Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Donelli]

АНТИТЕОРИЯ

Когато старият ни праотец го домързяло
по клоните да се люлей като махало,
се смъкнал на земята от дървото.
По-лесно му се струвало защото.
След векове, животното четирикрако
се сетило - по-лесно ще е aко
използва за вървене двата задни
и при условие, че при това не падне,
ще може с двата предни да почива
или от чуждото по нещичко да свива.

А в мозъка му, незабележимо тънка,
проправяла пътечка първа гънка.

Един друг път, мързейки го да тича,
пред пещерата легнало - да се препича.
Случайна сопа му убивала в ребрата
и то със ярост я запратило в гората.
А сопата, добила страшна сила,
случайно се натъкнала на звяр,
и го убила.
Погледнала маймуната ръката,
небето, звяра, сопата, гората,
и съвършено новата си сила
в туй ново съчетание открила -

че не със тичане, със силата на мaха
ще си засища занапред стомаха !

Така в стремежа си за повече лежане
тя търсела - без глупаво търчане .
на мързела способстващи идеи
в предмети, днеска пълнещи музеи.
А махайки пред мързела си спънките,
във мозъка й се множали гънките.

По този начин бившият шебек
чрез мързела превърнал се в човек !

[blue_ocean]

СТИХ ЗА ПРЕДАТЕЛЯ


Когато твой приятел се прегръща
с отколешния ти омразен враг,
тогава всички клетви се обръщат
на хляб от кал и чаша с амоняк.

А той в гърба ти остър нож забива
и дръжката му почва да върти.
Кръвта ти изненадана изстива.
Сърцето в угнетение тупти.

Не вярваш, че при теб пристига адът.
Светът се рони като хоросан.
Мечтите ти човешки се разпадат
и ти оставаш невъзможно сам.

Защо, защо? Отчаяни въпроси.
Фалшивото е било отпреди.
Приятел ли? Приятелят не проси
на твоя враг пред гордите гърди.

Приятел ли? Приятелят умира,
но клетвата си пази като кръст.
Дори самият ад да го презира
и дяволът да го заплашва с пръст.

Когато твой приятел те напусне
и плюе във лицето ти без жал.
Ти плюнката му събери със устни
да я преглътнеш с дух осиротял.

И погледни напред с надежда нова,
а черното му дело не помни.
Това ще бъде противоотрова
за твоя дух през всичките ти дни.

[blue_ocean]

ЕТЮД ЗА ЗМИИ И СЪРНИЧКА
(те непременно ще се познаят!)

 
Напича слънцето. Горещо.
Змии на камък се припичат.
Във задуха си съскат нещо.
Личи им колко се обичат.

Подухна вятър. И сърничка
на камъка сама пристъпи.
Бе тръгнала, съвсем самичка
към горски извор да се къпе.
 
Но ето, дребните гадини,
внезапно вдигат си главите.
"Кой смее покрай нас да мине
и да катери стръмнините?

Кой смее нас, студенокръвни,
с гореща кръв да провокира?
Крачетата й в миг ще клъвнем
щом змийска мъдрост не разбира!"

Пълзят, надигат се змиите.
Зловещо гледат. Съскат страшно.
"Отивай си от стръмнините!
Това ни е гнездо домашно!"

Сърничката, краченца свила,
нагоре бързичко подскочи.
И имаща доволно сила
достигна горското поточе.

След дълго съскане зловещо
змиите в дупките се скриват.
И в завист, пламнала горещо,
сами с отрова се поливат.

[MrsSmith]

Опитвал ли си?

Опитвал ли си слънчевия диск
с ръката си протегната да стигнеш,
поел изпепеляващия риск
да изгориш в жарта му, без да мигнеш?

Опитвал ли си с немите звезди
да разговаряш в нощите си будни,
а хладният им блясък да мълчи
и с присмех на ума ти да се чуди?

Опитвал ли си пареща сълза
да пресушиш с една-едничка дума,
да вложиш в нечий поглед светлина,
дори когато всичко е загубил?

Опитвал ли си глътката живот
да съхраниш в сърцето на умиращ,
изправен пред отворения гроб,
без страх за свойта участ да намираш?

