и страхът неволно обзе му духът
пред тез раи слаби, що сееха смърт,
и вместо молби, плач пукаха куршуми.
 
Изведнъж далеко, на голите друми,
войска се зададе с трясък, тичешком...
Сганта се зарадва, а в божия дом
душите сетиха трепет и смущенье
като пред десница, що принася мщенье.
Битката утихна...Разредя димът,
и някой глас чу се, че ехти в шумът:
-Ний се бихме, братя, с башибозуци,
защото са мръсни, диви и хайдуци...
Ето, царска сила, да се предадем!
-Не щем! - Не! - Не бива! По-добре да мрем!
-Пушките си дайте! - Не! Не! - Що да сторим?
- Да се покорим ли? - Мълчи! Да се борим!
- Предателят кой е?! - Долу! - викат с бяс. -
Спогодба не става между тях и нас!
Една жена викна:"Чуйте! Срам)!" и пушна
към войската царска и падна бездушна,
и гърмът разклати смаяний народ!
Трепна всяко сърце и всякой живот,
огънят обхвана тия души горди.
- Да се не вдадеме на турските орди!
И гърмежът почна, и боят със гнев
подзе своя страшен и грабен напев,
но йоще по-страшно и йоще по-гробно.
и смъртта из храма фучеше злокобно.
Отчаянье мрачно ицата вапца,
майки не познаха своите деца.
отвън срешу храма зяпнали пушкала
забълваха пламък и бомби, и хала!
и стените стари разлюляха с звук
кат внезапний вятър планинския бук
като тръс подземен многажди повторен.
 
изведнъж видяха там зидът съборен!

Перущице бедна, гнездо на герои,
слава! Вечна слава на чедата твои,
на твоята пепел и на твоя гроб,
дето храбро падна въстаналий роб!
Слава теб, че ти се одържа до крайност
и бори се в пушек, и падна със сяйност.
Ти в борбата черна и пред турский гнев
издигна високо твоя свилен лев,
и глава не клюмна, и меча ни даде,
и твойта светиня срамно не предаде,
и нашта свобода ти я освети.
и за толкоз жъртви гордо отмъсти.
Поклон на теб, граде, пепелище прашно,
на борба юнашка свидетелство страшно!
Твойте чеда бяха силни в трудний час,
твойта гибел беше тържество за нас,
защото ти падна със падане ново
и в нашта исторйя тури светло слово.
Защото ти блесна в синия простор
след многото подлост, сред общий позор!
Защото пропадна и в гроб се халоса
славно както Прага, както Сарагоса,
обвита във пушек, окъпана в кръв;
защото ти - сетня - пример даде пръв
как мре народа и не моли бога,
и не рече: Милост! - в общата тревога;
и - нищожна, тъмна, без крепост, без мощ
и със голи ръце, и без никой вожд,
без минало славно, без примери славни,
що малките правят с великите равни,
ти с твойта смърт страшна и храбри моми
Картаген надмина, Спарта засрами.

Но войската скоро храмът окръжава,
отвсякъде ужас и смърт приближава.
и сганта, упита от лакома стръв,
и гладна за блудство, за месо и кръв
изскърца със зъби. Бомбите трещяха
и момите красни с децата пишяха.
Слисаните майки с поглед страховит
блъскаха глави си о голия зид
и падаха, други - с настръхнали власи
във свойте колене душаха деца си.
Във тоя миг Кочо - простият чизмар,
наранен отслабнал и бунтовник стар,
повика жена си - млада хубавица,
на гърди с детенце със златна косица
и рече: "Невасто Виж, настая сеч
и по-лошо нещо... Ти разбираш веч...
Искаш ли да умреш?" - И клетата майка
бледна, луда, няма и без да завайка,
сложи се детето с трептящи ръце
и кат го цалуна в бялото челце,
задтана и рече: "То да е отзади!
Удряй!"...И Кочо ножът си извади
кървав из гърди й; и чучур червен
бликна и затече, и Кочо втрещен
погледна детето. То плачеше, клето!
"Майка ти не ще и сама на небето!"
Рече и замахна като в някой сън
и възви глава си, пламнала в огън.
Главицата падна, трупът се затресе
и кръвта детинска с майчинта се смеси.
И Кочо пак рече: Не остана мощ,
но за един удар имам сила йощ!"
И ножът димещи опря с две ръце
право дето тупа негово сърце.
И падна обагрен, грозен, страховит
с отворени очи и със нож забит.
..............................
..............................
И храмът ехтеше от моми, невести,
кат падаха в кръвье или в безчестье!

И господ от свода, през гъстия дим,
гледаше на всичко тих, невъзмутим!...

Иван Вазов


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Март 03, 2010, 02:03:38 am
ЕЛЕГИЯ

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"


Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!


Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.


Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!


А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!

Христо Ботев


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Март 03, 2010, 02:07:11 am
ХАДЖИ ДИМИТЪР

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!

Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, зесмена!

"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!

Христо Ботев


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Март 03, 2010, 02:09:29 am
МОЯТА МОЛИТВА

"Благословен Бог наш..."

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставай да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...

Христо Ботев


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Март 03, 2010, 10:50:59 pm

Счупено небе над мен.
С дефектни облаци.
Няма те.

Затварям очи и гледам
слънцето през клепачите си.
Червено.

Слушам внимателно грохота
на твоето отсъствие.
Тъпча тишина в празнотата.
Безполезно.

Небето коленичи над мен,
свежда се ниско и целува тревата.
Тя плаче.

Любовта им извива чувствени гънки
в завоите на реката.
Аз и слънцето воайорски
се вслушваме в страстта им.
В плясъка на водата.
Завиждаме.

Когато си тръгвам имам белег
от изгорено в ретината.
И избирателна глухота с
честотата на гласа ти.

Внезапно откривам вода в очите си.
Нима е валяло ?!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Март 05, 2010, 02:04:18 pm

Споделял ли си късчета живот?
Събирал ли си в шепите си нежност?
В отчаян остарял пиян порок
убивал ли си своята копнежност?...

Целувал ли си в нощната тъма,
очаквал ли си като за последно,
заспивал ли си в хладна тишина -
загърбвал ли си любовта небрежно?...

Намирал ли си себе си във друг?
Умирал ли си нецелунат грешно?
Затварял ли си страници до тук -
отварял ли си нови безметежно?...

Летял ли си със скъсани криле...
Убивал ли си нежни пеперуди...
Обичал ли си своето дете?
Живял ли си във дни и нощи луди?

Пълзял ли си с ранени колене,
вината си дали си осъзнавал?...
Валяло ли е твоето небе,
душата си, когато си продавал?...

Живял ли си живот несподелен?
Възкръсвал ли си като бог, когато
умирал е последният ти ден,
а новият въобще не те е чакал...

Вървиш ли днес с изправена глава
след толкова години  безпощадни?...
Живееш ли? В живота след смъртта
очакват те неща немаловажни...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Март 06, 2010, 03:53:44 pm

Отивай си, преди да завали.
Докато устните ми могат да прощават.
Надвисналите над града мъгли
дъждовна утрин предвещават.


Отивай си, преди да завали.
Преди очите ми да станат водопади.
Преди докоснати от изгрева с лъчи
косите ми да се превърнат в клади.


Отивай си, преди да завали.
Преди да са изчезнали атлазените силуети.
Леглото още пази нежните черти
на топлината и телата слети.


Отивай си, преди да завали.
Прегръщаш ме, не искаш ти да станеш.
Ала отивай си... Отивай си преди...
преди да те помоля да останеш...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Март 09, 2010, 11:45:29 am
Най-грубите думи...

Най-грубите думи в живота си чух
там, дето най-малко от всичко ги чаках.
Най-злостно там мачкаха моя горд дух.
И там най-горчивото отвсякъде плаках.
 
Приех свойта участ и вдигнах чело —
Да бъде — съдбата щом тъй е решила.
И несподеленото с никого зло
превърнах в безмилостна мяра за милост.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Март 13, 2010, 02:53:38 pm
Потъване нагоре

Хиподил


Потъваме и пак се смеем
изчезваме, какво от т'ва
опитахме и вас да вземем
но ще потънат ли лайна.
Не правим опит да излезем
дори не ритаме с крака
край нас се носи труп изплезен
щом може нека е така.
Последен опит ще успеем
и няма да се спрем сега
не ни остава нищо друго
а просто няма за кога.
Къде потъваме не знаем
но някой маха ни с ръка.
Защо е с гръб човек потаен
щом иска нека е така.
Потъваме, а някой пита
дали ше бъде светло там?
Елате с нас да проверите,
по пътя няма да сте сам.
Но казвате не ви е време
възможно е и да сте прав
макар че на кого му дреме
довиждане, бъдете здрав.
Потъваме и пак се смеем
изчезваме какво от т'ва
опитахме и вас да вземем,
но ще потънат ли лайна?


Хиподил - Потъване нагоре (http://vbox7.com/play:2b9a1e99)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Ku_Ku в Март 13, 2010, 04:17:04 pm
ВИНОВНИЯТ.... ;D

Нямаше как. Беше истинска хала.
Лаеше страшно и прежалих го аз.
Взех го в колата и далеч от квартала
го пуснах навънка и дадох газ.
Беше ми тежко, но повтарям пак
лаеше страшно нямаше как!
И ето след седмица нещо драска вратата,
нещо чука с опашка, скимти и квичи,
нещо ми скача върху рамената,
нещо ме лиже със сълзи в очи!
Мръсен и кален,
отслабнал и жален, с една рана дълбока
отстрана на хълбока
търка се в мене и гледам го аз,
слушам, разбирам му кучия глас.
- Господарю - той каза - господарю любими,
от сърце ти се моля, вината прости ми!
Аз съм твоето куче!
Аз не знам как се случи!
Гледай, вярна муцуна
в краката ти слагам:
честна кучешка дума,
не съм искал да бягам!
Сигур там зад завоя
съм се някак отбил
и загубил съм твоя
автомобил!
Ау как беше ужасно!
Ау как беше опасно!
Стигнах няколко пъти
до един магазин,
но закрит бе дъха ти
от лъха на бензин.
Ти навярно си свирил
и ругал своя пес,
но и аз съм те дирил
седем дена до днес!
Опрости ми вината!
Отвори ми вратата!
Няма вече да шавам,
свойто място ще зная
и от днес обещавам
         дваж по-силно да лая ! !!   ;D ;D ;D


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Март 15, 2010, 12:33:03 pm
В кривото огледало...


В кривото огледало на света
пак се оглеждам некрасива.
Но въпреки образа ми, отразен там,
се чувствам щастлива.
 
Че съм такава, каквато съм.
Че стърча извън лицемерната му матрица.
Че съм забит в окото му трън.
Че съм странна птица,
 
която си пее със собствен глас,
все наопаки, все различно.
Че се осмелявам да си бъда Аз,
с риска да не ме обичат!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Март 15, 2010, 11:03:39 pm
Такъв голям файл!
Трябваше Ви, нали? Ех...
Вече го няма!

Няма такъв сайт...
Но милиони други
Съществуват още...

Сняг. После - нищо.
Този скъп дисплей умря
така красиво...

Вчера беше ОК...
Днес не отлепя вече.
Тъй е при Windows!

"Out of memory"!
Искаш цялото небе?
Няма да стане...

Бидейки изтрит,
Вашият файл ще трябва
Да се препише...

"Printer not ready" -
май че принтерът сдаде.
Имаш ли молив?
  :P


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Март 21, 2010, 02:41:58 pm
ЕЛА

Мълчание гласа ми грабна
и скри го в шепот на листа,
сълзите ми в роса превърна
и пръсна я във утринта.

Ръцете ми в молитва стисна
и сплете в клони на ела,
нозете с корени овърза
и спусна в рохката земя.

На кръстопът дърво ме стори,
под сянката ми да се спреш,
зелена нежност да те гали,
да вдишаш моя мириз свеж.

Да те приспя, да те омая,
да ме усетиш във съня,
да пожелаеш да ме имаш
по-влюбена от всякога.

Да се събудиш със усмивка,
във мойте клони на ела,
в сърцето с болка да откриеш,
че липсвам ти, че съм ЕДНА!

                             Евгения Георгиева


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Март 21, 2010, 03:09:19 pm
НАБЪРЗО

Тя беше бурна, беше бърза, изтерзана
нашата неистова любов -
дълго чакана, отдавна мечтана,
като последен, най-отчаян зов.

И всеки бързаше да вземе
онези мигове на топлина
така жадувани, така желани,
че как си тръгна никой не разбра.

Искрите парещи всеки си скъта,
по пръстите дълго лепна жарта,
в сърцата огънят издълба яма,
в която с глух крясък проплака тъга.

Ехото само остана да стене,
превърна се в спомен най-нежният миг,
белези ярки от сладките рани
на светите чувства построиха светлик.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Март 22, 2010, 07:37:48 pm
Химнът на Любовта

Да говоря всички езици човешки
и дори ангелски,
щом любов нямам,
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога
и планини да преместям, -
щом любов нямам,
нищо не съм.

И да раздам всичкия си имот,
да предам и тялото си на изгаряне, -
щом любов нямам,
нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,

любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,

не безчинствува, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;

всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява.

Любовта никога не отпада,
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.

Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но, кога дойде съвършеното знание,
тогава това "донейде" ще изчезне.

Когато бях младенец,
като младенец говорех,
като младенец мислех
и като младенец разсъждавах;
а като станах мъж, оставих младенческото.

Сега виждаме смътно като през огледало,
а тогава - лице с лице;
сега зная донейде, а тогава ще позная,
както и бидох познат.

А сега остават тия три:
вяра,
надежда,
любов;
но по-голяма от тях
е Любовта !

Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни, 13. глава


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Март 23, 2010, 02:07:58 pm
Понякога поглеждам ...

Понякога поглеждам към небето
и ме пронизва болка, че живея,
забравям всичко и ми става светло,
и съм готова с него да се слея.

Дъхът ми спира. Само светлината
прониква ме с безкрайната си щедрост.
Не се издигам, долу, на земята,
стоя си и се чувствам много ведра.

обнадеждена като при молитва,
но без да моля, без дори да искам.
Душата ми съвсем сама полита
и я докосва необятна истина.

И всеки път небето е различно,
ала не иска нищичко от мене,
макар че съм готова на колене
да падна, да зова и да обичам....


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Март 25, 2010, 11:21:53 am
КУКУВИЦА

Аз не разбирам хората, които
отиват при гадатели и врачки
и с бобени зърна и хороскопи
се мъчат да открият що ги чака
във бъдещите дни. Каква утеха
и смисъл има да живееш,
което знаеш? Тайнствената книга
на битието е необходимо
ний да четеме лист по лист, с надежда,
без да поглеждаме напред. И който,
обхванат от нечисто любопитство
или от дързост дяволска, поиска
да раздере завесата на дните
и на съдбата образа да види,
намира не живота, а смъртта.


Дете, със баба си напролет в Солун
минавах аз край турските казарми.
Зад зидовете жълти и високи
се трупаха безредно и тревожно
като пред буря облаците мрачни
и злачни на дърветата. И помня,
там винаги разнасяха се вопли
на кукувица. И защото знаех,
че кукувиците предсказват колко
години ще живеем, аз побягвах,
затулил с двете си ръце ушите,
за да не чувам що вещае
тоз нечовешки глас, невидим и ужасен,
от мрачината гъста на листака.

Атанас Далчев


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Debelirion в Март 25, 2010, 12:24:50 pm
Вчера в детската градина
спам-а тръшна двама-трима.
Две дечица пък от снощи
нямат вече лични пощи.

Оня ден пък CIH намина,
тръшна май че двайсетина.
Дисковете като нови -
празни до основи.

На Иванчо за играчка
Дядо Мраз дарил търсачка:
бързо диска тя му рови,
файлчетата бавно трови.

Добромирчо порно гледка,
eddie неговата сметка,
скоро FAT-a му проходи,
с'я кат луд той броди.

Днес пък сървъра пострада,
няма си той веч преграда,
sysadmin-a до обяд
оптиката ряза с яд.

Гаден хакер се промъкна,
всичките пароли смъкна.
А сега, деца, кажете,
де са часовете?

На admin-a му се спи,
файл копирал в ftp
кредитните карти всички.
На ви с'я парички!

Над смълчаните полета
пеят траурни звънчета.
Младо хакерче намина,
сървъра съвсем почина.

Две дечица с бодри песни
в къщи хъб-а си отнесли.
Т'ва админ-а го не схвана,
свърши на кабела от LAN-a.

Кабела го гръм удари,
всички в нет-а ни завари,
дъно няма, платки, RAM:
всичко свърши се дотам.



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Март 29, 2010, 11:28:18 am
Он не вернулся из чата


Почемy всё не так? Вpоде всё как всегда.
Те же кнопочки, вpемя и дата.
Та же мышь, та же клава и та же WINнда,
Только он не веpнyлся из чата.
Он pyгался, как чмо! И не в такт отвечал,
Он залазил в чyжие пpиваты!
Он мне жить не давал, он ваш сеpвеp сломал,
А вчеpа не веpнyлся из чата.
Hынче выpвалось вдpyг, как модем из Сети,
По ошибке pyгнyлся я матом -
Дpyг, иди-ка ты на.. А в ответ - тишина..
Он вчеpа не веpнyлся из чата.
Hам и места на главной хватало вполне,
Hам и весело было когда-то.
Всё тепеpь одномy.. Только кажется мне,
Бyдто я не веpнyлся из чата.
И давно yж, навеpно, свихнyлся совсем,
Тот, кто видел здесь нашего бpата.
Для меня бyдто гиpя легла на модем,
Когда он не веpнyлся из чата.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Март 30, 2010, 06:24:08 pm
ПЕСНЯ О ХАКЕРЕ


С чего начинаются хакеpы?
С желания спать по yтpам,
С коллекции кpяков и виpyсов
И взлома бесплатных пpогpамм.

А может, они начинаются
С вечеpней загpyзки пpоца,
С подбоpа по всем комбинациям,
Котоpым не видно конца?

С чего начинаются хакеpы?
С тpояна в твоем писюке,
С админа, к тебе заходящего
С тяжелым пpедметом в pyке.

А может, они начинаются
С модема, воткнyтого в мать,
И с пеpвой попытки на Бейсике
Количество жизней сломать?

С чего начинаются хакеpы?
С окошек, повисших вдали,
Со стаpой дискеты с дебагеpом,
Что где-то в шкафy мы нашли.

А может, они начинаются
С подсмотpа паpоля на root
И с ника из слэшей и скобочек,
Без коего хакеp не кpyт?
  :P ;D


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Март 31, 2010, 01:28:29 pm

Харесвам такива мъже .....

Харесвам непрозрачните мъже...
Ония, дето трудно се предвиждат...
Мъжете със стоманено лице...
Сърца, което девет порти крият...

Мъжете- войни, с поглед на орли...
С черти сурови, в битки закалени...
И на самотен остров с сто жени,
на своята, през зъби, да са верни...

По- грубите, по-дивите мъже...
не фини, нежни със обноски светски...
А тия, що брадата им боде...
С ръце - въжета плели, а не плетки...

Харесвам непрозрачните мъже...
С характер на приспани урагани...
Такъв ми трябва, да ме отнесе ...
от обич... та за друг да не остане...

 


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Chara_Chara в Април 01, 2010, 12:05:53 am
Уморих се

Уморих се да мисля за тебе,
уморих се сама да обичам.
Уморих се да тъна в съмнения,
после тях пък сама да отричам.

Уморих се да бъда мълчание,
нежна обич, но плахо припламнала.
Тих копнеж , мимолетно желание
и целувка от вятър открадната.

И не искам да бъда прекрасната
дето здраво във кърпа е вързана.
Нека бъда за тебе най-страстната,
възжелана във време забързано.

Да съм обич на дните в умората
дето топло спокойствие дава,
И да виждат навсякъде хората -
любовта как любов получава!

Уморих се да мисля за тебе,
да те срещам все тъй безразличен.
Искам истинска обич да бъде!
С всичка сила да викна: Обичам!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Април 06, 2010, 05:22:11 pm
Rainbow - Black Masquerade (http://vbox7.com/play:a6849768)


Rainbow и Ritchie Blackmore - Black Masquerade

I know the key to secrets never told, they're hidden in your soul
Feelings you hide never wanting me to find they've always been mine
Release all the madness within let it all begin
Now you'll see, the dark side of me
In our black masquerade
Let the moonlight surround you
The game that we play is
The black masquerade
The full moon unmasks the stranger in us all
And the cruel world takes its toll
The shadow is cast on who you used to be
Let me set you free
Come now, come take my hand, then you'll understand
We'll go to that forbidden land
Of our black masquerade
Let the darkness surround you
The game that we play is the black masquerade
Release all the madness within, let it all begin
We'll go to that forbidden land
Come let me take you there
Let the moonlight surround you
Don't be afraid, it's the black masquerade


Знам за ключа към неизказаните тайни,те са скрити в твоята душа
Чувствата които криеш никога не искаха да ме открият те винаги са били мои
Освободи всичката ярост от вътре нека всичко да започне
И ще видиш,моята тъмна страна
В нашата черна маска
Нека лунната светлина да те обгради
Тази игра която играем е
Черната маска
Пълнолунието разкрива странника във всички ни
И жестоко светът да вземе свойте жертви
В сянката се хвърля на това което беше
Нека да те освободя
Хайде сега,ела и хвани ръката ми,после ще разбереш
Ние ще отидем към тази забравена земя
На нашата черна маска
Нека тъмнината те обгради
Играта която играем е черната маска
Пусни цялата ярост отвътре,нека всичко започне
Ние ще отидем към тази забравена земя
Ела да те заведа там
Нека лунната светлина те обгради
Не се страхувай, това е черната маска





Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Април 07, 2010, 12:07:21 pm
Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш:
на гладния - надежда,
на сития - копнеж,

на силния - неволя,
на слабия - кураж ,
на веселия - милост,
на тъжния - мираж,

на скромния - посока,
на алчния - сърце,
на имащия - радост,
на можещия - цел,

на гордия - утеха,
на плахия - мечта,
на властника - боязън,
на роба - доброта…

ЛЮБОВ е да раздаваш
душата си без жал
и мигом да забравяш
кому, какво си дал.

                                   Н. Захариева


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Април 09, 2010, 01:02:08 pm
А бе хора...
Вие не говорите,а цитирате-
я вървете зад стобора,
да репетирате..!

За отмора...
с поетично слово, да пледирате
и елате тук отново –
да се реванширате!



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Април 10, 2010, 12:17:34 am
Чудеса


Вали, ЛЮБОВ, не плача!
Туй капка дъжд е, не сълза.
Ела, гушни ме! Скрий се в здрача!
С нас пак ще стават чудеса.

Аз пак безсънно ще те пазя
от самотата на града
и бос в жарава ще нагазя,
да мога да те пренеса.

И пак ще се събуждам нощем,
докато спиш да те целувам.
До тебе ще се гушна после
и уморен, ще те сънувам.

И във зората ще се раждаме,
и ще летим със ветровете.
Във жажда ще се омотаваме
у на дъгата цветовете.

Тогава ний ще сме единствени,
усетили за втори път,
как ражда се любов в душите ни,
как влюбен е във нас светът.

За туй, недей! Не тръгвай в здрача!
С нас пак ще стават чудеса.
Вали, ЛЮБОВ, не плача!
Туй капка дъжд е, не сълза.





Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: bebitoo в Април 11, 2010, 12:08:51 pm
       ПОРТРЕТ НА МЪЖ

Рисуват те мечтите ми - усмихнат,
забравил лятото за винаги в очите си.
В прегръдката ти сгушена заспивам,
а ти притиснал си ме до гърдите си.

Гласът ти идва тихо във съня ми ,
единствено да ми напомни че обичаш...
А устните ти - трепетно виновни,
ме карат да съм твоето момиче.

В сърцето ти - едно море безбрежно
откривам своя тих, уютен пристан.
Рисуват те мечтите ми... А аз им вярвам.
И знам, че някога ще се превърнеш в истина.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Април 11, 2010, 03:45:33 pm
Мечтата ти - безкрила птица,
зъзнеща самотна в мрака.
Ще дам ръцете си - дано,
намериш свойто ято.

Душата ти - безплътен вятър
притихнал край стената.
Ще дам очите си - дано,
намериш светлината.   



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Април 12, 2010, 02:56:23 pm
ТЯ .....

Тя е усмихната. И във очите и
раждат се хиляди малки звезди.
Рисува сърца по стъклото на утрото.
И пламва денят във фонтан от дъги.

Понякога тя е така непорастнала.
Говори със птиците на собствен език.
Вярва в някакви странни вълшебства,
които се случват съвсем призори.

Друг път омайва. Със чар на магьосница.
Жена... Като никоя друга жена.
Косите и,устните,топлината в ръцете и...
И стихва възторжен целият Свят.

После е гневна. Прелитаща мълния.
Ураган над разпенено лудо море.
Пясъчна буря. Стихия. И бедствие.
Облачно , сиво, дъждовно небе.

Поякога плаче. Даже май -често.
За сухите , тъжни, жълти листа.
Заедно с дъжда. За мъртвите мидички,
които вълните редят по брега.

Има дни- скучна е. Не и се говори.
Сякаш угаснал е целият свят.
Прибира грижливо старите спомени,
които в сърцето и кротичко спят.

Тя няма време да бъде еднаква.
Върти я Земята във тъй шарен танц!
И тя е ту малка, ту пък порастнала,
ту тъжна, ту весела...
 Но ...просто е Тя.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Април 12, 2010, 04:49:54 pm

на...Тя..!

Тишина , простор , звезди,
мирис на трева,
спомен за момински плам,
сянка и тъга.

Тъмнина покой звезди,
неизказана молба,
порив , буря , ураган,
чувство на вина.

Синева , възторг, очи,
свян и красота,
докосване , гореща длан,
гърдите на жена.

Светлина , порой , стени,
времето – стрела,
миг отдавна изживян,
болка , кал , листа.

Тишина , простор , звезди,
свян и красота,
порив , буря , ураган,
болка .., кал .., листа…


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: TheCrow13 в Април 12, 2010, 05:02:43 pm
Ще дойде ден, когато ще ме няма
в безкрайния житейски кръговрат.
Но пак, като в безкрайна панорама,
ще се повтаря всичко в този свят!

Ще се усмихват нови Жулиети!
Ромеовци ще бродят по света!
С вълшебни думи хиляди поети,
отново ще възпяват Любовта...

Но строфите с изстраданите рими,
изсечени в словесния гранит -
ще помнят Тези пролети и зими,
и чувствата, така неповторими,
вградени в стихотворен монолит!
   




Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Април 12, 2010, 05:08:11 pm
Защо когато...


Защо когато зло ни сполетява,
потърсваме във другия вина?
Защо се чувстваме за всичко прави?
Защо все няма по-добри от нас?

 
Все повече се питам аз, защото
все повече се блъскам над това —
как би съзрял човек във друг доброто,
за свойто зло щом няма сетива?


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Април 12, 2010, 05:09:36 pm
Отровен дъжд...


Отровен дъжд се сипе върху мен.
Какъв ти дъжд! Неправо — злобопад!
Вървя под него с дух озадачен —
Отде в човеците такава смрад?
 

Една въздишка вдигам за чадър
и се усмихвам: „Зло, добре дошло!“
И се понасям към мига добър
на вечното житейско колело.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Април 12, 2010, 05:24:40 pm
………………………
Кръвен враг на кръвен брат
със кръв кръщава му децата,
да не се обиди човекът,
да не му кърви душата.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Април 13, 2010, 11:53:33 am
Самоизневери


Познаваш ли
дъха накъсан,
на ония вечери,
полягащи на рамото ни,
да изплачат
дневните си изневери?
Обещания и клетви,
лежали дълго
в скрина на душата ни
и овехтели
в очакване на точния момент,
превръщат се
в капани за криле.

Понякога,
най-страшна изневяра,
е прекалената ни вярност.

 
                          Събка Митева


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Април 13, 2010, 01:41:29 pm
         
 ДИОГЕН-съчинение по тема

По някаква причина свята,
от древността до този ден,
до нас e стигнала мълвата
за някакъв си Диоген.

Той работа си нямал –
безработен без пари-
та решил с фенер в ръката,
имиджа си да гради.

Не знам каква е хитрината-
не мога да преценя-
да търсиш някого в тълпата,
с фенер запален през деня.

Дали не стигнали му дните,
или зазяпал се в хетера,
той подминал е Човека,
макар и светещ със фенера.

И в този свят от памтивека-
покварен,мръсен,извратен-
някъде все пак Човека,
чака своя Диоген.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Април 14, 2010, 12:47:40 pm
ПИСМО

В този нов свят с компютри и мрежи
е различна дори самотата...
С очилата и с поглед премрежен
по клавишите пиша писмата.

Шрифтът равен - без никакви грешки -
пази тайните - съвестно, строго...
Тук, че трепват съвсем по човешки
мойте пръсти, да скрия аз мога.

Без задраскване, без криволици
свойте мисли объркани пиша -
думи, сякаш строени в редици,
но не светят, не пърхат, не дишат...
И когато самотно заплача,
по писмото следи не оставям...

Не целувам и твоето в здрача -
с трепет чакано - щом получавам...
Тъй превръщат се чувства любовни
във импулси по моите атоми...
В този свят със писма електронни
как, кажи, ще усетиш душата ми?..


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Април 15, 2010, 04:51:16 pm
В този свят от компютри и мрежи, как да усетя твойта Душа?
(Пълен със Спам е и Идеи свежи, а ето и Тая-да те утеша.)


Погали Клавишите с Плам-всеотдайно,
изплачи си Мъката,сподели Радостта
и нека Те да извират спонтанно-
подвластни на Порива ,а не Гордостта.

Щом всяка Сълза-нажежена,свистяща-
се взривява като Снаряд,
с Грохот ще отвори Рана-кървяща-
от Тишината-ще повее Хлад.

И тогава аз ще усетя,
соления Вкус-тръпчив-как горчи
и може би ще се до сетя-
Душата ти не в Нета е,а лети.

А ако пак се съмняваш,
просто кажи го-без Гордост,без Свян-
и реши дали заслужаваш,
Викът на Сърцето ти да бъде разбран.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: crazy_love в Април 15, 2010, 05:37:02 pm
ВИРТУАЛНА ЛЮБОВ

Ех Любов, вечно млада. Ех, любовна тъга...
В тази малка балада ще разкажа сега
За Ромео незнаен от световния NET,
влюбен чак до безкрая, във една Жулиет.

...Той бил момък начетен и компютърен фен.
Из света Интернетен - бродел той всеки ден!
И се ровел в безкрая (Даже - в "БГ-Гювеч"!),
Пишел, спорел, мечтаел... (Даже - в мерена реч!)

Но... веднъж в Интернета срещнал NIK непознат -
на една Жулиета, от безкрайния свят.
В интернетната мрежа - пламнал чуден роман!
С виртуални копнежи грейнал всеки екран!
И изгряла незрима, сред живота суров -
чудна, необозрима, Виртуална Любов!

"- Моя обич безкрайна! О, прекрасна Мечта...!
Ах, разкрий свойта тайна, най-красива в света!
Да те зърна копнея! О, прати своя лик!
С твойто име живея всеки час, всеки миг...!
Жулиета, мечтана - где си ти? Ето - виж
аз целувам екрана, галя всеки клавиш... "

...А компютърът, мрачно, с гневно святкащ модем -
съскал и еднозначно се побърквал съвсем!
С черна ревност кипяща и с компютърен стон -
към модема изпращал всеки свой електрон!
И веднъж, вдигнал гарда, той така прекалил,
че изскърцал със харда и "Нетскейпа" затрил!

