Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[jolyp]

В сърцето ми заби се нож
и разкъса го докрай,
но то не спира да тупти,
щом погледне твойте очи.
Вяра, обич и закрила
искам само аз от теб.
Тъй ли трудно е да знаеш,
как сърцето ми тупти и шепне плахо:
"Обичам те, върни се ти"

[biguto]

"Обичам те, върни се ти"-сърцето ми крещи,
но разумът ми шепне:"Забрави го"
Светът е въртележка от лъжи,
горчи обидата и сълзите напират.

Преглъщам сълзите и тръгвам бавно пак
бушува в мислите ми вятър леден,
къде ли думите ти ще ме отведат,
кошмар ли е това или е краят.

Да бъда с тебе исках само,
до теб да съм поне за ден,
да залича стаената обида,
и да изтрия болката от теб.

Да вдъхна вяра в теб,да се усмихнеш,
и утрото да заблести с безброй искри,
не се страхувай ти отново да обичаш
не винаги от любовта боли.

[todorov110]

Любовта боли,
любовта остава белези,
любовта отваря рани
и маркира всяко сърце,
недостатъчно кораво и силно,
за да понесе толкова болка.
Любовта е като облак,
облак препълнен със “сълзи”.
Любовта боли, О как боли...

Млад съм, знам това,
но дори да е така,
знам неща,
научих ги от теб,
научих много,
наистина много.
Любовта е като пламък,
може да те опари, само когато е горещ.
Любовта боли, О как боли...

Някои мислят за щастие,
блаженство, единнство...
Някои заблуждават себе си, предполагам
те не заблуждават мен.

Знам че това не е истина,
неможе да е истина.
Любовта е просто лъжа
измислена за да те направи тъжен.
Любовта боли, О как боли...

[biguto]

Боли,но ти не страдай,забрави ме,
навярно с теб не сме един за друг,
ще срещнеш друга някой ден и ще ти мине,
ще ме забравиш и напред ще продължиш.

[jolyp]

И пак напред да продължиш...
и да прикриеш мъката в очите.
Да заключиш надеждите в плен
и под усмивка да скриеш сълзите.
 
Да потопиш сърцето си в калта
и да се дави там да го оставиш.
Да заровиш мечтите си в прахта
с лекота и после да забравиш.
 
Да срещнеш пак спомен горчив
и внимание да не му обърнеш.
И с поглед престорено щастлив,
болката отново да прегърнеш.
 
Да видиш как душата ти умира
и за миг дори да не затъжиш.
Да я оставиш там да се раздира
и пак напред да продължиш...

[todorov110]

Ще продължи живота ми след теб.
Е, може би ще потъгувам,
но не мисли, че в самотата - с теб
завинаги ще отпътувам...
Живота ми ще продължи след теб.
Уверена съм, даже пея. Какво, че
на лицето ми мокрее
сълза - издайница? - и нея
ще утеша с отколешна надежда,
че утре може би ще поумнея,
че пролетта ще ме роди отново,
че и без теб ще мога да живея

[biguto]

Без теб ще мога да живея,
ала сърцето ми ще опустее
ще ме обгърне тишина зловеща,
със самота ще се завия.
Без теб ще мога аз да дишам,
но няма да усещам аромат омаен,
гласът ти -толкова обичан,
аз няма вече никога да чуя.

[jolyp]

Да чуя отново смеха ти...
Да усетя топлотата на гласа ти....
Да те видя и да те погаля....
Да те целуна и да помечтая...

Но как да го сторя,когато те няма?!
Не исках да идва тази промяна...
Толкова много не можах да ти кажа....
Колко ме боли не исках да покажа....

И чак сега разбрах какво е самотата...
Чак сега за грешките си плащам цената...
Но колкото и да плача няма да те върна....
Колкото и да искам няма как да те прегърна...

[todorov110]

Ще те прегърна утре,
знам,
ще те прегърна.
Светът в прегръдката -
ще замълчи
обезумял и не разбрал
все още
невинността която ромоли
над моста,
който в песен ни гради
и над горите -
и над тихите гори
над пещерите -
и над нашите пещери ...

Ще те прегърна - утре,
утрото трепти...
Ще те прегърна
нека само да осъмнем,
под сянката
на бялата черница
и под смокинята
отворила очи
побрала цялото ухание
на юга,
повита с повея
на северния чародей,
в нектар
от сочни нарове
ще те прегърна - утре
За нас
щурчето цяла нощ ще пей.

[biguto]

За нас щурчето цяла нощ ще пей,
ще ни омайва в мрака песента му дивна,
Ще шепна името ти в захлас
и своята любов ще ти разкрия.

[jolyp]

Ще ти разкрия тайна аз една......
Усмихвай се, когато те раняват-
нарочно и жестоко, и неволно...

Усмихвай се! На воля се разсмей!
Когато някой, мила моя, те рани - запей
И огледалото ще се разчупи......
Бъди щастлива, миличка! Живей!

Предателят е този, който губи...........

[after_never]

...който губи душата си,за да се превърне в чакал с окървавени зъби и святкащи очи, виещ срещу луната за да настъпи тъмнина....

[biguto]

Тъмнина и мрак и тишина,
бури и виелици безумни,
носят само мъка и тъга,
празен дом,обрулени надежди.
А кърви сърцето и ридае,
в накъсан стон се думите превръщат.
стене и душата мълчешком,
в рана самотата се превърна.

[jolyp]

Превърнах се в икона
самотата днес на гости ми дойде
и сърцето ми в плен взема
тя спомен тъжен ми разказа:
как някога безгрижна съм била,
а днес от грижи бягство - няма,
как порастнала съм в игра,
а днес - тъй чужда ми е тя.

Самотата днес на гости ми дойде
и спомен тъжен ми навя:
как бързо в мен детето е порасло
и днес жена нещастна е уви......
Самотата ми припомни:
как обичала съм страстно,
а днес любов в мен не гори,
как чувствата ми на парчета се разбиха
и днес е трудно да ги събера......
как в мен гореше огън,
а днес е просто пепел.

Самотата тъжен разказ ми разказа:
как щастлива с тебе бях,
а щастието днес е просто хубав спомен....
Самотата днес на гости ми дойде....

[Donelli]

                                                           
Защо дойде,защо кажи ми, ми даде всичко на света,
 а днес обратно си го взимаш, и ме оставяш пак сама?
 Прощавам ти,че си отиваш- плача ми няма да те спре!
 Прощавам ти,че всичко взимаш, не ти прощавам,че дойде!!