Япония изстреля успешно космически безпилотен “камион”, който трябва да достави на Международната космическа станция храна, вода, акумулатори и дрехи, предаде Би Би Си.
Годишно се планират два полета на копия на машината, носеща името HTV (хай трансфър виъкъл или средство за височинно превозване).
Точно в 20,01 ч в четвъртък Япония се превърна в заместник на Америка. От космодрума в Танегешима в южната част на страната успешно беше изстрелян безпилотният космически кораб H-II Transfer vehicle (HTV). Той ще замести от 2010 г. американските совалки като товарен камион, зареждащ с всичко необходимо астронавтите на Международната космическа станция (МКС), предаде Би Би Си.
Мисията е възможнаМисията на HTV е контролирана от две космически агенции - тази на Япония - JAXA (базирана е в Цукуда) и от центъра на американската НАСА в Хюстън. 15 минути след излитането на ракетата H-IIB намиращият се в носовата й част модул се отдели успешно и пое по дългия си път към МКС. Предвидено е - от съображения за сигурност - HTV да извърши редица пробни маневри, преди да се скачи с МКС.
“ТИР”-ът HTVНай-рано безпилотното космическо такси ще се скачи с МКС на осмия ден от излитането си. На борда си HTV носи около 4,5 т. полезен товар, който е жизненоважен за екипажа, работещ в Космоса. То трябва да се закачи за модула “Хармони”. HTV ще бъде наблюдаван в момента на контакта и от астронавтите, чиято сигурност зависи не само от доставката, но и от липсата на инцидент.
“Надяваме се да надградим този успех и да продължим напред”, заяви пред АФП президентът на JAXA Кейджи Тачикава. Агенцията планира да изстрелва поне по един път на година кораб H-IIB до 2015 г.
Когато приближи МКС, корабът ще бъде посрещнат от “ласкавата” роботизирана ръка, произведена в Канада. Тя ще доведе японското чудо до сектора за скачване. 10-метровият цилиндър, който струва 217 млн. долара, ще изгори в атмосферата при обратния си път към Земята. Япония инвестира около 700 милиона долара в разработването на своята космическа програма.
МКС е международен проект, стартиран през 1998 г. Завършването на всички модули от станцията трябва да стане през 2011 г. Космическият дом е предвидено да работи поне до 2015 г., ако не бъде взето друго решение. Станцията се носи на около 350 км над земната повърхност със скорост 27 724 км/ч. Извършва средно по 15,7 обиколки около Земята за денонощие. Тя е най-големият изкуствен спътник на Земята за всички времена.
Петима играчиПетима са основните конкуренти за доставка на товари до МКС. Руските кораби “Прогрес” и европейските АTV вече доказаха функционалността си. После на опашката се нареждат японците, които планират шест космически мисии след вчерашната до 2015 г. Две американски фирми също са се вгледали в космическия бизнес. SpaceX и Orbital Science твърдят, че в момента са почти готови със своите кораби Dragon Cygnus. Но първият пробен полет на тези безпилотни кораби ще бъде чак в края на идната година.
Гълфстрийм от гравитацияВАШИНГТОН - Плетеница от гравитационни коридори може да помогне космически кораби да изследват галактиката ни по-бързо и по-евтино в бъдеще. Твърдението е на американски учени от техническия университет в щата Вирджиния.
“Всеки от тези коридори е един вид гравитационна версия на океанското течение Гълфстрийм, корабите ще могат да се носят по тях без никакво усилие”, каза проф. Шейн Рос пред в. “Дейли телеграф”. Екипът му се опитва да състави карта на тези космически “течения”, които се “увиват” около тях като спагети между звездите, планетите и луните.
Гравитационните коридори свързват т.нар. точки на Лагранж. В астрономията и математиката това са местата, в които силите на привличане на три тела се балансират.
“Ако бяха на Земята, тези пътища щяха да са зона на свободно падане, между небесните тела обаче това означава, че корабите ще се носят, без да изгорят и грам гориво”, обясни Рос. Ако са на “дрейф” някъде в земната орбита и наблизо минава такова “течение”, “плавателните” съдове ще трябва да запалят двигателите, само за да влязат в него. След това пътуването щяло да бъде гратис.
Досега тази техника е изпробвана само веднъж - със сондата “Генезис”. Мисията й през 2001-2004 г. бе да “хване” частици от слънчев вятър (поток от заредени частици, който се изхвърля от горните слоеве на атмосферата на Слънцето - б. р.). Използването на гравитационни коридори намалило изразходваното от сондата гориво 10 пъти. Мисията се провали, но не заради грешни изчисления в траекторията на полета, а заради неотваряне на парашута при приземяването.
trud.bg