Г-н Дулев, вашият пример с разреждането на "Кока-кола"-та ме провокира да ви задам следнатата хипотетична ситуация:
Представете си, че аз си купувам (или още по-добре - подаряват ми) 2 литра кока-кола. Разреждам я с бистра водица 1:1, пълня 2 бутилки, слагам им етикет "Кока-Кола-devise-разредена-с-вода-1:1", сядам на една пейка пред НДК, опъвам малката ми масичка и казвам на случайно седящия до мен г-н... да речем Обущаров
: "Пич, навит ли си да викаш на минаващите, че подаряваш на всеки по една бутилка от това якото нещо, дето не ти трябва да знаеш какво е дори, ама мирише поне на кока-кола?" Той казва "Навит съм, ама нали няма да ме караш да им искам пари, освен това не искам да си мислят, че е мое и че аз го произвеждам, аз просто ще ти изпълня молбата - да викам и привличам хората". Казвам му "Окей, ти си!" и след един месец пред него вече има опашка за безплатни "Кока-Кола-devise-разредена-с-вода-1:1", "7up-prevail-изветрял" и "Кума-Лиса-блокче-марципан-1986-година-нахапано" (ама понеже няма откъде да го намериш вече, си е ценно), а пък аз, понеже съм истински Робин Худ, му нося нови и нови неща, който съм намерил и разредил, че да има за всеки по нещо...
Успях ли да Ви объркам с фантастичния си пример? Ако не съм, моля, опитайте да ми отговорите на следните въпроси през вашата гледна точка:
1. Кой по веригата би трябвало да носи някаква отговорност:
- аз, понеже съм използвал като съставка на моето питие 50 % кока-кола (макар, че на етикета пише само "не правете копия", а не "не правете коктейли с кока-кола")?
- аз, понеже съм използвал запазената марка или по-точно - съм въвел в заблуждение някого, имитирайки защитена марка? (макар и с некомерсиална цел, ОЧЕВИДНО)
- Г-н Обущаров (тук е моментът да кажа, че в заигравката с името Шумахер няма лоши чувства), понеже той БЕЗПЛАТНО се явява някакъв вид "дистрибутор" на нещо БЕЗПЛАТНО? (ами раздавачите на флаери тогава....?)
- Бедните граждани, които нямат кинти за истинска, ледено-студена, освежаваща, бла-бла-бла-30-секунди-минаха-ли кока-кола, но пък с кеф си взимат бутилки от моя devise, за да разберат поне на какво мирише оригиналът?
Ако примерът ви изглежда неподходящ, ще се радвам да прочета мнението ви в реалната ситуация кой е "виновен" - производителят/имитатор, "преносната среда" (съучастникът
) или крайният консуматор? И въобще, кой е луд - който дава зелника, който го яде или както винаги се случва в България - самият зелник?
2. Усещате ли, че въпросът е наистина принципен и ЕДИНСТВЕНО ЗАВИСИМ ОТ ЗАКОНА? Ние тук се караме като мишки (каквито сме си, хайде да не се лъжем) и на всичкото отгоре се караме за това кого да пратим при котката, щото тя вчера минала и подхвърлила "Утре ще разкатая някоя мишка, щото днес ми е у левия богаташки крачол, пратете ми някого, за да не пострадате всички".... Добре, ама утре законът може да се смени... Само дето хората ще си останат същите, със същия морал или липса на такъв...
3. Ако не ви се "краде" - моля, не го правете. Никога и по никакъв повод. Много малко хора могат да се похвалят с такова качество, нали? Само че, ако аз искам да покажа на бъдещите си деца например... великите филми от 70-те години, или пък дори Вашият авторски филм, за да бъдат те малко по-богати духовно от мен, бихте ли ме насочили откъде да си ги купя, 40 години по-късно, в мизерстваща България? Да, наричайте ме крадец, пират, нарушител на дребно или каквото още искате.... Но в крайна сметка, не мисля, че Джони Деп си заслужи последния хонорар, равен на заплатата ми за 916 години напред, че да му давам И ОЩЕ, нали?!?! От неговото "крадец" не ми става обидно някакси