Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[todorov110]

Възкреси от давност любовта,
че тайно все за нея си мечтаеш.
Ти, рана стара в моята душа,
отворил си сега – дори не знаеш !

За теб не съм ли в розовия храст,
сред алените, твойта синя роза ?
Защото си за мен закон и власт,
но нежен като плахата мимоза !

Сега без тебе как ща продължа,
ако решиш от мен да се откажеш ?
Една любов по право ти дължа,
но искаш ли я, ти ще ми покажеш.

[todorov110]

почакай, дай ми малко време
обичам те, ще ти простя
Колко пъти исках да умра,
колко дълго ти не бе до мене?

Колко пъти молех се на Бога,
да се слея с твоята душа?
Плачех, страдах, но не можех
себе си да утеша.

Колко пъти те упреквах,
че предаде любовта?
Виновен бе и ме изгуби –
за прошка късно е сега...

[troy_kiro73]

...сега съм тук , а ти си там.
Една на тук  -  една насам.
Усмихвам се .
Надежди разпилени ....

[todorov110]

разпилени куп мечти и едно едва
биещо сърце,уморено от всичко и всички,
една възглавница окъпана в сълзи.
Отекчено от живота...чакащо смъртта...
викащо без глас в нощта!
И защо всичко това-защото свърши любовта...

[todorov110]

свърши любовта
и може би ще те дочакам,
отвъд небесната дъга,
природата ми е двояка
на твойто "не" да казвам "да".
И може би ще те намеря
на края на една мечта,
с несбъднатото сили меря
и с него нощем се топя...

[troy_kiro73]

...се топя
като снежинка под обувката, с която крача.
Сега  се уча да летя.
С дъха си те рисувам в здрача.....

[todorov110]

В здрача, за да не вижда никой сълзите,
в здрача, единствено и само под звездите.
Само под звездите чувствам странно вълнение,
само под звездите изпитвам някакво съмнение.
Някакво съмнение в празната ми душа,
някакво съмнение, че всичко е лъжа.
Всичко е лъжа, в теб има може би промяна,
всичко е лъжа, просто глупава измама....

[MrsSmith]

Всичко е лъжа , просто глупава измама...
Ами тогава,хайде, нека си измислим... истини...
от които да настръхнем целите...
И искам май да съм измислица.
Такава - мъничка и истинна.
Пречупихме си огледалото на приказки.
И лицемерието пак дойде ми в повече.
Проспахме есента на мислите.
Да зъзнем с умове отворени!
Да дойде Дяволът, да влезе!
Монети да подрънкват в джоба му!
Усмивки лицемерни подарете му.
Да си реалист - това идва в повече!
Простете ми, напускам сцената,
прогонена от смях и лъжезнание...
Защото съм измислица отронена...
Една измислица, очакваща
да стане истина...

[todorov110]

Истина.

Как да я познаеш,
ако си затворил очите си.

Как да я чуеш,
ако си запушил ушите си.

С отворено съзнание.

С чисто сърце и свята душа.

Така ще разбереш
какво е Истина...

[todorov110]

всичко това е понеже те обичам.

Някъде там из този
широк, необятен свят
има човек, който
ще утеши самотата ми.

Макар и да не зная къде е той,
аз вярвам, че ще дойде денят,
в който ще го срещна.

Върви напред към утрото,
така на себе си аз думам.
И лутанията, и паданията,
и раните в сърцето ми дори -
всичко това е понеже искам да те срещна.

И сълзите мои дори -
всичко това е понеже те обичам.

[todorov110]

блаженност къпеща се в страст,
с една любов мечтана за всекиго от нас.
Ти сън ли си или реалност,
отдавам се в твойта власт.
И този миг дочаках,да те видя
без свян застанала на прага на нощта.
Ела и прегърни ме след толкова години самота...

[mutzkata]

Самотата. Тя беше толкова красива . С черни очи и дълга коса,. Умна и приказлива, . Но винаги се чувстваше сама

[MrsSmith]

(ОК!Продължението...)


...Но винаги се чувстваше сама.
По всяко време беше с усмивка
и хората виждаха само това.
Истинската й същност не се опитваха да разкрият
и тя беше сама във тълпа...

[todorov110]

(Добре!Щом си казала)


и тя беше сама във тълпа.

По природа бе мила и добра.

Всички споделяха проблемите си с нея.

Търсеха разбиране и топлота.

Помагаше им с готовност и щастлива бе от това.

Но никой не виждаше как малко по малко гаснеше тя

[MrsSmith]

      Тя се озова на поредния кръстопът в своя живот.Гола,наранена и плачеща.Душата и беше разграбена, сърцето и кървеше. Кой път да избере ? На разума? Не.От там вече беше минавала. Колената и още пазеха спомена от стръмните камъни по него.На сърцето? Не. И от тук се беше опитала да мине. Не стигна много надалеч. Ураган от емоции и пречеше да продължи , а режещата болка (... о, тази болка...) в стомаха я поваляше всеки път на земята.Кичур коса падна  небрежно върху лицето и  и попи последната проронена сълза. Парчетата  ризбити надежди проблясваха разпилени наоколо...Не можеше повече да плаче... Беше останала без сили... Имаше  друг път ..