Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Donelli]

[float=left][/float] [justify]Ракетата-носител Delta II, изстреляна от военновъздушната база във Ванденберг, Калифорния, изведе новия инфрачервен телескоп WISE, се съобщава на сайта на NASA.

Името WISE е съкращение от Wide-field Infrared Survey Explorer (широкоъгълен инфрачервен изследователски телескоп).

С помощта на неговото оборудване учените се надяват да изучат милиони небесни тела, които преди оставаха невидими за изследователите на Космоса. Например астрономите ще могат да засека т.нар тъмни астероиди.

Обикновените оптически телескопи тук са безсилни, защото тези небесни тела отразяват слабо слънчевата светлината (най-тъмните отразяват едва 3-4% от нея) , а всеки такъв астероид може да бъде сериозна заплаха за Земята. WISE ще помогне за определянето на техните размери и състав.

Новият телескоп ще орбитира на височина около 520 километра от Земята.

Той ще сканира небето в четирите инфрачервени диапазона, като прави по една сниимка на всеки 11 секунди.

Стойността на WISE е 320 милиона долара.

WISE освен това ще помогне за изучаването на отдалечени галактики, обкръжени от облаци прах.

Прахът е непроницаем за телескопи, работещи в оптическия диапазон, какъвто е например Hubble. Телескопът ще помогне за изучаване на галактики, отдалечени от Земята на разстояние до 10 милиарда светлинни години.

За да получи WISE ясни изображения и за да може  "да види" обекти на такова огромно разстояние, е необходимо температурата на неговите детектори да е много ниска.  WISE се охлажда с течен водород.

Неговите запаси се очаква да стигнат за 10 месеца. През това време телескопът трябва да сканира цялото му достъпно космическо пространство, като направи 1.5 млн. изображения.[/justify]

medicalbg.com

[Donelli]

[float=left][/float] [justify]Редици от тъмни иглолистни дръвчета растат по дюните и хълмовете по повърхността на планетата Марс. Снимки с цъфнали борчета изпрати космически кораб на НАСА, съобщи британският вестник „Дейли Телеграф".

Картината обаче се оказала оптична илюзия. Пясъчните дюни на Марс на около 500 км от северния полюс на планетата са покрити с тънък слой замръзнал въглероден диоксид (сух лед).

„Дръвчетата" всъщност представляват наноси, образувани от свлачищата при топенето на ледовете през „марската" пролет.

Снимката дори е уловила падането на снежна лавина - вляво от центъра при облака прах.

Фотографията е направена от орбита около Марс с камерата HiRISE, най-мощната, изпращана някога на друга планета.

Преди месец НАСА обяви, че телескоп е засякъл пет нови планети извън Слънчевата система. Космическата обсерватория, която беше изпратена да търси новите планети Земя, направи откритието през първите седмици от работата си.

Според НАСА откритието им показва, че телескопът за лов на планети работи добре, въпреки че новооткритите „екзопланети" са все по-големи от най-отдалечената от Слънцето планета Нептун.[/justify]

24chasa
За коментари

[nasiboteva]

[float=left][/float] [justify]Италианският физик Лоренцо Йорио твърди, че отговорност за загадъчното изменение на земната орбита около Слънцето може да носи тъмната материя. Статията с резултатите му е публикувана на сайта arXiv.org.

Според съвременните представи около Млечния път съществува ореол от тъмна материя. Йорио смята, че при движението на Слънчевата система около галактическия център тя ще образува собствен ореол в тази загадъчна субстанция. При това тъмната материя ще оказва забележително влияние върху формата на орбитата на небесните тела.

Така например орбитата на Земята ще става все по-разтеглена – нейната по-голяма полуос според италианския физик ще расте със скорост около 7 см на година. Тази цифра е достатъчно близка до наблюдаваните на практика 15 сантиметра на година. Малката полуос пък ще намалява. Отбелязва се, че средното разстояние от Земята до Слънцето също ще намалява.

