www.p2pbg.com

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

Автор Тема: В началото бе...  (Прочетена 5401 пъти)

0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

torrentor

  • V.I.P.
  • Карма: +55/-29
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Мъж
  • :Септември 07, 2008, 03:42:14 am
  • Публикации: 184
В началото бе...
« -: Октомври 10, 2008, 01:12:41 am »
     Като за начало не се подлъгвайте от каламбура в заглавието (някои могат да помислят, че алтернативното име на играта трябва да бъде "В началото, ма") ;D

                                    Правилото е просто и дава голям избор:
     Всяко нещо си има своето начало. Съществуват безброй хипотези, митове и легенди за началото на вселената, човечеството, яйцата/кокошките и т.н. Всеки следващ трябва да предложи на всички своето кратко или обширно мнение/хипотеза за началото на....
                             Тъй като аз съм първи ще дам пример с музиката:

                                            В началото бе ритъмът.

     Съществува една легенда за създаването на музиката. Тя се родее в известна степен с притчата за Каин и Авел.
      Живеели си две племена в двете срещуположни части на равнината (например като Владая и Казичене - без София по средата). По обясними причини на владайчани им е било трудно да отглеждат житни култури, но им е било удобно да отглеждат кокошки. И обратно - казиченци имали плодотворна комбинация от много подпочвена вода и слънце, което спомагало житото да изкласява за броени седмици. Двете племена правели редовен бартер и за целта излъчили пратеници - търговци, които сновяли между племената. Всичко било OK, докато имало достатъчно кокошки, яйца и жито за всички. Лошото идело, когато по кокошките тръгнел някакъв мор, а житото било поразявано от мана. Тогава бартерът запецвал, а търговците сновели безполезно насам-натам, защото никое от племената не искало да дава ресурсите си безвъзмездно при тези условия на оскъдица и глад. Обхванати от безпомощност и мързел, търговците се разбрали за следното: всяко племе да си направи подобие на голям тъпан. Неговите звуци успявали да пресекат километри в условия на кристален въздух (без Кремиковци, МПС-та и среднощни пияндета).
    Какво "казвали" владайчани, биейки тъпана - "Свърши ни житцето, дайте малко от вашето насам". А казиченци със специфичен ритъм отговаряли "Ще дадем, но само ако вие ни дадете малко яйца"...
 
« Последна редакция: Октомври 10, 2008, 01:21:57 am от torrentor »
Активен

torrentor

  • V.I.P.
  • Карма: +55/-29
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Мъж
  • :Септември 07, 2008, 03:42:14 am
  • Публикации: 184
Re: В началото бе...
« Отговор #1 -: Октомври 11, 2008, 01:31:29 am »
A сега ще дам едно кратко продължение на играта в противовес на предходната по-обширна форма. Както се казва Vice Versa:

                              IMAX 3D

В началото бе
...Visual Stereo Cinema в близост до пл."Славейков" в София. Отдавна закрито.
« Последна редакция: Октомври 11, 2008, 01:37:21 am от torrentor »
Активен

kitkat

  • V.I.P.
  • Карма: +233/-20
  • Неактивен Неактивен
  • :Юни 11, 2007, 07:24:32 pm
  • Публикации: 915
  • Торент Клиент: µTorrent
Re: В началото бе...
« Отговор #2 -: Ноември 28, 2008, 11:12:45 am »
В началото бе словото...(проза)

В началото бе словото, след това се появи песента, отнякъде пристигнаха боговете, те създадоха хората и след това веселбата започна та до ден днешен. Разбира се, докато още света бе млад се появи и Ламята Спаска. Не беше тя от тези спокойни натури, дето ще чакат някой да ги създаде, затова взе че се създаде сама.


И нали си появи накрая наследи и всички пороци - трудно някой можеше да й затвори устата, песента и прогонваше всички неодушевени твари, самолюбива бе като бог и мързелива  като човек.


На седмия ден от сътворението Бог седна да си почине и същото и направи Ламята Спаска като преди това грубо изхвърли бога от колибата, за да може да си полегне на спокойствие.


"Нали си триединен, изфуча Ламята Спаска на опита му да протестира.

- Прати духа си - той поне не заема място пък и на кого му пука къде почиваш.

  То от толкова много гръцки, египетски и римски богове  в тази колиба стана като

преселението на народите а ти като искаш унитарност, стой си на някой унитарен   бряг а не в моята полемистична колиба".

И без да се съобразява с бъдещия повелител на света,  тя създаде хаоса а от хаоса се роди още по голям хаос, където никой не знаеше къде му е мястото, а Ламята Спаска със завиден стоицизъм съзерцаваше невероятната каша, която бе забъркала и кротко промърмори преди да заспи: "Ако не беше онзи идиот Йехова, вече да съм се наспала".

Ангел Ангелов
Активен
Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни.
                                                                                                            Джордж Гарлин

todorov110

  • V.I.P.
  • Карма: +263/-642
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Мъж
  • :Май 15, 2007, 09:48:37 pm
  • Публикации: 4077
  • Торент Клиент: uTorrent
Re: В началото бе...
« Отговор #3 -: Ноември 28, 2008, 06:20:36 pm »
В началото бе съмнението....
Така започва всеки учебник по философия.
На това ни учат в училище - да се съмняваме.

