Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[biguto]

Пророни се сълза гореща
опари бледото лице
и чу се стон,след него втори,
захлипа бедното сърце.
Сърце любящо и голямо
преминало през толкова беди
на толкоз бури устояло
през ада минало дори...
Сега самотно стене в мрака
премазано от думи зли
пронизано от погледа ти леден
на хиляди парченца се строши...

[todorov110]

Строши се моята мечта.
На хиляди парченца - на числа.
И мъчех се аз пъзела на своята
мечта да събера.

И държах числата, в своята ръка,
на моята несбъдната мечта,
а толкова проста бе тя -
да бъдеш с мен на сутринта.

И когато пъзела сглобих,
се събудих и разбрах, че отлетяла
бе тя, моята простичка мечта.

[biguto]

Мечта е в синьото небе
свободно да се рея,като птица
над бели облаци да се издигна
по вятъра да ти изпратя вест.

Мечтая по брега да тичам боса
вълни да галят моите нозе
по лунната пътека през ноща да мина
и със завивка от звезди да те завия.

Мечтая в утрото златисто
с усмивка да отворя аз очи
в прегръдката ти топла да се сгуша
с устни да докосна твоето сърце.

[todorov110]

За да докосна твоето сърце,
аз ще претърся всеки свят и всеки звук !
Но днес, и всеки ден,когато влезеш тук,
ти в думите ми потърси лице.

Ще те обичам. Пак ще те обичам, знай!
Не би ми изменила любовта.
Във всяка форма на живот е вложен край,
но всяка пази свойте сетива!

Любимо мое звукосъчетание!
Аз толкоз болки в тебе причиних!
Обичам до последното страдание
добрите ти разплакани очи!

[Izabelle]

Очи в очи...
Пронизващ поглед...
Умиращ страх от самота!

Усилен пулс...
Сърце туптящо...
Ръце раздаващи любов!

Горещи устни
и нежни думи...
прошепнати във тиха нощ!

Жадуван миг...
Очакван трепет...
Разтърсващ трус от бурна страст!

Не ме жали,
а дай ми време
да бъда с теб до вечността!

И след това
отново от любов ме подлудявай!
Накарай ме в безкрая да летя!

[todorov110]

Летя от обич, летя от щастие, от всякакви емоции летя.
Безспирна съм, защото те обичам
и вихрено танцувам с любовта.
В сладката си лудост се потапям и нежно,
тайнствено шептя: ''Свободна съм, защото те обичам
и жадно пия аз от тази свобода.''
Небето и земята - искам всичко.
''Обичам те'' - това е най-важно на света!

[BELINDA]

Света е толкова голям че обичта ще недостатъчна за всички

[biguto]

Светът голям е много,знам,
но обичта,когато е дарена от сърце,
би стоплила тя хиляди души
би пресушила хиляди сълзи
надежда,вяра и любов
на много хора би дарила.

[todorov110]

Дарил ги Господ с сила несравнима,
но със душа тъй нежна и ранима.

Но ако ловецът жал го за сърната,
кажи  ми, как ще храни си децата?
Така и те се криели зад маски,
живеели със черните препаски.

С тях криели очите и тъгата,
които са прозорец на душата.
За да не видят лоши хора, зли,
когато страдат, колко ги боли.

[jolyp]

Колко много ме боли
Когато си далеч от мен,
сърцето ме боли.
Когато си далеч от мен,
душата ми крещи.

Обичам те – не мога без теб!
Обичам те – не искам без теб!

Колко ме боли,
за миг се обръщам, а теб те няма!
Как боли и за миг,
без твоите очи!
Как боли,
когато до мен не си!
Как боли и за секунда без,
твоите ръце!

Твоята липса – как страшно боли!
Твоята липса – как ужасно горчи!

Колко ми липсваш – сякаш буца засяда в моята душа!
Колко ми липсваш – сякаш в окови тъжи моето сърце!
Колко ми липсваш – сякаш пропаст зее в моята душа,
бездънна яма без въздух и светлина!

[todorov110]

Светлина ми трябва, светлина!
Махни се! Не, не ми го взимай,
не ми отнемай скъпите черти...
Не чуваш ли? Не искам да заспивам,
щом мога да го гледам до зори.
В очите му до болка да се взирам,
да потъвам, да достигам висини.
Дори от строгостта им да умирам,
от нежността сърцето пак ще затупти!
От устните му искам да отпивам
на малки глътки живата вода,
в прегръдките с наслада да откривам
и обич, и уют, и топлота...
И сгушена, в унес да послушам
живота как в гърдите му тупти

[starsssss]

Живота как в гърдите му тупти,
туптеше и в моите гърди, но
прелистих го вече, аз, със страница бяла,
сега за последно изписвам те в рими.
От спомени тъжно частици пресявам,
със обич и жалост... почти са незрими.
Усмивките вече са там... във сърцето.
Напомнят ми сякаш щастлива, че бях.
И следваше... тихо трептящата болка,
изтръгнала грубо най-звънкия смях.
Какво да напиша?... Поредната обич.
Продадохме чувствата наши... за смет.
От логика ставахме по-нелогични,
и всичко предадохме... жалък късмет.
Следите ни малки парцалено трихме.
Захвърляхме всичко назад... през глава.
И тази любов като старо петаче,
потъна дълбоко... и там заискря.
Неписано-писани двамата бяхме.
Раздавахме обич, но в грешното време.
Сега те забравям, прости, но след теб,
сърцето ми друг... е наред да отнеме...

[todorov110]

Отнеми години от живота ми.
Без нея той ще бъде неживян.
Върни ми я, поискай ти каквото
от мен ти трябва - всичко ще си дам.

О, подари ми ти поне година -
едничка само - после да умра.
Но да съм дишал в дланите й зиме,
а лете да съм пил от тях вода.

И искам да съм мъртъв, щом си тръгне,
За да не видя нейната печал.
Плачът й само може да изтръгне
сърцето ми от смазващата кал.

О, все едно ми е дали ще бъда
от теб превърнат в ангел или не.
Аз сам посочих своята присъда:
До нея да съм, щом ме призове.

[jolyp]

Призови ме-Хайде, намери ме!
Очите си изгледах да те чакам!
Страхливите - зовяха мойто име,
безсилните - сълзите си изплакаха!
.
Разминах се със хиляди копнежи
и хиляди безсъния проспах,
а през вратата скрито все поглеждах,
теб чаках и за теб готова бях!
.
Не исках с грях да те посрещам.
Крилете си оставих настрани,
покрих дълбоко скритата надежда,
а трепета - с търпение смених...
.
За срещата облякох риза бяла,
косите сресах, вплетох светлина.
Къде си? Не остана младост...
Часовника отмерва тишина...
.
Къде си? Хайде намери ме!
Душата ми копнее - теб да види!
Откриеш ли ме - призови ме!
Със сила ме задръж - да не си отида!

[todorov110]

Отивам си, щом искаш ти това от мене,
но помни, че с никоя друга
няма да изпиташ така истински любовта!
Отивам си, но само ти ще носиш това тежко бреме,
обвързано с коварството и жестокостта!

Отивам си, макар да знам, че мислено ще искаш мене,
но белегът от обичта ни остава в сърцето ти!
Отивам си, дори и да не си признаеш,
че мойто име е гравирано в тебе
и точно то стои сега със златен надпис на лицето ти!

Отивам си, но искрено щастлива,
защото знам, че пак ще ме потърсиш,
че пак ще дойдеш пред вратата ми
и ще ми кажеш, че съм „Най-красива"