Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[RedDeville]

Flora, благодаря ти!

Удари ми шамар животът.
Но вместо ядно да заплача,
повярвайте ми, на палача
ръка сега целувам кротко.

 
Така ми беше нужно, Боже,
да ме настигне този удар!
От сладък сън да ме пробуди
и да ме върне в мойта кожа.

 
Стоя на моето стъпало,
душа разтърквам и с насмешка
като съдрана вярна дрежка
я скърпвам с кръпка помъдряла.

[todorov110]

Помъдряла и истинска не е сън,

а раздяла.

Може кратко сбогуване

със миражи и пясъчни кули...

Плувах в облаци-люляци,

в замък живях като в приказка;

но не от обич за мене измислен.

После разбрах,

че е призрачен...

Сега във ръцете ми парят сълзите.....

[RedDeville]

Все се надявам, че ми е останало

празно пространство

между гредите, ограждащи рядката кал,

семената сварени, водата до ръбовете. Острието метално.

Плашилото дрипаво. С големи очи от капачки печал.

[todorov110]

смехът ми е нужен
точно днес, точно сега,
този грип не е теменужен,
пак е студ и задушлива мъгла.

Ако можех да отпия със шепи
от въздуха чист,
да ме погалят тревите
със своя ран богослов,
да повярвам в мечтите,
да повярвам, че има любов.....

[RedDeville]

Любов - магическа реалност,
неоскърбени светове,
в които жадно и нормално
сърцето-чудо ни зове.

То търси истина и милост
и в синкавия полуздрач
се смесват най-необяснимо
очакван смях с нечакан плач.

И веят в тръпните дървета
нехайни, неми ветрове.
А в странен климат
по полето
цъфтят заветни цветове.

Най-често във предсънно време
дъжд люляков ще зароси.
Там чуваш честни обяснения
и още вярваш на сълзи.

И накипяла правда има
във жеста, в трепета, в гласа:
или отчаян ще заминеш,
или ще вършиш чудеса.

[todorov110]

Чудеса две в живота ми има,
чудеса две се допълват във мен.
Една приятелка и една любима...
За тях написах тоз стих съкровен!

 Благодарен съм днес на съдбата
и каквото в живота реша,
едната не ми реже крилата
другата бди да не съгреша!

Два светли лъча живота ми сгряват
два светли лъча съм вплел във едно!
С нежност и обич, те ме даряват.......

[jolyp]

...Дарявам ти искрица
от моята любов,
да заблести като Звездица
в тихата безлунна нощ.

Дарявам ти частица
от моето сърце,
вземи я във съня ти
да сподели със теб нощта.

Дарявам ти целувка
нежна като роса,
сутрин тихо да те буди
с първата зора......

[RedDeville]

Зора е...
Сгушено на топло в ъгълчето,
в пашкулче от коприна,
чакащо топлите слънчеви лъчи...
... и еднодневките за обяд,
паячето усеща
сутрешната влага,
микроскопично наслагваща се,
преливаща и уголемяваща се,
в малки усмихнати капчици...
Струните, обтягащи се,
тихо звучащи...
Само паячето знае за
баладите на зората,
трептящи в крачетата му...
Зора е...
Сгушени очакваме утрото...
... и новия ден.

[todorov110]

новия ден ражда,
а ние, все още жадни за ласки,
копнеем мрак вечен да тлей
над таз пуста земя.

Ах, ден, носител на нова тъга,
забрави поне днес с ведра зора
да връхлетиш леда и омаеш света......

[todorov110]

Искам теб - устните ти, раменете,
парчетата от гордостта ти наранена,
ръцете любещи, душата обгорена,
предателската слабост на нозете.

Искам теб - облечената в тайни -
една след друга ще ги свалям тихо,
по кожата ти лунна стих ще пиша,
в плътта ти ще заровя заклинания.

Искам теб - вечната и крайната,
последната и първата в сърцето ми ....

[todorov110]

Ще оцелее ли любовта ни  -не успя,
борих се,прощавах всяка грешка.
Аз загубих свойта битка,
но ти загуби цялата война.

Може би сега не осъзнаваш
защо са били моите сълзи,
защо умеех да прощавам
и за теб така да ме боли.

Душата ми превърна се във камък,
а чувствата ми в леден блок,
угасна и последният ми пламък
на моята единствена любов...

[jolyp]

.....Любов-кажи ми, , до кога?
И колко още трябва да изстрадам?
Превърнах се в невидима жена,
защото ми омръзна да пропадам.
Превърнах се във дънер овъглен
и чувам само болните си писъци.
С последни сили върнах се при теб,
а ти отново ме захвърли.И се скри.
Боли ме, чуваш ли!Боли ме много.
И знам, че няма да го преживея.
Гори ме силно онзи вечен огън.
И знам, че няма как да оцелея.....

[todorov110]

Как да оцелея?
Как да живея?
Сега ми кажи
как да живея без теб?
Трябва да знам
Как да дишам без теб?
Ако някога заминеш

Без теб,
няма да има слънце
няма да има любов
няма да има живот за мен

И аз,скъпа
незная какво ще правя,
Ще съм изгубен ако те загубя
ако някога ме напуснеш
ще отнемеш всичко стоиностно в живота ми.....

[jolyp]

.....В живота ми без теб ме няма. Никъде.
Несвършващи беззвездни небеса.
И само мъката. Пронизваща. Отвсякъде.
Кога да бъда? - Вече съм била...

В живота ми без теб е празно. Бяло е.
Измислих ни деца и слънчев дом.
Но кучето ни няма го. Умряло е.
Не ставам за Любов, а за подслон

В живота ми без теб е тихо. Помниш ли,
че ти ми беше първата сълза?
И уж след болката ще дойде най-красивото.
Но аз си знам, че после ще умра.

Животът ми без теб е син и делничен.
Имислям приказки. За кръв и самота.
Ще се сглобя отново от парчетата.
Но цяла няма да съм. Никога........

[BELINDA]

Никога недей забравя че думите са красота и.
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам че с думи всичко се постига в любовта.