Успехът ми се дави в чужда злоба.
Преди да съдиш думите мери.
Успелите несретния влудяват
с печат „на този му върви”.
Имам точно, колкото заслужих,
за всеки грош се издължих.
Сто живота за това се трудих,
сто пъти преди това сгреших..
Успехът ми е моята Голгота.
Посоката сама си начертах.
Не ме заливай с цялата отрова,
заради това, че преди теб успях.
Ела и влез в моите обувки,
две стъпки направи в тях.
В болка подметките им скъсах,
през каманаците така вървях.
И после поседни до мене,
за кратко съм намерила подслон.
Не ми завиждай, че съм днес успяла!
Виж само пътя, който извървях.
Това е... Какво мога повече да добавя?
Ние невинни жертви ли сме на тази планета? Или акта ни за раждане е вече доказателство за вина?