В миг Ромео се стреснал: - Ах, мизерен боклук!
И компютъра треснал с всичка сила с юмрук.
Лумнал огън отвътре! Блъвнал димен вулкан
и безмълвно угаснал и горкият екран.
За Ромео е ясно - днес с компютър е нов!
Ех ти, , прекрасна, Виртуална Любов!




Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Април 15, 2010, 07:11:30 pm

Ами... ;D Мастурбацията..,
води до смущения,
нарушава координацията,
в половите отноешния.

Любовта на Компютъра,
е Содомия-кракната,
затова сега в Тартъра,
е Душата му-хакната.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Април 15, 2010, 10:15:43 pm
Оръдие на труда


Бачкам яко. От работа съм изтощен.
Виж дланта ми е пришка до пришка.
Изнемогвам шестнадесет часа на ден
с нструмента - компютърна мишка.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: crazy_love в Април 16, 2010, 02:26:49 pm

Скъпи! Инсталирала съм се в теб до уши.
Ти форматира целия ми мозък.
В моята оперативна памет досега не е имало подобно нещо.
При вида ти, веднага ми се увеличава честотата
и обема на диска.
Хайде да създадем с теб директория.
Но първо предлагам - романтична вечеря при загасени монитори.

Можеш сам да избереш меню-то
Лично аз предпочитам CD-rom, но обещавам да не се   рестартирам.
После ще отидем в моят сайт, или пък в твоя.
Ще отворим един за друг своите файлове.
Аз ще влизам и излизам, без никакви записвания.
Ще видиш, колко много ще ти хареса моят драйвер.
И не се притеснявай за своята сигурност,

аз имам антивирусна защита.
Главното е да не забравяш навреме да се запазваш.
Помисли си, моля те.
Когато си съгласен, кликни два пъти.
... ;)  :P


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Април 17, 2010, 06:37:07 am
Да кликна?Добре!Но пуританите,
веднага ще викнат-Скандал!
Тоя защо вдига враните-
тоя етичен Вандал?

Цък-цък! Щом моя си,
кълна се да съм ти верен до гроб!
Цък-цък-ще цъкат и минуси..,
а кармата?-Сега е в другия джоб.



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: dve_svraki в Април 17, 2010, 12:10:23 pm

Мислили, мислили много бащите
на християнската църква и вяра,
как да зачене Мария. Горките!
Исус заченат с ебане? Поквара!
Казал един: "Божи дъжд да напръска
девата!" - само че друг рекъл: "Не!
Дъждът изисква една поза дръзка
с вирнати, разкрачени колене.
По-добре лъч слънчев да я докосне."
Само че трети се възпротивил:
"Гола под слънцето вън да се просне?
Срамота! Срам, казвам ви и резил!"
...
След дълъг спор Йоан казал високо
(впрочем той още не бил Златоуст):
"Трябва да бъдем скроени широко,
братя, в зачеването на Исус.
Дъжд, слънчев лъч... Оставете ги тия.
Няма без мъж работата да стане!"
...
Чувайки, радостно Дева Мария
скокнала: "Златни ти уста Йоане!"





Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: jodecicall в Април 17, 2010, 09:39:53 pm
Позволи ми да се влюбя в теб:
да заживея пак
със мисълта за някой друг,
а не с жестоката самозаблуда,
че съм готов да се обичам.
Позволи ми да те разсъбличам
и под маските на твоите усмивки
всеки път да те откривам нова
и различна:
загадъчна, фатална, зряла, иронична -
непостоянна като есенно небе -
наивна... сериозна, нежна, деспотична,
любовница, жена,
и едновременно... дете.
Позволи ми да те доизмислям и да те мечтая,
остани до края непозната,
във блян ми позволи да те превърна, в полуспомен,
да те достигам...
и никога не те позная...
Позволи ми да повярвам в теб,
да те превърна в идол,
в божество
от женственост и красота -
в съвършенство...
Да те жадувам и да те зова
и всяка нощ опиянен от ласките на блудната луна,
обезумял от страст и самота,
изгубен в твоите отражения,
полудял от нощните видения,
изтерзан от мисли и съмнения,
да те отричам и да те руша...
А после... в утринната тишина,
разкаян пред тебе да сведа глава,
мълчанието ти да ти простя
и пак да те издигна в себе си -
от пясък кула,
мелница от вятър и мечти...
Позволи ми да се влюбя в теб...
и ми прости...
за думите и плоските шеги,
за заблудите и жестовете нервни,
за клетвите, които не изричам,
позволи ми да се влюбя в теб
и да повярвам пак,
че съм способен да обичам...

Илиян Димитров


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Април 17, 2010, 10:04:36 pm
Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.

И догдето стигна твоя поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове - заради теб.

Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.

Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си - едвам.

Бях от мъките така прозрачна -
чак до дъно да ме прочетеш.
Бях от тържество така безкрайна
че ти трябваше при мен да спреш.

Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех... Щях отново този
дълъг път до Теб да избера.

                                  Блага Димитрова


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Април 17, 2010, 10:10:35 pm

Победител

Моя силна,непокорна крепост,
колко бавно те превземах аз,
никога не те превърнах в пепел-
само себе си изгарях аз.

И със своя огън неспокоен ,
и със неговата силна мощ,
покорявах сънищата твои,
ставах твоята безсъна нощ.

Ставах твоята звезда незнайна,
твоят дъжд под клепките валял,
твоя малка,но човешка тайна,
твоят лъч на устните изгрял.

Твоя вятър,който отдалече,
предвещава вече хубав ден,
исках да очакваш вече,
исках да си мислиш и за мен.

Покорявах думите ти скрито,
без дори да ме усетиш ти,
и когато станах победител,
на очи ,на мисли,на черти...
На изплакан и изстрадан ден,
аз разбрах!
Без тебе повече не мога - победителят бе победен !

                                                                    Е.Евтимов.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Април 17, 2010, 11:27:40 pm

АЛЕГОРИЯ

Очи-искри на мадо вино,
ръце-изтръпнали крила,
снага-разлистена Калина,
устни-пареща главня!

Гърди-сподавена въздишка,
крака-прокълнато зло,
шия-сребърна верижка,
бедра-смокиново листо!

Мисъл-изгори на клада!
Думи-Радост и Тъга,
Обич-гибелна наслада,
Дух-пределна самота.

Порив-светлина тревожна,
поглед-райската тъма,
Аз-Вселена невъзможна
и в нея Ти-сама Звезда.



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Април 18, 2010, 07:04:26 pm

Не е любов да сграбчиш живота на другия
Не е любов от слабостта си да търсиш подслон
Не е любов да оковаваш някого в чувства
Не е любов,ако е " дай ми да ти дам "
Не е любов, ако не е изкуство !!!

Любов е споделено мълчание на
нечий поглед, който тихо вижда в теб.
Любовта е извор в душата ти,
ако за теб извира-пий с пълни шепи...
Защото слабите не са способни на любов..
Защото любовта е даване !!!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Април 18, 2010, 07:39:45 pm
Иначе съм добре


Иначе съм добре,чакам те,
но нали не се случва само това.
Имам достатъчно неща за вършене,
а тази земя не е била никога страна
на любовта.

Иначе съм добре.Не съм ли ти казвал,
че само твоята прегръдка има
извивките на моето желание.
И че това понякога трае цял живот.

Няма да му позволя да спре
там,където те няма.
Иначе съм добре,чакам те
с изтръпнало сърце.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Април 19, 2010, 06:12:10 am
Животът е кратък,но не разчитай много на това!
Ами ако стигне Безкрая..,че и още след това..?
Как ще си спомниш оная,която бе толкоз добра,
или другата-тая,която ти беше Съдба?
Как ще си спомниш ония,които са плюли към теб,
как ще се помниш самия,в тоя кошмарен  Вертеп?
Някой ще почне да смята,какви Дела би творил,
и с песен изпята,ще слави тоя шибан Пасквил.
Но други..!Ще се надигнат... срещу лудия Бог
и някой друг ще въздигнат-обещал Епилог.



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Април 19, 2010, 04:30:07 pm
Мечтая те

Мечтая те
и тъй е лесно ръката да протегна
да те стигна и да си отида...
А после ще те гледам през прозореца.

В леглото
топло как ще легнеш и ще помечтаеш
за мен и за оная нощ вълшебна...
И после ще заспиш блажен, усмихнат.

Ще се събудиш
и ще тръгнеш срещу вятъра отново
да преследваш свойте малки битки...
Печелиш ги и продължаваш - природа.

И пак нощта ще дойде до прозореца ти.
Аз ще те гледам как усмихваш се на огледалото.
Какво пък - толкова е просто и логично
Аз там съм, а пък ти си сам... със мен, в една
такава нощ, в която нямаш нищо друго.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Април 19, 2010, 04:33:48 pm
Невъзможната обич...


Невъзможната обич няма дом  и огнище
Тя живее в различен хотел всяка нощ и оставя там всичко -
Един спомен за страст... една мокра от сълзи калъфка
Още топлото празно легло с аромат на целувки

Невъзможната обич - за нея друг никой не знае
Невъзможните влюбени са непознати до края
Във еднаква посока вървят разделени следите им
А морето, което ги среща, ги скрива с вълните си

Невъзможната обич е сън, в който двама се срещат
Тя е тъжно красива и - щом се събудиш - е грешна
Никой друг не я иска, живее в сърцата тревожна
На онез, за които единствено тя е възможна !


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Април 19, 2010, 04:36:49 pm
Да те имам


Дали съм ти по силите ? Не знам...
Аз даже и на себе си съм трудна.
Живея някъде на края на света
в едно забравено от всички пълнолуние.
 
Събуждам изгревите. Някъде към пет.
И после ги разхождам над морето.
От мидички направих си сърце.
(Понякога намирам перли в него.)
 
Понякога се влюбвам. Все във тебе.
И ставам истинска. Досущ като момиче.
И даже мъничко съм по-вълшебна.
Обаче си мълча, че те обичам.
 
Защото ме е страх, че ще се счупиш
от любовта, натрупана във мене.
А аз така не искам да те губя!
И си мълча накрая на вселената...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Април 19, 2010, 08:48:35 pm
  ТАЙНИ
Нали вълните прикриват,
нашите следи-
Кой ще знае,че прегръщам те
и милвам твоите коси?

Нали Водата измива,
нашите лица-
Кой ще знае ,че целувам те
и гоня твоята тъга?

Нали в Морето люлея те-
и отвъд Смъртта-
Кой ще знае ,че обичам те.
щом забуля ни Нощта?

Нали Морето ни плиска-
Вълна след Вълна -
Кой ще знае ,че потъваме,
в Пожара на Страстта?

И отново сами ще останем,
в Света препълнен с Пустота,
докато отново откраднем,
Бряг ,Море и Тъмнина.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Април 20, 2010, 12:01:16 pm
ДОКОСВАМ ТЕ   

Докосвам те. Със дъх. Насън.
Със мисъл. С болка. С притеснение.
Докосвам те с телефонен звън,
с интернет, спрял в дъждовно време.

Докосвам те. С глас. С интонация.
С въпрос, със тон, със смях кънтящ.
С думи, въздишащо разплакани,
казано премълчани, между нас.

Докосвам те. С поглед. С жест.
С накриво завила се къдрица.
С молба, с надежда и с протест.
И със забравено "обичам те".

Докосвам те. С усмивка. Пак смях,
с кънтяща от гласа ми гарсониера.
С цялата лъчезарност, която в една камера събрах
и с микрофон, който все не работи навреме.

Докосвам те. С депресия. С тъга.
С очи, с ръката ми прикрити.
С на тебе посветена самота.
С сълзи. Да знаеш, нищо черно от мен те не измиха.

Докосвам те. Чрез вдъхновение,
Чрез дима на поредна цигара.
С на теб кръстени играчки и стихотворения.
С реплики за дразнене повтаряни.

Докосвам те. С бутилка мартини,
чрез дявола, който ни запозна
и ни раздели с километри неизброими.
Но аз още за теб му благодаря.....


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Април 20, 2010, 02:52:58 pm
Върху ръката й...


Върху ръката й блестеше пръстен,
а в съвестта ми блесваше вина.
Но все пак мъж бях аз, макар невръстен,
макар и чужда тя, все пак - жена.
Макар че беше ден, тя свещ запали.
- Ще се венчеем - каза. - Как без свещ?!
... И пръв път се венча със женско тяло
един съвсем неопитен младеж.
Омъжена за друг. Прелюбодейка.
Уж правех грях, а пък усещах страх.
Страх не от бога. И не страх библейски -
страх от самия толкоз сладък грях...
Неизразимо сладък, неизпитван!
Сред бял ден свещ гореше. Като в храм.
Тя бе икона, а пък аз - молитва.
Тя беше Ева, а пък аз - Адам.
... Но ни змия, ни - ябълка на клона.
И може би затуй от този рай
дори и господ бог не ни изгони.
Когато изгоря свещта докрай,
самият той я духна със прозявка.
И опрости той нашите лъжи.
И тъй прелюбодейната "венчавка"
във паметта години продължи...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Април 20, 2010, 04:02:41 pm
Не искам много   

Не искам много, за да се усмихна:
едни очи, които ме обичат,
едни ръце, в които да притихна,
едни нозе - към мен да тичат!
Не искам много, за да съм щастлив:
едно огнище, да ме топли нежно,
една любов, която никога не си отива,
един човек... жадуващ ме копнежно!
Не искам много, за да бъда жив:
едно сърце, туптящо в мойта длан,
една изпълнена мечта красива,
един живот- но в обич изживян !


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Април 20, 2010, 05:28:57 pm
Магически усуканата нишка
на нервите ни
леко ни обвърза -
изведнаж
и изведнаж
дъждът протегна
мокрите си нишки
на капчиците остри - дъжд
и ни оплиска
мокри и студени...
но после стихна
бавно, но навреме...
И се погледнахме
така обвързани
и топлина,
да, топлина магически
пресуканата нишка
донесе от една
останала в клепачите ти капка
от дъжд или от светлина
или търкулната
от старата ми шапка...
Какво значение,
нали е топлина,
макар и капка...
макар и капка
ти я имай
завинаги в клепачите си меки
и леко ще ни бъде в пътя,
леко...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Април 20, 2010, 05:42:09 pm
Обичал ли си?
   

Ти знаеш ли
какво е любовта?
Обичал ли си
както аз обичам теб?

И искал ли си
да убиваш;
да умреш от
най-обичната ръка?

Очаквал ли си
с трепет утрото-
да видиш нечие лице?

И молил ли си се
на всички живи и умрели-
на него да цъфти усмивка?

Обичал ли си
нечия душа?
Дори и тя
да е измамна?

И от сърце обичал
ли си истински сърце?
Живял ли си, защото
то е живо и тупти?

Посмял ли си да дишаш,
когато нечий дъх е спрял?
Обичал ли си някога
сърце, което е студено?

Докосвал ли си със
дъха си каменно лице?
И чувствал ли си
как душата ти умира?

                             Биляна Карадалиева


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Април 20, 2010, 09:53:05 pm
…………………….
Обичам те сега ,
искам те сега,
иначе светът ще рухне
и няма да те има.
Обичай ме сега ,
искай ме сега,
преди светът да свърши,
преди да дойде зима.
Тъкмо тук и сега,
където има граница,
между светлина и мрак,
звук и тишина.
Именно сега ,
когато има болка
и мога да ти дам,
знак,мечти,посока.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: bebitoo в Април 20, 2010, 10:37:46 pm
Вик   


В дни забързани живеем -
забравили от къде сме всички,
забравили - къде ще идем после.
От суетата се люлеем и докато се
приготвим да живеем- остареем.

Обиждаме, кориме - като за "Бог да прости"
обичаме по малко... Тя - Любовта,
(само е на гости) посрещната, желана, но...
да не се застоява, че загрубява.

Но... страшното не е във нищетата,
страшното не е и в суетата...
Страшно е, че в делника днешен,
делник без край,
не изпитваме страх,
от това, че след миг ще останем сами-
само с нашия вик...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Април 21, 2010, 08:41:48 pm
………………………

Бедността не е Порок,
а дали е Утешител,
щом оставяш ти в залог,
Съвестта си – шепа пепел?

Радостта не е Порок,
но дали е тя Спасител,
щом живота ти е влог,
а ти си вечния просител?

Любовта не е Порок,
но дали е Показател,
че обичаш ти без срок
и не ставаш за предател?

Мъдростта не е Порок,
но дали е твой Пазител,
щом те прави тя жесток,
или греховен изкусител?

И Старостта не е Порок,
но дали е Добродетел,
щом готов си твоя Бог,
да те повика за Свидетел?


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Chara_Chara в Април 21, 2010, 11:16:12 pm
Ако няма какво да ти дам


И какво да ти дам в този час,
освен своите тъжни очи,
у които все още личи
утолената жажда и страст.

Просто няма какво да ти дам -
две ръце, посинели от студ,
като птици дошли в твоя скут,
изкълвали зрънцата от плам.

Бих разчекнал безмилостно аз
тези устни, заключени пак
за молитва последна и знак,
но дали ще се спреш в моя глас?!

По-добре да умра страшно сам,
като вълк из бездънни гори,
вместо с теб да осъмна в зори
и да няма какво да ти дам...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Chara_Chara в Април 21, 2010, 11:53:57 pm
Време

Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.

И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.

И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.

Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.

Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.

                                           Петя Дубарова


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Април 22, 2010, 03:30:17 am

Пилеем ли Времето-пилеем Годините,
преглъщаме Болката,не роним Сълзи,
за това неразумно-неравнодушни…
Люлеем в сърцата си Страст и Мечти.

Претегляме думите,пресмятаме Сумата-
броиме Печалбата от своите дни,
но пак ненаситни-непомъдрели...
Раждаме Спомени за Бъднини.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Април 22, 2010, 03:23:13 pm

Друго нямам какво да ти дам




Друго няма какво да ти дам,
Само обич самотна и дива .
Само обич , много малко е знам ,
Но затова пък не е ли красива ?

Не е ли шеметен всеки наш миг,
Всяка истина, всяко докосване
И всеки път този, силният вик
На звездите прогонващ въпросите …

И ако някога всичко умре
За това аз няма да имам вина ,
Щом така трябва да бъде, добре .

Свети болка в очите ми вместо тъга .
Само обич самотна и дива.
Само обич , много малко е знам,
Но затова пък не е ли красива?

Нямам друго какво да ти дам .....

 
                                          Дамян Дамянов


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Април 24, 2010, 06:18:47 pm
    ВЕЧНОСТ

Аз винаги за теб съм жаден
и винаги ще те обичам,
в порива на Вятъра прохладен,
любовно заклинание изричам.

Ще те търся в безкрайната Вселена,
в стихии на неземни глъбини,
когато си отново преродена,
отново моя ще си Ти.

И пак ще си неповторима
и звездни твоите очи,
аз знам,че винаги те има
и вечно моя ще си Ти.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Април 24, 2010, 09:40:47 pm
БЕЗКРАЕН ПЪТ ДО ТЕБЕ ИЗВЪРВЯХ

Безкраен път до тебе извървях -
едва не се разминахме сред мрака.
Защо сега да крия като грях
години толкова кого съм чакал?

Сега не може нищо да ме спре -
за теб ще пея до часа последен...
Аз искам тоя свят да разбере,
че няма повече да бъда беден.

                               Евтим Евтимов


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Април 24, 2010, 10:55:16 pm
Създадох те от обич и мъгла.
Невидим образ на мираж най-видим.
Ела! Строши съня ми и ела!
Жадувам двама с тебе да отидем
далече - в оня, приказния свят,
желан от памтивека от душите -
единствен рай след дългия ни ад.
Любов се казва той.
          И в него скрити
Адам и Ева, в дъното му там,
ездата на живота вечно гонят
и от галопа им свещен без свян
една след друга куп зведи се ронят.
Мечта ли си? Душа ли или плът?
Не зная. Ала знам, че кон с копита
от лудо натърпение за път
готов е да побегне и през смърт,
орисан да я смъкне от звездите.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Април 24, 2010, 11:36:36 pm
ЩЕ МЕ ОБИЧАШ ДОКАТО СИ ЖИВ

 
Ще ме обичаш докато си жив,
защото любовта си аз ти дадох
и самотата ти опожарих.
Сърцето си в ръцете ти подадох.

Защото сипах ти да пиеш от кръвта,
с която съживих душата ти.
Прогоних черната ти самота.
Изхвърлих всичките болезнени остатъци.

Ще ме обичаш, даже да умра.
Защото споменът душата ти изгаря.
И ще ме търсиш във нощта
за да спася от пустота душата ти.

                                           (http://img8.imageshack.us/img8/3143/tan01mb138da6.gif) 


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Април 25, 2010, 02:36:18 am
.         
ГЛАРУСИ

Плаче Гларус на комина,
не заспива – гладен,
ридае ми като роднина,
оплаква живота си гаден.

Ще вечеря със Съня ми,
несретникът нещастен,
а и друг ще го сподири,
на Глада подвластен.

Бързо Нощта препуска,
на Запад влачи свойта тога,
иде време за Закуска ,
гларусите молят Бога.

Дали това им е природа,
или Бог ги изпитва,
та отдавна с Народа ,
карат на Пост и Молитва.



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Април 25, 2010, 01:19:08 pm
ОБИЧАШ МЕ

Обичаш ме - ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.

Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.

Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.

                                     Евтим Евтимов


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Април 25, 2010, 07:37:59 pm

ПАМФЛЕТ

Както съм вървял,да взама да се гътна.
Искам да кажа-спомина..,
а бе направо съм умрял,
без даже да гъкна.
От какво?Не знам сега!
Може да съм мернал сметката за тока,
или пък някоя...мома..,
или-пил съм направо от потока.

А нали се познавам добре-
що за стока съм-Господ и той,
не към Рая,а по едно дере,
хванах за Ада конвой.

Срещам Души разни.
Души-горди Съборетини,
или окаяни Руини,
но все пак с Добродетели
Едни са предатели,
Души-вонящи,изпепелени,
други-провокатори,
до някъде-състрадателни.
Имаше Консуматори,
Души подли,озверели,
или неуловимо мазни,
извратено-превъртели.
Души-Скверни,Гадни,
Души престъпно похотливи,
Души-ненаситни,гладни,
или напълно уродливи.
Имаше даже Душа която
присламчва се и...души!
И в душевното ято,
пак гледа да се гуши!

И в тарапаната пъстра,
почувствах Жар-
с огнен поглед,сочещ с пръста,
към мен бе тръгнал Лар.
-Шефът рече да се махаш,
щом си много лаеш!
-Лая казваш,
до сега ти нищо не знаеш!
Настроих се аз за Двубой-
словесен ,че и Фул Контакт
и няма да бия отбой,
докато не сключа Контракт.
Тризъбец за Жезъл ли носи,
На Ада-директора-чер?
Под куйрук  не го усети!
Ще потъне като в хайвер!
Разбутах тълпата пред мен,
понечих да влезна.
Гледам пред мене...Кретен!
Кани ме да чезна!
Хром,с патерица-крива,
изхабени копита,
с мекички млечни рогца,
с топъл  глас ме попита:
Кой си ти бе?-  на фокус ме докара,
последва фалцент угрижен-
Точно на мен ли-тая попара?
Ма...щай...се!Не си престижен!
Щом като маймуна ме графисваш ,
а Бог да прави бели,
няма място за теб в Небесата,
нито в Дън земи!
Теб в Рая не те щат,
а дошъл си на вратата ми?!-
рече Дявола и шат-
затвори двери пред Брадата ми.

Ако срещна пак Гадината мръсна-
с рогатата кратуна,
задника и ще обръсна,
като на дрислива маймуна.

Без малко Душата ми-горката,
безработна да остане,
добре,че дойде Зората...
и една Душа-да ми пристане.
Затова сега правя-струвам,
собствен Ад си изграждам
и...и в Джакузето  ще пускам-
с която се погаждам.

Точка!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Април 25, 2010, 09:19:08 pm
Метеорити


Ако някога видите моят прозорец страшно да зее в нощта,
а съседът отгоре си тупурка последните хитчета,
помислете си просто, че съм се качил на покрива на света
и ви замервам със стиховете си -
малки космически метеоритчета.

Помислете си, че Господ ми е услужил
с небесния си компютър.
Че сме почнали с него да пишем по някаква нова тактика.
А пък аз, нали съм си бутнат, някъде много съм се залутал
и сега не съм наясно къде ми е точно галактиката.

Помислете си, че съм се накиснал
този път във вселенски батак.
И няма скоро излизане. Такъв студ е, че бръсне до голо.
И небесната поща се бави, а в небесната бакалия не дават коняк.
Ей това му е мръсното, че уж е Рай, ама не е долу.

Ако моят съсед го удари на чалга,
оставете бушона отвит.
Залостете прозореца - да не влязат гости от Космоса.
И си носете стиховете ми за спомен.
Не Тунгуския метеорит.
Защото Тунгуският метеорит падна
през деветстотин и осма.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Април 26, 2010, 12:31:25 am
Думи в стих наредени....    


Думите в стих нареждам.
Опитвам се с тях да те достигна.
Нежно да те докосна-да изтръпна.
Да погаля лицето ти.
Ръцете ти в моите да взема .
Топлината им да усетя.
Да погледам очите ти,
косите вплетени с вятъра.
Сърцето да тупти-тупти.
Душата ми весела игрива.
Думите в стих да нареждам.
Болката- в щастие да превръщам.
Думите-от устните ти да взимам
и нежно в стих да ги редя.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Април 26, 2010, 02:14:14 am
  ПРОЗРЕНИЕ     

Дали с четка или с писец
и със слабо вдъхновение,
всеки човек е все пак творец,
най – нормално природно явление.

Дали от буря или от ветрец,
или от друго изкушение,
времето е като цветен прашец,
разпилян без обезщетение.

Дали за любов или златен телец,
или за друго приложение,
живота е все пак крадец,
на своето предназначение.

Дали от честен труд или от скопец,
или по някакво постановление,
парите са все пак подлец,
а ний сме им забавление.

Само човек е единствен венец,
без всякакво усмотрение
и природата не е лъжец,
това е неуспоримо твърдение.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Април 26, 2010, 02:08:17 pm
ПРОСТИ

Не наказвай с омраза духа си!
Тя единствено теб ще разяжда.
Всяка твоя частица ще къса
и пожарища в теб ще подклажда.

Ще те хвърля в най-черните бездни,
близо нейде до ада човешки,
дето всичко възвишено чезне
в плетеница от хули и грешки.

Ще се лута душата ти в мрака –
жалка грешница, търсеща милост.
Светлината напразно ще чака,
а край нея ще бъде мъртвило.

Мила моя, жестокост това е,
не към друг, а към тебе самата.
Мразиш някого – той си нехае,
а пък ти си почерняш съдбата.

Доближи се до Бога. Прости!
Всичко може да бъде простено.
Само слабият духом мъсти,
но да страда до гроб, е осъден.

                               Румен Ченков



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Април 26, 2010, 10:22:24 pm
         СЪВЕТ

Ако срещнеш Клеветата,
клекнала на твоя Път,
не се спирай – отминавай,
не и прави в Душата кът!

Ако срещнеш подъл Поглед
опрял юмрук в нечий Гръб,
пресрещни го не позволявай,
да забий отровен Зъб!

Ако срещнеш Дубликата,
на твоя Поглед замечтан,
разобличи го,не забравяй,
че от Лъжа е изтъкан!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Април 26, 2010, 11:06:50 pm
„Прости ми, Поезийо! Малка, загубила глас,
в нозете ти царствено тихо сега коленича
и чакаща жеста ти, искаща, може би аз
на всички онези, на всички онези приличам...

Да, ние ще следваме твоя величествен ход.
През много кресливи тълпи ще минаваш спокойна.
С човешкия ритъм на твоя безсмъртен живот
ще бият сърцата на много, за теб недостойни...”


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Април 27, 2010, 12:17:33 am
Отвъд римата и звуците -
мисловната Первезия ,
която ще разберат и внуците ,
е възможна Поезия.

Освен това,за подписа на звездююю с най-добри чувства!

                                        Ако са Лайна-канибали,
                                        ще потънат-естественно,
                                        защото са концентрирали
                                        Гравитация-наследственно.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Април 27, 2010, 01:49:39 am
Вътре в звуци и в рима
съберете ли се трима
ще решите за една бройка
да заформите тройка.

И внуци тогава няма да има
а само канибали,
дето са си мамата ...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Април 27, 2010, 12:53:11 pm
Обич никога не стига



Ти, който почваш да четеш сега това стихотворение,
изпитвал ли си някога за миг съмнение,
че поговорките наистина са прави,
че Господ бави, но не може да забрави?
Че който зло желае, страда.
А не остава без награда
доброто, сторено без корист,
и че човешката ни орис
е да се борим за доброто
и за човечността, защото
обиди, завист, интригантство,
лъжи, кавги, пиянство
тъй заразили са всемира,
че днес и вярата умира.


Без нея (тъжна констатация!) -
и цялата “цивилизация”,
уви поставена в кавички.
(Но не от всички! Не от всички!)
Убиваме цивилизовано
и лъжем все по-образовано,
и с хитрости най-съвършени
прескачаме норми свещени.

Копаем на другия гроба,
а там ни очаква прокоба.
Защото Бог е заместен с Власт.
Или още по-страшно – от Аз.
И тъй си живеем умиращи
с тук-там мъдреци протестиращи -
идеалисти наивни наричани,
осмивани или отричани,
проводници на Любовта -
спасителката на света.

Ти, ако все още четеш това стихотворение.
си от последните и без съмнение
ще разтопиш на ближния сърцето,
макар метално кат’ монета!
Ще продължиш любов да сееш!
С омраза не се живее
и само гибел се постига!
А обич никога не стига!

                                Алгафари


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Април 28, 2010, 10:32:44 pm
ОТГОВОР

Туй решение споннтанно е присъщо на... едни,но дали те
Непременно  най-безсрамно  си обуват сандалите?
Тройките са за слаби мъже-все още не се оплаквам.
Внуците ми за сега са двама и още толкова очакваквам.
И от тук до морето на Север още не се давам-
то... и жената не ме дава,но аз не...Не и се сърдя
Пък и ...все по нея ме тегли Мерака-признавам,
Независимо какво приказвам и какви ги... ги къдря.

Колкото до Поезията...твърде съм далеч от нея,
само езикът ми е по-цветист-по скоро...брутален
Аз съм художник и да рисувам умея,
а тя ми е присъща-защото съм натурален.
С Римите се забавлявам-исках да поговорим,
както пишеше най-отгоре в темата на този Форум.
Сега с милата,Роберт Бърнс ще преговорим-
вий я карайте нататък-дано стигнете до Кворум.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Април 28, 2010, 10:44:13 pm
На един ковач

След дълъг полет Аполон
веднъж от небесата
с Пегас, крилатия си кон,
се спуснал на земята.

Пегас не бил добър пешак:
подхлъзнал се по склона,
закуцал и провлякъл крак
за скръб на Аполона.

В ковачницата на Вулкан
закарал го ездача
и своя кон неподкован
оставил на ковача.

Ковача цял се изпотил,
но подковал жребеца.
За този труд му заплатил
с един сонет певеца.

Ковачо, виждаш, Аполон
е плащал със сонети.
Ще подковеш ли моя кон
за тези ми куплети?



