Само най-мъдрите и най-глупавите не се поддават на обучение, е казал Конфуций преди повече от 2500 години. Обаче историята го опровергава. Сред двойкаджиите се оказват бъдещи гениални политици, бизнесмени и музиканти. Като деца те изпадали в ужас от мисълта за 15 септември - или за датата, която в държавите им се води за първи учебен ден. Сред тези невзрачни малчугани бил и Айнщайн, чиито учители се чудели как да кажат на родителите му, че го смятат за бавноразвиващ се. На другия полюс са децата, които от малки са пълни отличници. Например прочутият лекар Авицена, който засрамвал преподавателите си още на 12-годишна възраст.
Всичко това води педагозите до мнение, че няма сигурна индикация, която да показва дали едно дете е талантливо или не. Понякога пълни пройдохи правят велики открития в науката, друг път обещаващи таланти се провалят. Важно е децата да открият собствения си път, този, който най-пълно отговаря на дарбите им, и да не бъдат принуждавани да изпълняват родителски амбиции. Тогава, твърдят експертите, те може и да не станат гении, но поне в по-важните житейски изпити няма да бъдат двойкаджии.
1. Исак Нютон Едно пъпчиво и заядливо момче е причината днес светът да познава Исак Нютон. Въпросният хулиган бил негов съученик, който непрекъснато се подигравал за слабия му успех. Откривателят на закона за гравитацията наистина трудно можел да мине не само за умно, но дори за що-годе способно дете. Майка му обяснявала това с факта, че го родила недоносен и според думите и - като бебе се събирал в бирена чаша. Нютон се опитал да блесне на един-два урока, за да засрами връстника си, и така за първи път отворил книга. По-късно напуснал училище и може би щял да изживее остатъка от живота си като най-обикновен пройдоха, ако не бил един негов чичо. Той го пратил да учи в Кейбридж и за да не изглежда неблагодарен, Нютон се насилил да усвои поне малко учебника. И разбрал, че това е неговият път - сложният свят на формули и изчисления го запленил напълно. Но все още не бил свикнал на трудови навици и отново не блеснал с успех. Съдбата го вкарала в правия път по необичаен начин - уплашен от чумата, която покосила Англия през 1665 г., Нютон се изолирал в едно далечно село, където от скука започнал да се занимава по-подробно с наука. След това вече биографията му е ясна.
2. Алберт Айнщайн "Не, и този път не можем да ви кажем нищо хубаво". С тези думи учителите на Алберт Айнщайн посрещали родителите му на всяка среща. Бъдещият учен не блестял със заложби - минавал за трудно схватливо дете и мнозина дори го мислили за бавно развиващ се. По-късно той споделял, че това впечатление отчасти се дължало на тираничното отношение в католическото училище, където учил. Така или иначе гениалният физик предизвиквал печални размисли у родителите си, които трудно се примирявали с факта, че детето им е двойкаджия. Но се успокоили когато разбрали, че макар да е слабак в училище, в къщи Алберт бил повече от изряден - четял си кротко трудове по математика и физика и не правил бели със съседските деца. Трябвало да минат повече от 20 години, преди близките на охулвания ученик да почнат да подозират за гениалните му способности.
3. Роман АбрамовичПрез 70-те години в руския град Ухта имало няколкостотин ученици. Ако някой мастит предприемач би решил да търси сред тях бъдещ талант, трудно би открил. Сред многото безлични малчугани бил и Роман Абрамович, който тогавал минавал за свито и невзрачно момченце, което с много напън отронвало по няколко думи, когато го изпитвали. Днес нефтеният магнат е пълното потвърждение на факта, че не е необходимо да си образован, за да живееш като цар. Бележникът му предизвиквал депресия у чичо му, който го отгледал след смъртта на родителите му, но Роман опровергал всички скептици. Със своя нюх и интелект той успя да се превърне в един от най-богатите хора в Европа, освен това е губернатор на Чукотка и собственик на футболния клуб "Челси".
Та какво значение имат тук някакви си стотина училищни двойки?
4. Джон Ф. КенедиНесретник - това било определението, което получил Джон Ф. Кенеди в училище. Бъдещият президент на САЩ не се трогвал много от това и дори сформирал група със свои съученици двойкаджии, с които на шега се наричали "Несретниците". През последната година от обучението си Кенеди до такава степен влудявал учителите със своите лудории, че без малко да бъде изключен. Предричали му бъдеще, което не било чест за неговото семейство. Затова баща му маниакално го призовавал да се "поправи". Въпросната "поправка" станала по-късно, когато Кенеди отдавна вече бил завършил училище и вече давал заявки за сериозната политика. Известно време се опитвал да крие младежките си провали, но те били толкова много, че пазенето на тайна се оказало невъзможно.
5. Ерос РамацотиАко получавате главоболие в секундата, в която отворите книга, не се комплексирайте. Това не означава непременно, че коефициентът ви на интелигентност е на срамно ниско ниво. Поне такъв е случаят с Ерос Рамацоти. Обаятелният музикант признава, че не обича да чете. Просто го заболявала главата и въобще той обичал "живия" живот. Мнозина биха оспорили ползата от твърдението му, но е факт, че като ученик той в никакъв случай не бил отличник. Откровено казано, бил по-скоро двойкаджия. Обаче се успокоявал със страстта си към музиката. Бил убеден, че може да не знае миналото на родната си Италия, но пък бил в състояние да изсвири виртуозно и най-трудните гами. Затова концентрирал усилията си в тази посока и резултатът бил налице още преди да навърши 18 години. Блясъкът му на музикант замъглил спомените на близките му, познавали го до този момент като момче, което само с пистолет до челото би отворило учебник.
medicalbg.com