Наскоро Йорио изяснил, че аномалното ускорение на апаратите Pioneer 10 и Pioneer 11 във външната част на Слънчевата система има негравитационна природа. Той смята, че неизвестната сила, която е въздействала на апаратите, е трябвало да повлияе и на спътниците на Нептун – Тритон, Нереида и Протей, тоест да предизвика колебания в орбитите им, което не е било наблюдавано на практика.[/justify]


www.dnes.bg

[nasiboteva]

[justify]Във вторник следобед Слънцето направи най-мощното от средата на 2007 година насам изригване, става ясно от съобщение на Руската орбитална обсерватория ТЕСИС, съобщава РИА Новости.

Събитието започнало около 16,00 ч. московско време (15,00 българско), максимумът на изригването е достигнат в 16,41, а цялото събитие продължило до 17,57 ч – тоест почти два часа. Според потока рентгеново излъчване върху земната орбита изригването е класифицирано като М2,3. Последното изригване с по-голяма сила е регистрирано на 4 юни 2007, се казва в съобщението.

Слънчевите изригвания се делят в зависимост от мощността на рентгеновото излъчване на Слънцето на пет класа, които се обозначават с латинските букви A, B, C, M и X. Минималният клас A0,0 съответства на мощност на излъчване върху орбитата на Земята 10 нановата на квадратен метър и във всяка следваща категория се увеличава десет пъти. По време на максимума на предишния слънчев цикъл в края на 2003 г. са наблюдавани изригвания с излъчване повече от 1 млн. нановата, което съответства на клас X17.

Според учените след кратка почивка на Слънцето ще започне нова активност, тъй като мощното изригване било предшествано от две други със сила C5,2 около обяд във вторник и едно с мощност C4,9 по-рано през нощта. Учените уточняват, че интервалите между изблиците на активност стават все по-кратки, а тяхната мощност – все по-голяма.

„Ако активността е свързана с нова област, появяваща се на юг на Слънцето, може да очакваме, че в близките дни тя окончателно ще влезе в зрителното поле на Земята. След един-два дни от повърхността на нашата планета ще се виждат и системите слънчеви петна, които все още са скрити зад слънчевия хоризонт. Ще може да се определи „космическото време“ в областта около нашата планета до края на този месец, който може да стане доста интересен“, заключават учените.[/justify]


www.dnes.bg

[Donelli]

[float=left][/float] [justify]Свят, три пъти по-голям от Земята и обикалящ около червено джудже в нашия звезден "квартал", бе открит от астрономи. Планетата GJ 1214b се състои почти изцяло от вода, образуваща океан с дълбочина 15 хил. км. За съществуването й учените, използващи мрежа от любителски телескопи, разбрали, след като тя преминала пред червено джудже с яркост едва 0.5% от тази на нашето Слънце, предава "Гардиън".

Отстояща на 40 светлинни години в съзвездието Змиеносец, планета е на пръв поглед изключително негостоприемна – покрита от гъсти облаци от водород и хелий, тя обикаля на едва 2 млн. км от своята звезда (за сравнение, земната орбита е на приблизително 150 млн. км от Слънцето). Буквално врящият й океан е с температури от порядъка на 120 до 282 градуса по Целзий и единственото, което го държи в течно състояние, е огромната тежест на атмосферата над него.

"Би било много трудно да си представим живот на подобно място. Там е горещо и тъмно, а вероятно няма никакви скалисти повърхности, както е при нас на Земята", обяснява астрономът Давид Шарбуно за научния журнал "Нейчър". Шарбуно е ръководител на проекта MEarth, чиято цел е да открива планети от земен клас, орбитиращи около червени джуджета – звезди, които са много по-хладни и бледи от нашата. Специален интерес за астрономите са тези планети, попадащи в обитаемата зона около звездите – участък, в който е нито твърде горещо, нито твърде студено, за да се намери течна вода.

"Намерихме тази планета в първите няколко месеца от началото на MEarth, така че сме или страшни късметлии, или подобни космически тела са доста често срещани", твърди ученият.

"Надяваме се след време да открием планети, които са достатъчно отдалечени от своите звезди, така че температурата на повърхността им да е достатъчно близка до земната", коментира още той.