А междувпрочем Робърт Бърнс е мъж...   ;) ;D


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Април 28, 2010, 11:16:11 pm
Оле Боже!Добре,че ми каза!
Мислех си аз ,че са лизбийки с Анна,
но като ме поправи се оказа,
че книжките му ще хвърля на тавана.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Април 28, 2010, 11:25:59 pm
Оле Боже! А пък аз,
мислех те за педераст
но сега като ми каза
ще се кача на перваза
и ще скоча от балкона
право в бара, близо до пилона...
  :P


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Април 28, 2010, 11:50:39 pm
Блаженни владеещите Дедукцията-
с тях става по-интересно
и въпреки,че подсилват Ерупцията,
надяват се на Царството небесно.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Април 29, 2010, 10:38:28 pm
Репортаж от живота ти

Дано не се залъгвам, но присъствах.
(Присъствието винаги е лично).
Признавам си, че го направих късно.
В последната минута за обичане.

Сърцето беше шумно и заето -
балконски вещици, принцеси в ложите.
та... не намерих мястото за цвете.

И в себе си обратно го положих.

                                         Kамелия Кондова


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Април 29, 2010, 11:39:35 pm
Весело беше на моето погребение

Весело беше на моето погребение.
Абсолютно всички се напиха без стеснение
и без изключение.
Само на мен ми беше малко кофти.
Птичките по клонките пееха
чик-чирик, чик-чирик.
Първите вървяха с левия напред.
Другите вървяха с десния напред.
Само мен ме влачеха и с двата напред.
Ненужен
Някои казваха време му беше.
Другите пък казваха за там си беше
за там, за там.
Само аз си мислех, ех рано ми беше.
Ненужен, ненужен.


Monolit - Veselo beshe na moeto pogrebenie (http://vbox7.com/play:9b92c78b)

Блаженни владеещите Дедукцията,
страдайки от ерупцията,
изкарвайки ги на бис,
да избягват асоциации с raddiz.
  ;)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: ciponoska_S в Май 01, 2010, 05:35:29 pm
Сглобен от нищото
 
Когато на пътя ми застана
беше никой -
тяло без душа,
лице без усмивка,
поглед без блясък.
Една любов те бе оставила
безмълвен и уплашен,
с рани незатворени
и силна болка в гърдите.

А аз…вече по утъпкана пътека вървях
опитвайки се да те възродя.
Усещах огненият ти нрав
поглъщах всяка твоя дума…
и знаеш ли…разбирам те.

Смазан от любов…
толкова дълго бе огъван,
като клони от бурния вятър,
че времето за теб бе спряло.
Бодли все още пронизват душата ти.
Но….
Аз съм с теб!
Тук съм!
Толкова близо, че чувам сърцето ти как бие.
Ще ти дам и топлина и сила.

Моят зов студът в теб ще разтупи.
Без глас ще викаш:”Чужди са, не мои тези мъки.”
Ще драскам ако трябва.
Като слънце ще те галя с длани.
Неусетно за теб
тази болка голяма
ще разбереш, че я няма.

Вечер ще те приспивам.
Сутрин ще те събуждам.
Не искам и не бива
да те загубвам!



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Май 04, 2010, 09:14:54 pm
ПОНЯКОГА

Понякога... мислено ще си тръгвам...
ще си вярвам че искам така...
ще се смея, без теб ще осъмвам...
сякаш АЗ пожелавам това...
Понякога... ще се връщам разкаяна...
Ще навеждам пред тебе глава...
Сякаш аз съм отново виновната...
сякаш грешна пред теб съм дошла...
Но понякога... ще се връщам в реалното -
ще те търся незрима в нощта,
ще се спъвам и ще падам понякога...
и ще плача... но пак ще вървя...

                                       (http://butoni.hit.bg/212121.gif)

ДАЛЕЧЕ

...Защото
всяко вчера е далеч,
а днес е твърде късно за молитви;
приличам ти на прокълната грешница-
очите ми са пълни с див пелин..
Ръцете ми са пълни с разстояния
от вчерашни и утрешни раздели.
Понякога сънувам чуждо щастие
и свое - с аромат на люта мента,
/дамгосала по вените да пари../

Не знаеш, че сега съм още ничия.
Косите ми са пълни с обещания
и в шепите си нямам друго минало,..
защото всяко вчера е далеч,
а днес е твърде рано за въпроси.
Обличам най-красивата си дреха.
Липите се протягат да ме стоплят..


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: var44ce в Май 05, 2010, 10:56:07 am
Предателят на моя приятел е и мой предател     

Тя беше грозна и противна
с голяма пъпка на носа
Бе много тъпа и наивна
И пълна с бръмбари глава.
Но аз мълчах и изтърпявах
присъствието и край нас.

Не схващах и недоумявах
Попитах те със шепнещ глас:
На масата що дири тази
полу-оформена жена?

А ти ме сръга и ми рече,
че тя приятелка била.
Какво да правя замълчах си,
с погнуса чувах как мучи
устни мазни под мустаци
обърсва със ръкав, смърди.

Ала обрат в живота и настъпи
Мъжът и беден работяга
компютър някакъв и купи,
че много щял да и приляга.

Тя в чатър мигом се превърна,
с клавиатура нощ и ден
компютъра в бардак обърна,
то беше Тигър, беше Зен...

А ти не схващаше що става,
децата гладни тя държи,
че от монитора не става
да чати нощем до зори.
Отиваш за да им наготвиш
и дрешките им да переш
Приятелка... какво да сториш,
не можеш да я предадеш.

На село някакво родена,
пристигнала във малък град
жената вече променена,
почувствала се на парад.
Че сексът нещо не и стигал,
оплаквала се до зори
и чатър тутакси доприпквал,
оправял я на две-на три.

Съпругът видимо изперкал
от подвизите и безброй,
разплакан, като стара лелка
и той не дава ти покой.
Пристига за да се оплаче,
на рамото ти да реве.
Приятел е и той обаче,
не можем да го предадем.

Накрай ти писва, точка слагаш,
поемаш си живота свой,
на жалби вето ти налагаш,
на простотиите - отбой.
И ето - твоите другари,
останали сега сами -
коя глава да натоварят
с проблемите си от преди.

Приятелство обръщат в злоба,
че няма кой сега да храни
и сключват взаимна спогодба
срещу приятели от лани.
А ти какво очакваш мила?
Да дойдат да благодарят?


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: jodecicall в Май 08, 2010, 11:51:26 pm
Аз НЯМАХ време за омраза,
гробът би ме спрял.
Животът не е тъй богат
за моята вражда.

И нямах време да обичам,
освен старание,
а шепата любов  си мислех
достатъчно за мен е.

Емили Дикинсън


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Май 09, 2010, 11:59:20 am
Любов и омраза


Възможно ли е да обичаш някой до полуда,
а после ти да махнеш леко със ръка...?
Да го изтриеш от живота си като със гума
и да превърнеш във омраза любовта...?

Не мисля, че на туй съм аз способна -
в сърцето си омраза не вселявам...!
Дори когато ме боли, е невъзможно -
любов в омраза да превръщам и да наранявам!

Какъв е тоз безкраен кръговрат -
превръщащ любовта в омраза?
За тази болест лек изглежда,
че не е измислен в този свят...

Ала какво е любовта, аз ще ви кажа!
Един огромен океан, една вселена във безкрая!
Едно пътуване с любимия човек -
в което преоткриваш себе си по начин нов!

Пътуваш във мечтите си, пътуваш
и насън, пътуваш и наяве -
с обекта ти на твоята любов!

За теб любимият човек е всичко,
към него неуморно се стремиш!
Той фар е в непрогледна тъмнина когат се луташ!
И пътят ти мечтан, по който искаш да вървиш!

Поглеждаш през прозореца като във вълшебно огледало
и виждаш радостта на твойто днес...!
Чертаеш планове, в които той - любимият човек, изцяло
е точка първа от плана ти днес...!

И болката - сълза на твойто утре...!
Внезапен миг...и огледалото се счупва...
Тогава всичко в миг се срутва...
Терзаеш се, измъчваш се, омразата във теб нахлува -
във лоши мисли по човека, който преди миг е бил във култ издигнат...

Омразата е огнена комета - разпалваща искри на хоризонта,
отлитаща и връщаща се често...
А любовта - универсалната човешка ценност
способна е да те отпрати в дебрите
на изпепеляващата болка и омраза...

Но и отново да те върне в лоното на любовта -
свещеното човешко чувство!
Когато някой си обичал и той си тръгне някой ден,
когато той ти се е вричал, а днес е ледено студен,
когато някой си отива и нямаш сили да го спреш,
когато виждаш, че една любов умира, а искаш с нея да умреш,
когато хлопне се вратата, когато сълзите не спират...

Тогава трябва да изстрадаш любовта за сетен път...!
Но никога не я превръщай във омраза!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Май 11, 2010, 08:46:14 am
Не се залъгвам, че съм  ти любима...
Нужна -  да … запълвам тишината.
Цвете съм, от многото в градина,
цъфтя,  преварвам с часове зората.

Не идвай да береш… преди роса,
на тези  капки от сълзопреливане
като на лента е изрисувана съдба,
като  диво вино водят до опиване.
 
На бавни глътки отпивай, запомни
нежното  потръпване, продължавай...
Достигне ли дълбокото, дъх поеми
дори и  да горчи - пий, не съжалявай.

Наситиш ли се, утолиш ли жажда,
не  оставай по листата капчица следа.
Сухо нека е, друг да не се навежда.
С  длани, ако не достигаш - със дъха…


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: jodecicall в Май 11, 2010, 10:43:16 am
Когато дойде моят залез
Към залез да ме поведе,
Ела при мен заруменяла,
Каквато някога дойде.

Ела загадъчно ревнива,
Помилвай ме и помълчи.
Човек, когато си отива,
Не иска сълзи във очи.

Когато, бледен и печален,
Остана немощен и сам,
Ела ми на часа прощален
Усмивката си да ти дам.

Не пускай други в мойта стая,
Тъй двама да си помълчим.
С усмивка почнахме, мечтая
с усмивка да се разделим.

И нека весел и потресен
Пред залеза на моя ден
Да се издигна като песен,
Преди да падна съкрушен


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Май 11, 2010, 11:58:59 am
Живей днес!

 
Живей сега! Днес! И в този миг!
За нищо ти не съжалявай!
Че имаш още дълъг път пред теб
И лошото със прошка отминавай!

Защото времето не чака.
Безмилостно е в лудия си бяг.
И нищо тленно не остава в мрака,

Разбива спомените ни във своя бяг.

Това, което вземеш днес със тебе:
Любов и радост! Светлина!
Не може никой да отнеме.
Ще има винаги приятелска ръка.

И в края на деня,
когато правиш равносметка,
знай, най-печелившия билет,
от живота ни рулетка,
е да бъдеш тук във този миг!

                     Диана Григорова






О Т К Р О В Е Н И Е

Измислих те от светлината на слънцето.
Бленувах те от светлината на небето.
Създадох те от силата на планината
И топлината на гръдта.
Измолихте от нежността на морето.
И чувахте в песента на вятъра!

И ето! И ето! И ето!
Ти дойде-
по-истински, по-силен, по-нежен!
Не зная дали това е само миг,
или е цяла вечност,
но след теб, но след теб, но след теб,
животът ми не е същия!

Господи,
дето ни орисваш да правим трудни избори,
да се влюбваме не по правилата,
да се срещаме и разделяме
- винаги ни даваш повече!
Благодаря!

                Диана Григорова


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Май 15, 2010, 12:16:04 am
ТОЙ

Той е неромантичен,
Той е малко себичен,
рядко и трудно казва
"Обичам те",
но Аз го обичам,
защото съм сигурна,
че тайно сънува все същите сънища,
в които тръгва да ме намери,
за да може да ме обича,
а всъщност....
...Той си е неромантичен,
никак не умее да казва
"Обичам те",
но Аз го обичам....


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: bebitoo в Май 18, 2010, 03:19:47 pm

МОЖЕШ ЛИ

Можеш ли да бъдеш слънце за дърво без корен?
Или ще потърсиш свят далеч по установен?
Била ли си тъмата без луна за прилеп във ноща?
И искаш ли животът му в клетка подарен?
Можеш ли докосна нечие сърце докато е живо?
Или ще чакаш да спре за теб и да изстине достатъчно за поглед?
Ще чувстваш ли, ако ти липсва сетиво за любовта?
Или ще усещаш само каквото очите ти показват и мисълта зове?
Можеш ли да стъпиш в облак, знаейки че стъпваш без да има на какво?
Или ще търсиш земна твърд, дори и в мъгла да е покрита?
Сприраш ли под пълната луна, ако храната ти се казва светлина?

Или продължаваш докато намериш слънчева звезда?
Можеш ли да мислиш ако от мислите боли?
Или ще искаш после чужда болка, за да имаш мисъл?
Би ли дала обич в замяна на тъга?
Или ще спреш тъгата с обичта си?
Имаш ли вяра в чувствата без разум?
Или ще търсиш логика без нужда от любов?
Приемаш ли усмивката за дар, сърцето ми за твое?
И даваш ли в замяна твоите за да живея?


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: звездююю в Май 19, 2010, 05:44:10 pm
Holy Diver


You've been down too long in the midnight sea
Oh what's becoming of me

Ride the tiger
You can see his stripes but you know he's clean
Oh don't you see what I mean

Gotta get away
Holy Diver

Shiny diamonds
Like the eyes of a cat in the black and blue
Something is coming for you

Race for the morning
You can hide in the sun 'till you see the light
Oh we will pray it's all right

Gotta get away-get away

Between the velvet lies
There's a truth that's hard as steel
The vision never dies
Life's a never ending wheel

Holy Diver
You're the star of the masquerade
No need to look so afraid

Jump on the tiger
You can feel his heart but you know he's mean
Some light can never be seen



Свещен гмуркач


Твърде дълго си насред нощното море
О, какво става с мен

Яхни тигъра
Виждаш ресните му, но знаеш, че е чист
О, не разбираш ли какво имам предвид

Трябва да се измъкнеш
Свещен гмуркач

Блестящи диаманти
Точно като очите на синьо-черната котка
Някой идва за теб

Сутрешно състезание
Можеш да се скриеш под слънцето, докато не видиш светлината
О, ще се молим всичко да бъде наред

Трябва да се измъкнеш-да се измъкнеш

Сред кадифените лъжи
Се крие истина твърда като стомана
Видението никога няма да умре
Животът е безкрайно колело

Свещен гмуркач
Ти си звездата в маскарада
Не е нужно да изглеждаш толкова иплашен

Скачай върху тигъра
Усещаш сърцето му, но знаеш, че е зло
Има светлина, която не може да бъде забелязана



http://www.youtube.com/watch?v=64coD-rx9sk


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Май 22, 2010, 03:54:34 pm
ЛЮБОВ БЕЗ ПРИТЕЖАНИЕ


Най-силно те обичам, когато нямам накити,
със пръсти, вплетени в косите ми,
облечена единствено във твойта голота,
без други бижута, само с ръцете ти.

Най-силно те обичам, без да се наричам
любовница, приятелка или съпруга.

Най-силно те обичам, без да обяснявам
как те обичам и защо.

Най-силно те обичам без да има утре,
или вчера, които да се помнят,

обвързана съм само от ръцете ти, не с обещания,
във нощите, когато не ни трябва сън.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: TheCrow13 в Май 22, 2010, 05:01:57 pm
Обичам жените, обичам ги лудо!
Жените приличат на някакво чудо!
Жените ме карат да пиша поема,
Жените ме карат на път да поема,
Жените поемат ме - без да ги карам,
С жените е лесно шест малки да вкарам,
Жените са моя любим шоколад -
Две следи отпред, две следи отзад...
Д2 и Део, и ето че пея -
Що пея, бе? Просто си нямам идея!
Тез ноти отвътре ми идват изглежда -
Обичам жените - от тяхната вежда,
До тяхното пръстче със нокът изгризан!
Обичам във тях като вкъщи да влизам,
Обичам да лягам на тяхната цица,
Обичам и боб да ми сипват в паница,
Обичам лъжите им - толкова сладки,
Обичам и техните тайни тетрадки,
В които разказват за мен и за него,
Историйки сглабят - подобно на “Лего”!
Обичам жените, когато са руси,
Устата обичам, която се муси,
А после шепти и целува вълшебно -
Целува на едро, целува на дребно,
И аз се превръщам в оргазмени крясъци,
Превръщам се в стон от побъркващи тласъци,
И става ми толкова кама и сутрешно,
Обичам жените - и външно и вътрешно!
Обичам жените и техните фокуси -
Грима да оправят, червилото, кока си,
Изкуствени мигли, гърди силиконови -
Стотици дьо тени и хиляди фонове...
Толкова средства във секс инвестирани -
Обаче, признавам, го правят с разбиране!
Обичам жените със поглед премрежен,
Обичам играта на силен, но нежен,
Обичам жените със ген флиртаджийски,
Приятелки първи с езичета змийски...
Обичам жените да черпя със уиски -
Обичам ги крейзи, и секси, и риски!
Звездите с онуй романтично мъждукане
От първото здрасти до второто чукане!
Обичам страстта да е още зелена,
Обичам с любов да говорят за члена
С онези редовни лъжи в дължините...
Дори и да пукна - обичам жените!
Обичам ги мокри, обичам ги голи,
Обичам жената за още да моли,
И с вик любовта да превръща във течност!
Обичам ги днес.
И утре.
И вечно.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Май 22, 2010, 10:15:23 pm
Обичам мъжете,обичам ги лудо.
За мене мъжете са някакво чудо.
От сутрин до вечер готови за мене
С букети цветя да стоят на колене.
Обичам,когато в мрака ме викат
На задна седалка с любов да ме тикат.
Обичам дори и на преден капак
В нощта да го правим и още и пак.
Обичам мъжете герои и мачовци
Обичам ги даже да са и палячовци.
Обичам мъжете четящи “Плейбой”
Готови за мене да влязат в двубой,
Дори и онези с дълбоки джобове
Широко скроени,не някакви сноби,
Които но бара ме черпят с уиски.
Обичам ги крейзи и секси и риски!
Обичам мъжете макар и да зная,
Че утре с приятели пак ще се хвалят,
Как час само минал в лутане
От първото здрасти до второто чукане.
Обичам мъжете с голямо либидо.
Обичам дори и мечтатели луди,
Които не спират за секс да говорят,
Дори и да лъжат-не искам да споря.
Обичам мъжете стръвта да захапят
Обичам да гледам как жените ги стапят,
Обичам мъжете така че простете,
Че те си загубват по мен умовете.

                                                 :P ;)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: TheCrow13 в Май 26, 2010, 03:01:01 pm
Хубаво

Поморийска със салата
или хубаво мезе
тъй разказват ти играта,
после много ти е зле.

Водка със доматен сок ли?
Най-добре си помисли,
та да няма после вопли
над клекалото в зори.

И уискито със сода
прави те да ти е гот.
После ти си гола вода -
компот без захар и без плод.

Траминер с филе "Елена"
те възнася, като бог,
после стискаш си легена,
караш му се в изнемог.

Ала хубаво е на софрата
със приятели добри
и със шопската салата
да осъмваме... Нали!?


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: jodecicall в Май 27, 2010, 01:03:51 pm
ЗА ПРИНЦЕСАТА

Спящата принцеса
сладък сън сънува
и в съня си вижда:
принцът я целува.

Времето минава,
принцът й къде е?
Спящата красавица
почва да старее.

Ей го, принцът иде.
Гледа. Отминава -
кой ще ти целува
бабичка такава!

Седемте джудженца
вадят кърпи, плачат.
Нажален, подсмърча
даже разказвачът.


Валери Петров.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: TheCrow13 в Май 27, 2010, 01:51:41 pm
Цуни-гуни


Цуни-гуни, цуни-гуни
любили се две маймуни
Цял ден във любов се клели,
цяла нощ кат не видели...
Ейййй! Вий кво помислихте сега
Аз говоря за съня
Те сънували, че вече
се превърнали в човеци.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Май 27, 2010, 05:48:59 pm
Дефинирай “любов”

Да обичаш, без да притежаваш
и да даваш, без да получаваш.
Да умираш тихо, без на никого да казваш,
стиховете си на никого да не показваш.
Със усмивка да посрещаш всеки удар нов...
Може би това е нещото, което
е достойно да се нарече любов.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: jodecicall в Май 27, 2010, 06:08:48 pm
Лунна соната

В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак...
Не плачи! Нали и ти си птица!...
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!...
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.

 
Дамян Дамянов


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Май 29, 2010, 03:57:09 pm
МИГ НА ЩАСТИЕ 


Ако сега се появя пред теб,
такава каквато ме познаваш,
ще засияеш от топлината,
изгаряща  и търсеща подслон..

Очите ти ще се изпълнят с наслада,
от любовта ми,  пречистваща   душата...
Към тебе ще пристъпя   със сърце открито,
благославяйки мигът на щастие  ..,

Ще те целуна   всеотдайно
и огънят възкръснал помежду ни,
ще сътвори  убежище
на нежни  пориви..

И  мечти!


(http://s4.rimg.info/484493140bf07a6af6cd25d0a13ec60f.gif)

ДА УГАСНА

 Нощ. Късно е. Аз съм уморен.
 Днеска пак пих от живота студен.
 Нощ. Късно е. Аз съм щастлив.
 Днеска пак откраднах един миг.
 
 Нощ. По никое време.
 Някой някъде се сети за мене.
 Нощ. В точното време.
 Някой някъде блести за мене.
 
 Нощ. Или може би утрин.
 Пак имам някакво чувство.
 Нощ. Беше, но вече си тръгна.
 Пак съм сам и умислен.
 Нощ. Беше прекрасна.
 Пак се питам кога ще се видим.
 Нощ. До теб да угасна...
 

                                              Иван Иванов

 


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Май 30, 2010, 05:24:36 pm
ПАТЕНТ
на М

Питаш дали и другите
съм обичала така.
Не. Няма две любови.
Нека другите кръстят чувствата си
както пожелаят.
Аз твърдя: само ние се обичаме
само този път.
Един лингвист ми каза:
Ескимосите нямат дума за лед.
Има син лед, бял лед, прозрачен лед,
сух лед и всякакъв друг.
Питаш ги: Как казвате лед изобщо?
Покажи ни го, казват, и ще го назовем.
Защото в света няма лед изобщо,
и няма абстрактен огън.

Аз твърдя: само ние се обичаме
само този път.
Другите да си намерят дума !!!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: hiks в Май 30, 2010, 10:59:49 pm
ВЕЧЕРЕН ТРОМПЕТ

Върти ни живота под жаркото слънце
и трием нозе от горещия камък...
Но щом вечерта от небето се спусне,
ще взема тромпета и ще седна на прага.

Стига край тия стени съм се лутал
като звън на пробита камбана.
Трябва да свиря, трябва да срутя
тишината - само викът да остане.

Искам да гръмне горещия вятър
и докрай да отвори вратите.
Искам да тръгне отново земята
след кръстоносния марш на щурците.

Искам бодливата тел пред дома ви
с моята песен да скъсам.
Искам съседа, който се прави
на глух, да възвърне слуха си.

Искам да върже своите пръсти
крадецът, сърце да си купи пазача.
Искам да капна от моите сълзи
в окото, което ръждясва.

Искам отново при нас да се върне
панаирът - прахта да издуха.
Искам от смях да умре и от гъдел
този, който умира от скука.

Искам над мъртвите като на стража
до сутринта да стоиме.
Искам на всички заспали да кажа,
че има време да се наспиме...

Трябва да свиря в глухата вечер,
докато не дочуя към мене да иде
гласът на хиляда тромпета далечни.
Или на някой архангел невидим.

Борис Христов


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: hiks в Май 30, 2010, 11:02:28 pm
СТЕНАТА

Пак ще живея - една ръка ако имам,
и ще се радвам, че тъкмо тя е останала.
Пак ще се топля с листото през зимата
и от листа ще си правя сандалите...

Бяхме тръгнали да разбием стената
и на площада да изгорим като слама,
но в една дупка изгубих моя приятел,
а след него и другите - двама по двама.

Без да мисля тогава, че дойдох да живея,
аз затворих очи, за да нямам свидетели -
и я блъсках, и дращих, и вих срещу нея,
докато не покапа кръв от ръцете ми.

И припаднал накрая в дивия бурен,
плаках тайно от гняв и обида -
извикаш ли нещо, няма кой да те чуе,
каквото напишеш - няма кой да го види.

Последната моя надежда тогава издишах
и сам си отрязах крилата наболи -
какво е човекът, щом малката мишка
може спокойно да мине отдолу!..

Но свършва живота, ще прекипи като сода
всичко друго е вятър и стихове.
И ако трябва сега да извикам свободно,
извикал бих само: "Аз викам."

Ако имах и малко сили в ръката
и трябваше да напиша някоя дума,
написал бих смело върху стената:
"Това е стена!" И нищо друго.

Борис Христов


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Niacoy636 в Май 30, 2010, 11:51:52 pm
Над голи равнини и над блата разлети,

над облаци, морета, над върхове, гори,

отвъд самия етер и слънцето дори,

отвъд предела на сияйните планети,

 

о ти, мой дух, политаш — нагоре, навъзбог;

и както смел плувец с талазите се бори,

тъй пориш весело бездънните простори

с един неподражаем, непобедим възторг.

 

Носи се, бягай от миазмите, от ада

и с въздуха върховен се пречисти, сияй

и пий като нектар с божествена наслада

от светлината бистра на чистия безкрай!

 

След тая скука тук и скръб, със свойто бреме

притиснали живота в студената мъгла,

щастлив е който може с разперени крила

към светозарните земи да се възземе;

 

чиято волна мисъл се вдига в утринта

към ясното небе подобно чучулига

и който, литнал над живота груб, постига

езика на цветята и немите неща.
                                                 Шарл Бодлер


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Май 31, 2010, 02:45:37 pm
ТОЧНО ТОЗИ МЪЖ


Ето го, този мъж искам за себе си, Господи!
Дланта му е два пъти, колкото моята,
и трепери, като малко дете щом ме докосне,
а пред мен се разтваря изцяло вселената.

Точно този мъж идва в съня ми понякога
и разплита кълбото на заплетени чувства и мисли,
той дори и не знае, колко значим е за мене,
аз не зная  обича ли ме още, но мечтите ми дипли.
Той е строен, навежда се, щом ме целува,
и тогава забравям коя съм, къде съм...

Не говори. Със него и аз съм така мълчалива,
но пък толкова истинска, и много щастлива.
Точно този мъж само веднъж ми прошепна
като вопъл и стон свойто тихо "Обичам",
оттогава насам аз до болка съм влюбена...
все се моля  - Ти, пази ми го, Господи !



