Запарил съм три шепи Райкин Боб,
идва ред на Патката,
а тя помоли се на своя Бог
и сама си патна Шатката.
Запарена стои без перушина,
Патока в Полога е безутешен
и кълне житейската машина,
която пак го прави смешен.
На месеца да се влюбва по три пъти
и Любовта му все да става Гозба
че да се налага все той да мъти,
по две яйца с една Рожба.
Защото в Запартък превръща се,
второто Яйце-стресирано,
а другото самотно-грачи си,
като,че, за туй дресирано.
Унесен в мисли тъй залута се,
В лехата с ранен Райкин боб,
с шушулките му той нагуши се
и викна-Не съм вече Роб.
Елате всички на Събрание,
Кокошки,Пилета Фитоци!
Да измрем за Назидание,
на човешките Пороци!
