Върви си Принца из гората, пуска по някоя стрела ей така, за кеф, по едно време стига до някакво езерце. Абе, чисто блато. В блатото – жаба. И жабата изведнъж проговорила с човешки глас:
– О, Принце, аз съм омагьосана! Целуни ме и ще се превърна в красива принцеса!
Позамислил се принца, поогледал се – няма никой. К’во пък толкова? Целунал жабето. И жабето, БАМ, се превърнало в красива принцеса! Естествено голичка, щото откъде 42 номер рокля в блатото? Грабнал я Принца, че ха отпред, ха отзад, ха на Ге, ха на дудук. В общи линии, свършил работата по царски. Седнал да си почине, а в това време принцесата се посъвзела и започнала да мрънколясва:
– Ама как така, що веднага с*кс? Не, че се оплаквам, ама сватбата...?
На Принца чак му изпаднала пурата от устата! Скочил нашия:
– К’ва сватба ма?!?
И като й изчаткал един наопаки, принцесата паднала и … се превърнала обратно в жаба! Погледал принца, почесал се и я прибрал в джоба си:
– Еййй, баси удобното и практично нещу!
