За да потвърдим или отречем това, трябва да имаме понятие, както за "Его", така и за "щастие" и "абсолют".
Едно уточнение само. Не трябва да се бъркат понятията "Его", "егоизъм", "егоцентризъм".
Его-то - това е самосъзнанието, идентификацията ни като личности! Със собствено съзнание, възприятия, воля, избор и отговорности.
Без Его ни няма нас! Аз-ът е предусловие за понятието "свят". Светът го има, защото мен ме има. Светът за мен е такъв, какъвто го осезавам аз.
Дефинираме се от "Какво казвам", "Какво мисля", "Кой съм аз за себе си и за другите" и т.н.
Его-то има и добри, и лоши измерения.
Най-хубаво е когато Аз-ът се доближава до другия...(наричаме го любов, обич)
Щастието е нещата, които иска Аз-ът, с които се стреми да си осигури комфорт (материален, духовен - за всеки различно).
Аз-ът иска дом, иска приятели, иска любов, иска... Аз-ът иска много неща...
А абсолютът е само понятие за "равнище на разбиране"...
Има ли човек, който да не мисли изобщо за себе си?