Като хора сме свикнали да опростяваме всичко.
Да разделяме нещата,за да се ориентираме по-лесно.
Дуализмът белязва почти всяка житейска философия :
добро-зло
черно-бяло
съмнение-......

Преди време и аз виждах нещата точно по този начин.
Смятах,че нещатата съществуват благодарение на своите противоположности.
Сега знам,че само се определят благодарение на тях.
Затова няма да определям Съмнението на гърба на Вярата.

Та...
мисълта ми беше,че човек по природа се съмнява.
Някои казват,че то е пътеводител към истината.
Казват,че именно съмнението те кара да задаваш въпроси и да търсиш.
Но всъщност задаването на въпроси е превъплъщението на копнежа по родния дом.
Колко пъти съмнението е довело човека до Бог ?
Колко пъти съмнението е донесло Любов?
Колко пъти съмнението е донесло вътрешен мир.

Съмнението води до друго съмнение.
То нищо не посява,ала и нищо не жъне.
Активен

BELINDA

  • Гост
Re: В началото бе...
« Отговор #4 -: Ноември 30, 2008, 03:31:26 am »
В началото бе темата...
За баща на тематичния ресторант се смята Дейвид Тейличът – пилот от Втората световна война. Той постави началото през 60-те, когато обзаведе по нов и неочакван начин три различни ресторанта – единия като полинезийски остров, другия като рибарско селище в Нова Англия, а третия като френска ферма, барикадирана с чували с пясък, които да я предпазват от немските бомбардировки. В неговия ресторант Proud Bird на международното летище в Лос Анджелис всяка маса разполагаше със слушалки, така че докато обядват, гостите да могат да слушат разговорите на контролната кула. Повечето от ресторантите му бяха в Южна Калифорния, а компанията му Specialty Restaurants увеличи приходите си до $185 млн в пиковата за нея 1980 г.

И днес най-известните тематични ресторанти остават американските, които държат палмата на първенството в жанра. Planet Hollywood, Hard Rock Cafe, Harley-Davidson Cafe, Hooters, Levy Restaurants, Nickels Restaurants са само част от имената на вериги, в които целият бизнес се върти около една обединяваща идея.

Какво точно представлява тематичният ресторант? Различните автори са на различно мнение по този въпрос. Едни стесняват рамките и оставят в "тематичната" ниша само ресторантите с определена насоченост и особеност и подчинени на една определена тема. Други разширяват границите дотолкова, че терминът тематичен ресторант е на път да обхване практически всичко, стига да е различно от класическата формула.

Видове тематични ресторанти

Въщност могат да се обособят няколко типа тематични ресторанти, някои от които се подразделят на многобройни видове. Разделението е според

националната насоченост. Етноресторантите безспорно са гвоздеят на тематичните заведения. Няма европейска столица, в която да няма поне две дузини заведения, представляващи собствената национална кухня или етнокухни от различни части на света. Тяхната многобройност и подчинеността им на малко по-различни правила е причина за отделянето им от тематичните ресторанти и формирането на специфична категория заведения.

сервираните напитки. Бирариите и винарните определено са сред най-печелившите заведения от средната ценова категория. Основното, с което те привличат посетители, е наличието на широк асортимент от определена напитка, който се придружава от подходящо меню. Според експертите най-рентабилни сред тематичните ресторанти са именно бирариите, защото залагат на масовия клиент и на оборота, а не на цената. Те се изплащат и по-бързо от останалите заведения, защото, работейки в по-ниския ценови сегмент, са достъпни практически за всеки посетител.

използваните суровини или крайни продукти. Тук влизат най-вече вегетарианските, рибните и ловните ресторанти, но също така и заведения, в които се сервират определени ястия. Италианските пицарии, руските пелменни, грузинските чебуричници, френските крепери, както и традиционните за нашите географски ширини кебапчийници и шкембеджийници влизат в гамата на тематичните продуктови заведения.

локацията. Не е трудно човек да се досети, че местоположението на ресторанта може също да бъде повод за обособяването му в тематичен ресторант. Такива са например ресторантите в телевизионни или други кули, ресторантите аквариуми, заведенията в естествени или изкуствени пещери, в солни и други мини и пр. Изключително популярни като места за тематични ресторанти са вятърните мелници, селските ферми. Класика в жанра са ресторантите в замъци, манастири или др. културни обекти. Странна и нова е идеята да се отварят ресторанти в бивши затвори (в Италия, Китай Тайван, Русия), бункери (бункера на Сталин в Москва), землянки и пр.

транспортните средства – както излезли от употреба и пенсионирани, така и действащи превозни средства, са също сред най-експлоатираните помещения за заведения. Използват се както закрепени неподвижно, така и движещи се по определен маршрут. Влакове и отделни вагони, трамваи, самолети, корабчета и дори подводница са изпозвани, за да бъдат подслонени в тях оригинални заведения за хранене.

