Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[raddiz]

         
 ДИОГЕН-съчинение по тема

По някаква причина свята,
от древността до този ден,
до нас e стигнала мълвата
за някакъв си Диоген.

Той работа си нямал –
безработен без пари-
та решил с фенер в ръката,
имиджа си да гради.

Не знам каква е хитрината-
не мога да преценя-
да търсиш някого в тълпата,
с фенер запален през деня.

Дали не стигнали му дните,
или зазяпал се в хетера,
той подминал е Човека,
макар и светещ със фенера.

И в този свят от памтивека-
покварен,мръсен,извратен-
някъде все пак Човека,
чака своя Диоген.

[blue_ocean]

ПИСМО

В този нов свят с компютри и мрежи
е различна дори самотата...
С очилата и с поглед премрежен
по клавишите пиша писмата.

Шрифтът равен - без никакви грешки -
пази тайните - съвестно, строго...
Тук, че трепват съвсем по човешки
мойте пръсти, да скрия аз мога.

Без задраскване, без криволици
свойте мисли объркани пиша -
думи, сякаш строени в редици,
но не светят, не пърхат, не дишат...
И когато самотно заплача,
по писмото следи не оставям...

Не целувам и твоето в здрача -
с трепет чакано - щом получавам...
Тъй превръщат се чувства любовни
във импулси по моите атоми...
В този свят със писма електронни
как, кажи, ще усетиш душата ми?..

[raddiz]

В този свят от компютри и мрежи, как да усетя твойта Душа?
(Пълен със Спам е и Идеи свежи, а ето и Тая-да те утеша.)


Погали Клавишите с Плам-всеотдайно,
изплачи си Мъката,сподели Радостта
и нека Те да извират спонтанно-
подвластни на Порива ,а не Гордостта.

Щом всяка Сълза-нажежена,свистяща-
се взривява като Снаряд,
с Грохот ще отвори Рана-кървяща-
от Тишината-ще повее Хлад.

И тогава аз ще усетя,
соления Вкус-тръпчив-как горчи
и може би ще се до сетя-
Душата ти не в Нета е,а лети.

А ако пак се съмняваш,
просто кажи го-без Гордост,без Свян-
и реши дали заслужаваш,
Викът на Сърцето ти да бъде разбран.

[crazy_love]

ВИРТУАЛНА ЛЮБОВ

Ех Любов, вечно млада. Ех, любовна тъга...
В тази малка балада ще разкажа сега
За Ромео незнаен от световния NET,
влюбен чак до безкрая, във една Жулиет.

...Той бил момък начетен и компютърен фен.
Из света Интернетен - бродел той всеки ден!
И се ровел в безкрая (Даже - в "БГ-Гювеч"!),
Пишел, спорел, мечтаел... (Даже - в мерена реч!)

Но... веднъж в Интернета срещнал NIK непознат -
на една Жулиета, от безкрайния свят.
В интернетната мрежа - пламнал чуден роман!
С виртуални копнежи грейнал всеки екран!
И изгряла незрима, сред живота суров -
чудна, необозрима, Виртуална Любов!

"- Моя обич безкрайна! О, прекрасна Мечта...!
Ах, разкрий свойта тайна, най-красива в света!
Да те зърна копнея! О, прати своя лик!
С твойто име живея всеки час, всеки миг...!
Жулиета, мечтана - где си ти? Ето - виж
аз целувам екрана, галя всеки клавиш... "

...А компютърът, мрачно, с гневно святкащ модем -
съскал и еднозначно се побърквал съвсем!
С черна ревност кипяща и с компютърен стон -
към модема изпращал всеки свой електрон!
И веднъж, вдигнал гарда, той така прекалил,
че изскърцал със харда и "Нетскейпа" затрил!

В миг Ромео се стреснал: - Ах, мизерен боклук!
И компютъра треснал с всичка сила с юмрук.
Лумнал огън отвътре! Блъвнал димен вулкан
и безмълвно угаснал и горкият екран.
За Ромео е ясно - днес с компютър е нов!
Ех ти, , прекрасна, Виртуална Любов!

[raddiz]

Ами... Мастурбацията..,
води до смущения,
нарушава координацията,
в половите отноешния.

Любовта на Компютъра,
е Содомия-кракната,
затова сега в Тартъра,
е Душата му-хакната.

[звездююю]

Оръдие на труда


Бачкам яко. От работа съм изтощен.
Виж дланта ми е пришка до пришка.
Изнемогвам шестнадесет часа на ден
с нструмента - компютърна мишка.

[crazy_love]

Скъпи! Инсталирала съм се в теб до уши.
Ти форматира целия ми мозък.
В моята оперативна памет досега не е имало подобно нещо.
При вида ти, веднага ми се увеличава честотата
и обема на диска.
Хайде да създадем с теб директория.
Но първо предлагам - романтична вечеря при загасени монитори.

Можеш сам да избереш меню-то
Лично аз предпочитам CD-rom, но обещавам да не се   рестартирам.
После ще отидем в моят сайт, или пък в твоя.
Ще отворим един за друг своите файлове.
Аз ще влизам и излизам, без никакви записвания.
Ще видиш, колко много ще ти хареса моят драйвер.
И не се притеснявай за своята сигурност,

аз имам антивирусна защита.
Главното е да не забравяш навреме да се запазваш.
Помисли си, моля те.
Когато си съгласен, кликни два пъти. ...  

