Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[lord_milev]

Ще се върнеш ли при мене,
пак те питам в този ден...
Не ще падна на колене
и не ще остана никога сломен!
Няма вече да те моля -
нямам сили за това,...
а и живота продължава -
ще намеря аз отново любовта!

[Лалка]

Любов любов сварен картоф....
объркаш ли местата
не се надявай на любов

[neli_lady]

Любовта е опиат,
дрога някаква, магична!
Хормонален водопад,
вирус, болест романтична...
На брега на цъфнал ад!
Пие се почти на екс,
струва си да се опита!
Тя е химия и секс,
болка вляво... недопита...

[lord_milev]

Недопита
и жадна
песен съм...
твоя... любовна
тъжно
омайна,
пендарено тежка
за мъжко вино
греховно.
 
Запей я тихо
отпървом
с очите...
кладенци пълни
с искряща
възбуда,
гола и топла
да се къпя в тях
до полуда.

[neli_lady]

Полудял си от вихъра
на снегопадите ми(топлите).
Идвам винаги в твоите сънища
нося ти вятъра, дъжд от смях
ти изливам, твоят остров съм.
А край мен океанът твой
ми измива тъгата.

[lord_milev]

Денем тъгата в мене заспива
сгушена в шепите на тиха зора.
И само в очите издайно избива
нежната влага на бистра роса.

[neli_lady]

С бистра роса по тревата,
на двора тревясал утрото плакало...
Сърцето чакало, но не дочакало,
плакало, докато сипне зората.. .
Денят се ражда. . . Жажда пустинна
като талаз накипя и запя...
Жена милоока! — добра и невинна —
денят се ражда, а аз ще заспя. . .

[lord_milev]

Цяла нощ не исках да заспя – будувах
и се борих с тягостните мисли,
и пропъждах сенките в ума си,
и броих на глас овчици...
и се молих да се свърши,
и нареждах пъзел от страдания,
и цигарената пепел лягаше
в чаршафите с ридания...

[jonkopetrov]

де го чукаш, де се путка....

[neli_lady]

Риданието е красиво...
Не е мъка!
С безмълвен стон е жадно!
Трудно!
Със сухи вопли ни дере
тъгата, мъката злокобна
и няма милост, да я спре,
отвътре туй що прелива
а талази и усилия...
за обич жива!

[Merry13]

            Жива рана


  Онази нощ, когато бях далеч
  ти ме викаше, нали,
  но твоят глас не стигаше до мен
  заглушен от чужди лъжи.

  И от болка пиян,те проклех
  за това,че отново съм сам
  и боли любовта.


  Боли.. И ръцете си мразя аз,
  защото друга прегръщах с тях!
  И до кръв прехапвам устни пак
  за това,че не целуват отново теб.
  Жива рана за мене вече си...
  Жива рана в мене боли.

  Сълзите ти да видя не можах,
  ослепен от блясък фалшив,
  изгубен бях, по-вятъра вървях,
  и не знаех, че мен чакаш ти.

[lord_milev]

Ще ме чакаш ти утро зелено
с целувка да срещнеш погледа мой.
Забрави ме. Недей да ме помниш.
В прегръдките негови намерих капка покой...

[neli_lady]

Покой не търси в теб душата ми ,
а бури и пожари сатанински.
През зимата да чувствам летен зной –
при суша, дъжд от обич да ме плиска.
Това ми дай – доволна ще съм аз,
убежище намерила от тоз покой.
И налудува ли се виното във нас,
пак жадна ще те търся, мили мой.

 

[lord_milev]

Мили мой, прекалявате!
Май лоша да съм заслужавате!
Омръзна ми вечно да съм оправдание
за нечия липса на старание.
Твърде често ме благославяте,
а "благодаря!" да кажете забравяте!

[neli_lady]

Забравям те със всеки следващ ден,
може би от утре няма да те помня.
Вече няма да си така значим за мен,
ще съм те забравила.
Забравям те след залеза в нощта,
не споменавам името ти вече.
Угаснала е в мене любовта,
студена ще е мойта вечер.