обединяваща тема. Темата може да бъде всякаква. Каква да бъде зависи само от въображението на ресторантьора и атрактивността й за посетителите. Всеки ресторант, подчинен на определена тема, би могъл да бъде обособен като отделна категория. Най-често те са вдъхновени от исторически епохи, личности и свързани с тях събития, творци, различни видове изкуство, забележителности, хобита, необичайни места и пр.

Целта на тематичния ресторант

Според британския психолог Гордън Браун целта на тематичния ресторант е да се създаде определен психологичен контекст, в който гостите да чувстват не просто комфорт, а съпричастност към това, което става в него. Това се предава с помощта на интериора, униформите на сервитьорите, музиката и, разбира се, кухнята. Колкото по-изпипани са детайлите на този театър, колкото повече гостът придобива усещането, че е действащо лице в него, толкова по-голямо е удовлетворението от атмосферата. В тематичния ресторант заедно със задоволяването на необходимостта от вкусна кухня гостът реализира и други потребности като романтични преживявания, носталгия по миналото, любопитство, търсене на остри усещания и пр. Този пласт от личността на човека обаче е много неустойчив, затова тематичните ресторанти като правило са неустойчии образувания, които изискват иновации. С времето обаче остротата на усещанията намалява, всичко става до болка познато и безинтересно, така че гостът може да се впусне в търсене на други преживавяния в други ресторанти.

Според експертите именно затова мястото на тематичните ресторанти не е в малките градчета, а в големите градове и курортни комплекси. В мегаполисите броят на жителите е достатъчно голям, така че ресторантът да продължи да привлича гости дълъг период от време. В курортите пък "оборотът на населението" е много висок, в комплекс с капацитет над 50 000 легла през летния сезон преминават над един милион души, така че също няма опасност на гостите да им омръзне да го посещават.

Как да намерим идеята

Най-често тематичният ресторант спада към средния ценови сегмент на пазара, който се развива най-бързо и в който конкуренцията е най-висока. Последното е причина част от ресторантьорите да прибегнат към нови форми като тематичния ресторант с цел да привлекат повече клиенти. За тях е характерна сегментацията – едни акцентират върху кухнята, други – върху развлекателния елемент и атракциите, а трети се опитват да съчетаят първото и второто. Основен белег на тематичния ресторант е хармонията кухня–интериор–обслужване.

Андрей Петраков, един от най-известните московски консултанти в областта на ресторантьорството, който е помогнал да се създадат най-модните в руската столица заведения, някои от които със звезди на Мишлен, разказва, че към него често се обръщат хора с нестандартни и оригинални идеи за заведения. При това често бъдещият ресторантьор е поклонник на определена идея (джаз, лов, риболов, филм, епоха и пр.), който има кръг от съмишленици и предполага, че откриването на заведение, свързано със собствените му пристрастия в съчетание с наличие на определен кръг от хора с идентични интереси, е достатъчно условие за успешното му съществуване.

"В повечето случаи това обаче съвсем не е така. Личните пристрастия са лош помощник на бизнеса и откриването на заведение, основано на лични интереси, може да доведе до провал. Обикновено това се случва поради факта, че потенциалните клиенти на ресторанта съвсем не са достатъчни. Направете проста сметка – за да печели ресторант с 50–70 места, през него трябва да преминават около 150 души дневно. Откъде ще се вземат? Почти сигурно е, че в малко градче не могат да се съберат достатъчно поклонници на толкова тясна идея. Това означава, че недостигът на хора, които идват специално заради идеята, трябва да се покрива чрез "непрофилни" гости. И тук възниква въпросът дали те ще дойдат в тематично заведение и ще бъде ли то привлекателно за тях? Трудно е да се даде категоричен отговор, но онова, което се случва с подобни заведения, може да се илюстрира със съдбата на откриваните с фанфари тематични ресторанти, които след известно време се превръщат в обикновени", казва Андрей Петраков. Според него в подобни случаи е най-добре човек да се придържа към известната маркетингова мъдрост: ако сте намерили незаета пазарна ниша, не бързайте да се радвате. Може да е свободна просто защото не е нужна никому.
Активен

kitkat

  • V.I.P.
  • Карма: +233/-20
  • Неактивен Неактивен
  • :Юни 11, 2007, 07:24:32 pm
  • Публикации: 915
  • Торент Клиент: µTorrent
Re: В началото бе...
« Отговор #5 -: Декември 04, 2008, 07:33:28 pm »
 В НАЧАЛОТО БЕ СУЕТА

web

Ден първи.

Кървава пустош,
непознаваща тишина.
По гърба на света
              като тръпка
прихва акустика.

Ден втори.

Мракът вторачено
бълва талази земя.
Ето ви място за гробове!
(Става даже за крачене.)

Ден трети.

Създадох палачите
с черни качулки от слепота.
После и Рая.
Идеален е за прогонване.

Ден четвърти.

Правя ви искащи
и ви осъждам на нямане
и на надежда за смисъл.
(Вече е време за дяволи!)

Ден пети.

Още се чудя
има ли нужда от ангели...
По-скоро да. За заблуда
и страх (ще има и Паднали).

Ден шести.

Днес ви скроих
безкраен стремеж да сте Аз...
Няма да мисля змийства.
Тях ще оставя на вас.
(От вяра до братоубийство.)

