Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[jolyp]

.....стрелата заби се и като гръм порази ме .
С мен когато си, случват се чудни неща:
хем смирена съм, хем непослушна;
хем е вечност мигът, хем не стига нощта,
щом в обятията ти се гушна;
хем наопъки се преобръща светът
и уж хаос тотален настава,
а по някакъв странен, неведом свой път
в мен хармония се възцарява.
И просмуква ме лудост, до костите чак
но разсъдък преди да загубя,
мисълта ми избистря се, кой знае как,
мисълта само с теб да се любя. .......
 

[todorov110]

Да се любя с непознати
без за миг да съм щастлив.
Ако ти не съществуваш
тъй нищожен ще съм знам,
като точица изгубен
в свят,кръжащ насам-натам.
Ако ти не съществуваш
как да съществувам аз.
В истински ще се преструвам,
но ще бъде просто фарс.
Ако ти не съществуваш,
вярвам ще открия сам
всички тайни на живота
само за да те създам.

[MrsSmith]

Играта е придобила интересен развой...Харесва ми...

Създадох те от късче мека глина,
домът си с тебе просто украсих.
Ти беше вещ красива, но без име,
И беше обречен вечно да мълчиш,
Понякога те гледах и се питах,
наистина ли аз съм те създал.
С любов и топлина в тебе впити,
да бъдеш моя вечен идеал.
Създадох те и после разруших те
отиде си тъй както бе дошъл.
Един палячо хубав но без име,
да те създам отново аз не бих могъл.

[todorov110]

Безсилна е смъртта
да те убие в паметта ни
не може да се залчи
споменът, който ни остави

ЖИВ си ти, не си умрял
щом живял си порядъчно, човешки
ЖИВ си ти в нашата памет,
в спомените наши и в душте ни човешки.

Постеля ще ти бъде майката земя
цветята ще ти дават аромати
дъжда ще ти дава вода
като символ за сълзите на твоите познати

Звездите ще ти дават светлина
по пътя към живота ти в безкрая
не приятелю, любим със смъртта идва
началото, а не края!

[todorov110]

Предателство ли е това кое се ражда.

Болка и ярост в сърцето ти то поражда.

Споменът красив в пепел превръща.

На миналото гръб обръща.

Предателите, за теб, мъртви са те.

Извинения не искаш ти.

Нека си спестят тези думи-лъжи.

Тези хора, за теб, вече не съществуват.

Само бледите им сенки в съня ти тегнат.

Неканени, неискани идват те...

[todorov110]

Богат да си щастие не е

Прибираш се в златния си дом,

но какво намираш там, освен студенина,

прибираш се в богатия си дом така

затоплен, но студено ти е на душата.

Поредна нощ ти мръзнеш в самота,

богат си, ала не и с любов, приятели

ти имаш, но какви са те, интересуват

се от благото от теб, което получават.

Ти носиш щастлива обвивка, но

толкова тъжно е в теб, богат си, но

само със злато, любовта липсва при

теб, приятели имаш, но знай ти, те истински

честни не са, когато ти станеш и беден,

 ще те забравят, ще бъдеш ти сам.

[sammy_su]

Хубаво ми е със теб!
С пламъчетата игриви
като на мъничко дете
са очите ти щастливи.

Хубаво ми е със теб!
Сутрин да ме будиш нежно,
а след трудния ни ден
пак да сме в любов безбрежна.

Хубаво ми е със теб!
Толкоз хубаво, че мога
и безкрайното море
да запаля в своя огън.

[todorov110]

Своя огън звезден дай ми ти

сърцето е изпълнено с мечти

Да заплуват във очите ми опали

и всичко в мен да заискри.

Да ме целуне новото начало

и времето за танц да спре.

Да се изгубя в смисъла на чувствата

и в дълбокото на твоите очи.

Да разцъфне синевата в тихото...

Дай ми огън - двама да горим.

[todorov110]

в сърцето болката ме изгаря.
Искам да плача,
искам да ридая и да крещя,
но смисъл няма.

Губя те... и път назад няма.
Губя те... само болката в сърцето ми остана.
Сбогом не мога да кажа,
но не мога да кажа остани.

[nik_77]

Остани при мен...колко малко ни трябва понякога с теб да можем да се обичаме!
 Обичам те! Как можах да те загубя?!
  След края на света аз знам какво е, знам, недей да идваш там - само мъка оттам ще вали...
   Казвам "Адио!", но не се сбогувам аз.
  Сега съм сам, но тъй е по-добре, разбирам всичко и не те осъждам.

[todorov110]

Осъждам те на доживотна любов - няма на къде,

най-нахално от мен мъничкото ми сърце,умът и душата ти ми взе.

Всеки ден с устни ти да ме изпиваш

и почти изгубила съзнание да ме намираш.

Искам до изтощение от твойта страст,

на моите чувства давам ти пълна власт.

Стига съм говорила - ела ме целуни,

но само ако си сигурен, че не искаш да погледнеш други освен моите очи!

[MrsSmith]

   Вечността като полъх  докосва ни в новогодишната вечер. Тържественост! Излезли от унеса на ежедневието ние ставаме други. Сърцата ни бият... Отива си нещо старо. Болка пронизва душите ни... Разбираме,че нещо е отлетяло завинаги. И с него всички радости, болки, копнежи, желания, мечти...Идва нещо ново, изтъкано от надежди. Изтъкано от вярата , че живота ти дава втори шанс да постигнеш... неосъществимото...

[todorov110]

Неосъществими са хилядите мечти които за теб градя.Животът е една лъжа щом не мога да те имам. Нощите са пълни с болка чувствата от скръб са напоени. Всяка моя мисъл е сълза а сълзата капка кръв от моето сърце. Пясъчните замъци за секунди в пясък се превръщат. Любовта огромна в болка и сълзи за секунди се превръща. Знаеш ли какво е самота изпитвал ли си я кажи ми ?

[todorov110]

Ще заспиш дълбоко,аз тук оставам -
в съня ти нарисувах цветната дъга.
Аз лека нощ ти пожелавам.
Косите меки ще погаля със ръка.
Аз съм тук и ще те пазя.
Да се боря още имам сила,
макар и болката така да мразя.
Лицето ти нежно ще докосна с очи.
Ще целуна челото ти и ти ще заспиш.
За теб песен приспивна, знай, ще звучи,
ще притихнеш до мен, ще се успокоиш.

[MrsSmith]

Ще се успокоиш,
сълзите ще пресъхнат.
И ще сънуваш.....
 как в малка тъмна стая
 без прозорци и врати,
малък паяк бавно лази
 по черните стени.
Тънка нишка пак изплита,
жертвата умело си оплита .
Присъдата решена е,
да потъне във забвение.
Прах и пепел го покриват,
спомени отровни го заливат.
Хлипащо като дете,
там забравено стои едно сърце.
В прегръдката на мрака,
слънчев лъч с надежда чака.
И ето, че едва-едва
пробягва светлина.
Мъничко е тя, уви,
но от пепел ще го възкреси...