« Отговор #35 -: Ноември 20, 2009, 09:14:40 pm »
[float=left]
[/float] [justify]
39-годишният шотландски актьор Джерард Бътлър наистина е универсален. За едни той е спартанският цар Леонид от историческия епос 300, за други е мистериозният тип с маската от Фантомът на операта, за трети – чувствителният мъж от P.S. Обичам те!, или пък мошеникът от Рокенрола… Бътлър може да изиграе всичко: уязвим и храбър, силен и слаб, романтик и грубиян, забавен и свиреп. Ненапразно в бъдеще му предстои да влезе в кожата на поета Робърт Бърнс, а след това и да се „съживи” в продължението на 300.
През ноември ще навърши 40 и ще навлезе в особен период. Психолозите твърдят, че това е времето, когато мъжете изпадат в „кризата на средната възраст”, но поне засега чаровният шотландец едва ли има поводи за това. Не страда от липса на внимание от страна на нежния пол (форумите в интернет са претъпкани с „ох” и „ах” от фенки!), нищо че все още не е завел нито едно от многобройните си завое-вания под венчило. А кариерата му е в стремителен възход – завършва участието си в The Bounty с Дженифър Анистън, втурнал се е и в продуцентство, а за да не скучае в промеждутъците, си е намерил и друго занимание – съсобственик е на корейски ресторант...
Джерард е роден на 13 ноември 1969 в Глазгоу, Шотландия, но в жилите му тече кръвта на неговите прабаба и прадядо ирландци. Родителите му – Маргарет и Едуард Бътлър, се преместват в Канада само 6 месеца след неговото раждане. Опитват се да завъртят собствен бизнес в Монреал, но нещата не потръгват и пъ-тищата им се разделят. Майката взема децата и се прибира в родния си Пейсли, където след време се омъжва втори път. Именно там, в Пейсли, бъдещият актьор расте с по-големите си брат и сестра в атмосфера на строги католически традиции. Близо 16 години не поддържа контакт с баща си, после отношенията им се възстановяват, но родителят умира, когато Джери е на 22.
Момчето расте недалеч от местното кино, където често ходи с майка си. Още като дете харесва и театъра, участва в ученически постановки. Играе дори на сцената на шотландския младежки театър, а в Кралския театър в Глазгоу изпълнява ролята на Оливър. Завършва Юридическия факултет на университета в Глазгоу, но не работи дълго по специалността си. Адвокатската работа го депресира, търси спасение в бутилката и любимата си китара. Веднъж обаче, докато стажува в Единбург, гледа филма Трейнспотиг. И веднага разбира, че не си е избрал правилната професия. Пък и уволнението му вече било подписано… Така 25-годишният Бътлър поема към Лондон, за да сбъдне старата си мечта – актьорството. След дълги опити да пробие на сцената един ден най-сетне му излиза късметът. Запознава се с актьора Стивън Беркоф, който така бил впечатлен от самородния талант, че му дава епизодична роля в спектакъла си Кориолан…
[float=right]
[/float]„Нямах никакви контакти, нямах опит, не бях преминал през никаква школа, нямах и перспективи – спомня си Бътлър. – Всички ми се смееха и ми казваха, че просто съм си погребал успешната адвокатска кариера. Аз обаче знаех, че коренната промяна в работата ми е нещото, от което имах нужда. Разбирате ли, напълно бях загубил контрол над себе си. Ако тогава не бях толкова депресиран и отвратен от собствения си живот, до ден днешен щях да съм си юрист. Неудовлетвореността – това е знакът, че е време нещо да се промени. Разбирах, че преместването ми в Лондон е огромен риск. Но си казах, че се стремя към звездите и ще се притеснявам за последствията по-късно.”
Сега, като погледнем дългия списък с тв и филмови роли (37 за 12 години!), едва ли някой би се замислил дали това “по-късно” и “последствията” все още са актуални. Бътлър се е настанил удобно точно там, накъдето е поел в края на ХХ век – при звездите. И дори когато четат как е набил някой папарак или как отново е сменил нежната си половинка, феновете му пак го обичат. „Какво да правиш – харизма”, би отвърнал с прочутото си шотландско чувство за хумор Бътлър.[/size][/justify]
bta.bg
