С пролетта си играем на криеница
и се гоним по малките улички.
Тя наднича внезапно зад клоните,
после хуква нанякъде бързичко.
Аз след нея се втурвам да тичам
и аха! да я хвана -тя литва.
После смее се, спряла на покрива,
да ме дразни дори се опитва.
Вади слънце от джоба си. Тайно.
После бързо го скрива обратно.
Аз се правя на страшно сърдита,
ама всъщност дори е приятно.
Ей така си препускам след нея.
Ту цветя ми подава, ту облаци...
Но си знам, че и тя я обича
тази наша усмихната гоненица.