Ден седми.

Вече ви има!!!
Ето ви (даром) света.
Спокойно.
Накрая ще бъде пустиня...
Но пък
              В Началото Бе Суета.

Елица Мавродинова
Активен
Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни.
                                                                                                            Джордж Гарлин

war4ce

  • SuperUploader
  • Карма: +1097/-1884
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Август 08, 2008, 10:28:54 pm
  • Публикации: 6720
  • Creator of Reality
Re: В началото бе...
« Отговор #6 -: Май 18, 2009, 11:35:31 pm »
В началото бе стадото.

И то бе щастливо.
Всяка сутрин овчарят го извеждаше на паша, поступваше с гегата непокорните и говореше гальовно на послушните.
Само кучетата малко ги плашеха, едни такива едри, рунтави, с дълбок гърлен глас, чието къркорещо изръмжаване бе достатъчно да върне и най-вироглавите отново в пътя . И така вървяха дните и се сменяха един с друг.
Овчар подпрял се на гегата си, гледащ с умиление поверените му добичета, кучета въртящи доволно опашки пред него и едно доволно стадо, скитащо се в долината между хълмовете .
До един ден, когато вятърът изведнъж смени посоката си и довея промяната.Овчаря се извини на стадото си и се оттегли на заслужена почивка в скромната си хижа. Където умря самотен и забравен от всички.
Кучетата се повъртяха, повъртяха, па като видяха, че няма и за тях кой да се грижи хванаха Балкана и подивяха от мъка по стопанина си.
Остана само стадото, вцепенено в недоумението си - А сега накъде ?!Най-метилявата овца избля - Де-е-е-емокра-а-а-ция-я-я , а след нея заблеяха и останалите, обявявайки я за десидент, поради невзрачния й вид, и започвайки да гледат с недоверие по-охранените сред тях, набеждавайки ги за предатели.
Настана брожение - Свобода ?!
И какво да се прави с нея ?! Едни поеха незабавно към далечните хълмове, тези за които бяха чували от птиците, че тревата там е по-гъста, зелена и крехка, че вода има в изобилие и слънцето винаги ги огрява, дори и през нощта.
Поеха много и много от тях се не върнаха.
Само оттатък баира, долиташе блеенето им, но дали бяха доволни или не, никой не успя да чуе, защото врявата настанала в стадото бе вече страшна. Нямаше водач, а стадо без водач, стадо ли е ?
Заблеяха всички вкупом към небето в молбата си Бог да ги чуе и да им даде водач, който да ги води, да се грижи за тях, а те всички вкупом се заклеха в замяна да заплатят с вълната, млякото и дори с месото си ако се наложи, за да имат честта да бъдат водени и насочвани в живота.

И Бог чу молбите им.
И им откликна, по един саркастичен начин.
От гората слязоха вълците.
Някои все още бяха с кучешките си нашийници, но манталитета им вече си бе вълчи.И си разпределиха помежду си овцете от стадото.
Едни веднага паднаха в жертва пред прехода, а пръснатите им кости бяха втъпкани в калта , изпод копитцата на уплашените им събратя.
И стадото замълча.
Замълча в покорството си, защото всяко едно изблейване се наказваше назабавно и жестоко.С нощно влизане в кошарата и безследното изчезване на провинилият се, въздигнал глас срещу новите водачи.
А те от ден на ден, дебелееха все повече и вълчият им облик се притъпи под пластовете лой и самодоволство. Някои даже смениха цвета на козината си, че даже и я понакъдриха да се харесат на стадото, за да ги почуввства то , като един от тях.
И стадото припозна в мъчителите си своите Водачи. Избрани от неговите редици, призвани да го водят.
А стадото си стоеше все в същата долина , а приказните далечни долини с тучна паша си останаха легенди разказвани скришом вечер... Дори и малкото което имаше бе вече опоскано, защото никой никъде не искаше да ходи, а водачите ги мързеше да избират новата посока, за новия ден.
Настанаха тъмни времена, от ден на ден стадото се смаляваше все повече и повече, а по-умните сред него обвиниха за това демографският проблем.
Водачите започнаха кървави битки помежду си, защото и за тях намаля това, което преди бе в изобилие. Мнозина сред стадото започнаха да си спомнят старият овчар с умиление и да разказват на по-младите как ги е галил с гегата , а кучетата са им били верни другари в игрите.

И зачака отново стадото, далеч по-мършаво и изпосталяло от ония стари дни новият си водач.Този , който отново да ги поведе и пред този в който да се врекат с вълната, млякото, а дори и с месото си.
И още чака.