GJ 1214b се намира сравнително близо до нас от астрономическа гледна точка, което означава, че учените ще могат да насочат към нея космическия телескоп "Хъбъл" и да проучат в детайли нейната атмосфера. "Използвайки "Хъбъл", можем да погледнем в атмосферата и не само да кажем дали е годна за обитаване, но дори дали е населена, обяснява Шарбуно пред "Гардиън". Ако намерим кислород в атмосферата, ще стане много интересно, тъй като на Земята всичкият кислород в атмосферата идва от живи организми."

След откриването на GJ 1214b астрономите направили измерване на гравитационото влияние, което тя оказва на червеното джудже, и установили, че планета е с маса 6.6 пъти колкото Земята. Най-вероятният й състав е 75% вода, а останалите 22% силиций и 3% желязо образуват ядрото й.[/justify]

onair.bg

[nasiboteva]

[float=left][/float] [justify]Американски астронавт от екипажа на Международната космическа станция изпрати първото съобщение в "Туитър" от космоса, след като МКС бе оборудвана с персонална интернет връзка, съобщи НАСА, цитирана от Франс прес.

"Здравей, Туитървърс! (от англ. "юнивърс" - "вселена"), ето ни пряко от МКС с първото туитър-послание от космоса До скоро, изпращайте въпросите си!", писа бордовият инженер Тимъти Криймър.

Това ново удобство стана достъпно благодарение на подобрение в компютърната система на МКС, което позволява на членовете на екипа да разполагат с персонален интернет.

Досега писаните от астронавтите т.нар."туитс" - микросъобщения до 140 знака, изпращани чрез мрежата "Туитър" - пристигаха на Земята с електронна поща и едва след това се публикуваха в мрежата.

Новата връзка позволява на астронавтите да имат лична комуникация, подобрявайки качеството на живота си по време на продължителните мисии, отбелязва НАСА.

В момента в МКС има петчленен екипаж. Освен Криймър в орбита работят съотечественикът му Джеф Уилямс, руснаците Олег Котов и Максим Сураев, и японецът Соичи Ногучи, отбелязва ИТАР-ТАСС.[/justify]


www.actualno.com

[Donelli]

[float=left][/float] [justify]Неизвестен обект, приличен в известна степен на комета, принуждава учените да гадаят какво представлява всъщност, съобщава статия в "Нешънъл джиографик". Обектът е открит от наземен телескоп и най-доброто обяснение за неговата неочаквана поява е, че това е отломка от космически сблъсък, вероятно между астероиди. Ако се окаже това, учените за първи път ще имат ясно свидетелство за това какво се получава веднага след такова събитие. Заведен като P/2010 A2 (LINEAR) в регистрите, мистериозният обект е разтеглил дългата си 210 000 километра опашка през главния астероиден пояс на нашата звездна система.

Поясът съдържа хиляди астероиди на орбита между Марс и Юпитер, приблизително на 402 милиона километра от Земята. За кометите, пък, се смята, че идват от студените, отдалечени кътчета на Слънчевата система и обикалят по елиптични орбити, които предпазват през повечето време ледените им корпуси от прекалена близост със Слънцето. Когато все пак се приближат до него, част от леда се изпарява и превръща в газове, които под въздействието на слънчевата радиация образуват дългите опашки на кометите.

Новият обект, противно на горните два вида космически тела, се появи изневиделица в "топлата" част на астероидния пояс, и според специалистите, има възможност да произхожда направо от там. Той озадачи астрономите, които признаха, че все още продължават да се блъскат главите над това какво представлява P/2010 A2 (LINEAR). Характеристиките му разрешиха на някои и от специалистите да предположат, че огромната опашка представлява концентрация на малки парчета, останали след сблъсък между различни по големина астероиди. 200 - метровата космическа скала, която се движи до главната част на обекта, може би съща е резултат от удара. Най-голямата вероятност е малкият обект, участвал в сблъсъка, де а е бил дълъг едва няколко метра, тъй като такива тела са много често срещани в главния астероиден пояс. Ударът вероятно не е бил челен, а скоростта му е от 1 до 10 километра в секунда - достатъчна, за да се образуват отломки, видими от Земята.

