Пътувам си във влака към летището. Пред мен млада двойка бурно изяснява семейните си отношения.
Скандалът си върви както си му е реда: хвърлят се телефони (по мъжа), изспиват се чанти (на жената), шамарчета (взаимно), и викове из целия вагон: "Глупак! Козел! Иди на... Ще ида, и сина ще взема...!", и сълзи (женски), и мрачно мълчание (мъжко).
Общо взето, обичайна сцена на средностатистическа двойка от двама млади, които са си омръзнали един на друг, единият от които е в екзистенциална криза.
В същото време аз говоря по телефона, и събеседника ми, чувайки тези крясъци, пита какво става. И му отговорям, на всеослушание, че пред буквално пред очите ми свободните мъже стават с един повече... "Представяш ли си...буквално още 5 минути, и готово...Е да, и два месеца за развод...И съм първа на опашката! Аха, ами не, не знам какво им е имуществото...Да има едно детенце...Няма страшно, това са 25% от издръжката...Да, симпатичен е...харесва ми...
Двойката млъкна и се опули срещу мен. Аз все такива приказвах и се усмихвах на мъжа. Мъжът ми се усмихва и той, и когато се премести от жена си на другия ред, пак ме поглежда няколко пъти, и се усмихвахме един на друг.
Жена му поплака още малко, изгледа ме презрително, и седна при мъжа си. Започна нещо да му гука нежно, и да го целува по врата. Когато излизахме от вагона, го беше хванала здраво под мишница, и ми хвърли още един-два презрителни погледа.
Аз съм фея. Спасих двойка от развод.