Нейде там, в една далечна долина, забравена от Бога.

web
Активен
<a href="http://www.youtube.com/v/Hfl8796hNc4?version=3&amp;hl=bg_BG" target="_blank" class="new_win">http://www.youtube.com/v/Hfl8796hNc4?version=3&amp;hl=bg_BG</a>

after_never

  • SuperUser
  • Карма: +1038/-1888
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Мъж
  • :Март 28, 2009, 10:34:30 am
  • Публикации: 2471
  • Правя, Вземам, Имам, Давам, Съм.....
Re: В началото бе...
« Отговор #7 -: Май 31, 2009, 09:42:56 pm »
Ако в началото бе спорта ,то ето кое според мен въобще не е спорт :

Ако питате мен има само три вида спорт:Футбол,Волейбол и Плуване,въпреки,че плуването е по-скоро начин да се  спасиш от удавяне,което си е просто здрав разум.
Сещам се з Хокея.Хората си мислят,че хокеят е спорт.Не,не е.Хокеят е едновременно три занимания:пързаляне с кънки,мотаене наоколо със стик и пребиване на противника.Ако тези момчета имаха повече мозък,отколкото зъби,те щяха да правят тези неща поотделно.Първо се пързаляш с кънки,после си играеш с шайбата и накрая отиваш в бара и набиваш някого.Денят ти ще е по-запълнен,а и ще е по-забавно.
А основната причина хокеят да не е спорт е ,че не се играе с топка.Всичко което не се играе с топка не е спорт.Точка. :P

Бягане.Хората си мислят ,че бягането е спорт.Бягането не е спорт защото всеки може да го прави.Всичко ,което може да се прави от всеки не е спорт.Аз мога да бягам ти можеш да бягаш,дори баба ми може да бяга,но не и публикуват снимката в нито един спортен вестник. ;D

Ветроходство.То също не е спорт.Това си е просто начин за придвижване.Пътуването с явтобус не е спорт ,нали?Защо тогава ветроходството да е? ???

Боксът също не е спорт.Боксът е начин да набиеш някого.В този смисъл той си е опростена форма на хокея. ::)

Боулинг.Въпреки ,че тук имаме топка даже няколко ,боулинга не е спорт защото не мога да играя с моите си обувки, я винаги трябва да си вземам под наем ,а това ме дразни.Да си гледат работата. 8)

Билярд.Някой също го наричат спорт то той не е защото при него няма сериозна опасност от нараняване,освен ако победите някой на вързано и в резултат на слабите му нерви  се окажете с щека в задника ,но дори и тогава по-скоро сте жертва на сексуално насилие отколкото пострадал при спортен инцидент. ;D

Дартс можеше и да е спорт ,защото има голяма вероятност да извадиш нечие око.Но не дартс не може да е спорт защото целта на играта в крайна сметка е да достигнеш нула,което според мен противоречи на цялата спорна логика. :)

Фехтовка.Ако фехтовката,беше спорт кажете ми кога за последно заложихте на съзтезание по фехтовка.Нищо на което не можеш да залагаш не е спорт.

Гимнастиката не е спорт защото китайците напоследък станаха много добри в нея ,а всичко китайско е менте. ;)

Лов.Ако си мислите ,че лова е спорт –питайте дивеча. >:(

Тенис.Да той е много модерен и много гъзарски,но това е само начин да срещаш други модни  гъзари. 8)

И накрая стигаме до голфа.Необходимоста да общувате със суетни ,амбициозни,повърхностни ентусиасти със цел създаване на мъжки приятелства е направо отблъскваща.Голфът не е спорт.
КАЗАХ
Активен

Колкото и лоши неща да говорят за мен, аз винаги имам какво да добавя.

jolyp

  • Гост
Re: В началото бе...
« Отговор #8 -: Юни 07, 2009, 03:09:32 pm »
В началото бе  Тя – Любовта...

Онази бяла лястовица, която странства по незнайните пътища на душата и свива гнездо в най-затулените кътчета на сърцето... Красота и магическо обаяние струят от нежните й криле, воля и устрем излъчва увереният й полет, и някакво тайнствено огънче блести в остроумния й поглед. Лети неуморно денем и нощем, без да се страхува от мрак и студ, защото вечно туптящото й сърце прелива от гореща кръв, а малките очички долавят лъч светлина и в най-непрогледната тъма. Свободолюбива и непостоянна, енергична и ведра, прелестна и изкусителна – това е тя, Любовта...

             Понякога усещам как пърхащите й криле ме гъделичкат и се усмихвам. Тази неволна и чиста усмивка, породена от вътрешен инстинкт, озарява лицето ми с ослепителна светлина и ме прави  чаровна и лъчезарна. А когато лястовичката подскача, обзета от бурно вълнение, в душата ми настъпва истинско земетресение! Радост и жизнелюбие извират от всеки мой поглед, жест, движение, и ми се иска да съм все такава – весела и по детски щастлива...

            Но когато птицата забие острите си нокти в ранимото сърце, болката заличава всички следи от тържествуващото щастие. Дали от самота или разочарование, нежната птичка приема облика на кръвожаден орел и раздира душата ми, късче по късче... Жестока, несправедлива, коварна – обиждам лястовичката с най-грубите слова, а сълзите ми продължават да се ронят като тъжни есенни листа... И все пак, въпреки непоносимата болка, не искам да я освобождавам от сърцето си, защото, макар и мъчително, присъствието й ме кара да се чувствам жива и да усещам трепета на емоциите си.