Астрономите още не са ставали свидетели на астероиден сблъсък, но имат силни аргументи да приемат, че това се случва практически непрекъснато. Такива са показателните кратери от удари по планетите и някои особени астероиди, за които се смята, че са произлезли при сблъсъци, разчупили техните "родители".

Сега на астрономите им остава да чакат дали P/2010 A2 (LINEAR) ще се разсее и изчезне, както става с облаците отломки, или ще продължи да се държи като комета, вкарвайки учените в нови главоблъсканици. Известен брой кометни обекти наистина обикалят в Слънчевата система. Ако този, обаче, е комета, възниква въпросът как е съхранил водния си лед в продължение на 4,5 милиона години (приблизителната възраст на Слънчевата система), само за да започне да освобождава газове сега под въздействието на някакво непознато събитие? Засега специалистите изчакват.[/justify]

tvevropa

[Donelli]

[float=left][/float] [justify]Специалистите от Европейската южна обсерватория (European Southern Observatory, ESO) не спират да ни радват със снимки на най-красивите и загадъчни ъгълчета на Вселената. Неотдавна те публикуваха снимка на NGC 6334, мъглявина, известна като Котешка лапа (The Cat's Paw Nebula). NGC 6334 се намира на разстояние 5500 светлинни години от Земята, а размерите на Лапата са 50 светлинни години. Тази мъглявина се споменава за първи път през 1837 г. от британския астроном Джон Хершел, който успял да разгледа само най-ярката част на Котешката лапа, независимо че по тогавашните мерки имал под ръка най-мощния телескоп. Причината за яркочервеното оцветяване на мъглявината е светлината на горещи млади звезди. Трябва да отбележим, че NGC 6334 е една от най-активните области в нашата галактика, където се раждат нови звезди. В нея се намират множество млади звезди, скрити зад облаци газ и прах. Според астрономите, NGC 6334 вероятно съдържа няколко десетки хиляди звезди. Най-голям интерес за астрономите представлява сложно яркочервено образование, което може да се види в долната дясна част на снимката. Битува мнение, че това са останки от взривила се звезда. Последната снимка на Котешката лапа е направена чрез комбинация на изображения от апарата Wide Field Imager (WFI) в обсерваторията La Silla, намираща се в Чили. Учените са използвали зелени, сини и червени филтри. [/justify] <a href="http://www.youtube.com/watch?v=ni5LdzvLY7o" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=ni5LdzvLY7o</a> pcworld.bg

[Donelli]

[float=left][/float] [justify]Астрономи откриха най-отдалечената от известните черни дупки със звездна маса. Тя има маса около 15 слънчеви и се намира на около шест милиона светлинни години от Земята, става ясно от прес релийз на Европейската южна обсерватория.

Черните дупки представляват области в пространството, в които гравитационното притегляне е толкова силно, че нищо не може да ги напусне, включително и светлината. Затова тези аномалии не могат да се видят непосредствено, а астрономите ги откриват по наличието на силно излъчване около тях, предизвикано от въртящата се с висока скорост материя, която бива поглъщана.

Такова излъчване американски астрономи са забелязали в галактиката NGC 300 през 2007 г., а техните европейски колеги са потвърдили, че то произтича от черна дупка, след като са използвали за целта комплекса от телескопи VLT (Very Large Telescope). Черните дупки със звездна маса са доста редки космически обекти и днес са открити едва няколко десетки такива.[/justify]

pogled.info

[Donelli]

[float=left][/float] [justify]Слънчевата обсерватория SOHO (Solar and Heliospheric Observatory) фиксира в понеделник вечерта едно от най-високоенергетичните събития на Слънцето – така нареченото коронарно изхвърляне на маса. Това е явление, което учените смятат за причина за магнитните бури на Земята.

„Коронарното изхвърляне на маса влияе върху Земята много по-силно от изригването, тъй като това е пряко въздействие на веществото“, съобщава за РИА Новости сътрудникът на „ТЕСИС“ Сергей Богачев.

Според него, за да може такава огромна маса вещество – стотици милиони тонове – да се откъсне от Слънцето, където втората космическа скорост надвишава 600 км в секунда, е необходима огромна енергия. „Още не е изяснено откъде се взема тази енергия“, добавя той.

