Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[reni999]

Антивирусен сайт разпространява вирус


Един от разделите на корпоративният уеб сайт на антивирусната компания AvSoft Technologies, е бил модифициран от неизвестен извършител така, че при посещение, на компютъра на потребителя да се инсталира зловреден код.

При зареждане на секцията за Download (където е бил внедрен зловредният код), в браузъра на потребителя се отваря невидима рамка (iFrame), която препраща посетителя към друг сървър. Този сървър от своя страна, атакува машината на потенциалната жертва, като прави опит да инсталира зловреден код.

Според Roger Thompson, специалист по сигурността към AVG, става въпрос за вирус от фамилията Virut. Това е зловреден код, който при проникване в компютъра, инфектира всички изпълними файлове и след това прави опит да зарази и споделените устройства. Освен това Virut, притежава и функции за управление на инфектираният компютър.

За щастие, за инсталирането на Virut, зловредният код използва exploit за отдавна известна „дупка“, което означава, че потребителите използващи антивирусен софтуер и update-ната операционна система, вероятно не са засегнати от атаката на въпросният сайт.

AvSoft Technologies е базирана в New Delhi и продава антивирусните продукти SmartCOP и Smartdog. Също така, компанията е специализирана и във възстановяването на данни, загубени в следствие на вирусни атаки. По повод инцидента, за сега няма коментари от страна на AvSoft.


Mozilla Messaging - нов живот за Thunderbird

Mozilla Foundation създаде нова компания - Mozilla Messaging, която ще продължи да развива и поддържа e-mail клиента Thunderbird. Приоритетна цел на Mozilla Messaging ще е разработката на трета версия на пощенският клиент, която трябва да се появи до края на тази година. В Thunderbird 3, ще има редица подобрения, включително интегриран календар, подобрено търсене, много подобрения по интерфейса и др.

Mozilla Messaging ще разчита на малка група основни разработчици, които ще си сътрудничат със специалисти от open source общността от целия свят. Също така, подкрепа се очаква и от програмистите на Sun Microsystems.

[reni999]

Терабайтови* дискове – достатъчно ли е това?


Големи MP3 колекции, цели сезони на популярни сериали, купища DVD филми – съхранението на всичко това изисква доста дисково пространство. И докато производителите на SSD устройства се избиват да предлагат все по-бързи SSD на по-атрактивни цени, фактът остава един: HDD все още е на гребена на вълната и в скоро време поне на ИT пазара за крайни клиенти няма кой да го измести. Това важи с още по-голяма сила, особено когато говорим за обеми, и то големи обеми, например 500 GB, 750 GB и дори 1000 GB, или както е по-правилно да се каже – 1 TB (терабайт). Вярно е, че в момента 250 GB са доста прилично дисково пространство, което ще ви стигне да си инсталирате лакомата Vista, голям набор програми за нея наред с офис пакет и какво ли още не, а и да ви останат 200 GB свободни... които обаче може да успеете да запълните за отрицателно време. Спомням си времената, когато дисковете бяха по 120 MB и при закупуването на новия 270 MB модел на Samsung си помислих, че скоро май няма да успея да го запълня. Заблудата трая две седмици, но изводът беше, че хората се нуждаят от все повече и повече дисково пространство, а производителите се опитват да им го предоставят.

Някои биха казали, че лесно може да постигнете големи обеми, като наредите няколко HDD в един компютър и се сдобиете с желаното пространство. Това е така, с малкото уточнение, че в доста от случаите означава не само по-съществени инвестиции, но и нужда от достатъчно място за 3,5” HDD в кутията и от конектори по дънната платка. Новите модели с чипсети Intel P35/P45 и AMD 690G/780G и т.н. предлагат поне 4 SATA конектора, но дали кутията и джобът ви са готови за подобен ход? Дали си заслужава да инвестирате в доста повече пространство, отколкото наличното в момента?

За да отговорим на тези въпроси, сме ви подготвили разглеждане и тестване на 1 TB дискове на най-големите играчи на HDD пазара в момента. Да, точно така, говорим за 1000 GB дискове на Hitachi, Seagate, Western Digital и един 750 GB Samsung, който почти се доближава до понятието “терабайтов” диск и ако не забелязвате липсата на 233 GB (след малко ще обясня и това), тогава нямаме проблеми.

Отново ще засегна темата за “форматирано дисково пространство” и дали 1 000 000 байта са 1 мегабайт или 1 мебибайт. Не е тайна, че 1 MB е точно 1 048 576 байта според “законите” за Microsoft Windows, а и не само. При твърдите дискове обаче 1 MB = 1 000 000 байта, което във форматиран вид няма да даде закупения от вас обем (между другото, от известно време някои от производителите дават тази информация: “капацитетът във форматиран вид може да бъде по-малък от заявения”). Затова 750 GB HDD предлага реални форматирани 698 GB, докато на 1 TB или 1000 GB моделите им “липсват” 69 GB или се предлагат 931 GB налично пространство.

С изключение на един, всички дискове в това сравнение имат скорост на въртене на дисковия пакет от 7200 rpm и кеш буфер от поне 16 MB, а 5400 rpm Western Digital Green Line бе добавен не само защото предлага 1 TB дисково пространство, но и с цел да си направите сметката дали си заслужава или не да спестите малко пари и да заложите предимно на предоставения капацитет и не толкова на бързината.

Samsung Spinpoint F1 DT 750 GB (HD753LJ)

Ако трябва да съм честен, от няколко години насам определено не харесвам твърдите дискове на Samsung, понеже притежавах един, който ми съсипа доста ценна информация, като просто престана да работи съвсем внезапно. Въпреки това не се въздържах да добавя в тестовете и Spinpoint F1, защото от година-две Samsung започна да прави много сполучливи дискове, а серията F1 получи немалко похвали. Всъщност, както ще видите по-долу, Spinpoint F1 съвсем заслужено носи добавката “F1”, свързваща я с означението за Formula 1 и оттам асоциацията за голяма бързина на продукта.
Характеристики на Samsung F1 DT

● Скорост на въртене – 7200 rpm.

● Кеш буфер – 32 MB

● Закъснение – 4,17 ms.

● Време за търсене – 8,9 ms.

● Търсене с пълно завъртане – N/A ms.

● Скорост на трансфер до SATA – 300 MB/s (теоретично).

● Скорост на трансфер до буфера – 175 MB/s (теоретично).

● Брой плочи – 3 (максимално).

● Издръжливост при удар (работна) – 70 G, 2 ms.

● Издръжливост при удар (в покой) – 300 G, 2 ms.

● Работна температура – 0–60°С.

● Консумация (работна) – ~8,4 W.

● Ниво на шум – 2,9 dB.

Едно от главните предимства на Spinpoint F1 DT е използването на 334 GB плочи за съхранение на информацията, като, естествено, говорим и за използване на PMR, или перпендикулярен запис на данните. Така имаме не само по-голяма плътност на записа, но и по-добри нива на производителност. За да създадат 750 GB модел, в Samsung вероятно са ограничили софтуерно (или хардуерно) използването на тези 334 GB плочи до 250 GB (друг вариант е да се постави една четяща глава по-малко, но тогава достигнатият капацитет няма да е нужният) и чрез използването на три от тях са получили и необходимите 750 GB. Tова обаче директно показва, че еднотерабайтовият модел е идентичен, т.е. той също използва 334 GB магнитни плочи, но ги оползотворява напълно.

Samsung използва фирмената технология FOD (Flying On Demand) за динамично позициониране на височината на четящите глави над магнитните плочи по време на четене или запис, с което се повишава производителността и се намалява латентността (време за търсене, време за достъп) на устройството. Освен това в Spinpoint F1 DT са добавени технологии за понижен шум при търсене, сензори за улавяне на вибрации по време на въртене на дисковия пакет, както и възможности за компенсация на външни интервенции по устройството.

Samsung претендира, че въпреки големия капацитет, този 750 GB диск работи при доста добри температури, но реално без поне слаб въздушен поток Spinpoint F1 DT загрява доста осезаемо, особено ако му поставяте доста задачи по четене и запис (каквито се случиха по време на тестовете). Факт е, че тези терабайтови устройства генерират достатъчно топлина, за да им обърнете внимание за определен тип активно охлаждане, или поне някакъв въздушен поток.

По време на тестовете HD753LJ (Samsung има и вариант HD752LJ) показа наистина ниско ниво на шум дори при сериозно четене и запис по плочите, а що се отнася до скоростните характеристики, може да погледнете в приложената таблица – резултатите са повече от добри. Реално единствено WD Black е истинска конкуренция, докато останалите терабайтови участници са поне едно ниво под Spinpoint F1 и “черния” Western Digital.

[reni999]

Seagate Barracuda 7200.11 1 TB (ST31000340AS)

В момента един от най-големите играчи на HDD пазара безспорно е Seagate Technologies. Особено след закупуването на Maxtor, Seagate затвърди още повече позициите си в този сегмент. Развитието на продуктовата линия Barracuda премина през доста нива и вече е достигнала своя единадесети вариант, или говорим за 7200.11, която предлага дискове с капацитет до 1 TB (компанията претендира за скорошно пускане на 1,5 TB модели от линията 7200.11) и всички най-нови и авангардни технологии при твърдите дискове.

Характеристики на Barracuda 7200.11

● Скорост на въртене – 7200 rpm.

● Кеш буфер – 32 MB

● Закъснение – 4,16 ms.

● Време за търсене – 8,5 ms.

● Търсене с пълно завъртане – N/A ms.

● Скорост на трансфер до SATA – 300 MB/s (теоретично).

● Скорост на трансфер до буфера – 105 MB/s (теоретично поддържани).

● Брой плочи – 4 (максимално).

● Издръжливост при удар (работна) – 70 G, 2 ms.

● Издръжливост при удар (в покой) – 300 G, 2 ms.

● Работна температура – 0–60°С.

● Консумация (работна) – ~8 W.

● Ниво на шум – 2,9 dB.

Ако сте фенове на Seagate, сигурно няма да ви хареса фактът, че Barracuda 7200.11 не използва най-новите разработки за постигане на плътност от 334 GB на плоча. Терабайтовата Barracuda разпростира капацитета си върху четири 250 GB плочи и използва технологията за перпендикулярен за запис на данните. Това все пак е развитие спрямо 7200.10, които използваха 188 GB плочи, но пък е все още една стъпка зад конкуренцията от Samsung и Western Digital. Имайте предвид, че 7200.11 е вече от доста време на пазара, поради което не можем да бъдем крайно критични, но чисто технологично 7200.11 изостава от почти всички останали терабайтови представители. Въпреки всичко в нашия случай от водещо значение е капацитетът на устройството, а Barracuda 7200.11 е на върха със своите 1000 GB и възможност в скоро време да видим и 1,5 TB модели.

Barracuda 7200.11 1 TB определено е горещ диск. Факт е, че по време на тестовете устройството съумяваше да генерира голямо количество топлина и бе доста топло на допир. В случая наличието на въздушен поток е по-скоро един добър съвет, отколкото съображение с пожелателен характер. Що се отнася до нивата на шум, фирменото SoftSonic задвижване и управление на главите демонстрира много добри качества – терабайтовият 7200.11 показа, че може да бъде изключително тих, на фона на наличните четири дискови плочи и осем четящи глави.

