Тираджия тръгнал от София за Бургас с ремарке пълно с пилци. Около Пазарджик жена маха на стоп. Той спира и тя пита:
- Добър ден, ако може за Бургас?
- Няма проблем, казал тираджията, но вие ще ми пуснете ли?
- Ееее не мога, господине!
- Щом не можете, ще вървите пеш!
И тираджията продължил по магистралата. Пловдив. Жена маха на стоп.
- Добър ден, ако може за Бургас?
- Няма проблем, мадам, но вие ще ми пуснете ли?
- Ееее, не мога да правя такива неща!
- Щом не можете, ще вървите пеш!
На 100 км, преди Бургас пак жена маха на стоп, но с папагалче на рамото.
- Добър ден, ако може за Бургас?
- Вие пък днес всички сте за Бургас. Може, но вие ще ми пуснете ли?
- Е, щом е до това, ще ви пусна! Но нося и папагалчето си с мен.
- Няма проблем дайте го на мен. – казал тираджията и хвърлил папагала при пилците.
Стигнали Бургас, тираджията оставил дамата, но забравили за папагала. Отива нашият човек да разтоварва пилците, отваря ремаркето и гледа вътре – нито едно пиле, само папагала седи и го глега умно.
- Къде са ми пилетата бе, папагал проскубан?
- Е как къде, като не пускат ще вървят пеш!!!
Запалило се кметството. Точно когато на третия етаж имало заседание на кмета с шефовете на различните служби.
Изскочили те на прозореца, взели да викат за помощ.
Събрали се зяпачи, някой донесъл голямо одеало. Опънали одеалото и се развикали:
- Скачайте!
Първи скочил кметът, а гадните му съграждани - дръп - дръпнали одеалото и кметът - пляс на тротоара.
А хората пак викат:
- Следващият!
Показал се шефът на социалната служба.
- Да не дръпнете одеалото!
- Няма! Скачай! Скочил той, а гадните зяпачи - хоп - пак дръпнали одеалото.
Застанал тогава на прозореца шефът на полицията.
- Скачай, полковник, тебе ще те държим! - заобещавали отдолу.
Полковникът обаче не се вързал на стария номер.
- Я внимавай! Разстели одеалото на тротоара! Три крачки назад, ходом марш!