Ученият отбелязва, че изригванията обикновено се съпровождат със силна светлина, но този път такава не е фиксирана. „Това означава, че по-скоро е било от обратната страна на Слънцето, следователно събитието няма да е геоефективно (въздействащо на Земята)“, смята той.

Богачев добавя, че изхвърлената слънчева плазма ще се „отдалечава“ от Слънцето около половин денонощие, което означава, че тази нощ може да има магнитна буря, ако фрагменти от изхвърлянето достигнат до нашата планета.[/justify]

 Dnes.bg

[nasiboteva]

[float=left]
Въглеродът, оставащ след топенето на ледовете на Плутон, променя
повърхността на ледената (-233 градуса) планета джудже (2360 км диаметър).
Тя обикаля Слънцето за 248 години на средно разстояние 5,9 млрд. км от него.
Снимка Ройтерс [/float] [justify]Планетата джудже Плутон е станала с 20 на сто по-червена, след като е достигнала най-близката точка от орбитата си до Слънцето, съобщи НАСА.

Доказателство за това били снимки от телескопа “Хъбъл”, датиращи от 2000-2002 г. Години наред астрономи от САЩ ги сравнявали с изображения от 1994 г. и се чудели каква е причината. Накрая стигнали до извода, че при топенето на метановите ледове на северния полюс на Плутон се изпарява огромно количество водород, след което остава тъмночервен въглерод.

По-детайлни снимки от Плутон се чакат през 2015 г., когато до него ще стигне сондата “Нови хоризонти”.[/justify]


www.trud.bg

[Desert Rose]

[float=left][/float]От НАСА са обявили ,че на 9 февруари е планран старт на нов изследователски апарат Solar Dynamics Observatory, който е режим 24/7 ще наблюдава Слънцето. Старта ще бъде реализиран с помоща на ракета носител Атлас-5.

По информация от НАСА , на сондата ще има три визуални апарата , които на всеки 10 сек , ще снимат Слънцето в различни спектри с високо разрешение. Казано по друг начин, сондата ще снима Слънцето с IMAX разрешение от разни позици, което ще позволи да се получи картинка 4 пъти по добра от колкото HD TV. Към Земята данните ще се предават със скорост 130Мб/с.
На апарата предстои да изследва атмосферата на Слънцето, неговите вътрешни структури и процеси, а също така да помогне на учените по добре да разберат протичащите на СЛънцето процеси. Очаква се , новия апарат да работи на орбита поне 5години, порез дова време Solar Dynamics Observatory (SDO) също така ще изследва в детайли част от 11 годишния слънчев цикъли да представи данни за свъзката на слънчевите цикли и някой явления на нашата планета.
SDO ще се занимава с измерването и наблюдаването на магнитното поле на СЛънцето, което фактически управлява всички процеси на повърхноста на светилото, в неговото ядро и атмосфера. Спътника ще изучава така наречените зони на конвекция или слънчеви петна, а също така ще съставя карта на изхвърлянията на ионизиран газ от повърхноста на звездата.
От НАСА казват ,че космическата обсерватория ще наблюдава повърхноста на Слънцето и затова как тя се изменя в продължение на 5 години, къде се появяват полета , къде изчезват и как това е свързано с появяването на петна и какво провоцира изхвърлянето на материя. SDO ще излседва и коронарните "примки" възникващи в периодите на висока слънчева активност.
На сондата ще има следните три основни изследователски апарата:
Helioseismic and Magnetic Imager (HMI),който ше позволи да се следи магнитното поле на Слънцето а също така да се фиксират потоци плазма.
Atmospheric Imaging Assembly (AIA) - камера , позволяваща да се изследва атмосферата на СЛънцето в различни диапазони, да се праят снимки , които е невъзможно да бъдат направени от повърхноста на Земята.
Extreme Ultraviolet Variability Experiment (EVE) - камера която ще се занимава с измерване и заснемане на ултравиолетовата активност на Слънцето.

spacenewsbg.com

[Donelli]

[float=left]
                              Двойният квазар SDSS J1254+0846. Снимка: NASA[/float] [justify]Американски учени откриха обединяващи се галактики, във всяка от които има квазар*, става ясно от статия, публикувана в The Astrophysical Journal, пише РИА Новости.