Що се отнася до нивата на производителност, устройството на Seagate съумя да запази позиции, като демонстрира прилични резултати и се държеше доста близко до двата най-бързи диска в това сравнение – на Samsung и на Western Digital. Като се има предвид, че 7200.11 е по-стар модел, особено на фона на WD Black, може да кажем, че показаната производителност е по-скоро добра, отколкото задоволителна или дори недостатъчна. Направих допълнителни тестове и с 750 GB вариант и отчетените резултати са идентични, т.е. независимо от факта, че се добавя още една дискова плоча, терабайтовият 7200.11 успява да поддържа нужното ниво на производителност. Факт е обаче, че фамилията дискове Barracuda в момента е в позиция, която не им отрежда челното място, а допреди година-две това бе нещо съвсем нормално и очаквано за дисковете от тази серия на Seagate.

[reni999]

Hitachi 7K1000 (HDS721010KLA330)

Някогашните IBM Deathstar, сега HitachiGST DeskStar, определено живеят втори живот и със сигурност може да заявим, че той е доста по-сигурен и предлага много по-добри възможности в сравнение със старите модели. Но нека оставим миналото и погледнем в настоящето, където в момента разполагаме с Deskstar 7K1000. Името му подсказва максималния предлаган капацитет – 1000 GB, или 1 TB. Имайте предвид, че Hitachi залага и на два по-нови модела – новите 7K1000.B и E7K1000 (подобрен вариант на 7K1000.B).

Характеристики на Hitachi 7K1000

● Скорост на въртене – 7200 rpm.

● Кеш буфер – 32 MB

● Закъснение – 4,17 ms.

● Време за търсене – 8,2 ms.

● Търсене с пълно завъртане – N/A ms.

● Скорост на трансфер до SATA – 300 MB/s (теоретично).

● Скорост на трансфер до буфера – 133 MB/s (теоретично).

● Брой плочи – 5 (максимално).

● Издръжливост при удар (работна) – 70 G, 2 ms.

● Издръжливост при удар (в покой) – 300 G, 2 ms.

● Работна температура – 5–60°С.

● Консумация (работна) – ~12,3 W.

● Ниво на шум – 2,9 dB.

Въпреки наличието на по-нови модели, 7K1000 определено има какво да покаже – второ поколение PMR, 32 MB кеш буфер, технология за пестене на енергия, динамичен контрол на четящите глави, дори и SATA300 интерфейс. Общо взето, що се отнася до характеристиките на хартия, 7K1000 почти не изостава от конкуренцията. В действителност обаче нещата са малко по-различни.

Продуктовата линия 7K1000 използва 200 GB дискови плочи за изграждане на терабайтовият модел и вероятно вече се досещате, че става дума за 5 плочи, и 10 четящи глави. Това в голяма степен оправдава и по-високата консумация и разсейвана топлина спрямо конкурентните в този материал продукти. Моделът на Hitachi определено е най-топлият от всички. Този терабайтов диск със сигурност има нужда от вентилация за поддържане на по-прилични температурни нива, въпреки вградените в диска технологии за енергоспестяване (какво ли би се случило без тях!).

7K1000 предлага някои много добри инженерни решения, например технология за предпазване на четящите глави от допир с магнитната плоча – проблем, който от много време бе непреодолим за производителите и често водеше до загуба на информация и физически повреди по дисковете при наличие на външна интервенция по HDD по време на работа. Главите на диска се паркират по специален начин, дори и когато има случай на внезапна загуба на мощност (прекъсване на подаването на електричество) – енергията се взема от все още въртящия се дисков пакет.

По принцип серията 7K1000 е създадена само заради два модела – 750 GB и 1 TB, и притежава всички тези новости (преди няколко месеца те бяха специално само за най-скъпите варианти с много голям обем), които вече може да срещнете дори при новия 160 GB 7K1000.B.

За съжаление терабайтовият 7K1000 се прояви като най-бавния диск от тестваните и представените в този материал (с изключение на Western Digital Green), но ако погледнем скоростите, които той успя да постигне, ще установим, че те като цяло изобщо не са лоши, дори напротив – Hitachi 7K1000 1 TB ще ви осигури достатъчно производителност, а що се отнася до издръжливостта, фирмата заявява, че имате на разположение този диск “24 х 7” (24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата).

Western Digital Caviar Green 1 TB (WD10EACS)

Western Digital е една не толкова известна сред потребителите (изключвам ентусиастите, за които няма нищо по-хубаво от WD Raptor и VelociRaptor) компания за производство на твърди дискове. Макар и незнайно за някои хора, тя продължава да създава много добри дискове. В последно време WD решиха да преименуват и преподредят малко продуктовата си линия. Моделите Caviar вече са три и фирмата със сигурност няма да ви мъчи с някакви странни наименования, а по-скоро трябва да запомните три цвята – зелен, син и черен. В тази последователност говорим за най-бавните към най-бързите модели от фамилията Caviar, но не се заблуждавайте, че Green означава зелен диск или нещо бавно, което човек не си заслужава да забелязва дори. Всъщност “зелените” дискове на WD имат доста предимства, едно от които е възможността да си купите терабайтов вариант.

Характеристики на WD Caviar Green

● Скорост на въртене – 5400 rpm.

● Кеш буфер – 16 MB

● Закъснение – 4,17 ms.

● Време за търсене – 8,2 ms.

● Търсене с пълно завъртане – N/A ms.

● Скорост на трансфер до SATA – 300 MB/s (теоретично).

● Скорост на трансфер до буфера – 144,5 MB/s (теоретично).

● Брой плочи – 5 (максимално).

● Издръжливост при удар (работна) – 65 G, 2 ms.

● Издръжливост при удар (в покой) – 250 G, 2 ms.

● Работна температура – 5–60°С.

● Консумация (работна) – ~7,5 W.

● Ниво на шум – 2,9 dB.

Зеленият диск на Western Digital претендира за сериозна екосъобразност, понеже има много ниска консумация (емисията на въглероден диоксид в атмосферата намалява с над 13 килограма за 1 година при използването на този диск вместо еквивалентни предложения на конкуренцията). Наред с това може да се похвали и с по-ниска цена, а нека не забравяме и факта, че предлага цели 1000 GB дисково пространство. Всичко това не е за пренебрегване, когато става дума за избор на нов HDD с по-съществен обем.

WD има технология за динамично управление на главите и скоростта на въртене на дисковия пакет, която е наречена IntelliPower и в случая със “зеления” вариант IntelliPower е настроен за 5400 rpm (по-хитрите от вас веднага биха се замислили за “ускоряването” на IntelliPower до 7200 rpm, но просто няма да успеете). Към “зелената” страна на WD Caviar Green трябва да добавим и наличието на “само” 16 MB кеш буфер. За този обем много пъти съм казвал, че за 9 от 10 потребители няма да има почти никакво значение при ежедневната им работа пред компютъра. Към “Intelli”-гентните технологии на WD трябва да добавим IntelliSeek, която се грижи за оптимални времена на търсене и консумацията на енергия, и IntelliPark, която следи нивото на вибрациите и паркирането на четящите глави с цел по-малкото им износване и защита от физически наранявания. Caviar Green 1 TB притежава дори StableTrac – закрепване на мотора на диска от двете страни за понижаване на вибрациите и стабилизиране на дисковия пакет.

Факт е, че поради по-ниската скорост на въртене на дисковия пакет WD Caviar Green разсейва и също така консумира по-малко, а освен това е практически напълно тих. Това определено е един много тих диск. Поради тези три особености WD Green е доста подходящ за използването му като външно устройство посредством SATA/USB2.0 HDD кутия, без наличие на особено адекватно охлаждане.

По време на тестовете за производителност съвсем логично WD Caviar Green показа най-ниски резултати, но един съвременен 5400 rpm диск с 16 MB кеш буфер просто няма как да отчете по-добра скорост от също съвременен 7200 rpm диск. Поне засега е невъзможно. В случая обаче Western Digital успя да покрие двете крайности в нашето сравнение – както за най-бавен, така и за най-бърз диск.

[reni999]

Western Digital Caviar Black 1 TB (WD1001FALS)

Ако няколко реда по-нагоре ставаше дума за 5400 rpm диск с неголеми претенции по отношение на производителност, сега навлизаме в “по-черни” води, където нещата не са толкова бавни и оптимизирани. Ако сте обърнали внимание на цветовата подредба в продуктовата линия Caviar на Western Digital, вероятно сте забелязали, че черното представлява най-силните модели на компанията (като изключим Raptor и VelociRaptor, които впрочем също са черни). Така няма да е странно да кажем, че Caviar Black е новото лице на WD, що се отнася до бързи и дори много бързи твърди дискове за масовия производител, които, за разлика от фамилията Raptor, предлагат доста съществен обем, чак до 1 TB.



Характеристики на WD Caviar Black

● Скорост на въртене – 7200 rpm.

● Кеш буфер – 32 MB

● Закъснение – 4,17 ms.

● Време за търсене – 8,2 ms.

● Търсене с пълно завъртане – N/A ms.

● Скорост на трансфер до SATA – 300 MB/s (теоретично).

● Скорост на трансфер до буфера – 145 MB/s (теоретично поддържани).

● Брой плочи – 3 (максимално).

● Издръжливост при удар (работна) – 30 G, 2 ms.

● Издръжливост при удар (в покой) – 250 G, 2 ms.

● Работна температура – 5–60°С.

● Консумация (работна) – ~8,4 W.

● Ниво на шум – 2,9 dB.

Няма лъжа, няма измама – WD Caviar Black е един сериозен продукт. Вероятно сте забелязали, че дискът е изграден на базата на 3 магнитни плочи (които се четат от общо 6 глави), което при капацитет от 1 TB значи само едно: използване на най-новите 334 GB магнитни плочи с много голяма плътност. Интересен факт е, че другият модел от серията Black е с капацитет 750 GB и отново използва 3 плочи, но само 5 четящи глави. Подобни конфигурации не се срещат често, но в случая WD има желанието да предложи всичко най-ново и за хората, които искат да платят една идея по-малко и да получат по-малко дисково пространство, но да се възползват от най-новите разработки на компанията.

В Western Digital определено не се шегуват – в спецификациите са заявени 145 MB/s като поддържана скорост на четене от диска, което е нещо значително. Разбира се, подобни нива не бяха отбелязани и реално, но имайте предвид, че заявката на Samsung за Spinpoint F1 е 175 MB/s, а F1 и Black бяха доста близки по производителност и държаха челното място. Все пак като максимално постигнати (в началото на диска) бяха отчетени около 130 MB/s.

Вероятно няма нужда да ви казвам, че споменатите по-горе Intelli базирани технологии ги има и при серията Black, както и StableTrac. Все пак Caviar Black има още един “коз”, който се нарича NoTouch Ramp – четящите глави никога не докосват магнитните плочи, поради което износването допълнително се понижава, а наред с това се увеличава сигурността на данните чрез защитата от физически наранявания на повърхността.

Определено може да се заключи, че WD Caviar Black е наистина много добър продукт, който претендира точно за това, което може да ви предложи – производителност и стабилност. Факт е обаче, че цената му спрямо тази на Samsung Spinpoint F1 е доста по-висока, поради което що се отнася до съотношението цена/производителност, Spinpoint F1 определено печели, и то с немалка преднина.