Опитвал ли си, даже да боли,
да пазиш свято своята човечност?
Не си успял ли, казваш? Не жали.
Спечелил си си правото на вечност.

Вики Горанова

[MrsSmith]

Думи на вятъра

Небето да ме съди. Лудостта
да сея думи в шепите на вятър
е моя ненаписана съдба,
от делничните грижи непризната.

Магията е в простите слова,
говорят с тях дори и боговете,
те имат своя, собствена душа.
Какво ли пък не носят ветровете?!

Послания, надежди и мечти,
копнежи, с жив човек несподелени...
Когато шепне вятърът, мълчи -
послушай песента му вдъхновена.

И тя ще ти разкаже ориста
на хората - съвсем обикновени,
избрали, в своя път към вечността,
да пренесат усмивката на времето.

Вики Горанова  

[tigar6]

Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш -
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: "Не! Мъртвец не съм!"...

... Но ти търпиш, защото си сърце!...

Дамян Дамянов

[Deizi_Rock]

ТОВА СИ ТИ ...


Това си ти-
с очи копнежно сини
и ръце-живопърхащи
пеперуди,
приспивна песен за мен
е ехото на твоя глас...
Душата ми изгаря
в безумен
нестинарски танц
... на пепел бавно се разпада...
аз
искам
да
те
погаля
и
да
те
з
а
б
р
а
в
я
Копнежно
синя
е
мечтата
 ми-
бленувана
сънна
метафора

[Deizi_Rock]

БЕЗНАДЕЖДНОСТ


Колко много неща не
видях.
Колко много неща не
изпитах.
Цял живот към тебе вървях,
и
ти към мене си бързал...
казваш...
А защо
в
безкраен кръговрат
ни тласкаше
неизменно съдбата?
Аз стоя
 в
този късен час
сама
с
разсеян спомен
в
нощната тъма.
И
звукът на сърцето ти
чувам-
любовен стон се стопи
в
тишината...


От тишината
най- силно боли,
тишината
най- силно крещи.
Плаче с мен
красивата тъжна луна-
прегръща ме
единствено
сънят.

...И ти си там...
...И ти си сам...

[Deizi_Rock]

МРАЗЯ ДА ОБИЧАМ

Не можах да се науча
как да обичам
без да падам
и
без да боли.

Душата ми е дрипа
съдрана,
вятърът разпиля страстта;
огънят загаснал е
в огнището,
лед
скова мечтите
любовни...

Душата ми е дрипа
съдрана,
но
сърцето непокорно е -
мразя да обичам
а
ОБИЧАМ...

[Deizi_Rock]

ИСКАЙ МЕ ....


Не защото си пиян от самота
и защото дните са ти все едни и същи.
Не защото ти е хладно от тъга
и защото си бездомник в свойта къща.

Не защото си безпътен сред пустиня
и защото изворите са миражи.
Не защото  прокълнат си скитник
и защото пиеш, а си жаден -

искай ме, защото ти се сбъднах
и съм истинска до невъзможност.
Искай ме - без минало и бъдеще.
И защото иначе не можеш...........

[galenavt]

Непростимото


Нов живот се ражда на този свят
и веднага е сломен.
Постоянно наранявано и унижавано,
момчето научи техните правила.
С времето се вписа в техният свят.
  Момчето  нямаше избор и направи грешка,
която го лиши от волята му.
Но  успя да се пребори с това, в което се бе превърнал
и си обеща,
че никога повече
няма да направи нещо против волята си.

Това, което чувствах,
това, което знаех,
никога не го показах.
Никога не бях себе си,
никога не разбрах,
не исках да знам, какъв можех да бъда.
Това, което чувствах.
Това, което знаех.
Никога не го показах.
Никога не бях свободен
да бъда себе си.
Това наричам непростимо.

Прекараха живота си
 поддържайки всичко това.
Той се опита да ги омилостиви.
Този измъчен човек, в който се превърна,
с този мъчителен живот,
често  побеждаван,
в една битка, която не може да спечели.
Виждаха, че старецът няма да издържи дълго
и той се приготви
да умре с разкаяние
Този старец, това съм аз...

Това, което чувствах,
това, което знаех,
никога не го показах.
Никога не бях себе си,
никога не разбрах,
не исках да знам, какъв можех да бъда.
Това, което чувствах.
Това, което знаех.
Никога не го показах.
Никога не бях свободен
да бъда себе си.
Това наричам непростимо.

