Две жени си говорят по телефона. Едната се залива от плач. Приятелката и я пита:
- Ленче, какво ти е, да не сте се скарали с твоя?
- А, не. Остави се, оня ден отидохме на гости на баба му и аз от скука взех да ровя в един сандък. Гледам - огледало. Старо такова, с една красива рамка, ама нещо мътно. И като , че ли ме би някой по главата да се пошегувам, "Огледалце", казвам, "я кажи, има ли по-хубава от мен, не лъжи" и тая гад като почна, вече трети ден изброява и не млъква бе...