В този материал ви представих няколко твърди диска с капацитет от 1 TB (единият от производителите – със 750 GB вариант), като всеки един от тях заслужава своето внимание и ще намери своето място в компютрите на потребителите. Със сигурност може да похвалим два от продуктите – вероятно вече сте разбрали, че това са Spinpoint F1 и Caviar Black. Тези дискове надскочиха останалите и показаха, че HDD технологията определено не залязва, а от своя страна Spinpoint F1 демонстрира как един много бърз диск може да бъде доста евтин (за това, което предлага).

Тодор Богданов

[reni999]

TNT Screen Capture – ефектни екранни снимки


Системни изисквания: Windows 95, 98, ME, NT 4, 2000, XP, 2003

Официален сайт: http://www.ec-software.com/products_tnt_overview.html

Лиценз: Shareware

Направата на екранни снимки, или т.нар. скрийншотове, едва ли е сред нещата, с които се занимавате всекидневно, стига това да не го изискват професионалните ви задължения. Естествено, всички знаем най-лесния начин за правене на екранни снимки – бутона Print Screen. Този метод обаче не ни дава никакви допълнителни възможности нито за задаване на изходните параметри на изображението, нито за допълнително оформяне или добавяне на нови елементи към направената снимка. Но какво да сторим, ако искаме да разполагаме с повече свобода на действие, както и с допълнителни възможности за оформяне на екранните снимки. Най-бързият отговор е TNT Screen Capture.

Инсталация

Инсталацията на програмата е стандартна и максимално автоматизирана. От вас се изисква единствено преминаване през стандартните стъпки: приемане на лицензионно споразумение, задаване на директория за инсталация и приключване на инсталационния процес. Веднага след това може да стартирате приложението или от препратката на работния плот, или от записа в Start менюто.

Интерфейс

Определено интерфейсът на програмата е едно от нещата, на които трябва да обърнете внимание. Не защото изглежда главозамайващо (въпреки че е достатъчно стилен), а по-скоро за да се запознаете с разположението на най-важните и често използвани опции на TNT Screen Capture. Като цяло работният прозорец е доста добре подреден и оптимизиран. Основната част от екрана е отделена за работен плот, върху който се поставят направените екранни снимки. По подразбиране отляво и отдясно са разположени допълнителните функционални панели, които обаче впоследствие можете да премествате на произволно място от екрана. Вляво се намира панелът Capture Mode & Options, от който ще можете да контролирате режимите на прихващане на екрана и да задавате някои от допълнителните параметри за прилагане върху крайното изображение. В дясната част ще откриете панела с инструментите (Tools Panel), който ви осигурява бърз достъп до допълнителни инструменти. Техният брой не е голям, но е напълно достатъчен от функционална гледна точка.

Естествено, всички необходими работни опции на TNT Screen Capture ще откриете върху основната лента с инструменти, разположена в горната част на работния прозорец. Те са групирани в зависимост от предназначението си, което допълнително улеснява използването на приложението. Въпреки че всичко, от което се нуждаете е разположено пред вас, моят съвет е този път да отделите време да разгледате основните менюта на приложението, в които са скрити някои от най-интересните и функционални опции на програмата.

Работа с TNT Screen Capture

Още едно от нещата, които ще улеснят работата ви със софтуера, е наличието на интерактивен помощник, който още с първото стартиране на програмата ще се опита да ви помогне и да ви насочва в работния процес. Разбира се, ако сметнете, че той ви досажда повече от необходимото, може да го изключите, а при необходимост да го извикате отново от File > Start Wizzard или от бутона, разположен върху лентата с инструменти.



Освен за направата и корекцията на екранни снимки може да използвате TNT Screen Capture и като графичен редактор, който да ви послужи за някои бързи корекции, но все пак не очаквайте чудеса – това не е основното предназначение на програмата. Хубавото е, че приложението се интегрира много добре с операционната система и за да правите екранни снимки, е достатъчно отново да натискате само бутона Print Screen. Преди да го направите обаче, нека да разгледаме кои са допълнителните възможности и екстри, които получавате, използвайки TNT Screen Capture.

От панела Capture Mode имате възможност предварително да изберете работния режим на софтуера, като са налични три възможности: A Window or Menu, A Free Region и A Fixed Sized Region. Както вече сте се досетили, тези режими са напълно достатъчни, за да обхванете всеки прозорец или отделен елемент от него и да го съхраните като изображение.

Първият режим ще ви позволи да снимате целия екран, както и точно определена част от него или от работния прозорец на дадено приложение, било то меню, лента с инструменти и т.н. Текущият сектор, който ще бъде прихващан, е ограден в червен правоъгълник, чиято позиция, а и обхват може да премествате с помощта на мишката.

Следващият режим – A Free Region, ще ви позволи да използвате приложението за заснемане на напълно произволна област на екрана. Тук контролът също е изцяло поверен на вас, като трябва да изберете съответната област с приплъзване на мишката. За улеснение се извежда допълнителен прозорец за бърз преглед, който динамично променя позицията си на екрана и не ви пречи. Освен че следите прихващаната област, получавате и информация за размера и съответно за позицията на екранната снимка.

Последният режим, A Fixed Sized Region, ви позволява да заснемете работния си плот или част от него, като предварително фиксирате размерите на прихващаната област по дължина и височина.

За да направите още по-ефектен необходимия ви скрийншот, може да се възползвате от допълнителните опции в панела Capture Options. Тук разполагате с избор на формата на изображението (например правоъгълник, елипса, накъсана хартия и т.н.), нивото на избледняване, цвета на фона и нивото на приближаване на образа. Също така може да зададете дали към снимката да се включи и курсорът на мишката, да има ли сенки, като е възможно да контролирате както мястото и размера, така и цвета им. Когато сте готови, натиснете Print Screen или бутона Старт Capture от лентата с инструменти, за да направите своя първи различен скрийншот.

Панелът с инструментите пък ще ви позволи да коригирате вече направените снимки, както и да добавяте с лекота допълнителни елементи: текст, коментари, различни графични елементи и още много други. Разполагате също с няколко допълнителни инструмента, които ще ви послужат лесно да преоразмерите, завъртите, да направите фина настройка на цветовете или да добавите много ефекти. Интересното е, че може да ги прилагате както към цялата снимка, така и само към отделни нейни сектори. Всички тези инструменти не са за подценяване и може да ги откриете и изпробвате от меню Image.



Може би една от най-интересните възможности, която, сигурен съм, ще допадне на всички вас, е 3D режимът на работа. Той се активира от Image > 3D Perspective и ще ви позволи да контролирате както позицията на изображението, да премествате основата, да прилагате огледален ефект, да задавате различно ниво и позиция на осветеност, както и да изменяте ъгъла, от който е направена снимката. Понеже промените се отразяват в реално време, е добре да изберете режима на рендериране на изображението според мощността на своя компютър. Опциите тук са наистина много и е невъзможно да ги изброя, затова ще оставя сами да се насладите на работата с този чудесен и много нестандартен режим на TNT Screen Capture.

Приложението предлага възможност за съхраняване на направените настройки и корекции под формата на отделни профили, които да използвате по-късно и върху други снимки.

С TNT Screen Capture може да запазвате изображенията само в седем формата: .bmp, .jpg, .png, .gif, .pcx, .tif, .tga. Въпреки че според мен са напълно достатъчни, е добре разработчиците да обогатят списъка с още някои от популярните и широко използвани формати.

За финал

Освен че предлага множество иновативни възможности, които по принцип не са характерни за подобен софтуер, работата с програмата е истинско удоволствие и забавление, което, сигурен съм, ще се понрави на всички. За съжаление TNT Screen Capture не е безплатен софтуер и за да продължите да го използвате след 30-дневния тестов период, трябва да отделите $29,90 за лицензиране. Пробната версия на продукта може да откриете на адрес http://download.ec-software.com/tntsetup.exe.

Галин Атанасов

[reni999]

Качествено увеличаване на размера на изображения


Системни изисквания: Windows 95, 98, МЕ, 2000, XP, Vista

Официален сайт: http://reshade.com/product/stand-alone

Лиценз: Shareware

На всекиго е ясно, че при намаляване на размерите на дадено изображение лесно може да се запази качественият му образ. За съжаление обаче при увеличаване на размера на изображенията (up-sizing) нещата далеч не са толкова прости и лесни. Или поне не досега.

Reshade е приложение, с което вече е възможно лесно да увеличите размера на дадено изображение до 20 пъти, без това да се отрази сериозно върху неговото качество. Разбира се, всичко зависи от изходния файл, който ще използвате, и отсега бързам да ви предупредя да не очаквате от програмата чудеса, в случай че искате от снимка с размери 100 х 100 пиксела да си направите билборд с перфектно качество. Благодарение обаче на иновативните алгоритми, използвани в програмата, плюс достатъчно качествен графичен файл, ще успеете да постигнете резултати, които определено не сте очаквали. И всичко това се свежда до преместването на няколко слайдера.

Предполагам, вече съм успял да привлека вашето внимание, така че няма да губя повече време и ще премина по същество към представянето на Reshade в целият му блясък.

Работа с програмата

Както вече казах, up-sizing-а е изключително трудна задача и в крайна сметка се оказва, че софтуерните решения, които могат да се справят успешно с тази задача, са твърде малко. Reshade според мен е един оптимален вариант, тъй като разработчиците предлагат изключително гъвкава политика. Може да се възползвате от приложението по два начина – онлайн и офлайн. Първият е напълно безплатен, но за съжаление се отличава с някои ограничения, което е напълно нормално. Офлайн вариантът няма никакви ограничения и се предлага под формата на десктоп приложение, чиято цена е $89. Хубавото е, че разполагате с напълно функционална пробна версия, при която върху изображенията ще се поставя воден знак. Последната версия може да изтеглите от http://reshade.com/product/download.

Приложението разполага с изчистен и интуитивен интерфейс, който позволява дори и на напълно незапознатите с материята да работят с програмата и да постигнат задоволителни резултати. Веднага след стартирането ще се зареди основният работен прозорец. В него ще откриете примерна снимка, върху която за начало може да експериментирате. За улеснение на потребителите, всички промени, които се нанасят в изображенията, се отразяват в реално време, така че ще имате възможността да запазите крайния резултат едва след като сте приключили с корекциите.

Работният прозорец е разделен на няколко части: лента с инструменти, върху която са разположени бутони за отваряне и запазване на изображенията, и всички останали инструменти, с които ще нанасяте корекции, под формата на слайдери. Върху останалата работна площ ще виждате оригиналното изображение и избран от вас участък от него, върху който ще можете да преглеждате нанасяните промени в новия размер. Не са необходими никакви допълнителни настройки за програмата, а такива впрочем не са и достъпни. За да започнете работа, натиснете бутона Open и заредете своята снимка.

Нанасянето на корекции върху изображенията е сведено до простото приплъзване на няколко слайдера до постигане на желания ефект. Първият слайдер е свързан пряко с увеличаване размера на изображението. Имате възможност да го направите по два начина: или с преместване на Zoom слайдера (в този случай максималното позволено увеличение е 20x), или с въвеждане на стойност в полето над него. Промяната на размера ще бъде отразена веднага и в следващото поле – New Image Size. Всъщност тук размерът също подлежи на коригиране чрез въвеждане на желаните стойности за височина и дължина в пиксели.

Всички останали опции – Edge Control, Smooth Defects, Texture, Accuracy и Edge Threshold, се отнасят пряко към качеството на изображението – с тях се регулира визуализирането на различни елементи.

