Пена вече трети ден мърмори на Вуте:
– Некадърник такъв, всички заминаха на море, само аз седя на село и храня кокошките, паса козите, доя кравите...
Вуте:
– А млъкни малко, ма! Аз и на война съм бил, ама такова чудо не е било! Бомбардират, бомбардират, па спрат! При тебе спиране няма...