„Това е първият случай, когато наблюдаваме две галактики, и двете с квазари, които очевидно взаимодействат помежду си“, казва един от учените.

Пол Грин от Харвард-Смитсънския център по астрофизика в САЩ и неговите колеги използвали рентгеновата обсерватория „Чандра“ и обсерваториите в Аризона и Калифорния, за да изучат двойния квазар SDSS J1254+0846.

Те установили, че този обект по-скоро представлява два квазара в центъра на галактики, които се намират в процес на обединение.

От телескопа „Бааде-Магелан“ в обсерваторията Лас-Кампанас в Чили учените получили по-детайлни изображения. Галактиките имат изразени „опашки“ – следи от гравитационното им взаимодействие. Според учените точно тези продълговати ръкави говорят за това, че двете галактики се обединяват.

Изработеният компютърен модел също показал, че точно такова взаимодействие на галактиките е ключов фактор за нарастването на черните дупки и появяването на квазари в цялата Вселена, отбелязват астрономите.

-------------------------------------
*Квазарите излъчват огромно количество енергия – те могат да бъдат няколко милиарда пъти по-ярки от Слънцето. Смята се, че източникът на тяхната енергия са масивни черни дупки в центъра на галактиките, където са разположени самите квазари. Понеже тяхната яркост е много силна, те закриват светлината на останалите звезди в същата галактика.[/justify]

dnes.bg

[Desert Rose]

[float=left][/float]Астронавтите от совалката „Индевър“ успешно завършиха първото от трите планирани излизания в Открития космос, се съобщава на сайта на NASA.

За шест часа и половина работа астронавтите успяха да установят с помощта на механична ръка от външната страна на МКС модула Tranquility. В него е разположена прословутата система за регенерация на дестилирана вода от урина, както и система за регенерация на кислород.

При следващите две излизания в Открития космос астронавтите ще приведат модула Tranquility в работно състояние. Освен това на МКС ще бъде монтиран орбиталният сегмент Copola, който представлява купол със седем големи илюминатора за наблюдение на Земята от Космоса.

Другите две излизания на космонавтите в Открития космос са планирани за 13 и 16 февруари. Общо екипажът от шест души на совалката ще остане на МКС 13 дни.

Модулът Tranquility беше доставен на МКС от „Индевър“, която беше изстреляна от Земята на 8 февруари 2010 г. Това е предпоследният полет в „кариерата“ на совалката. След още един старт през юли 2010 „Индевър“ ще бъде изведена от експлоатация.

Според плановете на Американската космическа агенция 2010 г. е последната в историята на пилотираните совалки. Предвижда се след септември с доставките на астронавтите в орбита да се заемат руските „Союз“.
 
dnes.bg

[Desert Rose]

[float=left][/float]Стотици скални пластове сформират нещо като насип, висок колкото Скалистите планини, показват данните
 

Геолози оповестиха, че с помощта на "Марс рикънисънс орбитър" на НАСА са открили данни за големи геоложки промени на Червената планета преди милиарди години, съобщи ЮПИ. 
   
Тези исторически данни са открити близо до центъра на марсианския кратер Гейл. Стотици скални пластове сформират нещо като насип, висок колкото Скалистите планини, показват данните, които подкрепят предлагания през последните няколко години планетарен модел за ранния Марс.
   
Наблюдавайки пластовете, от най-древния до най-младия, забелязваме поредица от променящи се скали в резултат на настъпилите с времето промени в околната среда, заяви Ралф Миликън от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена, Калифорния. Тази поредица от скали изглежда свидетелства за отделни етапи от "пресъхването" на Червената планета, допълни той.
   
Като използвали уреди на "Марс рикънисънс орбитър", учените установили, че минерали, които се образуват в много влажни условия, са концентрирани в пластове близо до дъното на Гейл. Над тях сулфатни минерали са смесени с пръст. Сулфатите се образуват във влажна среда и е възможно от тях да се сформират депозити, когато водата, в която те са разтворени, се изпари

btv.bg