Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[todorov110]

мъжки поглед ме погали,
поспря, с лъчи ме той опари
и с устни нежно ми зашепна,
в сърцето той по турски седна.

Протягам свойте скверни длани
и устни впивам до безсрамие
о мъжките му сочни устни,
за кой ли път замря дъхът ми.

А утре. . . всички ще злословят,
как тъй и мене като хората,
дари ме мъж със нежни длани,
как мъжки поглед ме погали.

[biguto]

Погалена от мъжки поглед
докосната от луда страст
опиянена до припадък
целувам устните ти аз.
Но в този миг звънеца ме събуди,
това било е само сън.
И бързо от леглото ставам,
че май отново се успах

[todorov110]

Успах си сетивата за красивите неща.
Оставих суетата да измести любовта.
Сега изтласкана вече на брега,
Затворих се в колиба от слама,
Разрушена от първата по-мощна вълна,
Идваща от моята страдаща душа.
Мрачно е в сърцето.
Няма го съня.
Търся те любов необятна.
Това е моето проклятие за вечни времена.

[biguto]

С проклятие за вечни времена
ориса ме орисницата зла
заспивайки сред мрак и тишина,
не се събудих през деня.
Заключена в замък мрачен,
окичен с тръни и бодли
надявах се да ме откриеш
очаквах,че ще дойдеш ти.
Преминал десет планини,
пребродил десет равнини,
през деветте гори в десета ме откри

[starsssss]

Откри ме за да ми кажеш, че всяка рана с времето минава-само на душата не! Всяка болка и обида се забравя- само истината не!Горещи са сълзите от истинско страдание, горят очите- безмълвно чакащи поредно наказание! Леден дъх и полъх на усмивка, студени пръсти вкопчени в една любов! Чуваш зов- неясен, отдалече... чуваш шум и стъпки на бездомник, едно сърце тъй нежно се обрича във вярност вечна и в обич свята! А ти си горд от това, че си свободен- щастлив си в свойта самота.... не знаеш колко наранена е душата- боли ме ,че всяка дума изречена от тебе е лъжа! И още колко сълзи да пролея, и още колко въглени в очите да блестят? Дали ще мога някой ден да проумея, че живота  просто е една игра!? ТИШИНА! И в тишината душата само стене наранена. ТЪМНИНА!И в тъмнината душата тлее от болка изгорена. ЛЮБОВ ЛИ? Каква любов, след като с теб сме разделени??? ЖИВОТ ЛИ? Какъв живот е -след като без теб не мога дори и да живея!!! А СЪДБАТА???ДА!Тя само в самота сърцето мое е оплела.....

[biguto]

Сърцето мое е оплетено
с нишката на зла съдба.
В шумната тълпа от хора
да бъда все сама.
Самотно лута се сърцето
сред празни думи и лъжи
и търси пламък там където
студът се стеле на вълни.

[todorov110]

Вълни две - родени във безкрая,
в необятната просторна шир.
Къде забързани отиват -
бягат, блъскат се безспир.
 
Вълни две прегърнати пътуват,
мили думи си шептят.
Можеш да ги чуеш, те бушуват
и от любов искрят.

Омаяни от любовта безумна,
не забелязаха скалата.
Разбиха се на капки шумно
и опустяха в миг сърцата.

[biguto]

И опустяха в миг сърцата
изстинаха и чувства и мечти,
как пусто днес е в душата
дълбока пропаст ни дели.

[todorov110]

ДЕЛЯТ НИ ГРАНИЦИ, ПРЕДЕЛИ, БАРИЕРИ,
ОКЕАН БЕЗБРЕЖЕН НИ ДЕЛИ.
КАКВОТО И ДА НИ ДЕЛИ, НЕ НИ РАЗДЕЛЯ,
ЗАЩОТО ВЪВ СЪРЦЕТО МИ СИ ТИ.
 
 А ТО, САМОТНОТО, ТЪГУВА,
ИЗГАРЯ В МЪКАТА ПО ТЕБ,
СРЕЩУ ОКЕАНА СЕ БУНТУВА
И ИСКА ДА СЕ ВЪРНЕШ ДНЕС!

В СЪНЯ МИ ИДВАШ ТИ, ЕДИНСТВЕН МОЙ,
И САМО ТАМ ДУШАТА МИ СМУТЕНА
НАМИРА МЪНИЧКО ПОКОЙ
В ИЛЮЗИЯ, ОТ ОБИЧ ПОРОДЕНА.

[biguto]

В илюзия от обич породена
на сън аз виждам само теб
и чувства бурни в мен бушуват
душата ми е в твоя плен.
Самотна скитам се по плажа
бриза ме милва с нежна длан,
тук въздуха на теб ухае
вълните твойто име ми шептят.

[todorov110]

шептят ми звездите, и говори нощта:
"Ти загуби любовта".
И нахлуват пак спомени.
И боли ме! О, как боли!

И докосвам със длан празното място до мен
и умира едно сърце.
Пак обзема ме този страх.
Изоставена, знам, че бях.

Търся винаги в мене таз проклета вина,
но разбирам, че няма я.
А ти нейде седиш сега,
хванал другата за ръка

[biguto]

Какво от туй,че друга за ръка държиш,
какво от туй,че другата прегръщаш,
и нищо,че тъй много ме боли
и нищо,че се давя в сълзи.
Щом искаш тръгвай си,върви,
назад не се обръщай,забрави ме,
ни себе си,ни мене ти вини,
май по-добре е да се разделиме.
Ще мине време,мъката ще стихне
и може да забравя твойто име
щастлив бъди,където и да си
назад не се обръщай забрави ме.

[todorov110]

Забрави ме.
И аз ще се разтворя в безкрая.
Забрави ме.
Не безпокой ме отново.

Забрави ме.
Върни се обратно.
Забрави ме.
Дали това ще е рая?

Дали сърцето ми чувства като преди?
Дали в душата ми има място за друга?
Ти и двете със замах изгори.
Раната не боли? До полуда.

[biguto]

До полуда взирам се в мрака,
чакайки да се завърнеш
с тихи стъпки да прекрачиш прага
и с усмивка ти да ме погалиш.
Твоят поглед искам аз да виждам
сутрин щом очи отворя
в твоята прегръдка топла,
вечер тихо да заспивам

[todorov110]

Заспивам! Без дъх и душа ,
отровена, влюбена...
Заспивам! Ако сърцето е същото -
нека да бъда ... Изгубена...

Заспивам! За да не чувствам
устните в ледния мрак...
Заспивам! Да не проклинам тялото,
уморено от плач!

Заспивам! За да не виждам спомена -
всичко измамно, от що имах нужда!
Заспивам - но умъртвена, в болка,
утрото пак ме пробужда...