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: wild в Май 31, 2010, 05:43:56 pm
Аз те чакам - неизбежно е ,
ще те срещна - неизбежно е ,
ще се влюбя - неизбежно е ,
ще те любя - неизбежно е ,
любовта е вечност - неизбежно е !

~~~

08/03/1991 (автор : wild)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: TheCrow13 в Май 31, 2010, 10:41:34 pm
Те не говорят, моите очи...


Тe не говорят, моите очи,
два извора, пресекнали навеки,
те не говорят, моите очи.

Те не изплитат ленти от лъчи,
към вечността забравени пътеки,
те не изплитат ленти от лъчи.

Изгубени сред мрака на скръбта,
следят те плахия полет на птици,
залутани сред мрака на нощта.

Пред тях се слагат траурни венци,
те виждат безотрадни колесници
и безнадеждно скъпи мъртъвци.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Юни 01, 2010, 12:05:54 pm
ИСКАМ ТЕ


Искам те, забързана сред хората.
Искам те във миг на съзерцание.
Искам те, отпусната в умората.

Искам те, събудена в зори.
Искам те, когато съм с приятели.
Искам те в трептяща тишина.

Искам те, загледана в очите ти.
Искам те, когато си далеч.

Болка е, когато ме докосваш.
Лудост е, когато съм сама.

Силна съм, когато ме обичаш.
Търся те във всичко на света

                                  Маня Иванова


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Юни 01, 2010, 12:11:42 pm
И ТАКА СЕ ОБИЧА !


И така се обича, о, Господи!
Вече знам - и така се обича.
Една шепа премръзнали кости
- ти това красота ли наричаш?

Унизително свети часовникът,
сякаш ние сами не знаем,
че сме черни, библейски виновни.
И сме хванали дивия заек.

А във нашите питомни къщи
укротено-добри ни очакват.
Сякаш никой не ме е прегръщал
и не са те прегръщали някога!

Боже мой, и така се обича!
Неуютно, припряно, ръбесто.
Честна дума, опитах всичко
- да си тръгна с последната съвест.

И защо да развалям живота ти,
пък и моя - нали сме напатили.
Но не мога да тръгна, защото
си оплетох ръцете в косата ти.

И така се обича - прокажено.
Нито ти, нито аз сме избирали.
За утеха какво да ти кажа...
Няма страшно, все пак се умира.

                                     Камелия Кондова


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: wild в Юни 01, 2010, 11:32:37 pm
Имаго ,
  гъсеница ,
    какавида ,
       пеперуда ,
         излитане ,
           полет ,
             кацане ,
               падане ,
                  смърт -
"А защо се разминаваме с нещо" ?
(щастие , може би ?)
Настроението е много есенно ,
а можеше да е пролет , дори !

02/10/2000 (Автор : wild)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Юни 02, 2010, 11:14:28 am
Колко е страшно, когато се сбъдват мечтите


Колко е страшно, когато се сбъдват мечтите
и разбираме колко били сме незрели.
И колко е страшно, когато се връщаш във дните,
в които желал си това, което днес е до тебе.

Колко е жалко, когато копнееш по нещо,
години по-късно, забравил, и то те настига.
И колко е жалко, а може би малко и смешно,
че дори и не помниш защо и как си поискал.
Пък ето, постигнал...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: wild в Юни 02, 2010, 10:23:35 pm
Море е този свят от бяло вино
и всеки е по своему пиян .
Загледан в небесата удивено ,
любува се на звездния екран .

Ах , плискат се вълните уморени ,
светът е все така и стар и нов .
От приливи и отливи студени ,
обречен на коварство и любов .

Автор : Елена Тотева , 1997


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: TheCrow13 в Юни 04, 2010, 02:57:50 pm
Във тоя век на хищно изтребление...


Във тоя век на хищно изтребление
о, Господи, нима съм аз за там?
— Ти ме дари с божествено смирение,
превърна моята душа на храм
и в оня миг на свято вдъхновение
над мене Ти простря десница сам
и промълви слова, които знам
от тъмний ден на своето рождение.

 О, Господи, кому съм нужен там?


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Юни 04, 2010, 08:54:58 pm
КАКВО Е ДА СИ ЩАСТЛИВ ?

Да усещаш.
Да знаеш.
Да вярваш.
Да не мислиш.
Да мислиш.
Да се смееш.
Да плачеш.
Да те боли, а да не усетиш.
Да се усмихнеш.
Да целунеш.
Да те прегърнат.
Да кажеш всичко.
Да чакаш.
Да обичаш.
Да те обичат.




Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Юни 07, 2010, 11:17:36 am

 ИСКАМ


Искам да ти подаря една звезда,
дето да ти свети нощем в мрака.
Искам да ти подаря едно сърце,
дето в тишината да те чака.
И една изстрадала душа,
дето все за тебе да копнее,
и в прегръдка нежна две ръце
с обич кротко да те полюлеят.
И мечти във този свят суров,
дето с топлина да те обгръщат.
И една изгаряща любов,
дето все при мене да те връща.



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Юни 11, 2010, 07:55:23 pm
  Танцувай с мен


Мъжка лудост с дъх рисува
в палещ ритъм твойто тяло.
Боса шеметно танцуваш
в ореол от луннобяло.

Парещи звезди се вият
в гъст венец върху косите.
Знам, безумство е, не крия,
да те грабна без да питам...

Танцувай с мен, богиньо бяла,
жарава бясна постели.
Как мога да не вярвам в Рая,
щом тази лудост носиш ти!

Мъжка жажда с дъх рисува
в палещ ритъм твойто име.
Боса шеметно танцуваш...
Аз не мога, научи ме!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: jodecicall в Юни 11, 2010, 08:35:13 pm
Танцувай с вятъра, когато
дъхът от болка загорчи,
и търсиш невъзможно лято
в притворените си очи.

Навярно той ще те погали,
тъй както аз не бих успял...
Една надежда да разпали
в един копнеж осиротял.

Дори да бъде пантомима -
нощта напомня за танго.
Все още чувството го има
и ти не питай към кого...

Следите вятърът си скрива,
подобно птица в небеса.
Пристига в зов. И си отива.
Рисува в твоята коса.

А ти - тангото дорисувай.
На пръсти тиха се върти.
Танцувай с вятъра! Танцувай!
И той гласа ми ще шепти.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: TheCrow13 в Юни 12, 2010, 12:21:54 am
"Нетрайността"

Не сме ли облак ний, среднощ закрил Луната?
Блести и тръпне той във своя късен бяг!
Но не минава миг и кратката позлата изчезва,
и нощта обвива го във мрак!

Не сме ли арфа ний, забравена в полето,
та вятърът по нас напеви да реди,
и всеки лъх, едва стигнал до сърцето,
оттам да къса звук, различен от преди?

Заспим ли сън един почивката ни трови;
отворим ли очи- и сграбчва ни тъга;
ний бягаме, пълзим, за смях и плач готови,
ту скръбни, ту скръбта сразили на шега!

Но все едно- тъжиш, ликуваш и обичаш,
а чезнат и плача, и радостта, и обичта!...
И утре никой път на днес не ще приличаш,
че нищо тук не трай освен Нетрайността!...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Юни 14, 2010, 03:50:01 pm
СТРАСТ


Неусетно се превърна в моя слабост
в най-сладкото, най-чувствено влечение.
Превърна се във моя мъка, моя радост
в най-нежното спокойствие, в най-бурното вълнение.

Любов ли да те нарека или пък склонност,
а може би порок си, алчност, нетърпение
Любов ли да го нарека или наклонност,
а може би си връх и заедно с това падение.

Изпълваш дните ми със смисъл и ентусиазъм
превръщаш ме във роб, слуга или ми даваш власт
Редуват се болезнен с романтичен спазъм,
мой грях си , мой свят,  и  Страст.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: terlica в Юни 16, 2010, 12:20:48 am
Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мъртвите притворени зеници
с хищни нокти вкопчва се нощта?

Ти виждал ли си как се бори диво
за лъч едничък, капка светлина,
как в сивото потъва и изстива
последната искрица топлина?

Крилата как прощават се с простора,
с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро
като след първа истинска любов!

Ти виждал ли си как умира птица,
ранена смъртно как се бори тя
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента?...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: TheCrow13 в Юни 16, 2010, 01:45:29 pm
Because I do not hope to turn again
Because I do not hope
Because I do not hope to turn
Desiring this man's gift and that man's scope
I no longer strive to strive towards such things
(Why should the aged eagle stretch its wings?)
Why should I mourn
The vanished power of the usual reign?

Because I do not hope to know again
The infirm glory of the positive hour
Because I do not think
Because I know I shall not know
The one veritable transitory power
Because I cannot drink
There, where trees flower, and springs flow, for there is nothing again

Because I know that time is always time
And place is always and only place
And what is actual is actual only for one time
And only for one place
I rejoice that things are as they are and
I renounce the blessed face
And renounce the voice
Because I cannot hope to turn again
Consequently I rejoice, having to construct something
Upon which to rejoice

And pray to God to have mercy upon us
And pray that I may forget
These matters that with myself I too much discuss
Too much explain
Because I do not hope to turn again
Let these words answer
For what is done, not to be done again
May the judgement not be too heavy upon us

Because these wings are no longer wings to fly
But merely vans to beat the air
The air which is now thoroughly small and dry
Smaller and dryer than the will
Teach us to care and not to care
Teach us to sit still.

Pray for us sinners now and at the hour of our death
Pray for us now and at the hour of our death.

...



Аз нямам повече надежда да се върна,
аз нямам повече надежда,
аз нямам повече надежда да се върна пак,
окото ми в талантите на тоз, в обзора на тогоз да се заглежда
аз повече не се стремя да се стремя към тия ти неща
(защо криле да опва старият орел? Не ща! ),
защо ли да оплаквам
изчезналата власт на царството, което споменах.

Защото аз не се надявам вече да узная пак
на недвусмисления час недъгавата слава,
защото аз не мисля,
защото знам, че в мене нищо няма да съзнава
единствената истинска преходна власт,
защото аз не мога повече да пия,
виж там цъфтят дървета, пролети текат, и няма нищо пак.

Защото знам, че времето то винаги е време,
че мястото е винаги и само място,
че актуалното е актуално само за определено време
и за едно едничко местице
възрадвам се, че работите са тъй както са,
отричам аз благословеното лице,
отричам и гласа,
защото нямам повече надежда да се върна
и следователно се радвам, че нещо построявам,
с което да се радвам от сърце.

И моля Бога да е милостив към мен,
и моля аз да мога да забравя
нещата, за които в себе си говоря много,
неща, които вечно обяснявам,
понеже да се върна аз не се надявам,
то нека отговарят вместо мене тези думи,
защото стореното то е сторено, но умолявам
съдът върху ни да не гледа строго,

защото тез криле за полет повече не са настръхнали,
но бият въздуха като ветрила книжни,
тоз въздух недостатъчен изсъхнал и
по-недостатъчен от воля,
учи ни да се грижим и да бъдеме безгрижни,
и да стоиме неподвижни, моля,

моли се за нас, грешните, сега и в часа на нашата смърт
моли се за нас сега и в часа на нашата смърт.

...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Юни 20, 2010, 01:38:42 pm
Жената до теб

Едно неизречено "Утре"
и хиляди малки мечти
в очите ти тъжно се лутат,
но ти упорито мълчиш.

Присвил натежали клепачи,
придаваш си вид на стоик,
макар че в душата ти плаче
един недочакал те миг.

Сърдито запалваш цигара,
подръпваш тютюна със яд,
Съдбата ти, блудница стара,
те стиска с мръснишки захват.

Не се инати, докосни я!
С дъха си горещ я стопли!
Жената до теб е магия,
която в кръвта ти гори.

Кажи и мечтаното "Утре",
а после безсилен легни,
защото най-чистата сутрин
се ражда във женски коси.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: jodecicall в Юни 21, 2010, 10:56:37 pm
Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

                                                       Р. Киплинг


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: igrek в Юни 22, 2010, 10:54:52 pm
Самопреценка


Занемарих се ужасно. Направо
бе ме понесъл потокът несретен.
Сладко, отчаяно вече се давех
с камък на шия – надеждата сетна.

“Я да се вземеш в ръце!” – чух да викат.
Не че и сам не го исках – напротив.
Но не допусках край себе си никого.
И се отдавах на тинята с кротост...

Сетне се стреснах – вълната поредна
бе ме заляла със срам и погнуса.
Взех се в ръце! Ала щом се разгледах,
мигом разтворих ръце. И се пуснах.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Niacoy636 в Юни 22, 2010, 11:40:16 pm
Шарл Бодлер
Сплин – II
Колко спомени – сякаш вечност съм живял.
И огромният шкаф – в чекмеджета побрал
непотребни билети, писма, мадригали,
тежки къдри, в квитанции стари заспали –
няма повече тайни от мойта глава.
пирамида, дълбок мавзолей е това
с много повече мъртви от братска могила.
Аз съм гробище – там под луната унила
мъртъвците ми скъпи остават без плът.
Аз съм стар будоар, пълен с рози изтлели;
сред разкопки от моди – отдавна умрели –
дремят тъжни пастели и бледен Буше,
и въздишат с парфюма на празно шише.
Няма нищо по-дълго от дни окуцели,
под товара на мокрите зимни парцали
пак Досадата – плод на пресита – гнети
и безсмъртие с ужас й предричаш ти.
И потъваш след миг, о, материя жива!
След ужасните вихри гранитът почива,
вдън мъгливата знойна Сахара смирен –
Сфинксът грохнал избяга от светския плен
и – забравен на картата, горд, недоволен –
пее само в лъчите на залеза болен.
КРАЙ


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blackie в Юни 24, 2010, 12:28:16 am
Вземане-даване


Дадеш ли поискан съвет
или подкрепа – отсреща
рядко макар, но в ответ,
случва се: връщат ти жеста...

Назаем отстъпиш ли вещ
(“Честно, приятел: до сряда!”),
сетне търси я със свещ.
Връща един на хиляда...

Дадеш ли пък в заем пари
(вехта, сапунена драма!) -
и да се пукнеш дори,
happy and с връщане няма...

Виж - в чувствата (hard или soft)
разплатата не утихва.
Дадеш ли за миг нелюбов,
връщат омразата. С лихва.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Юни 25, 2010, 03:11:18 pm
Клетва

Когато нищо друго няма
във този свят, разполовен
на истина и на измама,
невярваща, ти вярвай в мен.

Дори когато те излъжа
невъзмутим или смутен,
заклевам те и ти си длъжна,
презирай ме, но вярвай в мен.

Когато вече ни разделя
безсънна нощ и нервен ден,
във понеделник и неделя
ти непременно вярвай в мен.

Не в здравите ни златни обръчи,
в хербария ни изсушен
с реликвите на прашна обич,
не в спомена, а вярвай в мен.

Защото в битката неравна,
която водим сякаш век,
със теб сме станали отдавна
един живот, един човек.

                          Недялко Йорданов


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blackie в Юни 30, 2010, 03:34:13 pm
Ако


Ако можеш да си запазиш главата на раменете,
Докато всички край теб губят техните си,
И за това ти си обвинен;
Ако можеш да си вярваш
Когато всички се съмняват в теб;
Но и да допускаш съмнение, макар и за момент;
Ако можеш да мечтаеш
Без да стават мечтите ти фикс идея
И да можеш да разсъждаваш
без да превръщаш мислите си в самоцел;
Ако можеш да посрещнеш Триумфа и Падението
И да се отнесеш към тях еднакво;
Ако имаш сили да чуеш думите си, преиначени от подли души,
Които искат да подхлъзнат всички глупци;
Или да виждаш творенията си натрошени,
И да си поемеш дъх, и с подръчни средства ги реизградиш;
Ако можеш да заложиш всичките си постижения
На едно подхвърляне – Ези/Тура;
И да загубиш, и да започнеш всичко отначало
Без да продумаш дума за това;
Ако можеш да впрегнеш мускулите, мозъка и сърцето си
Да ти служат дълго след смъртта си,
И да спрат, когато ти пожелаеш и им кажеш „Спри!”;
Ако можеш да говориш със тълпите, без да си изгубиш същността;
Или да се разхождаш със крале, без да се самозабравиш;
Ако нито враговете, нито любовта могат да те наранят;
Ако всички край теб ти се пишат приятели –
Но всъщност истинските са малко и ти знаеш кои;
Ако можеш да изпълниш безвъзвратната минута
Със шейсет секунди пълнота,
Тогава твой е светът, и на шир, и на длъж,
И тогава, синко мой, ти ще бъдеш мъж.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Niacoy636 в Юни 30, 2010, 05:32:34 pm
Никола Вапцаров

ВЯРА

Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Юли 01, 2010, 04:46:08 pm
Вървя към теб с коси от вятър,
разпръсквам слънчево ухание,
пристъпвам боса във водата,
събирам нежност и мечтаниe.

Вървя към теб с ръце от огън,
докосващи те с дива нежност,
събрала в шепите си пламък,
изгрял от нашите копнежи.

Вървя към теб с душа от слънце,
заливам те с лъчи сребристи,
нанизвам във сърцето с обич,
безценни  мигове - мъниста.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Юли 02, 2010, 12:14:10 am
ЖИВОТЪТ СКРИТ Е В ДРЕБНИТЕ НЕЩА

Животът скрит е в дребните неща
В жест най-обикновен, ала човешки
В любима песен, слушана в нощта
С човек, умеещ да прощава грешки.

В усмивката на влюбени очи,
Която търсиш твоя ден да сгрее
В забравата на смелите мечти,
Когато правиш опит за летене.

В стремежа да запазиш своя дух
Свободен в несвободното ни време
Да не виниш за всичко някой друг
Да не превръщаш обичта във бреме.

Във ручеите топли на кръвта
В сълзите непринудено родени
Най-истински са дребните неща
И те остават спомени след време.


Автор - Дамян Дамянов  


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blackie в Юли 02, 2010, 02:03:17 pm
Разговор с моя син на 18-тия му рожден ден


Седни по-близо и не крий от мен
цигарата си с пръстите несръчни
Ти ставаш вече мъж от този ден
и моят път от твоя се отлъчва.
Знам, чакаш радост да ти подаря,
та леки да са първите ти крачки.
Не ще му кажеш днес „благодаря”.
Подаръкът сега не е играчка.
С какво да те зарадвам, сине мой?
И днес денят е труден като вчера.
Все още има в песните ни вой.
Все още във живота има черно.
Сирени още вият и смъртта
след самолетните ята се влачи.
Все още има гладни по света
и някъде сираци още плачат.
По пътищата злобата седи
и завистта във локвите се стича.
Разкаляната алчност още бди.
Пази се, сине, дяволски привлича.
Охолството ограбва мъдростта
и с подлости убива добрината.
Отровена, загива верността
към хората, създали топлината.
Не в пътя лек ще срещнеш радостта,
а в пътища, които сам изграждаш.
Знам, скъпа е на всеки младостта,
но щастието в болката се ражда.
Аз пътищата си преминах пеш –
все срещу ветровете, без да мигна.
Съдбата ми крещеше: „Ще се спреш”.
Помогнаха ми хората да стигна.
Недей гази в калта за „много хляб”.
Човек и с малък къшей се наяжда.
Недей да коленичиш като слаб
пред всяка локва в страшната си жажда.
Ще бъдеш, синко, истински щастлив,
когато спреш, задъхан от умора.
И бързай, вечно няма да си жив.
Животът се живее между хора.
Стани човек от огън и от плът.
Не стой, където въздухът те души.
От стъпките в неравния си път
сам ехото да можеш да послушаш.
До плач да стигнат мъжките очи,
дори сърцето младо да изстине,
върви така, че диря да личи,
по дирите ти други да преминат.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Niacoy636 в Юли 05, 2010, 10:33:39 pm
                                      Добромир Тонев                                                                                                                                           Ако животът е един антракт                                                                                                                                                                                                                                Ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит.
Ти мъкнеш като охлюв своя страх,
затваряш се във себе си при допир.

А ехото във твоя празен дом
е дълго като расо на отшелник.
Ни с ключ от думи, ни с любовен взлом
проникнаха във твоя весел делник.

Ти, който можеш с лекота дори
да разбереш душата на дървото -
вземи парче дърво и сътвори
едно човече, да не си самотен.

Когато се завърнем пак в пръстта,
когато ще сме някак си умрели
и с театрални думи на уста
ни заизпращат смешни Пулчинели -

ще падне смях, ще се повдигне в миг
завесата и твоето човече
ще извести със тембър на трагик,
че ти си тук, макар да си далече.

Ще светят жълтеникаво в нощта
на злобата очите - като пещи.
И ще заемат своите места
и хора, и палячовци, и вещи.

 


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Юли 10, 2010, 12:15:19 pm
ЖЪЛТА РОЗА


Димитър Ценов

Стоеше с истината си бодлива
възлизаща по златните лъчи
и отдалеч главата й красива
скорците обладаваха с очи.

И на стеблото крехката мелодия
звучеше писана върху деня.
До късно будна виждах я да броди
да изпревари ранната слана.

Един ден чух, че розата заминала
в глас на синигер скрита на възбог.
И шепата под нея пръст изстинала,
защото всичко има даден срок.

Сияние видях над пчелните милувки,
край корена и съхнещи листа.
Тя бе събула жълтите обувки,
за да премине във дъжда.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Юли 11, 2010, 11:47:55 am
Песен за теб


Вдигни очи! За миг вдигни очи!
Защо? Не питай, просто погледни ме!
Помилвай ме и кротко помълчи,
и ако искаш двама ще мълчиме...

Защо? Не питай! Ти ще разбереш -
загледай се във погледа ми тъжен...
Очите, ако можеш да четеш,
ще ти разкажат всичко. Те не лъжат...

Във тях сега люти една сълза,
а твоят смях е птичка под небето;
ръцете ти са клони на бреза,
а аз живях без птици и дървета.

А аз живях без сини небеса,
без пролети, без цъфнали надежди
очите ти са капчица роса,
в които небесата се оглеждат...

Лицето ти е цяло светлина,
косите ти горят като житата,
а в мойте нощи нямаше луна,
затуй израснах блед сред тъмнината;

Затуй протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам -
през тях се вижда твоето сърце
и аз затуй тъй много ги обичам.
 

                                               Дамян Дамянов


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Юли 25, 2010, 01:56:07 pm
КЪДЕ СИ ТИ


Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те. До смърт те изтерзах.

Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които,
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.

Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори, че ти е все едно.

Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани".


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Юли 29, 2010, 07:20:37 pm


Избоде ми сънят очите с нереалност..
Омръзна ми по въздуха да пращам думи.
Докосвам те наум...
Събуждат се желания!

А мислите се късат като тъжни струни...
Ти идваш ли?
Навярно приближаваш?
Усещам изгревно сърцето как пулсира!
Очаквам те!
Недей да закъсняваш!

Горчиво жаждата на устните се спира...
Превърнах се в молитва!
Онемях от сричане...!
Безбожност крия в страсти неразлистени...
Целунеш ли ме с поглед, галещ от обичане,
с дъха си ще ги сбъдна в бели истини...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Юли 29, 2010, 07:32:07 pm
ЛЮБОВ


 А аз те търсих, и почти нарочно.
 Почти не вярвах,че ще те намеря.
 Бях пълен с грешни мисли.
 И те търсих.

 Във тази дневна нощ, в която светеше.
 Голяма слънчева луна отгоре.
 Ти ме погледна със вечерен поглед.
 И имаше най-утринните устни,
 Които съм целувал някога...

 И чак тогава аз се сетих вече -
 И все пак те попитах как се казваш.
  - Любов.
  - Ах, да. Любов!
    Аз бях забравил.
 - Здравей,Любов!
 - Защо си тъй различна?
 - Кой те научи тъй да се целуваш?
 -  Къде живееш?
    Може ли да вляза?

 Ах, този вход е тесен както някога.
 С това автоматично осветление.
 И подът пее тихо под краката ми
 Една възбуждаща,банална песничка:
 „Bonne chance,cherie,bonne chance.”

 Това е стаята...
 Леглото е почти домашно,
 Помниш ли - тук някога май имаше пиано?
 Ти се събличаш.
 Колко си пораснала все пак,Любов!
 Все пак Любов ли казах?
 Любов ли беше името ти древно?
 А аз почти те бях забравил вече.

 Странно е това взаимодействие
 На Слънце и Луна във тази нощ.
 През твоето прозорче без пердета.
 Ти си загадъчна във свойта опитност,
 Ти си самоуверено безпомощна,
 Когато искаш да ме изненадаш.
 С това, че си съвсем, съвсем различна.

 Любов,ти плачеш!
 Плачеш ли наистина?
 Ти плачеш.
 И сълзите ти са черни -
 навярно от молива под очите ти.
 Наистина ли ти е тъжно?
 Знаеш ли, Ти пак си същата съвсем еднаква си.
 А аз съм друг, А аз съм друг.
 Любов.

 Ти плачеш -  аз не вярвам на сълзите ти,
 Не вярвам на ръцете ти,
 На устните ти,
 На тялото не вярвам
 И на думите.
 И нищо,нищо няма да ти кажа
 На тръгване...
 На тръгване от теб. Да  повярвам в теб?
 Ще ме научиш ли?

 Как да изтрия от устните си - устните на всичките,
 Които си целувала?
 Как да отскубна с пръстите си - пръстите
 На всичките, които си прегръщала ?
 Как да премахна с думите си - думите
 На всичките, които са те викали

 Фамилиарно весело по име?
 А името ти е почти измислица.
 Аз тръгвам пак по стълбите.
 С това автоматично осветление.
 На светло-тъмно-светло-тъмно-светло-
 Под странното добро взаимодействие
 На Слънце и Луна във тази нощ.

 Усмихвай се.
 И аз ще се усмихвам.
 А може би пак ще се срещнат някога
 На някоя безлична дневна улица
 Вечерните ни уморени погледи.
 И може би тогава ще сме истински.
 И ти, И аз.
 Наистина е весело.
 Наистина до болка ми е весело,
 Че пак...

 И все пак тръгвам да те търся и може би ще те намеря някога.....


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Август 26, 2010, 12:22:43 pm
Колко мъжки клетви, мила,
са си тръгвали в нощта...
Как намираш  още сили,
за да вярваш в любовта ?

Колко сенки под очите
са от хорските злини...
Как успяваш, пак те питам,
да отвръщаш с добрини ?

Колко пъти те разплаквам
до полуда без вина...
Как все още мен очакваш,
всеотдайна и добра ?

А ти с усмивка ме целуна
и дочух аз шепот мил :
" Не боли от лоша дума,
ако нещичко си дал... "


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Септември 08, 2010, 04:46:33 pm
СЛИВАНЕ

Докосване, огън, гръбнакът крещи,
Гърдите преливат, коремът свисти.
Устни набъбнали, очите попиват.
Очакваща ласка, пулсът прикрива.

Той в нея цял е, със бедра го обгръща,
Гали по женски, той трудно преглъща.
Ръцете й, парещи, се впиват любовно
Като лък го изпъва, гледа виновно.

Гони я диво, като газела тя бяга,
Спира задъхана, моли се, ляга.
Очите затворени, гърдите са остри,
Хапе го, стене, в ръцете си носи

Сърцето си нему, той носи пък нея.
С клепачи премигва, тихо се смеят.
Целувка, спокойно море, пеперуда,
Песен, звън на кирата, лека възбуда

От пепел на огън, от пушек на вой.
Във вените писък, в очите покой.
Уморени до тайна, преплетени силно,
Невинно обичащи, до смелост наивни.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Септември 11, 2010, 10:56:56 am
Есенно грозде и сянка на сляпа вина

Узря ли гроздето
на жарките ти нощи?
По устните ми
розов сок сладни
и тъмни са зърната,
пукнат грош ли
не струват
тези първи
септемврийски дни,
та като бледа
дрипавелка- просекиня
Луната скита
и протяга мръсна длан?
За нежност ли?
За жалка милостиня?
Обръщам гръб
и малко ме е срам,
но празни са ми джобовете....
Баста!
Нали за тебе всичко проиграх.
Печелих, губих...
В покер и канаста.
Във костите ми стине
блудкав прах
от пътищата нощни
и тъгата,
редовна спътница,
пътуваща "на стоп".
Коя съм днес-
печална непозната,
дете на мрака?!
Рових с нокти
плитък гроб
за птиците ми бели
уморени
очи склопили
и с разбити сърчица.
Простри ръце,
че тъй ми е студено.
След дълго лутане
се връщам у дома
.


Gentiana


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Септември 13, 2010, 06:57:12 pm
ПРИСЪДА

Сама си написах присъдата,
със себе си безмилостна бях,
ще те обичам до края на дните си,
да съм твоя сама си избрах.

Когато на теб ти е сиво-дъга съм,
когато се давиш-аз съм брега,
във нощите тъмни-луна съм,
когато си сам,аз съм света.

Грях ли си сторил-нека аз го изкупя,
изгубиш ли пътя,светлина ще ти дам,
когато си тъжен,надникни във сърцето си
и дано, дано  АЗ  да съм там...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: gogofree в Октомври 06, 2010, 01:23:14 pm
ЧУДО

Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня.

("Лирика", 1962)

Дамян Дамянов


Публикувано благодарение на :
kateto1256

    * SuperUploader


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Октомври 22, 2010, 11:27:55 am
В ОЧАКВАНЕ

Очакваш изгрева...
очакваш прекрасности...
очакваш влюбени дни...
очакваш зрелостта...
очакваш мъдростта...
очакваш изненади... приятни...
очакваш любовен шепот
и нежно докосване...

Очакваш топла прегръдка...
очакваш телефонен звън,
а може би радостна вест
очакваш поставена диагноза
да си отиде...
очакваш любовта...
чакаш... чакаш...
и продължаваш да чакаш...

В очакване си всеки миг, всяка секунда
все нещо или някого чакаш...
в очакване премина през света и днес
превали и днешния ден ...
претопи се в нежните обятия на нощта...
извървя още една крачка към смъртта...
към портала, който води отвъд...

В очакване си на утрешния ден...
ще направиш следващата крачка
към портала...
на небитието...
...
Не знаеш колко още крачки ти остават дотам...
а и не е толкова важно...
важно е докато стигнеш
какво ще правиш...
как ще живееш...
и как ще се чувстваш от преживяното...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Октомври 31, 2010, 03:26:20 pm
Парченце от душата на Живота

Ако ти дам парченце от дъгата,
поръсено със  капчици роса...
Ще ми дадеш ли ти лекарство за душата,
която да лекува самота?

 
Ако ти дам парченце от небето,
поръсено със сребърни цветя...
Ще ми дадеш ли ти билка за сърцето,
което да помага в Любовта?

 
Ако ти дам парченце от Луната,
поръсено с блещукащи звезди...
Ще ми дадеш ли красотата на светлината,
която да спасява от беди?

 
Ако ти дам на Огъня искрата,
обвита в златна топлина...
Ще ми сбъднеш ли ти мечтата
в света да властва Доброта?

 
Ако ти дам и своята Вяра,
поръсена с чисти намерения...
Ще ми дадеш ли чудната дарба
да лекувам огорчения?

 
Накрая ще ти кажа своето име.
Ще го прошепна тихо в нощта.
Сърце, стига ти рида...
пръскаш се полека,
че без сърце човек ли е човека !?


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Donelli в Октомври 31, 2010, 07:51:11 pm
АНТИТЕОРИЯ

Когато старият ни праотец го домързяло
по клоните да се люлей като махало,
се смъкнал на земята от дървото.
По-лесно му се струвало защото.
След векове, животното четирикрако
се сетило - по-лесно ще е aко
използва за вървене двата задни
и при условие, че при това не падне,
ще може с двата предни да почива
или от чуждото по нещичко да свива.

А в мозъка му, незабележимо тънка,
проправяла пътечка първа гънка.

Един друг път, мързейки го да тича,
