Знаете ли За :
Правец 8C
По-нова и съвършенна версия на Правец 8А. Може би най-разпространеният 8 битов Правец. Аналог на Apple IIc.
Начало на производството: 1989 г.
Край на производството: 1994 г.
Процесор: CM630/1Mhz (български аналог на 6502)
Памет (RAM): 128KB (с възможност за разширение до 1080KB)
Памет (ROM): 16KB
Дискови устройства: 1 или 2 флопи дискови устройства 5.25", възможност за управление на твърд диск.
Операционна система: ДОС 3.1 ДОС 3.2, ДОС 3.3, ПроДОС
Разделителна способност: 40x84 (16 цвята), 80x48 (16 цвята), 280x160 пиксела, 280x192 пиксела, 560x192 пиксела (8 цвята)
Разновидности: Правец 8VC, който се е използвал за управление на промишлени машини.
Особености: Може би най-разпространеният компютър Правец. Използвал се е масово в началото на 90-те години на XX век, както като домашен компютър, така и в училищата. Както при всеки предишен модел на Правец и при този е постигната по-висока интеграция на компонентите. По-голяма част от допълнително използваните преди разширителни платки са вградени на дъното - 80 колонна платка, RS232 интерфейс, флопи-диск контролер и др. Чиповете за управление на някои от интерфейсите липсват в по-ранните модели (например RS232). Както и предишният модел използва българският процесор СМ630 (аналог на 6502), както и схемният набор (чипсет) СМ631. Интересното е че през 1990 г. се сформира Българско-Узбекистанско предприятие - "Вариант", за което започва производство на компютри Правец 8C за нуждите на училищата в Узбекистан. Произведени са компютри с които са оборудвани повече от половината училища (общо около 2500 училища).
Портове/слотове: Вграден флопи-диск контролер, контролер за принтер, изход за цветен монитор, сериен интерфейс RS232, порт за джойстик, паралелен интерфейс. Позволява включването на хард диск с обем 5MB чрез допълнителен контролер, 3 слота за разширителни платки.
Производител: Комбинат за Микропроцесорна Техника - Правец
Цена: 1560 лв. (1989-1990 г., конфигурация с 1 флопи и монохромен монитор)
Първото международно преставяне на ИМКО е на Международния Симпозиум по Роботика в Лондон, като ИМКО е управлявал българският робот-ръка - РОБКО-01. Управлението на робот чрез микрокомпютър било изключително впечатляващо дори за специалистите от САЩ и Япония, които до тогава ползвали миникомпютри за управление на роботи, докато представеното от България решение струвало десетки пъти по-малко и било значително по-лесно за използване.
След невероятния успех на ИМКО-1, през 1982 г. се създава неговият усъвършенстван вариант ИМКО-2 и започва неговото серийно производство в Прибостроителният Завод в гр. Правец под търговското име Правец-82. След кратка пауза през 1985 г. започва бързото създаване на нови модели компютри от серията Правец. Производството на компютри се стабилизира и се извършва изцяло в специално създаденият Комбинат по Микропроцесорна Техника в Правец, като България започва да изнася голяма част от продукцията си за страните от СИВ и по-специално СССР. Производственият капацитет в КМТ Правец е предвиден да бъде до 100 000 компютъра годишно, но този капацитет никога не е достигнат. Най-големият достигнат пик в производството е когато България произвежда 40% от компютрите използвани в страните от социалистическият блок (60 000 компютъра годишно), като по това време за производството на електроника са ангажирани над 300 000 работника а произвежданата продукция е на стойност $13.3 млрд/годишно (8 милиарда рубли). Създават се множество заводи за произведство на периферия, като ДЗУ - Стара Загора, ЗМД - Пазарджик, ЗЗУ - Пловдив, завод Аналитик в Михайловград (Монтана) произвежда мониторите. Благодарение на този бум в производството, през 80-те години на XX век, България се нарежда на трето място в света по производство и използване на електронни устройства на глава от населението. Също така голяма част от електрониката използвана от руската космическа програма също е българска (напр. модулът за автоматично приземяване на руската космическа совалка), което също нарежда България на трето място в света на база развити космически програми (след СССР и САЩ).
Източник:
http://www.pravetz.info/