Промяната на стойностите на Edge Control оказва влияние върху цялостната острота на изображението, като при задаването на максимални стойности неговата структура става много по-зърнеста. Предполагам, че сте забелязали допълнителните възможности, с които разполагате тук, а именно Auto adjust, Best colors и Soft Edges. По подразбиране са активни само Auto adjust и Soft Edges. Последната опция е налична едва в последната версия и представлява нов алгоритъм, който, така да се каже, омекотява допълнително изображението, но все пак запазва точността си. Според разработчиците разликите при използването на този алгоритъм могат да се забележат предимно при изображения с по-голям размер.

Включването на опцията Best Colors ще доведе до възпроизвеждането на много по-точни и по-качествени цветове за сметка на малко повече процесорно време. В случай че искате да имате по-голям контрол върху този инструмент, може да махнете отметката пред Auto adjust. Ако обаче не намирате голяма разлика при ръчното определяне на параметрите, е препоръчително да включите автоматичния контрол, тъй като софтуерът ще определи най-подходящия профил за вашия случай.

Опцията Smooth Defects има за цел да ви помогне да премахнете шума и артефактите от изображението или поне да ги “замъглите” изключително качествено. Разработчиците препоръчват тази опция да се използва в комбинация със следващия инструмент – Texture. Резултатът при неговото използване е много по-добър контраст на границите на всеки пиксел, което от своя страна води до по-детайлното им представяне и по-реалистичен изглед. Разбира се, всеки от вас ще прецени оптималните за съответното изображение стойности, които в крайна сметка се намират в границите 0–100.

Допълнителен контрол върху точността на представяне на изображението получавате с опцията Accuracy. Ако желаете границите на пикселите да са малко по-заоблени, е добре да зададете по-малки стойности. Ако обаче искате резултатът да е максимално близък до изходното изображение и изчертаването на всяка линия да е максимално точно, трябва да зададете по-високи стойности на Accuracy.

С инструмента Edge Threshold получавате допълнителна възможност за контрол върху остротата на изображението. Промяната на стойностите тук води до увеличаване на остротата на някои области и до замъгляване на други, като всичко се определя отново по специален алгоритъм. При задаването на по-високи стойности по-ясно изразените пиксели получават допълнителна острота, но тази промяна не засяга останалите области. Задаването на по-ниски стойности води до промяна върху всички области от изображението, като също им придава допълнителна острота.

След като сте направили нужните корекции, идва ред на запазването на изображението. Въпреки прилагането на множество допълнителни действия и алгоритми това става за секунди. Достъпните формати са няколко: .jpeg, .bmp, .png, .tiff, .pcx, .ico и .cur.
Онлайн версия на Reshade

Предполагам, че доста читатели ще предпочетат да използват програмата в безплатния й онлайн вариант. И въпреки ограничението за големина на новия файл (около 2,5 Mpix срещу 300 Mpix при десктоп варианта), в този случай може да се възползвате от няколко допълнителни възможности, като опция за изрязване на област от изображението или създаване на безплатна уебгалерия.

Заключение

Сигурен съм, че много от вас ще останат изненадани и очаровани от възможностите и прецизността на Reshade. В крайна сметка, при увеличаването на размера има известна загуба на качество, но приложението се справя на ниво с прикриването на дефектите и запазването на основните точки и цветове от оригиналното изображение. Лекотата и простотата на работа с програмата също няма да останат незабелязани. Освен всички останали опции, за това допринасят и наличната drag and drop поддръжка, бързите клавишни комбинации и възможността за лесно и динамично селектиране на активната работна област от изображението.

Трябва, разбира се, отново да спомена, че крайният резултат зависи както от изходното изображение, така и от степента на увеличение, която искате да постигнете. Ако вашите желания са :в границите на умереното, определено ще получите това, което искате.

Галин Атанасов

[reni999]

Wise Disk Cleaner 3 – умният чистач на дискове


С приложението, което ще ви представя, можете лесно и сигурно да премахнете ненужната информация от компютъра си. По този начин не само ще си осигурите малко свободно място, но и ще оптимизирате действието на системата си. Wise Disk Cleaner работи коректно с всички версии на Windows, дори и с последната 2008 Server, така че ако използвате тази платформа, ще можете да се възползвате от опциите му.

Инсталация и работа с програмата

Инсталацията протича бързо и намеса от ваша страна не е необходима. Единствено, преди да приключите инсталационния процес, може да отмаркирате опцията за изтегляне на демоверсия на другия продукт на компанията – Wise Registry Cleaner Professional, за който на предходната стъпка е достъпна допълнителна информация. Веднага след приключването на инсталацията ще се зареди и помощникът на Wise Disk Cleaner, който ще ви преведе през всички необходими стъпки за настройка на програмата. Те са общо седем, а на коя се намирате в момента, се указва с помощта на зелен квадрат в лявата част на дървовидното меню.

Първата стъпка е изборът на файлови типове и задаването им за почистване от програмата. По принцип са маркирани най-често срещаните, а и най-използваните от разработчиците, като е възможно да добавите/изключите всеки от тях от проверка. В случай че объркате нещо, винаги може да се върнете в изходна позиция с бутона Recommendation, а ако желаете, добавете свои собствени разширения или премахнете вече съществуващи.

На следващата стъпка трябва да зададете устройството или устройствата, както и директорията, в която приложението ще сканира, за ненужни файлове. Ако изберете Other Locations, ще имате възможност да създадете списък с определени от вас устройства и директории, в т.ч. и мрежови. В категория Options можете да преконфигурирате част от допълнителните настройки, например изтриване на временни файлове при натискане на бутона Delete, премахване на бисквитките, премахване на инсталационните файлове Windows Update, невалидни препратки и т.н. Ако желаете да бъде изтрита цяла директория, може да я добавите към списъкa, достъпен от менюто Folder Cleaner.

На следващата стъпка трябва да определите и начина, по който ще се изпълняват определените от вас задачи. Имате две опции – ръчен и автоматичен режим. За автоматичния са налични няколко допълнителни възможности: създаване и извеждане на информацията от логфайл и изход от приложението след приключване на задачите, както и къде да бъдат премествани файловете след процеса на почистване. Тук има възможност да ги изтривате директно, без да ги преглеждате, а също и да бъдат премествани в кошчето, откъдето, ако е необходимо, да възстановите някой от тях; може и да посочите друга директория, в която да се пазят.

За да приключите работата с помощника, както и да бъдат приложени всички промени, трябва да натиснете Finish. Ако смятате, че сте задали правилните настройки, сложете отметка пред Do not show wizard at startup, за да не се зарежда всеки път с програмата и кофигурационният помощник.

Веднага след това ще бъдете прехвърлени към основния работен прозорец на Wise Disk Cleaner, чийто интерфейс е сходен с този на Windows Explorer. Разликите са, че вместо стандартната дървовидна структура вляво са подредени и изброени всички разширения, а в дясната част се извеждат откритите временни файлове и невалидни препратки.

В горната част ще откриете основната лента с инструменти, която също се отличава с представените върху нея бутони. Тук се намират основните бутони за управление на софтуера – сканиране, прекъсване, извикване на помощника, селектиране или отмаркиране на всички избрани файлове, опция за премахване на откритите ненужни файлове, както и достъп до разширеното конфигурационно меню. Хубавото е, че имате възможност само с един клик да активирате търсенето за файлове с ново разширение, както и да изключвате определени файлове от изтриване. В долната част, точно под полето с резултатите, има допълнително поле, в което се извежда подробна информация за селектирания елемент.

И за да бъде процесът на сканиране максимално ефективен, в лявото поле, под таба Advanced разполагате с още параметри, които може да донастроите. С тяхна помощ ще определите какви файлове да бъдат търсени – дали според датата на създаване, последната промяна или достъп, дали според атрибутите им – скрити, системни, достъпни само за четене или архивни, както и според размера им.

Мястото за сканиране също може да бъде променяно с помощта на удобно падащо меню. Бих казал, че програмата се справи доста добре със сканирането за ненужни файлове дори на служебния ми лаптоп, който не е от най-бързите. Определено не натоварваше машината и заеманата оперативна памет беше на съвсем прилично ниво. В случай че резултатите от сканирането не ви задоволяват, опитайте отново, като преди това промените част от настройките, и задайте нови правила. Всъщност имате още няколко възможности да оптимизирате продуктивността на програмата. Тях ще откриете в меню Options, достъпно от основния интерфейс на Wise Disk Cleaner. Една от, бих казал, полезните възможности е наличието на списък Exclude, с който дори и погрешка да сте добавили важна системна директория, лесно може да изключите важните системни файлове от премахване, като ги добавите тук.

Интерфейсът на програмата е изцяло преведен на български, което, сигурен съм, ще улесни допълнително много от вас. За да го използвате обаче, ще се наложи да изтеглите допълнителния езиков пакет от http://www.wisecleaner.com/soft/languages/wrc3/Bulgarian.zip, след което да го поставите в директория Language на програмата и при следващото стартиране да го изберете.

Тези от вас, които смятат, че не разполагат с достатъчно познания, или просто не им се занимава с излишни настройки, може да се възползват от режима Clean disk with 1 click. За целта трябва да стартирате програмата в предварително подготвения режим от едноименната икона на работния плот. Все пак обаче е препоръчително, преди да започнете почистване със софтуера по този начин, да прегледате настройките и да изключите някои от директориите от списъка за сканиране. Така ще си осигурите спокойствие, че няма да се загуби нищо важно.

И накрая един съвет от мен – добре е да изключите от сканиране папката Windows. Въпреки че много програми, без да ви питат, съхраняват доста ненужна информация в рамките на тази директория, по-неопитните потребители биха могли да изтрият и нещо важно, понеже това е системната директория. В случай че имате повечко познания, може да я оставите достъпна за софтуера и на ръка да изключвате предвидените за премахване системни компоненти, ако има такива.

За финал

Определено много от вас са забелязали че Wise Disk Cleaner не предлага десетки опции и инструменти за почистване. Въпреки това авторите на програмата са се концентрирали върху едно основно поле на действие на програмата и съвсем спокойно мога да заявя, че са се справили отлично – приложението е наистина добро в това, за което е предназначено. Естествено, въпросът дали да бъдат добавени нови функции и възможности с цел разширяване обхвата на софтуера остава отворен.

Дали си заслужава да платите $19,95 за единичен годишен лиценз за Wise Disk Cleaner 3 Pro, ще оставя да прецените сами, след като поработите с пробната версия на продукта. Може да я изтеглите от http://www.wisecleaner.com/soft/WDC3ProSetup.exe. Определено обаче си заслужава да изпробвате напълно безплатната Wise Disk Cleaner 3 Free (http://www.wisecleaner.com/soft/WDC3Setup.exe), която въпреки някои ограничения се справя също на ниво.

Галин Атанасов

[reni999]

Софтуер за бекъп - Да съхраним важната информация



В днешно време информацията е най-ценният ресурс, с който разполага всеки от нас, така че най-малкото е препоръчително, ако не задължително, да съхранявате важната за вас информация и на място, различно от това, на което сте я създали и запазили към момента. За да направите това, а и за да не губите излишно време, ще ви е необходим както подходящ софтуер, така и хардуер, а в някои случаи и добра интернет връзка. Независимо от хардуера за бекъп, с който разполагате, има множество приложения, които по един или друг начин ще улеснят процедурата по направа на резервни копия. По-важното в случая е да направите внимателно своя избор и да изберете най-подходящия за вас софтуер.