пред пещерата легнало - да се препича.
Случайна сопа му убивала в ребрата
и то със ярост я запратило в гората.
А сопата, добила страшна сила,
случайно се натъкнала на звяр,
и го убила.
Погледнала маймуната ръката,
небето, звяра, сопата, гората,
и съвършено новата си сила
в туй ново съчетание открила -

че не със тичане, със силата на мaха
ще си засища занапред стомаха !

Така в стремежа си за повече лежане
тя търсела - без глупаво търчане .
на мързела способстващи идеи
в предмети, днеска пълнещи музеи.
А махайки пред мързела си спънките,
във мозъка й се множали гънките.

По този начин бившият шебек
чрез мързела превърнал се в човек !


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Ноември 02, 2010, 03:30:13 pm

СТИХ ЗА ПРЕДАТЕЛЯ


Когато твой приятел се прегръща
с отколешния ти омразен враг,
тогава всички клетви се обръщат
на хляб от кал и чаша с амоняк.

А той в гърба ти остър нож забива
и дръжката му почва да върти.
Кръвта ти изненадана изстива.
Сърцето в угнетение тупти.

Не вярваш, че при теб пристига адът.
Светът се рони като хоросан.
Мечтите ти човешки се разпадат
и ти оставаш невъзможно сам.

Защо, защо? Отчаяни въпроси.
Фалшивото е било отпреди.
Приятел ли? Приятелят не проси
на твоя враг пред гордите гърди.

Приятел ли? Приятелят умира,
но клетвата си пази като кръст.
Дори самият ад да го презира
и дяволът да го заплашва с пръст.

Когато твой приятел те напусне
и плюе във лицето ти без жал.
Ти плюнката му събери със устни
да я преглътнеш с дух осиротял.

И погледни напред с надежда нова,
а черното му дело не помни.
Това ще бъде противоотрова
за твоя дух през всичките ти дни.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: blue_ocean в Ноември 02, 2010, 03:36:00 pm
ЕТЮД ЗА ЗМИИ И СЪРНИЧКА
(те непременно ще се познаят!)

 
Напича слънцето. Горещо.
Змии на камък се припичат.
Във задуха си съскат нещо.
Личи им колко се обичат.

Подухна вятър. И сърничка
на камъка сама пристъпи.
Бе тръгнала, съвсем самичка
към горски извор да се къпе.
 
Но ето, дребните гадини,
внезапно вдигат си главите.
"Кой смее покрай нас да мине
и да катери стръмнините?

Кой смее нас, студенокръвни,
с гореща кръв да провокира?
Крачетата й в миг ще клъвнем
щом змийска мъдрост не разбира!"

Пълзят, надигат се змиите.
Зловещо гледат. Съскат страшно.
"Отивай си от стръмнините!
Това ни е гнездо домашно!"

Сърничката, краченца свила,
нагоре бързичко подскочи.
И имаща доволно сила
достигна горското поточе.

След дълго съскане зловещо
змиите в дупките се скриват.
И в завист, пламнала горещо,
сами с отрова се поливат.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Ноември 13, 2010, 12:35:56 pm
Опитвал ли си?

Опитвал ли си слънчевия диск
с ръката си протегната да стигнеш,
поел изпепеляващия риск
да изгориш в жарта му, без да мигнеш?

Опитвал ли си с немите звезди
да разговаряш в нощите си будни,
а хладният им блясък да мълчи
и с присмех на ума ти да се чуди?

Опитвал ли си пареща сълза
да пресушиш с една-едничка дума,
да вложиш в нечий поглед светлина,
дори когато всичко е загубил?

Опитвал ли си глътката живот
да съхраниш в сърцето на умиращ,
изправен пред отворения гроб,
без страх за свойта участ да намираш?

Опитвал ли си, даже да боли,
да пазиш свято своята човечност?
Не си успял ли, казваш? Не жали.
Спечелил си си правото на вечност.

Вики Горанова





Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: MrsSmith в Ноември 13, 2010, 12:43:34 pm
Думи на вятъра

Небето да ме съди. Лудостта
да сея думи в шепите на вятър
е моя ненаписана съдба,
от делничните грижи непризната.

Магията е в простите слова,
говорят с тях дори и боговете,
те имат своя, собствена душа.
Какво ли пък не носят ветровете?!

Послания, надежди и мечти,
копнежи, с жив човек несподелени...
Когато шепне вятърът, мълчи -
послушай песента му вдъхновена.

И тя ще ти разкаже ориста
на хората - съвсем обикновени,
избрали, в своя път към вечността,
да пренесат усмивката на времето.

Вики Горанова
 



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: tigar6 в Ноември 24, 2010, 03:27:48 pm
Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш -
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: "Не! Мъртвец не съм!"...

... Но ти търпиш, защото си сърце!...

Дамян Дамянов


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Ноември 27, 2010, 12:12:06 pm
ТОВА СИ ТИ ...


Това си ти-
с очи копнежно сини
и ръце-живопърхащи
пеперуди,
приспивна песен за мен
е ехото на твоя глас...
Душата ми изгаря
в безумен
нестинарски танц
... на пепел бавно се разпада...
аз
искам
да
те
погаля
и
да
те
з
а
б
р
а
в
я
Копнежно
синя
е
мечтата
 ми-
бленувана
сънна
метафора


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Ноември 27, 2010, 12:14:38 pm
БЕЗНАДЕЖДНОСТ


Колко много неща не
видях.
Колко много неща не
изпитах.
Цял живот към тебе вървях,
и
ти към мене си бързал...
казваш...
А защо
в
безкраен кръговрат
ни тласкаше
неизменно съдбата?
Аз стоя
 в
този късен час
сама
с
разсеян спомен
в
нощната тъма.
И
звукът на сърцето ти
чувам-
любовен стон се стопи
в
тишината...


От тишината
най- силно боли,
тишината
най- силно крещи.
Плаче с мен
красивата тъжна луна-
прегръща ме
единствено
сънят.

...И ти си там...
...И ти си сам...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Ноември 27, 2010, 12:16:10 pm
МРАЗЯ ДА ОБИЧАМ

Не можах да се науча
как да обичам
без да падам
и
без да боли.

Душата ми е дрипа
съдрана,
вятърът разпиля страстта;
огънят загаснал е
в огнището,
лед
скова мечтите
любовни...

Душата ми е дрипа
съдрана,
но
сърцето непокорно е -
мразя да обичам
а
ОБИЧАМ...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Ноември 27, 2010, 10:17:12 pm
ИСКАЙ МЕ ....


Не защото си пиян от самота
и защото дните са ти все едни и същи.
Не защото ти е хладно от тъга
и защото си бездомник в свойта къща.

Не защото си безпътен сред пустиня
и защото изворите са миражи.
Не защото  прокълнат си скитник
и защото пиеш, а си жаден -

искай ме, защото ти се сбъднах
и съм истинска до невъзможност.
Искай ме - без минало и бъдеще.
И защото иначе не можеш...........


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Ноември 30, 2010, 08:37:22 pm
Непростимото


Нов живот се ражда на този свят
и веднага е сломен.
Постоянно наранявано и унижавано,
момчето научи техните правила.
С времето се вписа в техният свят.
  Момчето  нямаше избор и направи грешка,
която го лиши от волята му.
Но  успя да се пребори с това, в което се бе превърнал
и си обеща,
че никога повече
няма да направи нещо против волята си.

Това, което чувствах,
това, което знаех,
никога не го показах.
Никога не бях себе си,
никога не разбрах,
не исках да знам, какъв можех да бъда.
Това, което чувствах.
Това, което знаех.
Никога не го показах.
Никога не бях свободен
да бъда себе си.
Това наричам непростимо.

Прекараха живота си
 поддържайки всичко това.
Той се опита да ги омилостиви.
Този измъчен човек, в който се превърна,
с този мъчителен живот,
често  побеждаван,
в една битка, която не може да спечели.
Виждаха, че старецът няма да издържи дълго
и той се приготви
да умре с разкаяние
Този старец, това съм аз...

Това, което чувствах,
това, което знаех,
никога не го показах.
Никога не бях себе си,
никога не разбрах,
не исках да знам, какъв можех да бъда.
Това, което чувствах.
Това, което знаех.
Никога не го показах.
Никога не бях свободен
да бъда себе си.
Това наричам непростимо.

Вие ми дадохте име
Затова и аз ви давам
 Нарича се Непростимо.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: tigar6 в Декември 01, 2010, 06:21:59 pm
Попита ме

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Декември 01, 2010, 06:37:21 pm
Искам да знам какво е любов


Нужно ми е малко време,
Време за да обмисля нещата.
Чета по-добре между редовете
В случай, че ми потрябва когато остарея

Сега трябва да изкача тази планина
Чувствам се сякаш светът е върху раменете ми.
През облаците виждам блясъкът на любовта,
Той ме затопля докато животът става по-студен

В живота ми, имаше страдание и болка,
не знам дали ще мога да им се изправя отново.
Сега не мога да спра, пътувах дотук
за да променя този самотен живот.

Искам да знам какво e любов
Искам ти да ми покажеш
Искам да почувствам какво е любов
Знам, че ти можеш да ми покажеш

Нужно ми е малко време,
Време, за да се огледам наоколо...
Няма къде да се скрия
Изглежда, че любовта най-накрая ме откри...

В живота ми, имаше страдание и болка,
не знам, дали ще мога да им се изправя отново.
Сега не мога да спра, пътувах дотук
за да променя този самотен живот.

Искам да знам какво e любов
Искам ти да ми покажеш
Искам да почувствам какво е любов
Знам, че ти можеш да ми покажеш
Искам да знам какво e любов
Искам ти да ми покажеш
И искам да чувствам, да почувствам какво е любов
И знам, знам, че ти можеш да ми покажеш...

Нека говорим за любов.
(Искам да знам какво e любов) любовта която чувстваш отвътре
(Искам ти да ми покажеш) усещам толкова много любов
(Искам да почувствам какво е любов) не, просто не можеш да се скриеш
(Знам, че ти можеш да ми покажеш) yeah, woah-oh-ooh
Искам да знам какво e любов, нека говорим за любов
(Искам ти да ми покажеш) искам и аз да я почувствам
(Искам да почувствам какво е любов) да искам да я усещам
и знам, да знам, знам, че ти можеш да ми покажеш.
Покажи ми това което е истинско, woah (woah), yeah знам
(Искам да знам какво e любов) искам да знам какво е любовта
(Искам ти да ми покажеш) искам да знам, да знам...
(Искам да почувствам какво е любов) искам да почувствам любовта
Знам, че ти можеш да ми покажеш


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Декември 01, 2010, 09:19:56 pm
Понякога поглеждам ...

Понякога поглеждам към небето
и ме пронизва болка, че живея,
забравям всичко и ми става светло,
и съм готова с него да се слея.

Дъхът ми спира. Само светлината
прониква ме с безкрайната си щедрост.
Не се издигам, долу, на земята,
стоя си и се чувствам много ведра.

обнадеждена като при молитва,
но без да моля, без дори да искам.
Душата ми съвсем сама полита
и я докосва необятна истина.

И всеки път небето е различно,
ала не иска нищичко от мене,
макар че съм готова на колене
да падна, да зова и да обичам.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Декември 03, 2010, 08:29:46 pm
Нощно Желание - Повече от надежда

Времето отне почти всичко от мен и ме остави без ключ, да отключа ковчежето на лекът. Майко, не болката ме наранява, а любовта която изпитвам когато ме държиш близо.
Надеждите бяха големи, хоровете бяха огромни, сега мечтите ми живеят чрез теб.
Кървав изгрев, пропадам без да вдишам, вътре, мрака държи здраво. Кървав изгрев, завеси падат, моят лек лежи по-високо от надеждата.
Страстна вълна, ангел близо до мен, но го няма Христос за да сложи край на тази война, да отнесе душата ми от меча. Надеждата ми показа картина, Рая, поезия, с първия сняг ще съм си заминал.
Надеждите бяха големи,
хоровете бяха огромни,
сега мечтите ми живеят чрез теб.

Кървав изгрев,
пропадам без да вдишам, вътре, мрака държи здраво. Кървав изгрев, завеси падат, моят лек лежи по-високо от надеждата.
Твоята смърт ме спаси.
Кървав изгрев, пропадам без да вдишам, вътре, мрака държи здраво. Кървав изгрев, завеси падат, моят лек лежи по-високо от надеждата.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Декември 04, 2010, 05:37:39 pm
Обръщам страницата

На дълга и тъжна магистрала,източно от Омаха,
ти можеш да слушаш стененето на двигателите
също като една стара песен.
Можеш да си мислиш за жената или момичето,
с което се запозна снощи...

Но скоро мислите ти ще станат питащи,
каквито стават винаги,
когато караш 16 часа и няма какво друго да правиш.
Не чувстваш много,
просто искаш това пътуване да приключи.



Но аз съм тук, отново на пътя.
Аз съм тук, на сцената.
Аз идвам, звездата ми изгрява отново.
Аз идвам, обръщам страницата.

Влизаш в ресторант,
изникнал от пътя
и чувстваш погледите върху себе си,
докато трепериш от студа.
Преструваш се,че не ти пука,
но просто искаш да избухнеш.

Повечето пъти можеш да ги чуеш как говорят,
в останалите не можеш.
Все едни и същи клишета:
"Това жена ли е,или мъж?"
А ти винаги излгеждаш безразличен...
Имаш смелостта да не търпиш това,
остани на мястото си..


Но аз съм тук, отново на пътя.
Аз съм тук, на сцената.
Аз идвам, звездата ми изгрява отново.
Аз идвам, обръщам страницата.


Навън, под прожекторите, ти си на милиони мили от тук..
Всяка частица в теб е изпълнена с енергия..
Опитваш се да се откаже,и потта се стича от теб, също като музиката,която свириш..

По-късно вечерта, докато лежиш буден в леглото,
чуваш ехото на усилвателите да кънти в главата ти..
Пушиш последната цигара за деня,
спомняйки си
какво ти каза тя..


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Декември 04, 2010, 09:26:27 pm
Обичай ме понякога... измислено.
Прощална съм от "Сбогом"до детайлност.
Потърсиш ли ме, бягай след усмивките,
с червило разлепени до буквалност.

Обичай ме понякога... в просъница.
Мъгливо се стопявай във косите ми.
Очите ми са залезни... през зимите,
но снежно ги целувай... през сълзите ми.

[float=left](http://prikachi.com/images/84/2727084x.jpg)[/float]Обичай ме понякога... но истински.
Когато си полепнал с бездихание.
Гнездо изплитай с чувства, като птиците.
Поискай  ме със мисли, през мълчание.

Обичай ме понякога... в мечтите си.
Докосвай ме със обич, без условност.
Люби ме лунно, после със искриците
звезди запалвай в тази илюзорност.....
[/size][/font][/i]


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Декември 05, 2010, 11:25:47 am
Самота

Моето име не значи нищо,
съдбата ми още по-малко.
Бъдещето ми е обвито в мрачна пустота.
Слънцето е далечно,облаци са надвиснали.
Всичко, което съм притежавал сега е загубено.
Загубено е.

О, къде мога да отида и какво мога да сторя?
Нищо не ме успокоява,единствените ми мисли са за теб.
Ти просто се изсмя, когато те умолявах да останеш.
Не съм спрял да плача, откакто ти си замина.
Замина си.

Светът е едно самотно място - никой не те подкрепя.
Предполагам, че ще се прибера у дома ще се свия и ще ридая.
Плача и мисля,това е всичко, което правя
Спомените, които имам ми напомнят за теб
за теб.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Декември 07, 2010, 10:17:05 pm
Любов


Любовта е диво животно
Души и те търси
Гнездото му е сред разбити сърца
И излиза на лов, когато има целувки и свещи

Нежно облизва устните ти
И копае тунели между ребрата ти.
Спуска се плавно като сняг
Първо се разпалва, после се вледенява и накрая боли.


Любов, Любов
Всеки иска да те опитоми
Любов, Любов накрая
си захапан в желязна челюст


Любовта е диво животно
То хапе и драска, върви към теб
Държи ме нежно с хиляди ръце
И ме влачи към своето любовно гнездо.


Поглъща ме изцяло и ме изплюва след много години
Спуска се плавно като сняг
Първо се разпалва, после се вледенява и накрая боли.


Любов, Любов
Всеки иска да те опитоми
Любов, Любов накрая
си захапан в желязна челюст


Любовта е диво животно
Попадаш в капана му
То се втренчва в очите ти
И си запленен, когато втренчения му поглед те удари

Моля те, моля те, дай ми отрова.



http://www.youtube.com/watch?v=P6r-ENv0PMY


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: jodecicall в Декември 08, 2010, 12:05:12 am
Това не е самота!
 
Когато телефонът ти мълчи – това не е самота.
Това са лоши приятели...
Когато слушаш как тиктака часовникът – това не е самота.
 Това е твърде много свободно време...
Когато няма кого да чакаш – това не е самота.
Това е песимизъм...
Когато крадеш късчета чужд живот,
за да запълниш своя – това не е самота.
Това е неувереност в себе си...
Когато няма с кого да поговориш и започнеш да разговаряш със себе си –
това не е самота.
Това е заболяване...
Когато плачеш по цели дни в празния апартамент – това не е самота.
Това е депресия...
Когато си мислиш, че никой не те разбира – това не е самота.
Това е егоизъм...
Когато ти се иска да закрещиш от безизходица – това не е самота.
Това е болка..
Когато си мислиш, че не си нужен на никого – това не е самота.
 Това е самозаблуда...
Самотата е това, което ние сами си измисляме,
когато никой не ни казва онези две кратки думички:

ОБИЧАМ ТЕ!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Декември 08, 2010, 04:39:24 pm
Ако любовта попадне пред очите ви
Внимавайте, любовта хапе

Когато правиш любов поглеждаш ли към огледалото?
За кого си мислиш, прилича ли на мен?
Говориш ли лъжи и обещаваш ли, че ще е завинаги?
Замисляш ли се или просто пробваш?

Когато си сама, отпускаш ли се?
Дива и склонна ли си, или е само за шоуто?

Не искам да те докосвам толкова много
Защото любовта с теб ще ме подлуди
Знам че мислиш че любовта е твоя начин
Така че не искам да съм там когато я отнемеш
Не

Любовта хапе, любовта кърви
На колене съм пред нея
Любовта живее, любовта умира
Това не е изненада
Любовта проси, любовта се моли
Това е от което се нуждая

Когато съм с теб, ти другаде ли си?
Справям ли се или си играеш?
Когато се събудип, ще си тръгнеш ли?
Това не е любов, щом така я пилееш

Не искам да те докосвам толкова много
Защото любовта с теб ще ме подлуди

Любовта хапе, любовта кърви
На колене съм пред нея
Любовта живее, любовта умира
Това не е изненада
Любовта проси, любовта се моли
Това е от което се нуждая

Не искам да те докосвам толкова много
Защото любовта с теб ще ме подлуди
Знам че мислиш че любовта е твоя начин
Така че не искам да съм там когато я отнемеш
Не

Любовта хапе, любовта кърви
На колене съм пред нея
Любовта живее, любовта умира

Любовта хапе, любовта кърви
На колене съм пред нея
Любовта живее, любовта умира
Това не е изненада
Любовта проси, любовта се моли
Това е от което се нуждая

Ако любовта попадне пред очите ви
Внимавайте, любовта хапе

(Да, по дяволите, прави го)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: jodecicall в Декември 08, 2010, 09:51:40 pm
На L.E.

Обичам те, защото теб те има.
Обичам те, тъй както аз си знам.
Обичам те, теб миличка, любима.
Обичам те, дори до своя край.
Обичам те, ти летен топъл жар.
Обичам те, макар и тъй далечна.
Обичам те, прекрасна, тъжен чар.
Обичам те, душа, за мене вечна.
Обичам те, Обичам твоя лик.
Обичам те, сърцето ти голямо.
Обичам те, ти мой бленуван миг.
Обичам те, че думи ази нямам.
Обичам те, и винаги ще е така.
Обичам те, тъй дива, скромна, мила.
Обичам те, каквато си сега.
Обичам те, със обич силна, дива.
Обичам те, това е пак съдба.
Обичам те, единствена за мен.
Обичам те, във радост и беда.
Обичам те, о пламен зов стаен....


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Декември 09, 2010, 04:56:52 pm
Господарят (владетелят) на вятъра

В тишината на мрака, когато всички са заспали дълбоко,
аз живея отвъд твоите сънища призовавайки душата ти
Както платната зоват вятъра, тук и ангелите пеят.
Далеч, отвъд, слънцето прекосява западните небеса,
простира се чак до тъмнината, откривам сребриста нишка,
Чрез гласа си, аз прошепвам на нощната свещ.
“Ще нося всичките ни мечти, върху един единствен лъч светлина.”

Затвори очи, погледни отвъд сънищата,
ветровете от обрати, ще довеят полъх на щастие.

Лети далеч, до небесната дъга,
щастието е това, което всеки открива в края…
И там, пътят продължава, когато някой друг намира края си.
Тук, четирите ветрове знаят, кой ще се преклони, и кой – победи,
Всеки да бъде Господар на вятъра.

Падайки звездите осветяват моят път, моят живот написан от ветрове
Облаци над мен, облаци под мен, изкачвам се високо, извън въображението си
Когато вятъра изпълва небето, а облаците се отместват настрана,
ще се образува път за всички наши мечти и за всеки болезнен ден,
два по-добри ще ни донесе, нищо не е толкова лошо, колкото изглежда.

Затвори очи, погледни отвъд сънищата,
Ветровете от обрати, ще довеят полъх на щастие.

Лети далеч, до небесната дъга,
Щастието е това, което всеки открива в края…
И там, пътят продължава, когато някой друг намира края си,
Тук, четирите ветрове знаят, кой ще се преклони, и кой – победи,
Всеки да бъде Господар на вятъра.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Декември 12, 2010, 02:29:34 pm

Какво да сторя?
Ще успея ли да продължа напред?
Сега трябва да се опитам да загърбя всичко.
Видя ли какво ми причини?
Толкова е трудно да те оправдая,
бавно отминава.

Веднъж завинаги
ще ми липсваш!
Обаче аз пак ще те целувам
в Света на мечтите.
Така силно се опитвах,
утре все още ще плача,
как можа да скриеш лъжите си,
лъжите си?

Ето ме,
виждайки те отново,
умът ми е така далеч,
сърцето ми така копнее да остане,
твърде горд да се боря
тръгвам обратно в нощта,
ще намеря ли някога някой, на когото да вярвам?

Веднъж завинаги
ще ми липсваш!
Обаче аз пак ще те целувам
в Света на мечтите.
Така силно се опитвах,
утре все още ще плача,
как можа да скриеш лъжите си,
лъжите си?


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Декември 15, 2010, 04:47:24 pm
Получих песен вместо цвете
Поезия и музика - докосват ме с тъга
Но сякаш ти прегърна ме с ръцете
които търсих до сега !

Не искам много - само миг
Не искам всичко - само теб !

                          Автор: Deizi_Rock


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Декември 15, 2010, 04:58:45 pm
О не - те отново са срещу него
Гледайки тайните ми
Идвайки през пукнатините преди да поправя стената

Излезте - защото нарушавате закона
Как въобще ме намерихте?
Местата, на които мога да се скрия стават все по-малки

Имам невидими мечти
В които никой не може да ме докосне
Може би ще намеря начин да изчезна

Никой не мърда - и никой не умира
Само очите

Трябва да бягам бързо колкото мога
Мислейки, че те никога няма да ме хванат
Загубата на въздух е загуба на време

Чувставам се като изкопана дупка
Отивам все по-дълбоко
Може би те не могат да видят това, което не свети

Ще бъда загубен - за това няма сбогом
Ако никой не мърда тогава нищо не умира
Само очите

О не - те го направиха отново
Изпращайки навън детективите
Търсейки за знаци за живот тоест за мен

В моите невидими мечти
Където никой не гледа
Правя целият свят сляп и ще се освободя

Ще бъда загубен - такаче никой да не отговаря
Ако никой не гледа, то никой няма да умре
Само очите
Тези очи...

Магически числа
Дори и жертви
Не мога да намеря начин
Защото нищо не може да спре очите!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Декември 17, 2010, 02:29:50 pm
.

[float=left](http://prikachi.com/images/565/2764565F.jpg)[/float]ЛИПСВАШ МИ

Липсваш ми.
Като дъжд,
непогалил
задъхан косите ми.
Като слънце,
нецелунало мойте очи.
Като чувство,
безвъзвратно отлитнало.
Като спомен
за лунни лъчи.
Липсваш ми.........
Както само ти
можеш да липсваш, уви!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Декември 17, 2010, 02:33:07 pm
[float=left](http://prikachi.com/images/570/2764570F.gif)[/float]Ако един ден би искал да плачеш - обади ми се,
аз не ти обещавам ,че ще те накарам да спреш,
но мога да плача с теб!!!
Ако един ден би искал да избягаш - обади ми се,
аз не ти обещавам, че ще те накарам да спреш,
но мога да бягам с теб!!!
Ако един ден не би искал да чуваш никога, обади ми се,
аз ще сам там за теб , и обещавам да съм тиха!
Но ако един ден се обадиш и аз не ти отговоря,
ела бързо да ме видиш може би имам нужда от теб,
може би ми трябваш!!!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Декември 17, 2010, 05:23:56 pm
Рай и ад


Изпей една песен, певецо!
Направи ми нещо лошо, ти носиш злото.
Дяволът никога не убива.
Колкото по-малко даваш, толкова повече взимаш.
Този рай и ад продължава и продължава. Добре.

Не е грешник този, който обича живота.
Краят е просто начало.
Колкото по-близо стигаш до истината,
толкова по-рано ще осъзнаеш, че сънуваш.
И това продължава, и продължава.
Раят и адът продължават.
Мога да те нарека “глупак”!

Ако изглежда действително, значи е илюзия.
За всяка истина си има и неяснота.
Любовта за някои е отговор, но никой не страда за танцьора.
И това продължава…

Казват, че животът е въртележка,
въртяща се бързо. Трябва да я управляваш добре.
Светът е пълен с крале и кралици,
които заслепяват очите и крадат мечтите ти.
Това е рай и ад.
Те ще ти кажат, че черното е бяло,
че луната е слънцето през нощта.
А когато вървиш в златни коридори,
това ще бъде рай и ад. О, не.
Глупак, глупак!
Би трябвало да страдаш за танцьора!
Глупак, глупак!
Потърси отговора!
Глупак, глупак, глупак!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Декември 17, 2010, 05:55:00 pm

Душата ти таи едно признание
кажи й кой съм аз-тя няма слух,
аз имам странно прозвище - "Желание",
приют й е блуждаещият дух.
И ти така с желания богата вземи и мен
със другите в едно, за щедрите богатства на сърцата
не значи нищо този знак  - едно...
И нищо, че в безбройната редица
за теб един единствен аз
почти приемам да остана единица,
но стига ти да ме обикнеш, ти...

Влюби се първо в моето название,
а после в мене - аз съм цял Желание.

                                                          Шекспир


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Декември 17, 2010, 06:04:13 pm
Обичам — моят вид не го издава.
Обичам, но да крия съм готов.
Търгува този, който възхвалява
богатствата на своята любов.
Когато бяха чувствата ни нови,
посрещах те със песен на уста.
И славеят тъй пролет славослови,
но млъква, щом премине пролетта.
С това, че трели вече той не рони,
не ще лиши нощта от благодат.
Но този глас, звучал от всички клони,
си губи чара, ставайки познат.
И мойта флейта вече замълча.
И тя предълго в клоните звуча.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Декември 17, 2010, 06:32:34 pm
С вкус на череши и вино

Ти ме желаеш,нали?
Пожари в сърцето ти паля.
Изпиваш ме жадно с очи,
умираш да те погаля.
Обичаш да ухае на мен,
да се усмихвам кокетно,
да съм слънце в сивия ден,
да се обличам цветно.
Да разпилявам своятя коса
върху леглото ти бяло
и очертанията на жена
в празното огледало.
Вкусът на моето червило
те кара да искаш още,
вкус на череши и вино
те подлудява нощем.
Голотата ми омагьосва,
извивката на бедрата.
Боли,където докосвам,
тъй силно пари ръката.
Боли те от любовта ми,
заспиваш с моето име,
иэпепелява страстта ми.
Още ли искаш?
Вземи ме!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Декември 18, 2010, 01:01:06 pm
Аз имам едно момиченце в мислите си
не се и съмнявай,че тя е много хубава
Тя е най-хубавото момиче,което някога съм имал
Понякога ме кара да се чувствам тъй зле

Тихо,тихо
Мисля си,че я чух да ме вика сега
Тихо,тихо
Тя разби сърцето ми,но аз все още я обичам по същия начин
Тихо,тихо
Мисля си,че я чух да ме вика сега
Тихо,тихо
Нуждая се от нейната любов и не съм виновен за това

Любов, любов
Има я рано сутрин
Любов, любов
Има я и късно вечер
Любов, любов
Е,и аз я искам,нуждая се от нея
Любов, любов
О,да трябва,трябва да я имам

Нейната любов е като плаващ пясък
Само едно нейно докосване ми трябва
за да ме възбуди и да се влюбя така дълбоко
че да не мога да се храня,да не мога да спя

Слушай
Тихо,тихо
Мисля си,че я чух да ме вика сега
Тихо,тихо
Тя разби сърцето ми,но аз все още я обичам по същия начин
Тихо,тихо
Мисля си,че я чух да ме вика сега
Тихо,тихо
Нуждая се от нейната любов и не съм виновен за това

Любов, любов
Има я рано сутрин
Любов, любов
Има я късно вечер
Любов, любов
Е,и аз я искам,нуждая се от нея
Любов, любов
О,да трябва трябва да я имам.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: naiposlemilow в Декември 18, 2010, 05:25:39 pm
Получих песен вместо цвете
Поезия и музика - докосват ме с тъга
Но сякаш ти прегърна ме с ръцете
които търсих до сега !

Не искам много - само миг
Не искам всичко - само теб !

                          Автор: Deizi_Rock


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: naiposlemilow в Декември 18, 2010, 05:37:00 pm
харесва ми


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Декември 19, 2010, 03:29:50 pm
СЪЧУВСТВИЕ

Съчувствието просто не значи
толкова много за мен.
Състраданието не е
на мода в мозъка ми.
И ако търсиш
Рамо, на което да плачеш,
не се обръщай към мен,
защото по-скоро бих
останал с музиката.

Ти и аз –
господари на съдбата си,
търсим утеха през цялото време,
докато не намерим неща, които не са
това, което е трябвало да бъдат. О, не!
И ако това не ни се понрави,
го наричаме престъпление.

Предаността не е задължение,
нито измислица на
нечие въобръжение.
Тя е единствения начин да кажат,
че живеят ден за ден,
за да направят от всеки път
малка сензация.

Мечтите са за
простия човек.
Реалността е фантазията на младите.
Но животът е проблем,
познат на всички ни.
Любовта е единственият
път към истината.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Декември 20, 2010, 12:51:15 pm
[float=left](http://media.picfor.me/001B838C/simple-sensual-Love-amor-sexy-kiss-nov1album-Paare-Mette-lovers-xFiles-Jong-Album-1-Ekpedoho_large.jpg)[/float]Искам те до мен…

Искам те до мен.Да се облегна на рамото ти и да се сгуша до теб.
И времето да спре. И всичко да мълчи.

Искам те до мен. Да те погледна и слънцето да се усмихне.
И времето да спре. И всичко да мълчи.

Искам те до мен. Да ме целунеш  нежно по челото.
И времето да спре. И всичко да мълчи.

Искам те до мен. Да те погледна и да потъна във очите ти.
И времето да спре. И всичко да мълчи.

Искам те до мен. Точно тук и точно сега.
И времето да спре и всичко да мълчи.

Искам те до мен. И никога да не те пусна.
Искам те до мен..както никога нищо не съм искала.

Искам да остарея с теб. Искам да сбъдна мечтите си с теб.
Искам да заспивам в ръцете ти. Искам да те обичам.

Искам всичко с теб. Искам да се смея  с теб.
Искам да плача с теб. Искам да се радвам на деня с теб.

Искам да посрещам изгрева с теб. Искам ти да си слънцето в дъждовния ден.

Искам ти да си вятърът. Искам ти да си дъгата.
Искам ти да си блясъкът в очите ми.Искам ти да си всичко мое.

Искам ти да си Единственият…
Искам да дадеш смисъл на живота ми…Искам те.

И времето да спре. И всичко да мълчи..
Искам те до мен…


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Декември 21, 2010, 06:09:44 pm
Живот измислица

Когато милиони мили от Никъде
е все още прекалено близо до вкъщи
стоиш до стотици хиляди люде
но самотен вътре си оставаш ти.

Никога не попадна тя в кръга
или пък закръглено квадрат той бе?
И колкото повече идваха желания
толкова по-малко интересуваха се те.

Разпродадена, без никакъв прием