         Ето че обаче идва есента и прелетната птичка отлита. Сама, без да отварям вратичката на кафеза, тя се промъква с лекота през решетките и оставя само едно мъничко перце – да ме подсеща, че някога е събуждала щастие или болка в мен... Накъде ли отлита, след като вдиша глътка свеж пролетен въздух? Дали се скита в прохладните нощи или се промъква в нечие чуждо сърце – навярно по-топло и уютно от моето? Да, тази птица е непостоянна – когато се заселва в нечии гърди, вдъхва примамливата илюзия, че ще живее там вечно, а после напуска без предупреждение, без дори оправдание за неочакваното бягство...Остава само чувството на празнота и едвам прокрадната надежда, че напролет ще се върне в родната стряха, огорчена и отчаяна от предишното убежище...

         Та това е тя – Любовта. Една обикновена птица, която ни превръща в необикновени създания. Блуждаеща лястовица, която също иска да обича и да бъде обичана, затова страданията и самотата й са не по-малко горчиви от човешката тъга... Да се опитаме ли насила да я приковем в сърцата си и да й отнемем заслужената свобода? Или да се насладим на волния й порив в търсене на неизвестното щастие? Нека да я оставим да следва поривите си, които ще я отведат към най-достойното за нея сърце...А през това време да не забравяме, че белите лястовици са навсякъде, стига да гледаме по-често към небето и да се опитаме да проследим полета им.
Затова  отворете вратичката на кафеза в сърцето си и  чакайте някоя от тези удивителни птици, опиянени от вечната си вяра в Любовта !!!
Активен

jolyp

  • Гост
Re: В началото бе...
« Отговор #9 -: Юни 16, 2009, 04:46:48 pm »
В началото бе музиката....

В Библията е казано: “В началото бе словото”, но това не е съвсем така, както го разбираме днес. Защото в началото словото е било музика. Преди да говорят, хората са пеели и танцували - така те общували помежду си. Както правят птиците и всички ходещи и пълзящи твари. Както правят все още и някои народи. Музиката е най-универсалния човешки език, тя минава през всякакви прегради и най-директно свързва сърцата. Поради това тя е и най-мощният, най-великият ваятел в живота на хората откак свят светува, сега и за в бъдеще.

Тъй щото:
-------------------
Каквато е музиката,
такива са и вътрешните трептения.
Каквито са вътрешните трептения,
такъв е и танцът.
Какъвто е танцът, такава е и любовта,
такъв е и сексът.
Каквито са любовта и сексът, такова е и зачатието.
Каквото е заченато, това се и ражда.
А каквото се ражда, такава е и попарата.
Попарата, която сам си дробиш и сам сърбаш.
Но оставяш от нея и на идващите след тебе…
и на идващите след идващите.

А кой поръчва музиката?
Който плаща.
А кой плаща?!…
Който иска да те направи като себе си,
за да те владее по-лесно.

Затуй:
------------------------
Не слушай от други поръчана музика,
не танцувай под нейните звуци!!!…
Та нали музиката, която слушаш е път към твоето сърце - към способност и стил да обичаш.
Та нали музиката, която изпълняваш е самото твое сърце - неговия външен израз и твоите вътрешни устои.
Та нали музиката, под чиито звуци танцуваш е силата, с която караш другите да те обичат.

Музиката е основен двигател и ваятел на любовта, а любовта - на всичко останало.
Тя е главната формираща сила в твоя живот - матрицата на твоето бъдеще.

Затуй:
---------------------
Обърни се навътре - към собствените дълбини и устои - и рови там дълго и неуморно, докато откриеш своята музика, своя танц, своя образ любим, своята жажда за него! Намери всичко най-свое от века! Дай му тогава воля и израз навън, тъй щото околното пространство и всичко, което го населява - по-близко и по-далечно - да затрепти и заехти в същия ритъм…И едва тогава продължи и напред… за да срещнеш и намериш най-необходимото ти!
------------------------------------------
Тъй че дайте волуме на мах    ;)

 
Активен

war4ce

  • SuperUploader
  • Карма: +1097/-1884
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Август 08, 2008, 10:28:54 pm
  • Публикации: 6720
  • Creator of Reality
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.64 Opera 9.64
Re: В началото бе...
« Отговор #10 -: Юни 18, 2009, 01:10:05 am »
В началото бе...вдъхновението.

              "Of all the things i had and I lost I miss my inspiration the most ..."
               (От всички неща, които имах и загубих, най-много ми липсва вдъхновението...)

  Не зная откъде да започна...Казват:"Не започвай да пишеш без вдъхновение"...Огледах се за вдъхновение... Някак не можах да го намеря...Приятел каза: "Това не е краят. Вдъхновението ще те намери!"...Е, намери ме.