За да ви улесня поне в известна степен в тази задача, ще ви запозная с няколко малки и удобни програми, които ще ви помогнат лесно и бързо да съхраните резервни копия на важната информация. Както вече споменах, работата с подобни приложения е повече от лесна, благодарение на интуитивния и приятелски настроен интерфейс, с който разполага всяко от тях. Намеса от ваша страна е необходима преди всичко при процеса на инсталиране и задаване на основните работни параметри на приложението, както и при създаването на съответните задачи. Оттам нататък програмата ще прави всичко автоматично.

Backup Utility

Както винаги, ще започна от най-лесния за голяма част от потребителите вариант – вградения в операционната система Windows инструмент за бекъп, който се нарича Backup Utility. Той представлява програма за резервно копиране и за възстановяване на файлове и отделни директории. Чрез Backup Utility може да създавате копие на всички данни на твърдия диск и да ги архивирате върху друго устройство за съхранение на данни, например друг твърд диск, CD, DVD и др. Въпреки че не притежава огромния набор от функции, с които разполагат големите комерсиални пакети за бекъп, програмата има своите добри страни и особено ако сте начинаещ потребител, ще е най-добре да започнете с този инструмент.

Работа с приложението

Ако изберете Backup Utility, ще разполагате с цели два интерфейса, като сами трябва да прецените кой е по-удобен за вас. За тези, които тепърва ще навлизат в тази материя, в Microsoft са приготвили много удобен помощник, който ще ви преведе стъпка по стъпка до желания резултат. Другият интерфейс на приложението е доста по-разширен и разликата между двата е, че при втория е предоставена по-голяма свобода на действие за потребителите. В този случай не се налага да отговаряте на задаваните ви въпроси, защото имате достъп до абсолютно всички файлове, аналогично на достъпа, който имате и през Windows Explorer.

Предполагам, че за много потребители ще представлява интерес разширеният интерфейс. При първото му стартиране ще се активира помощник, подканящ ви да въведете настройките, които ще бъдат използвани за направата на резервни копия на данните. Трябва да посочите директория за архивиране, тип на архива – нормален, цялостен, частичен, повторяемост на действието и др. Естествено, впоследствие ще можете да променяте тези настройки, като за това няма да е нужно да преминавате през всички стъпки – само ще добавите или премахнете отметка там, където е необходимо. Приложението предлага и удобен календар на планираните бекъпи, от който лесно и бързо може да добавяте или премахвате нови задачи за изпълнение. Backup Utility съхранява всички записи в собствена база данни, независимо от местоположението на различните архиви, като по-този начин преглеждането им е много удобно, дори ако не помните мястото, на което сте съхранили всеки от бекъпите.

Друга полезна опция, налична в програмата, е създаването на частичен бекъп. В случай че вече сте правили резервно копие на дадена директория или устройство, при настройките на съответната задача може да посочите само обновяване на настоящия архив. За да стартирате приложението, отворете менюто Start, а след това изберете All Programs –> Accessories –> System Tools –> Backup. Така ще се активира помощникът за архивиране или възстановяване (Backup or Restore Wizard).

BounceBack Express

Ако се спрете върху Seagate External Hard Drive 250 GB, ще можете да се възползвате и от софтуера, който се намира в комплекта, а именно BounceBack Express.

Работата с този софтуер едва ли ще представлява трудност за някого от вас, тъй като разполагате с удобен и опростен помощник. При създаването на нова задача ще е необходимо да посочите какви данни ще архивирате – дали ще правите цялостен бекъп на системата, или само на важните документи. Разбира се, има възможност да посочите и определена директория, като използвате за целта вградения в програмата файлов браузър. Оттук може да зададете и съответната директория или хардуерно устройство, върху което да направите архива, но искам да отбележа, че програмата все пак автоматично сканира за Seagate External устройство и ако го открие, прави резервното копие върху него.

Софтуерът ви дава възможност да стартирате всяка от задачите ръчно или според определени критерии (всеки ден или всеки месец, като трябва да се зададат точната дата и час). BounceBack Express автоматично изчислява очаквания размер на бекъп файла, като показва и вероятното време, което ще отнеме.

Цялостната работа с приложението се свежда до боравенето с четири основни бутона – Backup, Restore, Settings и Options, като преди всичко се използват първите два. От Options може да зададете на програмата да ви напомня през определен период от време, че трябва да правите резервни копия на данните си. В Settings може да променяте някои от опциите на вече създадените задачи, а също така да избирате дали данните от архива да бъдат проверявани допълнително и дали системата да бъде изключена след процеса на бекъп. Достъп до контролния център на BounceBack Express имате по всяко време посредством иконата в системния трей. От гледна точка на хардуера програмата няма някакви специфични изисквания, но за да я използвате, ще трябва да инсталирате Microsoft .NET Framework 1.1.

 

Cobian Backup Black Moon

Системни изисквания: Cobian Backup 8 – Windows NT, 2000, XP, 2003, Vista

Официален сайт: http://www.educ.umu.se/~cobian/cobianbackup.htm

Лиценз: Open Source

Това е една чудесна алтернатива не само на вградения в Windows XP инструмент Backup Utility, но и на много от комерсиалните приложения. Въпреки че Cobian Backup е безплатна програма, тя притежава и много допълнителни опции, за които ще стане дума малко по-долу.

Интерфейс

Освен че е приятен, интерфейсът на програмата е и много добре организиран. Благодарение на това бързо и лесно ще се ориентирате в основните менюта, дори и да не сте се занимавали никога преди с подобен род софтуер.

Основният прозорец на програмата се състои от четири елемента – лента с менюта, лента с инструменти, прозорец, в който се разполагат задачите за бекъп, а последният елемент е т.нар. работна площ. След като веднъж свикнете да работите с приложението, почти няма да ви се налага да използвате главните менюта. Всичко, което ще ви е необходимо, е разположено върху лентата с инструменти, под формата на малко по-големи икони, подсказващи много добре предназначението си.

Функционалност

Най-добрият начин да се запознаете с всички полезни опции на дадена програма е да ги използвате. В случая ще трябва да направите резервно копие на важната информация. Тук имате възможност да започнете нова задача по няколко начина, но може би най-удобно за вас ще е да изберете от лентата с инструменти бутона Create a new task. Пред вас ще се появи един от най-важните прозорци в приложението – Properties. От тук се въвеждат всички основни параметри, на които трябва да отговаря архивът, който ще направи програмата. За по-лесна ориентация на потребителите, параметрите, които ще се настройват, са разделени в седем полета.

В първото поле – General, трябва да се въведат някои основни параметри, като име на задачата, тип на бекъпа (пълен, частичен, допълващ). Оттук се определя дали да бъдат включени към архива и поддиректориите, какъв да е броят на резервните копия, които да се съхраняват, и др.

Във Files се задават файловете и директориите, които искате програмата да архивира и впоследствие да следи за промени. Тук трябва да посочите и мястото, на което ще се съхранява вече готовият бекъп. Това може да направите по два начина – или да използвате вградения файлов браузър, като посочите какво ще добавяте (файлове, директории или FTP адрес), или да използвате функцията drag and drop и само да придърпвате през Windows Explorer файловете от едното място към другото. За съхранение на готовите резервни копия може да използвате както друга директория в компютъра си, така и друг компютър от локалната мрежа или FTP сайт.

Единствено от вас зависи какъв период на обновяване на резервните копия ще изберете. За ваше улеснение в приложението са включени няколко предварително дефинирани профила: еднократно, ежедневно, ежеседмично, ежемесечно, веднъж годишно, на базата на таймер или ръчно. За още по-голяма свобода на действие имате възможност да конфигурирате и допълнителни параметри към всеки от профилите, като ден, дата, месец, година и др.

Cobian Backup предлага и възможност за компресиране и криптиране на бекъпите. Нивото на компресия и криптиращият алгоритъм може да определите от полето Archive. Поддържаните формати за компресиране са ZIP и SQX, а методите за криптиране позволяват използването на до 256-битов RSA-Rijndael алгоритъм с произволен ключ, който е защитен с 1024-битов асиметричен RSA ключ. Осигурена е и безпроблемна поддръжка на файлове с обем, по-голям от 2 GB, като за тях се използва Zip64 компресия.

Разбира се, описаните по-горе опции са малка част от това, с което разполага програмата. Имате възможност да променяте и използвате голям набор от функции и инструменти, достъпни от менюто Tools. Сред тях е възможността за създаване и възстановяване на резервни копия директно на FTP сървър, подробното записване на всички действия в логфайл, който при необходимост може да бъде изпратен автоматично на предварително зададен имейл. Бихте могли да защитите интерфейса на приложението с парола, което означава, че няма да бъде позволено да се задават команди, да се променят стойности и настройки на приложението, освен ако не разполагате със съответната парола.


Заключение

Въпреки че изборът на подходящ софтуер и хардуер има голяма значение както за бързината, така и за качеството на съхранение на резервните копия на данните, по-важно в случая е да осъзнаете, че процесът на съхраняване на важната информация е не по-маловажен от този на нейното създаване.

Галин Атанасов

[reni999]

3D Mark Vantage – новият екстремен 3D тест на Futuremark


Когато някой спомене за 3D Mark, едва ли са много хората, които не знаят какво е това. Появил се преди около 10 години, този тест постепенно се превърна в нещо като еталон при сравняването не само на графични ускорители, но и на цели компютърни системи. През годините развитието на 3D Mark добавяше все по-комплексни тестове, като всяка нова версия разчиташе на нов енджин, нови сюжети и най-важното – максимално натоварване на актуалния към момента графичен хардуер. Ако се замислим по-сериозно, ще разберем, че през годините се появяваха доста конкуренти – Reality Mark, Aqua Mark и още няколко недотам известни (или дори вече забравени) софтуерни пакети, които по един или друг начин се опитваха да застрашат позицията на 3D Mark като най-известния (и може би най-добрия) синтетичен тест за графични ускорители и компютърни системи.

Уникалността на 3D Mark бе в това, че приличайки на игра, този софтуерен пакет реално притежаваше свой собствен енджин и игрови сюжети, които не бяха заимствани отникъде. Така да се каже, никой не знаеше какво ще предложи новата версия на 3D Mark по простата причина, че всичко се пишеше изцяло от нулата и само и единствено за 3D Mark. За сметка на това всяка нова версия показваше накъде ще се движат игровите заглавия през следващите 1–2 години и почти винаги демонстрираше всъщност колко слаб може да бъде актуалният в момента хардуер, ако бъде натоварен както трябва. В известна степен 3D Mark показваше какво точно ще ви предложи съвременният графичен ускорител, ако изведнъж минем една година напред във времето. Актуалното обновяване на пакета (за три години Futuremark пусна 3D Mark 2003, 2005 и 2006) само помагаше 3D Mark да бъде постоянно на гребена на вълната по отношение на новостите и бъдещето на 3D гейминга.

През последните две години обаче 3D Mark в своята версия 2006 остана дълго време на сцената и дори съвременните графични ускорители от нисък клас вече нямат никакви проблеми да го изпълняват в приемливи кадри. Прекалено много вода изтече от пускането на пазара на Mark’06. За това време ATI/AMD и Nvidia предложиха по няколко поколения графични чипове. Време беше 3D Mark’06 да отстъпи своята позиция и съвсем наскоро бе обявен толкова чаканият 3D Mark Vantage. Между другото, това е първото наименование, което не е свързано с годината на пускането на тестовия пакет и може би и занапред ще станем свидетели на този по-различен начин на означаване.