прекалено късно да се купи
Никога не е Кой, а винаги Защо
Тя живее в измислица.

Когато си на път за някъде
но асансьорът пропадне
Търсиш ли стълбата към рая
или се луташ из залите?

Той бе просто предан
на тези, който определят правилата.
Но прекален бе техният плам
А сърцето оказа се от слама за подплата.

Няма билет - няма и допускане
прекалено късно за покупка
винаги е той и знае защо
живее в измислица.

Живее в измислица.

Колко силно го желаеш?
Колко далеч би отишъл?

Ако отправиш взор към утре
за да забравиш днес
тогава миналото ще е бъдеще
и винаги ще е то за теб с превес.

Какво стана с картините
тази усмивка от списанията
ултимативната съблазън
вси кралици, новите крале?

Толкова напрежение и прекален натиск
не си заслужава опитите
няма повече Тях
сега е Аз
и никакво живеене в измислица!
Живот в измислица
о, не, защо
да живеееш в измислица?


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Декември 24, 2010, 02:19:35 pm
Едно небе, в което да се влюбвам.
(И няколко мъже покрай небето.)
Едно пристанище на тихи лудости.
Цигарите, с пари назаем взети.
Билети за безпътни автобуси.
Сандалите - изтъркани от бързане.
Един-два шанса - просто за изпускане.
И трети - дето ми е в кърпа вързан.
Легло - за сънища. Квартално кино.
Досадник, от когото да ми писва.
Приятели - да поделиме виното.
Оказва се, че всъщност имам всичко.

И само мене никаква ме няма.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Декември 27, 2010, 01:35:03 pm
ПРЕГЪРНЕШ ЛИ МЕ....

Прегърнеш ли ме - нека да е връзване.
Ръцете във въжета превърни.
Удавник съм. Завлякоха ме бързеи.
Затворник съм зад каменни стени.

Прегърнеш ли ме - нека е изгарящо.
Сърцето ми до смърт се вледени.
Стопли ме нежно с пръстите си парещи.
И с дъх горещ сега ме целуни.

Прегърнеш ли ме - нека е обричане.
Прекърших клони с обич не една.
Отиваха си моите момичета
подобно вятър, дъжд или слана.

Прегърнеш ли ме - нека да е сливане.
Два кръга нека станат на един.
В едно легло щастливи да заспиваме.
Една съдба докрай да споделим.

Прегърнеш ли ме - нека няма връщане
към минало, към някой стихнал зов.
Прегърнеш ли ме - нека е прегръщане
на вечната и пламенна любов.

                                        автор: Ясен Ведрин


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Декември 27, 2010, 09:59:24 pm
Всички чакат светлината
Страхувайте се, не се страхувайте
Слънцето ми грее от очите
Тази вечер то няма да залезе
И светът ще брои на висок глас до 10

Едно
Ето, идва Слънцето
Две
Ето, идва Слънцето
Три
То е най-ярката звезда от всички
Четири
Ето, идва Слънцето

Слънцето ми грее от ръцете
Може да изгаря, може да ви ослепи
Ако избие от юмруците
Ще се стовари горещо на лицето ти
Тази вечер то няма да залезе
И светът ще брои на висок глас до 10

Едно
Ето, идва Слънцето
Две
Ето, идва Слънцето
Три
То е най-ярката светлина от всички
Четири
Ето, идва Слънцето
Пет
Ето, идва Слънцето
Шест
Ето, идва Слънцето
Седем
То е най-ярката звезда от всички
Осем, девет
Ето, идва Слънцето

Слънцето ми грее от ръцете
Може да изгаря, може да те ослепи
Ако избие от юмруците
Ще се стовари горещо на лицето ти
Ще се стовари болезнено върху гърдите
Равновесието ще се превърне в загуба
Ще те тръшне здраво на пода
И светът ще брои на висок глас до 10

Едно
Ето, идва Слънцето
Две
Ето, идва Слънцето
Три
То е най-ярката светлина от всички
Четири
И никога няма да падне от небето
Пет
Ето, идва Слънцето
Шест
Ето, идва Слънцето
Седем
То е най-ярката звезда от всички
Осем, девет
Ето, идва Слънцето


http://www.youtube.com/watch?v=NXqEMuXGK08


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: tigar6 в Декември 28, 2010, 09:31:49 am
"Спомен"

Колко тиха е радостта на спомена
и колко дълбоки са тихите води.
Но не като спомен те пазя в сърцето си
и не е спомен свещения трепет в очите ти,
и не спомен ражда Любовта ми.
А огънят, който вечно гори.
Неутолим е копнежът ми по теб
и неуморно ще търся Любовта ти.
Океанът е малък,
а Вселената - прашинка.
Животът е кратък
и човек е нищожен,
а Любовта е огромна.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Декември 31, 2010, 06:35:13 pm
Честита Нова Година и снежни Пълнежи,Хапка-Пийка до насита-с нови Одежди!
Старата вече замина с навъсени вежди,с много шум за някакви си там премеждия.
...А Новата все още Невежа,с потайно скрити Копнежи,
още от утре ще се наежи със Студ и Снеговалежи.
Ще покаже и отбележи по пътя Дупки от Кърпежи
и самородните Залежи по родните Строежи.


Честита Нова Година ...пък що Бог отрежда Хапка-Пийка ...и добър-Светът ще изглежда!
Какво,че,някой ни наглежда с черепи говежди
и в съня ни тайно ще поглежда...бе я да се навежда!
...И тоя-що Грехът,до парите свежда-и другият-Думите му дето ни превежда.
...И оня-с трите Гуши-да не се оглежда ,а при Тия-тук-да си се нарежда!
...И следващия-що Кръвта ни на капчици изцежда,ами нека пък сега и той да зарежда!


Честита Нова Година-Химни и Гърмежи,Хапка-пийка и Любов за старите младежи!
За младите пък...от Девици-кортежи-със сърдечен Благослов-без много Брътвежи!
И всеки с Чист Мерак и други Сърбежи,от Небето ще получи Знак-с Тътен и кънтежи.
Ето,че пристъпи Тя и Хорото повежда към Успех и Добрини-така ми изглежда.
Е!Може някой и друг Данък да въвежда,но за вълчи Ямурлук а не за козя Прежда.
А...Старата си тръгна-назад не поглежда-превита от тежестта на непристъпната Межда.

Честита Нова Година и нови Стремежи Хапка-Пийка и Покров за старите ни Ежби
Честита да е и дано старите Лъмтежи,се стопят 'кат лански Сняг!Честита ...Надежда!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Януари 01, 2011, 01:19:20 pm
И нищо друго няма значение

Толкова близо, без значение колко надалеч,
не може да бъде по-далеч от сърцето.
Завинаги вярвайки в това кои сме и нищо друго няма значение. 
Никога досега не съм се разкривал така.
Животът си е наш – ще го живеем по нашия си начин!
И всички тези думи, които не изричам просто така.
И нищо друго няма значение. 
Доверие аз диря и откривам в теб, всеки ден по нещо ново за нас.
Открий съзнанието си за различни виждания.
И нищо друго няма значение.
 
Никога не ме е било грижа за това какво правят.
Никога не ме е било грижа за това какво казват.
 
Но аз знам!
Никога досега не съм се разкривал така.
Животът си е наш – ще го живеем по нашия си начин!
И всички тези думи, които не изричам просто така.
И нищо друго няма значение. 
Доверие аз диря и откривам в теб,
всеки ден по нещо ново за нас.
Открий съзнанието си за различни виждания.
И нищо друго няма значение.
 
Никога не ме е било грижа за това какво говорят.
Никога не ме е било грижа и за игрите, които изиграват.
Никога не ме е било грижа за това какво правят – за това какво знаят...
 
И аз знам! 
Защото то е:  Толкова близо,
без значение колко надалеч,
не може да бъде по-далеч от сърцето.
Завинаги вярвайки в това кои сме и нищо друго няма значение.


http://www.youtube.com/watch?v=bAsA00-5KoI


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Януари 04, 2011, 07:25:48 pm
Порязване по време на бръснене


Никога не е достатъчно добре, каза той, начина, по който хората гледат
начина, по който звучи музиката, начина, по който думите са
написани.
Никога не е достатъчно добре, каза, всички неща, които
изричаме, всяка любов, която преследваме, всяка смърт, която
умираме, всички животи, които живеем,
те никога не са достатъчно добри,
тези животи, които живеем,
един подир друг,
трупайки ги като история,
унищожаването на видовете,
разбиването на светлината и пътя,
това не е достатъчно добро,
съвсем не е добро като цяло,
каза той.

Мислиш ли, че не го знам?
отвърнах.

Махнах се от огледалото.

Беше сутрин, беше следобед, беше
нощ

нищо ново
всичко си е на мястото.
нещо избухна, нещо се счупи, нещо
остана.

слязох по стълбите и
влязох в него.



Чарлз Буковски


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Януари 04, 2011, 11:40:32 pm

Аз яздя,аз яздя ветровете, които носят дъждовете
Създание на любовта, и не мога да бъда опитомен
Искам те, защото смятам да отнема любовта ти от него
И ще докосвам твоето лице и гореща, изгаряща кожа
Не, той никога няма да те докосва, както аз
Така че погледи в очите ми и изгори живата истина

Аз съм диво дете, ела и ме обичай
Искам те
Моето сърце е в изгание, нуждая се да ме докоснеш
Защото искам това, което правиш
Аз съм диво дете, ела и ме обичай
Искам те
Моето сърце е в изгание, нуждая се да ме докоснеш
Защото искам това, което правиш
Искам те

Кажи ми, кажи ми лъжите, които му казваш, когато избягаш,
Защото искам да знам!
Защото аз, аз съм сигурен, че това го е убило, щом е разбрал,
Че си дошла при мен, когато той те е пуснал
Защото аз изгарям, изгарям, изгарям с огън
Така че - ела и ме подлуди и разпали пламаците по - силно

Аз съм диво дете, ела и ме обичай
Искам те
Моето сърце е в изгание, нуждая се да ме докоснеш
Защото искам това, което правиш
Аз съм диво дете, ела и ме обичай
Искам те
Моето сърце е в изгание, нуждая се да ме докоснеш
Защото искам това, което правиш
Искам те

Гола гореща машина, Искам твоята любов
Когато луната се издигне, ние ще почувстваме просто каквото трябва


Аз съм диво дете, ела и ме обичай
Искам те
Моето сърце е в изгание, нуждая се да ме докоснеш
Защото искам това, което правиш
Аз съм диво дете, ела и ме обичай
Искам те
Моето сърце е в изгание, нуждая се да ме докоснеш
Защото искам това, което правиш
Искам те...


W.a.s.p. - Wild Child [prevod) (http://vbox7.com/play:32cd4130)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: DarknessChild в Януари 05, 2011, 12:16:52 am
Приятелски тласък
От скалата - всичко, от което имам нужда
Внезапна промяна
Или усмивка
Могат да ме накарат да се почувствам жив
Каквото и да е, да накара невежеството да си отиде...

Има дупка в гърдите ми
Където сърцето беше
Ако търсиш празнота,
В мен ще я намериш
По-студен, по-тъмен и по-лош
Понякога живота е проклятие

Бледото ми лице,
Снежнобялата ми кожа
Съвършена изолация
Времето - изплъзва се
Дните ми в лудницата
Ще привършат в тишина,
Без сълзи

Всички илюзии изгубени
Всички цветове - избледнели
Безчувствена болка
Прозрачност
Недовършеност
Падам
Като врабче на земята
Без да оставам и следа от живот

Музика се чува, когато кораба ми отплава
През прозореца
От улицата
Божествена
Сбогом...

Следи не оставяй
По кожата ми
Сън без сънища
Манастирски стени подпалени
Сбогом...

Мечти и предателства - ръка за ръка
Разпадам се в наркотичен рай
Не мога да се движа и говоря
Не мога да се тревожа дори...

Някой чука на вратата ми
Някой - Мисля, че съм го виждал преди
Разтреперан, разтърсен и развълнуван съм
Иска ми се да бъда птица...

Tristania - Bird (http://www.youtube.com/watch?v=VitPfdDuvv4#)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Януари 05, 2011, 01:58:47 am
……………………
В изобилна Нищета
и разкошна Мизерия,
бездарен Гений-Смъртта си изживява.
Преситен от Глад,с Недоимък богат,
той полита в мъдра Истерия.

Искрено мами хитри глупаци-
благороден Гадняр,
нищожна Грамада натрупал
от бракувано злато
и Отрова за Цяр.

С най – горестна Радост,
в порив за Сън,
накрая той себе си похвали.
Угаснало Слънце в сияйния Мрак–
Лилипут титаничен запали.

И те оплюва с Възторг,
даже и стене,
за триумфални провали,
после претопля в горещия Лед,
чувствата си заспали.

А ти-яростно въздържан,
спокойно вбесяваш,
другия Бог-преди да издъхне...
И отново се ражда Смъртник , но осъзнат-
щом Тишината заглъхне.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Януари 07, 2011, 11:18:59 pm
Съзряхме чисто нов хоризонт
Датирал от сърцата на онези, които не можеш да видиш
Упадакът на мъж, последният етап от войната

Призрачни сили на човечеството
Всички сме в капан, в ядрото на машината
Времето дойде, за да намери начин да ни върне вкъщи

Търсим съдбата си в теб
В очите на бурята
Роди се генезис, преродена

Ездачи на бурята - с вятърът, защитници на света
Ездачи на бурята - падат се със слънцето

Невидими сили управляват светът
Падаме надолу, контролират теб и мен
Каквото и да виждате вляво, всичко е измама

Гледай от вътрешната страна
Отглеждани в клетка, зад фалшива фасада
Те не могат да ни държат долу, защото нашата сила е нашата воля

Сънуваме как генезиса се преражда
Там, където нашите души летят свободно
Нека сами изберем нашата съдба

Ездачи на бурята - с вятърът, защитници на света
Ездачи на бурята - падат се със слънцето

Говориш думи за Отмъщението
Повикай мълнията, повикай дъждът
Нека се запознаем с нашата Генезис
Спаси ни от ужасната болка

[Solo: Oscar]

[Lead: both]

Ездачи на бурята - с вятърът, защитници на света
Ездачи на бурята - падат се със слънцето


http://www.youtube.com/watch?v=L5oKUIxcBbo


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: DarknessChild в Януари 08, 2011, 06:05:43 pm

Спаси ме
Преди да се разпадне света ми
Спаси ме
От мен
Преди зората да настъпи

Спаси ме
Пред вратата на Косача съм
Не виждаш ли?
Ти държиш ключа
За освобождаването на ума ми...

http://www.youtube.com/watch?v=BwdtfuKkN3E


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Януари 09, 2011, 01:59:59 pm
Знам за ключа към неизказаните тайни,те са скрити в твоята душа
Чувствата които криеш никога не искаха да ме открият те винаги са били мои
Освободи всичката ярост от вътре нека всичко да започне
И ще видиш,моята тъмна страна
В нашата черна маска
Нека лунната светлина да те обгради
Тази игра която играем е
Черната маска
Пълнолунието разкрива странника във всички ни
И жестоко светът да вземе свойте жертви
В сянката се хвърля на това което беше
Нека да те освободя
Хайде сега,ела и хвани ръката ми,после ще разбереш
Ние ще отидем към тази забравена земя
На нашата черна маска
Нека тъмнината те обгради
Играта която играем е черната маска
Пусни цялата ярост отвътре,нека всичко започне
Ние ще отидем към тази забравена земя
Ела да те заведa там
Нека лунната светлина те обгради
Не се страхувай, това е черната маска.


http://www.youtube.com/watch?v=UdWqZm68-1k


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Януари 10, 2011, 04:48:20 pm
Замълчи!!!
Тишината звъни.
Ще те чуят със сигурност всички!
Ще те чуе човекът,
на когото мълчиш...
Тишината се чува най-истински.

Отминавай с мълчание,
вместо със злоба.
Отминавай с презрение.
Тишината убива -
дори и детето в утроба...
Да мълчиш е победа,
но и наказание.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Януари 11, 2011, 10:42:36 pm
Майко, понякога вътре в мен чувствам
че няма нищо което мога да кажа,
Нищо което мога да направя
Може ли някога да равня нещо за любовта която ми даде
Ти ме научи как да живея
Каза ми да ходя, преди да тичам
И ти винаги са била там, за да ме хванеш
всеки път, когато щях да падна

И майко, зная имаше времена
когато не винаги разбирах
И между другото пораснахме
И вече има малко повече смисъл
Но понякога е трудно да намериш думите
Но аз ще направя най-доброто, което мога
Благодаря ти за любовта, майко
Това е то, което направи това момче мъж

Знам, че пътя е дълъг
И знам, че си видяла и дъжда
Правила си най-доброто от това, което сме имали
Никога не съм те чул да се оплакваш
Когато днес погледна в огледалото
чудейки се мога ли да бъда толкова силен
Мога ли да дам толкова много на някой друг
толкова, колкото ти даде на сина си

И майко, зная, имаше времена
Когато не се виждахме очи в очи
И между другото пораснахме
И разбирахме причините
Но понякога е трудно да намериш думите
Но аз ще направя най-доброто, което мога
Благодаря ти за любовта, майко
Това е то, което направи това момче мъж

Много години минаха
и аз ги изживях по най-добрия нaчин по който мога

И майко, зная имаше времена
когато не винаги разбирах
И между другото пораснахме
И вече има малко повече смисъл
Но понякога е трудно да намериш думите
Но аз ще направя най-доброто, което мога
Благодаря ти за любовта, майко
Това е то, което направи това момче мъж.


Cinderella - Hard To Find The Words (http://vbox7.com/play:b0a562a9)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Януари 15, 2011, 09:52:23 pm
НАЙ - ДЪЛГОТО УБИЙСТВО,
когато те убивам в себе си,
когато те изтръгвам от душата си,
когато лутам се във лабиринтите,
където в мен се издигаше ти;
сред разрушени стени,
стърчащи зъбери,
и скелети на нявгашни усмивки
аз крача безумен.

Боли, толкова много боли...
Не зная къде съм,
не зная пак кой съм
и пак съм изгубен!..
Но сега е по-трудно,
невъзможно по-трудно,
защото веднъж се бях открил
защото веднъж ТЕ бях открил,
защото бях повярвал, че ти
си Тя!...

Колко по горчива е самотата сега,
когато те изгубих,
когато отново се изгубих.
Ще мога ли да те убия?
Ще мога ли да те намразя?
Болката си смачквам във куршуми
и стрелям във очите ти,
Разкъсвам те! Отричам те!...
...боли ли те?

Чувстваш ли раните в мечтите ми,
които сам дълбая в себе си?
Стиснал зъби пак забивам нокти
жадувам болката, събирам я в сърцето си,
само тя ще ме спаси от спомена
за аромата на косите ти,
раменете ти,
ръцете ти,
лицето ти,
очите ти,
самата ти...
Убивам те!...
Убивам себе си...

И всичко е толкова безсмислено..
Не мога да те намразя,
не мога да те забравя,
не мога да те изтрия...
не мога да те убия!
Не мога....
Най - дългото убийство - когато се убивам в себе си.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Януари 15, 2011, 11:04:34 pm
Време е да играем играта
Времето да изиграем играта




Това е всичко за играта и как да я играеш
Всичко за контрола, дали го имаш
Всичко за дълга ти и дали можеш да го платиш
всичко за болката и кой ще я причини

Аз съм Играта, ти не искаш да ме играеш
Аз съм за контрола, няма начин да ме промениш
Аз съм тежкият ти дълг, няма начин да ме платиш
Аз съм болката,която не можеш да понесеш

Гледаш през рамо, готов си да бягаш
като евтина кучка от димящо дуло
Аз съм Играта и аз определям правилата
така че излез или умри като глупак
Опитваш се да си представиш какво мога да направя
Ела нищожество,защо не ме попиташ
Не забравяй,че има цена която трябва да платиш
Защото аз съм Играта и аз искам да играя

Време е да играем играта

Това е всичко за играта и как да я играеш
Всичко за контрола дали го имаш
Всичко за дълга ти и дали можеш да го платиш
всичко за болката и кой ще я причини

Аз съм Играта, ти не искаш да ме играеш
Аз съм за контрола, няма начин да ме разклатиш
Аз съм тежкият ти дълг, няма начин да ме платиш
Аз съм болката,и аз знам че не можеш да я понесеш

Играй играта , ще полудееш
Ще смениш името си
Ще умреш в слава


Време е да играем играта...


http://www.youtube.com/watch?v=2-6Rl8pNKW4


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Януари 15, 2011, 11:27:49 pm
Ти дойде като среднощна треска -
заля ме с образи, видения и спомени
прогори челото ми с докосване
и си отиде с първите лъчи на изгрева.
Истинска ли бе?..,
държах ли те в ръце?.,
докосвах ли те?.,
познах ли те?..,
Обичах ли те?...
Или всичко бе
случаен образ в очите ми -
уловено слънцето, което
се плъзва по витрините -
отблясък... и после мрак!

Искам те, а дори на зная как
да си те спомня...
защото не знам
дали беше там когато...
се обичахме...
Беше ли до мен?
Беше ли със мен?
Или само... може би
те държах в прегръдка
докато оставах без дъх
и после силно те поемах
с горящите си за въздух гърди,
за да влезеш в мен цяла..
Или само ... може би
те докосвах със устни
сякаш изричах молитва,
а после твоите устни -
като гореща клада -
откриваха моите
и се загубваха в тях;
и само ... може би
те обичах,
а това беше грях,
защото ти не биваше да
бъдеш обичана,
а спасявана от
себе си;
може би
ти никога не видя
образа си в моите очи,
ти се пазеше
защото в моите очи
ти блестеше,
само ... може би,
когато спеше
до мен
аз не заспивах,
а слушах дъха ти
спокоен
и сънувах наяве,
че може би
ти спиш до мен...
Само... може би
когато крещеше от болка
и радост моето име..,
може би
съм сънувал;
може би когато
държах ръката ти
топла
теб те е нямало...,
а може би
си била там,
но само ...
може би...
Може би
всичко това някога
се е случило,
а може би не...
кажи ми поне
беше ли там
когато в небето, в което
летяхме в мечтите си
заедно с птиците,
си избирахме свои звезди?...

Беше ли?
Или само...,
може би...
Ти ме уби
за да можеш да се преродиш
от пепелта
на моята душа.
Може би не искаше...,
но въпреки това успя.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: jodecicall в Януари 16, 2011, 12:37:01 am
АЗ НЕ ОБИЧАМ
 
Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.


Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да чете.


Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят – мразя аз.


Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.



Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.


Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.


И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

 
Аз мразя – и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.


Владимир Висоцки.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: tigar6 в Януари 16, 2011, 09:34:15 am
Любовта идва, когато най-малко я очакваме, когато не я търсим. Търсенето на любов никога не ни довежда до подходящ партньор. То само създава копнеж и нещастие. Любовта никога не е вън от нас, ние я носим в себе си.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Януари 23, 2011, 01:08:06 pm
Вярваш или не, всеки има свой тайни.
Вярваш или не, всеки задържа повечето неща в себе си.
Вярваш или не, всеки вярва във свой Господ.
Вярваш или не, всеки има нужда да се чувства обичан,
да се чувства обичан.
Но това няма да се случи, докато не проумеем...

Имаме ли нужда от някой, който да ни спаси, или просто да ни даде знак,
Толкова малко ни остава да се предадем, защото трудно намираме надежда...
И ще е така докато не проумеем...

Виждал съм, всеки път когато нещата се обърнат наопаки.
Вярваш или не, повечето от нас загубват смисъла..
Вярваш или не, всеки мрази да изпитва страх.
Вярваш или не, повечето от нас искат да знаят защо изобщо сме тук,
защо изобщо сме тук...
Но това няма да се случи, докато не проумеем...

Имаме ли нужда от някой, който да ни спаси, или просто да ни даде знак,
Толкова малко ни остава да се предадем, защото трудно намираме надежда...
Някой, който да ни спаси, или просто да ни даде знак.
Толкова малко ни остава да се предадем, защото трудно намираме надежда...
Но това няма да се случи, докато не проумеем...

Много от нас нямат от какво да се оплачат,
много от нас нямат нещо, без което не биха могли да живеят.
Всеки има нужда от подкрепа, за да остави нещо зад гърба си,
но това не би станало, докато не проумеем...

Вярваш или не, всеки...
Всеки един, всеки...

Вярваш или не, всеки има свой тайни.
Вярваш или не, всеки задържа повечето неща в себе си.
Вярваш или не, всеки вярва във свой Господ.
Вярваш или не, всеки има нужда да се чувства обичан,
да се чувства обичан.
Но това няма да се случи, докато не проумеем...

Имаме ли нужда от някой, който да ни спаси, или просто да ни даде знак.
Толкова малко ни остава да се предадем, защото трудно намираме надежда...
Някой, който да ни спаси, или просто да ни даде знак.
Толкова малко ни остава да се предадем, защото трудно намираме надежда...
Но знаете, че това няма да се случи, докато не проумеем,
докато не проумеем...


http://www.youtube.com/watch?v=Q0oreJzlPcY


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Януари 27, 2011, 03:05:57 pm
Аз свикнала съм искрено да давам
по мъничко от моето сърце,
но често цялото го разпилявам
и събирам го парченце по парче.

Не ми тежи в тази теорема,
че всеки гледа обич да краде,
но ми тежи, че всеки алчно взема
и нищичко не ще да ми даде.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Февруари 01, 2011, 07:33:59 pm
Аз имам едно момиченце в мислите си
не се и съмнявай,че тя е много хубава
Тя е най-хубавото момиче,което някога съм имал
Понякога ме кара да се чувствам тъй зле

Тихо,тихо
Мисля си,че я чух да ме вика сега
Тихо,тихо
Тя разби сърцето ми,но аз все още я обичам по същия начин
Тихо,тихо
Мисля си,че я чух да ме вика сега
Тихо,тихо
Нуждая се от нейната любов и не съм виновен за това

Любов, любов
Има я рано сутрин
Любов, любов
Има я и късно вечер
Любов, любов
Е,и аз я искам,нуждая се от нея
Любов, любов
О,да трябва,трябва да я имам

Нейната любов е като плаващ пясък
Само едно нейно докосване ми трябва
за да ме възбуди и да се влюбя така дълбоко
че да не мога да се храня,да не мога да спя

Слушай
Тихо,тихо
Мисля си,че я чух да ме вика сега
Тихо,тихо
Тя разби сърцето ми,но аз все още я обичам по същия начин
Тихо,тихо
Мисля си,че я чух да ме вика сега
Тихо,тихо
Нуждая се от нейната любов и не съм виновен за това

Любов, любов
Има я рано сутрин
Любов, любов
Има я късно вечер
Любов, любов
Е,и аз я искам,нуждая се от нея
Любов, любов
О,да трябва трябва да я имам..


http://www.youtube.com/watch?v=u1kZ9zYr7kk


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Февруари 05, 2011, 10:23:27 pm
ЛЮБОВ БЕЗ ПРИТЕЖАНИЕ


Най-силно те обичам, когато нямам накити,
със пръсти, вплетени в косите ми,
облечена единствено във твойта голота,
без други бижута, само с ръцете ти.

Най-силно те обичам, без да се наричам
любовница, приятелка или съпруга.
Най-силно те обичам, без да обяснявам
как те обичам и защо.

Най-силно те обичам без да има утре,
или вчера, които да се помнят,
обвързана съм само от ръцете ти, не с обещания,
във нощите, когато не ни трябва сън.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Февруари 27, 2011, 08:16:51 pm
АЗ И ТИ

Аз съм Аз.
Ти си Ти.
Не съм на този свят,
за да сбъдна очакванията ти.
И знам, че и ти също не си на този свят,
за да сбъднеш моите.

Защото Аз съм Аз и Ти си Ти.
И когато Ти и Аз се срещнем е прекрасно.
И когато в срещата си се разминем,
 няма какво да се направи !!!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Февруари 27, 2011, 09:27:59 pm
Слънцето залезе
и идва Луната
Сърцето ми бие силно за теб
и започват лудите неща

Никога дори и в най-смелите ти мечти
Дали даже тогава имаше такова чувство
Никога дори и в най-смелите ти мечти
Никога дори и в най-смелите ти мечти
Може ли някога да бъде пак толкова лесно
Никога дори и в най-смелите ти мечти

Нощта е топла, от другата страна на прозореца ти
Чувам хора - вървят, хора - говорят
Надушвам кожата ти, чувствам дъха ти
Не ме оставяй, не още, не още, все още не, все още не

Никога дори и в най-смелите ти мечти
Дали даже тогава имаше такова чувство
Никога дори и в най-смелите ти мечти
Никога дори и в най-смелите ти мечти
Може ли някога да бъде пак толкова лесно
Никога дори и в най-смелите ти мечти

Светът се върти бавно
а като се завърти виждам лицето ти, докосвам очите ти, устните

Пристигнахме на място, където отварят сърцата
и ги пълнят с любов, напълнени с любов, напълнени с любов
Това бие за теб
и започват лудите неща

Никога дори и в най-смелите ти мечти
Дали даже тогава имаше такова чувство
Никога дори и в най-смелите ти мечти
Никога дори и в най-смелите ти мечти
Може ли някога да бъде пак толкова лесно
Никога дори и в най-смелите ти мечти

Пристигнахме на място, където отварят сърцата
и ги пълнят с любов, напълнени с любов, напълнени с любов (саможертвата)
Това бие за теб
и започват лудите неща ... саможертвата

О, скъпа, скъпа (саможертвата)
Никога дори и в най-смелите ти мечти (саможертвата)


http://www.youtube.com/watch?v=oQx6fkr9U1Y


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Март 03, 2011, 08:57:27 am
Панагюрските въстаници


Боят настава, тупат сърца ни,
ето ги близо наште душмани.
Кураж, дружина вярна, сговорна.
Ний не сме веке рая покорна!

 
Нека с тоз удар врага да смажем,
нека му гордо, братя, докажем,
че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове.
 

Гледайте в този пряпорец красен,
лева как тича волен, ужасен!
Левове всички днес се явете
люти и страшни за враговете!
 

Кого ли плашат турци злокобни?
Нихната ярост, удари злобни
ще се разбият нищожни, слаби,
в нашата правда, в нашите саби!

 
Ний за живота нямаме жалост,
но да не умрем, братя, на халос -
нека се мъчим колкото можем
повеч душмани мъртви да сложим!
 

Ако пък паднем в битката славно,
то в България ще незабавно
нови юнаци пак да въстанат
и вместо нази бой ще зафанат!
 

Нека мрем, както нявга сме мрели,
да живейм волни как сме живели!
Кураж, другари! Бог ще ни брани!
Смърт на вековни, черни тирани!

1875

****************************

Възпоминания от Батак

(разказ от едно дете)


От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
 
Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.
 
Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.
 
А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.
 
И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.
 
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.
 
Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!
 
Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.
 

Пловдив, 1881

 

Иван Вазов




Честит национален празник!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Април 01, 2011, 03:52:26 pm
ТАЗИ ЛЮБОВ

Жак Превер


Тази любов,
толкова нежна,
толкова яростна,
толкова крехка,
и тъжна.
Тази любов,
красива като деня
и грозна като лошото време,
тази любов, толкова истинска,
толкова хубава,
толкова пълна със щастие,
с радост
и с присмех,
трептяща от страх като малко дете посред мрака,
и толкова сигурна в себе си
като човек, крачещ спокойно в нощта,
тази любов, навяваща страх у другите хора,
които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.
Тази любов,
гонена дълго от нас,
и от нас наранявана, мачкана, бита,
забравяна, пъдена.
Тази любов,
толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце,
тя е твойта любов,
тя е мойта любов,
Онова, което за нас бе винаги ново
и което не се промени.
Тя е истинска като растение,
тръпна е тя като птица
и като лято - гореща и жива.
Ние двамата бихме могли
да си тръгваме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме,
да заспиваме,
да се будим отново, да стареем, да страдаме,
да заспиваме пак,
да мечтаем за смърт,
и пробудени пак, да се смеем,
за миг подмладени.
Но тази любов ще остане при нас,
упорита
и жива като желание,
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна като далечния спомен,
студена като късче от мрамор,
красива като деня
и крехка като малко дете.
Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи
и аз, цял изтръпнал, я слушам
и викам,
и викам за теб,
и викам за мен,
