В едно село имало приказно красива девойка. Идвали годежари от цялата околия да ѝ искат ръката, но родителите ѝ били претенциозни (искали най-доброто за детето си). Един ден родителите ѝ се изплашили, че дъщеря им може да остане стара мома и решили да приемат следващото предложение. Не щеш ли същата вечер пристигнали родителите на два момъка, като едните видимо изглеждали доста по-заможни. Поканили ги едновременно и започнали разговор. Първи взели думата по-заможните.
– Ние имаме безброй стада, земя, къщи... Детето ви цял живот ще носи злато и коприна, и няма да се налага да работи. Само едно нещо ни притеснява - не знаем синът ни какъв любовник е!
Окуражени заговорили по-бедното семейство:
– Ние сме сиромаси, нямаме много стада и земя, но синът ни се слави като най-добър любовник в селото. Дъщеря ви може да легне гладна, но не любена - НИКОГА!
Замислили се родителите на момата, затова майка ѝ предложила тя да реши. Момата се изправила и рекла:
– Мамо, ти нали знаеш, че я не съм по яденето...