Какво представлява и какви са промените в 3D Mark Vantage – честно казано, говорим за доста неща. Ако Mark’06 не се промени кой знае колко спрямо Mark’05, то Vantage е съвсем нов софтуерен пакет. В началото се забелязва изцяло промененият интерфейс, който е с нещо като уебориентирана обвивка (разбира се, по случващите се понякога проблеми с началното стартиране и съобщенията за грешка в стил HTML). Старата полутаблична визия вече е в миналото, 3D Mark Vantage е изцяло различен и доста по-съвременен. Към първите впечатления може да добавим наличието на по-малко игрови тестове, промяна в начина на постигането на официален резултат, който вече е специфичен за различния вариант на графична настройка (а те са общо четири, но за това – след малко).

3D Mark Vantage е изцяло DX10 ориентиран (но не поддържа DX10.1, поне не и в момента), което автоматично значи, че ще ви трябва и Windows Vista. Що се отнася до системните изисквания, поради наличието на 4 предварително зададени възможности за графична натовареност, както и възможността сами да си определяте колко тежка да бъде графиката (чрез фина настройка на качеството на текстурите, на сянката на шейдърите, резолюцията й, както и на самите шейдъри), по принцип вие ще можете да пуснете 3D Mark Vantage на системи с различни възможности - с цена от 200$ (стига да поддържа DirectX 10) до 2000$. За процесор според Futuremark ще ви трябва поне SSE2 съвместим, а препоръчителни са или Athlon64 X2 6000+, или Intel Core 2 Duo E6600, а ако може – и още по-добри CPU. Що се отнася до видеокартата, като минимум се изисква DirectX 10 съвместима, но е добре да притежава поне 512 MB видеопамет, ако искате да видите и четирите нива на графична настройка. Мониторът на системата трябва да поддържа 1280 х 1024, а за най-сериозната степен на графика ще ви е нужна 1920 х 1200. Също към задължителните неща около Vista е не само наличието й, но и инсталиран Service Pack 1. Удачно е машината да бъде оборудвана с поне 2 GB RAM.

Както споменах по-горе нееднократно, за получаване на официален 3D Mark резултат трябва да използвате една от четирите предварително зададени настройки – Entry, Performance, High и Extreme. В Mark’06 имахме само една, но и това вече е променено. Резултатът ви директно ще обозначава и избраната от вас настройка. Например ако сте на режим Performance, ще получите накрая “Pxxxx” точки, а ако сте на Extreme, ще е “Xxxxx” точки. Всяка друга вариация, която сами изберете, ще ви предостави единствено резултати “GPU Score” и “CPU Score”, но не и основен, с който да сравнявате системата си с други. Четирите предварително зададени варианта са настроени, както следва:

• Entry – 1024 x 768, noAA, noAF, Texture Quality – Entry, Shadow Shader Quality – Entry, Shadow resolution Quality – Entry, POM Shader Quality – Entry, Volumetric rendering quality – Entry, Disabled Effects – Motion Blur, Depth of Field.

• Performance – 1280 x 1024, noAA, noAF, Texture Quality – Performance, Shadow Shader Quality – Performance, Shadow resolution Quality – Performance, POM Shader Quality – Performance, Volumetric rendering quality – Performance, Disabled Effects – няма.

• High – 1680 x 1050, 2xAA, 8xAF, Texture Quality – High, Shadow Shader Quality – High, Shadow resolution Quality – High, POM Shader Quality – High, Volumetric rendering quality – High, Disabled Effects – няма.

• Extreme – 1920 x 1200, 4xAA, 16xAF, Texture Quality – Extreme, Shadow Shader Quality – Extreme, Shadow resolution Quality – Extreme, POM Shader Quality – Extreme, Volumetric rendering quality – Extreme, Disabled Effects – няма.

Официалният резултат се получава, след като сте изпълнили както игровите тестове, така и процесорните – не са ви необходими Feature тестовете. Като говорим за допълнителните, Feature тестове, те, за разлика от Mark’06, не се влияят от четирите предварително зададени варианта – всеки път ще получавате почти идентичен резултат, което също е подобрение спрямо Mark’06 и неговите проблеми с повторяемост при Feature тестовете.

Какви са разликите между четирите “фабрични” степени на качество на картината – общо взето, Entry е пълна пародия (образно казано). Текстурите са много “слаби”, шейдърите наистина са “Entry”, в първия игрови тест водата и морето са статични, а във втория се губи почти всичко интересно по сцената, що се отнася до визуалната част. При Entry всяка една по-съвременна DX10 платка ще направи добри кадри и общ резултат, но това не трябва да ви радва изобщо, не и след като видите за какво ниво на графиката говорим, не и след като преминете към настройката Performance и разберете, че положението изобщо не е такова, каквото е изглеждало допреди малко (само за сравнение, GeForce 9800 GX2 реализира съответно 28K точки на Entry и 10K точки на Performance – около 3 пъти разлика в резултата). Не само че визуално промяната е много фрапираща (към по-добро), но и кадрите падат главоломно. Тогава разбирате за какво иде реч и ако притежавате ускорител под GeForce 8800 GT и Radeon HD3870, ще станете свидетели на сериозно насичане и в двата игрови теста. За High и особено Extreme няма и да говоря – там положението е още по-сериозно и за момента не съществува видеокарта, която да демонстрира достатъчно високи FPS.

Както вече споменах, новият 3D Mark Vantage предлага два игрови теста и два процесорни, като и четирите са изцяло нови и обновени – нищо старо не е заимствано, дори и като идея. Първият гейм тест се нарича Jane Nash. Това е името на мацката, главна героиня в самото действие, която се опитва се да избяга от тайна лаборатория на изперкал учен, заобиколена от много охрана, стреляща по Jane. Графичният ускорител се използва за симулиране на водна повърхност (наред с високи вълни и морска пяна), тъкани (дрехи, текстил), комплексно (сложно) осветяване, Motion Blur, Depth of Field и т.н. Интересно е да се добави, че джетът (той се превръща и в самолет) на Jane Nash, с който тя в последствие бяга от преследвачите си, отпред на капака има лого на Sapphire Technology. Физиката в този тест е доста добре изпипана, а движенията на Jane Nash са почти перфектни (демонстрират се различни положения на тялото, наред с почти легнало).

Във втория тест, наречен New Calico нямаме никакви “живи обекти”, както и затворени пространства. Наблегнато е на космическия сюжет – с много кораби в откритото пространство, планети и други различни обекти, но почти всички (без планетите) в движение. Голям боен кораб и неговият ескорт си пробиват път през астероидният обръч, създаден около планетата New Calico. Нивото на изчисления тук също е високо (много малки обекти – парчетата астероиди), като имаме повече източници на осветление, симулиране на атмосферни условия на планетата и т.н. Тук можем да видим нови техники, например Parallax Occlusion Mapping, чрез която се симулира дълбочина в плоска текстура чрез прилагане на карта на осветеността.

Що се отнася до процесорните тестове, то и двата са се разграничили от Mark’06, ако говорим за подвижността на сцената – и в двата случая, особено в първия, постигнатите FPS са доста високи и ако във втория използвате платка AGEIA Physx, може да го видите съвсем гладко възпроизведен. При първия графичната част на сцената е “понижена” до минимум – няма шейдъри, няма сенки, а идеята е да се ограничи влиянието на видеокартата за сметка на ефективното използване на CPU-то. Самата сцена представлява малки самолети, които се състезават да преминават през определени врати/обръчи. В случая не се измерват кадри в секунда, а по-скоро извършени операции за секунда. При вторият тест се използват библиотеки на AGEIA Physx за симулиране на самолетчета, които се стремят да преминат през определени обръчи по едно и също време, като от това се получават сблъсъци, самолетите се чупят и т.н. Поради използването на Physx софтуер, платката Physx на AGEIA може да се използва за хардуерно ускорение, което със сигурност ще даде по-добър резултат от процесорната симулация.

Feature тестовете демонстрират поотделно някои от най-сериозно засегнатите техники за 3D визуализиране, използвани в 3D Mark Vantage – симулация на дрехи/текстил (тестът представлява няколко знамена с логото 3D Mark и, честно казано, изглежда доста реалистично), Parallax Occlusion Mapping, Shader Particles и т.н. Досега даваната информация за Single Texturing и Multitexturing възможностите на графичните чипове вече са заменени с Texture Fill Rate (измервана в GTexels/s) и Color Fill Rate (измервано в GPixels/s).

Най-накрая ще стане дума и за това коя версия на 3D Mark Vantage какви възможности предлага. Свободната версия (Vantage Free) позволява да пуснете теста веднъж – и това е. Ако искате да го пускате многократно, но само в режим Performance, трябва да си платите $7. За $20 получавате 3D Mark Advanced Edition, който позволява използването и на четирите фабрични степени на качество на картината или да си изберете собствена комбинация от настройки, но за да видите резултатите, ще ви е нужна връзка с интернет (и по-точно сайта на Futuremark). Едва закупуването на версията 3D Mark Vantage Professional за скромните $500 ще ви позволи пълната свобода на използване на софтуера, като визуализирането на резултатите става веднага в самата програма.

В приложената таблица съм представил няколко от най-актуалните графични ускорители на Nvidia и как те се представят в новия 3D Mark Vantage. Тестовата система се състои от 3,66 GHz процесор Intel QX9650, дънна платка Nvidia 790i Ultra SLI на XFX, 4 GB DDR3-1333 памет, както и захранване Corsair TX750 W. Получените резултати може да видите в таблицата.

При определянето на официалния резултат в зависимост от всяка от четирите визуални степени, влиянието на резултата на процесора е различно – при Entry имаме 25 % участие, докато при Extreme е само 5 %.

Ако трябва да направим кратък коментар на резултатите, лесно може да откроим по-сериозната разлика между GeForce 9600 GT и 8800 GT – нещо, което при извършените преди няколко седмици тестове (с редица актуални DX10 съвместими игри и приложения) между двата ускорителя не се проявяваше в толкова голяма степен. От друга страна, е малко стряскащ фактът, че между степените на качество Entry и Performance има толкова сериозна разлика, а дори и GeForce 9800 GX2 не може да покаже плавно възпроизвеждане при Extreme (но това донякъде е разбираемо, все пак става дума за 1920 х 1200 резолюция с активиран 4хАА). Притежателите на ускорители под нивото на GeForce 8800 GT и Radeon HD3870 едва ли ще могат да видят истинските визуални възможности на новия тест на Futuremark (освен в стил slideshow поради възпроизвеждането с 1 FPS), но все пак говорим за напълно съвременна разработка на синтетичен графичен тест, от който се очаква да бъде тежък. Използването изцяло на DirectX 10 е разбираемо, а липсата на високи FPS при по-тежките режими High и Extreme може лесно да се оправдае – вижте играта Crysis при режим VeryHigh и висока резолюция и няма какво повече да коментираме.