Вие ми дадохте име
Затова и аз ви давам
 Нарича се Непростимо.

[tigar6]

Попита ме

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.

[galenavt]

Искам да знам какво е любов


Нужно ми е малко време,
Време за да обмисля нещата.
Чета по-добре между редовете
В случай, че ми потрябва когато остарея

Сега трябва да изкача тази планина
Чувствам се сякаш светът е върху раменете ми.
През облаците виждам блясъкът на любовта,
Той ме затопля докато животът става по-студен

В живота ми, имаше страдание и болка,
не знам дали ще мога да им се изправя отново.
Сега не мога да спра, пътувах дотук
за да променя този самотен живот.

Искам да знам какво e любов
Искам ти да ми покажеш
Искам да почувствам какво е любов
Знам, че ти можеш да ми покажеш

Нужно ми е малко време,
Време, за да се огледам наоколо...
Няма къде да се скрия
Изглежда, че любовта най-накрая ме откри...

В живота ми, имаше страдание и болка,
не знам, дали ще мога да им се изправя отново.
Сега не мога да спра, пътувах дотук
за да променя този самотен живот.

Искам да знам какво e любов
Искам ти да ми покажеш
Искам да почувствам какво е любов
Знам, че ти можеш да ми покажеш
Искам да знам какво e любов
Искам ти да ми покажеш
И искам да чувствам, да почувствам какво е любов
И знам, знам, че ти можеш да ми покажеш...

Нека говорим за любов.
(Искам да знам какво e любов) любовта която чувстваш отвътре
(Искам ти да ми покажеш) усещам толкова много любов
(Искам да почувствам какво е любов) не, просто не можеш да се скриеш
(Знам, че ти можеш да ми покажеш) yeah, woah-oh-ooh
Искам да знам какво e любов, нека говорим за любов
(Искам ти да ми покажеш) искам и аз да я почувствам
(Искам да почувствам какво е любов) да искам да я усещам
и знам, да знам, знам, че ти можеш да ми покажеш.
Покажи ми това което е истинско, woah (woah), yeah знам
(Искам да знам какво e любов) искам да знам какво е любовта
(Искам ти да ми покажеш) искам да знам, да знам...
(Искам да почувствам какво е любов) искам да почувствам любовта
Знам, че ти можеш да ми покажеш

[Deizi_Rock]

Понякога поглеждам ...

Понякога поглеждам към небето
и ме пронизва болка, че живея,
забравям всичко и ми става светло,
и съм готова с него да се слея.

Дъхът ми спира. Само светлината
прониква ме с безкрайната си щедрост.
Не се издигам, долу, на земята,
стоя си и се чувствам много ведра.

обнадеждена като при молитва,
но без да моля, без дори да искам.
Душата ми съвсем сама полита
и я докосва необятна истина.

И всеки път небето е различно,
ала не иска нищичко от мене,
макар че съм готова на колене
да падна, да зова и да обичам.

[galenavt]

Нощно Желание - Повече от надежда

Времето отне почти всичко от мен и ме остави без ключ, да отключа ковчежето на лекът. Майко, не болката ме наранява, а любовта която изпитвам когато ме държиш близо.
Надеждите бяха големи, хоровете бяха огромни, сега мечтите ми живеят чрез теб.
Кървав изгрев, пропадам без да вдишам, вътре, мрака държи здраво. Кървав изгрев, завеси падат, моят лек лежи по-високо от надеждата.
Страстна вълна, ангел близо до мен, но го няма Христос за да сложи край на тази война, да отнесе душата ми от меча. Надеждата ми показа картина, Рая, поезия, с първия сняг ще съм си заминал.
Надеждите бяха големи,
хоровете бяха огромни,
сега мечтите ми живеят чрез теб.

Кървав изгрев,
пропадам без да вдишам, вътре, мрака държи здраво. Кървав изгрев, завеси падат, моят лек лежи по-високо от надеждата.
Твоята смърт ме спаси.
Кървав изгрев, пропадам без да вдишам, вътре, мрака държи здраво. Кървав изгрев, завеси падат, моят лек лежи по-високо от надеждата.