[raddiz]

Да кликна?Добре!Но пуританите,
веднага ще викнат-Скандал!
Тоя защо вдига враните-
тоя етичен Вандал?

Цък-цък! Щом моя си,
кълна се да съм ти верен до гроб!
Цък-цък-ще цъкат и минуси..,
а кармата?-Сега е в другия джоб.

[dve_svraki]

Мислили, мислили много бащите
на християнската църква и вяра,
как да зачене Мария. Горките!
Исус заченат с ебане? Поквара!
Казал един: "Божи дъжд да напръска
девата!" - само че друг рекъл: "Не!
Дъждът изисква една поза дръзка
с вирнати, разкрачени колене.
По-добре лъч слънчев да я докосне."
Само че трети се възпротивил:
"Гола под слънцето вън да се просне?
Срамота! Срам, казвам ви и резил!"
...
След дълъг спор Йоан казал високо
(впрочем той още не бил Златоуст):
"Трябва да бъдем скроени широко,
братя, в зачеването на Исус.
Дъжд, слънчев лъч... Оставете ги тия.
Няма без мъж работата да стане!"
...
Чувайки, радостно Дева Мария
скокнала: "Златни ти уста Йоане!"

[jodecicall]

Позволи ми да се влюбя в теб:
да заживея пак
със мисълта за някой друг,
а не с жестоката самозаблуда,
че съм готов да се обичам.
Позволи ми да те разсъбличам
и под маските на твоите усмивки
всеки път да те откривам нова
и различна:
загадъчна, фатална, зряла, иронична -
непостоянна като есенно небе -
наивна... сериозна, нежна, деспотична,
любовница, жена,
и едновременно... дете.
Позволи ми да те доизмислям и да те мечтая,
остани до края непозната,
във блян ми позволи да те превърна, в полуспомен,
да те достигам...
и никога не те позная...
Позволи ми да повярвам в теб,
да те превърна в идол,
в божество
от женственост и красота -
в съвършенство...
Да те жадувам и да те зова
и всяка нощ опиянен от ласките на блудната луна,
обезумял от страст и самота,
изгубен в твоите отражения,
полудял от нощните видения,
изтерзан от мисли и съмнения,
да те отричам и да те руша...
А после... в утринната тишина,
разкаян пред тебе да сведа глава,
мълчанието ти да ти простя
и пак да те издигна в себе си -
от пясък кула,
мелница от вятър и мечти...
Позволи ми да се влюбя в теб...
и ми прости...

за думите и плоските шеги,
за заблудите и жестовете нервни,
за клетвите, които не изричам,
позволи ми да се влюбя в теб
и да повярвам пак,
че съм способен да обичам...

Илиян Димитров

[Deizi_Rock]

Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.

И догдето стигна твоя поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове - заради теб.

Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.

Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си - едвам.

Бях от мъките така прозрачна -
чак до дъно да ме прочетеш.
Бях от тържество така безкрайна
че ти трябваше при мен да спреш.

Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех... Щях отново този
дълъг път до Теб да избера.

                                  Блага Димитрова

[Deizi_Rock]

Победител

Моя силна,непокорна крепост,
колко бавно те превземах аз,
никога не те превърнах в пепел-
само себе си изгарях аз.

И със своя огън неспокоен ,
и със неговата силна мощ,
покорявах сънищата твои,
ставах твоята безсъна нощ.

Ставах твоята звезда незнайна,
твоят дъжд под клепките валял,
твоя малка,но човешка тайна,
твоят лъч на устните изгрял.

Твоя вятър,който отдалече,
предвещава вече хубав ден,
исках да очакваш вече,
исках да си мислиш и за мен.

Покорявах думите ти скрито,
без дори да ме усетиш ти,
и когато станах победител,
на очи ,на мисли,на черти...
На изплакан и изстрадан ден,
аз разбрах!
Без тебе повече не мога - победителят бе победен !

                                                                    Е.Евтимов.

[raddiz]

АЛЕГОРИЯ

Очи-искри на мадо вино,
ръце-изтръпнали крила,
снага-разлистена Калина,
устни-пареща главня!

Гърди-сподавена въздишка,
крака-прокълнато зло,
шия-сребърна верижка,
бедра-смокиново листо!

Мисъл-изгори на клада!
Думи-Радост и Тъга,
Обич-гибелна наслада,
Дух-пределна самота.

Порив-светлина тревожна,
поглед-райската тъма,
Аз-Вселена невъзможна
и в нея Ти-сама Звезда.

[blue_ocean]

Не е любов да сграбчиш живота на другия
Не е любов от слабостта си да търсиш подслон
Не е любов да оковаваш някого в чувства
Не е любов,ако е " дай ми да ти дам "
Не е любов, ако не е изкуство !!!

Любов е споделено мълчание на
нечий поглед, който тихо вижда в теб.
Любовта е извор в душата ти,
ако за теб извира-пий с пълни шепи...
Защото слабите не са способни на любов..
Защото любовта е даване !!!

[звездююю]

Иначе съм добре


Иначе съм добре,чакам те,
но нали не се случва само това.
Имам достатъчно неща за вършене,
а тази земя не е била никога страна
на любовта.

Иначе съм добре.Не съм ли ти казвал,
че само твоята прегръдка има
извивките на моето желание.
И че това понякога трае цял живот.

Няма да му позволя да спре
там,където те няма.
Иначе съм добре,чакам те
с изтръпнало сърце.