С въвеждането на четири отделни визуални степени на настройка и съответно получаване на официални резултати ще видим още по-интересно и комплексно използване на новия 3D Mark Vantage. Така за първи път синтетичният пакет 3D Mark позволява да се прави директно сравнение при различните класове ускорители, без да трябва да се използва една основна база за оценка, която би дала предимство на по-сериозните карти и би ощетила по-ниския клас видеоплатки.
Тодор Богданов

[reni999]

WinContig 0.78 – нов, по-качествен и интересен начин за дефрагментиране на твърдия диск


Системни изисквания: Windows 2000, XP, Vista

Официален сайт: http://wincontig.mdtzone.it/en/index.htm

Лиценз: Freeware

Програмата предлага едно доста интересно решение на проблема с фрагментацията. С помощта на WinContig ще имате възможността да дефрагментирате не само твърдите си дискове, но и отделни файлове и директории. Това е много добро решение, защото, както знаете, за да се изпълни качествено процесът на дефрагментиране, е необходимо поне 15 % от дисковото пространство да е свободно. Сега, разбира се, това не е задължително. Как се работи с програмата и какви са нейните възможности, ще разберете, ако прочетете статията докрай.

Подготовка за работа

За да работите с програмата, трябва да се сдобиете с нейно копие. Това можете да направите напълно безплатно от адрес http://www.mdtzone.it/Files/WContig.zip. Както сами виждате, за изтегляне е достъпен ZIP архив, който съдържа всички необходими файлове за правилната работа на приложението. Тъй като WinContig не се нуждае от инсталация, е достатъчно, след като изтеглите архива, да го разархивирате в произволна директория. След това стартирайте програмата от изпълнимия файл WinContig.exe.

Интерфейс

Интерфейсът на програмата е много удобен и интуитивен. Работният прозорец е разделен на няколко части. Най-много място е отделено на полето за добавяне на файлове и директории. Над него се намират основната лента с менюта и лентата с инструменти, върху която тук са разположени бутони за бърз достъп до основните функции на приложението: “Добавяне”, “Изтриване”, “Свойства”, “Фрагменти”, “Зареждане”, “Запазване на профил” и др.

В долната част на работния прозорец ще откриете поле, извеждащо подробна информация за фрагментираните, дефрагментираните и необработени файлове. Под него са разположени и основните бутони за действие: “Анализирай”, “Дефрагментирай” и “Спри”.

Работа с програмата

По принцип WinContig не се нуждае от някакви по-специфични или допълнителни настройки, така че може да започнете веднага работа с нея. Първо обаче трябва да добавите желаните файлове и директории. Това става по няколко начина: от меню Файл –> Добави обект, с помощта на бутона “Добави” от лентата с инструменти или с издърпване на съответните файлове и директории върху работния прозорец. Следващата стъпка е да анализирате добавените файлове и ако е необходимо, да ги дефрагментирате. Натиснете бутона “Анализирай” и изчакайте. Времето за приключване на анализа може да варира – ако добавените файлове и директории са с голям обем, на програмата ще са необходими няколко минути.

Разбира се, може да започнете и направо с дефрагментирането, но предварителното анализиране на директориите ще ви осигури допълнителна информация за състоянието на фрагментация на всеки файл. Така лесно ще определите кои са най-често използваните файлове и ще ги проверявате по-често. За целта WinContig ви позволява да групирате произволен брой файлове и директории в отделни профили, които впоследствие ще зареждате автоматично, и целият процес на работа с тези файлове ще бъде максимално съкратен.

Веднага след анализа ще се изведе подробен отчет на състоянието. Имате възможност да го запазите в отделен файл или да продължите с дефрагментацията, като програмата позволява да се изберат само най-фрагментираните файлове. Това е добре, в случай че не разполагате с много излишно време и компютърът ще ви трябва. За да продължите напред, натиснете бутона “Дефрагментирай”.

Ако стартирате WinContig за първи път, преди стартиране на процеса по дефрагментация ще бъдете попитани дали искате да проверите твърдия диск за грешки и дали да бъдат почистени временните файлове. Разбира се, ако не желаете за в бъдеще тези две операции да се изпълняват, трябва само да поставите отметки пред опцията “Не проверявай устройствата”. Всъщност дори и да ги изключите, бихте могли да се възползвате от двата инструмента и на по-късен етап, понеже са достъпни от меню “Опции”.

Процесът на дефрагментиране започва автоматично след приключване на гореспоменатите проверки. Тук времето отново може да варира и всичко зависи от това какъв е обемът на включените файлове, както и какво е нивото на фрагментация. След приключване на задачата програмата ще изведе и отчета за дефрагментацията, в който е описан броят на фрагментираните, дефрагментираните, неизпълнени и т.н. файлове. Ако е възникнала някаква грешка, бъдете сигурни, че ще получите точна и ясна информация за причината.

Софтуерът позволява до известна степен да контролирате процеса на дефрагментация, като посочите каква да е стратегията на дефрагментиране. Имате избор между два варианта - бърз и интелигентен. Бързият метод се препоръчва за използване само ако редовно дефрагментирате твърдия си диск. В повечето случаи обаче е добре да се възползвате от интелигентния метод.

Приложението предлага още няколко полезни опции. Имате възможност да зададете ръчно приоритета на работа, както и да изключите компютъра автоматично веднага след приключване на дефрагментацията. Ако предпочитате да работите от команден ред, WinContig позволява да бъде използван и контролиран с помощта на няколко допълнителни команди. Кои са те и какво е тяхното предназначение, може да разберете от меню Help –> Show Command Line Switches. Информация за фрагментите и свойствата на файловете ще получите от меню “Файл”. Както вече сигурно сте разбрали, WinContig е преведен изцяло на български, а смяната на езика на интерфейса може да направите от меню Options –> Language.

Заключение

Вероятно много от вас (може би предимно незапознатите) вече са се запитали има ли и каква всъщност е ползата от дефрагментацията. Полза има и тя не е една. Най-общо казано, ако дефрагментирате често твърдия си диск, не само че ще си осигурите по-бърз достъп до файловете, но има вероятност да удължите живота му. Разбира се, изборът на софтуер си е изцяло ваш. След проведените тестове мога да кажа за WinContig, че той е едно много добро решение на проблема с фрагментацията, което, освен че работи качествено, е и напълно безплатно.

Галин Атанасов

[reni999]

Запис на онлайн радио на компютъра, с Winamp и Streamripper

Streamripper
Домашна страница: http://streamripper.sourceforge.net/


***


По принцип начини за запис има много. Например: пускате да записвате със Sound Recorder чрез микрофона и надувате колоните. Това разбира се е най-селския начин и после ще сте късметлии ако различавате въобще коя песен сте записали. А ако и някой влезе в стаята и/или вдигне шум и всичко пропада. Съществуват и по-интелигентни начини като използване на програми, които да записват всякакъв звук, който се подава към звуковата карта. Проблмът при този вариант е, че са отделни програми, струват пари, трябва да се настройват и някои са сложни за разучаване. А и ако не се харесат с хардуера или някоя инсталирана програма и става лошо. Излишни главоболия с неясен резултат.
Обръщайки се към верния Winamp осъзнаваме, че той си има вградени функции за тези цели. Единият начин е да се ползва Nullsoft Diskwriter изходния плъгин, чиято цел е вместо да подава звука към драйверите на звуковата карта (и съответно да се чуе от колоните/слушалките), а да запише въпросният звук във файл с определени от потребителя параметри. Недостатъкът на този плъгин е, че не можете да чувате какво се записва и реално или слушате, или записвате. Не и двете едновременно. Освен това той записва не само радио, но и каквото друго пуснете и става много неудобно.
Последният вариант е да се използва самият, основен декодиращ плъгин на Winamp (който отговаря и за просвирването на MP3, MP2, MP1, AAC, APL и VLB), който има опция подаваната му поточна информация да се записва и на твърдия диск 1:1. Опцията е в наличност, но нещо не функционира. Причините за това са ми неизвестни.
Съществуват и други декодиращи плъгини, един от които ползвам аз и той се справя отлично със задачата. Проблемът е, че не е толкова гъвкав и включена опцията, записва всички радиа, които пуснате, а за да спрете трябва да се ровите отново в опциите.
За капак на всичко, всички дотук изброени начини записват всичко в един файл, който вие после трябва да си обработите.


Ще ви представя плъгин за Winamp, който:
- може да записва докато слушате радиото;
- записва само радио, а не и файлове от компютъра (както Diskwriter);
- има отделно прозорче, където можете да си го пускате и спирате много лесно;
(и което е уникално)
- разделя сам целия поток на отделни песни. Справя се дори и с рекламите.

Става въпрос за StreamRipper. Ще направя описание на плъгина и в края ще дам линк за изтегляне. Плъгинът е напълно безплатен.

Няма да се спирам на инсталацията, защото е от елементарна по-елементарна. След инсталацията му и стартиране на Winamp ще забележите нова икона в системния трей както и едно ново сивичко прозорче появяващо се с плеъра. Ето и скрийншот:

Преди да пристъпим към настройките, ще кажа как се спира и пуска плъгина:
CTRL+P (за влизане в настройките на Winamp), вляво избирате General Purpose и кликате два пъти върху Streamripper For Winamp. В отворилото се малко прзорче има само една опция - Enable Streamripper - и тя служи за включване и изключване на плъгина (иконата от системния трей също изчезва). Всичките настройки на плъгина са достъпни от основния му панел при натискане на бутон Options. Сега ще се спра на по-важните настройки в плъгина:

Страница Connection:
- Try to reconnect to the stream if it drops - дали плъгинът да опита да се закачи отново към потока ако бъде разкачен.
- Create relay stream - реле поток; полезно ако сте на бавна връзка (на потребителите на DSL, кабелен или LAN интернет опцията не им е нужна). По принцип Streamripper прави две връзки към потока, но ако сте на бавна връзка, товаможе да е лошо и включвайки тази опция ще подобрите работата на плъгина, защото ще можете да слушате потока без втора реална връзка.
- Port: - задавате на кой порт да създаде реле потока.
- Don't rip over X megs - да не се записват файлове по-големи от определен размер.
- Megs: - определя максималния позволен размер.

Страница File:
- Output directory - задава се папката, където искате да се складират записаните файлове.
- Rip to separate files - дали да създава отделни файлове или не.
- Rip to single file (...) - включва и записа на един файл. В долното меню можете да зададете желаното от вас име на файла. Ако го оставите празно, Streamripper ще реши вместо вас.

Страница Pattern - тук можете да си настроите параметрите как желаете да се наименоват файловете.

Има и други опции, но тези са по-съществените и важни за запис.
С тези настройки в зададената от вас папка за складиране на файловете ще се създават отделни папки за всяка радио станция, която слушате, и в тях ще се създават файловете.

При пускане на някакво радио в прозореца ще се появи следния надпис, което означава, че Streamripper засича потока и стои в бойна готовност да записва.

От вас се иска да натиснете бутона Start и записът започва. Можете да го спрете по всяко време чрез натискане на Stop.
Другият бутон на прозорчето е горе вдясно и служи за скриване на прозорчето. Можете да го покажете отново по всяко време чрез двоен клик върху иконата в системния трей.

Важно:
1) Ако плъгинът не разцепва потока на отделни файлове, въпреки че опцията за това е включена, то това най-вероятно се дължи на липсата на мета информация в потока. Т.е. липсва ID3 етикетче с информация за изпълнителя и песента и Streamripper не знае как да разделя потока. Т.е. това е проблем на радиото.
2) Streamripper поддържа само следните формати: MP3, OGG, AAC и NSV. Ако сте пуснали някакво радио, което е на друг формат, Streamripper няма да го засече.
3) Streamripper НЕ поддържа запис от Live365.com. Причините са изцяло юридически. Live365.com не го позволява под заплаха от съд.


Автор: Венцислав Димитров

[reni999]

 Какво е ScreenShot и неговото приложение ?