  Дух. Дъх. В дъх...Вдъхновение. За мен то е усещане за духовен полет. Всички имаме желания, мечти, чувства. Вдъхновението се ражда, когато има единство между душата и разума. И все пак разумът е този, който трябва да освободи душата, за да изживеем сладкия екстаз на вдъхновението. То е нашият ключ към сърцето и душата, но ключарят е разумът. Вдъхновението е есенцията на намерената красота.
  Нуждая се от вдъхновение, от което няма да се уморя никога...любовта ще ми бъде вечно такова. Тя отнема болката. Вдъхновението е единствено дихание на раждащ се взрив от чувственост. То може да дойде от музиката,  от дъжда, от думите, от усмивката, от жените, от виното, от любовта, от...Трябва само да го търсиш, да се научиш да виждаш със сърцето и може да намериш и най-малката частица вдъхновение.
  Вдъхновението е активен процес, под една или друга форма то е адресирано до другите хора, ние го споделяме. За да открием вдъхновението, първо трябва да открием себе си, да знаем кои сме, какво и защо го правим т.е. да имаме цел, посока по собствения си път. Вдъхновението е движение към целта, изкачване на нашият духовен връх.
  Питам се: На кого е активната роля при вдъхновението? На Бог, на Музата, на Човека?
Мисля, че озарението е активност с подготовка за достигане на вдъхновението. Важна роля, според мен, играят натрупаният опит, уменията и възможностите на всеки от нас. Личността, като главен елемент в творческия процес, е активна по отношение на вдъхновението. Все пак то е в нас. То е импулс, идея. На вдъхновението влияе духовната ни интуиция. Има връзка между разума и интуицията. Но тя прекрачва границите на разсъдъка, тя е ирационалната способност на човека да вижда истинските неща.
  Вдъхновението е състояние на духа, вид изживяване, даване израз на идеите. Чрез него ние съзидаваме, пресътворяваме и осмисляме абстракция, идея. Вдъхновението неизбежно води след себе си и въздействие от реализирането на идеите, от постигането на целта. Артистизмът също е важен, за да има пламък вдъхновението. Дали пък то не е край на мечтите или начало на сбъдването им?  За мен то е усещане на духовна свобода, което никой не може да ми отнеме.
  Непрестанното и непримиримо вдъхновение за мен е моята неопитомена чувственост. Прегръщам ветровете на безвремевата фантазия.
  Безграничното ми вдъхновение освобождава всички мои сетива, дава ми възможност да откривам загадъчните значения на мелодията на Вселената.
  Моето щедро вдъхновение ражда оптимизъм в моето утре, да се обединят хора, религии, верую в обща човечност.
  Аз лично най-много се вдъхновявам от моята си лудост, от нея пия по чаша на ден.  ;)  :P
Вдъхновението е съставка на моята кръв. То е разговор с мен самата. С всеки ритъм на сърцето ми се пробуждат пенливи фантазии и аз неизбежно се вдъхновявам извън границите на съзнанието и заглушавам шума от смъртта. И когато погледна света наоколо...вдъхновението просто сега започва.
Вдъхновение до сетния ми ДЪХ!!!
  :)
   
         Автор: war4ce


« Последна редакция: Юни 18, 2009, 12:29:41 pm от war4ce »
Активен
<a href="http://www.youtube.com/v/Hfl8796hNc4?version=3&amp;hl=bg_BG" target="_blank" class="new_win">http://www.youtube.com/v/Hfl8796hNc4?version=3&amp;hl=bg_BG</a>

jolyp

  • Гост
Re: В началото бе...
« Отговор #11 -: Юни 18, 2009, 01:35:11 pm »
В началото бе кафето......


КАФЕТО...
Черно като Дявола,
Горещо като Ада,
Чисто като Ангел
Нежно като Любовта!


     Кафето в града ...(или по време на кратко бягство от него) -то е вкус и поезия,начало на деня,усмивка и топлина,повод за среща,споделяне,приятели,открадната почивка по време на работа,среще,раздяла.Отпускане......
     Част от градската култура и забързан начин на живот...то е синоним на релакс и среща. Кафе преди работа-първото,кафе-почивка в работата(поне 2-3), среща на кафе след това-синоним на свободно време и приятни срещи. Приятелства,срещи и раздели,планове за работа и почивка-все около Кафето...и Града,сутринта,вечерта,работата,любимите хора.
 Пия  си кафето в 9 сутринта . Понякога с приятели..понякога  сама.....

       Най-често Кафето в Града е релакс,но също концентрация и творчески размисъл.Градът е немислим без кафето,то е част от лайф стайла.Чисто,черно, с мляко или сметана,понякога мед-различни проявления на живота и вкуса.И вкусът към живота!
      На кафе са срещите със земните ангели-приятелите,кафе с часове на   споделяне,планове,усмивки....Част от живота ми,част от града,то е вкус и поезия,топлина и Любов!
Дявол, Ад и  Ангел! 

 
Активен

after_never

  • SuperUser
  • Карма: +1038/-1888
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Мъж
  • :Март 28, 2009, 10:34:30 am
  • Публикации: 2471
  • Правя, Вземам, Имам, Давам, Съм.....
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 7.0 MS Internet Explorer 7.0
Re:В началото бе...
« Отговор #12 -: Ноември 10, 2009, 09:10:01 pm »
В началото бе океана.После се появи Живота . После живота излезе на сушата . А там имаше кал . И калта стигна до ушите на Живота . Тогава се появиха и туфичките . Да ама на жирафа въобще не му пука , щото той сам си чисти ушите с език .   
Активен

Колкото и лоши неща да говорят за мен, аз винаги имам какво да добавя.

