Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[todorov110]

Любовта е трепетът, който докосва душата ти.
Любовта е светлината в деня.
Покоят на сърцето докоснало утрото.
Светлината на пламъка,
отразил се в две очи.

 Любовта е вярата, че тебе те има,
че твоите дни са красиви в мечти,
че устремено минаваш в годините
и няма мъка, няма лъжи.

Любовта е път на две пътеки събрани,
на две клонки от розов храст,
разцъфтели, аромата си дали
на този ден и днешния свят.

[jolyp]

....страх те е когато земята се срива
под краката ти, а ти насила се усмихваш...
Когато заспиваш с болката и се събуждаш със самотата...
Когато за пореден път се жертваш за някого,
а сърцето ти го е страх дори да трепне,
защото това може да е последното му действие...
Когато те е страх да заспиш, защото не виждаш смисъл
да се събуждаш...
Когато предварително решаваш, че всичко е свършило,
защото сърцето ти не може да издържи бремето на надеждата...
Когато започнеш да гледаш на всяка физическа болка,
като лечебно изцеление на душевните...
Когато даже не ти се и плаче...
Когато остане да живее само тялото ти...
...

[RedDeville]

Тялото ти сякаш е прозрачно,
и през него ясно си личи,
едно сърце от страст туптящо,
и хиляди хормони със мечти...
Очите ти са сякаш тъмни нощи,
в които стъпваш бавничко насам,
към огнен грях и искаш май че още,
онази страст, която мога да ти дам...
Ръцете ти са сякаш от коприна,
бельо, докосващо едва плътта.
Недей ме гледа като на витрина,
прозрачна нощ, аз мога да ти подаря...

[jolyp]

  ..... мога да ти подаря ЛЮБОВ
Когато вечерта се спусне нежно
и се срещне с нашите сърца,
дали ще ме погледнеш ти небрежно,
изгаряща от огън на страстта?

Когато погледите ни се сгреят
и пожар любовен се разпали,
дали телата наши ще се слеят,
а ръката ти дали ще ме погали?

Когато бавно се целунем аз и ти
в мечти прекрасни потопени,
дали сърцето ти до мойто ще заспи
или ще гледа цяла нощ във мене?

Когато изгрева прохладен се завърне
и ти отвориш своите очи,
аз знам, че пак ще ме прегърнеш
и “обичам те” ще кажеш ти…

[RedDeville]

Обичам те, но как да ти го кажа
във тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те, но тебе ли целувам?
Лежа до теб - коса в коса
прегръщам те и те забравям.
И не че има друга,
и не че ти си хлътнала по мен,
а просто бе поредната игра.

[somebody_else]

......поредната игра в която поетите станали повече от играчите....

[todorov110]

Играчи,да ви питам тогава, 
ще можете ли да я излъжете!
Ще взема да свия юмрука си -
да спре да боли завинаги.

Ще дам право на разума
и ще сложа машина в гърдите си.
Ах, как искам да го направя!
Но защо ли сама не си вярвам?!

Знам, че пак ще го върна
на мястото - болезнено ляво.
И нека да бъде самотен дивеч
за оня единствен, самотен ловец.

С болка под сърцето, отляво,
който винаги точно него е търсил.
Да го простреля безмилостно
и реброто му да си иде на мястото, (не моето - на ловеца)
под сърцето.......

[somebody_else]

...сърцето,което не бие а пита : Има ли избор -ИЗБРАНИЯ ?......

[todorov110]

избрания, достойния... да не би  Той мечтите й да умори? Или просто Тя самата не бе достатъчно чиста да ги носи в себе си... великите мечти за велики дела.
И все пак Тя обичаше да бъде създател, да пропилее така живота си. А Той обичаше да консумира... консумираше и любовта, и страданието... всичко, което Тя създаваше, Той го консумираше. И затова ли така силно се обичаха и не можеха един без друг... и всъщност кой беше по-красивият?

[somebody_else]

По-красивият ли?Казват красотата е в очите на този който я вижда,но едва ли той можеше да вижда с тези изпълнени със сълзи очи.Сълзи като на всички останали.Сълзи които не оставят петна,сълзи които не плуват срещу течението и все пак сладко-горчиви по своему.....

[todorov110]

по своему различна,
една жена -
съвсем обикновена,
обикновена,
заобиколена
от грижи ежедневни,
мислите си
как да подреди,
тъгата да отдалечи.

По своему различна,
една жена -
съвсем обикновена,
понякога
стихове реди.
И може би
с тайната надежда,
някак ако може
малко поне,
да надхитри съдбата.

В живота й
да има
все по-малко сълзи
и повече усмивки,
стоплящи душата...

[somebody_else]

.....душата винаги готова да се спаси  дори с цената на собственото  тяло....

[biguto]

и тялото готово да изневери дори на разума

[todorov110]

разума ли да послушам или сърцето си ?
Трудно е да избера, знам...
Обичам те колкото обичам живота си,
желая те и се нуждая от теб и любовта ти!
Боли ме ужасно много, защото не си до мен, а може би и никога няма да бъдеш...
Разумът ми казва, че трябва да те забравя, че няма смисъл да те обичам, защото ще продължава да ме изгаря тази болка...

[biguto]

но болката бушува в мен и мира нямам.
Сърцето ми нашепва потърси го,
очите ми опитват се да го открият
във всеки непознат.
Душата ми те моли:Остани...