ScreenShot, е моментна снимка на екрана ,който в момента е пред вас или част от него .

Има няколко начина за правене на ScreenShot в зависимост от това каква програма използвате.

Метод 1 . Не много практичен начин,поради нужда да отваряш програма за да я поставиш .

Без програма ,натискате Ctrl + PrintScreen (записва целия прозорец-екран) ,Alt + PrintScreen(записва само активния прозорец-възможност да запишете определен прозорец ,а не целия екран )и отивате в някоя програма за разглеждане на снимки .
След като отворите програмата давате десен бутон-Paste и снимката се записва там ,където сте я поставили. Такива програми са ASDSee,Paint.

Метод 2 ,с Polenta ScreenShot-безплатна програма .

След инсталацията на Polenta ScreenShot ,на десктопа се появява икона на програмата ,след двоен ляв клик се показва икона доло в трея-това значи че програмата е активна и чака команда ,Alt + PrintScreen снима целия екран.
Ctrl + PrintScreen - снима точно определено място ,с появилия се "мерник" се разширявате до положението ,което искате да снимате .

Директорията ,в която се записват изображенията се променя от : десен бутон на иконата в трея - Settings

Метод 3 с Clipper-безплатна програма има и БГ меню,няма нужда от инсталация,просто си стои в папка ,като преди това е направен пряк път до exe-то .

Предимство : прави снимка с един бутон,различни формати ,направа на Gif от много снимки с определена скорост(от вас).

Недостатък: прави снимка на целия екран .

След като вече e активирана натискаш PrintScreen

Има още програми ,които правят моментни снимки на екрана,като : IrfanView,SnagIt ,но не са толкова удобни .


Малко отклонение,за направа на снимка от филм,такава опция има в BSPlayer по време на филма се натиска "P" и снимката се записва в избраната от вас директория ,която може да промените от Финна настройка-общи (BSPlayer preferences-General)

[reni999]

Блокиране на неподходящо интернет съдържание


Две решения, които могат да се справят донякъде с тази много трудна задача, са Children Control и Anti-Porn. С тяхна помощ можете не само да блокирате нежелано интернет съдържание (порнография, “Ал-Кайда”, ЦСКА, Левски  и т.н. – каквото пожелаете), но те ще ви дадат и още много други неподозирани възможности.

Children Control

Разработчик: IwantSoft Inc.

Лиценз: $19,95

Официален сайт: http://www.iwantsoft.com


Струва ми се, че това е по-популярното приложение, което съвсем не означава автоматично по-доброто. То работи на заден фон (както и Anti-Porn) и следи действията на компютърния потребител в интернет. Ако опитате да отворите забранена страница, тя няма да се зареди и това ще ви бъде съобщено с pop-up прозорец.

Но преди да започнете работа с Children Control, е нужно да отделите малко време за някои необходими настройки. Преди всичко трябва да въведете думите, които ще бъдат забранени за програмата. За да стигнете до опциите, щракнете с десния бутон на мишката върху бутона в системния трей. След това изберете Show Settings, като не забравяте, че за всяко действие Children Control ще иска оторизиране с паролата, която сте въвели в началото. След като получите достъп до настройките, може да смените кодовата дума. Препоръчвам ви да сложите отметката за писък на сирена при грешно въведена парола (която наистина звучи доста неприятно). Добре е и да позволите на приложението да се стартира заедно с Windows, за да сте сигурни, че защитата винаги ще работи. Друга възможност в първото поле е за включване на Ghost режим, при който иконата в трея се скрива и може да я извикате обратно с клавишна комбинация (Ctrl + N по подразбиране).

За добавяне на непозволеното съдържание отидете в поле Internet. Тук може да посочвате позволени сайтове в Allowed Websites и непозволени думи, за които да се следи, в Unallowed Content. Отлично впечатление прави поддръжката на кирилица – в противен случай функционалността на приложението в България щеше да е силно ограничена.

Останалите настройки се отнасят до допълнителната функционалност: Time limits служи за определяне на времеви периоди от денонощието, през които компютърът да е изключен. Много полезна е и опцията за заключване на PC-то за определен период през конкретен интервал време (в минути). Но по подразбиране тези възможности не са включени и ще се наложи да го направите сами.

От Programs може да се добави списък с програми, чието стартиране ще бъде забранено. Нужно е само да намерите техните главни изпълними файлове, независимо дали са игри или Word и Excel например. В комбинация с наложените лимити върху съдържанието, на потребителя могат да се поставят и още забрани (в поле Policies), като скриване на Task Manager (все пак остава уведомяването чрез неприятен надпис), на контролния панел на операционната система, на командния промпт и др. Допълнително всяко едно устройство или дисков дял може да бъде скрито и да не се вижда в Windows Explorer.

Но ако всичко това не ви е достатъчно, Children Control изпълнява частично ролята и на keylogger, т.е. от Watch се указва създаване на екранна снимка през определен интервал за произволна дата (в рамките на настоящия месец). По този начин ще разберете какво правят с компютъра във ваше отсъствие. Допълнително Children Control може и да заключва компютъра, но това действа само до първото рестартиране.



Anti-Porn

Разработчик: tuEagles

Лиценз: $39,95

Официален сайт: http://www.tueagles.com/anti-porn

Повечето неща, казани по-горе, важат и за тази програма, затова ще се съсредоточим предимно върху разликите. На първо място. тук не излизат допълнителни прозорци при блокиране на страница, а се появява надпис в полето на браузъра. Но от по-голяма важност са възможностите за настройка на приложението, които са повече в сравнение с предходния продукт. По-важните от тях са наличие на глобален филтър за чувствителност с 8 позиции – от най-ниската – Low, през Default до High. По този начин може да се справите донякъде с отчитането на нормални сайтове като забранени – проблем на всяка програма от този тип. Ще дам един пример за по-голяма яснота. Форумът на сайта http://www.moto-zone.net беше винаги блокиран – ясно е, че понякога в обсъжданията се срещат и думи, които попадат в забранения списък (въпреки политиката за борба с нецензурните изрази), но тези интернет страници определено не могат да попаднат в категорията с нежелано съдържание.

И в Anti-Porn могат да се въвеждат собствени позволени и забранени сайтове, както и думи, но освен това съществува и секция Chat tools, където има възможност да се забранят някои от най-популярните чат приложения. Най-големият пропуск е липсата на добиващия все по-голяма популярност QIP.

Game restriction се грижи за блокирането на игри – стига с този Counter-Strike , но със същият успех можете да ограничавате и всякакъв друг софтуер (нужно е да посочите неговия главен изпълним файл). Други опции, които заслужават внимание, са тези в Time control. От тук се определят точни часови интервали за седмицата, през които да се влиза в интернет, да се чати и да се играе. Също така може да се укаже самоизключване на компютъра всеки ден, след определено време, през което е работил.

Най-много ме впечатли обаче това, че Anti-Porn идва с някои предварително дефинирани настройки. Първото нещо, което програмата направи, след като усети интернет свързаност, беше да синхронизира системния часовник. А след 45 минути работа с компютъра приложението само ме изненада, като “заповяда” да стана и да си почина за 15 минути, през които компютърът стои заключен (естествено, трябва да се знае паролата, за да се отключи, преди те да изтекат).

Изненадаха ме и допълнителните инструменти: Screen Log, който на заден фон записва снимки на работата ви с компютъра, и URL Log, който извежда списък с всички посетени сайтове или само на блокираните – те също си работеха, докато и програмата беше активна, без предварително да съм ги конфигурирал.

И накрая, но съвсем не на последно място, трябва да отбележа антипиратската защита на тази програма, която много добре скрива и защитава нейните файлове от манипулации. Може би за пръв път софтуер успява да ме впечатли толкова много в това отношение!

В крайна сметка Anti-Porn ми допадна повече и в случай на нужда бих разчитал на него.

Заключение

Въпреки разликите и моите симпатии, бих казал, че и двете програми са достатъчно качествени и могат да ви свършат добра работа, като и двете се отличават със собствени предимства. Моят съвет е все пак да разгледате собственоръчно и двете, за да определите кое ще пасне повече на вашите изисквания. Но не е възможно да разчитате на абсолютна защита и всеки с малко повече компютърен опит ще може да преодолее тяхната защита и да ги премахне, освен в случай на съвсем сериозни цялостни рестрикции върху системата, което може и да е подходящо за компютърен клуб или училище, но не и за домашна машина. Също така бих желал съобщенията за блокирана страница да бъдат по-завоалирани, за да не става ясно веднага, че в компютъра е заложено ограничение (добра идея е потребителят сам да избира какво точно да се случи, или да променя текста – например “Сървърът е претоварен, опитайте по-късно” или “Сървърът е спрян”, “Тази уебстраница вече не съществува” и т.н.). Допълнително този тип софтуер би могъл да работи още по-невидимо, подобно на кийлогърите (дори и процесите в мениджъра на задачите да са скрити).

Накрая ще препоръчам, освен да разчитате на софтуер, и самите вие да обръщате достатъчно внимание на своето дете, помагайки му да се ориентира по-добре и по-лесно в коварните дебри на интернет.

Адриан Банчев

[reni999]

SubRip е малка безплатна програма ,поддържа български , може лесно да бъде намерена из интернет и в  data.bg  .Служи за измъкване (рипване) на субтитрите от DVD или хард диска от  VOB файлове  , където те са под формата на картинки .Освен това може да променя формата на вече създадени субтитри , да ги коригира и тем подобни.

Инсталирате си програмата , отваряте я и виждате следното:

Натискате Файл ->отвори VOBs-> в отворилия се нов прозорец натискате "отвори IFO "и браузвате до ифо-файла ( да припомним че това е файла който съдържа информация за потоците с видео и аудиоинформация ).Излиза следния прозорец :

Избирате си желания от вас език ( в този пример е български ) и натискате "Старт" .

Въвеждате от клавиатурата буквата "И" и натискате "ДА" (или Enter).Червеното квадратче се премества на следващата буква, въвеждате я и пак натискате "ДА" (или Enter).На практика трябва да въведете всички букви от азбуката  (веднъж за големи и веднъж за малки , тире, точка , запетайка , кавички и др.препинателни знаци.Веднъж като е указано коя буква отговаря на тази картинка субрип автоматично ще ги разпознава и превръща в текст , т.е. няма да ви се наложи да попълвате целия текст на филма.Имайте предвид че в началото на филма надписите много често са с големи букви , ако въведете малки до края на филма съотетните големи ще се разпознават като малки .Всъщност всяка грешно въведена буква ще се появява грешно до края на филма .Изкарването на субтитрите отнема около 5 минути затова не бързайте , внимавайте ,

Понякога се получава следното и трябва да въведете наведнъж 2 или повече символа.

Накрая записвате получения файл с желаното от вас име и на желаното място.Ако искате записвате и матрицата с цел да я използвате и за други филми .Именно в матрицата е информацията на коя картинка коя буква трябва да отговаря.

Поправки на субтитри.

Отваряте си субрип , ако не се е показал долния прозорец цъкате на зеленикавото квадратче (вж. по-горе)

От файл отваряте субтитрите които ще поправяте , по-вдясно на същия ред стойността е за  fps (кадри в секунда ) , от поправки можете да мърдате субтитрите напред-назад , да цепите файла на части и др.

Общо взето това са основните неща , като поразровите из опциите можете да откриете още интересни функции.

Успех