Anjyblue

  • SuperUser
  • Карма: +15/-1
  • Неактивен Неактивен
  • :Септември 09, 2016, 09:02:32 pm
  • Публикации: 382
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Firefox 48.0 Firefox 48.0
Re:В началото бе...
« Отговор #13 -: Септември 14, 2016, 09:29:05 pm »
В началото бе... ракията!
…И ракията беше у Бога, и Бог беше ракията… и тя обичаше хората.
( Из житейската философия на Вуйчо Ваньо-Кюстендилски)


Далеч от памуковите плантации и джаза, по-близо до Европа и по-далече от нея, на 1.169 милиона декара лозови насаждения, неуморен и психясващ земедлски труд осигурява практикуването на спорт, конкурентен по изживяване и физическа устойчивост на най-екстремните видове от спортния свят. И докато в древен Рим богатите пиели вино, а бедните бира, то по нашите балкански ширини състезанието е в една единствена дисциплина - пиене на сливова, гроздова, джанкова и прочее шльокавица.

Народопсихологията  носи тежкия и злокобен белег на ракиения алкохолизъм, превърнал се в гладиаторско състезание от най-висш тип.  И то за едничката наслада на балканския елит, който с изключителен финес и виртуозност чупи рекорд след рекорд, черен дроб след черен дроб, семейство след семейство, чаша след чаша, шише след шише… Лишен от всякаква отборна етика, имащ пълна анархическа самобитност, гарантиращ зрелище, отслабващ психическата самозащита на съзнанието и даващ  като скачен съд опит и нужен професионализъм на родната гастроентерология, пиенето на ракия е запазена световна марка за родната действителност. Далеч от естетика на кулинарното изкуство в България, спортистите в тази дисциплина не носят ризи, вратовръзки, ефирни рокли, бижута и чисти обувки. Спортното облекло е в свободен стил, демек -  дрескод няма, състезателите са облечени предимно в бели потници и плетени обувки, анцузи и черни обуща с метални катарами, носят ретро прически върху мазни си глави, ядат ненарязан лук и имат поддържано нокътче на малкия пръст на лявата, дясната, а понякога и на двете ръце, служещо им за сръчното отстраняване на ушна кал, пъпки и завинтване на винтове. Всичко това придава допълнителна величина на офанзивните качества на състезателите.

Разбира се, многообразието на местните индивиди предполага и добро камуфлажиране на голям брой от състезателите. Голям процент от тях са: деца, жени, учени, шофьори, фризьори, полицаи, хомосексуалисти, политици и артисти…
Иначе както е известно, алкохолът стимулира сърдечната дейност (кръвта ти вдига и самолета), което претоварва системата; стимулира и мозъчната дейност (мислиш повече), което претоварва съзнанието, съответно ставаш ленив и откровено тъп; води и до дехидратирането на организма, съставен 90 % от вода. И в крайна сметка кое е полезното?
Ебеш повече, мислиш по-дълго и се потиш много?! Истината е, че ракията води до чувство за еуфория, сила, липса на комплекси и липса на пари. „Дайте на българите ракия и им гледайте сеира”, казал чешкият посланик насред китен ресторант в столичния квартал „Люлин”, след което бил зверски пребит от враждуващите агитки от страна на младоженеца и булката.

„На народът му е нужно хляб и зрелище” пък са казали древните римляни. „За да има зрелище, на народа му е нужна ракия” – добавили съвременните българи.

Навярно тези неща звучат като модерна приказка на Йордан Йовков, но местният фолклор държи хищно в плещите си балканската истина за личния си алкохолизъм. Крие под кожения си елек подутия си черен дроб, станал основно мезе на метиловата 70-градусова шльокавица и гордо крачи по жълтите павета, миришещ на джибри, гледащ недружелюбно, искащ да ебе до дълбоки старини и да пие до откат. Докато има лозя, докато има джанки, докато има сливи и докато физичните закони на скачените съдове го държат здраво за  гастроентерологията, позволяваща му дори с цироза да държи чашката и да си вари ракията в забранения от ЕС казан. После да ляга вечер, хълцащ до жена си, изморен от поредното състезание, в което има много победители и да държи в шепите си гордо трофея (подутата си чернодробна деформация). А накрая да заспи, знаейки, че ще се събуди по една единствена причина - за да спортува.

 
П.П. Той: Аз съм от Левски.
Тя: Аз съм от ЦСКА
Всички: Ние сме от Винпром Карнобат!
Активен

lord_milev

  • V.I.P.
  • Карма: +925/-411
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Мъж
  • :Юли 29, 2009, 08:00:21 am
  • Публикации: 17840
  • Торент Клиент: µTorrent 2.2.1
  • Винаги имаш избор!
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 52.0.2743.116 Chrome 52.0.2743.116
Re:В началото бе...
« Отговор #14 -: Септември 16, 2016, 08:28:32 am »
В началото бе един стих.
Написах го мълчаливо
на пясъка,
а вълната изменница го изми.
Написах го мълчаливо
във въздуха,
а ехото глухо го премълча.
Написах го
върху белия лист,
а ти го повтори
и ехото го понесе
неудържимо,
необратимо.
 
В началото бе само един стих...
Активен