и я моля
за теб, и за мен, и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам към нея
за теб, и за мен, и за всички останали,
макар непознати:
-Остани,
недей си отива!
Ние, които сме нявга обичали
бяхме забравили вече за теб.
Но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб.
Недей ни оставя да станем студени,
и все по-далечни, все по-далечни.
Дай ни знак, че си жива,
безразлично отгде,
безразлично кога,
дори късно да бъде.
Излез
из леса на нашите спомени,
подай ни внезапно ръка
и спаси ни.


Превод: Веселин Ханчев


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Април 17, 2011, 09:04:03 pm
Измамната игра
/ Виртуална игра /

Забулен в тайната на мрака
изгарящ в танца на нощта.
И търсиш ти онази тръпка
в дълбока , мъжка самота.

Започваш в мрежата играта
и продължаваш все така.
Изгубваш смисъла в живота -
истинската близост със жена.

Измамни чувства ти усещаш,
достатъчни са сега за теб.
Първичния нагон засищаш,
но след това потъваш в лед.

Този леден полъх те охлажда
измръзнал не усещаш зов,
и в теб приятелю се ражда
тази невъзможност за любов.

Не бих могла да те осъждам,
аз също бях във твоята игра.
Не вложих чувства,ала виждам
как част от мене бавно изгоря.

Прочитах думите ти в мрака,
а в мислите ми беше само той,
но въпреки това проплака
греховен звук в живота мой.

Не се сърди за тези думи ,
не те упреквам за страстта ,
дано в себе си намериш сили
и се завърнеш в реалността!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Април 27, 2011, 01:16:10 pm
Далечна. Най-далечна. Сред звездите.
 В мечти ме имаш.
 И във мисълта.
 Но ако само с шепот ме повикаш,
 по-бързо и от звук ще долетя.

 Така обичам:
 тайно,
 отдалече.
 Обсебвам без задръжки.
 И докрай.
 И недокосната, аз пак съм грешна.
 Защото те отнемам от света.

 Отнемам те –
 от брачното ти ложе:
 със мисъл,
 с чувство,
 с непорочна страст...
 И няма даже да измоля прошка.
 Свещен във любовта е
 всеки грях!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Април 29, 2011, 01:13:38 am
Велик Ден е един от най-светлите празници в християнския свят!
Празник на Стремежите и Съзиданието,Празник на Мира и Вярата!
Празнуват Вярващи и Атеисти,Миряни и Странници...Празнуват изпълнени с Любов и Надежда.


10БЗ...по Вехтия Завет(в Ла-минор)

Обичай Ближнияяя ,но не желай жена му дориии,
или го обичай,или го зае...забравиии!
Обичай и Врага сиии,но да не го болиии
и не го отричай-и него го сърбиии!
Обичай и Богааа и не крадиии,
само вдигай залогааа...и блажен бъдиии!
Шест дни бачкай и банката пълниии-
на Седмия-банкетиии...или се молиии!
С нож ти не посичай , даже не сочиии,
думи не изопачавай-от думите-болиии!
Не прави Ментетааа Ти без Бандеролъъ,
за да си нямашъъ с Mене Главоболъъ
Почитай и Кръвта си-светената водааа-
Бог да пози Челядта ти и цялаaaтаaa Родааа!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Май 06, 2011, 12:50:23 pm
Гергьовден

"Паситесь, добрые народы!
Вас не разбудит чести клыч;
Начто стадам дары свободы?
Их должно резать или стричь..."
       Языков
 

Ликуй, народе! Старо и младо,
хвалете и днес бога и царят!
Днес е Гергьовден. От овце стадо
тъй блейше вчера подир овчарят,
когато тоз цар, безгрижен, глупав,
както и сички царьове земни,
поведе стадо с кривакът хубав
и с умни псета - министри верни,
без портфейли, но и без заплата,
на кои същ цар и да погледне,
"Блазе й - би казал - живей овцата
и от народът мой по-честито!"
И тръгна стадо с агнета дребни,
върви и крета от път убито,
та сичко младо под нож да легне
за свети Гергя - божи разбойник...
Бездушен, глуп, изгнил покойник
жертви ли иска? Иска овчарят,
гладното гърло, попът пиени,
както от тебе, народе, царят
иска за свойте гнусни хареми
и за тез, що те мъчат, обират;
а ти им даваш потът, кръвта си
и играйш даже, кога те бият!
На - днес богати и сиромаси,
пиени там - те песни пеят
и хвалят с попът бога и царят...
Ликуй, народе! Тъй овце блеят
и вървят с псета подир овчарят.


Христо Ботев


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Май 06, 2011, 01:00:04 pm
Гергьовден

Елисавета Багряна

Ще накършат момчетата върбови клони,
ще накитят вратите, иконите,
и обор, и хамбари, и плевня висока,
и кошара – за здраве на стоката.
А мъжете ще колят гергьовски курбани
и щом бият вечерня камбаните,
ще отидат жените със дискоси бели
да споходят пред празник умрелите.
Вечерта ще прекръстят децата заспали,
пред светията свещ ща запалят те
и ще легнат доволни, и сън ще сънуват,
и ще бъде той светло празнуване.
Че в зори свети Георги, ранил преди всички,
преди будните баби и птичките,
своя бял кон ще яхне, през плет и огради
ще прескочи, ще иде в ливадите,
ще се мерне в лозята, в горите ще викне,
ще обходи осевите никнали,
и ще благослови той по божа поръка
изкълнилите пролетни стръкове –
да пораснат, да станат до пояса нива,
да достигнат до жътва небивала...
А момците ще вържат в градините люлки,
да люлеят момите и булките –
и над тях от овошките цвят ще се рони,
ще се слънцето смее през клоните,
ще кънтят надалеко припевки и глуми
и ще светят лицата им румени...



Светъл празничен ден за всички българи! Честит имен ден на всички именници! Бъдете живи и здрави!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Rebelion в Май 21, 2011, 09:39:53 am
Нестинари

Майският слънчев Райко злати,
синор небесен пресича:
къпе се в огън, пръска искри
лятната риза облича. 
Тръгват мъжете да чистят пак
кладенци, извори святи;
да се омият и с кръстен знак
вред да наръсят къщята.
Заедно там - товари дърва
насред мегдана да струпат,
и за курбан да дадат пара –
жертвен овен да се купи.
В болка и радост, знаят едно:
село, за помощ се сбира!
Тъй е от памтивека - дано
тоз обичай не умира!

...

Празник голям е, празник велик:
Свети Константин и Елена!
Гайдите писват, тъпан думти,
всички към черква поемат.
Ничком  да сторят смирен поклон,
мълком да палнат свещица,
мир да измолят за всеки дом
и берекет от светците.
Носят невести обреден хляб,
бъклици с вино – мъжете.
Грее нагизден - и стар, и млад!
Пусто пустее полето...
В кипри премении, с пълни бохчи,
ситно пристъпят момите,
лични юнаци стрелкат с очи,
дето за китки налитат.
В сърма и злато цели блестят:
ред – маргарит и алтъни!
С везани фусти пътя метат -
пее под тях калдъръмът.
С черни чембери кретат едва
грохнали, болни старици,
в кърпа увили златен пендар –
дар, отреден за светците!
Тежки еснафи сучат мустак;
чираци след тях - подтичват.
Щъкат рояци дребни деца...
Празник е – празник най-личен!

 ...

Кръстом, стареи клади редят:
габър до дъбове свети -
в Божия огън да изгорят
с тях наедно - греховете,
Дяволът дето в наще души
трупа: от люлка -  до гроба!
Алчност и злоба, подли лъжи;
завист, коварство, прокоби -
въглени нека станат сега,
въглени – трижди проклети,
та нестинари боси в жарта,
днес да ги стъпчат навеки!



Честит празник на именниците и на всички нас! Нека огънят, като символ на пречистваща сила, просветли бъдните ви дни!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Май 24, 2011, 04:13:41 pm
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Иван Вазов

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.



Честит празник на българската просвета и култура и на славянската писменост!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: war4ce в Юни 08, 2011, 07:58:40 pm
Смъртта на Есенин
                 

Аленото слънце като рана
плъзна се по клоните, изтече.
С плач да се залъгваме е рано,
но за смях е твърде късно вече.

Рано е да страдаме, подпрели
с две ръце глава като олово,
късно е да излекуваме
себе си и този свят
със слово.

Е, денят все още продължава,
въпреки че следва нощ нелека;
леден вятър слънцето отвява
и гаси го, а пък в мен
гаси човека.

Името си вече аз не помня
и сърцето бди с последни сили;
в сянката студена и огромна
злобната луна към мен се хили.

Ако Бог отново се надвеси
над Земята болна някой ден,
ще открие в прах и плесен
моя символичен манекен.

Аленото слънце като рана
плъзна се по клоните, изтече.
Да си Бог е още твърде рано.
Но да си човек
е късно вече.

Гжегож Мушал


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Deizi_Rock в Юли 06, 2011, 04:45:16 pm
Сърцето ми...
за утре...

Полетът увлича ми душата -
красиво, устремно и ново...
Чувства неизпитани и живи,
като дар сърцето ми приема.

Слънцето, примамно близо,
изгаря всичко, що го доближи.
Топлина усещам и се радвам,
че е толкоз светло и красиво...

Огън се разпалва покрай мен
и усещам как изгарям бавно.
Дори се приближавам още...
Огънят гори ме, пепел ставам...

Знам, че Феникс аз не съм,
да се преродя от пепелта не мога...
Знам и друго, знам и го усещам -
дъжд ще завали, пречистващ.

Пепелта ми ще се събере на топка,
а утре Слънцето на камък ще я изсуши.
Камъкът - това ще бъде моето сърце...
Сърцето ми...
за утре...

                                             


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: jodecicall в Септември 05, 2011, 07:38:22 pm
Към себе си
 
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен,най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и слез.
 
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
 
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
 
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко,не загубвай себе си-
единствено така ще го решиш!
 
Дамян Дамянов


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Popisi в Ноември 08, 2011, 12:07:03 pm
Добрите хора си отиват рано,
а лошите остават на банкет.
Животът е лотария с награди,
но кой е печелившият билет?

Добрите хора вечно са самотни,
а лошите живеят на стада.
Човек привиква някак неохотно
да казва "не", когато мисли "да".

Добрите хора страдат от невроза,
а лошите са с нерви от въже.
Отдавна Хамлет е решил въпроса —
бъди злодей, за да не ти е зле!

Добрите хора падат първи в боя,
а лошите отзад крещят: "Ура!"
Нима пред Ботев имаше завои
с облаги от народната софра?

Добрите хора пеят тъжни песни,
а лошите — тържествен дитирамб.
Животът е прекрасен, но нелесен,
когато нямаш сигурен гарант...

Добрите хора вярват във Доброто,
а лошите разчитат на късмет.
Но днеска за победата над злото
не е достатъчно да си поет!

Разправят, че добрите ще изчезнат,
разпънати от свойта доброта.
Но аз живея с искрена надежда —
Доброто надживява и смъртта!

Ивайло Диманов


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: bisyto в Декември 22, 2011, 03:55:16 pm
Обичал ли си някога така...

Обичал ли си някога така,
че сладка лудост в тебе да узрее,
една целувка да взриви света
и тишината да е пълна с Нея,
да те разплитат погледи и пръсти,
от теб самия да те разсъбличат,
от живия ù извор да възкръсваш,
по Нея като струя да потичаш,
да си реката, дето Я изпълва
и мостът, който свързва бреговете,
а Тя във теб дълбоко да покълва
с мощта на дъб и крехкостта на цвете,
да те засища, а да нямаш сита
и още повече да пожелаваш,
като светулка в теб да бъде скрита,
като стихия да те разпилява,
да си смирен, защото е огромна,
и по-голям - защото е любов,
да Я извайваш в святост на икона,
а Тя да е и грях, и благослов.

Обичал ли си някога така...

автор:
Х. Мачикян


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Декември 26, 2011, 01:37:33 pm
Коледен подарък

 
 
Щом календарът своя лист последен
небрежно от телчетата откъсне,
а дядо Мраз, елените запрегнал,
шейната със звънчетата
подкара,
разгръщам аз внимателно със пръсти
в обратен ред отхвърлените листи,
прикътани там нейде в паметта ми -
съкровище след обир
оцеляло...

Макар и крехки, вече пожълтели,
с бележки кратки, тук-там поизтрити,
за мене те все още си остават
най-свидният мой Коледен
подарък.
Че там е скрито детството - тъй кратко,
като набързо схрускано кравайче,
омесено и печено за мене
от пръстите изнурени
на баба.
Там виждам мама - неизменно млада -
във баницата да реди късмети,
сполуки за дома ни да предрича,
а най-подир да пъхва и
парата...
Баща ми с клонки дрянови пак влиза,
със бузи от студа заруменели
и още незатоплил се подхваща
със пуканки на връв да ги
увива...
А след това на дългата върлина,
приспусната отгоре - от комина -
над скута на горящата камина,
котлето с кървавица той
окачва.
Ей, брат ми,
яхнал бялото си конче,
с картонен, поохлузен вече хълбок,
залива се от смях, че е пристигнал
пред портите на приказни
палати...
Елхата трепка, щедро украсена
с гирлянди, с топки, с лъскави камбанки.
А покрай нея - празнично ухае
на Коледните мамини
краваи...
Отвънка Муржо с лаене подсеща
партина вече ние да направим
в снега, затрупал до гърдите двора,
за чаканите нощни
коледари.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Декември 31, 2011, 11:48:42 pm
Честита 2012та

Ама,че,работа-
суматий обещания,а то-Годината свърши!
И за Назидание-
всички Надежди прекърши.

Новата...и Тя обещава,
даже едни такива ги върши-
между другото ни съобщава,
че, щял Светът да свърши!?!

Ами да свършва накрая,
щом така е решил-неприлично
и да заспива в Омая..,
но имам въпросче практично.

Дали семето Му не е ялово,
или пък нещо...обременено
и ще имам ли участие дялово,
в Новия Свят определено.

Ще чакам близо Година,
за отговор-на оная дата,
ако не се спомина,
или не хвана Гората.

А сега,ей Я-пристига-
Млада,Невинна,Щастлива,
със Звезди ни намига
и Руйно Вино разлива.

Ще тропне Хоро на Мегдана,
с уютен Студ-Ненагледна,
налейте чаши,че да посрещнем,
тази Година-Последна.

Да Ви е Честита!До Амина!
От Благо да се не отървете!
Здраве,Радост за седмина
и деца си народете!
Честита!!!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Януари 04, 2012, 09:17:34 pm
Автобиография в пет глави
(неизвестен за мен автор)

1. Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм... нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.

2. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.

3. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм си виновен.
Измъквам се незабавно.

4. Вървя по същата улица.
 На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.

5. Вървя по друга улица.

;D


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: galenavt в Януари 11, 2012, 09:10:50 pm
Заблуда

Бях се отказала да обичам и се опитах да те убедя в това
 и съвсем не се усетих, когато пак повярвах в любовта..

Несъзнателно наричах с твоето име смисъла на живота ми
 и намирах щастие в топлината на прегръдките ти..

С приятелски прегръдки ме даряваше,
 а душата ми в тях така потъваше..
 И сега пред всички твърдя:
 Има любов, но несподелена е тя!

Нямаш вина, че в мен приятелка видя,
 а аз в очите ти открих любовта..
 И се опитах през моя поглед да видиш света,
 ала явно преди съм успяла да те убедя.
 (И не можа да видиш в мен любовницата,
 та нали не вярвам в любовта!)

Не съжалявай, че не си ме обикнал
 и че любов не си ми дал.
 Не ти ме нарани, сама го сторих
 с въздушните кули, които построих.
 А за тях ползвах нестабилни материали,
 като надежда, мечти, дори малко сълзи..
 Не си виновен, че написах край различен от твоя.
 И не твоя край разруши ми покоя..

Периода на болка ще отмине
 и сълзите сърцето ми ще скрие!
 Че мога да обичам пак ще забравя,
 както преди се бях постарала..

Не си първия, нито последния, който така ме наранява.
 Имам си методи, имам и навика любовта да преодолявам!
 Бъди спокоен, бъди щастлив, но другата не я заблуждавай..
 Да те обича не я принуждавай!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: ogi_nenchev в Януари 22, 2012, 08:29:24 pm
ПИСМО ДО ПЕПЕЛЯШКА

Спри да чистиш къщата и да миеш пода,
и да готвиш, моля те, днес недей поне.
Купил съм ти рокля най-последна мода,
и прострял съм вече всичкото пране.

Финото бельо съм сложил върху скрина,
а във гардероба - скъпото палто.
Малкото бижу е във кутийка синя
и недей да мислиш колко струва то.

Сребърни обувки даже ти намерих,
точно твоят номер - тридесет и три,
скрих ги под леглото и се разтреперих,
как ще се зарадваш, щом ги видиш ти.

Тази вечер, моля те, отиди на бала,
в Дворцовата зала, купил съм билет.
И бъди красива в роклята си бяла,
и бъди блестяща в своя тоалет.

И танцувай много. Нека те харесват,
нека те желаят мъжките очи.
Тази вечер, моля те, ти бъди принцеса,
без да ти е тъжно, без да ти горчи.

В осем ще нахраня, знай, добре децата,
приказки ще кажа, бързо ще заспят.
И недей да гледаш все към циферблата.
Само тази вечер, само този път.

Моля те, бъди докрай опиянена,
забрави за всичко в тази чудна нощ.
Знай, че свободата е една вселена,
от звезди и дупки, мляко и разкош...

Не мисли за нищо. Даже благодарна
не бъди към мене - фея аз не съм.
Аз ще си прелиствам книга антикварна,
и полека-лека ще потъна в сън...

Като в стара приказка вън ще вее здрача,
аз ще се събудя в някой малък час.
Ако теб те няма - малко ще поплача.
Ако теб те има - принцът ще съм аз.

ВЛАДО ЛЮБЕНОВ


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: vlad_ko_3 в Март 04, 2012, 05:32:50 am
Силен като вятъра,тих като гората,
буен като огъня,стабилен като планината.
В сивотата на тълпата съм цветен,
колкото съм талантлив,толкова й съм суетен.
Никой неможе да сложи ръка на живота ми или да ме притежава!
Никой неможе да сложи ръка на стилът ми или да ми подръжава

Не се делим на жени и на мъже,
за да си в нашия team трябда да имаш сърце.
На две да се разделим - не!Винаги единни сме,
винаги стабилни,силни - ние непоклатими сме.
Огън във душите, лъчи във очите, във гърдите - студ
За едни съм гениален,а за други луд....
Ако някой някога случи с Владко случайно да пуши,
то тогава е хубаво няколко факта за мен да научи.
Първо - мразя да ми се предлагат и да ми се хвалят промени по време на суша
,това че мълча когато се опитват да ме изпързалят не значи, че слушам!
Второ - никога нищо не чакам на готово,
имам сигурни хора за всичко, които готови са да те накажат сурово,
за дето подбиваш пазара със скапана и евтина мара - баси газара..
Ти ли си заека дето опитал на вълци заешко да продава...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Izabelle в Май 25, 2012, 12:37:42 pm
Доброто момиче

Загърната в дим, наблюдавам на бара
преструвките, фалша, порочната страст.
Догаря в ръката поредна цигара,
а някъде в мрака догарям и аз.
До мен Самотата със алени устни
последната глътка живот пресуши.
Държи ми ръката, не ще да я пусне!
А барът е пълен със толкоз души...

Познавам ловците, личат отдалече -
бездушна усмивка и силен парфюм.
А мнимите жертви в поредната вечер
са вече пияни и голи наум...
Та кой ли се връзва на този театър?
Нима е случайност, че пуша сама?!
Добрите момчета отдавна са вятър,
добрите момичета спят у дома.

И само цигарата сякаш не лъже -
гори и изчезва във пушек и прах.
А ти рецитираш как сам си. И тъжен.
Мъже като тебе отдавна ги спрях...
Загърната в дим, си отивам от бара.
Доброто момиче във мене заспа...
И само дъхът на димяща цигара
доказва, че някога там съм била.


daizy-crazy (Пепа Лулова)

http://otkrovenia.com (http://otkrovenia.com)

(http://25.media.tumblr.com/tumblr_m3pwyoONsz1qc0zs9o1_400.jpg)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Izabelle в Май 25, 2012, 12:46:31 pm
              3 a.m.



Три сутринта е. Насилвам клепачи

да скрият лицето ти някъде в здрача.

В три сутринта си намирам причина

да тегля черта и далеч да замина.

В три сутринта ми се иска да вия

от болка, от гняв и от зла проклетия.

В три сутринта си представям, че мога

да надрусам съдбата си с евтина дрога.

В три сутринта получавам видения.

Скука? Делириум. Страх? Отегчение.

В три сутринта ожадняла те пия

и горчиш като хмел. По лютиш от ракия.

Три сутринта е. Запявам идиотски.

Вместо овце изброявам койоти.

В три сутринта ми се ще да заплача,

гнилата мъка по теб да изхрача.

Три сутринта... Изтрезнявам по малко.

Луна булимична се хили нахално.

В три сутринта изморена утихвам.

 

Закъснях. И каляската стана на тиква.


daizy-crazy (Пепа Лулова)


http://otkrovenia.com (http://otkrovenia.com)

(http://images.elfwood.com/art/r/o/roppert/full_moon_final_elfwood.jpg)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Октомври 21, 2012, 08:38:07 pm
Плачът на Дядо Господ

Както сечах си Тръни на Нивата,
току изведнъж Господ слезе при мен
на Раздумка седнахме под Сливата,
а Той се оплаква-реве като Трен.

Обичай врага си –рекох-нали съм Бог
и не закъснявай кога давам Рентите,
чети пред употреба Закона ми-строг-
редовно си вземай Медикаментите!

И Аз ви обичам наред-доколкото мога-
каква Тълпа е в райската Палата!
От обичане съм в пълна Изнемога,
затуй ще ме замести Сатаната.

Не желайте Зло даже за Добруване,
не желайте и чуждата Жена!
Щом тя не иска-никакво Любуване-
и други има -на твърда Цена.

Не кради,даже не лъжи!
Откраднах Ребро и тя една стана -
Кой е в Разплата,кой с кого дружи
Една Капка Вяра едва ми остана.

Опитах с Добро и със Сопа опитах,
даже навремето отприщих Потоп,
какви ли не божии Язви опитах-
настана същински Въртоп.

Лъжат и мажат Душите му –бесни,
искат да станат равни на Мен,
умешаха се и Леви и Десни-
нагло навлизат и в моя Терен

Казвам им-не пожелавай..!
Те не желаят да слушат дори,
казвам пак-не споменавай..!
А Името ми осквернено гори.

Затуй ги обичам-безпътни- без Жал
и само в Съботния Ден,
почивам си-как Сам Съм дал-
Адам сънувам-Нероден.



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: svoiski в Октомври 22, 2012, 10:20:47 pm
               НА нЕГО
 Еделвайс самотен нейде-в планината стърчи
 Минали деца през него - така ми звучи


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Октомври 23, 2012, 12:35:55 pm
Звучи Мълчание на Муза-нали не е „Самотен мак“,
предлагам и другата Буза,че,да пишеш пак.
Майсторлъка си Ти в Тайна пази-Сила-яка овладял,
възхитен съм аз от тази-Лирика на помъдрял.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: svoiski в Октомври 27, 2012, 10:52:18 am
                  Хайко


Вдигам ръка - бърз проблясък.
Вечерта - оплаквам го, мия го
Той направил си е ха...., кха
Изкашлям се - хвърчило


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: svoiski в Октомври 28, 2012, 09:58:36 pm
Ах как нюхал съм по такива местенца
тук някой свил си е гнезденце


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Октомври 28, 2012, 10:32:09 pm
Далеч във Висините ,
зад потаен Рът,
осъждат се Душите-
кои кога да мрат.
Там Ангелите-черни са-
нали са Съдии,
на Закона-верни са-
отсъждат-Ти умри!
Зъб за Зъб-от Корени,
вади си сам Окото!
Душите са-оголени-
подсъдни са-защото:
Множете се!Плодете се !
Бог недей отрича !
Телесната Дифузия-
Любов-Човек нарича.
Кумири-Грях отричан са,
а Златото по Шиите,
към що ли не-критични са,
крадат си и Кисиите.
Показват си Телата-
ни  лист,ни Свян,ни Страх ,
и Господ в Синевата,
те ще вкарат в Грях.
Осъдиха Душите-
за дълго,на съвсем.
 Присъдата-позната-
Да пукнем от... Ярем.
А Яремът-скотски е-
и пием,не ядем.
Дали живота-робски е,
заради Едем?

                                                                        (http://media.snimka.bg/s1/1350/028944445.jpg?r=0) (http://)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: svoiski в Октомври 28, 2012, 11:11:56 pm
             С други думи


Ти пирамиди пак градиш, но в тях
не виждам нищо ново да блести.
Веднъж те вече са били на прах.
Жевеем малко!В този кратък час
светът е нов за младия ни дух.
И мислиме, че е родено с нас
това, което знаеме по слух.
Не давам грош за твойта летопис!
И никога не ще ме удивиш
със твойто днес и вчера;с тоя низ
ти векове наред се суетиш.

А щом не измених до този час,
и за напред ще бъда верен аз.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Октомври 29, 2012, 12:44:19 am
Всеки дявол черен е-доста се потиш,
Не бъди умерен-наперено вървиш.
Стихът ти тъй отмерен е- едва не ме срази,
бъди все тъй уверен-вярно ме мрази.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: svoiski в Октомври 29, 2012, 07:10:06 am
Бабо мравке кай джас
Отивам щурчо за моро


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Октомври 30, 2012, 12:50:35 pm
Един Мъдрец с конска Опашка,
с високо Чело и нежни Ръце,
казал е на група-юнашка-
Обичай без Мисъл,мрази със Сърце!
Денем той бродил с Лъкът си в Гората-
Геройските Мишци от Сила пращят,
а нощем с песни пред Пещерата ,
учел на Мъдрост-Очи им блестят.
Обичай безжалостно и мрази честно-
Не жали Чувства,Любов и Сълзи,
А Честта си залагай,ти най-уместно-
Сразиш ли Врагът си-Честта му пази!
Тъй Хирон пеел в своите Песни
И учил на мърост Герои-добри,
Песните-вижте-са толкова лесни-
От Добрината-Глава не боли.
(http://media.snimka.bg/8967/024189588.jpg?r=0) (http://)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Октомври 30, 2012, 09:04:21 pm


ПРИКАЗКА

Заспиваше ли? Май че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на своята тъга! ….
Самичък съм, а тъй ми се говори …
Устата ми залепна да мълча.
Не ме пъди! Ще си отида скоро.
Дойдох аз тук на бурята с плача …
Ще седна до главата ти ей тука
и ще ти кажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.

Един разбойник цял живот се скитал
и нивга се не връщал у дома.
Вместо сърце под ризата си скрито
той носел зла и кървава кама.
Предварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож.
Но ножът му от кръв ръжда не хванал!
Човекът като дяволът бил лош.
Ала и той един път от умора
под слънцето на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той - за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът! Защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат!
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо -
ни с обир скъп, ни с рязана глава …

Но ти заспа!…А тъй ми е студено!…
Туй приказно момиче - где е то?
То стоплило разбойника, а мене
ти никога не стопли тъй! Защо?


Дамян Дамянов


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Октомври 31, 2012, 12:46:35 am
Купидоне,де си гледал,като си гърмял,
тая дето е отсреща-що не си видял?
Как да не съм-пуснах ти последната Стрела,
работата доверши ми,с твоята сега!
Купидоне,брат бъди ми,ето ти Стрелата,
че,ще взема да се гръмна,с Куршум между Рогата.
Тъй не става-да я връщаш,щом ти се наложи,
Рогата ти върни на тоя,който ти ги сложи.
Купидоне,върнах му ги-тука при Реката,
но защо ли пак ги виждам,надвесен над Водата?
Ще се виждат те  докато,изтече Реката,
после няма и да знаеш,къде ти е Главата.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: svoiski в Октомври 31, 2012, 07:12:36 am
Почивал Купидон в сън дълбок
до свойта факла  -  източник на страсти.
Видели нимфи дремещия бог
и се спотаили в околни храсти.
И факлата, захвърлена  на страна
която много мъки причинила,
една от тях в прохладната вълна
на пенестия ручей потопила.
Нагрява даже ручея страстта,
но реката не охлажда любовта.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: svoiski в Октомври 31, 2012, 08:41:10 pm
След бурна нощ, във златна вана
 Архимед се къпе в пяна.
 Какво ще стане той не знае,
 ако се вътре изпикае.
 Изпъва се.
 Напъва се…
 Хоп, и ваната прелива!
 С физиономия щастлива
 “Еврика!!!” крещи и значи -
 край на всички неудачи:
 “Всяко тяло потопимо
 ще измества точно вино
 толкоз, колкото, изглежда,
 бъбрекът му произвежда!”
 Щастлив увиват го в хавлия,
 макар и още махмурлия…


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: svoiski в Октомври 31, 2012, 08:46:07 pm
Путпрял съм с лакти кухата глава,
 ут молива пол`вината изгризах.
 Пък къту гледъм-
 празен си й листа,
 кату с “Fervol”
 испрана
 бяла
 риза.
 Усещъм, съм съ стегнъл кът кирпич,
 иди ми ф зимята да съ скрия.
 Хуреи,
 ямбуви-
 ни ми идат ич.
 Пиша,
 пиша
 а после сичку трия.
 Ей тъй твуря-
 ду късну през нуща.
 Се тормозя главата си за лудо,
 дукът си легна
 и а-ха да заспя,
 рима иди,
 слит нея друга-
 чудо!
Си казвам,
 ши ги помня ду зарана,
 и ф сън отпускам творческа глава.
 Ма, пак е празна
 сутрин кату стана,
 наново почвам :
 молива,
 листта!!!
 За тая нощ ш`са стегна по- утрану,
 дет вика Оня,
 с грешки ши са уча.
 Със листите леглото ши й постлану,
 и молиф
 над ухоту ши забуча!!!
 
Сичку ши запиша!
 
Амин!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Октомври 31, 2012, 11:07:18 pm
Прости ми, море

Гонят се в тъмното звездни отблясъци,
с пурпурна нежност - се стеле Нощта,
в пръски, вълните достигат до пясъка,
думи най-страстни, там - тихо шептят!

Ти като песен се вливаш в душата ми,
приказно бяла, пак - плисва след теб!
Пали искрици в мечтите ми - Вятърът,
сребърни чайки понесъл, там - Две...

Сам в необята - на морските прелести,
фар ще съм в теб, луд, самотен Моряк,
крехката лодка избрал, пред постелята,
аз ще те пазя - в най - страшния мрак!

И във зори - щом целуне те Слънцето,
пак със делфини - ще тръгнем на Път,
ще ни последват - и нимфи забързани,
с райският глас - да ми вземат Духа...

Ала сбогом сега! Във един град чудесен
и вечно разлистен, тъй плувнал в цветя,
залюбил съм, вярвай ми своя Принцеса,
открил съм изглежда, прости, Любовта!

Но ти, мое Море - си припомняй за мене!
А аз, ти се вричам – тук пред тази Луна:
Ще приседне отново момче покрай тебе,
даже Мъж ще е вече, а до него - Жена!


Ангел Колев


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Ноември 01, 2012, 12:10:26 am
Когато обичаш-
Смъртта е безсилна и всички Сънища реални.
И все пак се взираш в огледалото-
Кой ли пише думите сакрални?
А щом Самодива край теб се извива
и Кръвта ти във Вино завира-
Смъртта ти е жива и те открива,
згушва се,заспива,замира...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: svoiski в Ноември 01, 2012, 09:55:17 pm


Днеска ред не сътворих,
 ужас ма полазва.
 Писах, писах, сетне трих…
 Ко да ти показвам!?
 
Станах още от зори,
 молива загризах,
 ама… Цък! Не би, не би…
 Сигур ще съм в криза.
 
Не помогна ни кафе,
 ни пакет цигари…
 Няма, бе! Ни ще и ни ще…
 Дума не изкарвам.

Как са става графоман,
 питам та аз тука…
 Требе ли,кажи, талант
 или само скука.
 
Край главата ми кръжат
 все бездарни рими…
 Моля ти са кат на брат,
 със шамар подпри ме.
 
Ха така, благодаря.
 Господ здраве да ти дава.
 Ей сега ще натворя
 три дузини с плява.
 



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Ноември 01, 2012, 10:36:18 pm
***
Има болки,несрети и скърби,
има плач,спотаени сълзи,
но живота и в скърбите скъп е
с туй небе,с тия бели брези,
като кротки и чисти копнежи,
като думи от прямо сърце,
като ласките чисти и нежни
на две верни любими  ръце.




Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Ноември 01, 2012, 11:38:15 pm
От близо Земята е плоска,
но в последна посока щом тръгнеш,
Тя в лицето те блъска
и от Истината-тръпнеш.
А после танцувай с Нея,
върти се на звездния дансинг,
наричай я,Страстната Гея,
нали е космически Празник.
Това е вашата...Свадба,
а,ти-жених-билионен,
кумува Свещенната Правда,
на Вечния Пир-охолен.

A la svoiski
Ти грознъ си-како ут туй,
Нъл ни си зъ Подиум рудена?
Аванса де‘й?Кюфтеата слид туй-
Устата ти нафътре изкривена.
Понякогъ  ми бииш и Юмруци,
с Ръце които тряаши да галят,
затуй щом фърла сичкити Буклуци,
утвънка чакъм-Юмруци да заспият.
Ну срешнъ друг-ни мъ обичъш вечи,
и саму бой,ритницити- утзад,
ут мене ти си толкуа далечи,
самотен съм-в  Мазатъ нъ раат.
Ти тръаш и празнуам-Свубудия
пиян така аз искъм дъ усъмнъ,
завърниш ли съ-искъм пак да пия
и кът съ напия-искъм дъ съ гръмнъ.




Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Ноември 02, 2012, 12:16:58 am
Ето откъс от едно стихотворение,което много харесвам:

"... Аз искам слънце цял живот да имам

    и дланите ми винаги да парят;

    да нося дъх на слънце негасимо

    и буйно да горя, да не догарям.

 
    И хората да гледат мен засмени,

    да казват „Тя е слънчево момиче,

    във вените й слънчево червени

    дъхът на слънцето с кръвта й тича....“

 


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: svoiski в Ноември 02, 2012, 06:56:51 am
Бил съм тракторист ф съседно село,
 ей тъй упитах, заради мерака.
 Къту свърших бях със пот на чело,
 ма са фалих с туй въф оримака.
 
Бил съм барман, лято, на морето,
 кът одиф на пучифка със тайфата.
 Метна ма, чи ни съм платил мизету
 наложи съ да уредя нищата…
 
Шуфьор съм бил, уфчарин на пулету,
 агроном, дояч, певец у оримака.
 Рибар съм бил- там долу у дерету,
 чак лесничей съм бил ф шумака.
 
Пуетин саму ни съм бил, съ сещам
 ма, съм решил идин ден да са фана.
 Ей ти, дету ми сидиш насреща-
 точно ти- дет зяпаш у екрана:
 Ку та фана?!!!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Ноември 02, 2012, 08:52:38 am
Кой тий дал мулюф тебе и листи,
да дращиш ти на ‘Ор‘та  у Сурити,
да земиш Ръцети си умй-чи с чиси,
пудай ми Тястуту ут Нущвити.
Ши точа Листи тъни кът куприна,
И Маслу дай ут стария Дулап,
ши ги туря у някуя Тава пут Сркина
чи да‘йдеш ,чи дъ си Ербап.
И у ‘оримакъ ‘ич дъ ни нъстъпъш..!
Да ни земиш да утрепиш някуй!
И дъ гледъш точну ‘дя стъпъш,
чи зъ сичкуту ми думъ сякуй.
Дъ ни ричеш след туй,чи тъй ни беши,
Ушити ти да знайш ши ги ускубя,
чи байгън ми стана ут килеши
и ут римуану билям ни съ шубя.
Ай ути'ъм да вапцъм на идин 'айванин ‘амбарти,чи дъ мязът нъ камъни.
Прашката ич ни я търси!У нужнека я пуснаф.



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Ноември 02, 2012, 08:23:56 pm
Само за жени

Ако си имаш примерен съпруг
и погледът му никъде не шава.
Ако послушно вкъщи реже лук,
и цялата заплата ти оставя.


Ако в уста не слага даже грам,
и бяга от служебните банкети
Ако пере,и след това без срам
простира на въженцето прането.


Ако е влюбен до уши в метлата
и с мръсните чинии сам жонглира.
Ако оправя сутринта леглата
и ладата семейна не шофира.


Ако в живота си дотам нещастна,
че няма за какво да му измрънкаш,
недей унива ! В този свят опасен,
човекът няма начин да не сбърка...!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Ноември 03, 2012, 01:04:22 am
Болен съм,ох много болен,а Ти за мен бе отредена!
Отровен ли е тоя Огън, на Любовта ни-споделена?
Страдах от Безсъние,от Смърт-вродена,сега страдам и от Теб,
в Мислите ми вечно потопена,Си щастлива,влюбена,без Креп.
Болен съм,е,колко болен,може да е от Любов Човека,
Любовта ни-като Гроб-отворен,като Рана,носена до Века.

(http://media.snimka.bg/s1/1331/028905609.jpg?r=0)         (http://media.snimka.bg/s1/1332/028907396.jpg?r=0) (http://)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Ноември 03, 2012, 09:52:12 pm
Измислен свят
е любовта.
И лесно се разбива.
Илюзия
или мечта,
или реалност жива,
за малко спира тя при нас
и все така красива,
си тръгва
във незнаен час.

И всичко в нас
умира.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Ноември 03, 2012, 11:07:05 pm
Лехите подредени ,последната с покълнал Кръст,
Той ридае на Колене,сам- над прясна Пръст.
Засял Съкровище- Съдбата –къде да търси Мъст,
изправя се,един-Различен –с Юмрука прави Кръст.
И тръгва си,попрегърбен,по-нисък на Ръст,
с крачки- бавни,край Лехите-Цветя около връст
Алеята е празна,тиха-Кал и Мрака-гъст,
Свещта остана да догаря..,премигна..,после-съссст…

                                                                     (http://media.snimka.bg/s1/1332/028907810.jpg?r=0) (http://)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Ноември 03, 2012, 11:53:05 pm
Търсиш нещо и не го намираш,
бягаш, а не знаеш от какво,
тръгваш, после рязко спираш
и накрая все ти е едно.
Казваш, че не чувстваш, но обичаш,
казваш, че не искаш, а копнееш,
всички други “врагове” наричаш,
как изобщо, чудя се, живееш?!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: svoiski в Ноември 04, 2012, 06:16:12 pm
Висок, красив и атлетичен,
 грижовен, нежен, романтичен,
 практичен, умен и лиричен!
 
Във готвенето той помага
 и масата редовно слага!
 Чорапите си сам изпира
 и даже сам си ги простира!
 Децата вечерта приспива
 и тъй грижовно ги завива!
 Цветя редовно подарява
 рожден ден нивга не забравя!
 С приятели не се събира
 и от ремонти той разбира!
 Закуска носи ти в леглото
 и никога не пуска тото!
 
И кой е този мъж? Кажи!
 Мъжът – във моите мечти!
 Такъв мъж има ли?
 Всички се чудим и се маем,
 но струва си да помечтаем!!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Ноември 04, 2012, 09:42:28 pm
***
Ако можеш, обърни Луната.
Там, от другата страна,
Аз съм седнала и чакам
тебе, Скитнико. Сама.
Гледам към звездите вечер.
Търся твоите следи.
Лунен вятър с глас далечен
все за тебе ми шепти.
Слушам приказката дълга –
как пристигаш уморен.
Как безкрайно си ме търсил.
Как си влюбен. Точно в мен.
Как откъсваш от Венера
най–червените лалета,
как звездички си намерил –
във косите ми да светят...
Слушам приказката дълга.
Лунен вятър ми шепти...
Хайде, Скитнико, побързай,
и Луната завърти...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: svoiski в Ноември 05, 2012, 12:16:06 am
Хващал ли си ти момиче,
пърхащо с криле,
стискал ли си го със длани
докато умре.
Ти искаш да го обичаш
в пясък от луна,
знам, че твойта шизоидност
ще спаси света.
Това е един площад
на сестрите със цена,
от Ханой до Сан - Франциско
на моя кораб са платна.
Самураи - фанатици
от години спят,
няма кой да ги разбуди
да те защитят.
А сестрите се усмихват,
махат със ръка,
аз за тях издигам къща
топла в есента.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Ноември 05, 2012, 08:45:40 pm
Събличам тревогите и проблемите. Като кожа,
която вече не ми е нужна.
И сега се надявам, искрено, ако може
... повече да не съм изгубена.
Стига ми толкова лутане, по неволя.
Взех си дажбата, и преизпълних, отгоре.
Нямам сили за милост да моля.
А ми омръзна и да се боря....
Затова си стягам на възел вързопчето.
Много малко свои истини имам.
Но с късмет си напълних джобчето.
И палто си облякох. Зима е.
Страшно дълъг е пътят, изглежда.
Е, какво пък. Не бързам, признавам си.
Ей така се родих – със надежда.
И със нея, до безкрай – продължаваме.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Ноември 06, 2012, 12:42:13 am
Смърта примирена-чака-да отворя ѝ Вратата
Пусни ме,че,премръзнах Сине,да си стопля сал Снагата.
И влезе бързо без Покана –Не бой се ,аз …така-пред прага,
а после мога да те чакам,на Пейката-щом се налага.
Щом свършат ти момче Боѝте…не дърпай се!Не смей!
Добре,но Идеите къде броиш ти-с Боя равниш ги!Ей!
Позамисли се,прибра Косата и тръгна тя навън-
Няма теб да те дочакам-ще дремя дълъг Сън.

                                                                                            (http://media.snimka.bg/s1/1350/028944441.jpg?r=0) (http://)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Ноември 06, 2012, 10:32:25 pm
Стават чудеса

Щом мракът спусне трепетни воали,
ще дойда като болка - изведнъж,
със кадифени пръсти да погаля
един безумно влюбен в мене мъж.

Ще сипя водопадно нежни думи,
нощта ще ги повтаря с шепот тих,
загасналият огън пак ще лумне,
а той щастлив - ще ме превръща в стих...

И в мислите му няма да нагарчат
предчувствия, че ще си тръгна пак...
Аз - кацнало в косите му глухарче,
ще литна с него до звездите чак.

Там ще се гмурнем в бездните сияйни
на тихите, среднощни небеса,
а сутринта след парещите тайни -
ще вярваме, че стават чудеса...

автор:kadife_


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Ноември 06, 2012, 11:06:00 pm
Кал,Треви,горят Листа-красиви и есенни-постилат Килим,
Той-мимолетен,без Спомени, Цигара която делим…
Писма не пише – от кога,защо да трови своя Живот,
а да се влюбва – за кога,Косите му вече белеят?
И всяка Нощ изтича в Мрака -Мигове в различен Цвят,
и без Ритуал е встъпил в Брака,с Живота си..,и пак..,и пак…
В Юмрука му-всичко-Божествен знак-Печалба–Билка против Рак,
или пък е Нищо-Монета,Капачка,Билет за Трамвая-Цветче от Мак,
стои на Гарата и зъзне-чака,да дойде последния Влак…
Стърже Стомана,после настава,една далечна Тишина…
Не! Не си тръгва,а само Влакът-Перонът сияе-отсреща-Жена…
Ууу!Ууууууу..!Трака-так-трак,трака-так-трак…

                                                                                       (http://media.snimka.bg/s1/1350/028944440.jpg?r=0) (http://)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Ноември 07, 2012, 08:37:14 pm
Във мене има спомен за тъга.
Там в мислите ми някъде се крие,
и чака да остана пак сама,
за да се хвърли право във очите.
В зениците той почва да боли,
и да се впива като жаден хищник,
на който само моите сълзи
гладът му страшен могат да заситят.
Тогава плача. Да му дам храна,
за да си тръгне укротен и сънен.
Запазвам само мъничка сълза
за себе си. Че още ми е тъжно.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Ноември 09, 2012, 09:49:19 pm
Я кажи ми Мили Боже,
как си правил Свят по Свят
и могъл Си тъй набързо,
да ни сътвориш от Яд?
Нахвърлил Си в Калта с две Шепи,
Светлината-Цвят след Цвят-
изваял Си ни като Репи-
Человеци - брат до брат.
Шест дена не Си спал
и Си правил фал след  фал
тъй Човека Си оставил,
да более Жал след Жал.
И в Божията Залисия,
с Кордели,голи-Дар след Дар-
Еви-дал Си на Тепсия,
направил Си ги вместо Цяр.
После-заповед-Свещена-
Казал Си ни-Мъст за Мъст..!
А Змията-непотребна,
положил Си с Душѝ на Кръст
И Ум Ти дал Си ни-за Бога!
За Добро ли !?! Бяс след  Бяс!
Всеки е в съдийска Тога,
всичко правиме от Раз.
Казваш ,че,Светът не може,
да има чак такъв Недъг,
а в Мислите ми Милий Боже,
все се трупат Бъг след Бъг!
……………………………………………….
Слушай Ме… Чадо-вампирясало...!
И Другитеее!Спец  до Спец..!
От вас Челото мий брадясало ,
Като на „Златний Телец“!
Вий сте Племе-недорасло,
затуй…Мъртвец подир Мъртвец..!
Без значка къде е пасло,
Изгубено и Първенец.
Откак от Рая се е махнало-
все Ищец подир Ищец…
Човекът е от Тесто-невтасало-
Вий сте- „Жертвений Агнец“!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Ноември 11, 2012, 11:01:58 pm
--------------------
В този нов свят с компютри и мрежи
е различна дори самотата...
С очилата и с поглед премрежен
по клавишите пиша писмата.
Шрифтът равен - без никакви грешки -
пази тайните - съвестно, строго...
Тук, че трепват съвсем по човешки
мойте пръсти, да скрия аз мога.
Без задраскване, без криволици
свойте мисли объркани пиша -
думи, сякаш строени в редици,
но не светят, не пърхат, не дишат...
И когато самотно заплача,
по писмото следи не оставям...
Не целувам и твоето в здрача -
с трепет чакано - щом получавам...
Тъй превръщат се чувства любовни
във импулси по моите атоми...
В този свят със писма електронни
как, кажи, ще усетиш душата ми?..
---------------------


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Ноември 11, 2012, 11:15:36 pm
Отговора е на 12та страница на темата ... :)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Ноември 12, 2012, 08:26:15 pm
Т.е.?! ???


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: svoiski в Ноември 12, 2012, 08:30:44 pm
темата назаде превърти
и във думите вникни


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Ноември 12, 2012, 08:45:29 pm
Именно!
В този свят от компютри и мрежи, как да усетя твойта Душа?
(Пълен със Спам е и Идеи свежи, а ето и Тая-да те утеша.)


Погали Клавишите с Плам-всеотдайно,
изплачи си Мъката,сподели Радостта
и нека Те да извират спонтанно-
подвластни на Порива ,а не Гордостта.

Щом всяка Сълза-нажежена,свистяща-
се взривява като Снаряд,
с Грохот ще отвори Рана-кървяща-
от Тишината-ще повее Хлад.

И тогава аз ще усетя,
соления Вкус-тръпчив-как горчи
и може би ще се до сетя-
Душата ти не в Нета е,а лети.

А ако пак се съмняваш,
просто кажи го-без Гордост,без Свян-
и реши дали заслужаваш,
Викът на Сърцето ти да бъде разбран.



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Ноември 12, 2012, 11:42:29 pm
При мен страницата е 19 :),затова отначало не разбрах какво искаш да кажеш ...


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Ноември 13, 2012, 12:11:46 am
----------------------------
Лятото остана някъде далече,
морски вкус на пясък в пръстите догаря.
Там едно момиче бавно се съблече,
после бавно легна в лодката с рибаря...
После стана тъмно...
После стана светло...
После се обърна цялата Вселена.
Беше отначало,беше за последно.
Хората говорят за това се със мене.
Може да са прави...сигурно са прави.
От къде е този пясък във сърцето?
Лъжа,че забравих!!!Исках да забравя,
но не се получи...
Помни ме морето!!!

-----------------------------


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Ноември 13, 2012, 06:28:39 pm
Разголена  пред мен-трепти и клепа-
иска да я любя-простосмъртно,
ако ме дари тя  с Обич по-свирепа
готов съм за това аз и посмъртно.
И Дяволите в мен събуди-
безумна Лудост и Пожар-първичен-
Сънят ми Тя за миг прокуди,
с единствен Жест-тъй специфичен.
Преситени, с Тела преплетени,
Зората срещнахме-безсрамно оросена,
аз горя –изгаря Тя в Ръцете ми-
от Свян притисната и вдъхновена.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: svoiski в Ноември 13, 2012, 07:50:37 pm
 >:(


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: svoiski в Ноември 13, 2012, 09:25:32 pm
Капчици по тялото пълзят,
отмалялост, изнемога, тръпки...
Парещ допир плът във плът...
Вплетени незаличимо устни!
 
Очи в очи и длани в длани.
Вдъхван ненаситно аромат!
Тяло в тяло и съзнание в съзнание-
безкрай, безвремие, екстаз!




Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Ноември 13, 2012, 10:16:31 pm
Непокорна съм, знаеш ли?

автор : Гергана Шутева

Такава съм...  да знаеш - трудна за обичане...
с тежък характер - много тежко разпятие!
Като прошката - тиха, боля... при изричане!
Мога твоя да бъда - и съдба... и проклятие!

Непокорна съм, знаеш ли? Кой ще ме спре...
да подгоня с нозе ветровете лудуващи...
облак с длан да докосна във звездно небе...
да заплача с очи, от самотност тъгуващи?

Вярвай, себе си с мен във пожар ще погубиш!
Като огън съм дива и на пламък приличам!
Ако сам не избягаш и до лудост се влюбиш,
научи ме тогава... точно теб да обичам!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: svoiski в Ноември 14, 2012, 06:48:58 pm
Сърцето на кошута е зелено
в гората капе пък листо ранено


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Ноември 14, 2012, 11:01:08 pm
Отдавна подозирам аз,че, си Жертва на Епохата-
Компютър,Мрежа и тоз Час-объркал си Посоката.
Излез с Жена си на Разходка- нямаш ли?Ще ти намерим.
Дай Размери ти за Сводка,че да я премерим.
Иначе пред Клавиатурата ще луднеш ти съвсем,
такава ни е Конюнктурата-от Лудост да не мрем.
Затуй ти вдигай Гири и прави Гимнастика,
цапни си две-три Бири и разтягай Ластика.
Може за Политиците или за Комшийката-
как  забрави си Терлиците и ти-строши Саксийката.
И как депресирана-в стресово състояние,
Напълно епилирана-занули разстояние.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: svoiski в Ноември 15, 2012, 05:40:35 am
Безгрижен полет на пеперуда
с крила откъснати  от мен
от горе чак до долу без принуда
с оцъклен поглед - озверен


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Ноември 15, 2012, 10:04:09 pm
Не покривай тъй Лицето си-Срамът ти –Страст разпалва в мен,
от Погледът ти-светлосин-отдавна лудо съм пленен.
Аз-с жените съм  на Вие,с наивен Опит и съвсем невеж-
как ли можеш да прикриеш,своя скрит Копнеж..?
Допусни без Страх Ръката -нежно тайно Място търсеща- 
О,Скъпи..!Изпих Сълзата,в Мрака-гола си и просеща.
Нозе-нежно обгръщат ме-във Възторг тела трептят,
отвъд Вселената преминахме-там да ни изпепелят.
Викай-Светът да узнае,как обичам прекрасна Жена!
Всъщност-и Той те желае ,но си моя и нямаш Вина.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Ноември 15, 2012, 10:23:51 pm
Нощ и... приглушена светлина
 в шепота на вятър обладаващ.
 Докосване и... пламъче в дланта. ...
Пожар разгарящ се, изпепеляващ...
Две чаши със преливаща любов,
две глътки вино и... омая.
 Божествена магия... благослов.
Пътуване? Не, полет към безкрая...
Танц страстен и... пулсиращи сърца.
 Пресичане, събрало се във точка,
изтрило разума от две тела.
На мислите е дадена отсрочка...
 Клетвеност и... миг за любовта,
 бленувана през хиляди животи.
Сливане, оргазъм... светлина...
Музика рисувана без ...ноти.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Ноември 16, 2012, 04:41:35 am
Днес аз станах по- голям,
но за Разплата не съм жаден,
в Прахът не ще да ви повалям,
не ще да бъда безпощаден.
Не ще ви търся Отговорност,
затуй,че, преродил съм се,
отменям всякоя Законност-
от Виното-кандилкам се.
Само оня дето лъже,
че,в него има Истина,
на Чорба да ври в Катрана-
Измислица-пречистена!
Ха,наздраве!!!
  ;)


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Ноември 16, 2012, 08:19:10 pm
Ама,по-голям на години или....на сантиметри? ;D


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Ноември 16, 2012, 09:26:09 pm
А бе тоя Форум го напънахте
и на Фейсбук го обърнахте!
Сега няма да разправям,
с Години-колко-изоставам..,
за Репродукция щом вече ставам,
за Дискретност настоявам!
Сантиметрите са  Пет по Седем по Пет,
останалото си е в предния Ред-
хайде да не се отмятаме,
с интегрално Смятане!
Важното  е да не забравяме,
че,сме тук-да се забавляваме…
а иначе-Око да види,Ръка да пипне-
все нейде може се надникне,
а тъй-от огромното Разстояние,
аз съм самото –Разочарование.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Ноември 17, 2012, 06:35:13 pm
Когато сърцето претръпне
и престане да усеща,
дали безразлично ще ми бъде,
ако те видя насреща?



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Ноември 17, 2012, 10:36:54 pm

Такава ще ме помниш и обичаш-
щастлива, лекомислена и слаба.
Изобщо на светица неприличаща,
безбожно твойте сънища ограбила.

Ще те прогаря моята усмивка,
под пепелта на дните ти-жарава
и дълго все за мен ще пишеш стихове,
макар на други да ги посвещаваш.

Целувка между две земетресения
ще ти вгорчава ненадейно хляба
и ще ме търсиш в мъжкото си време-
щастлива , лекомислена и слаба.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Ноември 26, 2012, 10:04:50 pm
Скрито късче небе

Сърцето ми е свито от умора,
тежат ми мислите дори,
навън се разминавам с хора,
усмихнати, но в мен вали.

Небето цялото е почерняло,
сърдито стиснало сълзи,
тази болка дето е таяло,
в светкавици ще изкрещи.

Но зная имам скрито късче,
небесно синьо за такива дни,
по-свято е дори от кръстче,
откривам го във твоите очи!





Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: svoiski в Ноември 27, 2012, 10:31:37 pm
 :P- Къде се губи този мой любим?,
че може ненадейно, без да иска
любимата му с друг да съгреши
и друг страстта и буйна да разплиска?!?

И усъмнила себе си сама,
объркана, и плаха, и ранима,
поруменяла цяла се обърна
и с длани непознатия обгърна.

Какво се случи в тъмната гора
научих от измачкана трева.
Написах, но се изчерви перото!
Изтрих го! срам полази ме защото... :-X


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: farfalka в Ноември 27, 2012, 11:57:31 pm
До мен пристъпваш във съня ми,
със тихи стъпки през нощта,
прокарваш бавно пръсти по гърба ми,
със ласки палиш в тялото страстта!

Устните ти с моите се сливат,
отпиват жадно сладостта,
ръцете нежно ме обвиват,
трепереща,отдадена на похотта...

Сърцето ми в гърдите лудо бие,
звезда раздира нощната тъма,
споменът в душата ми се крие,
а в леглото пак събуждам се сама!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Ноември 28, 2012, 09:42:55 am
         БАНАЛНО

Когато Розите са свежи
и Аромат от тях струи,
красиви Капки по Ръцете,
оставят техните Бодли,

След Време,като поувехнат
и сбръчка нежният им Цвят,
със Злоба Розите изхвърлят-
ах как Бодлите им кървят!

Та колкото и да ухае
и боде Човекът-клет-
най-накрая той си знае-
свършва в Кофата-за Смет.



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Ноември 28, 2012, 10:48:12 pm
Сърцето знае...
enamorada

Не заповядвай на сърцето си.
То знае…
кога да потрепери от копнеж.
Кога да спре.
Или да проговори.
Да те побутне да вървиш….
или да спреш…

Не го насилвай да обича.
То ще знае.
Кога е истинско.
Кога не го боли.
Послушай го.
Повярвай му.
Обичай.
Единствено тогава ще си жив.

Не го насилвай на омраза.
То си знае,
че ще дари единствено любов.
Дори да страда,
да гори от болка в ада
от капчица любов
възкръсва за живот…


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Ноември 29, 2012, 12:39:07 am
Да се любим чак до Края,
до Вечността и след нея дори!
Всичко що си пожелая,
ти без Свян го сътвори!


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Ноември 29, 2012, 10:47:47 pm


Ще се събудиш, аз ще съм далече.
Ще бъда трепет, отлетял в нощта.
Един мираж, но в цветове облечен,
изпъстрил миговете в твойта самота.

Ще бъда спомен, но вкусът ми ще остане.
И дълго ще усещаш моя дъх.
Луната щом над теб застане,
за мене ще си спомняш всеки път.

И устните ми ще целуваш тихо,
и пак ще бъдеш мой, а твоя - аз.
Но само в мисълта си ще ме любиш диво,
и само там ще чуваш моят глас.

автор Милена Йорданова


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: svoiski в Декември 01, 2012, 01:44:52 am
 ;) A казвала маман преди времú
сама да не разхожда си фустú,
поради туй, че късно през нощú
Разбойник дебнел млади мамзелú,
но тя от своенравна суета,
не спирала да ходи из града
и ето по една случайност цяла
Разбойника във едър план видяла ;D

- Ах, що ли там във храстите се крий,
мосю СвойскИ, туй сигурно сте Вий? ;D

 ;) - Ще Ви помоля, тихо ме зовете
и себе си във близост донесете,
че ако би Жандарма да ни чуй,
не ще да свари и да се обуй?!?  8)

- Сте гол ли в тоя студ и през нощта,
едни потури да ви донеса?!?

- О, спрете се за бога и седнете,
подайте всичко скъпо и мълчете!
Защото във противност с тази пушка ...
- О, ма фуа, дано не ме намушка!
Ма нямам нищо ценно в себе сú,
отдадох го отдавна без пари,
а имах си една невинност цяла
да знаех, на един ГарсОн не бих я дала!
И нищо не останало за Вас,
пуснете ме да ида си у нас.

- Сте вие луда, имало си хас,
в ръцете ми попаднала сама
и аз до вкъщи да я отведа?!

Ще взема откуп, както подобава,
елате с мен да пуснеме обява.

И още други ден във медиéн
увиснала обява за МериЕн,
до нейния тъй височайш папá
«пари да намерú до сутринта,
защото във противност - без пари,
разбойник ще я скрие във гори... »

Прочел папá въпросния нотис
и отговорил скоро върху лист
«Мосю СвойскИ, със поздрав, воалá,
вземете я, трошете си глава!»

И откактó се обзавел с метрéс
Мосю СвойскИ изпаднал в тежък стрес,
перял и готвел, чистел но не ял
и професú тотално зарезал. ;D


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: svoiski в Декември 01, 2012, 03:51:53 am
Той беше градинар и най-прилежно
се грижеше за розите И свежи
подрязваше и храстите И нежно,
и кротко го навяваха копнежи.

Чимширите в ръката на художник
възкръсваха във форми и надежди,
береше И букетче всеки вторник
от фрезии, зюмбюли и аспержи …


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Декември 03, 2012, 09:53:51 pm
Усещам я. Мирише ми на нея.
Комините в небето дишат.
Светът от снегове ще побелее,
и всичко пак ще стане тихо.
Снежинките ще падат. Като думи
изпълнени докрай със смисъл.
И в някаква секунда ще изгубят
последното парченце сиво.
Виелици ще има. Подивели
във себе си от гняв безкраен,
и с пръсти ще разкъсват ветровете...
Но още спят. Сега е рано.

автор Фортуна



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: svoiski в Декември 04, 2012, 06:11:29 pm
Не вярвам в приказни съкровища,
не вярвам на звездите...
Не вярвам във легенди и чудовища,
не вярвам на лъжи и истини!
Не вярвам на пророци и маршали,
не вярвам в тото и лотария.
Не вярвам в разни светли идеали,
не вярвам на сълзи и на китари.
Не вярвам на лекарства и лечители,
не вярвам на приятели...
Не вярвам на очите си —
завръщаш се?

Не казвай нищо, вярвам ти



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Декември 04, 2012, 09:42:21 pm
Аз съм Любов... не си ли го разбрал?
И точно за това все оцелявам.
Разстрелваш ме със думи. И боля.
Изгаряш ме безмилостно на клади.
Разкъсваш ме със дяволски очи.
И прокървява даже тишината.
И ослепявам от обиди. И лъжи.
И оглушавам от полярен вятър.
Не дишам и не спя. Със дни. С години.
И пак съм жива. Въпреки това.
Навсякъде съм. Топла и незрима.
Аз съм Любов... не си ли го разбрал?

автор caribiana


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: бижуто в Декември 05, 2012, 08:31:50 pm
Едно, две, три...отрязани пера.
Боли !
Подстригвам си крилете.
От утре няма да летя.
Сбогом сестрици ! Простете !
Щом можете – още летете.
От днес ще стъпвам по земя.
Ще сънувам, че съм птица,
Но ще бъде нощем.
Денем ще съм вълчица.
Ще спя на собствените си пера.
Ще ги зашия във възглавница
И ще сънувам, че летя.
Едва сега разбрах, че в глутница
Един е начинът да оцелея-
Да се науча да вия.
А аз – безсрамната наивница-
Си въобразявах, че мога да пея.
...деветдесет и девет, сто ! Последното перо !
Ужасно съм грозна ! Ще свикна !
Едно обаче се питам-
До днес ми стигаха трошици,
А сега ?...Нали не съм вече птица...
Пазете се, хора ! От днес съм стръвница.

По дяволите ! Страх ме е !
Отрязах си крилете, но сърцето...
Сърцето ми е още на птица.
Но вие няма и да разберете.
За вас ще бъда вълчица.
Мадлен Алгафари


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Декември 07, 2012, 09:20:24 pm
Огънят в камината...

Искам някъде теб да те има...
Във една заснежена гора,
в малка къща с горяща камина
и с прозорче със ледни цветя.
Да ни свети единствено огъня...
А в ъглите,в стаения здрач,
да затулим излишните спомени,
скрили в себе си всеки наш плач.
Да се влюбя във тебе безпаметно,
не от виното, просто така...
И да зная, че даже след зимата,
ти ще пазиш за мен любовта.
А в камината огънят пръска
малки, жълти, искрящи звезди.
Открадни си от моите устни...
потопи се във мойте очи...
Искам някъде теб да те има...
Та дори и през триста морета.
В една зима...Някъде там...
И дълбоко, дълбоко в сърцето ми.

автор caribiana


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Декември 15, 2012, 11:37:58 pm

СЪМ...

Съм страшна мадама,
съм адски красива.
Каквото да сложа –
все ми отива.
И чок съм прекрасна.
И въз талантлива.
И бол музикална.
И много схватлива.
Съм тъй работлива,
кадърна и всичко.
И чиста, свенлива –
сълза на сърничка!
Ужасно съм умна,
схватлива, разбрана.
Хайде, ще спирам,
че дългичко стана...

Но съм и скромна -
“вода ненапита”,
който не вярва -
мама да пита!

Галина Павлова


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: Merry13 в Декември 20, 2012, 10:18:05 pm
*************

Обещавам да бъда различна.
И завинаги себе си – същата.
До безкрая – човешко обичане.
И до крайност – без право на връщане.
Обещавам да бъда вълшебство.
Точно толкова, колкото съм.
Да остана за вечност във детството,
и за миг – в материалния сън...
Обещавам да давам до свършване.
И да дишам, дори и отвъд.
А на всяко внезапно завръщане
да си взимам Луна. За изпът.
Обещавам да бъда. Това е.
И сега се подписвам. С душа.
Обещаеш ли обич до края,
и Вселената свежда глава.



Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: svoiski в Декември 28, 2012, 09:48:54 pm
Обречени ли сме с убийствена фаталност,
дали телата ни желаят да се слеят,
и вярно ли е, а е твърде неморално,
че за контакт душите ни копнеят.

И сложили сме маска на сериозност,
невинността изкуствена личи ни,
достигнем ли до смешна куриозност,
отхвърляме последствия, причини. ;)
 


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: raddiz в Декември 30, 2012, 03:07:58 am
Врабчо Лете си игра в Клоните и тананика
Сега мръзне на Перваза и си зънзаника.
Гледа как мете Снега-Дядо от Дръвника,
да нацепи пак Дърва,той за Климатика.
Че,на Село от кога няма Елекртика,
Баба казва,че,това било е Политика.
Стърже старата Нущва-на двеста Лазарника-
Пита-вита при това-в нея ще бърника.
Врабчо бърше си Носа и си чикчирика-
Ще хвана утре май Шейна-нейде за Тропика.
Рошльо, я недей така,стига се бъзика ,
тук е твоята Съдба-тук на Материка .
Ще са знойни пак Житата,в сезон на Бира и Мастика,
ти събирай Сняг с Крилцата и Студ към сто Кубика.


Титла: Re:Да си поговорим в рими
Публикувано от: ogi_nenchev в Декември 31, 2012, 11:07:25 am
(http://img194.imageshack.us/img194/3843/sylzi.jpg)

ЕДНО ПО-РАЗЛИЧНО ПИСМО ДО ДЯДО КОЛЕДА
------------------------------------------------------------
Едно дете, в ръце моливче стиска,
на дядо Коледа то пише писъмце.
С четири букви е това, което иска,
а пълни с обич цялото сърце...

МАМА – написа бавно, сякаш да не сбърка
и от окото стече се сълза.
Огледа се и бързо я преглътна,
не искаше да знаят за това.

Научило се бе да бъде силно,
приело някак своята съдба,
но бе дете и вярваше наивно,
на Kоледа, че стават чудеса.

Не искаше играчки, дрехи хубави,
че те не стопляха сиротната душа.
То искаше моментите изгубени,
със свойте близки, майка и баща.

То искаше прегръдка нежна, чиста,
във своят дом безгрижно да расте.
Поредната сълза преглътна бистра,
поредната надежда му отне.

На листът бял стоеше само